Корупцията въ България

[Hatshepsut]

Корупцията в България: защо е толкова жилава

Защо партиите, които са превърнали противодействието на корупцията в своя основна цел, не получават достатъчна електорална подкрепа, за да сменят модела на управление, спечелил ни лошата слава на най-корумпираната държава в ЕС? Защо борбата с корупцията не е достатъчно мобилизираща за избирателите, въпреки че всекидневно си патят от "сребърните аргументи"?

Три важни причини

Първо, защото с патриотична обида отказваме да сочат точно нас за нарицателно на корупцията, след като я има навсякъде.

Второ - обратно на първото, защото не виждаме кой знае какъв проблем в корупцията, влязла в нашия "национален ген" още от Османската империя, където рушветите са били в реда на нещата. След Освобождението това не се променя, издига се дори до житейски блян. Както Бай Ганьо си мечтае: "Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много: само две години, две годинки само да ме оставят управител или оценител на митницата, па ела хортувай ти сетне с мене...".

В Третото българско царство корупцията бързо от битова става и политическа - започва добре познатото ни използване на държавните постове за лично облагодетелстване. Такива подозрения тогава падат върху министър-председателите Стефан Стамболов, Константин Стоилов, Тодор Иванчов, Рачо Петров, Иван Гешов..., а и върху не малко други, което не им пречи да са част от националната ни гордост. Съвременните аналогии идват сами. А самият Бай Ганьо, измислен от Алеко, за да осмее културните ни недъзи, неясно как и кога със снизходителна добронамереност се превръща в положителен герой, обект на колективна идентификация. Прощаваш на него, за да можеш да простиш и на себе си.

Комунистите пък, които по идеология нямат респект към чуждата собственост, са последните, които са готови да спрат корупцията. Битовите им и политически форми след Девети септември постепенно се сливат под червеното знаме в "общество на връзките". Ако ги нямаш, не можеш не само да растеш кариерно или да се погрижиш за здравето си, но дори да си купиш банани. Връзките са корупционни ядра, които са проникнали навсякъде в социална тъкан и подменили законовия ред с лични (аз-ти) отношения. Именно според тях върви преразпределението на благата през социализма. Шуробаджанащина, но е за предпочитане шуреят или поне баща му да е бил партизанин.

Държавата като силова групировка

След Десети ноември изглеждаше, че обществото ни най-после ще преживее катарзис - българите изпълниха улиците и площадите, за да защитят гражданските си права и законността. Докато в преразпределението на благата активно не се намесиха тъй наречените силови групировки, създадени с помощта на бившата ДС, както и капитали, присвоени от бившата комунистическа партия. Техен поминък е рекетът с "бухалка в ръка", който принуждаваше зараждащият се частен бизнесът да пълни черните каси на нововъзникналия криминогенен елит. Това беше все същия корупционен модел в поредната му трансформация (пак си даваш подкупите, но не доброволно, а под заплаха). Той лесно се пренесе в политиката, откъдето се "разпределяха порциите" за "обръчите от фирми" около партиите, според думите на почетния председател на една от тях. Държавата функционираше като силова групировка.

Това обаче не значи, че всички политици са еднакви и в България няма партийни субекти, мотивирани да демонтират корупционния модел на управление. Те приоритетно (по исторически причини) са в десния спектър - още от политиците-безхлебници в началото на прехода като Желю Желев, Блага Димитрова, Петър Дертлиев, Стефан Савов, Елка Константинова... та чак до днешната управляваща конфигурация ПП-ДБ. "Да, България" дори се учреди специално, за да води тази битка. Но дори когато тези партии стигнат до властта, няма убедителни резултати в борбата с корупцията. Очакваше се например, че след управлението на ГЕРБ усещането за корупция у нас ще спадне, но според ежегодното изследване на "Прозрачност без граници то се запази.

Тук идва следващата причина за електоралното недоверие към борците срещу корупцията: въпреки трайната липса на ефект, те не сменят стратегията си. Вместо това залагат на възмездието - да накажат вчерашните корумпирани, което да откаже утрешните. Но това не става, тъй като тези, които трябва да го извършат, на свой ред са/могат да са корумпирани. Затворен кръг, около който обикалят наивниците за присмех на циниците. И може до безкрай да сменяме Гешев със Сарафов и обратното.

Какво трябва да се промени?

Спасението е борбата с корупцията да се води, вместо от отзад напред, отпред назад. Превенцията да предхожда възмездието. Правителството на ПП-ДБ, включително и в собственото си обкръжение, сега да запуши "корупционните дупки", сега да подложи на контрол настоящите и предстоящите обществени поръчки, като го възложи на легитимна структура - министерство или каквато и да е друга, която всяка седмица да се отчита пред обществото. За да чуем най-после къде отиват големите пари и какъв е рискът да влязат в черни каси. И да разберем кой днес ще опита пак да бъде прасенце-касичка.

Чак тогава, ако това се случи и корупцията е възпрепятствана, борците срещу нея ще се измъкнат от зависимостта ѝ и ще могат да въздадат справедливост със стара дата.

Но най-важното – до джоба на избирателя ще стигат пари, които преди някой му е взимал, както колата му или бизнеса му.

https://www.dw.com/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2022г.

България продължава да е най-корумпираната страна в ЕС

България остава страната в ЕС, чието население има най-силно усещане за масова корупция - това показва годишният доклад на "Трансперънси интернешънъл" (Transparency International) за изминалата 2021 година. Той беше публикуван днес, 25 януари 2022. България дори влошава позицията си в глобалната класация - с две места спрямо предходната година. От общо 180 държави тя е на 78 място. На съседните позиции са държави като Бенин, Буркина Фасо и Бахрейн. От членките на ЕС с най-близък резултат са Румъния (66 място) и Унгария (73 място).


Усещане за корупция - от 0 до 100

В Индекса за възприятие на корупцията България е с 42 единици от максимални 100. Този годишен индекс е най-известният корупционен индикатор в света. Той класира 180 държави и области според усещането за корупция в политиката и администрацията със стойности от 0 (високо усещане за корупция) до 100 (никакво усещане на корупция).

Водещи в това отношение, т.е. с най-ниско усещане за корупция, са скандинавските страни. Финландия и Дания си поделят първото място (88), Норвегия (85) и Швеция (85) също са доста напред в класацията. На най-лошите позиции са страни като Сирия и Сомалия.

България участва за 24-и път в класацията

Изследването на "Трансперънси Интернешънъл" се публикува от 1995 година насам. България е включена в него за 24 пореден път.

https://www.dw.com/

[Hatshepsut]

България е предпоследна в ЕС по "усещане за корупция" според "Трансперънси Интернешънъл"

България за поредна година е сред държавите с най-високо "усещане за корупция" в Европейския съюз (ЕС). Тази година тя изпреварва само Унгария, след като преди година беше на последно място. Това стана ясно след представянето на тазгодишния доклад на "Трансперънси интернешънъл" за 2022 г., който беше разпространен във вторник.

В изследването са включени 180 държави, които са класирани според възприеманите в тях нива на корупция в публичния сектор. Резултатите се изчисляват по скала от нула до 100, в която нулата означава много високо ниво на корупция, а 100 – среда, в която няма усещане за такава.

В световен мащаб България се намира на 72-о място, между Бенин и Гана. Това е с шест места по-напред, отколкото в класацията през 2022 г., когато страната заемаше 78-о място.

Резултатът на България е 43 от 100 и съвпада със средния за света, като две трети от всички изследвани държави отбелязват резултат по-нисък от 50/100. На първите места са Дания, Финландия, Нова Зеландия, норвегия, Сингапур, Швеция, Швейцария и Нидерландия, а сред последните влизат Северна Корея, Либия, Йемен, Венецуела, Южен Судан, Сирия и Сомалия.



Докладът беше представен представен и в София във вторник. По думите на Калин Славов, изпълнителен директор за България на "Трансперънси интернешълъл", в последните 10 години България се движи в един коридор между 41 - 44. "Сякаш се е пуснала по течението и е в състояние на траен застой по отношение на корупцията", каза Славов.

Западна Европа и ЕС

Цялостният резултат на региона Западна Европа и ЕС е 66 от 100 и отново е най-високият в световен мащаб, въпреки че напредъкът в повечето страни на континента е в застой през последното десетилетие. Войната, която Русия започна в Украйна преди почти година, допълнително е усложнила политическата ситуация в региона.

Докладът на организацията показва, че усилията за борба с корупцията са се забавили в повече от половината държави. Най-добрите резултати през 2022 г. са на Дания (90), Финландия (87) и Норвегия (84), а най-лошите отново са в Румъния (46), България (43) и Унгария (42).

Според доклада корпоративните интереси в България са установили силно олигархично влияние. "През 2020 г. публичните протести фрагментираха политическата партийна сцена, което доведе до служебни правителства
и продължаваща политическа криза", пишат още от организацията.

Десет държави са регистрирали най-ниските си стойности досега, включително Обединеното кралство (73), което е спаднало с пет пункта в сравнение с миналата година.

Източна Европа

Източна Европа според резултатите от доклада е вторият най-корумпиран регион след Африка. "Правителствата подкопават демократичните
процеси, потискат гражданското пространство и ограничават медийните свободи в един порочен кръг от корупция и авторитаризъм", пишат от организацията.

Сред основните акценти в региона са Русия (28) и Украйна (33), в която Москва започна непредизвикана война през февруари. Тя "разтърси света и ясно показа как вкоренената корупция застрашава регионалната сигурност и стабилност", пише още в доклада.

"Президентът Владимир Путин е засилил контрола си с помощта на властта на парите", добавят от "Трансперънси Интернешънъл". "Сега той може да упражнява влияние върху други държави и да преследва геополитическите си амбиции, без вътрешна опозиция".

Украйна е посочена като една от малкото страни в региона със значителен напредък, като се е изкачила с 8 пункта от 2013 г. насам. Оттогава Киев е започнал значителни реформи, някои от които са били прекъснати от войната.

През януари украинският президент Володимир Зеленски обеща нови антикорупционни мерки след слухове за слоупотребии с военни поръчки. Усилията на страната да се бори с корупцията се засилиха тази година, след като тя стана кандидатка за член на ЕС.

С най-високи резултати в Източна Европа са Грузия (56), Армения (46) и Черна гора (45), а на последните места са Таджикистан (24), Азербайджан (23) и Туркменистан (19).

Северна и Южна Америка

Регионът на Северна и Южна Америка е определен в доклада като "плодородна почва за престъпност и нарушения на правата на човека", като по-ниски резултати има предимно в Латинска Америка. Причината според организацията са липса на смели и решителни действия за борба с корупцията и и укрепване на публичните институции.

Това "подхранва организираната престъпност, подкопава демокрацията и правата на човека и застрашава постигането на целите на устойчивото развитие", добавя "Трансперънси". Също така "води до насилие, увреждане на околната среда и миграция в цялото полукълбо".

Общият резултат на региона е 43 от 100, като Уругвай и Канада са начело с по 74 точки, следвани от САЩ (69). Най-нисък резултат имат Никарагуа (19), Хаити (17) и Венецуела (14).

Азия, Близкият изток, Африка

В Азиатско-тихоокеанския регион се отчита застой при средно 45 от 100 за четвърта поредна година. Азиатските лидери продължават да допускат ангажиментите за борба с корупцията да остават на заден план, докато правителствата от Тихоокеанския регион пренасочват и активизират усилията си за борбата с нея, отбелязва докладът.

Най-добри резултати имат Нова Зеландия (87), Сингапур (83), Хонконг (76) и Австралия (75). Афганистан (24), Камбоджа (24), Мианмар (23) и Северна Корея (17) са на дъното на класацията. Китай e с резултат от 45 точки, малко по-висок от България.

Близкият изток е разгледан като отделен регион заедно със Северна Африка. Ситуацията там се е влошила след години на стагнация, като средният резултат е спаднал до 38 точки. Регионът се отличава с авторитаризъм, корупция, насилие и конфликти.

Обединените арабски емирства (67) и Катар (58) са на водещо място сред арабските страни, а държави, обхванати от конфликти, като Либия (17), Йемен (16) и Сирия (13) са с най-лоши резултати.

Африка за пореден път е с най-нисък резултат от всички региони - 32 от 100. Само пет от близо 50 държави в региона имат резултат над 50 точки. Сред тях са Сейшелските острови със 70 точки, следвани от Ботсвана и Кабо Верде с по 60. Бурунди (17), Екваториална Гвинея (17), Южен Судан (13) и Сомалия (12) са с най-ниски резултати.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32247484.html

[Hatshepsut]

Доклад: Засилен корупционен натиск през 2023 г. при 30% от гражданите и част от компаниите

През 2023 г. административната корупция в България е достигнала трети връх за последните две десетилетия, като при 30% от гражданите и една четвърт от компаниите има засилен корупционен натиск и повишено лично участие в корупция. Това сочат данните от доклад на Центъра за изследване на демокрацията, озаглавен ,,Завладяната държава: В търсене на антикорупционни резултати". Резултатите от анализа бяха представени днес на публична дискусия в Представителството на Европейската комисия в България, организирана съвместно с Фондация ,,Конрад Аденауер".

,,Липсата на резултати в редица знакови случаи на завладяване на държавата става още по-тревожна на фона на новите данни за търговия с влияние в съдебната система, както и от неработещите регулаторни и специализирани антикорупционни институции", се посочва в основните изводи на доклада.

,,Отслабена е способността на България да гарантира икономическата си сигурност срещу стратегическата корупция, която Русия използва като инструмент за натиск в Европа. Защитата на демокрацията в страната изисква да се даде приоритет на две паралелни политики: разкриване и противодействие на механизмите, чрез които Кремъл подхранва политическата корупция, и по-ефективно прилагане на мерките срещу изпирането на пари, с акцент върху незаконните финансови потоци в енергийния сектор", се посочва още в анализа.

В документа се отбелязва също, че антикорупционното законодателство в страната е неефективно и избирателно, както и че е необходимо да се използва мандатът на Европейската прокуратура, като той следва да бъде разширен, за да обхване и нарушенията на санкциите на ЕС срещу Русия.

,,Антикорупционните реформи трябва да станат действителен, а не декларативен приоритет за правителството. Неотдавнашните изменения на Конституцията имат потенциала да засилят съдебната и политическата отчетност. Необходим е рестарт на контролната система от регулаторни и правоприлагащи органи", пише в основните изводи на доклада.

,,Стратегическата корупция и завладяването на държавата са предизвикателства за целия Европейски съюз, като България едва ли може да бъде посочена като най-големия нарушител. ЕС трябва значително да увеличи усилията и капацитета си за справяне с тях чрез изграждане на коалиции за стратегическо противодействие на корупцията. Битката срещу нарастващия глобален авторитаризъм може да се спечели само чрез активното участие на реформатори–политици, гражданското общество, частния сектор и международните партньори", сочат още данните от доклада.

,,Нашата основна препоръка е, че трябва фокусът да бъде именно върху противодействието на стратегическата корупция", отбеляза Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията. ,,Няма как да се справим със стратегическата корупция, ако не работим заедно с нашите партньори от Европейския съюз и САЩ", смята той.

,,Темата е щекотлива и гореща не само за България, а за много държави по целия свят", посочи Норберт Бекман-Диркес, ръководите представителство на Фондация ,,Конрад Аденауер" в България. По думите му корупцията е едно от най-големите предизвикателства за съвременния свят.

Според Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, отбеляза, че зачитането на върховенството на правото е от съществено значение за Европейския съюз, а очакванията за резултатите за борба с корупцията не идват от Брюксел, а са част от очакванията на българските граждани. ,,81% считат, че корупцията е широко разпространена държавата. Само за сравнение, в Европейския съюз този процент е 70%. Същото важи и за бизнес климата. Шейсет на сто от анкетираните фирми считат, че корупцията е проблем в извършването на стопанска дейност в страната. Средната стойност за ЕС е 35%", посочи тя.

Най-новият анализ на Центъра, озаглавен ,,Завладяната държава: В търсене на антикорупционни резултати", дава сравнителна перспектива на равнищата на корупция в България през последните 25 години с акцент върху нарастващата в глобален и национален мащаб стратегическа корупция и неработещите регулаторни и специализирани антикорупционни институции.

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/doklad-zasilen-korupcionen-natisk-prez-2023-g.-pri-30-ot-grazhdanite-i-chast-ot-kompaniite-2381045