Криминална психология

[Hatshepsut]

Анатомия на престъплението: Ражда ли се човек престъпник или се превръща в такъв?

Психолог: Убийството на Йоан Матев е "престъпление от скука"

Доц. Неделчо Стойчев е бивш директор на Института по психология на МВР. Участвал е в разкриването на много от знаковите убийства и отвличания.

В момента той работи в Академия на МВР, където се срещаме малко преди края на учебната година, когато курсантите взимат едни от последните си изпити през юлската сесия.

Може да наречем разговора, който следва, ,,анатомия на престъплението". В него се очертава значимата ролята на криминалния психолог след извършено престъпление, мотивите довели до тежки последици, детайлът закодиран в егото на един престъпник и възможно ли е човек да излъже полиграфа... За ,,анатомията на престъплението", пред Vesti.bg, говори доц. Неделчо Стойчев.

Доц. Неделчо Стойчев

В кой момент в работния процес се включва криминалният психолог след извършено престъпление?

Криминалната психология, като направление в приложната психология, се развива в Института по психология на МВР от 1998 година до сега. В зависимост от престъплението, което трябва да бъде разследвано, криминалната психология може да бъде началото или краят на дадено разследване. Ако има неизвестен извършител на едно убийство, обикновено се прави психологичен профил на този извършител и това е един от началните етапи на разследването. Психологичният профил дава възможност да се изведат определени характеристики – психологични, демографски и поведенчески, които да бъдат критерии за стесняване от кръга на заподозрени лица. Когато обаче се използва полиграфът – това е, след като дойде моментът на изясняване на тези предварителни хипотези и стесняване на кръга от заподозрени. Тогава започва да се работи с конкретен заподозрян, за да се види дали той е извършител на престъплението или не е.

Вие сте разследвал различни случаи. Може ли да се определят основните профили на един извършител на престъпление?

Психологичното профилиране е метод за изваждане от анонимност на неизвестния извършител, като се анализират неговите действия при извършване на престъплението. Основният принцип е, когато поведението на личността отразява особеностите на личността. Съдим за хората по техните постъпки. Следите на местопрестъплението и по тялото на жертвата са основата на изграждането на този профил. Имаме материални следи, анализираме ги, за да изведем личностни и поведенчески характеристики на неизвестния извършител. Това е психологичният профил като метод. От друга страна, в криминологията има много изследвания, които може да ги обособим като типология на различни видове извършители – на убийци, на извършители на грабежи и др. Насилствените престъпления се определят като неадекватно утвърждаване на егото, на Аз-ът. Един от най-големите проблеми на извършителите на насилствени престъпления е ниската социална подкрепа, те нямат доверителни отношения с другите. Живеят в параноя и не могат да се доверят. Винаги смятат, че някой има втори план и не е достатъчно искрен с тях. Това идва от детството, там е изграден този модел.

ВЪЗХОДЪТ НА ЕГОТО

Доц. Неделчо Стойчев

Каква е ролята на егото при един престъпник?

Да вземем ,,супер егото", което е важно особено за мъжете, и отношенията с бащата, тъй като повечето извършители на насилие са мъже. Имаме ,,слабо супер его" на бащата, ,,нормално супер его" и свръх мощност - ,,строго супер его". Какви момчета могат да се формират? При ,,слабо супер его" означава, че няма никакви правила. Бащата не се интересува от детето си, може дори да е физически или психически липсващ. Тогава детето, след като навлезе в зрялата си възраст, има проблем с началниците си и не зачита правила, тъй като не е научено да ги спазва. Ако има много ,,строго супер его", обикновено се изграждат хора с психопатна структура на личността, тъй като лъжата става основен защитен механизъм на детето. Строгият баща има супер изисквания и налага наказания, за това че детето не изпълнява нормите, които той налага, и тогава детето се учи да се спасява, създавайки лъжливи образи и послания, за да се спаси от натиска на баща си. Водещо при психопатната структура на личността е, че не проявява никаква чувствителност, емпатия към преживяванията на другите, а също така тези хора смятат, че всичко им е позволено, тъй като са страдали. При ,,нормалното супер его" на бащата, ако той е човек, който има престъпна кариера, детето много лесно ще се впише в този поведенчески модел. В ранната си възраст ние ,,попиваме" поведенческите модели на важните за нас хора. В ранна възраст – това са нашите родители.

Ако бащата е част от криминалния контингент, синът ще тръгне ли по неговите стъпки?

Ако отношенията между тях са като при нормално функциониращо супер его - бащата има добри отношения със сина си и го включва в ценностната система, която той има, детето много лесно след това ще се впише в криминалната активност. Идентификацията и подражанието са най-бързите и лесни начини да се формира определена личност.

Може ли в едно нестабилно семейство, в което дори някой от родителите е част от криминалния свят, да израсне стойностен човек?

Необходимо е нещата да се гледат съвсем конкретно. Има много семейства, които са перфектни от гледна точка на социален, образователен и професионален статус, а имат деца, които се присъединяват към престъпни групи или самите те стават престъпници, както и обратно. За формирането не е толкова важно какъв е цензът на родителите, а личните взаимоотношения на топлота, доверие и любов.

ПСИХОЛОГИЯ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

Доц. Неделчо Стойчев

Кога един човек се превръща в убиец?

Всеки човек, попаднал в ситуация, която може да провокира определени стари травми от миналото му, в които се е чувствал уязвен, ако се актуализират в дадена ситуация, може да стигне до извършване на такъв престъпен акт. Стигало се е до убийство при спор за паркиране или пък по непредпазливост. В случаите, когато има планирано убийство, в което има дълбок мотив на личността, обикновено става дума за хора, които имат драматични преживявания. Всички извършители на насилствени престъпления са преживели насилие в детството си, било то физическо, психическо или сексуално. От друга страна - не всички, които са преживели такова насилие в детството, са станали престъпници. Това зависи от личните качества на личността и от ситуациите и средата, в която попадат.

Споделяте ли тезата на италианския криминолог Чезаре Ломброзо, че престъпникът се ражда такъв?

Има случаи, в които може да се мисли така. Според много изследвания, дори на близнаци, които са отглеждани в различни семейства, с различен статус, се оказва, че във времето - професионалният или поведенческият им репертоар води до съвпад, което е в полза на това, че има някакъв генотип. Не може да игнорираме наследствеността, гените. Факторите обаче не бива да се разглеждат самостоятелно, а трябва да се вземе предвид генотипът, семейната и социалната среда, както и ситуативните въздействия, тъй като ситуацията е един от факторите, който направлява нашето поведение.

Има една теория, че престъпникът винаги се връща на местопрестъплението. Споделяте ли това?

Те се връщат на местопрестъплението само в случаите, когато искат да осъществят някакъв контрол и да видят, какво е станало, дали полицията или някой друг, не е забелязал нещо. Това е така особено когато престъплението е станало непланирано. Ако престъплението е планирано, тогава пък обикновено жертвата ,,се разфасова" и на много места престъпникът заравя парчетата от тялото. Много често мястото, където извършителят заравя жертвата си, е такова, което той контролира – да не може случайно нещо да стане и той да бъде разкрит. Обикновено това са места, където той има някакво отношение, например – в двора, в къщата на село и т.н.

ТЕЖКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Има ли някой от знаковите случаи през годините, който да е бил загадка за Вас?

Може би случаят ,,Белнейски", при който се работи непосредствено, след като бяха намерени телата на жертвите. След това имаше едно прекъсване и после пак се възобнови с ексхумация, което показа, че първоначалната причина за смъртта не е истинска и така се стигна до извършителя. Лазар Колев отговаря на профилните характеристики, по които доста хора бяха проверени в началото. Поради това, че той даде едно фалшиво алиби, е пуснат и не е даден на криминалните психолози да работят с него. Тогава мисля, че по-рано щяхме да приключим с разкриването на това престъпление. Впоследствие от това фалшиво алиби се стигна до неговото идентифициране. И другият случай, който е интересен, е този в Перник с Мирослава, която беше отвлечена за откуп и после убита. В началото имаше доста лутания докато се изяснят нещата.

Едни от последните знакови престъпления са свързани с домашно насилие, което приключва със смърт. Как бихте коментирали това?

Става дума за дълбоко нарцистична травма, която извършителят не може да преодолее и тя е свързана с процеса на отхвърляне от страна на жертвата към партньора. Насилниците имат нарцистични проблеми, тъй като при тях липсват адекватни доказателства за тяхната супер мъжественост. Обикновено партньорката или съпругата е най-честият свидетел/зрител на тези нарцистични изхвърляния. Най-вероятно, в началото, това е изглеждало много атрактивно, но в процеса на виктимизиране на връзката се вижда, че цялата тази атрактивност, авантюризъм и разкрепостеност, която е демонстрирал насилникът, са били начин за поставяне на жертвата в емоционален и поведенчески капан. Използвал е жертвата, като средство за поддържане на този нарцистичен, фалшив образ. Когато жертвата се опитва да се откъсне от тази примка, тогава могат да се случат тези насилия, които водят до убийство.

Статистиката и практиката показват, че когато жертвата на насилника се опита да избяга от него - прекъсва връзката, намира си друг, развежда се, изнася се и т.н., тогава той решава да я убие, защото е нанесена непреодолима нарцистична травма. До момента, в който насилникът успява да държи жертвата около себе си и да я контролира, травмите може да са жестоки, но никога не са крайни. В момента, когато тя се опита да се измъкне от тази връзка, обикновено се стига до този фатален завършек. Семейният насилник е травмиран още от ранно детство. Той смята себе си за велик, а не намира никакви външни потвърждения за това.

Кой е бил случаят, който Ви разтърси лично Вас?

Всеки случай е разтърсващ, тъй като навлизаш в мрака на съзнанието на един извършител на насилие. Виждаш, че в крайна сметка това е един объркан човек, който е имал неблагополучия от най-ранна възраст и цял живот се е чудил, какво да прави, като накрая се е стигнало до престъпление.

ПРЕД ПОЛИГРАФА: ИСТИНА ИЛИ ЛЪЖА

Полиграфът (бел. ред. детекторът на лъжата), както и фотороботът, не се приемат като доказателство в съда. Какъв е смисълът от този вид тестване обаче в криминологията?

Детекторът на лъжата е един от методите, който през последните 20 години се практикува в Института по психология на МВР. При разкриването на престъпления от 1998 г. започна да се прилага активно. Това е метод, който най-активно в началото се използва в Съединените щати. Полиграфът се занимава с тези лъжи, заради които човек се страхува, че ако го разкрият, ще има някакви последствия за него. Лъжата не се разкрива като лъжа, а като физиологични реакции, които са индикации, че човек лъже. Кожно-галванична реакция, дишане и пулсова честота – това са физиологични реакции, които не подлежат на съзнателен контрол. Емоцията, която ги стимулира, е страхът от разкриването. Човек лъже не защото му е зададен въпрос, а защото се страхува, че като бъде разкрита лъжата му, ще има последствия за него, ще има какво да загуби. Самата експертиза от полиграфския метод е важен критерий за съдебния състав по отношение на формиране на базовата нагласа към заподозрения.

Във филма ,,Тежки престъпления" е показано как човек може да подведе полиграфа, ако е обучен на това. Възможно ли е действително това да се случи и доколко е вярно, че 2% от хората по света могат да ,,лъжат" детектора?

Когато има грешка, тя не се дължи на самия метод или апарат, а е грешка на полиграфиста. Действително има хора, които са обучавани да не се получават автентични реакции пред полиграфа, но те трябва да са запознати подробно със самата процедура. Има т.нар. - контра мерки. Ако лъжеш не можеш да докараш резултата си до истина, но можеш да го направиш ,,неопределен". Когато прилагаш ,,контра мерки", съвременният полиграфски метод е компютъризиран вариант, а контра мерките много ясно личат. Ако можеш да направиш контра мерки в някои от щатите на САЩ, където полиграфът се признава в съда за доказателство, можеш да ги приложиш и вместо да ти излезе ,,лъжа", ще излезе ,,неопределен" резултат. Тогава експертът няма да може да каже дали даденият човек лъже или не. Аз съм го виждал това, от хора (бел. ред. хора от службите), които са обучавани, но те могат да докарат резултата само до – неопределен, и то ако са много добре обучени.

В контекста на предварителната проверка обаче, какъвто е оперативният полиграф, който се използва в оперативно-издирвателната дейност, когато се видят контра мерките, какво повече ти трябва, за да кажеш: ,,Това е нашият човек. Работете по него".

Марк Твен е казал: ,,Който казва истината – не му се налага да помни". В този аспект добра памет ли имат лъжците и кога се провалят при показания?

Има някои особености във вербалното и невербалното поведение на лъжците. Мисленето при хората, които лъжат, е структурирано по друг начин. За да излъжеш, се изисква много по-голям ресурс. Първо - трябва да вземеш решение да излъжеш. След това да измислиш правдоподобна версия, така че като я кажеш, да изглежда истинска и после да я запомниш. При дадено престъпление, хората, които лъжат и представят фалшиво алиби, при разпит от десет човека, те ще кажат десет пъти едно и също нещо с едни и същи думи, защото ги е страх да не сбъркат. Човекът, който казва истината, не се притеснява от това, че нещо може да добави или пък да забрави, тъй като той казва истината и няма от какво да се притеснява. Този, който казва истината, не е необходимо да се старае да помни, защото и да забрави нещо, това няма да му представлява проблем.

Кой е най-опасният престъпник?

Всички престъпници са опасни, тъй като те донасят материални и нематериални щети на хората, към които са отправени техните престъпления.

https://www.vesti.bg/bulgaria/koga-edin-chovek-se-prevryshta-v-ubiec-6146647

[Hatshepsut]

Как да разпознаем масовия убиец

Д-р Питър Лангман в интервю за БНТ

Какво се случва в главата на масовия убиец? Какво е типично за поведението му? Как може да бъде спрян? Отговор на тези въпроси търси известният американски изследовател Питър Лангман. Книгата му "Защо децата убиват" беше открита в дома на нападателя от Мюнхен, който на 22 юли уби 9 души и рани 22-ма.

Д-р Лангман даде специално интервю за БНТ. С него разговаря Цветелина Йорданова.

Защо се случва това? Въпросът, който изниква след всяка стрелба, при която загиват невинни. Отговорът му д-р Питър Лангман търси от години. Води обучения по психология на масовите убийци в американски образователни и правоохранителни институции. Работил е за Службата по вътрешна сигурност и за Държавния департамент. Поддържа онлайн база данни за масовите стрелби в училища и начините за предотвратяването им. Според него в случаи като този в Мюнхен няма един мотив или причина, а става дума за натрупване на обстоятелства.

БНТ: Какво е обяснението ви за мотивите на убиеца в Мюнхен, защо той извърши това?

Д-р Лангман: При масовите стрелби като тази никога няма само един мотив или една причина, има няколко фактора, които оказват влияние. Например, има данни, че той е бил тормозен в училище, имал е психически проблеми - не знам подробностите, но е бил пациент в болница, също е получавал психологическа помощ извън лечебно заведение, имал е политически интереси, конкретно към Андерш Брайвик, който извърши масово убийство в Норвегия.Така че е имало много фактори, при съчетаването на които той е поел по пътя към извършването на това нападение.

БНТ: Но дали е бил вдъхновен от друг масов убиец?

Д-р Лангман: Със сигурност е търсел модел за подражание, интересувал се е както казах от Андерш Брайвик, можем да преположим, че е търсел някого, с когото да се отъждестви. Фактът, че е четял моята книга за стрелци в училища, ни навежда на мисълта, че е търсел за група, където да не се чувства анормален, хора, с които да се съотнася, които имат идеи сходни с неговите за извършване на насилие.

БНТ: Как си обяснявате това, че е чел книгата ви "Защо децата убиват"?

Д-р Лангман: До известна степен това беше изненада за мен, но не за първи път се случва стрелец да е прочел тази книга. За масовите убийци е много типично да правят много проучвания. Те често четат в интернет за други убийци, четат статии във вестници и списания. Понякога четат и книги. Затова не е изненадващо, че е правил подобно проучване. Това е много често срещано.

Според изследователя убиецът от Мюнхен е търсел модел за подражание или група от хора, които споделят неговите идеи за извършване на насилие. Масовите стрелби се различават като сценарии и мотиви, но в поведението на извършителите има общи черти.

БНТ: Масовите стрелби се различават като сценарии и мотиви, но кои са общите черти в поведението на масовите убийци?

Д-р Лангман: Както казах, те правят много проучвания. Когато става дума за нападение от голям мащаб, обикновено го планират дълго, няколко месеца, дори година, както в случая със стрелеца в Мюнхен. Те изучават други стрелци, планират нападението си, набавят си оръжие. Често говорят с някого за това, което възнамеряват да направят или заплашват хора, като казват - например - ще си купя оръжие и ще те убия или говорят с приятел. Обикновено това са предупредителни сигнали, които околните трябва да приемат сериозно и това е единственият начин да бъде предотвратено подобно нападение.

Намеренията им могат да бъдат разкрити най-вече в разговорите със съученици, ангажиментите в училище, отношенията с родителите, поведението им в интернет.

БНТ: Бихте ли ни казали повече за това, какви са тези симпоми, по които родители, учители и приятели могат да разпознаят, че нещо се подготвя и евентуално да го предотвратят?

Д-р Лангман: Предупредителните знаци могат да са под различна форма - това може да е наистина обсебващ интерес към други масови убийци. И както казах, тези хора често говорят за това, което ще направят. Понякога се опитват да намерят приятел, който да се присъедини към тях в нападението, понякога може да предупредят приятел да стои далеч от училището или от друго място, където ще бъде нападението, защото не искат да го наранят, понякога заплашват конкретни хора, понякога публикуват съобщения в интернет, в социалните медии или в собствените си уебсайтове. Има различни начини да се разбере, че наистина мислят много сериозно в тази посока и ако хората съобщят за тези признаци, те могат да се разследват и да се прецени дали наистина има заплаха или е фалшива тревога. Обучението на хората, на родители, ученици, учители за тези признаци, може да доведе до предотвратяването на масови убийства.

БНТ: След като вече някой е започнал да планира подобно нещо, как може да бъде спрян този процес, който тече в съзнанието му?

Д-р Лангман: Процесът определено може да бъде спрян. Започнах да изследвам тази сфера, тъй като работех в психиатрична клиника, когато стана стрелбата в гимназията Колумбайн през 1999 година. След нея, започнах да работя с младежи, които бяха приети в клиниката, защото са имали планове да извършат подобни нападения, като това в Колумбайн. Работих с тези млади хора дълго време. За 12 години много хора минаха през клиниката, където им осигурявахме помощ и лечение и нито един от тях не стори това, не извърши такава атака.

В гимназията Колумбайн двама ученици убиват 11 свои съученици и един учител и раняват 21. За масово убийство в Съединените щати се приемат случаите с над четирима убити или ранени. За 2015 година в страната е имало 372 подобни случая с 475 убити.

БНТ: Колко е важно отразяването на тези събития в медиите, как журналистите трябва да не допуснат това да вдъхновяват несъзнателно подобни действия?

Д-р Лангман: За медиите е важно да не се фокусират върху извършителя, а върху жертвите. Да не говорят за използваните оръжия, броя на убитите хора, да не поставят етикети като най-тежкото масовото убийство в историята или най-тежката стрелба в училище, защото това може да вдъхнови други хора да извършат още по-големи нападения. Не трябва да се концентрираме върху извършителя, да го поставяме на преден план. Това е възможност да учим хората за предупредителните знаци и какво да сторят, за да предотвратят подобни случаи. Също трябва да насърчаваме хората да потърсят помощ, ако имат психически проблеми.

БНТ: Как мислите, трябва ли да се пускат лицата и имената?

Д-р Лангман: Не трябва да се поставя акцент върху имената и лицета на извършителите, но в днешния свят на социални медии всяка снимка се разпространява от хората в интернет. Но това, което журналистите могат да направят е да намалят ефекта от това да се акцентира върху лицата и имената на извършителя, както и върху подробностите на нападението, като обръщат внимание на други неща.

БНТ: Как масовите стрелби в Съединените щати могат поне да намалеят, в закона за оръжията ли е проблемът или в съзнанието на убиеца и заобикалящата го среда?

Д-р Лангман: Най- доброто, което училищата могат да направят, за да предотвратят масови стрелби, е да обучават учителите и учениците за това какви са предупредителните знаци за потенциално насилие. Също да има екипи в училищата, които да са подготвени да разследват заплахите, за които им се съобщава. Не всяка заплаха е сериозна, затова училищата трябва да имат екипи, които да разграничават истинските заплахи от тези, които не са.

https://bnt.bg/bg/a/kak-da-razpoznaem-masoviya-ubiets-d-r-pitar-langman-v-intervyu-za-bnt?page=14

[Hatshepsut]

Как да разпознаем психопата

Психопат. Самата дума извиква в съзнанието ни образ на хладнокръвен убиец или на дяволски умен, но безчувствен егоист - на някой като Тед Бънди, който през 1970 г. отвлича, убива и извършва ужасяващи неща с телата на жените, или на някой като Ханибъл Лектър от ,,Мълчанието на агнетата".

В представата на обикновения човек психопатите са олицетворение на злото. Но не всички учени са на това мнение. Те смятат, че тези хора са болни, че са жертва на собственото си объркано съзнание.

Какво представляват психопатите? Какво не функционира правилно при тях?
Контролният списък за психопатия е диагностичен инструмент, който се използва за оценяване на психопатичните или антисоциални тенденции на личността. Разработен е през 70-те години от д-р Робърт Хеър (Robert Hare) - канадски професор и изследовател в сферата на криминалната психология.

Психопатията най-често се диагностицира след поредица от нарушения като сексуални нападения и противообществени прояви с многократно повторение, а контролният списък се използва по света като показател за потенциалния риск, който представляват лицата в психиатричните звена или затворниците.

Сравняването на списъка с характеристиките на индивида се използва при определяне на продължителността и вида на присъдите за лишаване от свобода или лечението, от което се нуждаят лицата, нарушили закона. Мнозинството от специалистите в западния свят го определят като най-добрия метод за определяне на наличието и степента на психопатия в личността.

Според Хеър единственият начин да се извърши валидно оценяване за психопатия на личността е това да се извърши от квалифициран и опитен клиничен психолог при научно лицензирани, стандартизирани условия. Но за да бъде обществото информирано е добре да получи поне обща представа за характеристиките на психопатите.


Ето някои от точките, които се разглеждат в личността на изследваното лице:

грубост;
неоснователно висока самооценка;
необходимост от стимулиране за градивни дейности;
патологични лъжи;
постоянно хитруване и манипулации;
липса на разкаяние или вина;
повърхностна емоционална отзивчивост (и неспособност за задълбочаването й);
неспособност да изпита емпатия;
паразитен начин на живот (възползване от чужд труд, емоционална стабилност или финанси);
слаб поведенчески контрол;
сексуална нестабилност;
ранни поведенчески проблеми;
липса на реалистични дългосрочни цели;
импулсивност;
безотговорност;
неспособност да поема отговорност за собствените действия;
многобройни, но краткотрайни интимни връзки;
престъпно поведение в младежка възраст;
отмяна на условно освобождаване;
криминални прояви от различен тип.

Според наскоро проведени изследвания повече от 90% от психопатите мъже в САЩ са в затвор, под гаранция или обвързани по друг начин с правораздавателната система. Като се има предвид и факта, че психопатите представляват около 1% от населението по света, броят им e притеснителен. И тъй като образът им се асоциира с криминални деяния, психопатията е известна и като ,,духовна лудост."

Образът по-горе е именно този, който доминира дълго време сред хората и учените. Успокояващо е да можем да ги определим като болни, объркани и с липсващи морални устои. Успокояващо, защото не са като нас. Но е погрешно.

Не е възможно всички психопати да са лишени от тези черти и умения и дори много често липсата им е незначителна и обусловена от стеклите се обстоятелства в живота им. Със сигурност са способни да разграничат добро от зло, да вземат правилни решения и да изпитват емпатия. Но те страдат от други, доста по-познати проблеми като фиксация върху постигането на конкретна цел, безстрашие и егоизъм. А и нищо чудно нашите реакции да са много сходни с техните. Също като психопатите, ние може да изпитваме повече или по-малко емпатия. Самата емоция се приближава повече до инстинкта ни за самосъхранение, отколкото до чувство на съпричастност и топлота спрямо отсрещния.


Психология на психопата

Психопатите разкриват важни истини за човешкия морал. Но дали можем да приемем онова, на което биха могли да ни научат?

Те не са ирационални, само действат ирационално

Психопатите не са ирационални в смисъл, че не са способни да разсъждават трезво. Те действат ирационално. Те страдат от онова, което философите наричат ,,причини за извършване на дадено действие" - обикновено обмисляме как точно планираните от нас действия ще ни помогнат да постигнем целите си, без да влизат в противоречие с другите наши начинания или цели. Представете си следната ситуация: човек пребива продавач в магазин, за да си осигури бира за партито, на което отива. Така би могъл да постъпи психопат.

В противен случай, дори и да му минава подобна мисъл за действие през главата, той би я потиснал, защото веднага ще го разтревожи друга, по-притеснителна – заплахата от арест. Ето това липсва при психопатите – те не могат да обединят и намерят взаимовръзката между различните фактори, за да направят наистина добър избор. Също така те често не могат да изтъкнат основателна причина за начина си на действие.

Психопатите могат да изпитват емпатия, ако... решат

Психопатите не се открояват толкова силно по отношение на способността си да изпитват емпатия. Всъщност са много хората, които ги описват като изключително чаровни и харизматични. Психологът Хеър разказва как е бил заблуден от психопат, който го е поканил на работна среща. В края на тази среща Хеър е трябвало да получи своя хонорар, както и пари за пътни разходи. Уви, не е получил и пени. Прекарали са вечерта чудесно, участвали са в конференция и психологът не е заподозрял нищо.

За да успеят да заблудят експертите, до голяма степен на психопатите им се налага да постъпват по непривичен за тях начин. Те не могат да се държат безизразно и сякаш са роботи. Обикновено в такива случаи се твърди, че те просто са изкусни лъжци и могат да симулират емоции. Друга, по-правдоподобна теория обаче гласи, че емпатията не може да се симулира. Както и че психопатите са умели в контролирането на тази емоция – могат да я изключат или включат според нуждите си.

https://psychology.framar.bg/