Организираната престѫпность въ България

[Hatshepsut]

От "мутренския период" към "белите якички": как изглежда организираната престъпност в България днес?

Организираната престъпност в България се е преориентирала към търсене на приходи от привидно законни дейности, като кандидатстване за европейско финансиране, например. Трайна тенденция е също незаконната дейност да остава скрита зад чист бизнес, което е особено видно при търговията с нелегални горива, организираните ДДС измами и нелегалния дърводобив.

Това са сред основните изводи в третия доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) от поредицата "Оценка на заплахите от организирана престъпност в България", представен тази седмица.

"Мутренският период остана някъде назад в годините. [...] Тенденцията е все повече престъпността на "белите якички" да нанася много по-големи щети от класическите организирани престъпни пазари, като наркотици, проституция, контрабанда. Има един вид адаптация на организираната престъпност. Това, което се наблюдава напоследък е че все по-често тази престъпност се крие зад законен бизнес", коментира пред БНР Атанас Русев от неправителствената организация.

Друго основно заключение на ЦИД е че българските криминални мрежи трайно са се преориентирали от познатите в миналото форми на насилие към "корупционни инструменти за отстраняване на конкуренцията, които използват в публичната администрация". Докладът разглежда десет основни нелегални дейности, генериращи най-големи приходи за подземния свят през 2018 г.

Измами с евросредства

Европейското финансиране се превръща в един от големите източници на приходи за новите форми на организирана престъпност. Конкретният размер на щетите за ЕС и България обаче трудно би могъл да бъде изчислен, защото "множество нередности не са докладвани, не могат да бъдат доказани и никога не биват установявани", уточняват авторите на доклада.

"Значителният обхват на европейските средства, възлизащ на 144,7 млрд. евро бюджет за плащания и 160,1 млрд. евро поети задължения в рамките на ЕС и предполагаемите огромни щети от злоупотреби, обуславят нуждата от систематичен анализ на явлението", се казва в документа.



Обществените поръчки са най-разпространената форма за кандидатстване за еврофинансиране, като през миналата година 12.8% от всички фирми в България са участвали в такива процедури. В строителството например делът на кандидатстващите фирми достига 40 на сто. Следващата по популярност форма са проектните предложения, изготвяни от 3.6% от всички фирми, основно в строителството и промишлеността.

Най-много нередности за периода 2014-2020 г. са докладвани по Програмата за развитие на селските райони, но нанесените щети са значително по-малко от тези по други програми, въпреки значително по-малкия брой сигнали.

"По оперативна програма "Околна среда" са установени едва три нередности, но техните щети възлизат на 2,4 млн. евро. Подобен е случаят и с ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура", където четири нередности са довели до финансови загуби от 3,5 млн. евро."

Нелегален дърводобив

Другият пазар, изследван за пръв път от ЦИД е нелегалният дърводобив. Щетите за бюджета от него експертите изчисляват на между 50 и 150 млн. лева годишно, а обемът на незаконно добитата дървесина – на между 1 млн. и 2,7 млн. куб. метра.

"Подобен размер показва, че тази престъпна дейност е една от високорисковите за страната, с оглед свиването на големите стари престъпни пазари като този на тютюневите изделия, кражбите на МПС, организираните ДДС измами и др. Освен финансови щети, незаконният дърводобив създава социални последици като ендемична корупция и нанася значителни екологични щети, особено в няколко области на страната."

Търговия с нелегални горива

Данните за размера на този пазар са индиректни, тъй като нерегистрираното гориво изключително трудно се идентифицира. Например, в случаи, при които горивото е с нормално качество, различаването на законно от незаконно гориво е практически невъзможно, се казва в доклада на центъра.

"За разлика от нарушенията при другите две основни групи акцизни стоки – тютюневите изделия и алкохолните продукти, при нелегалната търговия с горива институциите могат да разследват единствено по документи. В резултат заловените количества незаконни горива са под 0,01% от всички легално търгувани количества. Така например през 2018 г., заловените незаконни горива са 294 хил. литра при около 4.5 млрд. литра нефтопродукти."

Приблизителната средна оценка на загубите за бюджета от незаконната търговия с горива през 2018 г. се изчислява на между 500 и 700 млн. лева, колкото е и през предишната година. Основание за тази оценка е лекият ръст от 1.9% в приходите от акцизи през 2018 г. спрямо 2017 г., при лек спад на потреблението на горива според представителните социологически проучвания, отбелязват авторите на доклада.

Незаконни цигари

Традиционно един от най-големите престъпни пазари в България и през 2018 г. остават произовдството и търговията на нелегални цигари. ЦИД ценява годишния му размер на между 0.5% и 1% от БВП на страната. Данните от изследванията на празните опаковки все пак показва спад на потреблението на незаконни цигари през миналата година. Успоредно с това службите отчитат все повече заловени количества.

"В Хасково, Свиленград и Димитровград се наблюдават най-високите нива на незаконен пазар (над два пъти средното за страната), докато в Пазарджик и Кюстендил се наблюдава съществен спад спрямо нивата от 2017 г.", се казва в доклада на неправителствената организация.



От посочените статистически данни става ясно, че през минлата година са отчетени 739 млн. къса нелегално продадени цигари при заловени 50,7 млн. къса. Сравнено с предходната година се забелязва спад – тогава нелегално са произведени 1,3 млрд. къса цигари, 57 млн. са заловени. За последните десет години, общите загуби от акцизи и ДДС, неизплатени към хазната, изчислени на базата на изследвания на празните опаковки, се равняват на 4,6 млрд. лв.

Каналджийство

Най-сериозен спад през последните години регистрира каналджийството, след като бума през 2014 и 2015 г., причинен от подсилването на гръцките граници, което увеличи миграционния натиск по българо-турската граница.

"Миграционната криза в България приключва с подписването на споразумението между Турция и ЕС през 2016 г., след което броят на незаконно пристигналите в ЕС, а и на случаите на каналджийство, намаляват значително", припонят от ЦИД.

Експертите от организацията цитират данни на Европейската комисия (ЕК), според които през миналата година на външните граници на ЕС са регистрирани около 150 000 незаконно пристигнали лица – 25% по-малко в сравнение с 2017 г. и 90% спад в сравнение с пиковата 2015 г.

Задържаните на влизане в България незаконни мигранти през 2018 г. са 689-има – с 7,3% по-малко от предишната година и с цели 93,7% по-малко в сравнение с 2015 г. Спад е регистриран и на изхода от страната ни – задържани са 634-има души – близо 74% по-малко в сравнение с 2017 г. и близо 95% спрямо 2015 г.

Трафик на хора

По отношение на трафика на хора Центърът за изследване на демокрацията отбелязва, че се заяпазва тенденцията за все по-рядко използване на физическо насилие над жертвите. Като причина за това е посочен засиленият натиск от европейските и българските служби и съдебни органи и по-интензивното международно сътрудничество срещу тези групи.

"Конкретни социални и демографски промени също допринасят за понижаването на броя лица, уязвими към трафик на хора. Сред тях са спадът в раждаемостта след 1990 г., миграцията към големите градове и почти двойното нарастване на доходите в годините след присъединяването към ЕС, дори и в малките градове и селските райони."

Най-засегнати от тази престъпна дейност закономерно остават най-бедните райони на страната – Монтана, Видин, Враца, Сливен, Пазарджик и Плевен, като жертвите са предимно сред ромското население.



"В Сливенския регион има засилен трафик с цел сексуална експлоатация, а в Югозападния регион – трафик на бременни с цел продажба на новороденото. Вътрешният трафик е почти напълно обвързан с предоставянето на секс услуги, като в повечето случаи става дума за доброволно участие и симбиоза между извършителя и жертвата."

Годишните приходи на трафикантите се изчисляват на между 180 хил. и 300 хил. евро, а тези на момичетата, извеждани извън България с цел секс услуги – на между 3000 и 7000 евро месечно. При трафик с цел продажба на бебета майките получават максимум 2 000 евро, докато посредниците вземат от около 10 хил. до 15 хил. евро.

Телефонни измами

При телефонните измами се отчита лек спад през миналата година, като се очаква още по-голям през тази благодарение на голяма успешна акция в Горна Оряховица. Друга причина за намаляването на тези деяния е успешното сътрудничество с операторa "Виваком", довело до силно ограничаване на опитите за измама (според данни от оператора, обажданията с профил на опити за телефонни измами са намалели от около 80 000 през февруари до 1500 през април тази година.

"Липсва официална статистика за обема на приходите от телефонни измами. Според интервюираните криминалисти обемът на щетите за 2018 г. е около 8.4 млн. лева, което е малко над нивото за 2017 г. В изследване на Прокуратурата от 2016 г. се посочва постепенно нарастване на сумите от около 2,4 млн. през 2012 г., до 6.7 млн. лева през 2015 г."

Киберпрестъпления

Кибератаките към българския бизнес бележат стабилен ръст през последните няколко години. Изследванията сочат, че през 2018 г. около 30% от фирмите са били жертва на киберпрестъпление, което е с 6% повече от 2016 г. и с 20% повече сравнено с 2015 г., отчитат от ЦИД.

Според данни от национално представително проучване сред бизнеса за 2018 г., най-често срещаните инциденти сред бизнеса се свързват със заразяване с вирус, което е засегнало около 7% от жертвите на кибератаки.

Разпространение на наркотици

Международният трафик на хероин, минаващ през България, продължава основно да използва т.нар. Балкански път, се казва в доклада. Най-много количества от този наркотик минават през трасетата към Румъния и Сърбия, а една трета – през Гърция.

"Преустановяването на санкциите за Иран през 2016 г. и повишеният стокооборот в резултат на това съвпада със значителен ръст на производството на опиум в Афганистан през 2016 и 2017 г. Комбинацията от тези фактори допринася за нарастване на интензитета и обема на трафика на хероин през българо-турската граница в този период. Въпреки по-слабата реколта на макови насаждения в Афганистан, през 2018 г. се запазва броят разкривания на хероин от Агенция "Митници" и се увеличава количеството спрямо 2017 г."



През последните 6-7 години кокаинът, идващ в България, се трафикира основно по въздух или по море, включително и с яхти. Увеличава се българското участие в международния трафик, основно в като организатори на "мулета".

"Продължава и традиционният трафик на синтетични наркотици, произведени в Западна и Централна Европа (Холандия, Белгия и Чехия) – екстази, амфетамини, метамфетамини – по посока Близкия изток. През последните години регистрираният трансграничен трафик на екстази през България е от Белгия и Холандия в посока Турция и Близкия изток, осъществяван главно от етнически турци с холандско и белгийско гражданство."

Организирани ДДС измами

Последните данни за България за потенциалните загуби от несъбрано ДДС са за 2017 г. и се оценяват на 1,22 млрд. лева, които спрямо 2014 г. представляват спад от 42,5%, отбелязват от ЦИД.

"Според предварителни индиректни оценки, максималните загуби от организирани ДДС измами са между 190 и 230 млн. лева, а минималните – между 150 и 170 млн. лева. Основният проблем при тези оценки е използването на изчисления на НАП върху всички регистрирани липси, които се разглеждат от 2013 – 2014 г. насам. В посочения период щетите от организирани ДДС измами са оценени на 380-480 млн. лева. Този подход е изключително надежден и точен, но изисква много големи ресурси."

https://www.svobodnaevropa.bg/a/30309716.html

[Hatshepsut]

България на 10 място в Европа по организирана престъпност

България е на 70-то място в света от 193 страни и на 10-то сред 44 страни в Европа според Глобалния индекс за организирана престъпност (Global Organized Crime Index). Страната ни е на 7-мо място от 17 държави в Централна и Източна Европа, предава БГНЕС. Докладът е финансиран от Държавния департамент на САЩ.

ТРАФИК НА ХОРА

България е източник на трафик на хора, които са отвеждани и експлоатирани в Западна Европа. На пазара функционират няколко вида престъпни структури, всяка от които има специфичен начин на действие, но нито една не притежава монопол. Съществува и местно търсене на жертви за трафик на хора, предимно в по-големите градове и курорти в България. Интернет играе голяма роля във фрагментираната природа на пазара, тъй като позволява на отделни лица да се захващат свободно със секс търговията. Докато престъпните структури сега работят с договори и упражняват контрол над жертвите си чрез пазарни механизми, онези, които са прехвърлени в Западна и Северна Европа, за да работят като просяци, все още са наказани и изпитват значителна степен на жестокост, ако не спазват дневните си квоти. От началото на пандемията COVID-19 много жертви на трафик с цел сексуална експлоатация са се завърнали у дома в България.

Като цяло българските мрежи за контрабанда на хора осигуряват транзитна логистика за контрабандата на мигранти от Турция за Сърбия или Румъния. Някои добре организирани групи обаче могат също да прекарват хора по целия път до предвидените им дестинации. Повечето групи за контрабанда на хора имат организатор чужденец - някой, който е базиран на друго място и набира мигранти. Корупцията е важен фактор в контрабандата на хора, като граничните служители улесняват пазара и организират канали за контрабанда.

След пика на мигрантската криза през 2015 г. потоците са намалели, а пазарът е намалял значително. Той обаче все още оказва влияние върху общностите до българските граници с Гърция, Румъния и Сърбия, както и в София, която е транзитен пункт за контрабандистите. Като се има предвид, че България е важна част от балканския маршрут, значително увеличение на пазара не бива да се изключва, ако последват нови вълни с нередовни мигранти.

ТЪРГОВИЯ

Въпреки че трафикът на оръжие не е обширен, България е важна транзитна страна за газовите пистолети, произведени в Турция, пренасяни в Западна Европа, където те се превръщат в оръжия с боеприпаси. Това посочва докладът в частта му за престъпността в търговията.

Информацията предполага, че работниците в съоръженията за производство на оръжие контрабандно продават на местния пазар оръжие или части. В много по-ограничена степен България е страна източник на трафик на огнестрелно оръжие, най-вече в Гърция. Сивият пазар генерира голяма част от печалбата от трафика на оръжия. Тя включва посредници, които, използвайки фалшифицирани сертификати за крайни потребители, продават оръжия на терористични организации и милиции. Секторът за производство на оръжия е предразположен към корупция поради икономическата зависимост на някои градове от производството на оръжия. Много е вероятно служителите на ниско и средно равнище на граничните контролно-пропускателни пунктове, особено на турската граница, да получават подкупи за улесняване на трафика на оръжие.

ОКОЛНА СРЕДА

В частта на престъпността в околната среда се изтъква, че широко разпространената корупция в горския сектор в България дава възможност за значителен пазар на незаконна сеч. Законни иначе компании участват в незаконна сеч, използвайки корупция или измама, за да избегнат регулирането. Има случаи, когато държавни служители са част от организираните мрежи, които незаконно добиват дървен материал, и има твърдения за връзки между големи политически партии и т. нар. дървена мафия. Интересите на частния бизнес също допринасят за незаконната дърводобивна индустрия - цели гори са незаконно изсечени, за да се направи място за изграждането на курорти и тяхната инфраструктура. Престъпленията от фауната са много по-малки. Бракониерството се среща в България, но то е необичайно и с малък мащаб, свързано е с отделни лица, а не с организирана престъпност.

Загриженост поражда незаконната търговия с хайвер и свръхексплоатация на есетри. Само няколко държави, включително България, имат жизнеспособни популации от див хайвер, а българските ферми за есетра са известни с това, че използват уловена дива есетра и продават хайвера чрез измами и фалшифициране.

Пазарът на престъпления с невъзобновяеми ресурси е значителен. Трафикът на петрол е особено забележим в България, като оценките за нелегални продажби на петрол представляват 20-40% дял от общия пазар. Проблем са и незаконните продажби на дизелово гориво. Има и незаконен добив на въглища, но той е малък, извършван от групи от двама до трима души, които добиват гориво за отопление.

НАРКОТИЦИ

България е важна транзитна държава за пазара на хероин, като местните мрежи участват най-вече в логистиката. Съобщава се, че около 20% от хероина, пътуващ през Балканите, преминава през страната, въпреки че тази цифра вероятно е намаляла след блокирането заради COVID-19. По-голямата част от хероина е за Западна Европа и идва от Турция. Местното търсене представлява малка част от реализираните печалби. Хероинът е предпочитаният наркотик на маргинализираните, особено на ромската общност, за които се твърди, че са замесени в трафик на малки количества хероин от Турция и разпространението му в България. Корупцията е важен елемент от трафика на хероин, но все пак има ниски нива на насилие на наркопазара като цяло. Въпреки че в миналото Сърбия беше основна входна точка за кокаин, последните доклади твърдят, че потоците са се изместили към Румъния и България. Последната е преди всичко транзитна страна, но има малък пазар в по-големите градове и курорти. Българските престъпни мрежи традиционно играят логистична роля в трафика на кокаин, като успешно улесняват мащабните операции от Южна Америка до Западна Европа. Сега обаче те все повече организират свои собствени операции и набират ,,мулета", за да търгуват с кокаин директно до техните дестинационни пазари.

България е основно транзитна страна за незаконния пазар на канабис, който се разраства значително от 2018 г. Престъпни мрежи участват в логистиката на трафика на канабис от Албания до Турция, Сърбия и Румъния. Напоследък нарастващите количества канабис, отглеждан в България, се изнасят за Турция и Гърция. Канабисът е най-разпространеният наркотик в страната и търсенето е широко разпространено, което накара организираните престъпни групи да навлязат на пазара. Най -вероятно корупцията играе важна роля в трафика на канабис, като контролно-пропускателните пунктове на македонската, румънската и турската граница са най-уязвими. Потреблението на синтетични наркотици също се увеличава в България. Групи от Софийска област са се утвърдили като производители на амфетамини, докато групи в югоизточната част на страната са специализирани в производството на метамфетамин. Полицейските доклади показват увеличаване на куриерските доставки на синтетични наркотици, закупени онлайн. Прекурсорите също преминават през или са предназначени за България, докато синтетичните наркотици, пристигащи от Холандия, Белгия и Чехия, се пренасят през България за Турция, Близкия изток и Северна Африка. Съобщава се, че чуждестранни престъпници, предимно от турски произход и базирани в Западна Европа, организират тези потоци.

КРИМИНАЛНИ ФИГУРИ

Политическите фигури на високо равнище са замесени в множество незаконни дейности - от незаконна сеч до контрабанда на наркотици и цигари. Твърди се, че има две групи, които са дълбоко вкоренени в най-високите етажи на правителството и си сътрудничат помежду си. Влиянието на вградените в държавата участници се простира от българското правителство до съдебната му система, което им позволява почти пълен контрол над държавния апарат. В по-голямата си част държавните участници улесняват престъпните пазари, като осигуряват защита. Има редица договори за обществени поръчки, възложени на конкретни компании, които не спазват правилните протоколи, а служители от най-високите политически нива търгуват с влияние. Влиянието на традиционната мафия намалява, тъй като повечето групи са разпуснати. Онези, които остават, са създали легитимен бизнес и са установили своето влияние в легалната икономика и политика, но все още участват и в престъпни операции, преди всичко изнудване и трафик на наркотици. Редица престъпни мрежи, различни по структура и размер, работят на почти всички традиционни престъпни пазари и също се занимават с кражби на превозни средства, теглене на заеми и телефонни измами. Те са насочени към по-големите градове и курорти на България, но могат да бъдат базирани и в нейните по-малки общини и гранични региони. Тези престъпни мрежи сега са по-малко насилствени спрямо жертвите на трафик, с изключение на принудителната просия. Пазарите на наркотици също са относително незасегнати от насилието, като рядко се използва сила. Престъпните мрежи си сътрудничат тясно както с вградени в държавата, така и с чуждестранни престъпни участници (албанци, турци, латиноамериканци и италианци, които действат в собствените си държави). Чуждестранни престъпници рядко оперират в самата държава, с изключение на афганистанските мрежи за контрабанда на хора, които извършват бизнеса си в България, но се контролират от Афганистан.

ЛИДЕРСТВО И УПРАВЛЕНИЕ

Българският политически елит постави борбата с организираната престъпност на челно място в дневния ред и се похвали с успехи в тази област. Основните притеснения на международната общност произтичат от проблеми на корупцията и върховенството на закона. Като цяло има политическа воля за справяне с всички основни форми на организирана престъпност, въпреки че реакцията в борбата срещу престъпността и корупцията е слаба. Корупцията е широко разпространена и общественото доверие в институциите е ниско. По-специално, престъпността и влиянието й заплашват демократичния процес, като купуването на изборни гласове е обичайна практика. Има антикорупционен орган, но той не е нито ефективен, нито независим. Прозрачността се е подобрила значително, като сега институциите публикуват годишни доклади и статистически данни за дейността си, но все още съществуват недостатъци. Основните въпроси са публичната отчетност, контролът над прокуратурата и трудният достъп до обществена информация.

България е страна в повечето международни договори и конвенции, свързани с организираната престъпност. Като цяло страната се придържа към всички съответни механизми, но е критикувана за липсата на съответствие с Конвенцията на ООН срещу корупцията. България е член и е активен сътрудник на редица регионални и глобални инициативи за борба срещу тероризма и организираната престъпност и има редица успешни международни операции в тази област. Въпреки че законите адекватно отчитат заплахите от организираната престъпност, няма национална стратегия за борба срещу нея. Вместо това, политиките обикновено се разработват по ad-hoc начин, под формата на мерки срещу различни видове организирана престъпност, а присъдите за определени престъпления са слаби. Постигнат е напредък в реформите за борба с корупцията, но липсва подходящо прилагане.


ПРАВОСЪДИЕ И СИГУРНОСТ

В частта за правосъдната система докладът припомня, че България има специализиран съд, който има за задача да ръководи главно изслушванията, свързани с организираната престъпност, както и специализирано звено за борба с организираната престъпност в съдебната система, също и специализираната прокуратура, но има опасения относно независимостта на последната. Корупцията в съдебната система продължава да пречи на работата й, а процесът по наказателно правосъдие остава остарял и бавен, което затруднява преследването. Затворническата система беше критикувана за пренаселеност, малтретиране на затворници, лоши материални условия и неадекватни здравни грижи. Според съобщенията тези въпроси се решават. Съществуват специализирани звена за правоприлагане, натоварени с борбата с организираната престъпност, но е трудно да се оцени тяхната ефективност. Основните фактори, които намаляват успеха им, са свързани с липсата на политическа воля за справяне с определени форми на организирана престъпност. Корупцията в правоприлагащите органи, включително митническата и граничната полиция, е проблематична. Границите на България са под непрекъснат натиск от незаконни потоци, влошени от трудно контролируемия терен и стратегическото положение на страната по Балканския маршрут. Въпреки тези проблеми, капацитетът на България да контролира и защитава границите си значително се подобри през последните години и сега е наравно с най-добрите практики.

Въпреки че българското правителство е поставило акцент върху разработването на адекватно законодателство за борба с прането на пари (ПОД), което е в съответствие с разпоредбите на ЕС, практическото прилагане е слабо (въпреки че има звено за финансови престъпления) и разследванията за пране на пари са рядкост. Това се казва в частта за икономическа и финансова среда

ИКОНОМИЧЕСКА И ФИНАНСОВА СРЕДА

Икономическата регулаторна среда в България се подобри бавно през годините, до голяма степен поради нарастващия брой електронни услуги и произтичащия от това електронен обмен на данни между институциите. Въпреки това резултатите са незначителни в сравнение с милиардите, които са похарчени за електронно управление. Капацитетът на държавата да гарантира, че законните предприятия могат да работят без намеса от престъпни групировки, се подобри, но все още има субекти и държавни участници, които могат да изнудват и присвояват бизнеса с помощта на съдебната власт и Националната агенция за приходите. Корупцията, липсата на политическа независимост и неефективните административни процеси в други ключови регулаторни органи също допринасят за създаването на среда, която е благоприятна за организираната престъпност. Престъпните групи не участват пряко в регулирането на икономическия пазар, те обаче оказват влияние върху органите, отговорни за регулирането.

ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И ЗАЩИТА НА ГРАЖДАНИТЕ

Правителството има създадена рамка за предоставяне на подслон и подкрепа на жертвите на трафик, докато държавните и недържавните институции действат срещу зависимостите от наркотици. Съществува законодателство, което регулира подкрепата и защитата на свидетели, но измененията, направени през 2018 г., допринесоха за непрозрачността на бюрото за защита на свидетелите, което попада под надзора на главния прокурор, който използва организацията като частна армия, а не съгласно нейното предназначение. Следователно свидетелите на корупция и организирана престъпност се страхуват от сътрудничество с властите. Има стратегии за превенция, които обхващат общата и организираната престъпност, но те не са толкова ефективни, колкото се предполагаше първоначално, а културата на превенция на престъпността все още е слаба.

Докато неправителствените организации и гражданите официално се възприемат като неразделна част от усилията на държавата за борба срещу престъпността, правителството не е много отворено за критика. Организациите на гражданското общество правят всичко възможно да подобрят положението в страната, но държавата не се ангажира изцяло с насърчаването на тяхната независимост. Корупцията и тайните споразумения между политици и медии са широко разпространени в България, но има и независими медии. Те често са обект на клеветнически кампании и техните журналисти са претърпели физически атаки срещу себе си и собствеността си.

https://www.monitor.bg/bg/a/view/bylgarija-na-10-mjasto-v-evropa-po-organizirana-prestypnost-284486

[Hatshepsut]

Организираната престъпност в България

[Hatshepsut]

Оценка на заплахите от организирана престъпност в България - 27 октомври 2020 г.

За да обобщи публично резултатите от проведената през 2020 г. Оценка на заплахите от организирана престъпност в България, Центърът за изследване на демокрацията покани представители на компетентните институции в лицето на МВР, ПРБ и НАП, както и представителите на медиите на онлайн събитие, по време на което бяха обсъдени различни акценти от изследването. Оценката се извършва за трета поредна година и разглежда актуалното състояние, обема и структурите на различни криминални пазари в България, както и тенденциите в развитието им.





От нашата Download-секция може да свалите "Оценка на заплахите от организирана престъпност в България 2020":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=6006

[Hatshepsut]

Златната граница: Капитан Андреево - Филмът

Как едно престъпление се е случвало всеки ден в продължение на години? Защо не са вярвали, че някой ще посмее да го спре? Цената, която сме плащали за него, е здравето на всички българи.

Една история за корупцията, която убива.

Филмът разказва за схемата на най-голямата сухопътна граница в Европа, където частна фирма се е настанила в продължение на 10 години и осъществява фиктивен санитарен контрол. По този начин до българската трапеза абсолютно контролирано са достигали тонове отровна храна.

Цялата история, разказана от първо лице, от хората, разкрили корупционната схема, превърнала се в символ на завладяната от мафията държава.

Филмът нямаше да бъде възможен без работата на българските журналисти, посветили живота си на търсенето на истината.

[Hatshepsut]

Защо "мутрите" печелят от прехода


Три десетилетия след края на комунизма много хора са убедени, че единствените печеливши са мутрите, ченгетата и комунистите

"Жълтите павета" на 1989-та

Представете си, че привечер на 14 декември 1989 г. вие тръгвате с винаги претъпкания градски автобус от Студентския град към площад Народно събрание, където започналото преди около две седмици студентско движение за независимост на университетите е прераснало в "жива верига".

Стихийно възникналата идея на протеста е да застави народните "представители" да останат в парламента и гласуват отмяната на чл. 1 от тогавашната конституция. Законопроектът по този повод е внесен същия ден. Заедно със събралото се множество вие скандирате "Долу член първи!"

За тези, които не знаят, трите изречения на този член гласяха, че България е "социалистическа държава на трудещите се начело с работническата класа", ръководи се от БКП, която в сътрудничество с БЗНС гради т.нар. развито социалистическо общество.

В глупостта и несъстоятелността на тези разпоредби вие и никой от присъстващите (включително "депутатите", а вероятно и мнозинството граждани) не се съмнявате. Но процедурата за промяна на конституцията изисква проектозаконът да отлежи един месец. Това изискване също изглежда несъстоятелно. Но "представителите" на народа не искат и не могат да не го спазят.

Председателят на учредения преди седмица опозиционен Съюз на демократичните сили (СДС), Желю Желев, призовава хората да се разотидат и изразява надежда, че на следващия ден законопроектът може да бъде гласуван. Вие оставате още няколко часа, но по-късно се прибирате у дома, може би убедени, че скоро конституцията ще бъде променена.

Член Първи е отменен чак след месец, автономията на университетите е въведена след два месеца. Социалистическата принадлежност на България, заедно с други остатъци отпреди 1989 г. (които всеки сам може да провери), остава в конституцията до приемането на тази от 1991 година.

Комунистическата конституция се променя още два пъти през 1990 г., декларирани са принципите на правовата държава, човешките права (в старата им формула) и плурализмът. Това става през април, вследствие на споразуменията на Кръглата маса, на която представители на комунистическата партия и на опозицията договарят провеждането на избори за Велико народно събрание (ВНС) през юни.

През ноември ВНС учредява принципите на избор на съдиите, структурата и функциите на съдилищата и избора и отчетността на главния прокурор. В икономическата област е обявено равноправието на всички форми на собственост, без да се споменава "частната". Уточнени са и някои функции на държавните органи, включително президента.

Едва след време, от историческия, но случаен запис на Евгений Михайлов ще се разбере, че тогавашният държавен глава Петър Младенов смята, че е "най-добре танковете да дойдат". Репликата е произнесена на същия 14 декември, с който започнах тази история.


"Партия велика води"

Учудващо е, че 4-те минути упреци на Петър Младенов към множеството на площада, не са анализирани семантически. Той обвинява шест пъти хората в безотговорност (и "гавра" с носещите отговорност "депутати"), но също и в екстремизъм, липса на патриотизъм и безверие в искреността не неговото и колегите му желание за демокрация и свобода. Вероятно за първи път в новата политика на страната, той използва обръщението "българи" (заменяйки първоначалното "другарки и другари").

Тези речеви фигури и днес са актуални. Актуално е и обстоятелството, че промените в конституцията от 1990 г. не изхвърлят от химна уникалното в световната практика споменаване на чужда столица във втория куплет: "с нас Москва е в мир и бой". Остава ръководната роля: "партия велика води, нашият победен строй". Но партиите са вече много.

1989 г. е странна година. В България общественото настроение е по-малко решително, а управляващите - по-упорити от тези в другите страни от Варшавския договор. И може би готови за насилие.

Въпреки тези обстоятелства, днес много често се чува упрек към Желев и тогавашния СДС, че на 14 декември 1989 г. са избрали нежната революция и мирния преход. Той пък на свой ред бил манипулиран от Държавна сигурност, тотално сбъркан и "частично криминален"; "борците" и комунистите приватизирали България.


Кога приключи преходът

Всъщност преходът към демокрация и демонтажът на централното планиране отдавна са приключили. Конкуренцията в политиката е факт от 1990 г. Партиите и избирателите са приятелски настроени към пазара и частната собственост още преди 1989 г., особено към своята собственост.

Частната собственост преобладава във формирането на БВП от 1992 г., а формално, като собственост на активи (вследствие на реституцията и раздържавяването) - след 1997 г. Заетостта и безработицата се регулират от търсенето и предлагането на работна сила от 1998 г., а пазарната координация на инвестиции и потребление преобладава от 1991 до 1995 г., и след 1997 г.

Специално трябва да се посочи и промяната в старата конституция, въвела, макар декларативно и непълно, разделението на властите и върховенството на закона. Тази промяна е симптом, че управляващите също я търсят тази уредба на правилата на играта.


Откъде дойдоха "борците" и "мутрите"

Думата "мутра" идва в българския от новогръцки и означава недодялано лице, но и "разбойник" и "измамник", лице с груба глава. С подобен корен и значение има думи в латинския и повечето романски езици.

През 2006 г. дисертацията на Георги Петрунов от РискМонитор доказа, че мутрите като разбойници произлизат от "борците". Според преброяването от 1985 г. само спортистите-борци са няколко хиляди повече от униформените милиционери. Заедно с другите спортисти става дума за около 250 хиляди души.

Някои от тях, тези от "ЦСКА" и "Левски", са военизирани. Към 1987-1990 г. бюджетът за тези хора намалява и те постепенно остават без работа. Въпрос на време е те да изместят, да се свържат със или да проникнат в органите на реда. Съвпадайки с освобождаването на бизнеса, тези хора създават специален отрасъл в икономиката - продажбата на защита, рекетирането. Процесът на възникване, търсенето и предлагането на рекет е добре описан в последната глава на "Анатомия на прехода". Понеже тези предприемачи не са само борци, по-точното им наименование е "мутри".

Спойката и в този бизнес е доверието. То е естественият първоначален капитал на организираните спортисти, особено от силовите дисциплини, но не само.


А "ченгетата"?

Втората група с относително силно взаимно доверие е тази на сътрудниците на комунистическите тайни служби, Държавна сигурност (ДС). Към 1990 г. те са, предполагам, около 30 хиляди, по един на 300 души от населението. Те наблюдават населението, "вражеското влияние" и проникване "на противника" в икономиката до края на Кръглата маса. Неизбежно те имат предимство в достъпа до информация - за движимо и недвижимо имущество, и бизнес възможности.

Третата група със силно вътрешно доверие и социален капитал (т.е. така наречените "връзки") е централното и местно ръководството на Българската комунистическа партия (БКП) - около 200 семейства.

Четвъртата група, премесена с другите, но не много с "мутрите", са служителите на задграничните дружества. Със семействата им те са 180-220 хиляди.

Общото между тези групи е не само вътрешното лично доверие, достъпа до информация и публични средства. В техен интерес е тези привилегии да се запазят и възпроизведат. Защото "се обърнаха нещата".

Това са най-видимите бенефициенти на прехода. Не са само те, разбира се. В крайна сметка всички граждани на България печелят. Проблемът е, че осъзнаването на този факт изисква нетривиално усилие. От тази видимост произтича усещането за несправедливост на прехода.


Ползите от върховенството на закона

Политиката може да съдейства за благосъстоянието на хората само по един начин - като поевтинява разходите за информация, договаряне и решаване на спорове. Когато тези разходи са лесни за покриване, независимо от първоначалното разпределение на собственост и привилегии, на терена остават онези, които носят ползи на другите.

Дори елементарното въвеждане на принципите на правовата държава предполага, че заподозрените не се арестуват без солидни доказателства, правото на справедлив процес (и презумпцията за невинност) в общи линии започва да се спазва, роднините не се наказват, каквато е практиката с "бившите хора" преди 1989 г., колективното отмъщение престава да се прилага и е изключено като възможен резултат от съдебно решение.

Тази перспектива привлича споменатите групи с вътрешно доверие. Вече завзетата собственост, средства и възможности могат да бъдат защитени само с достъп до власт. В обстановка на политически плурализъм желанието за стабилност на привилегиите резултира в старание да присъстваш в различните възможни конфигурации на управлението. Както пеят НЛО в цитираната песен, "ах, мили мои партии любими, аз ще бъда с таз, която е на власт".

Подобни процеси се разгръщат отгоре-надолу във всички страни от бившия Варшавски договор. Особено в Полша и Унгария. Но и в Чехия, Словакия и Словения. Разликите са в начините, по които става това размиване на върховенството на закона. У нас то е през прокуратурата. При другите - чрез опити за влияние върху съда.

https://www.dnevnik.bg/analizi/2023/02/17/4451041_zashto_mutrite_pecheliat_ot_prehoda/

[Hatshepsut]

Почина Ангел Христов от "братя Галеви"

Гешев: Продължават проверките на лица, свързани с "братя Галеви" в Дупница

Единият от популярните като "братя Галеви" - Ангел Христов е починал от инфаркт, научи NOVA от свои източници.

Предполага се, че се е прибрал в България преди дни.

54-годишният Ангел Христов ще бъде погребан утре. Опелото ще е в храма "Св. Георги" в Дупница.

Братя Галеви избягаха от страната през 2012 г. малко преди да получат окончателни присъди от 5 и 7 г. затвор за рекет и изнудване.

Двамата с Пламен Галев се издирваха от Интерпол с червена бюлетина, чиято давност изтича през 2024 година.

https://www.vesti.bg/bulgaria/pochina-angel-hristov-ot-bratia-galevi-6169679

[Hatshepsut]

Кой е Златко Баретата, присъствал на погребението на Ангел Христов

Ангел Христов-Геле бе погребан на 8 юни следобед в Дупница. Опелото в храм "Св. Георги Победоносец" започна в 13.30 ч., и приключи час по-късно. В 14.40 траурната процесия потегли за гробищния парк в Дупница. Геле бе изпратен от близките си, бивши колеги от ЦСБОП-барети, сред които Златомир Иванов-Златко Баретата, приятели, бившия кмет на града Атанас Янев, общински съветници.

Сред най-близките на ,,братя Галеви", бяха още Васил Капланов – Каплата, жената на Пламен Галев - Юлиана, адвокатът на Братя Галеви – Емил Велинов, Апостол Чакалов – Тоци /спряган за дясната ръка на Галеви/, Конана, Атанас Янев /бивш кмет на Дупница/, зам.-кметът Крум Милев, Васил Жечев – ректор на колежа по туризъм в Благоевград и други.

Златомир Иванов Иванов, по-известен като Златко Баретата, е един от шестимата най-влиятелни наркобосове в България. Така поне го представя разработка от 2003 г. на Центъра за изследване на демокрацията.

Официално Златко Баретата декларира участието си в над 30 фирми за охранителна дейност, игрални бинго зали и казина, търгува с петролни, химически и фармацевтични продукти. Криминалните сводки по медиите обаче го свързват с десетки убийства, атентати, трафик на жени, дрога, контрабандни канали за крадени коли.

От 1995 г. насам Златко Баретата извървява пътя от уличен гангстер до ръководител на могъщ мафиотски синдикат, известен като наркокартела ,,Фирмата". Подобно израстване е невъзможно без подкрепата на службите за сигурност, подозрителната пасивност на съдебната система, дискретния политически лобизъм.

При управлението на Иван Костов Златко Баретата е подозиран за трафик на жени и контрабанда на крадени автомобили. Знае се, че е в близки отношения с Георги Пехливанов, смятан за наследник на убития наркобарон Поли Пантев. След убийството на Константин Димитров-Самоковеца през 2003 г. наркогрупировките на Антон Милтенов-Клюна и Златомир Иванов започват битка за териториите на "картофения" бос.

След множество арести и обвинения, престъпленията, в които е замесен, остават на ниво подозрения и той е освобождаван многократно.
Смята се, че от 2003 г. до 6 февруари 2009 г., когато Златомир Иванов е арестуван, наркокартелът "Фирмата" реализира оборот от близо 500 млн. лв. от търговия с всякакви видове наркотици.

Златко Баретата е сред участниците в скандална среща в края на 2006 г., уредена лично от Алексей Петров. На нея присъства и вътрешният министър в кабинета на тройната коалиция Румен Петков. Той твърдеше, че се е видял с Братя Галеви, защото получил от тях много важна информация в навечерието на приемането на страната ни в ЕС.

През 2010 г. шефът на митниците Ваньо Танов, директор на ГДПОБ по това време,  разкри, че Румен Петков е уреждал преразпределението на наркопазара между Братя Галеви и Златко Баретата. По този повод Баретата определи Танов за луд глупак.

Баретата беше арестуван на 7 февруари 2009 година, след като се предаде на тогавашния съветник на директора на ДАНС - Алексей Петров. Срещу него бе повдигнато обвинение за организиране и ръководене на престъпна група, занимаваща се с разпространение на наркотици и убийства.

На 10 юни 2010 г. стартира съдебен процес срещу него. Престъпна група от 21 обвиняеми, 107 свидетели, сред които и петима със защитена самоличност, 34 адвокати, 52 експертни заключения и близо 1 млн. лв. официални разходи в помощ на специално създаденото прокурорско звено "Антимафия" са ангажирани по делото.

През 2012 г. Златомир Иванов бе осъден на 17 години лишаване от свобода от Софийски градски съд, като ръководител на организирана престъпна група и като подбудител в убийството на Румен Стефанов - Алфа. Златомир Иванов обжалва присъдата, но преди делото на втора инстанция Баретата е прострелян с четири куршума на стълбите пред Съдебната палата.

"Добре съм, добре съм", казва на един от хората си, пише "24 часа". Те го внасят на ръце във фоайето на Съдебната палата, където в следващите минути Баретата лежи, а десетки оператори и фотографи го снимат. При него слизат шефът на ВКС по онова време Лазар Груев и двама зам.-градски прокурори.

По същото време в сградата срещу Съдебната палата, т.нар. Търговски дом, където има много адвокатски кантори и магазинчета, лумва пожар в таванското помещение. То е необитаемо, прозорците му са разнебитени, обикновено там се подслоняват клошари. Пред Съдебната палата пристигат три пожарни и много полицейски патрули. Служители от ,,Съдебна охрана" разчистват периметъра пред сградата и не дават на хората да преминават през стълбите. Тези, които са на дела вътре, нямат право да я напускат часове наред.

Хората на Баретата го изнасят на ръце до линейката. Откаран е в "Пирогов", където лекарите установяват, че са поразени тънкото и дебелото черво и пикочния мехур. Има счупено бедро и подбедрица. Близо пет месеца остава в "Пирогов", три от които в реанимация.

Очевидци разказват пред разследващите, че стрелбата е дошла именно от подпаленото таванско помещение. Адвокатката му пък обяснява, че Златомир Иванов е шофирал сам колата си и е решил на своя глава да спре пред централния вход на Съдебната палата.

Той не е имал никакви притеснения за себе си, не се е движил, тъй като по това време е под домашен арест. Идвал е в съда само за съдебното заседание. Не е бил с бронежилетка, придружавали са го двама души, които не са имали оръжие, само един от  охраната е бил въоръжен.

Ден след стрелбата на тавана в Търговския дом са открити части от оръжието, с което се предполага, че е стреляно срещу Баретата. Това е автомат ,,Калашников" с оптически мерник и заглушител. Захвърлен е в опожареното помещение.

Дни след  стрелбата се твърди, че един от проверяваните за евентуална съпричастност към покушението е Росен Драгнев-Капитана от Казанлък. Той дължал на Иванов 3 млн. лв. Полицията обаче не разполагала с доказателства срещу него.

Баретата постепенно се възстановява. Научил си е урока обаче и в следващите години при всичките си явявания в съда и обграден от внушителна охрана. Разследването за стрелбата обаче стига до задънена улица. Криминалистите така е не установяват кой е стрелял по Иванов. 

Междувременно за Фирмата той получава 6 години и половина затвор. Съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство дългия съдебен процес. Но не влиза зад решетките, защото се оказва, че си е изтърпял наказанието под домашен арест.

В началото на 2018 г. върховният съд слага точка и на друго дело срещу Баретата, но с оправдателна присъда. За съдиите на три инстанции няма доказателства, че той е ръководил наркобанда в София, Черноморието и Казанлък между 2011 и 2013 г. За невинни са признати и най-верните му според прокуратурата Ивайло Борисов-Ториното и Златко Гочев-Малкия от Стара Загора

Срещу Баретата има и още едно дело. То е за ДДС, което след закриването на специализирания съд е в Софийския градски съд. През последните години  предпочита да живее в тишина.

https://darik.bg/koi-e-zlatko-baretata-prisastval-na-pogrebenieto-na-angel-hristov