Сатанизъмъ

[Hatshepsut]

Сатанизъм

Сатанизмът може да бъде религиозно, полурелигиозно или философско движение.

Заради разнообразните му форми, развиващи се дори и в момента, е трудно да бъдат изведени общите принципи на които е изграден. Единствените общи за всички сатанински течения ценности идеи са свободата, индивидуализма и анти-конформизма. Сатанинските организации са разнообразни по характер, а понякога и еклектични.

Тези, които възприемат християнската представа за Сатаната и я боготворят, се наричат дуатеисти. Идеите им се характеризират със силен контраст спрямо тези на християнството. Типични действия за тях са поруганията – целия им възглед е изграден върху опозиция срещу християнските (понякога и обществените) ценности.

Атеистичния сатанизъм, водещ началото си от Антон Шандор ЛаВей и неговата Сатаниска Църква и Сатанинска Библия, е философско течение характеризиращо се с индивидуализъм, асертивност, уважение към всички живи същества и отстояване на човешката свобода, когато тя бива неправилно ограничена от християнството или друг възглед, Лавейските сатанисти не приемат Сатаната като свръхествествено същество, те дори отричат съществуването му. Те смятат, че човек сам трябва да владее живота си, но въпреки това, аналогично на християнския начин на живот, живеят по правила от ,,Сатанинската Библия".

Друг вид сатанински организации са теистични, и признават съществуването на Сатаната като истинска фигура, с която могат да се свързват, контактуват и дори подчиняват. В определени случаи вярата им включва и други свръхестествени същества, като демони и богове от пред-християнски религии.

,,Joy of Satan" и ,,Temple of Set", например, са две сатанински организации, които съответно се градят на почитане на шумерски богове (Енки) и египетски богове (Сет). Те смятат че представата, която християнството е изградило за съответните богове е пречупена и невярна и посвещават живота си на духовно развитие, служейки или почитайки забравени в днешното общество богове.

Съществуват и сатанисти, нечленуващи в никаква организация, които се посветяват на себеусъвършенстване чрез индивидуално развитие. Те сами избират дали да възприемат Сатана като символ на развитието си или бог, които може да го подпомогне.

Произход и история на сатанизма

Има един период, през който много думи и представи проникват у евреите от Вавилон. Това проникване на думи е известно като суперстрат.

,,STN"-(שטן, Син-Тет-Нун) на древноеврейски означава ,,противник, поставящ препятствия", на арамейски също има ,,STN"שִׂטְנָא, което означава ,,обвинител, враг, противник". Ако се прибави само една гласна в края на שטן от ,,противник" се получава ,,ангел" на древноеврейски. Като се вземе предвид, че и халдейският е от групата на семитските езици, в халдейския има дума ,,STN" и тя е ненавист. Евреите заемат тази дума от халдейците.

Според небезизвестния Габриил Антуан Пажес (1854 – 1907) тази дума също означава ,,Ненавист" и носи белега на халдейската или вавилонската религия (халдейска религия и вавилонска религия са понятия, които в науката се възприемат като еднозначни).

Сатанизмът се появява като отказ от вавилонската религия, а по-късно еволюира до отказ от всякаква религия, което важи към днешна дата за множество сатанисти. Сатанизмът има нещо общо с гръцкото учение атеизъм, доколкото и той не признава никакви висши сили, стоящи над човека. Но има и много разлики с него.

Според халдейците, откъдето е заимствана от евреите думата ,,сатана", такъв ,,паднал ангел" изобщо никога не е имало. Думата е означавала конкретно състояние на духа – ненавист. И е свързана с учение, подобно на гръцкото атеизъм, което е отказвало да признава организираните религии, насаждани от жреците и изобщо всички висши сили и то под предлог, че са му ненавистни и с това си е навлякло неприятности. Например евреите, които тогава били поробени от халдейците, си кръстили цял ангел с името на това учение (който ангел според евреите не е падал никога и никъде и който не влиза в противоречия с Бога), за да го обозначат като носещо неприятности. А християнските богослови, доразвили тази представа, кръщавайки я с римското Луцифер=Светоносец и така префасонизирания Сатаната-Луцифер просто ей тъй, без никакъв обоснован на Библията текст, го ,,изхвърлили" от Рая. В Библията няма текст, където Сатаната да е наричан Луцифер.

И действително всеки желаещ може за себе си да обори мита за Падналия зъл ангел – в християнската Библия няма описан момент как Луцифер-Сатаната, заедно с други последвали го ангели, вдига бунт срещу Бог поради своето високомерие и същия Бог го изхвърля от Рая, заедно със симпатизиращите му ангели в Ада. Според Библията Сатаната никога не е бил гонен от Рая. Пак според нея – той никога не е спирал нито за миг да бъде БОЖИЯ ЛЮБИМЕЦ, използван от Бог, за да твори нещастие. Името ,,Луцифер", с което по-късно започва да бъде назоваван Сатаната, както и изхвърлянето на въпросната личност от Рая, заради опит чрез бунт да заеме мястото на Бога са продукт на една фалшификация на превод на Библията на латински.

Според същия Габриил Антуан Пажес, фалшификацията е дело на Йероним (331 – 420), който е преводач на Библията на латински език (Вулгата). Йероним е проповядвал религиозен фанатизъм и крайна нетърпимост към всичко нехристиянско. Той, възползвайки се от факта, че Исай сравнява вавилонския цар Навуходоносор, поробителят на евреите, със Зорницата (планетата Венера, наричана Хелел – Заря от евреите и Луцифер – Светоносец от римляните) си позволил да изложи на латински началото на ст.12, гл.14 на пророчеството на Исая така: ,,Quomodo cecidasti de coelo, Lucifer, qui mane oriebaris" (,,Как падна от небето, Луцифере, ти, който ставаше в зори"). Същото в българския превод на Библията звучи така: ,,Как си паднал от небето, ти, Денице, сине на зората". Точно този момент някои християни неуместно обявяват за изгонване на Сатаната от Рая, твърдейки: ,,Падането на Луцифер е отбелязано в Библията! За това говори сам Исай!". Оригиналният текст обаче е предсказание не за изхвърления от Рая Сатана, а за вавилонския цар Навуходоносор, че Бог ще срине царството му: ,,... Ти ще подемеш победната песен срещу вавилонския цар и ще кажеш как изчезна мъчителят, пресече се тиранията! Господ съкруши жезъла на нечестивците, скиптъра на владетелите. Как падна от небето, Денице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите!" – този текст е доста орязан и в българския вариант на Библията. Не може да се твърди, че Исай говори за изхвърлянето на Луцифер-Сатаната от Рая. Става дума за Навуходоносор и само за него. И тъй като в Библията никъде не пише, че Луцифер-Сатаната някога се е опълчвал на Бога поради прекомерна гордост и желание да седи на трона му и е бил изхвърлен поради това в Ада, то следва да се приеме, че няма нищо такова, особено пък в Стария завет.

Основи на сатанизма

Опирайки се на факта, че ,,сатана" е дума с халдейски произход, означаваща ,,ненавист", сатанизмът рязко се отграничава от авраамическите религии в редица отношения от философски характер.

Сатанизмът като философия силно набляга върху индивидуализма и върху ненавистта към авраамическите религии, поради тяхната организираност и философското им направление (това да не се бърка с ненавист към хората, които ги изповядват). Сатанизмът в своя първоначален вид не е религия, а е философия и няма нищо общо с християнството. В него липсват и много неща, характерни за религиите въобще и най-вече липсва вярата във висши сили, стоящи над хората. Сатанизмът в началото, а за някои сатанисти, е индивидуалистичен мироглед. Неслучайно се говори, че всеки сатанист има собствен сатанизъм. И действително всеки сатанист си формира свое собствено разбиране за сатанизма, независимо към форма на сатанизъм е избрал за себе си.

Съвместното съжителство на сатанизма с юдеизъм, християнство и мюсюлманство води до появата на разклонения в първоначалния вид на философската система на сатанизма – появяват се всякакви форми на сатанизъм, като например дяволопоклонничество, шейтанизъм, атеистичен сатанизъм, езически сатанизъм, сатанархия, вараксизъм, сатанизъм на Ла Вей, луциферианство.

Възгледи на сатанистите

Сходствата във възгледите на сатанистите са онова нещо, което образува единно светоусещане – сатанизъм. И тъй като тези форми на сатанизъм, които бяха изброени по-горе, не съществуват в някакво непреодолимо противоречие помежду си и схващат критиката като градивна и полезна за себе си (това важи най-вече за вараксизма и за атеистичния сатанизъм), то може да се говори относително общо за сатанизма.

Общо за много сатанисти е следното:

Признава се за недостойно преклонението пред висши сили и изобщо признаването на съществуването на каквито и да било висши сили. На почит са атеизмът и науката.
Не се използват понятия като ,,добро" и ,,зло", тъй като това са едни субективни и доста емоционално украсени понятия, които не могат да опишат правилно света.
Приема се масово, че в сатанизма няма правила и няма догми, задължителни за спазване. Това произтича от факта, че сатанизмът е индивидуалистически мироглед.
Във връзка с взаимоотношенията с хората – прието е отношение на принципа ,,каквото повикало, такова се обадило".
Безпричинно не се дава прошка и не се получава прошка.
Приета е идеята, че сатанистите не следва да се организират по никакъв начин (било в църкви или подобно), тъй като това е мироглед на Личността.
Сатанистите не приемат масовите религии, масовата култура и тълпите във всичките им измерения. Затова и те не се стремят да бъдат мнозинство в света.
Сатанинският мироглед не включва в себе си стремеж към някаква точно определена велика цел, която да даде конкретен начин на живот. Поради това всеки сатанист сам си определя своите цели и начините, по които ще ги постигне.
Сатанизмът е път на неограничавано от нищо себеразвитие.

Имидж на сатанистите

Повечето сатанисти имат склонност към мрачния имидж, което идва от възгледа, че не живеят в свят, преливащ от любов и справедливост. Други, знаейки, че всичко си има край, включително и живота, възприемат мрачния имидж като подготовка за края. Също така и от чисто символистична гледна точка всичко неизвестно се крие някъде там в тъмното и мрака. В сатанизма има силно подчертан стремеж да се разкрива неизвестното, да се търсят някакви истини.

Все пак трябва да се има предвид и че не всички сатанисти имат склонност към поддържане на мрачен имидж.

https://bg.wikipedia.org/

[Hatshepsut]

Грешките и капаните на съвременния сатанизъм

От: Odysseus_13

Все повече и повече попадам в Интернет на какви ли не публикации, касаещи  т.нар. сатанизъм. И пиша от позицията на човек, който го познава и го е практикувал. Причината, да се заема да публикувам този материал, е крайното възмущение и от враговете, и от привържениците на този тип учения.

Повечето привърженици на сатанизма са деца и юноши, които търсят да дадат израз на младежките си бунтове. И до голяма степен им е простено. Друг е въпроса, че познавам със същото незряло поведение и 40 годишни мъже и тогава гледката е страшна. Но за тях по-късно. По-лошото е, че враговете на т.нар. сатанизъм са също възрастни мъже и жени, повечето християни, а от всичко, което пишат и бълват се изливат тонове параноя.  И обикновено се бият вятърни мелници, а не истинските великани.

Нека преди да пристъпя към въпроса за грешките и капаните на сатанизма, в които попадат повечето му последователи да изясня един друг въпрос. Сатаната, Луцифер, сатанизмът и демоните са четири различни неща.

Т.нар. Сатана не е много ясно какво е. В единия случай той се явява змията в едемската градина, подтикнала човек към това да стане като Господ. В друг случай виждаме един негативистичен тип, отявлен интригант, който насъсква Господ срещу неговия най-верен последовател Йов. Сатаната решава, че Йов не е достоен и Господ трябва всякак да го изпитва и да му праща какви ли не страдания, за да се убеди колко му бил верен. И Господ слуша и изпълнява без капчица съпротива и жал и прави живота на горкия Йов на помийна яма – при това слуша този, за когото се твърди, че му е най-върлия враг. И най-накрая –Сатаната се явява да е човек, някой, който е инструктиран от еврейската синагога да следи останалите верващи дали изпълняват стриктно божиите заповеди и да докладва.  Когато е правил това, той е заставал до един свещник с три свещи, всяка от които кръстена на трите еврейски букви Шин, Тау и Нун (от там идва и Шайтан). Явно методите на Държавна сигурност не са техен патент, а са доста древни похвати.

Що се касае до Луцифер, това си е древен бог или дори може да се каже група древни богове. С името Фосфорус и Еосфорос (открити в съчинения на Омир и Хезиод) са били кръстени и Прометей, носителят на огъня и познанието за хората, както и Триликата Хеката, която е била също носител на факлата на просвещението. Точно от тия имена ,,фосфорус" и ,,еосфорос"  произлиза и ,,Луцифер" (phos – светлина, ferro – нося; lux- светлина, ferro- нося).  Дори на биохимиците и зоолозите са известни такъв тип вещества, наречени луциферини, както и ензими, които ги създават (луцифераза) и те ги употребяват без въобще да се стряскат. Това са въпросните вещества, които генерират светлина у някои животни и растения.  Все пак Луцифер е латинско име и се отнася както до Утринната звезда (Венера), така и до римския бог Луцифер,  съпругът на Богиня Диана. Луцифер е бил известен още като Сол Инвиктус, непобедимото слънце, от чийто култ, както историците твърдят,  християнството е черпело с пълни шепи. Между библейският Луцифер и нордическият бог Балдр има също съществени прилики и една единствена огромна разлика. Балдр е бил бог на пролетното и лятното слънце, на разцъфналата земя и въобще на чистотата, красивото и доброто. Само че има трагична съдба – бил е презиран от бога на лъжата и пакостите Локи , който замисля да го убие.  Затова и Один и неговата съпруга Фриг правят всичко възможно да го спасят, създават му почти непробиваема защита, която Локи открива как да преодолее. Самия факт, че е била създадена, кара Локи да беснее – вероятно е приел това като проява на гордост. Самият Локи е презирал гордостта като качество, а това е основното , приписвано на библейския Луцифер. И Балдр и Луцифер търпят злощастната съдба да бъдат изпратени в подземния свят и да пребивават там. За Балдр има пророчество и обещание, че ще се върне от там, катарите казват за библейския същото.

Що се касае до Ада и Демоните, там нещата са също с езически произход. Всяка една култура има своя мистична традиция, която разглежда различните нива на съществуване на Вселената като отделни светове и ги обобщава в една специална схема, наречена Световно дърво или Дърво на Живота. Още шаманските традиции са формирали такава и за тях вселената се е състояла от три нива: долна земя, материалният свят в който пребивават хората и животните и горната земя - тази на Боговете и Висшите духове. Викингите имат своят Игдрасил, Световният Ясен, който се състои от девет свята и накрая – кабалистите с тяхното Дърво на Живота, което се състои от 11 небесни сфери (в тях се включва и нашият, материалният свят Малкут) и също толкова подземни - т.нар. Клифоти. И всички традиции делят и психологическата структура на човека към тези Сфери или Светове. Това, което днес познаваме като Сянката се отнася към Подземните светове, физическото тяло, Аза или личността и осъзнаването във физическия свят – към второто ниво, а свръх-аза, висшите морални принципи - към небесния свят. 

Конкретно това, което монотеистичните традиции наричат Ад, преди се е наричало Подземен свят или Долна Земя. Но за Древните това е било място на посвещение и пречистване, не винаги е било извор на мъка, още по-малко зло. Същностите, днес познати като демони, преди са били известни и като феи и елфи, които също обитават подземния свят. Още по-интересен е фактът с Абзу – шумерското име на подземния свят. Там властва бог Енки (според някои сатанисти той е де факто Сатан), който държи там всички Ме – или съкровища. В чисто духовен план това са всякакви таланти, дарби, сили, способности. Ако приложим психологическия модел към този на Световното дърво, този факт се потвърждава – в Сянката или дълбоките нива на несъзнаваното се крият наистина невероятни съкровища. Това е една от причините сериозните изследователи на духовното и окултизма да се обръщат към Култовете на Сянката. Но за това по-късно. Още по-стряскащ факт е едно изказване на Карл Юнг в неговата книга ,,Еон":

,,...искам да изтъкна като обобщение, че адският огън не е друго, а е Скритият бог, който се намира на Северния полюс и се разкрива чрез магнетизма. Другият му синоним е Меркурий, чието сърце се намира на полюса и който ръководи хората в опасното им пътешествие из световното море. Идеята че северната точка, откъдето се задвижват световните дела е същевременно и адът и че адът е системата за действие на висшите сили в нисшето е може да се каже разтърсваща. Тъй че не можем да отречем величието на алхимичните идеи, колкото и странно да са изразени" (стр. 65, "Рибата в алхимията", глава I - медузата). Чувал съм психолози да говорят за психопатологията като за Ада, но пък и да признават, че ,,най-големите бисери са там".

Определено работата с това, което е известно като Сенчести култове има много какво да допринесе за развитието, но изглежда по много неща е крайно опошлено, изкривено и манипулирано.

Сатанизмът си беше поставил за цел неща, които сами по себе си не бяха лоши, а бяха големи идеи – освобождаване на индивида от примката на обществото, от Матрицата, от манипулациите и социалния контрол; имаше идеи за самоусъвършенствуване, за надскачане на себе си и човешкото, отричаше се бягството от света и заблудите, насаждани от християнството, както и отричането на живота въобще. Независимо дали теистичен или атеистичен, насърчаваше стремеж към трупане на лична сила, към материално и духовно преуспяване и най-вече към свобода. Да обърнеш гръб на овчедушието, да не обръщаш и другата буза, да живееш гордо и да не изневеряваш на Себе си - това не са престъпни, криминални и бездуховни идеи, колкото и на затъналата в грехове, престъпления и духовна мизерия юдео-християнска църква да ѝ изнася да твърди така.

Проблемът на сатанизма е един, за разлика от тези на църквата.  Но пък той е огромен – сатанистите с незрелите си действия засилват така презряната Система. Като че ли старата поговорка ,,И рече Сатаната: с Бога напред" е доста вярна. И сега ще видим как точно се случва това. И какво да направим за да не бъде повече.

Автентичният сатанизъм, който разпали тия идеи е забравен. Никой днес не се сеща да прочете класическата литература. Никой от съвременните сатанисти и сатанистчета едва ли са посягали към Гьоте, Марлоу, едва ли са се ровили в старите гримуари и традиции. По-приятно е да си вярваме, че правим нещо голямо, като палим черни свещи, декорираме олтара с черепи, кокали, шантаво изглеждащи диаграми, придаваме си зловещ вид за да ни обърнат внимание, но с това се привлича само съжаление и присмех. Гръмки, но празни фрази, евтин театър, истерия – това са за съжаление съвременните сатанински църкви и сборища.

Кои са източниците на повечето сатанински движения? На първо място това е криворазбраната философия на Ницше. И Ла Вей и Храма на Черната Светлина и ОНА и други преписват в несвяст от Ницше.

Вярно е, че Ницше е презирал юдео-християнството и дори е говорил за Дионис като за Антихриста. Но е вярно, че и много мислещи християни (не всички са глупави овце, лицемери и манипулирано стадо, има доста свежи типове всред тях) са фенове на Ницше. Във Facebook има дори такава група, в която членуват много християни. Ницше може да е бил защитник на хедонизма, на веселието и радостта от живота, но основното което е проповядвал е постигането на Свръхчовека. И с това – на безпощадното самоусъвършенствуване, освобождаване от грешките, от увеличаване на личния потенциал. Това по никой начин не се връзва с идиотската концепция на Лавей за ,,религията на невъздържанието" и върховното задоволяване на инстинктите. Точно това е една от главните причини повечето сатанисти да се превърнат в пияници и пропаднали типове. Философията на Лавей с присъщия ѝ материализъм, краен хедонизъм по много неща прилича на тази на нашенските мутри, уви. Ако Ницше види, как Лавей и другите като него използват неговата философия, би се погнусил. Ницше не е бил за създаване на култове и е бил против религията въобще! Така че Ницше и разни религиозни движения са две несъвместими неща.

Другият източник на Лавей е Марк Твен и неговата книга ,,Писма до Земята". Някога имах късмета да я намеря и да я прочета. Останалите извори са Кроули и масонските ритуали, които изглежда, са преписани доста зле.

Що се отнася до Кроули, днес всички смятат, че той е най-големия от всички сатанисти, за най-порочния от всички хора и въобще да е демон отвсякъде. Да, той така е говорил за себе си. И е държал така да го възприемат неговите врагове. И до ден днешен последните злорадстват какъв лош край го е застигнал. Уви, истината е тъкмо обратната.  Кроули е бил достатъчно разумен и успешен маг, за да се отдава на театри. Просто е имал дързостта в едно време на умствена и интелектуална закостенялост да проповядва идеи, които да скандализират овчето съзнание на тогавашните англичани. Викторианската епоха и времето след нея е довело до, както Дайън Форчън би твърдяла – ,,богат урожай в областта на психопатологията". Кроули е въвел сексуалните магически практики и е обявявал секса за свещен. Обръщане към живота, а не към имагинерните идеи,  към лична сила, към елитарност, а не към скромност, смирение и прочие заблуди, с които управляващите манипулират стадото – това са били идеите на Кроули. Един от неговите биографисти е бил атеист – P.R. Stephenson. И той описва Кроули в своята книга ,,Легендата за Алистър Кроули" като проспериращ джентълмен, който в края на живота си съвсем не е завършил мизерно в някой хотел, а като успешен шахматист, посещаващ най-елитните клубове. И като блестящ поет, разбира се. Но като окултист, Кроули не е сатанист, поне не изцяло. Той извършва най-невъзможното съчетание на полярностите. Той се е смятал едновременно и за езичник и за сатанист и за християнин. Може би това е същността на Великото дело на алхимиците, да събереш и съчетаеш неща, които за другите са несъчетаеми? И това, че е имал и християнски уклон, при това много силен, личи и в Гностичната меса и в Книгата на Лъжите и на други места. Ако може да се говори дали Кроули принадлежи на Левия или Десния път, дали е от ,,добрите" или ,,лошите", може да се каже, че той е недуален, той надскача тия полярности и работи и с двете. Българският учител Петър Дънов също твърди, че е и към школата на Христос и на Луцифер и че двамата са братя и няма противоречие между тях. Явно Великите посветени могат да приемат недуалистичния възглед за света без проблеми, само Стадото след тяхната смърт ги класифицира като ,,бели братя" и като ,,служители на мрака" и т.н. Между другото, ученикът на Кроули, Кенет Грант, когото Магистърът Терион обявява за свой духовен син, развива идеи, много близки до тези на авторите на Светата Кръв и Светия Граал, Дан Браун и други автори, където ,,Светата Кръв" е кръвната линия на Нефилимите или Падналите Ангели и към която принадлежи и Христос. Тези идеи също се доразвиват от окултния автор Бойд Райс. Това е същността на ,,драконианския" поток  и от техните идеи с пълни шепи черпи не кой да е, а  Дейвид Айк.  Днес много малко хора знаят това, но едва ли знаят кой е изворът на идеите, така пламенно прокламирани от неуспелият вратар. Докато в ,,драконианската" или ,,рептилианската" кръв Айк вижда врагът на човечеството, Кроули и Кенет Грант потвърждават, че Нефилимите или Боговете Титани са дали знанието на човечеството и единственото, за което са ,,виновни" е, че са вложили в него висшето божествено начало, взимайки за съпруги земни жени, във времето когато хората са изпълнявали ролята на добитък.

Другата груба грешка на сатанизма е дуализма - грешка, присъща на традиционното християнство. И няма как да е иначе – колкото и да им се иска да интегрират идеите на Кроули в системите си, който не е дуалистичен. Ритуали като изгаряне на Библията, тъпченето на кръста, богохулсвата и т.н. не правят друго, освен да стимулират това, което те са възприели като Враг. Тези действия изразяват по-скоро отчаяние и събуждат присмех днес, отколкото някога. Във времето на средновековието а и може би викторианска Англия това би имало ефект, може би сред простолюдието. Един интелигентен човек би се изсмял на тия действия. А когато започнат да се отдават на антисоциални и криминални действия – така омразната Система само това и чака. По-лошото е, че всичко това става супер компулсивно – сатанистите го правят без да мислят. Независимо дали ще е да надраскат някоя глупост върху и без друго порутените християнски храмове или пък да ги запалят – това само ще стимулира християните да построят нов, доста по-добре укрепен.

Има един психологически механизъм, за който малко психолози (освен тези, които се занимават с психологията на масите), окултисти и сатанисти си дават сметка. А именно, че хората са някак свързани – като скачени съдове. И поради това става натрупване на колективните емоции на определено ниво. Цялото напрежение, стрес, огорчения, агресия, които подтискаме в себе си, винаги избиват някъде. Типичен пример за това е станалото неотдавна в Норвегия. Преди Андерш Брайвик да извърши безумието си, се усещаше и от мен и от много други хора натрупване на негативни емоции, които почти можеха да взривят главата ти. Всички знаем днес колко е труден живота в условията, в които се намираме и каква негативна енергия генерира. А извършеното от Брайвик имаше доста силен, катарзисен ефект. След това, лично на мен, а и други споделиха колко им е просветнало. А всред тях имаше и такива, които не следяха станалото в Норвегия. Оказа се, че каквито и да са били мотивите на Брайвик, колкото и истина да има в писанията му,  действията му са действия на болен мозък , който свърши мръсната работа на ,,лошите" – онези , които презираше уж. Дали всичко това не беше една постановка, направена за шоу на заредената със гняв и злоба тълпа и да предизвика разреждане на напрежението? С чиста съвест ще кажа, че повечето съвременни сатанисти, с техните глуповати ритуали, непрестанната компулсивност да ,,трепят" и ,,убиват" кълнейки всякакви нещастници за щяло и нещяло, с убеждението, че трябва да се прилага черна магия на всеки и всичко - прави точно това, превръща ги в рупори на колективната шлака и негативна енергия на социума. Не можем да отречем факта, че повечето християни , подтискайки своите ,,греховни" импулси, ги изтласкват именно на това колективно ниво, за което споменах по-горе. И цялата им подтисната агресия, похот, алчност, лакомия и прочие неуравновесени емоции се трупат някъде. И за това трябва да има рупори, отводни тръби, през които тая шлака да се оттече. За съжаление повечето от т.нар. сатанисти играят тази роля. Още една причина за тяхното пропадане.

Най-интересни в това отношение са т.нар. ОНА или Order of the Nine Angles. Тази система може и да е връх в магическото развитие за някои, не и за мен. Може и те, подобно на Андерш Брайвик да говорят много верни неща, но факта, че насърчават антисоциално поведение като правене на човешки жертвоприношения и че е супер необходимо според тях да лежиш в затвора и въобще да живееш на ръба – тук нямам думи. Но всичко това било нужно за да излезеш от манипулациите на Матрицата и социума. Те на всичкото отгоре са си поставили и велики идеи от сорта на това не просто да създадат свръхчовек, а и да създадат галактическа империя. Как ли ще стане това докато си излежават присъдите и без извинение – като им ,,продухват канализациите"? Никой, който е минал през затворите, не е станал след това за нещо. Психиката на човека  се променя до неузнаваемост в тая среда. Мизерия, хомосексуализъм, оскотяване – това е, което може единствено да се случи зад решетките. Абсолютно съм сигурен, че действителните създатели на магическата система на ОНА не изповядват тия идеи. А са поставили свои лица (като главатаря им Антон Лонг) да проповядват тия работи с определени цели. И да създават завършени психопати и социопати. А доста от окултните им практики намирисват на ...руска психотроника. Почти всичко, което е излязло от руските окултни среди е пълно с параноя, която се насажда с цел психическа мобилизация. Основния психологически стимул и при ОНА е точно това – параноя и убеждение да живееш на ръба. И цялата тази работа е направена именно с цел последователите на това учение да послужат като рупори, като тръби, през които негативната енергия на социума да се оттича. Или ако го кажа с други думи – като изкупителни жертви! Каква съдба само са си избрали, а?

В България и Русия е съществувала черна окултна  традиция, известна като ,,чернокнижие". Тази система се практикува още и си е доста силна. Тя е типичната черна магия, каквато я знаем от историята. Мога да кажа, че е система, която работи, при това осезаемо и дава бързи резултати. Съвременните сатанисти могат доста да научат от нея, що се касае до действия, рушащи църквата. Чернокнижниците не се притесняват от свещените християнски символи, а ги използват. Чрез действията си те си служат със свещените символи и ползват тяхната енергия, вместо да се бият с тях. И по този начин вършат много по-големи злини на църковния егрегор от която и да било черна меса тип Лавей и компания - доказано! Според тях, най-черните и деструктивни магии се правят именно с най-големите християнски светини.

Много пъти, когато е ставало дума за създаване на обединение и солидарност всред окултистите и най-вече сатанистите, са ми казвали, че нямало смисъл, че силните били винаги сами. Че силните са самодостатъчни, само слабите се събирали на стада. Ужасния проблем е, че често ,,силните" са губещи заради тая си, не ,,самодостатъчност" а грубо самодоволство. Едва ли силата им ще ги запази при по-силния натиск на живота. От това, когато реалността напомни сама за себе си и прекрати сладките им сънища за сила и световно господство до това, да има гонение срещу хора с нестандартни убеждения и вярвания (в това число и окултисти и сатанисти) каквото е имало през различни етапи в историята. Много от тях заслужават този изгарящ и отрезвяващ шамар. И много можем да се замислим дали точно съвременните ,,системи" и ,,школи" умишлено не правят това. И поради каква причина.

Сатанизмът като цяло се смята за материалистичен и хедонистичен. И все пак има и доста съмнителни култове, като Храма на Черната Светлина. Те са другата крайност – отричане на света, заклеймяването му като гнил и мръсен, от когото трябва на всяка цена да се отървеш. Един известен метълист, техен последовател се самоубива заради това. А те проповядват самоубийството, при това възхваляват възможността да умреш в битка, отдавайки живота си на Сатаната. Не е ли това твърде ...евангелско? Не проповядваха ли някога евангелистите и други подобни християнски секти самоубийство и че трябва да умреш за Господ, давайки живота си на него. И храма на Черната светлина (известен още като антикосмически сатанизъм) проповядват също анархистични и антисоциални действия. Такъв християнин, с анархистична насоченост беше и Брайвик. Без капка съмнение и срам бих казал, че църквата, виждайки в изначалните прогресивни идеи на сатанизма заплаха, създава псевдосатанински култове, в които слага и зарибяващи окултни неща и също така отрова. Пишат комерсиално, зарибяващо, откриват в началото могъщество и имат магически успехи. Но след време всичко се срива.

Следващият сериозен проблем е в разните игри, кой е бил Сатаната. Тоест – кой от старите езически богове е въпросния Сатан, след като езическите богове са демони, според Библията. За някои това е Пан, според други Кернунос, има последователи на Енки, Сет и други стари богове. Тук вече има известно откъсване от християнската религия, което е добре. Но има и проблем.  Повечето автори твърдят, че ,,сатаната е отрицателният, нежелан общокосмически принцип". Щом сатаната е нежелан и отрицателен персонаж в християнството, то той ще да е и също толкова нежелан и от другите религии. И тук вече се намесва Сет, което е пълна глупост – Сет не е бил винаги демонизиран в египетската религия, а е бил на пиедестала, когато Египет е бил във върховите етапи на развитието си. Едва накрая, когато настъпва гибелта на Египет, тогава Сет е бил демонизиран. През останалото време е бил любимеца и защитника на Ра. Същото нещо – на какво основание Сатаната трябва да е например Локи? Така е, Локи е бил негативния персонаж в нордическите култове, при все че и той в началото е бил почитан като един от Асите. Но когато настъпва християнството на север, Валхала и Асгард стават Ада, Асите – демоните, а великите воини – най-големите грешници! В старият исландски гримуар ,,Галдрбок" Один е отъждествен със Сатан и е наричан ,,Один Злият" (Odinn, The Evil One). Локи, който е аутсайдера на езическата викингска традиция, би трябвало и по много причини Е отъжествяем с Йехова (въпреки различията). Същото нещо се отнася и до персийския Ариман, има сатанисти, които пък почитат врага на Ра и на Сет – Апофис... Но на никой не му минава през главата, че да почиташ отрицателния принцип на една религия, не значи по никой начин, че този негативен принцип ще е еквивалент на отрицателния принцип в друга! Това е безмозъчна ню ейдж глупост, според която ,,всички религии са една религия" и от там – че ,,добрите" богове в едната религия ще са един и същи бог, а ,,злите богове" - антагонистът на добрия такъв. Дори нещо да прилича на друго, пак не означава че е. Не може различните архетипи в различните религии да се отъждествяват с други по външни признаци. Друго нелепо сравнение е това между Локи и Прометей – видите ли,че и двамата щом носели факла, щом и двамата са били приковани, значи са едно и също. Но Локи не е носител на знание и спасение на хората, а тъкмо обратното! От него и хора и богове не са видели добро, нищо че в началото може би той е дал на Асите технологиите (като оръжия и пр). Один е много по-близо до Прометей заради това, че се е разпнал на Игдрасил и е дал знанието на Руните на човечеството. Зевс и Хермес имат далеч повече общи черти с Локи – и двамата са мошенници и лъжци ,Зевс е тиранин, Хермес пакости и на хора и богове. Отново виждаме как зад нещо, което се пласира като сатана и сатанизъм всъщност се почита ИХВХ.

И като стана дума и за него – има си секти и сектички, които почитат именно него като Сатан. Такъв е случаят със Сектата на Ангра Майну. В техния документ, книгата на Ситра Ахра се казва, че Сатан е известен още като ,,Саклас, Ялбодабаот и други имена". Ялбодабаот е не друг, а гностичният Демиург, поробителят на човечеството, когото гностиците отъждествяват не с друг, а с монотеистичният зъл и ревнив бог, когото и християни и мюсюлмани и евреи почита и му лижат краката и други части на тялото. Срещал съм дори такива, които не го правят така завоалирано, а съвсем отявлено. За някои Сатан бил IHVH, за други - Адонай. И тук му е мястото да кажа един твърде неприятен факт и за сатанисти и за юдео-християни. Известни са случаите на жертвоприношения на хора от сатанински секти, вкл и деца. Исторически факт е, че в юдаизма това се е практикувало – ритуално човешко жертвоприношение, но на дете!

Ето линкове по темата :

The History of Jewish Human Sacrifice - http://www.thewatcherfiles.com/jewish_sacrifice.htm

Един древен египетски историк и жрец на име Манетон твърди, че евреите са взели всичко от езичниците и са го обърнали с главата надолу. Пример: ако езичниците имат много богове, евреите трябва да имат един. Друг римски историк, Тактикус, живял 50-120 години след Христос, пише същото :"Евреите са раса, която мрази боговете и човечеството. Техните закони са в опозиция с тези на всички останали смъртни. Те презират това, което за нас е свято. Техните закони оправдават действия, които те извършват за да ни изпълнят с ужас и да ни отвратят". Няма и как да е иначе – самата история на евреите, като народ който навсякъде изпада в позицията на подчинен: и в Египет, и във Вавилон, и в Рим...

Максин Дийтрих, създателката на най-успешната  традиция на ,,лявата" ръка според мен (известна като Joy of Satan)  може да извади бутилката с шампанско и да празнува. Истина е, както казва тя, че не сатанизма е реакция срещу християнството, както пишат критиците, а християнството си е реакция срещу езичеството! Ето защо механичното приемане, че негатива на християнството и негатива на езичеството са едно и също нещо е меко казано проява на върховна глупост, простотия и безумие. Много сатанисти все пак отчитат това като грешка  и им се иска да вярват, че авторите неволно са ги допуснали... но с чиста съвест ще кажа,че не са. Крещящи грешки допуснати случайно не се повтарят толкова често... и не са в такова голямо количество. Да не говорим, че уж случайно са допуснати толкова манипулативни и коварни моменти.

Това са ярките примери как съвременните сатанински учения вместо да рушат матрицата, да освобождават, не правят друго, а да я упрепват. Вместо да се издигат в силата, да стават едва ли не господари на света и създатели на империи, било то и галактически – затъват по посока на алкохолизъм, наркомания, мизерия! Виж, за световното господство трудно ще се вредят – християнските църкви вече са го сторили. Християнството, без значение коя деноминация е е пълна с пари. Имаме си ние българските червени, тлъсти и слузести попове, католическата църква пере парите на мафията безнаказано, а печатът на Ватикана се допуска безвъзмездно от всяка митница и свещениците без проблеми прекарват през границите наркотици, оръжие и каквото още се сетите! По новините обявиха, че хиляди, а свещениците, забъркани в педофилски скандали и вършещи ,,грехове" и престъпления, по-зловещи от всички пропаднали сатанински секти накуп съвсем БЕЗНАКАЗАНО! Почти няма евангелски пастор, който да не е облечен в костюм с минимум  4-цифрена сума, накичен като коледна елха със злато ...въобще ако искате да забогатеете с религия, а това си е доходоносен бизнес според създателя на сциентологията, май християнството още дълго ще се котира.

Най-крайните сатанисти и най-крайните "редови"  християни и въобще последователи на ,,белосветлите" пътища си приличат и то ужасно. Често много сатанисти напоследък са се отрекли и са станали християни. Има го и обратния случай - много християни стават сатанисти. Едната полярност, стигне ли своя апогей, се обръща в другата. И едните и другите са отявлени параноици. Християните и разните там ,,бели братя" и ,,светли" ню ейджъри са параноици и ги преследва ,,гнусния Луцифер и неговите рептилианци". И те трябва да се борят срещу врага и Системата. А сатанистите ги преследва Йехова и неговите ангели. И те се борят срещу врага и Системата. ОНА, след всички техни черни писания, публикуват материал, известен като ,,Нуминозния път", който звучи невероятно в духа на ,,белосветлите ,,учения. Едните обвиняват другите, че държат световния ред, парите, властта, а те са жертвите. И редовите християни се чувстват уязвени от Луцифер, господаря на този свят и гнусните му служители юдео-масоните, а сатанистите – като жертви на Йехова и Христос, както и неговите служители църквата... и пак юдеомасоните. На мен лично не ми е ясно дали е смешно или е жалко. Всяка една от двете групи се бори срещу Враг, който смята за външен. А не разбира, че реалната сила на този враг идва от проблемите в собствените глави на последователите на тия групи. Това е основната трагедия на сатанизма – неговия дуализъм. Имаше време, когато и аз бях решил да тръгна изцяло по сатанинския път, но се случиха доста неприятни неща. Непрестанно попадах на християни и то от най-фанатизираните. Такива, които бяха затънали в пороци, но се правиха на по-свети и от папата. Обратно – в живота съм имал периоди, когато съм бил и много ,,духовен, бял и добър" (колко разнежващо) и тогава съм срещал точно такива ,,тъмни" души – включително и крайни рационалисти и материалисти, нямащи нищо общо с която и да било религия. Срещите и с едните и другите не бяха никак приятни. И левия и десния път са сянка един на друг и където върви единия, там отива и другия. И единия без другия не е цялостен и често лявото става дясно, дясното –ляво, стига само да смениш перспективата.

[Hatshepsut]

С всичко казано дотук не искам да кажа, че сатанизмът е изцяло загубена кауза. В началото описах кои са позитивните идеи, които привличат в него. Освен това съществува и т.нар. ,,демонолатрия", тип духовен път който не е задължително да е изцяло ,,ляв" и не се ръководи от разни догми, правила и принципи. Демонолатрията е обвързване, почитане на определен демон и провъзгласяването му за личен духовен водач. В крайна сметка, ако някой се занимава с Гоетия и Демонология задълбочено, ще види, че различните демони са и много различни по характер. И ако някой иска да сложи всички под общия знаменател ,,зли" или пък деструктивни, човеконенавистни и т.н. е просто в голяма заблуда. Има демони, които са и невероятно добри и хуманни, някои от тях (като Азазел) са се жертвали за човечеството. Има такива, които са вероломни и обичат насилието, има такива, които са неутрални, има демони които са носители на авторитарни принципи. Какъвто демон си избереш, такъв ще е и пътя ти. Ако станеш последовател на Луцифер или Азазел (който е почти 1:1 с гръцкия титан Прометей), ще трябва да се заемеш с развиване на научни или окултни знания и да просвещаваш другите. Както и да вървиш по пътя на апотеозиса, да се стремиш да станеш самия ти божество и да правиш това за другите. Може да звучи странно, но доста луциферианци са така – стават енциклопедисти, хуманитаристи и окултисти. Ако си служител на Астарот, ще се занимаваш с хуманитарни дела, ще бъдеш аристократ, ще практикуваш магия и окултни изкуства, ще бъдеш изтънчен любовник/ца. Белиал е носител на енергията и духа на владетеля, управника, шефа. Той е авторитарна фигура. Асмодей може да направи от теб както добър воин, така и перфектния мафиот или злодей. И така нататък... Всъщност няма много голяма разлика между демонолатрията и посвещаването в служба на някой от старите Богове т.е. превръщането в техни жреци и жрици. Луцифер, Лилит, Астарот, Андрас са си били езически богове и при демонизацията си, не са променили много функциите си и дори имената си. Някои от сигилите на определени демони предателски напомнят на вуду вевета. Как ли от Африка разни Лоа са се настанили в Гоетията? Ами то повечето данни за Гоетията са дошли от арабите, които са пребивавали в африканските страни, не от евреите, както се смята.

Само не си мислете, че да направите пакта със съответния демон или бог и да го почитате ще ви направи за една нощ велики магове, Богове ако щете, издигнати люде и пр. Това си е фантастика. Да се посветиш да дадена сила означава просто, че обявяваш, че ще следваш нейния път. Останалото е плод на жестока работа над себе си. Факт, неудобен за съвременното консумативно общество.

И бих се радвал, ако този блог помогне на търсещите да се ориентират и да избегнат капаните на комерсиалните автори – които не целят друго, а да им вземат и парите и свободата.

Лично аз ще препоръчам ориентиране към езическите култове и Кроули. Езичеството стои над това глупаво разделение, проповядвано от монотеизма. Вярно и там има богове, които враждуват, но никой от поклонниците на едните не е отричал другите. В Египет например и Хор и Сет, които се смятат за врагове, са били двамата водачи на фараона, неговото посвещение е минавало под тяхната егида. Ако ще е сатанизъм – нека бъдат старите традиции, нека бъдат класическите автори като Гьоте, Марлоу, Марк Твен, нека е демонолатрията но не и комерсиалните ,,сатанински" култове, рожба на консуматорското общество. Нека вместо глуповатите съвременни  сатанински ритуали се практикуват гримуарите, класическия уичкрафт (било то британски или нашенски-чернокнижието). От съвременните системи, следващи пътя на лявата ръка, може би най- успешни са Joy Of Satan, Орденът на Фосфорус на Майкъл Форд, Драгон Руж (макар че те не са точно сатанисти – щом призовават и Христос, пък последния албум на Терион едва ли не го и почита!). Не мога да отрека величието и красотата на традицията на Мефистофел, за която говори Гьоте в неговия Фауст. Както и Марлоу, а авторката Асенат Мейсън в нейната ,,Книга на Мефистофел" е разгърнала очарователна магическа практика.

Няма как да пропусна да спомена, че съществува и атеистичен поток в сатанизма, който проповядва материализъм, позитивизъм, рационализъм. Някои от тези школи може да имат и някаква мистика, подобно на Лавей, някои може тотално да отричат окултизма и мистицизма и да са неразличими от останалите атеисти. Може отново да се върнем на факта, че Ленин е имал сподвижници сатанисти и е бил под тяхно влияние. Идеите на Хегел пък съвсем не идват от нищото, а са взаимствани много от херметизма и алхимията. Съвременната наука съвсем не е антагонист и чужда на мистиката, а произлиза от матрицата и на магията, особено на алхимията – както твърди Карл Юнг, при това точно потока на ,,тъмната" магия. Едва ли някой се досеща, че казаното от Дан Браун ,,Учен=Сатанист" е много по-вярно, отколкото би могло да се допусне!

Що се касае до Joy OF Satan и култът към бог Енки, това е система с огромен потенциал. И колко жалко, че създателите им комерсиализират нещата, вместо да го разгърнат. Основното им мото ,,непрестанно издигане и самоусъвършенствуване докато човекът стане бог" е попадение в десятката. От опита, който имам с тяхната система мога да кажа и добри и лоши неща. Хубавото е, че не учат на деструктивни работи. И в много отношения, за добро или лошо, са безсрамно добри и ,,светли". Системата дава развитие, животът ти се подобрява, както и самия ти. Дават основа за магическо  духовно израстване. Лошото е, че това стига донякъде и причината е, че насаждат доста глуповати твърдения, че не са разработили системата както трябва, с автентичен шумерски ритуал, а са взимали от тук и от там (като например Лавей),че ползват материали от доста книги, някои от които са от най-вредните и патологични ,,бели" учения и т.н. Да не говорим, че при все героичните опити да надскочат дуализма (признават че Татко Сатан, Енки е бог и на Светлината, освен на Мрака), хабят много енергия да гонят и кълнат ангелите и да извършват атаки срещу християнската църква. И поради това немалко от последователите им се обръщат и стават отново християни, при все че в началото групата започва да расте като бройка. Те дават всичко от себе си ,,да изтощят енергийния вихър на  християнската църква ,,но лошото е, че той се засилва все повече и повече от тези действия. Няма смисъл да се кълнат и атакуват магически ангелите – глупаво е. А и те са толкова християнски, колкото и всичко друго в християнството - ако въобще монотеизма има нещо създадено лично от него, за което те са си дали зор да разяснят добре! Ангелите са си творения на езическия свят и ги е имало още в Шумер. Има статуи на крилати небесни посланници на Боговете, известни като Кабиру (откъдето идва и името Керубим).

Но най-великата бомба е, че между Сатаната и Християнския бог че и езичеството не е имало, няма и няма и да има реално противоречие. Има доста исторически следи, че е така. Някога християнската църква, преди появата на Петър и Павел е почитала Сатаната наравно с Христос. Имало е църковна демонология и дяволопоклонство. Славянското чернокнижие е такава следа. Същото се касае и за старото, автентично вещество, където езичество, християнство и дяволопоклонство си подават ръка. Известно е, че има и канонизирани вещици – например Света Валпурга. А гоненията срещу тях по-късно идват именно заради това, че църквата предприема политика, нежелана от предшествениците ѝ. Изгарянето на вещиците е било предприето не заради друго, а заради тайна, която не е трябвало да види свят. Преди това вещерите са били приети от църквата и са се смятали за мъдри хора. Че в първите си векове християнството е практикувало и магия, също е ясно. Хенрих Сенкеевич в своята книга ,,Quo Vadis" пише, че първите християни са били и велики магсоьници. Правели са отвари, с които са карали конете да бягат по-бързо, че са можели да направят отрязан пръст да поникне отново и други невъобразими неща. Доста коптски текстове свидетелствуват и за това.

Какво е довело до появата на разяждащият, разрушителен дуализъм? Защо хората го поддържат вместо да се борят с него и да го обявят за недъг? Как ще свърши всичко това? Навярно със Страшния съд и Апокалипсиса, който няма да е друго, а просто капитулация на монотеистичните вярвания. Само че ще докарат след себе си купища човешки жертви, разбити животи, вероятно и жестока война. Но така е, глупостта не е нещо безплатно.

Надявам се тази статия да помогне на тези, които търсят своя път в доктрините на Лявата ръка и да ги предпази от грешките и капаните, на които ще попаднат. Надявам се също противниците на тези учения, виждайки в тях школи на Злото, "Враг", нещо чудовищно и черно, нещо срещу което трябва да се организират кръстоносни походи и изгаряне на вещици, най–сетне да прогледнат. Ако наистина това е възможно! Но една огромна част от тях са параноици и дон кихотовци, които не могат да живеят без вятърните си мелници. Последователите на повечето такива ,,черни" култове не са проводници на ,,злото", а са объркани, заблудени и манипулирани хора, вярващи си, че са сила. А в действителност са същото мършаво стадо, каквото са  християните. Съвременните учения, претендиращи за сатанизъм не са нищо друго, а творение на комерсиални типове, ловко манипулиращи масите и вадещи пари от сладки приказки, които действат успокояващо на невротици имащи нужда от ,,религии възхваляващи невъздържанието". Уж се борят срещу догмите и разпадането на Системата и контрола, който насажда, но създават догми и рамки, още по-грозни и още по-зловредни.

Аз лично смятам, без да искам да налагам това си мнение, че най-добре е да се следва Средния път, а не Левия или Десния.Такова разделение няма. Насадено е от теософите и е нелепо по своята същност. Може да има такова нещо като Тантра на Лявата Ръка, но това не е същото като левия път. В шаманизма има разделение на шаманите на бял и черен. Белият следва духовете и се обвързва с тях, така прави и демонолатрията и езичеството. Може би атеистичният и материалистичният поток в сатанизма се доближава до пътя на Черния шаман, макар и да не го достигат съвсем. Черните шамани не следват никого и искат всичко да подчинят на себе си и да владеят света сами. Но това все пак е далеч от западното разбиране за ,,ляв" и ,,десен" път, на бяла и черна магия, които в езическото минало и на Европа и на Египет е липсвало. Всичко е било едно.

Умишлено използвам метафората ,,среден път" от учението на Буда, който казва, че той е най-добрия. Докато десния път е път на самоотричане, война със себе си и егото си, път на самообезличаване, отричане от света, материалното, от тялото, левия е тъкмо обратното – невъздържание, задоволяване на всички инстинкти, хедонизъм, земни удоволствия и т.н. В единия случай (белия) ставаш зомби, в другия – се освинваш. Толкова ли не можеш да имаш и от двете неща най-доброто?

[Panzergrenadier]

По темата за това философско учение трябва да се подходи от националистическа гледна точка. Национализмът е консервативен. Всичко, което е против установените норми и традиции води към бунт и дезинтеграция в обществото. Хората от един народ следва да се обединяват в най-многобройното религиозно учение в държавата - в нашия случай - Православното християнство. Всяка друга религиозна (или антирелигиозна) екзотика вреди на общия духовен мироглед на обществото. Общата религия и общата духовност е традиция, която сплотява. Малцинствените религиозни култове - разединяват. Еле пък сатанизмът, който е бунт и революция срещу всички установени норми. Сатанизмът на власт или като основен култ на дадено общество- това би била най-свирепата тирания.

[Шишман]

По темата за това философско учение трябва да се подходи от националистическа гледна точка. Национализмът е консервативен. Всичко, което е против установените норми и традиции води към бунт и дезинтеграция в обществото. Хората от един народ следва да се обединяват в най-многобройното религиозно учение в държавата - в нашия случай - Православното християнство. Всяка друга религиозна (или антирелигиозна) екзотика вреди на общия духовен мироглед на обществото. Общата религия и общата духовност е традиция, която сплотява. Малцинствените религиозни култове - разединяват. Еле пък сатанизмът, който е бунт и революция срещу всички установени норми. Сатанизмът на власт или като основен култ на дадено общество- това би била най-свирепата тирания.

Добре казано - има още надежда в наричащите се националисти !

[Panzergrenadier]

Но Сатанизмът като понятие отдавна е станал пейоративен израз. Особено се използва  по отношение на противника в междурелигиозната борба. Многократно православни и лютерани са използвали думата като обида по адрес на католиците, например. Да те обвинят за "слуга на Сатана", само ако не изповядваш точно религиозните вярвания и не извършваш религиозните практики на твоя опонент, става оръжие в борбата за това къде е "истинското християнство" и кой е "истинският християнин"  и в такъв смисъл е коз в междуконфесионалната и междурелигиозна пропагандна война.

[Шишман]

Но Сатанизмът като понятие отдавна е станал пейоративен израз. Особено се използва  по отношение на противника в междурелигиозната борба. Многократно православни и лютерани са използвали думата като обида по адрес на католиците, например. Да те обвинят за "слуга на Сатана", само ако не изповядваш точно религиозните вярвания и не извършваш религиозните практики на твоя опонент, става оръжие в борбата за това къде е "истинското християнство" и кой е "истинският християнин"  и в такъв смисъл е коз в междуконфесионалната и междурелигиозна пропагандна война.

Е то се знае че : католиците са еретици и така служат на дявола, за протестантите , даже няма смисъл да се говори. Истината е в православието и слава на Бога сме православни. То за това и още ни има ! Ако бяхме например католици - българщината отдавна да я нямаше вече.

[Panzergrenadier]

Е то се знае че : католиците са еретици и така служат на дявола, за протестантите , даже няма смисъл да се говори. Истината е в православието и слава на Бога сме православни. То за това и още ни има ! Ако бяхме например католици - българщината отдавна да я нямаше вече.

Все пак е имало време когато е имало християнство без прилагателни. А че в последствие се появяват разклоненията  - това е дълга тема. Най-лесно е да кажем, че за разединението на Църквата е виновен същият този - Сатана, но това е опростенчески метод.

[Шишман]

Все пак е имало време когато е имало християнство без прилагателни. А че в последствие се появяват разклоненията  - това е дълга тема. Най-лесно е да кажем, че за разединението на Църквата е виновен същият този - Сатана, но това е опростенчески метод.

Ами винаги е имало деления, ариани, монофизити, богонемили, отдедлно източната и западната църква са били почти винаги, като разделени.
Сатанизма обаче няма никаква работа в България и един сатанист не може да е родолюбец, даже и националист.

[Panzergrenadier]

Сатанизмът аз го свързвам с психопатия и асоциално поведение. Както и тийнейджърски бунт в търсене на себе си (сатанизмът в рок-музиката). Повечето "сатанисти", подобно на Ла Вей не вярват в Сатана като в личност, а за тях той е символ на независимост, свобода, идентичност...

Но сатанизмът е враг на национализма. Не можеш да си в някаква дяволска секта с един файтон хора и да претендираш, че си в духовно единение с народа си. 

[Шишман]

Но сатанизмът е враг на национализма. Не можеш да си в някаква дяволска секта с един файтон хора и да претендираш, че си в духовно единение с народа си. 

Да така е.

[Hatshepsut]

Истината за Църквата на Сатаната

Какво знаете за Църквата на Сатаната? Вероятно първата асоциация, която изниква в съзнанието ви, е за група зловещи хора, облечени в черни мантии, които извършват тайнствени ритуали в мрачно помещение.

Истината обаче е друга. Въпросната организация е създадена преди малко повече от половин век. Тя се занимава с възприемането на плътската същност на човека – така, както е описано в ,,Сатанинската библия", написана през 1969 г. от основателя на Църквата на Сатаната.

Повече за нея може да научите в следващите редове:

Създаването на Църквата на Сатаната

Църквата на Сатаната е основана на 30 април 1966 г. в Сан Франциско, Калифорния. Датата не е избрана случайно – на 30 април се отбелязва т. нар. Валпургиева нощ, която се счита за празник на вещиците. Според преданията тогава те се опитват да попречат на идването на пролетта, като за целта се обръщат за помощ към всевъзможни нечестиви сили. Създател на Църквата на Сатаната е Антон Шандор ЛаВей, който се обявява за неин Върховен жрец (понякога е наричан и ,,Черният папа") и остава такъв до смъртта си през 1997 г.


Late 1970s Early 1980s Interview with Anton LaVey, Occult, Satanist

Какво всъщност се знае за него? Истинското му име е Хауърд ЛаВей. В продължение на години той работил в карнавали, а освен това бил музикант и свирел в барове и стриптийз клубове. Това обаче е само малка част от историята му. Любопитна подробност е, че ЛаВей също така свирел на орган в католическа църква. Той бил пламенен защитник на правата на животните и дори произнесъл няколко публични речи, посветени на тази тема.

Само година след основаването на Църквата на Сатаната ЛаВей провел и първата официална сатанинска сватба. Брак сключили журналистът Джон Реймънд и Джудит Кейс. Събитието привлякло голямо внимание и било отразено от няколко авторитетни медии. През същата година се състояло и сатанинското кръщение на тригодишната дъщеря на ЛаВей. Церемонията била така проведена, че детето да се забавлява възможно най-много.

Грехове и правила

Според Църквата на Сатаната съществуват девет гряха:

тъпота,
превзетост,
солипсизъм (философски възглед, според който съществува само индивидуалното съзнание, а целият останал свят, включително и всички хора, са създадени от разума и въображението),
самозаблуда,
стадно чувство,
безперспективност,
забрава на общоприети правила от миналото,
противопоказна гордост
и липса на естетика.

Но това не е всичко. Църквата на Сатаната има и списък от 11 правила, които всеки неин член е длъжен да спазва:

1. Не давай мнение или съвет, освен ако някой не ти ги поиска;
2. Не занимавай околните хора със своите проблеми, освен ако не поискат да ги чуят;
3. Когато си в чужд дом, или покажи уважение към домакина, или изобщо не отивай там;
4. Ако гост в дома ти те дразни, отнеси се с него жестоко и безмилостно;
5. Не се опитвай да правиш секс с някого, ако преди това не си получил съответен сигнал;
6. Не вземай това, което не ти принадлежи, освен ако то не е бреме за друг човек и той те помоли да бъде облекчен;
7. Признай силата на магията, ако ти е помогнала да осъществиш желанията си. Ако отречеш силата на магията, след като тя ти е донесла успех, ще загубиш всичко, което си спечелил;
8. Не се оплаквай за нещо, на което няма нужда да се подлагаш;
9. Не наранявай малки деца;
10. Не убивай животни, освен ако не са те нападнали или за храна;
11. Когато си навън, не притеснявай никого. Ако някой започне да те безпокои, помоли го да спре. Ако не спре, унищожи го.

Протест срещу християнството

Повечето последователи на Църквата на Сатаната всъщност изобщо не почитат Сатаната, а голяма част от възгледите им са свързани с атеизма. Те смятат, че християнските ценности имат неприемливо влияние върху съвременните хора. По тази причина редица експерти смятат, че Църквата на Сатаната всъщност е създадена в знак на протест срещу господството на християнството в американското общество. Що се отнася до Сатаната, неговият образ носи символично значение и е свързван със свободата, горделивостта и индивидуализма.

За представителите на Църквата на Сатаната изкуството е от огромно значение. През последните години те проведоха няколко кампании, призоваващи за премахването на всички християнски символи от държавните институции в САЩ. Според тях ако искането им не бъде изпълнено, до въпросните символи трябва да бъдат поставени и сатанински статуи – например на Бафомет (демонично същество, за почитането на което били обвинени редица рицари от Ордена на тамплиерите в началото на XIV век). В същото време малко хора знаят, че членовете на Църквата на Сатаната празнуват Коледа, тъй като считат Рождество Христово за ,,осъвременена" версия на древен езически празник.

Известните последователи на Църквата на Сатаната

Тъй като индивидуализмът е един от основните принципи, върху които е основана Църквата на Сатаната, тя не разполага с ,,храмове", в които да се събират последователите ѝ. Нейната централа, която първоначално се намирала в Сан Франциско, била отворена за посетители до смъртта на ЛаВей. В наши дни тя вече е в Ню Йорк, но външни лица нямат право да я посещават. Освен това Църквата на Сатаната не разполага с ясно разграничена йерархия.

По официални данни най-много нейни последователи има в САЩ, Великобритания, Франция и още няколко европейски държави. Сред членовете ѝ се отличават имената на знаменитости като музиканта и шоумен Сами Дейвис Джуниър (той бил близък приятел на ЛаВей и дори запазвал места за представители на Църквата на Сатаната за своите концерти) и филмовата звезда от 50-те и 60-те години на миналия век Джейн Мансфийлд. През 1966 г. тя дори била обявена за ,,Върховна жрица", а освен това била виждана нееднократно в компанията на ЛаВей. По тази причина съществуват непотвърдени слухове, че двамата имали любовна афера. Някои дори смятат, че смъртта на Мансфийлд била предизвикана от черна магия, направена от ЛаВей, след като тя го изоставила.

https://www.vesti.bg/lyubopitno/cyrkvata-na-satanata-9-griaha-i-11-zadylzhitelni-pravila-6148081