УДБА - зловещата тайна полиция

[Hatshepsut]

УДБА - зловещата тайна полиция

http://macedonia.kroraina.com/ai/ai_4.html

От другата страна на медала, Д-р Аспарух поп Исаков

От началото и до сега най-набелязаното държавно учреждение в цяла Югославия, но особено в Македония, е УДБ-а, тоест тайната полиция. Тя е всъщност всичко. Може да бъдете студент, орач, фабричен работник, офицер, владика, овчар, учител - вие винаги ще чувствате над главата си, над залъка си, над съвестта си УДБА. Представата за всемогъществото на зловещата УДБА ми изглежда по-закръглена, по-силна откакто се намирам на свобода в западния свят, където никой не мисли за полиция, никой изобщо не трепери пред сянката и. Защото наистина в Запада се чувства, че полицията е един служител на народа, докато в Югославия тя е абсолютен господар, безотговорен тиранин. По общо признание, тя се проявява най-жестоко в Щип. Може би това се обяснява със старата белградска политика на смазване на българщината в Македония; някога и сръбският крал се е стараел да подтиска най-вече българщината на ляво от Вардара, види се, за да издигне стена от едно отбългарено население между България и западна Македония.

И сега - по това никой не спори - главната задача на титовата власт е да преследва българщината. Новоскалъпения език постоянно се сърбизира. В Скопйе и Куманово вие слушате по улицата много хора да говорят сръбски; това са главно пришълци от Сърбия - чиновници, офицери и сърбомани от миналото. Властите това търпят с удоволствие, докато биха закарали в полицията всекиго, който - от местните хора - си позволи да приказва на български книжовен език. На места някои чиновници чисто и просто заповядват на хората да говорят сръбски в учрежденията. Такова нещо се случи на мой познат студент, комуто в Струмица чиновничката-сърбоманка заповеднически извика, че трябвало да говори на "сърбо-хърватски".

Когато някой направи забележка, че в казармите, пък и в училищата, често се употребява сръбски език, таксуван е като "шовинист", "рушител на братството и единството".

Специално офицерството в Македония, състоящо се от черногорци и сърби в мнозинството си, е разсадник на сръбския език. Нашенците не желаят да стават офицери, защото чувствуват държавата като чужда, а вън от туй знаят, че няма да бъдат оставени на служба в Македония.

Уместно е да спомена, че другите народности в Македония гледат на нашия народ като на български. Така гледа на нас - студентите в Загреб - и хърватското общество. В Хърватско хората смятат, убедени са, че ние не желаем Югославия. А самите те предпочитат независима хърватска държава и пред най-идеално уредена Югославия.

Новият "язик" никак не се харесва на "егейците", тоест бежанците от южна Македония, към които властта се старае да бъде любезна. Егейците не одобряват и нападките против българщината. Мнозина от тях бягат към Америка или Австралия, но мъчно става емигрирането им.

Всички сърби продължават да гледат на Македония като на южна Сърбия. В Скопския университет има повече сърби студенти, отколкото в Загребския. Нарочно, може би ги пращат там, за да се чувствува "сръбския колорит" в Македония.

Властта не гледа добре на това, че много студенти от Македония отиват в Загреб. Там студентите се чувствуват някак по-свободни, по-близки на себе си.

В Скопие се дават понякога български филми. За обяснение под картините поставят "македонски текст". Хората се смеят на това, защото те по-добре разбират българските думи, отколкото писаното на "язикот".

Македонските студенти в Загреб и сега са към петстотин души, колкото бяха винаги подир войната. Положително е, че всички те са недоволни от режима. Мнозина и там са записвани с окончанието "... ски" на името им. Но постепенно това окончание отива в забрава. При първа промяна на положението - това окончание ще бъде изхвърлено от самите хора, макар то да се среща сред българите на много места. Сега то се явява като изразител на сърбо-комунистическата политика.

За никого не е тайна, че се гони българската народност. Но що се отнася до политиката на официална България, съществуват множество критики в Македония. Слушал съм мнозина да осъждат тая политика, задето не е положила старание за достигане на македонска самостоятелност. Казват: "България остави на Тито да създава някаква македонска република, за да правят сърби и комунисти демагогия пред народа ни. За пръв път трябваше България да помогне за нашето държавно оформяне". На тая база недоволството не е малко. Но и всеки знае, че титовата "македонска" република е само тактическа мярка за посърбяване на народа ни.

[Hatshepsut]

Кървавата истина за режима на Тито в Югославия

Югославският диктатор Тито лично ръководи физическата ликвидация на десетки хиляди свои противници. Словения и Хърватия са напоени с тяхната кръв. И до днес агентите на зловещата тайна полиция на Тито УДБА са на ръководни постове в тези страни. Това заяви в ексклузивно интервю за БГНЕС словенският журналист и публицист Роман Леляк.

56-годишният Леляк е сред най-известните изследователи на престъпленията на диктатора Йосп Броз Тито. Леляк лично участва в разкриването на масовия гроб в мината "Худа Яма", където са избити няколко хиляди души, включително жени и деца. Част от тях са зазидани живи, а други хвърлени живи в яма, дълбока 46 метра. Автор на няколко книги, сред които са "Худа Яма", "Марибор – най-голямата гробница за хърватите", "Агентите на УДБА", а също така и на документални филми: "Худа Яма – най-криената тайна на УДБА".

Леляк разкрива имената на 65 000 агенти на УДБА в Словения, чието население е 1,8 млн. души. Той разкрива, че на ръководни места в Словения и Хърватия – банките, големите компании, политиката, съдебната власт и медиите – са бившите агенти на югославските тайни служби УДБА.

През 2015 г. пред парламента в Словения Леляк съобщава, че 35% от словенците са свързани с УДБА. Тогава той разкрива, че в края на 80-те години югославската тайна полицията е поръчала в Любляна смъртоносно оръжие под формата на молив за ликвидирането на политическите противници. Леляк показва един от тези моливи.

БГНЕС: Колко масови гробове са открити и колко има в Словения и Хърватия?

Роман Леляк: Словенската и хърватската земя са напоени с кръв, кръвта на мнозина, които не са вярвали и не са искали комунистическо управление в новата държава, създадена през 1945 г. В Словения имаме повече от 700 масови гроба, от които са регистрирани 630 места за екзекуции. Най-голямото място за екзекуция в Словения е Тезно край Марибор, където в периода от 25 май до 15 юни 1945 г. са ликвидирани около 30 000 жертви. От тях само 1 109 са били ексхумирани и погребани в общ гроб. Това нямаше да се случи, ако през 2000 г. не беше построена магистралата Марибор-Целе, когато само на площ от 70 метра от бъдещата магистрала бяха открити останките на 1109 жертви, 17 от които на разстояние един метър. Между тях имаше жени и деца.

По-голямата част от всички тези места за екзекуция не са ексхумирани, а жертвите все още нямат право на достоен гроб и право да бъдат идентифицирани.

В Хърватия има 1200 такива места за екзекуция. Там също жертвите не почиват в достоен гроб. Те все още лежат на мястото, на което са страдали. Местопрестъплението, мястото на екзекуцията в нормалния цивилизован свят не би трябвало да е и гробът на тези хора.

БГНЕС: Колко са убитите в тези гробове и има ли сред тях жени и деца? Защо бяха убити? От какви националности бяха те?

Роман Леляк: Тези дни беше направена ексхумация край Брежице в Словения. 139 тела бяха открити в Стратище. Само женски тела. Сред много от тях открихме скелетите на бременни жени, както и на деца на различна възраст.

БГНЕС: Дългогодишният вътрешен министър на Словения Иван Мачек – Матия е сред основните организатори на клането. Знаел ли е югославският диктатор Тито за тези кланета?

Роман Леляк: Иван Мачек – Матия е само един от онези, които са извършвали геноцид срещу инакомислещите. Геноцидът беше ръководен лично от Йосип Броз Тито със своята войска – Югославската народна армия, начело с Комунистическата партия. Йосип Броз Тито не поема ръководството на новата държава в столицата Белград на 9 май 1945 г. На 1 май 1945 г. той заминава за Хърватия и Словения и лично ръководи всички екзекуции на политическите си противници, които са избягали в Австрия и повечето от тях са върнати в Югославия от британската армия, където са ликвидирани на местата за масови екзекуции.

БГНЕС: ОЗНА и УДБА до кога продължават да унищожават физически противниците на режима?

Роман Леляк: ОЗНА, прекръстена по-късно на УДБА (Управление за държавна сигурност), е политическата полиция на комунистическата партия на Югославия. Последното политическо убийство е извършено през 1990 година. На читателите ще им стане ясно като кажа, че Силво Горенц, който сега живее в Кршко в Словения, е бил ръководител на югославската УДБА от 1970 до 1972 г. и през този период той е дал зелена светлина за ликвидацията на 27 души. Хърватският студент Стйепан Черногорац беше отвлечен от университета в Залцбург, УДБА го доведе в Любляна и там следите му се губят. Дори касетата със запис от разпита на Стйепан Черногорац е запазена и намерена. Подадена наказателна жалба в Австрия, но до момента не е започнало наказателно производство. Днес Силво Горенц живее спокойно защитен от всички органи в Република Словения.

БГНЕС: Вие твърдите, че в Словения е имало повече от 65 000 агенти на УДБА. Оказват ли и днес агентите на УДБА влияние върху държавите от бивша Югославия?

Роман Леляк: В четири книги изброих всички сътрудници на УДБА в Словения. Много от тях днес са политици, бизнесмени и банкери. Политическата система като цяло се управлява от тях. За съжаление, през 1990 г. нямаше лустрация или забрана членовете на УДБА и комунистите да упражняват политическа дейност. За една нощ те създадоха своите политически партии и продължиха с методите на работа на комунистическата партия. Милан Кучан беше последният председател на Комунистическата партия на Словения и първият президент на независима Словения. Дори и днес това засяга всички кадри в страната.

БГНЕС: Защо 40 години след смъртта на диктатора истината за неговите престъпления все още не е известна?

Роман Леляк: Мисля, че вече отговорих на този въпрос. За съжаление, комунистите в Словения и в Хърватия смениха своите партийни книжки с нови такива с демократична окраска и продължиха политическата война – така наречения преходен мек път на промяната. Това е причината, поради която много теми в Словения и Хърватия все още са табу Страхът от червените революционери все още властва в нашите държави.

https://www.plovdiv24.bg/novini/mejdunarodni/Kurvavata-istina-za-rezhima-na-Tito-v-Yugoslaviya-1033669