Кейнсианска икономика

[Hatshepsut]

Кейнсианска икономика

Кейнсианска икономика или още на български Кейнсианство (на английски: Keynesian economics, също наричано Keynesianism и Keynesian Theory (Кейнсианска теория)) е макроикономическа теория, базирана на идеите на британския икономист от 20-те години на 20 век Джон Мейнард Кейнс. Кейнсианската икономика твърди, че решенията на частния сектор може понякога да доведат до недостатъчно добри и ефикасни макроикономически резултати и за това защитава активните политически отговори от страна на държавния сектор, в това число и монетарна политика от страна на централната банка, както и действия от страна на правителството по фискалната политика за стабилизиране на бизнес цикъла. Теориите формирани на базата на Кейнсианската икономика имат за основа книгата Обща теория на заетостта, лихвата и парите, публикувана през 1936. Интерпретациите на Кейнс обаче поддържат много спорни полета, както и има няколко школи на икономическата мисъл, които твърдят, че са последователи на неговите "завети".

Кейнсианска икономика се застъпва за смесения тип икономика - основно частен сектор, но с голяма роля на държавното управление и публичния сектор - и служи като икономически модел през последните години на Голямата депресия, Втората световна война, пост-военната икономическа експанзия (1945–1973), макар че губи от своето влияние след стагфлацията от 70-те на 20 век и навлизането на монетаризма и неолиберализма. Финансовата криза от 2007-2010 връща дискутирането на кейнсианските идеи и предизвивка възраждане на кейнсианската мисъл. Предходният британски министър-председател Гордън Браун, бившият президент на САЩ Барак Обама и други световни лидери са използвали кейнсианската икономическа мисъл за създаване на държавни икономически стимули и програми за такива, за да се опитат да асистират икономическото положение на техните страни.

https://bg.wikipedia.org/


Кейнсианството възниква през 30-те години на ХХ в. То е породено от необходимостта да се обосноват пътища за изхода от икономическите кризи и особено от световната икономическа криза през 1929-1933 г. Тя е най-тежката икономическа криза, която предизвиква силен спад на производството, голяма безработица, инфлация и др. негативни явления. Пред икономическата наука възниква задачата да се търси изход от зачестилите кризи и път за осигуряване стабилност на стопанската система. Израз на тази необходимост е Кейнсианското учение. Кейнс е професор по политическа икономия в Кембриджкия университет. Заемал е важни държавни и политически постове.
Теоретична система на Кейнс - Като отправен пункт на кейнсианството се взема едно сравнение между два подхода. До кейнсианската икономическа теория господства микроикономическият подход към анализа на икономическите процеси. В центъра на изследването е отделната фирма, тя функционира в условията на свободна конкуренция. Ефективността на функцията се свързва с ефективното функциониране на цялата икономика. Не се допуска продължителна безработица. На този подход Кейнс противопоставя макроикономическия подход, изследване на зависимостите между съвкупностни стопански величини - Брутен вътрешен продукт, Национален доход, съвкупно търсене и предлагане. Макроикономичският подход предполага условия на процъфтяване на икономиката като цяло. Между тях могат да възникнат противоречия, разрешаването на които следва да се търси във възстановяване на макроикономическото равновесие между търсенето и предлагането. Кейнс решава проблемите на икономиката. Трябва да се търси осигуряването и реализирането на заетостта като обект на анализ. В труда си Кейнс пише: "Най-голямата грешка на икономическото общество е неговата неспособност за осигури пълна заетост, а също производството и непроизводственото разпределение на богатството и доходите". Той поставя въпроса за заетостта, която изучава, предлагайки комплексния анализ. Според наго равнището на заетост се определя от динамиката на ефективното търсене. Анализът на закономерността в развитието на ефективното търсене и прираста на националния доход е основополагаща идея на кейнсианството. Ефективното търсене се образува от два елемента - от очакваното равнище на потребление (потребителските разходи) и на инвестиции (инвистиционни разходи). Когато те са в равновесие може да се постигне равнище на пълна заетост на националната икономика. Изучават се факторите, от които зависят потреблението и инвестициите и равновесието помежду им.

В теорията на Кейнс важно място заема учението за мултипликатора. Съгласно него между прираста на инвестициите и националния доход има устойчиво съотношение, основано на това, че всеки разход на инвестиции или други автономни разходи се превръщат в първоначални доходи, след това част от тях се изразходва като се превръщат във вторични доходи и т.н. Колкото по-голяма част от разходи се потребява, толкова повече доходи ще поражда инвестираната сума, толкова повече ще е продължителен мултипликационния ефект. Икономическото положение на кейнсианската теория - държавата трябва да се намества в икономиката, за да поддържа пазарното равновесие. С помощта на държавата трябва да се гарантира устойчивост и на прираста на инвестиции. Кейнс използва два лоста: парично-кредитна и бюджетна политика. За него брутния продукт е главен лост на регулирането и той допуска известно бюджетно дефицитно финансиране, но само в периоди на рецесия.

Възникналото през 30-те години на ХХ век Кейнсианство получава широко влияние в икономическата наука и стопанската практика през следващите три-четири десетилетия до към 70-те години на ХХ в. Прилагайки това учение държавите в развитите европейски страни постигат значителни успехи и преодоляват икономическите кризи, особено след Втората световна война. Кейнсианските препоръки съдействат за бързо възстановяване на стопанския живот и осигуряване на стабилност. Но от средата на 70-те години капиталистическите страни са поразени от нови икономически трудности и икономически кризи. Силно спада производството, разширява се безработицата, инфлацията и др. Тези явления подкопават доверието в кейнсианската теория. Започва критика срещу принципите на държавното регулиране. Някои икономисти изцяло отричат кейнсианската теория и призовават за връщане към класическата политическа икономия и свободната конкуренция. Те се обединяват под наименованието Неокласицизъм.

https://www.bg-ikonomika.com/2012/10/15.html

[Hatshepsut]

Джон Мейнард Кейнс

Джон Мейнард Кейнс (5 юни 1883 — 21 април 1946) е британски икономист, който съществено повлиява върху модерната макроикономика и социалния либерализъм, едновременно като теория и практика. Неговите идеи оказват сериозно влияние и върху икономическата политика на редица правителства.

Защитава интервенционалната икономическа политика, чрез която дадено правителство с фискални и монетарни мерки би могло да смекчи негативните ефекти на бизнес циклите, икономическите рецесии и депресии. Неговите идеи са основа за школата, известна като Кейнсианска икономика (Кейнсианство), както и нейните различни разклонения.
През 30-те години на 20 век Кейнс революционизира господствуващата дотогава икономическа мисъл, оспорвайки стария постулат на неокласическата икономика, че свободните пазари автоматично ще осигурят пълна работна заетост, ако работниците са гъвкави в своите искания за заплати. Кейнс заявява, че общото ниво на икономическа активност се определя от съвкупното търсене; когато е налице неадекватно търсене се създават благоприятни условия за продължителен висок ръст на безработицата.

След избухването на Втората световна война идеите на Кейнс са приложени от водещи западни икономики. През 50-те и 60-те успехът на кейнсианската икономика е толкова внушителен, че почти всички капиталистически правителства прилагат нейните политически препоръки и де факто пропагандират социалния либерализъм. През 1999 списание Тайм включва Кейнс в своя списък на стоте най-важни и влиятелни хора на 20 век. Мотивацията е: ,,Неговата радикална идея, че правителствата трябва да харчат пари, които нямат, може би спаси капитализма."

Влиянието на Кейнс избледнява през 70-те на 20 век отчасти поради актуалните проблеми, които започват да засягат англо-американските икономики, и отчасти поради критики от страна на Милтън Фридман и други икономисти, които не вярват във възможността на правителствата да регулират бизнес цикъла с фискална политика. Все пак настъпването на глобалната икономическа криза през 2007 година предизвиква възраждане на кейнсианството. То е теоретичен фундамент на икономическите политики на американския президент Барак Обама, на британския премиер от 2007 до 2010 Гордън Браун, както и на други държавни лидери от края на първото десетилетие на 21 век.

Кейнс се смята за основоположник на модерната макроикономика, както и за най-влиятелния икономист на 20 век (от много коментатори като икономиста Джон Сломан).

Кейнс е роден в Кеймбридж в семейство от средната класа. Баща му Джон Невил Кейнс(1852-1949) е икономист и преподавател по хуманитарни науки в Кеймбриджкия университет, а майка му Флорънс Ада Кейнс (по баща Браун) (1861-1958) е писателка и се занимава и с обществена дейност. Джон е първото дете в семейството, следват Джефри (Geofferey Keynes) (1887-1982), който става хирург и Маргарет (1890-1974), която се омъжва за Арчибалд Хил, лауреат на Нобелова награда за физиология и считан за един от основателите на биофизиката. Дъщерята на Маргарет Поли Хил също става известен икономист.

Според биографа на Кейнс Робърт Скиделски, неговите родители са грижовни, без да прекаляват, и до края на живота си децата им често ги посещават. Кейнс получава значителна подкрепа от баща си, който го подготвя за изпитите и винаги му оказва финансова помощ, дори и през Голямата депресия.

Първоначалното си образование Кейнс получава в училище ,,Сейнт Фейтс" в Кеймбридж. Учителите го определят като блестящ, но понякога небрежен и недостатъчно упорит ученик. През тези години той често боледува и на няколко пъти дълго не ходи на училище. След това постъпва със стипендия в престижния Итън Колидж, където проявява заложби в различни области, най-вече в математиката, класическата филология и историята. Въпреки относително скромния си произход, той се сработва лесно със съучениците си, повечето от които произхождат от висшите класи. През 1902г. постъпва в Кингс Колидж, част от Кеймбриджкия университет, със стипендия по математика.

Кейнс бил доста висок на ръст— около 198 см. Биографите му съобщават за неговата бисексуалност. Бил е близък приятел с Литън Стрейчи. Кейнс свободно признавал връзките си с мъже. Имал е сериозна връзка и с художника Дънкан Грант в периода от 1908 до 1915 г., а през целия си живот не спира да го подпомага материално. През октомври 1918г. по време на гастролите на Руския балет на Сергей Дягилев в Лондон Кейнс среща руската балерина Лидия Лопухова(известна на английски и като Лопокова) и през 1925 г. тя става негова съпруга. През същата година за първи път посещава СССР по повод честванията на 200-годишнината на Академията на науките, а освен това става балетен меценат и дори съчинява балетни либрето. Посещава СССР и през 1928 и 1936г. като частно лице.

Кейнс е успешен инвеститор и съумява да натрупа нелошо лично състояние, макар че след краха фондовия пазар от 1929г. се оказва на ръба на банкрута. След това успява да възстанови богатството си.

Увлича се от колекциониране на книги и съумява да придобие много оригинални трудове на Исак Нютон (Кейнс го нарича последният алхимик (на английски: the last alchemist) и му посвещава лекцията си ,,Newton, the Man"). Интересува се от литература и драматургия, оказва финансова помощ на Кеймбриджкия театър, което спомага този театър за известно време да стане най-значителният английски театър извън Лондон. По време на войната пак той е един от хората, допринесли за оцеляването на Кралската опера Ковънт Гардън, като използвал влиянието си, за да ѝ бъде осигурено финансиране. Събира значителна лична колекция от произведения на изкуството, съдържаща картини на Пол Сезан, Едгар Дега, Амедео Модиляни, Жорж Брак, Пикасо и Жорж Сьора.

Кейнс е бил неизменен привърженик и член на Либералната партия (една от двете съществуващи до 1920-те във Великобритания политически партии). Когато през 1926 г. Лойд Джордж става неин лидер, Кейнс играе основна роля в определяне на икономическата политика на партията. Скоро след това обаче тя е изместена от Лейбъристите и от втора по значение партия става трета .

Кеймбридж

По време на следването му в Кеймбридж известният икономист Алфред Маршал се опитва да го убеди да стане икономист, но Кейнс по това време се увлича по-скоро от философията, особено от етичната система на Джордж Едуард Мур. Той става член на полу-тайното дружество Кеймбриджки апостоли, дискусионен клуб, в който се приемат предимно по-добрите студенти от университета. Както и други членове на клуба, Кейнс запазва връзките си с него и периодично посещава негови сбирки до края на живота си. Заедно с други забележителни негови членове — интелектуалци членува и в кръга БлумсбъриПрез 1904 г. се дипломира като бакалавър по математика, но продължава да посещава университета и през 1906 г. полага изпити за правоспособност на държавен служител. Постъпва като чиновник в Индия офис, но през 1908 се връща в Кеймбридж, където се отдава на научна работа. Работи върху теорията на вероятностите. През 1909 публикува първата си икономическа статия в Economics Journal за ефекта на тогавашния икономически спад върху Индия. През същата година получава университетско преподавателско място по икономика, финансирано лично от Алфред Маршал. По-късно е избран и за ,,fellow" (академична титла, свързана с определен колеж). През 1911 г. става редактор на Economics Journal, а през 1913 г. публикува първата си книга Indian Currency and Finance (,,Индийски парични единици и финанси")

Лойд Джордж. Кейнс е впечатлен от Лойд във Версай и стават приятели. Това обаче не му пречи да изобрази в язвителна светлина тогавашния министър-председател в книгата си ,,Икономически последствия на мира".
По време на Първата световна война британското правителство ползва Кейнс като експерт. Макар че не е ангажиран официално със служба, Кейнс заминава за Лондон само няколко дни преди да започнат военните действия през 1914г. Тогава банкерите настояват за спиране на плащанията в твърда валута, но с помощта на Кейнс Канцлерът на хазната (тогава Лойд Джордж) бива убеден, че ако плащанията бъдат суспендирани преди да стане абсолютно необходимо, това силно ще влоши репутацията на страната.

През януари 1915г. Кейнс постъпва на официална правителствена служба в британската хазна (Министерство на финансите). Сред задълженията му е и формулирането на условия за отпускане на кредити по време на войната между Великобритания и нейните континентални съюзници, както и придобиването на редки валути. Според икономиста Робърт Лекачмен здравите нерви и майсторството на Кейнс стават легендарни заради отличното изпълнение на тези негови задължения— като например в случая, когато той трябвало да изнамери отнякъде известна сума испански песети, тогава дефицитни. Секретарят на Хазната научил с облекчение, че Кейнс е успял да събере достатъчно от необходимите за правителството песети. Но вместо да му ги предаде, Кейнс решава да извърши с тях валутна операция — продава ги на пазара и смелостта му се оправдава, тъй като след този му ход песетите станали по-малко редки и поевтинели.

За работата си по време на войната Кейнс е удостоен с Орден на банята през 1917г. и признанието води до поста, който ще окаже силно влияние върху Кейнс и неговата кариера — той е назначен за финансов представител на хазната по време на Версайската мирна конференция през 1919 г. Той получава и белгийски Орден на Леополд.
Това назначение оказва влияние върху оформянето на бъдещите му възгледи, но не е успешно за кариерата му. Кейнс бил против налагането на твърде високи репарации на Германия с мотива, че това би наказало невинните германски граждани, би навредило на платежоспособността на Германия и сериозно би ограничило нейната възможност да купува стоки от други страни — и така би засегнало не само германската икономика, но и световната. За голямо съжаление на самия Кейнс консервативните сили в коалицията, която победила на общите избори във Великобритания през 1918, изтласкали представителите на министерството на финансите от официалните разговори. Тяхното място заели т. нар. ,,Небесни близнаци"— съдията Лорд Съмнър и банкерът Лорд Кънлиф (прозвището им произлиза от ,,астрономически" високите военни репарации, които те наложили на Германия). Така че на Кейнс му се наложило да действа предимно зад кулисите.

Тримата основни играчи във Версай са: от Великобритания — Лойд Джордж, от Франция— Клемансо и от Америка— президентът Уилсън . Всъщност Кейнс имал директен достъп само до Лойд Джордж. Преди изборите от 1918г. Лойд Джордж изпитвал известна симпатия към възгледите на Кейнс, но по време на предизборната кампания се оказало, че речите му се възприемат добре само ако обещава сериозни наказания на Германия и той постепенно възприел изискването за налагане на високи репарации. На парижката конференция Лойд Джордж все пак успява (въпреки съпротивата на французите) да осигури така необходимите за немските граждани доставки на продоволствие.

Клемансо също настоява за високи репарации, като исканията на французите дори надхвърлят тези на Великобритания. Президентът Уилсън първоначално поддържал една относително по-снизходителна позиция — той се опасявал, че твърде суровите условия могат да подбудят зараждането на екстремизъм и искал на Германия да бъде оставен достатъчно капитал, за да внася стоки от чужбина. За съжаление Лойд Джордж и Клемансо успяват да притиснат Уилсън да приеме налагането на изключително високи репарации. Към края на конференцията Кейнс предлага план, с който според него ще се помогне не само на Германия, но и на други обеднели централно-европейски сили, но и който като цяло ще бъде добър за цялата световна икономика. Този план се състоял в опрощаването на военните дългове, което да окаже положителен ефект върху международната търговия. Лойд Джордж се съгласява, че това може да е приемливо за британските избиратели, но Америка е против, защото по това време САЩ са основен кредитор и освен това Уилсън вече започва да смята, че по-суровите условия са полезни като предупреждение към бъдещи агресори. Така че въпреки всички усилия на Кейнс, в края на конференцията е сключен Версайският договор, който той не може да приема както от икономическа, така и от морална гледна точка и той подава оставка.

Кейнс анализира вредните последици от Версайския договор в своите книги ,,Икономически последици на мира"(1919) и A Revision of the Treaty(,,Ревизия на договора"). Правилността на предвижданията му се потвърждава, когато през 1923 г. германската икономика е подложена на хиперинфлация и след това идва краят на Ваймарската република и Втората световна война. На практика Германия изплаща само малка част от наложените ѝ репарации. С ,,Икономически последици на мира" Кейнс си спечелва международна слава, но също така и етикета на опозиционер. Като следствие той остава встрани от правителствените назначения. Едва след началото на Втората световна война са му предложени място на директор в голяма банка и правителствен пост. Все пак Кейнс продължава да оказва влияние чрез своите контакти, чрез публикуваните си трудове, както и чрез работата си в различни комисии като консултант.

20-те години на XX в.

Кейнс се противопоставя на завръщането към златния стандарт след войната.
Кейнс завършва своя ,,Трактат върху теория на вероятностите" още преди войната, но го публикува през 1921г.  Този труд е забележителен принос към философските и математическите основи на теорията на вероятностите и въвежда важния възглед, че вероятностите са само количествени стойности за истинност, намиращи се между стойностите за истина и лъжа (означавани съответно с 1 и 0). В своята книга Кейнс развива тезата за наличие на интервал на вероятностите, както и подхода за вземане на решения чрез оценка на риска и присвояване на тегла на различните вероятности. В допълнение към академичната си работа през 1920-те Кейнс активно работи като журналист, продава книгата си в различни страни по света и работи в Лондон като финансов консултант. През 1924 пише некролога по повод смъртта на своя учител и наставник Алфред Маршал.

Кейнс атакува предприетите от страна на правителствата следвоенни мерки с труда си A Tract on Monetary Reform през 1923– в който поддържа тезата, че държавите трябва да се стремят да стабилизират цените на вътрешния пазар и да предотвратят дефлацията, дори и на цената на обезценяване на собствената им валута. През по-голямата част от 20-те години Великобритания страда от много голяма безработица и Кейнс препоръчва обезценяване на стерлинга, за да се стимулира експортът на стоки и да се създадат работни места. След 1924 той препоръчва и фискални мерки, например създаването на работни места чрез държавно финансиране на публични проекти.

Той призовава също и за отказване от златния стандарт, тъй като той противоречи на автономията на държавата в областта на вътрешната политика. Но през 1925г. Министерството на финансите и Банк ъф Ингланд все още са привърженици на златния стандарт, убеждават и Уинстън Чърчил (тогава финансов министър) и това оказва катастрофален ефект върху британската икономика. Кейнс реагира с написването на The Economic Consequences of Mr.Churchill(,,Икономическите последствия от г-н Чърчил") и продължава да се бори срещу златния стандарт докато Великобритания окончателно се отказва от него през 1931.

Голямата депресия

През втората половина на 20-те години Кейнс пише ,,Трактат за парите" (1930), в който продължава да изследва въпросите, свързани с валутните курсове и златния стандарт. В този му труд за първи път се появява идеята за липсата на автоматичен баланс между бъдещите спестявания и инвестиции, при положение че при пълна заетост те са равни.

През 1925г. сключва брак с руската балерина Лидия Лопухова , с която са се запознали още през 1918г. Обаятелна и весела, тя рязко се отличава от приятелите му от Блумсбъри, но двамата се разбират добре. Бракът им е щастлив, но бездетен.

В края на 20-те обаче настъпва Голямата депресия — която обхваща не само американската, но и световната икономика. Европейските страни също са обхванати от икономическа криза, като дори в Европа тя започва по-рано. Ръководителите на правителствата и икономистите започват трескаво да търсят начини за излизане от кризата.

По отношение на Голямата депресия Кейнс се оказва лош пророк — две седмици преди началото ѝ той прави изказване, че световната икономика е поела по пътя на стабилизирането и устойчивия ръст и че няма да има рецесия. От друга страна, Фридрих Хайек и Лудвиг фон Мизес — привърженици на либералната демокрация и на свободния пазар — предсказват кризата един месец преди началото ѝ. Не разбирайки същината на икономическите цикли, Кейнс загубва всичките си спестявания по време на депресията.

Кейнс е назначен за член на Кралската комисия по финанси и промишленост и на Икономическия консултативен съвет. През февруари 1936 г. ученият публикува своя magnum opus — ,,Обща теория на заетостта, лихвата и парите", в която въвежда понятието мултипликатор на натрупването (мултипликатор на Кейнс) и формулира т. нар. основен психологически закон (личното потребление зависи от нивото на доходите, но динамиката му изостава от техния ръст). С издаването на този труд Кейнс се превръща в лидер на икономическата наука на своето време и авторитетът му се утвърждава.


През 1940 г. Кейнс става член на Консултативния комитет по военни проблеми към Министерството на финансите, а след това и съветник на министъра. През същата година публикува работата си ,,Как да финансираме войната?". Изложеният в нея план включва принудителното депониране на всички средства, оставащи над определено ниво у хората след плащане на данъците, в специални сметки в Пощенската спестовна банка. Този план позволявал решаването на две задачи едновременно: отслабване на инфлацията и намаляване на следвоенния спад.

През 1942 г. Кейнс е удостоен с наследствена перска титла барон и става член на Камарата на лордовете. Известно време е президент на Иконометрическото дружество (1944-45). От 1937 до 1944 е директор на Британското дружеството по евгеника и е неин привърженик до смъртта си.

По време на Втората световна война Кейнс се насочва към решаването на въпроса за международните финанси и следвоенното устройство на световната финансова система. Той взема водещо участие в разработката на концепцията на системата Бретън Удс, а през 1945 г. води преговорите за американските заеми на Великобритания. Негова е идеята за създаване на система за регулиране на валутните курсове, която да се съчетава с принципа за тяхната стабилност в дългосрочен план. През март 1946 г. Кейнс участва в учредяването на Международния валутен фонд.

Джон Мейнард Кейнс умира на 21 април 1946 г. на 62-годишна възраст от инфаркт на миокарда. Погребан е в Уестминстърското абатство.

Икономически възгледи

Кейнс е привърженик на балансиращата правителствена намеса в икономическия живот на страната чрез фискални и монетарни мерки и формулира основния ангажимент на държавата за стремеж към обществено благо. Целта е да се намалят максимално негативните ефекти на свиването и разширяването на икономическата активност. Неговите идеи допълнително се развиват от множество последователи.

Книгата му ,,Икономическите последици на мира" предизвиква световна сензация. В нея той защитава тезата, че не трябва да се налагат тежки репарации на изгубилата Първата световна война Германия, защото това би навредило икономически и на страните-победителки и би довело до нова световна война (по-късно така и става). Още през април 1919 г. Джон Кейнс предлага на САЩ да започнат мащабна кредитна програма за съживяване на следвоенната европейска икономика — схема, която през 1947–1948 г. приема формата на плана Маршал.
През 30-те години на нашия век автоматично регулираното пазарно стопанство претърпява крах и под въздействието на ожесточената конкуренция между капиталистическите монополи настъпва криза в използвания стопански механизъм на капиталистическата икономика. През този период представителите на икономическата мисъл защитават твърдо становището, че без държавна намеса в икономиката капиталистическото общество ще загине. Кейнсианската икономическа теория, провъзгласена за най-голямото достижиние на ХХ век, започва да се прокламира като една панацея за всички беди и противоречия на капитализма, като икономическите кризи на свръхпроизводство, масовата безработица, ниските темпове на икономически растеж, нерационалното използване на производствените мощности и др. Политическата икономия през този период отразява обективната зависимост на икономическото мислене, на познавателно-идеологическия процес от състоянието и развитието на капиталистическия начин на производство и степента на изострянето на основните противоречия на капиталистическото общество. Растящото имуществено неравенство, породено от инфлационните процеси през този период, пораждат необходимостта от кейнсианските рецепти, свързани с използването на средствата за социално осигуряване. Една или друга икономическа теория претърпява крах и слиза от употреба не само тогава, когато влезе в противоречие с фактите от реалната икономическа действителност, но и когато тези противоречия достигат такива размери и форми, че тя вече не може да изпълняява своето главно предназначение, а именно да съдейства за хармоничното развитие на обществото и да отговаря на интересите на господстващата класа в него. Световната икономическа криза от 1929-1933 г беше именно причината Законът на Сей за автоматичното регулиране на икономиката, изключващ възможността от икономически кризи на свръхпроизводство, да загуби своето значение и да се яви вече като спирачка за обосноваването на необходимостта от държавномонополистическо регулиране в обществото.

През 30-те години на нашия век кейнсианството е не само водещо направление в икономическата мисъл, но и теоритична база на държавномоноплистическото регулиране. В резултат на това то получава и наименованието "Политиката на регулираното търсене". Основоположникът на това направление в икономическата наука Джон Мейнард Кейнс осъзнава необходимостта през този период от нов курс не само в теорията, но и в икономическата политика. Десетилетия наред той решително се обявява против господстващата неокласическа ортодоксия с нейните идеали за свободна конкуренция и ненамеса на държавата в икономическите процеси и явления. Пълното несъответствие на тази доктрина с действителността тогава е причината той да разработи теория, обхващаща много по-реалистично механизма на функционирането на икономиката в условията на несъвършената конкуренция и несъвършената информация. Кейнс се стреми да разработи рецепти за икономическото регулиране на капиталистическата икономика с оглед смекчаването на противоречията в нея и осигуряването на условия за стабилен икономически растеж.

Независимо от увлечението на английските икономисти през този период към т.нар."чиста" икономическа теория, Кейнс през целия си живот е участвал във формирането на вътрешната и външната политика на английското правителство.

Джон Мейнард Кейнс е роден през 1883 г в английския град Кеймбридж в семейство на професор по логика и икономическа теория. Завършва Кеймбриджкия университет и от 1906 г работи в него като професор по политическа икономия. Първоначално в своите теоретикоикономически разработки той изцяло се придържа към годсподстващите през този период в университета класически възгледи в духа на утилитаризма и духовния подем на А.Маршал (1842-1924) и А.Пигу (1877-1959), като компетентно и упорито търси начини и средства за тяхното практическо приложение в обществено-икономическия живот. На фона на всичко това би следвало да се очаква, че той ще бъде един от най-ревностните последователи и разпространители на техните социално-икономически възгледи. Но Кейнс, верен на своята вечно търсеща човешка и изследователска природа, никога не се отказва от откриването и прилагането на нови, по-прогресивни за времето си идеи и постановки за развитието на обществото. Когато световната война и последвалата след нея депресия логически оправдано довежда до намаляването на увереността и популярността на неговите първоначални, социално-икономически разработки в руслото на съвремената икономическа теория, той започва да търси и разработва такива, които с новите си актуални постановки биха го задържали отново на върха на икономическата наука (напр разбирането му, че човешкото общество може да бъде подобрено, поправено в една положителна, желана насока). Лайтмотивът в разработената от него "Обща теория" е разбирането, че за удовлетворяването на съвремените културни и икономически потребности на обществото са необходими преди всичко правителствени мерки.

Дейността на Кейнс е твърде бурна и разностранна. Той се увлича не само от наука. Него го блазни мисълта за успех в бизнеса и успешна политическа кариера. Ръководейки финансовата дейност на Кралския колеж, той успява по пътя на "разумното, допустимото инвестиране значително да увеличи неговите доходи". Банкерът, математикът, университетският финансист, авторът на увлекателни полемични брошури и задълбочени статии по теория на вероятностите не е чужд и на проблемите на изкуството. Сред светските среди той е известен и като голям колекционер на картини. Редактор е на най-авторитетното английско икономически списание "Икономик джърнъл" от 1911 г и остава на този пост до 1945 г.

След Втората световна война с негова активна помощ е осигурен голям заем от САЩ, който е пролог към осъществяването на плана "Маршал" в следвоенна Европа. Кеймбриджкият професор завършва своя жизнен път през 1946 г.

"Обща теория" на Дж.М.Кейнс

Теорията на Кейнс представлява от само себе си опит да се създаде приемлива политическа икономия в един особен исторически момент – световната криза от 1929-1933 г, когато на хората са необходими както осъзнати действия за нейното преодоляване, така и методи за нейния социално-икономически анализ. В основата на т.нар. от него "запаси и потоци", разглеждани и анализирани в икономическия модел, централно място заемат осъзнатите действия на хората, а не стихийните обективни пазарни сили. Това именно прави книгата на Кейнс "Обща теория на заетостта, процента и парите", неотразимо привлекателна за своето време. Според него създаването и изменението на доходите също може да бъде свързано с поведението на хората. Това от своя страна се разглежда от Кейнс като възможност за осъществяването на такъв контрол, който ще съдейства за отстраняването на породените от самата система циклични колебания в икономиката. В резултат на това социалните групи в кейнсианския модел могат да се разглеждат като движещи сили на всички "склонности" на индивидите, определени от него. От само себе си тези групи често представляват само съвкупносто от индивиди, действащи и ръководещи очакванията, характера на които не е точно определен, било поради спекулативни намерения, било поради подчиняване на някои действия на централната банка. Освен това нито една от тези групи, за които той говори не изразява присъщите и социално-класови интереси.

Още в началото на своя труд, озаглавен "Обща теория на заетостта, процентите и парите", Кейнс посочва, че главната му цел е "...аргументи и изводи да се противопоставят на аргументите и изводите на класическата теория, в която аз съм се възпитавал и която – както и 100 г. назад – господства над практическата и теоритическата икономическа мисъл. Той се опитва да докаже, че постановките на класическата школа са приложими не към общия, а само към особени случаи в икономиката, тъй като икономическата ситуация, разглеждана от представителите на класическата школа, според него представлява само един определен случай от възможните състояния на равновесие в икономиката.

В глава втора на своя фундаментален труд, озаглавена "Постулати на класическата икономическа теория", той посочва, че в икономическата литература до сега не е изследван детайлно проблемът за действителната заетост на наличните трудови ресурси. Според него класическата теория за заетостта се изгражда върху два основни постулата:

1) Работната заплата да е равна на пределния продукт на труда, т.е. работната заплата на заетото с труд лице е равна на стойността, която е била загубена, ако заетостта се намали с една единице. Според класиците това равенство би могло да се наруши, ако конкуренцията и пазарът се окажат несъвършени, т.е. при несъвършената конкуренция.
2) Полезността на работната заплата при даден брой заети работници е равна на пределната тежест на труда при тази величина на заетост. Понятието тежест трябва да се разбира в смисъл, че включва в себе си всякакви причини, които могат да подтикнат отделната личност или група от хора въобще да не работят, отколкото да се съгласят на работна заплата, полезността на която е под известния минимум.

Според Кейнс представителите на класическата икономическа теория допускат съществуването само на "фрикционна" и "доброволна" безработица. Изключва се съществуването на т.нар. "принудителна" безработица. Според Кейнс двете основни изходни начала на класическата школа с някои уговорки определят обема на използваните трудови ресурси в една страна. В резултат на това заетостта в една икономика според тях може да се увеличи по следните няколко начина: 1) да се подобри организацията на стопанскита дейност (или да се повиши надеждността по отношение на предвиждането на бъдещето), което от своя страна ще намали "фрикционната" безработица; 2) да се понижи пределната тежест на труда с оглед съкръщаването на "доброволната"безработица; 3) да се увеличи пределната производителност на труда в отраслите на промишлеността и т.н.

В този именно смисъл Кейнс критикува теорията на А. Пигу за безработицата, изложена в неговата книга "Теория за безработицата". Той решително застава против господството на неокласическата ортодоксия и нейните идеали за свободна конкуренция и ненамеса на държавата в социално-икономическите процеси. Пълното несъответствие на тази доктрина на икономическата дейстителност го подтиква да предприеме разработването на икономическа теория, обясняваща по-реалистично механизма на функционирането на икономиката в условията на несъвършена конкуренция и несъвършена информация. Той се стреми да състави такива рецепти за регулирането на капиталистическата икономика, които да намалят противоречията в нея и да осигурят условия за стабилен икономически растеж.

Кейнсианството се превръща в общопризната идеология на държавномонополистическия капитализъм, теоритическа база на една икономическа политика, получила наименованието "политика на регулираното търсене".
С прилагането на макроикономическия подход при изследването на капиталистическото стопанство Кейнс умело показва, че условията за преуспяването на отделната фирма не съвпадат с условията за процъфтяване на националната икономика като цяло. Затова е необходимо непрекъснато да се възстановяват общонационалните икономически пропорции и да се усъвършенстват с общите условия на възпроизводство. Според него капитализма може да съхрани своята жизнеспособност само на основата на функционалната взаимозависимост между отделните елементи на възпроизводствения процес.

Като се има в предвид периодът, в който Кейнс пише своя труд "Обща теория на заетостта, процента и парите", може да се приеме за съвсем естествено и нормално, че за изходно начало в своето социално-икономическо изследване той взема проблема за заетостта. В неокласическата теория заетостта зависи от два фактора –"пределна производителност на труда", който определя търсенето на труда, и "пределна тежест на труда", определящ предлагането на труда. Пресечната точка на тези две графики показва и степента на заетостта в една икономика. Това дава основание на представителите на неокласицизма да направят извода, че степента на заетост в икономиката се намира в ръцете на самите работници.

Като отхвърля тези неокласически постулати, Кейнс определя равнището на заетостта не от изменението на работната заплата, а от динамиката на "ефективното търсене", което от своя страна се изгражда от очакваните разходи за потребление и инвестиране. В една икономика равнището на заетост и величината на националния доход се определят не от изменението на цените на ресурсите, а от "ефективното търсене". Причините за безработицата според Кейнс се коренят във вътрешните недостатъци на капиталистическата система, изградена на база свободната конкуренция. В своята икономическа теория Кейнс се стреми да определи закономерностите на движение на "ефективното търсене" и прираста на националния доход.

Според него в основата на "ефективното търсене" стоят две градивни съставки: потребление и инвестиции. Състояние на пълна заетост в една икономика може да има само тогава, когато тези две съставки за даден период от време се намират в определено съотношение и могат да достигнат изискващото се необходимо равнище за това. Кейнс разглежда личното потребление като фактор, от който зависи потреблението в една страна. Според него върху личното потребление оказват влияние редица обективни и субективни фактори, които изменят реалните доходи, но не оказват съществено влияние върху обема на цялостното потребление във една страна. Личното потребление представено от Кейнс като устойчива функция от нарастването на доходите. Според него потреблението расте, но не със същия темп, с който растат доходите. Всичко това Кейнс обобщава в т.нар. от него "Основен психологически закон на обществото", изведен преди всичко от психологията на човешката личност. Той изцяло застава на методологическите и общотеоритическите позиции на Австрийската субективна школа и въвежда в науката политическа икономия редица нови категории, подобни на нейните, като "склонност към потребление", "пределна склонност към потребление", "склонност или предразположение към спестяване", "подбуждане да се инвестира", "пределна производителност на труда", "пределна ефективност на капитала" и др. Той отдава първостепенно и решаващо значение на стихийните, психологически преживявания, настроения и преценки на хората в тяхната стопанска дейност.

Според него размерът на инвестициите, които имат важно значение при определянето на равнището на националния доход и заетостта, зависи преди всичко от съотношението на два фактора:пределната ефективност на инвестициите и нормата на лихвата. Оценката на бъдещите приходи оказва според него влияние върху пределната ефективност на инвестициите. Тази оценка е крайно чувствителна към всякакъв вид спекулации, техническите революции, различните видове преоценки за развитието и състоянието на пазара и т.н. Равнището на лихвата се определя от търсенето и предлагането на паричните остатъци. В резултат на това в неговите социално-икономически разботки тя е представена като автономен фактор, като чист паричен феномен, отразяващ състоянието на паричния пазар. В този аспект е развита и неговата концепция за паричното търсене, свързвайки я с т. нар. "склонност към ликвидност". Според кеймбриджкият професор факторите, които регулират равнището на наличните пари, натрупани от хората, са следните: фактор, свързан с потребностите на стоково-паричното обръщение; факторът на предпазливостта, тясно свързан с първия, и спекулативният фактор, непосредствено свързан с нормата на лихвите.

Първият и главен практически извод, който Кейнс прави на базата на анализа на "ефективното търсене" и определящите го фактори е, че обект на регулиране трябва да стане "ефективното търсене" и най-вече неговата най-важна градивна съставна част – инвестициите. Като анализира пътищата за осигуряване на устойчив прираст на инвестициите, той посочва, че тяхната динамика зависи изключително от това колко висока и надеждна ще се окаже бъдещата печалба. Като разглежда функцията на потребление като устойчив

[Hatshepsut]

Кейнсианската революция

В света на развитите пазарни форми и отношения години­те 1923-1933 г. са едни от най-драматичните. Това е времето на голямата депресия, проявяваща се в изключително остри форми в САЩ и страните от европейския континент. Спад на производството, криза на кредитно-финансовите институти и из­носа на капитали, масово обезценяване на валутите и понижава­не курса на ценните книжа, фалити на банки и компании, нама­ляване на работната заплата и повишаване на безработицата -това са измеренията на разстроеното стопанство, болезнено раз­делящо се с редица традиционни връзки и структури.

Експертите разработват проекти за преодоляване на ико­номическата криза. Препоръчват се активни мероприятия за антикризисно регулиране. Първите стъпки в това отношение са свързани с имената на администрациите, ръководени от Х. Хувър и ф. Рузвелт. Реформите и новото лице на икономическа­та политика в САЩ след влизането в Белия дом на президента Фраиклин Рузвелт са повлияни от идеите и възгледите на ан­глийския изследовател Джон М. Кейнс.

Ценностите и принципите на саморегулиращата се пазарна икономика банкрутират пред колабиращата икономика. Теория­та в неокласическите си модификации се оказва безпомощна за решаване на реалните многопластови противоречия. Необходи­мостта от нов подход и нова икономическа философия прово­кира поредната смяна на теоретичните парадигми. Мястото на неокласицизма се заема от създателите на алтернативна ико­номическа система от възгледи под лидерството на кембриджския професор Джон Кейнс

През 1936 г. се появява ,,Общата теория...", с която Кейнс влиза в историята на икономическата наука като създател на ново направление - антипод на ортодоксалната политическа ико­номия. Академичните, политическите и деловите среди приемат възгледите на английския учен като спасение от стопанската депресия и ги оценяват като революция в теорията.

Общата теория на Кейнс по своя предмет и метод на изследване се различава от предшестващите я неокласически обяснения на правилата на играта в икономическия живот в следното:

-  централен теоретико-практически проблем в нея е ,,ефек­тивното търсене" и съставящите го компоненти: потребление­то и натрупването;
-  приемане на макроикономическия метод на изследване и анализ;
-  признаване, че безработицата е последица от общите ус­ловия на възпроизводството, характеризиращи недостатъчното равнище на ,,ефективното търсене";
-  системен подход към обяснението и практическото регу­лиране на условията за реализацията;
-  обосноваване на необходимостта и неизбежността от раз­ширяване на държавните функции като регулатор на ,,ефектив­ното търсене".

,,Ефективното търсене", според Кейнс, е тъждествено на националния доход, разпределян като потребление и натрупва­не. Опитът да се определят закономерностите на прираста на националния доход е сред приоритетните проблеми в теорията на Кейнс и многобройните му последователи, принадлежащи към кейнсианството.

В теорията на Кейнс за националния доход ключово мяс­то има идеята за мултишшкатора, чрез който се свързва при­раста на националния доход с прираста на инвестициите. Тази зависимост се свежда до нарастване на продукцията при нарас­тване на инвестициите, тъй като всеки нов капитал в материал­ното производство привежда в движение допълнителна работна сила или увеличава производителността на труда. Кейнс се спи­ра на механизма, формиращ паричния доход. Логиката на него­вия анализ изглежда така: националният доход се образува от индивидуални доходи - това изисква да се проследи как инвес­тициите вляят върху индивидуалните доходи. Всяка инвестиция след време се трансформира в сума от индивидуални доходи. Всичко зависи от съдбата на тези доходи. Ако те не се изразходват, прирастът на националния доход мо­же да се изравни с прираста на инвестициите за определен пе­риод от време. Практиката показва обаче, че получените дохо­ди се превръщат в нови, които също се изразходват и на свой ред стават нечии доходи. Стига се до положение, когато при­растът на националния доход ще се окаже значително по-голям от прираста на първоначалните инвестиции. Но част от доходите се спестяват и излизат от схемата за формиране на нови доходи, а общият прираст на доходите се забавя. В резултат на това прирастът на паричния доход се явява умножена величина на първоначалните инвестиции. Множителят, т. е. мултипликаторът зависи от размера на дохо­дите, изразходвани за потребление. Схемата е представена ка­то геометрична професия:

За него пълната заетост се съ­четава с ефективното търсене само тогава, ,,когато склон­ността към потребление и подтикът за инвестиране се на­мират в определено съотношение помежду си..."

На количеството пари, намиращи се в обръщение, кейнси­анството придава значение като на важен параметър, от който зависи хармонизирането на икономическата система. По-важни-: те изводи, направени за влиянието на парите, са:

Първо, при непълна заетост увеличаването на парите в обръщение ще спомага за увеличаване на заетостта, но не и за повишаване на цените;

Второ, при пълна заетост цените ще се изменят в същата пропорция, както и количеството на парите. Прагматичният анализ на действителността е една от същ­ностните черти на Кейнсовата теория. Рационалните препоръки за ефективна икономическа политика съжителстват в общата макро рамка с логически казуси и формално логични зависимос­ти между агрегатни стопански пропорции.

Кейнс има много ученици, които надминават в методологич­но отношение учителя си, доразвивайки неговата теория върху плос­костта на икономическата динамика. Сред авторите на неокейнсиански модели на динамично равновесие се открояват имената на Рой Харод, А. Хансен, Е. Домар. Три проблема обединяват кей-нсианците през 40-те и 50-те години на века: динамичното равно­весие, продължителните отклонения от състоянието на динамич­но равновесие, цикличните колебания в икономиката.

В ,,Общата теория" на Кейнс се анализира ролята на ин­вестициите във формирането на дохода, а в изследванията на последователите му се проследява обратното влияние на расте­жа на националния доход върху размера на инвестициите. Неокейнсианството има определен принос в развитието на теориите за натрупването, които са неразделна част от съвременната ико­номическа наука


ОТКЛОНЕНИЕ ОТ КЕЙНСИАНСКАТА ОРТОДОКСИЯ

Западната икономическа наука, въпреки вътрешните кри­тични моменти и идейно-теоретични противоречия, винаги е би­ла в крак с промените в стопанския живот. След десетилетия кейнсиански триумф, в началото на 70-те години, политиката на икономически растеж е подложена на сериозна преоценка. При­чините за това са в поредната депресия, обхващаща всички сфе­ри на икономиката в индустриалните държави. Кризата от 1974-1975 г. се оценява като най-тежката след голямата депресия през 30-те години. Тя е съпроводена с активна инфлационна вълна, разбиваща стандартните кейнсиански схеми за водене на антициклична политика. Държавното регулиране достига преде­ла на своите възможности на фона на успоредното протичане на кризата и инфлацията. До 70-те години в основата на антиинфлационната полити­ка на страните с развити индустриални и пазарни отношения е представата, че периодите на икономическа криза и масова без­работица не могат да съвпадат с активно развитие на инфлаци­онния процес. Новите реалности преобърнаха представите на ико­номисти и политици. Инфлацията наруши механизма за въздей­ствие върху възпроизводството на капитала. Повишаването на цените на елементите на основния капитал, забавяйки процеса на моралното му износване, затормози в същото време инвес­тиционната дейност. Паралелно с това инфлацията предизвика обезценяване на амортизационния фонд, както и съкращаване на вътрешните източници за финансиране.

Разстройството на Бретън-Уудската система за междуна­родни плащания, изградена върху теоретичната канцепция на Кейнс, също допринася за задълбочаване на трудностите при прилагане на кейнсианските лостове за овладяване на икономи­ческите проблеми. На този фон се активизират критичните гла­сове срещу теоретичното дело на Кейнс и се подготвя поред­ната преоценка на ценностите в икономическата наука.

Седемдесетте години остават в историята на икономи­ческата мисъл със своеобразния бум в идейната и теоретична диференциация на школи и направления. От една страна, укрепват позициите на монетаристите-откровени противници на кейнсианството. От друга - расте влиянието на различни рефор-мистки течения, сред които най-активно присъстват в инте­лектуалния живот институционализмът и лявото кейнсианс-тво. Разбира се, развива се и тенденция към обновяване на кейнсианството.

Немалка част от западните икономисти, признавайки не­обходимостта от някои форми на държавно регулиране в добре обмислени размери, се насочват главно към паричната сфера. Тук влиянието на монетаристката теория е безспорно. Ударени­ето се поставя върху изследване ролята на паричния фактор в развитието на инфлацията, за сметка на анализа на възпроизводствените фактори и ценовата политика на монополите.

Специално място в ,,икономическата наука заема новото поколение кейнсианци, поставило пред себе си задачата да пре­разгледа ортодоксалната версия на кейнсианската икономическа теория. Разпространението на новите идеи, породени от крити­ката на ортодоксалното кейнсианство, както и стремежът към реконструкция на ,,Общата теория" на Кейнс, върху собствена­та й основа, намира подкрепа в средите на Кембриджската школа. По-голямата част от нейните представители като Джоан Робинсън, Никола Калдор, Пиеро Срафа, са ученици на Кейнс.

Три са целите, които си поставят новите кейнсианци, на­ричани в средите на икономистите - посткейнсианци:

Анализът на развитието на посткейнсианството засилва ин­тереса преди всичко с мащабната критика на основите на неок­ласическата теория, окачествявана като ,,антимаржиналистка ре­волюция". За да бъде разбрана тази критика като философия и като подход е необходимо да се проследи теоретичното кредо на н&йните автори б исторически план. Още през 20-те години П. Срафа се спира в своите изследвания на нереалистичните изходни положения в неокласическата теория за цената. През 30-те години Джоан Робинсън остро атакува неокласическата теза за свободната конкуренция и оптимизиращата роля на па­зарния механизъм, но в по-новите условия амбициите на новите кейнсианци са далеч по-големи. Какво те постигат в своите те­оретични разработки, тиражирани на основните световни езици?

Първо, отрицание на теорията за пределната производи­телност и на теорията за пределната полезност - основа на не-окласицизма;
Второ, възраждане на традициите на класическата полити­ческа икономия, главно под формата на неорикардианство;
Трето, признаване на някои теоретични услуги на К. Маркс в анализа на капиталистическото производство;
Четвърто, преосмисляне на основните категории на поли­тическата икономия - стойност, капитал, печалба;
Пето, опит за разработване на собствена теория за расте­жа и разпределението.

Д. Рикардо, Дж. Кейнс, М. Калецки, К. Маркс са приз­нати за идейни предшественици на посткейнсианците от сами­те тях. Този акт в голяма степен определя еклектиката и непоследователността във възгледите на повечето от реформато­рите на кейнсианството. Джоан Робинсън е най-типичният и най-малко изследваният представител на тази теоретична ли­ния в съвременната икономическа наука. В нейното творчес­тво има три акцента, резултат на самостоятелно изживяната идейно-методологическа еволюция от талантливата икономистка. До появата на ,,Общата теория" на Кейнс името й се свързва с монографията ,,Икономика на несъвършената конку­ренция" /1933/. Тази публикация нарежда младата авторка до имената на най-авторитетните теоретици на монополите и ка­питала. В съчинението си Робинсън търси опорни точки за преориентация на теорията за стойността. Централен проблем в анализа е отношението ,,монополи-конкуренция". По това време се появява и изследването на Е. Чембърлейн, посветено на същите проблеми.

Главното в позицията на кембриджската икономистка /пър­вият акцент в нейното концептуално развитие/ се свежда до след­ното:

- приема капитализма на свободната конкуренция за научна абстракция, като отрича даже теоретичната възможност за свободна конкуренция в условията на монополистичната орга­низация;
- смята, че при наличие на свободна конкуренция не е възможно да се осигури ,,нормална", т. е. средна печалба;
- обобщава, че монополистичните тенденции са били зало­жени в икономиката и през най-ранните стадии на нейното раз­витие, че още в самото си начало конкуренцията се е проявя­вала като монополистическа.

През втория етап, в който Робинсън се изявява като ля­ва кейнсианка /от средата на 40-те до края на 60-те години/ вниманието й е насочено към изграждане на теоретична систе­ма, обединяваща елементи от марксизма и кейнсианството. Най-популярното произведение на ученичката на Джоан Кейнс е ,,Натрупване на капитала" /1955/. Оценката, която тя дава на трудовата теория за стойността, илюстрира резултата на изсле­дователските й усилия в този период: ,,Теорията за стойността не е мит, нито пък е предназначена да даде оригинален принос в науката. Тя е просто една ортодоксална догма" - заключава след дългогодишни занимания английската икономистка.

От края на 60-те години до края на живота й /1983 г./ се откроява с цялата условност на подобна периодизация трети­ят етап в нейната творческа биография. Това е време на значи­ма преоценка на ценностите на икономическата теория въобще и на преразглеждане на собствените възгледи. В книгата си ,,Икономически ереси" тя превръща в предмет на критика след­ните основни постулати на неокласическата теория:

Първо, че стойността на продукцията се създава от три производствени фактора - труд, капитал и земя. Участието на всеки фактор в създаването на стойността на продукцията се определя от неговата пределна производителност. Пределният продукт е величината, определяща справедливо разпределение на дохода между производствените фактори. При отсъствието на бариери за свободна конкуренция, работната заплата, печал­бата и рентата измерват пределната производителност на фак­торите;

Второ, че за създаването на дадено количество продукция производителните фактори могат да се обединят в различни пропорции, от което следва, че е възможно безгранично да се сместват помежду си.


РАЗНОПОСОЧНИ ОЦЕНКИ ЗА КЕЙНС И КЕЙНСИАНСТВОТО

От пълно признаване на кейнсианската теория до радикал­на критика на нейните принципи - такъв е спектърът на гледни точки, които предлага специализираният книжен пазар.

Подбрани от нас текстове разкриват отношението към Ксйнс и подхода му, към неговите последователи от Кембридж и други академични центрове.

ИЗ ,,КЕЙНС И КЕЙНСИАНЦИТЕ ДНЕС. РЕШЕНИЯ ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ КРИЗАТА", Жанин Бремон, Париж, 1987 г.

Когато си припомняме великите икономисти, името на Джон Мейнард Кейнс е едно от първите, които ни идват на ума. Единствени Адам Смит, Карл Маркс, Леон Валрас и, мо­же би, Рикардо са достигнали до такава известност. Изли­зайки от рамките на икономическия анализ, Кейнс е без съм­нение икономистът, оказал най-голямо влияние върху провеж­дането па икономическата политика на западните страни от края на Втората световна война насам. Така наречените ,,кейнсиански политики" сякаш бяха окончателно отдалечили призрака на безработицата. ,,Ние всички сме кейнсианци", ут­върждаваше преди първото петролно стълкновение един от съв­ременните лидери на либералната мисъл. Сегашната криза пре­дизвиква разтрогването на това почти всеобщо съгласие. Иде­ите и политиките, с които воюваше Кейнс, възникнаха отно­во, правейки още по-актуален анализа на неговите трудове. Днес познаването на трудовете на Кейнс и кейнсианцшпе е необходимо, независимо дали бихме желали само да разберем света, който ни заобикаля, или бихме искали да определим най-добрата икономическа политика.

http://studentskigrad.eu/

[Panzerfaust]

До голяма степен в икономически план съм привърженик най-вече на едно от развитията на кейнсианството - посткейнсианството.