Българската нация предъ циганизация

[Nordwave]

Тази информация е от 2007г.

Огнян Стефанов

Гледам репортажите от циганските бунтове в столичния кв. "Красна поляна" и в "Захарна фабрика". Слушам журналисти, които се опитват да покажат действителността такава, каквато е, но очите ми виждат озверели лица на цигани, които искат смърт за българите.
До тях се мъдрят ледените физиономии на полицейски шефове, начело със зам.-вътрешния министър Камен Пенков. Пред всички се изтъпанил циганският политик №1 Цветелин Кънчев и през пет минути  ни облъчва със самоизключващи се твърдения. Първо твърдеше, че скинари от години нападат тъмнокожите български граждани направо в уютните им семейни гнезда. Трябвало да се бранят на живот и смърт. После се отрече от тези думи и запя новата песен "Политически сили ни тласкат към размирици". На крака им отиде  и кметът Бойко Борисов, който се опита да влее малко акъл в чугунените кратуни на бунтовниците, като им обясни, че докато при тях се изсипват всички полицейски сили на града, в другите квартали апашите си разигравят коня, както си искат. Ама кой да чуе. Те бунтарите не се ерчат, за да мислят, а за да искат нещо. Затова направо ми се "пукна афионът", както казва Захари Стоянов в "Записки по българските въстания".
Днес обаче искам да ви поговоря за едни други записки, от по-ново време - записки по циганските въстания, август 2007.
По официални данни ромите в България са около 384 000, но според изследвания на известните български циганолози Ел. Марушиакова и В.Попов те са поне два пъти повече. Подобна цифра - между 700 000 и 800 000 сочи и френският учен Жан-Пиер Лиежоа. Потвърди го преди време и доклад на ЦРУ за етническите малцинства у нас. Тази разлика се дължи не на некоректно преброяване, а на феномена "преферирано самосъзнание" сред някои цигани: голяма част от ромите-мюсюлмани хорохане-рома предпочитат да се декларират като турци, част от ромите-християни дасикане-рома - като българи, а т.нар. рудари почти повсеместно имат влашко самосъзнание.
Преди десетина години политическата класа у нас се опита да прикрие циганските проблеми, като им смени обръщението с роми. Така и никой не обясни какво е обидното на циганин. Това бе един измекярски опит на полителита да хвърли прах в очите на обществото, а оттам и на света, че тук нещо се прави. В резултат агресията между българи и цигани се изостри, състоянието на мургавата част от населението стана по-мизерно. По същият начин в САЩ наложиха термина афроамериканец на мястото на "черен" или "тъмнокож".  Записките по новите цигански въстания започват с трескави информации за бунтове в два столични квартала. Разлютени въстаници, сподиряни от цялата си челяд, се разгневиха на нещо си и тръгнаха със сопи и брадви да защитават живота, семействата и честта си. Между неистовите вопли могат да се чуят реплики като "бият ни", "ходех за лекарства", "мирно си седяхме", "кротки сме", "никого не сме обидили". Чуваха се и призиви за свобода, равенство и права. Бре, мааму стара, ще рече човек, че това население се пържи в кански мъки и е на границата на оцеляването.  Ножът, другари, е опрял в кокала и ромите, тези български афроамериканци, се вдигат на бран! Въстанието засега е локално, но не знаем тайният революционен комитет кога ще даде знак и пожарът на бунта ще подпали цялата страна.
Поне такива намеци направи Цветелин Кънчев, този ромски Георги Бенковски на циганския пуч.
Всъщност Кънчев поне по едно нещо си прилича с Бенковски - и Бенковски е обичал да му свирят цигани, кога е купонясвал, както днес практикува и Кънчев - да е жив и здрав...
Нещата биха били достойни за репертоара на трупата "Комиците", но действителността е по-друга, а все още не се е родила формация "Трагиците" или поне "Трагикомиците". Ще кажете, какво смешно има, когато озверяла тълпа крещи "Смърт на българите!"? Отговарям: целият този театър е пълен с неподправен хумор и добре изигран наивитет.
Тръгнали няколко десетки цигани да колят българите, щото нещо не им е кеф. Не се сещат обаче за последствията, ако, не дай Боже, мечтата им се сбъдне. И най-простата сметка показва, че месец-два след победата на ромското августовско въстание всичките цигани ще бъдат застрашени от гладна смърт, защото няма да има от кого да крадат, няма кой да им дава помощи, проституцията също ще замре. На това място в записките исках да спомена и бизнеса с продажбата на деца, но се сетих, че Румен Петков размаза като муха на прозорец манипулаторите от Би Би Си, които се опитаха да злепоставят страната ни с измислено филмче за някакъв мистичен Хари, който уж захранвал трафик, уреждал дечица и пр. - черни внушения в посока моралната ни чистота. Щом се сетих, веднага си наложих автоцензура, т.е. патриотичното в мен заговори и зачеркнах този абзац. Забравете го и вие, след като го прочетете, защото не е по български някак... Ако искат, да го зачеркнат и приятелите на Петков в Еврокомисията, те си знаят защо и как. Цветелин Кънчев лансира и новата версия за бунта - политически заговор срещу циганите. В тази фраза той съзря печелившото число. Сметката е точна: идват избори, партиите са се захапали отсега като питбули на залагания, защо Кънчев да не вземе своето. Те, циганските гласове така и така ще бъдат търгувани, но когато преди това е имало локални въстания, които заплашват да прераснат в национално августовско такова - цената скача. Просто и гениално! Браво, Кънчев! В друга държава, Франция, например, този номер няма да мине посмъртно, но у нас е друго. Някой да чу от Слънчевото бунгало президентът да говори за нещо друго освен за себе си? Той помогнал на медиците, той ръководел разузнаването в тежките моменти, той координирал връзката с МИ-6... И вместо гореща благодарност, получил "приятелски огън" с досието "Гоце", връзката с атентирания Манол Велев и още други мръсотии, които се изсипали на главата му като фугасни снаряди. За циганите нито дума. За наводненията и сушата - също. Пълна тишина и за всекидневните безумия на вътрешния министър Румен Петков. И понеже стана дума за Петков, та се сетих за МВР-то: не стана ясно полицаите като какви участват в дублираните две нощи безредици. На мен лично ми приличаха на зрители, които гледат отблизо мача. Даже шефът им Камен Пенков и по-малкото шефче, зам.-дирекоторът на СДП комисар Стоян Велчев викат: няма пострадали, няма сблъсъци, всичко е под контрол.

(Със съкращения) http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=35544&format=html

[Nordwave]

НАКЪДЕ ОТИВАМЕ ?

Дълго време всички управляващи в България насаждат криворазбрана етническа толерантност. Подпомагани и активно насърчавани от знайни и незнайни фондации, асоциации и сдружения. Въпросните защитници на граждански права се опитват да вменят на цяло едно общество вина за положението на циганите в България. В резултат на това досегашните управляващи хвърляха пари и унижаваха 95% от населението на България. В резултат на това циганите в България добиха ред привилегии недостъпни за останалите!

- Имат право да не работят. - Имат право да не се грижат за децата си. - Имат право да извършват престъпления без да се страхуват от затвор и съдебно преследване - Имат право да не заплащат комунални услуги – ток, вода и пр. - Имат право на безплатно жилище или в най-лошия случай да си построят такова където пожелаят. - Имат право да осъдят България ако не им се предоставят посочените права

Слушайки тези твърдения работещите за правозащитните организации биха възразили, че застрашавам етническия мир, насаждам омраза и т.н.

Излъгах ли в твърденията си досега? Или истината вече не е само една! Има ли изобщо неудобна истина? Къде са тези правозащитни организации когато някоя от незаконните етнически партии насажда наистина етническа омраза?
Няма ги защото никой не ги финансира за това! Или защитавайки човешки права се има предвид само циганските права? Трябва ли една истина да бъде премълчавана защото нямаш кураж и способности да решиш проблемите засегнати в нея? Какви бяха предлаганите решения досега?

- Строеж на жилища за цигани. Не за социално слаби български граждани а за цигани! Резултат? Тотално разрушение на построените жилища и връщане към бита в който са живели преди настаняването. Справка – мезонетите в пловдивския ромски квартал. Опитите продължават !!!- Ограмотяване на младите циганки с цел ограничаване на безконтролната раждаемост и последващата от това мизерия. Резултат! Нулев! Циганите масово имат по 7,8 дори 10 деца, като това е основния им доход – детски надбавки, социални помощи, помощи за самотни майки и просия! - Образоване и ограмотяване на циганското население като основно посочван проблем за тяхното състояние. Тук условията са почти изравнени. Безплатни учебници за основно образование, закуска и чаша мляко. Резултат? Вижте статистиките от тестовете за завършено основно образование. Пълна неграмотност при циганчетата! Обвързването на детските надбавки и посещаването на училище претърпя пълен крах. Циганите записваха децата си в училище, получаваха право на детски надбавки и автоматично ги пращаха да изкарват пари и по друг начин.И т.н и т.н!!!

секи опит подчинен на добрата воля и надоведен до край претърпя пълен неуспех. Резултата е бърза и цялостна циганизация на България. Какво се разбира под циганизация?


- Част от обществото населяващо територията на една държава постепенно придава цялостния и облик.- Разрастващи се цигански гета във всеки български град. Основен източник на проститутки и наркотици. Неподлежащи на никаква регулация и администрация сгради и население. Пълна административна автономия! - Отказ на българския съд и полиция да изпълняват техните задължения спрямо представителите на този етнос. В резултат на това толериране се създава впечатление за ненаказуемост.- Все по-голяма дезинтеграция на циганското население. Засилващо се усещане за задължение на държавата спрямо тях – “заучена безпомощност”.

В очите на широката общественост социалните програми за подкрепа на малцинствените групи и преимущественото насочване към тях на социални помощи е основната причина за липсата на достатъчно средства за социални разходи.

Справедлив и равнопоставен ли е достъпът до ресурсите за социална подкрепа? Не е!

Докато останалата част от българските граждани използват тези социални ресурси за относително малък период то за циганите това е основен доход за неопределено време.

Въпреки това социално неравенство пред държавата финансираните от ЕС правозащитни организации продължават да “насъскват” и приучват циганите към силна “гражданска активност” на ниво улични протести, митинги и др. от рода – “ ще правим гражданска война ако нещата не се оправят “. Необвързани със защитата на определен социален статус, образование на деца, покъщнина и пр. те са склонни към директен уличен бунт когато бъдат засегнати етническите им привилегии.

Всички тези неща са ни до болка познати. Вече 16 години тази криворазбрана етническа толерантност ни кара да свикваме с тях. Защо се получава това?

Защо всички нескопосани опити за интеграция се провалят? Защото всяка партия се опитва да купува цигански гласове!!!

Кощунство е когато виждаш как циганска банда пребива, дори убива незащитени хора да си мълчиш в името на това, че ще вземеш няколко хиляди гласа. Да насърчаваш циганите като ги караш да се чувстват безнаказани. Над 80% от битовата престъпност се извършва от тях. Но никой не смее да постави въпрос и да вземе мерки, за да не бъде обвинен в етническа нетолерантност. Когато се прибави и апетитите на незаконната етническа партия ДПС към циганските гласове нещата стават нетърпими. Един недостатъчно разгласен случай в училището в кв.” Аспарухово “ град Варна е показателен пример за това. / виж статията " Училище, джамия ..." в раздел - ЦИГАНСКИЯ ПРОБЛЕМ


Тази страх породен от ненамесата на държавата е повсеместен. По селата хората се чувстват тотално безпомощни срещу прииждащите цигански банди разграбващи всяка година реколтата им. Превръщат се в роби на един етнос отказващ да се грижи сам за себе си. А всичко тръгва от управляващите на централно ниво. Отказвайки да видят същината на проблема, поставяйки мнимата толерантност пред върховенството на закона те подхранват чувството на безнаказаност на циганите и безпомощността на останалото население да се защити.

Незаконната етническа партия ДПС се включи в разрастването на проблема. Виждайки изчерпването на електоралния си ресурс те се заеха с активното асимилиране на циганското население. Поради ниското етническо самочувствие, за което самите те носят вина, това асимилиране върви с усилени темпове особено при циганите мюсюлмани. Така институционалната подкрепа става все по-голяма. А това увеличава и станалата вече нарицателно “нагла циганска престъпност”. Разграбването на военните складове миналата година, убийството на професор Калоянов и още безброй примери известни и неизвестни поради регионалния си характер и страха на потърпевшите.

Какъв е извода от всички изложени факти досега? Ако искаме да проведем някаква реална интеграция на циганското население трябва да бъдат приети реални мерки и действия. С половинчати опити и показни програми “за пред Брюксел” нещата рано или късно тотално ще излязат от контрол.

Единственото възможно и реално решение е записано в Конституцията на Република България! Всички граждани са равни пред закона. Недопустимо е разделението по етнос и религия. Няма нужда от твърда ръка и други нарицателни! Спазване на закона!

- Спиране на социалните помощи на хора отказващи да се трудят. Реално спиране а не само говорене.- Отнемане и настаняване на деца за които родителите са неспособни да се грижат. Без видима материална полза от тези деца безконтролната раждаемост неминуемо ще падне. - Съд и затвор за родители принуждаващи децата си към просия. Реален съд и реален затвор. Ако е нужно ще се строят нови затвори и детски социални заведения. Въвеждането на ред и законност в държавата определено има повече стойност от стойността на тези сгради и далече по-малка от новите цигански домове за 1,5 млрд. и гигантските и покачващи се социални разходи. Реално работещи затвори, не концлагери като сега. Предлагащи наистина някакво превъзпитаващо и ресоциализиращо действие. Реално работещи детски социални заведения. Предлагащи на децата наистина по-добри условия от гетото и улицата. Образоващи и възпитаващи български граждани а не социални инвалиди. Нищо ново и революционно просто сработване и реално съществуване на две нефункциониращи звена от държавната администрация. - Събаряне на всички незаконни жилища и постройки без значение от етноса на собственика. Спазване на основния принцип на всяко демократично общество – право на собственост и разпореждане с нея според закона. В момента е невъзможно да бъдат прогонени самонастанили се граждани в частен имот да не говорим за бързо изникналите им “домове”.

- Всяка мярка свързана със социално подпомагане и жилищни проблеми да е за всички граждани без значение от етноса им. Да се вземат в предвид реалните нужди на цялото общество а не да се толерират едни нужди пред други.
- Равенство на всички граждани пред комунални услуги. Не плащаш – не получаваш!


Това не е нищо ново и революционно, но явно е нужно да бъде повтаряно и напомнено . Защото страха да погледнеш истината в очите и да решиш реално един проблем води до неговото задълбочаване! Защото циганизацията на страната е повсеместна и всяко неглижиране на това е етническа нетолерантност и расова дискриминация, но към всички останали 95% от населението на България! Защото сме поставени пред избор, или социализация на циганите или циганизация на България!

ВМРО-ВАРНА

[Hatshepsut]

Циганското население в България се е увеличило три пъти от 1998 г. насам.

Това е показало проучване на Агенция „Медиана" и Института за социални дейности и структури „Иван Хаджийски", предаде БНР.

Според социолога Кольо Колев има основания да се прогнозира ромизация на обществото.



Докато сред българите безработицата намалява, то сред ромите тя се увеличава.

50% от безработните роми са без образование, 42% са с основно, 8% са със средно, а висшисти почти няма.

Проучването е показало, че след около 25 години възрастовата група от 15-25 годишни българи ще бъде съставлявана от 40% роми.

Според социолозите ромският проблем се очертава като най-тежък за страната както сега, така и през следващите 20-30 години.
Налице е ясна тенденция за "ромизация на бедността" заедно със засилено самосъзнаване на тази група като дискриминирана. Това създава предпоставка за етническа конфронтация в близко бъдеще.

Друго заключение от изследването е, че за период от 8 години крайната мизерия в България е намаляла 7 пъти, а бедността като цяло - 2 и половина пъти .

Изследването е направено в периода 1999-2007 г. сред над 17 000 българи над 18 години.

Изследването показва още, че за първи път от 1998 година през 2007 г. повече от половината от хората са преодолели тежките материални притеснения, засягащи жизнените им потребности, а групата на добре вписалите се в пазарните отношения хора се е увеличила 4 пъти за последните 8 години.

http://news.ibox.bg/news/id_1670757327

[Nordwave]

Калин Руменов

Който сее циганско семе, жъне социални помощи. Циганите се плодят, докато вие плащате данъци, bg пичове и пички. Циганите идът и правописните грешки са най-малкото, за което може да се притеснявате. След няколко цигански петилетки граматиката ще бъде толкова ненужна, че няма да я купуват и за вторични суровини. Циганите идът като вълци, плодят се като овци и в това няма никаква поезия. Циганите след 30 години ще бъдат същите като днешните. Пак ще свършват често в жените си. Пак няма да се издържат сами и да носят пари в голямото българско семейство. А в него и след 30 години ще липсва цигански план. Прекалено е да чакате половин живот, за да констатирате, че са ви го ограбили циганите. Защото през цялото време са играли заедно и са делкали с политиците. Измислете план, защото ви чака тежък физически труд.
Срещу циганите с огън, меч и кастрация. Красивата утопия на българския националсоциализъм. С кастрация можем да спрем голямото циганско оплождане, но съвсем сериозно – забравете за това. Циганите не са кучета, въпреки че циганките раждат като кучки всяка пролет. Докато вас ви е страх да свършите в жена си. Тя ще излезе в майчински, вие ще започнете втора работа. Заради кредита и ипотеката вас ви е страх да си родите деца. В природата обаче нищо не се губи. Децата се раждат, но от друго място. А вие пак трябва да работите нощна смяна. Защото циганският социализъм е особено несправедлив. Особено към тези, които се правят на капиталисти. Погледнете в портфейла и ще намерите до снимката на жена си рошаво циганче. Жена ви не спи с цигани (все още), просто са ви обърнали на приемно семейство. Вашите деца отдавна се раждат в гетата, а от вас се очаква да произвеждате данъци, за да могат те да вечерят. Циганите са в тежест и това не е осигурителната тежест. Ако утре разсърдите шефа и се наредите пред бюрото по труда – ще прецакате всъщност работещите си приятели. Помощите ще дойдат от тях, защото циганите не се преследват да плащат данъци. И това със сигурност е една от причините да са вечно щастливи.
Циганите идът и за да ги спрем, може би трябва да ги пратим на училище. Оттам направо на работа. Надявайте се тази работа да я свърши държавата, но разчитайте на бизнеса. На българския бизнес предимно. След 30 години циганите ще бъдат същите туземци, докато българите упорито се претопяват. Оцелелите ще са прекалено стари и болни, за да инвестират в бюджета. Децата и внуците ни, колкото ги има, ще трябва да компенсират дефицита на цигански план сега и на цигански данъци и тогава. По най-идиотския и вероятен начин, като държавата им прибира още повече пари. Българите и след 30 години много по-трудно ще се вдигнат на бунт за разлика от циганите. Така един прекрасен ден потребителите тук ще свършат. На българите няма да им остават пари, на циганите пак няма да им стигат. Първите, които ще си тръгнат, са световните компании. Няма на кого да продават новите си лайна и ще се преместят на място с по-малко цигани и повече пари. Кой ще си купи сапун за мека и нежна бяла кожа - мръсните мангали може би. Дори този маркетинг ще е невъзможен въпреки чудесния таргет. Няма пари таргетът и не му пука за меки и нежни послания. Големите шамари тогава ще яде българският бизнес. Който дълго време е работил на черно с черни цигани. С тях е построил цяло едно Черноморие, което след 30 години ще изглежда като паметник на икономическата глупост. Циганите ще идът и там и ще се настанят в президентския апартамент. Ще пристигнат с каруца – затова им резервирайте и двойна стая на същия етаж за коня. Тази леко безумна национализация ще се случи по естествен път. Очаквайте циганите и във вашия хотел, въпреки че сега не им давате дори да влизат в басейна.
Циганите се хващат за косата и се издърпват от лайната като Барон Мюнхаузен. Това е другата мечта на българите, които ги мързи да измислят дългосрочен цигански план. Много трудно може да намерите и 50 мангали, които знаят – какво е барон, къде има Мюнхаузен и за колко го изкупуват на вторични суровини. Циганите не могат да вземат решения за себе си. Но могат да решават вместо вас. И затова ги използва политическата система. Тя е толкова тъпа, че не знае какво да прави с циганите, освен да ги корумпира. Ако досега имаше поне едно умно правителство, то щеше да накара циганите да работят на светло и да плащат данъци. Държавата щеше да събира по-голям излишък и да има повече за крадене. В момента политиците крадат само от българите, докато циганите живеят щастливо.
Циганите идът, bg пичове и пички. Докато вие си купувате с ужас тестове за бременност. В момента са направили катун на края на града, но скоро ще се разположат във вашия хол. Освен ако не започнете спешно и вие да се плодите. Или спешно да спрете да плащате данъци. Друг план всъщност няма.

[Nordwave]

КАКВА БЪЛГАРИЯ В КАКВА ЕВРОПА? Циганизацията е най-голямата заплаха за нацията ни! Д-р Атанас СЕМОВ, директор на Института по европейско право. Така и предполагах – като отшуми циганията с отнетата награда на Калин Руменов, и темата за циганите отново ще се забрави…

Два факта обаче остават:

1. Българският народ е най-бързо намаляващият в света.
2. България е държавата с най-бързо нарастващ процент циганско население.

Тези факти са официални. Има и два неофициални:

1. Сред съставките на българския народ най-бързо намаляват „българите”, българската нация.

2. За (проблемите на) циганите у нас се говори, само когато стане някакъв жълт скандал, май никога по същество.
Неотдавна темата отново „се върна” в медиите заради това, че на един млад журналист му отнеха наградата за млад журналист. Отнета точно така, както беше връчена – въз основа на „два текста” – и навярно точно за това, за което му беше дадена: за впечатляващо надскачане на правилата.
Наградата ще отболи, Калин ще порасне (или не), напролет пак ще има наградени.
Страшното е, че проспиваме най-голямата заплаха за бъдещето ни:

1. Демографската криза в България отдавна е катастрофа – второ десетилетие имаме най-високият отрицателен прираст в Европа и света.

2. Без да се залъгваме от бледото подобрение (основно в София и Варна) най-малка е раждаемостта сред етническите българи, т.е. най-слабо се възпроизвежда българската нация.

3. Сред напускащите вече две десетилетия страната ни най-много са българите. От напусналите мнозина остават трайно на запад – почти само етнически българи. Другите, ако изобщо отидат навън, спечелват някакви „евра” и до година-две се връщат – просто нивото им не позволява да се адаптират във високо цивилизования свят.

4. Сред напускащите страната най-висок процент са младите хора, а сред тях – образованите. От 100 човека, които започват първи курс в Софийския университет, в пети курс намираш 60-70. Останалите са изчезнали – но не заради трудните изпити, а заради лесните бригади. От завършващите 60-70 поне половината искат веднага да заминат – вече с валидна навсякъде диплома, а направят ли го – завинаги „отлагат” завръщането в Отечеството. И ако щете – от тези, които заминават и остават, поне половината са от най-доброто, което висшите ни училища произвеждат.
Това, че там са сред най-добрите студенти, е хем естествено, хем не ни утешава…

5. Кой остава тук? Онези млади българи, които или силно вярват, че могат да постигнат нещо на родна земя, или ги мързи да рискуват навън…

6. Освен тях остават турци и цигани. Другите етнически групи са пренебрежимо малки или интегрирани (и поради това симпатични – като арменците, да речем).

7. Турците – най-болезнената тема на новата ни история (истински болезнена не като кръчмарския антикомунизъм, да речем) – за мен са по-малкия проблем. Дръзвам да го кажа: едно, защото продължавам да имам сериозни съмнения колко от българските мюсюлмани са „турци”, с турска кръв и ген – още една тема, по която крещящо се мълчи… Второ, повечето от тях имат подобни проблеми като нас, а и в основната си част несъмнено принадлежат на европейския начин на живот (най-общо). Дори с друг език, религия, традиции или „специално” отношение към българите – те живеят като европейци, или както казва клишето: „като бели хора”. Бедни, изостанали, но като европейци: живеят в къщи, плащат данъци и сметки, ходят на работа, къпят се и пращат децата си на училище (и даже строго следят какво учи и как се държи отрочето…). Спазват ясни морални правила, а и законите. И мюсюлманин може да открадне – домати, пари (или милиони…), но май няма спор – това е рядкост.
Останалото – тежките исторически натрупвания и днешни партийни безобразия – са напълно друга тема. Както и дискриминацията на българите в някои смесени райони – също безспорен факт, за който безмозъчно мълчим. Ако имаме поне малко акъл в главите си, българските мюсюлмани не биха били проблем – нито за държавата, нито за нацията. Същото – и в още по-голяма степен – се отнася за ДПС: ако наистина страната е пропищяла от техните безобразия, нека първо се попитаме кой позволи една относително малка партия да се вихри като господар на половината държава!
Овен това турците вече са по-малко от циганите…

8. Остават циганите. И страшното е, че наистина „остават”. Остават в страната – единици заминават навън и то за кратко. Остават си същите, остават в дъното, остават в същия клас в училище, все по-рано изобщо остават вкъщи и не ходят на училище, остават неизкъпани „и днеска”, остават без работа, без доходи, без обществен смисъл на съществуванието си. Остават „вътре” и се множат с напълно неевропейски мащаби. Остават на социални помощи, които пропиват. Поради това мнозина остават вечно млади… Дали поради гладуването, или поради етнически навици – но остават извън и все повече отвъд всякаква законност. Остават в трамвая с ръка в чантите ни, с фенерче в мазетата ни, с клещи по жиците (и не ги спира това, че някои остават на жиците завинаги…). Остават с години по затворите, повечето остават и извън затвора. Остават изолирани и все по без бъдеще. Остават пред изборните секции да си чакат „лявата маратонка” или „втората десетолевка”. Откъдето и да го погледнеш – остават извън и много далеч и от Европейския съюз, от всичко българско.
Това не е език на омразата. Отричането на тези факти е самоубийствена глупост… Ясно е, че сред циганите има читави и успели хора. И все пак…

9. Дали на самите цигани им харесва да живеят така или не – не зная, силно вярвам, че и те биха предпочели да миришат поне на „Ален мак”. Ала дори надменно да приемем, че на тях така им е добре, че са свикнали – на нас харесва ли ни?
И харесва ли ни доказаната перспектива докато мине половината от този век, те да станат половината от населението на България? Пресилено ли е? Питайте доц. Михаил Мирчев или - ако предпочитате - Световната банка.
Такава България ли ще отбележи 150-годишнината от независимостта си? На какъв точно език ще прочете словото си тогавашният президент – и ако се казва Хасан, което е най-вероятно, дали ще може да чете изобщо…

Възможностите пред нас днес са две:

1. Да продължим да се правим на „антидискриминационни демократи” и да отричаме идещата катастрофа;

2. Или незабавно, без глупаво партийно делене, да потърсим решения – с помощта и на Европа. Този проблем все повече е и неин. На 16 септември по него в Брюксел заседаваха над 400 висши представители и експерти на ЕС. Да сте чули кои българи участваха и какво решиха?…

П.П. Ако някой реши, че на този текст му липсват числа, нека ги потърси – може да установи дори по-болезнени истини от тези тук. Това, че у нас няма статистика по тези въпроси, е хем страшно, хем показателно – и не е само от некадърност, бъдете сигурни!…

[Nordwave]

Според социологическите проучвания  60 на сто от ромите са безработни и основната причина за това са липсата на образование и неграмотност. По тази причина тъй като се чудят какво да правят безработните и необразовани цигани създават деца , които след това използват като средство за печелене на пари.

Според социологическите проучвания  60 на сто от ромите са безработни и основната причина за това са липсата на образование и неграмотност. По тази причина тъй като се чудят какво да правят безработните и необразовани цигани създават деца , които след това използват като средство за печелене на пари. Тези деца също са толкова неграмотни и невежи , колкото и родителите им и тези деца също като достигнат възраст 15 години раждат и се получава един кръговрат от който се появява нещо подобно на нация , но не точно. Ако българските семейства имат 1-2 деца, то една циганка ражда 3-4, често пъти от различни бащи. Тези два фактора - ниска размножителна възраст и многобройно потомство водят до трайна и необратима циганизация на българската нация. В следващите 20 години циганите в България ще станат над 50% от населението. В същото време, над 80 на сто от циганите смятат, че държавата е длъжна да гарантира добър живот за всеки. "От тази позиция ромите не крадат, не обират, не се свързват незаконно в електроразпределителната мрежа. Те просто си взимат това, което им се дължи, но другите не им го дават".  Съответно реакцията както на „другите”, така и на полицията и останалите институции се интерпретира като дискриминация.
По тази причина циганите дължат огромни суми към енерго- и водоснабдителните дружества. Тези задължения по никакъв начин не могат да бъдат погасени, по тази причина най-вероятно се прехвърлят към сметките на българското население. Т.е. работещите, образовани българи, плащат за неработещите, неграмотни цигани, които нямат никакъв обществен ангажимент,освен да създават нови неработещо поколение.
И тук логично се поставя въпросът - кой е дискриминиран - тези които работят, плащат сметки и данъци, или тези които намират хиляди причини да не работят и живеят като птички божии на социални помощи? Какво следва от всичко това? Следва това , държавата обръща повече внимание на циганите , отколкото на нас българите. Българската нация е заплашена да влезе в червената книга на заплашените от изчезване видове. Въпреки че се наблюдава известна раждаемост през последните години , все още смъртността е висока. Младите хора нямат никаква реализация в България , а възрастните хора са подложени на бавно мъчение относно сметките за парно и вода. А на мен ми се струва , че именно те трябва да са тези хора , които да се ползват с привилегиите , с които се полазват циганите или наречени още малцинство или български граждани. Два са проблемите, които са обезпокояващи , но никои не предприема нищо за разрешаването им. Първият е , че българският народ е най – намаляващият  , вторият е , че България е държавата с най – бързо нарастващ процент на циганско население. Най – бързо намаляват българите , българската нация. Стигна се до там , че хората започнаха да не виждат смисъл в това да работят , да създават , да раждат и да се стремят към нещо значително. В България съществува всеобщо чувство на безсмислица. От държавата и малкото , което остана от нея е към края си , защото за пореден път се доказа ,че оправия няма. Повече от години се движим по ръба. Ще влезем в учебниците по история с доброто си географско положение и с меко казано ужасната си политика. По нищо не личи , че управляващите са се стреснали от явната опасност един ден българската нация да изчезне. До това положение ни доведоха извратените представи за демокрация от страна на политиците ни и я превърнаха в жалка карикатура и успешно сринаха българската държавност. Затова всички тези алчни за пари и власт политици трябва да си отидат от управлението на страната ни , ако искаме да ни има и да се наричаме българска нация.
Циганизацията е една от големите заплахи за нацията ни след управляващите. www.omda.bg

[Hatshepsut]

Циганска каруца по път незнайно за къде

(демографски и социалнопсихологически факти и хипотези за циганизирането на България)

проф. Петър Иванов,
Варненски Свободен Университет

“Революцията” от 1989 г. бавно и неизбежно се превърна в маскарад. Нови маски, нови жестове, нови политически идеи и платформи скриват отчайващи истини: за корупцията и мафията, за зашеметяващата престъпност, за болестите и високата смъртност, за бедността, за свирепия глад.

Но най-дълбоко е потулена, естествено, най-ужасната истина – истината за бъдещето на българите като нация.

По задачата за дебългаризирането на Балканите се работи от сто години.

Изконни български територии се предадоха на всички съседни балкански държави и българското землище от 215 хил. кв. км. се смали първо до 170 хил. (Санстефанска България), а после – до сегашните 111 хил. кв. км.

В отнетите земи спрямо българското население се провежда открита асимилаторска политика: затриват се българското самосъзнание, език, национална култура, нрави, обичаи, традиции.

Известно е отдавна, че българското общество на територията на България винаги е включвало основна маса българи плюс определен брой етнически малцинства (турци, цигани, евреи, арменци и др.)

През 1932 г. според националното преброяване всички малцинства представляват общо 16,3%, като турците са 608 000 души, циганите – 83 000 души. През 1956 г. турското малцинство възлиза на 656 000 души (голяма част от него през 1951 – 1952 г. се изселва), а циганите са вече 198 000 души.

Преди печалния “възродителен процес” турците са вече около 1 200 000 души, от които по данни на турската преса 140 000 остават след “екскурзията” в Турция, където са и до днес.

Преброяването през декември 1992 година сочи 1 078 000 турци, а циганите са представени с изключително съмнителната цифра 257 000 души. Според експертни данни и демографски екстраполационни анализи истинският брой на циганското малцинство през 1992 г. би следвало да е бил около 650 – 700 000 души, тъй като е налице трайна демографска тенденция циганският етнос в България за двайсет години да се удвоява. В същото време общото население на България, което след Освобождението от турско робство през 1878 г. винаги се е увеличавало, през последните десетина години рязко намаля в резултат както на масивни емигрантски потоци, така и поради ниската раждаемост на българския етнос и високата смъртност на целокупното българско население.

И така, в началото на Третото хилядолетие демографската картина на България е следната: общо население – 7 600 000 души, българи – 5 250 000, турци – 1 150 000 души, цигани – 1 100 000 души (Според циганските лидери 14,4% от населението на България е циганско, така че числата съвпадат), други малцинства – 100 000 души.

Ако демографските тенденции не се променят през 2020 г. циганите ще са приблизително 2 000 000 души, турците – 1 500 000 души, а другите етноси – 1000 000 души (тук следва да се прибавят и очакваните заради отворения Шенген незнайно колко имигранти, които може да са и стотици хиляди), а българите ще стигнат обезсърчаващото число 3 780 000 души, много голяма част от които възрастни хора и старци.

През 2050 г. тези българи, които все още са останали, отдавна ще са екзотично етническо малцинство. Този факт беше предсказан преди десетилетия от уважавани професори статистици от Софийския университет и отдавна е обществена тайна, но поради понятни причини винаги е бил игнориран от политиците и държавниците на България.

През 70-80-те години на XXI век българи като етнос просто няма да има.

Населението на държавата, която очевидно ще се нуждае от преименуване (ако вече не е част от друга балканска държава), ще се състои главно от цигани и турци в приблизително съотношение две към едно.

В момента в България тече изключително всеобхватен и дълбинен процес на циганизиране на нацията. Въпреки че този процес е най-очебийното демографско, социално, икономическо и духовно-културно нещо, което става на нашата територия, той е най-укриваният и най-премълчаваният поради включеността му в общата тенденция на дебългаризиране и съсипване на държавата ни, от които имат интерес както не малък брой солидни балкански и небалкански субекти (включително и международни институции и обединения), така и определени вътрешни сили и общности.

“Циган”, по-точно “ци хан” е понятие на повече от 2 200 г. Най-древният известен извор, където то е използвано като етнически синоним на скитничество, чергарство, номадство, е старинна китайска хроника “Бей Ши”. Още от тогава циган, циганин, освен като етнос се схваща и като специфичен начин на живот, който очевидно много харесва на някои протоиндуски демоси, настанили се в Европа и на Балканите.

И сега циганството е по-скоро мироглед, начин на живот и устройство на битието, отколкото етническа идентификация. Този начин на живот включва:

1. Леност, мързел, нагласа за неработене. През комунизма, когато имаше хиляди свободни работни места, циганите не ги заемаха. Протестиращите цигани никога не скандират “Искаме работа!”. Няма цигани, които да искат земя за обработване, тъй като този начин на живот отрича труда;

2. Егоизъм;

3. Безотговорност към семейство, деца, родители, държава;

4. Незачитане на институцията “собственост”;

5. Живот по схемата “Ден за ден”, без оглед и грижи за бъдещето;

6. Крадливост (най-характерна черта);

7. Лъжливост, измами, коварство;

8. Свадливост, конфликтност, отмъстителност;

9. Простотия и цинизъм;

10. Специфична примитивна романтика;

11. Традиционна престъпност (около 80% от осъдените по българските затвори са от циганския етнос; и това е така не само в България);

12. Страст към пари и особено към злато (прочутите златни накити и златни зъби на циганите и циганките);

13. Липса на хигиенни навици;

14. Силни афекти, емоционална инконтинентност;

15. Нахалство, бруталност и др.

Има и няколко мита, които битуват твърде отдавна и обикновено се поставят извън всякакво съмнение. Но те съвсем не са безспорни и според мен въобще не са верни.

Ø Първият мит е, че циганите са бедни. Не е вярно. Всеки циганин има злато. Циганските булки се купуват за десетки хиляди левове. Почти всяка циганска къща има телевизор, видео, сателитна антена. Не са малко и циганските леки автомобили. Богатите цигани като процент не са по-малко от богатите българи. Само този, който не е виждал циганска сватба, цигански празници (Васильовден, Гергьовден и др.) и цигански погребения, може да счита циганите за бедни.

Ø Вторият мит е, че циганите се нуждаят от помощ и грижи. Не е вярно. Поради манталитета си те не ги искат. За тях помощта няма нравствени стойности. Те се интересуват само от безвъзмездното получаване на пари или други материални неща (продукти, дрехи и др.). Схващат помощта, която получават, като успешно състояла се кражба от самото общество и се гордеят с нея. За сравнение при един българин получаването на социална помощ е и нравствен въпрос, и обикновено повечето бедни българи се срамуват от този факт.

Ø Третият мит гласи, че циганите имат същите личностни качества като българите. Не е вярно. Генетично и психологически циганският етнос е твърде различен от българите.

Ø Според четвъртия мит циганите крадат, защото са принудени да крадат. “Крадем и ще крадем, защото сме гладни” - казват самите цигани. Този мит също не е верен. Кражбата при циганите произхожда от самата им природа и е заложена в тях като традиционна форма на битие. Поради циганството си и най-ситият и най-богатият циганин не би се посвенил да открадне.

Ø Петият мит твърди, че циганите са непоправими. Не е вярно. Съвременното общество по принцип притежава средства да промени начина на живот на даден етнос и да го социализира, а от там да измени в положителна посока и неговите нравственост, психични особености и поведение. За това има достатъчно красноречиви примери, например в САЩ по отношение на негрите и индианците.

В България циганите са над 60 автохтонни групи с характерни особености на битието си, със своя култура, обичаи и нрави. Не е прието да се женят извън своята група. Изповядват различни религии - от исляма до различните протестански секти. Говорят на различни езици: български, турски, влашки и, разбира се, цигански в няколко диалекта. Най-известните цигански групи са: йерлии (уседнали), кърдараши (чергари), лингурари (копанари), бургуджии (правят бургии), урсари (мечкари), келдерари (калайджии), грастари (ловари) и др. Тази еклектична система от най-разнообразни капсуловани групи фактически започва да доминира, като успешно завзема и духовно-културното пространство на България.

Как става това?

Първопричината е известната българска толерантност, граничеща с примирение и мазохизъм. Факт е, че циганите се чувстват много добре в България.

Това прави силно впечатление на Запад; вестник “Дейли Телеграф” преди врме писа, че циганите са много по-добре в България, отколкото в съседните източноевропейски страни.

Истината е, че циганите виреят там, където ги търпят. Такава търпимост към тях и тяхното асоциално поведение, каквато има у нас, не е възможна никъде по света. Можете ли да си представите какво би се случило с нашите крадливи и нахални цигани в Германия например, или даже в съседна Турция?

Символно значение има непонятен за мен факт, че в България сме заставени да наричаме циганите си “роми”, както те сами се наричат на циганския си език. Всички народи по света без изключение от хилядолетия назовават този етнос по обичайния древен начин с име, чийто корен е въпросното старокитайско “циган”, или с дума от собствения си език. За англичаните те са “цингаро” или “джипси”, за германците – “цигойнер”, за французите – “житан” или “боемиян”, за италианците – “дзингаро” или “житано”, за гърците – “циганос”, за руснаците – цъйган и т.н.

Само в България сме длъжни не само да слушаме новини на чужд език, но и да идентифицираме един етнос с дума не от официалния български език.

По същата логика би следвало например германците да ни се сърсят, че не ги наричаме “дойче”, а англичаните – че не ги наричаме “инглишмен” и т.н.

Само много невежи хора не са в състояние да видят в този парадоксален реверанс към циганите истинския смисъл и далечната цел на подмяната. Новото за българина понятие “ром” му звучи необичайно и сякаш има друга семантична стойност. То му внушава: “Лоши сме, но сме си ние. И ти, българино, вече си длъжен да се съобразяваш с нас. А не ние – с теб”.

Според класическата Теория на културните кръгове (Ф. Гребнер, В. Шмидт и др.) в едно етнопространство (като българското) могат да възникнат нови връзки между елементите на националната култура, да се развият, да обхванат и да доминират цялостния духовно-културен процес и самото битие на демоса, както и неговото по-нататъшно развитие. Този културен кръг слага начало и/или съпътства ред същински етнически процеси: акомодация, адаптация, акултурация (изменение на националната култура), миксация (смесване на етноси), асимилация (в нашия конкретен случай просто циганизиране на българите).

Тези етнически процеси текат сега у нас. Според мен акомодацията и адаптацията са завършени с приемането от страна на държавата и обществото на наименованието “роми”.

Понастоящем сме свидетели и участници на протичането на главния процес – акултурацията.

В обозримо бъдеще на база на демографските реалии, за които вече говорихме, ще започне и процесът на асимилация на българското малцинство от преобладаващото циганско (и турско) население.

В същото време характерните за всяко съвременно гражданско общество процеси на социализация и инкултурация (постепенно приемане от страна на малцинствата на националната култура и на националния дух) при циганите у нас въобще отсъстват, даже съвсем напротив: българското мнозинство по култура и дух се променя в нежелана посока, циганизира се.

Причините за това са: капсуловаността и етническата енергия на циганския етнос, нехайството на държавата и политиците, нихилизмът и апокалиптичността на обществото, външни фактори.

Неусетно в българската национална култура и в българската душевност навлезе циганското. Електронните медии, особено телевизиите, са задръстени от цигания. Каналите охотно показват направени с необичайни за друга тема захлас и умиление предавания и филми за циганите, например като филма “Черната лястовица”. Всички наши знаменити шоумени и актьори от ранния Тошко Колев с “Иръпшените” и Слави Трифонов до Георги Мамалев, Чочо Попйорданов (какво ли би казал дядо му Миле от македонската народна песен, ако го види да се прави на циганин), Мартина Вачкова, Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев, Мая Новоселска и Кръстьо Лафазанов, които определено имат силно въздействие върху обществената психика, считат за висше задължение да се изявяват в циганско амплоа.

Стилът на продукцията на доста солидни културни институти гравитира към циганското.

Всеки ден в най-четените български ежедневници виждаме ярки прояви на цигански жаргон даже в заглавията на първа страница; виждаме откровени прояви на циганска субкултура в самото съдържание на материалите и в тяхната стилистика.

Да ме прости Господ, но прекомерно много цигански мотиви и обсесии има в творчеството и на такива културни титани като Николай Хайтов, Йордан Радичков, както и при много по-скромните откъм възможности Дончо Цончев, Александър Томов и др.

Циганията вече е национално идентифициращ феномен. Тя спечели всички битки в естрадната музика в шоубизнеса, в аудиоиндустрията, в дискотеките и ресторантите, навсякъде. Националната интонационна среда и обществения саунд в държавата категорично, трайно и безвъзвратно са завоювани от циганско-българската чалга. Българското вече не се идентифицира с “Излел е Делю хайдутин”, а с мегахита “На теслата дръжката”.

Еманацията на българската национална култура вече отдавна не е Николай Гяуров, а … сливенският циганин Кондю с неговите абсурдни ала Димчо Дебелянов, представете си, чалга-парчета. Кондю е символ на циганизирането на българската култура и на българския дух и е първият триумфатор и вестител на финала на циганската акултурация на България. Той като всички гении е изпреварил малко времето си и всъщност е знаменателна фигура от бъдещето на България, любезно и милостиво украсила скромното ни настояще.

Промяната на националната идентичност на българите в посока на циганизиране особено остро се усеща при по-младите. Освен чалгата като музика, младите, в това число и студентите даже е от престижни университети, все повече харесват циганско-турските танци (кючеци, гюбеци) с всичките ориенталски иширети – върху масата, с бутилки, с метли и др. Без тях за жалост вече не става никакъв купон.

В самото начало на циганската културна инвазия циганското се вижда просто като мода (спомняме си световното модно увлечение по “Джипси кинг” преди години), впечатлява безобидната му забавна страна, схваща се като необичайна екзотика.

В циганията има и привлекателни за някои хора откровени ескапистки елементи (ескапизъм – бягство от действителността). Но постепенно циганското става близко, става привичка, става нужно. И… навлиза в собствения духовен идентитет, влиза в душевността на българите.

Циганският жаргон, циганско-тарикатското поведение и особено циганската безпардонност и хиперсвобода също се харесват на по-младите, очароват ги като контрапункт на прозаичните и затруднителни семейни, училищни и обществени задължения.

Най-трагичното е, че успоредно с това и поради това, в българското национално самосъзнание избледняват патриотичните идеи и мотиви, губи се националният дух. (Кой още харесва българските възрожденски песни?)

Интериоризират се както циганският начин на мислене, така и характерната циганска безнравственост.

Циганският модел на поведение вече е наложен в обществото ни.

Кражбите, също като в циганските групи, в България вече не са нравствено укорими. Даже и премиерът не се трогва от очевидни злоупотреби, присвоявания и золуми.

Лъжата и измамата, включително и политическата измама вече въобще не впечатляват българите, защото съвсем по цигански те ги считат за най-нормални, даже похвални неща. Евалла за гяволъка, бате.

Също както при циганите нахалството, примитивната хитрост, двуличието и ласкателството заместват отдавнашните български добродетели като доброта, достойнство, честност.

Социалнопсихологическите изследвания показват, че българинът все повече става циник и егоист. За него всяка почтена постъпка е смешна и нелепа. Той все повече мрази труда и се срамува от него. Все по-много използва цигански номера (рушвет, изнудване, просия, издевателството и др.) И все по-често като циганина мисли и планира само днешния си ден; става все по-безотговорен към собственото си бъдеще.

Всичко това можем да го видим като факт и в самия български парламент. Там словесните и ръкопашни схватки са типично по цигански нагли и с гротескна афектация, а работата – по цигански вяла и безотговорна.

Въобще налице е очевидна тенденция цялостното обществено поведение на българите да става по-просташко, по-циганско.

В този контекст съвсем логично възниква въпросът “Какво прави държавата?”. Този въпрос обаче може да бъде зададен само от трогателно простодушен лаик.

Всички нормални българи отдавна знаят, че държавната система у нас е заменена от братовчедско (орионско или олимпийско) обединение на властници, грижещи се по цигански първо и единствено за себе си. А самата държава е най-корумпираната, най-крадливата, най-престъпната, най-лъжливата и поради всичко това най-бедната и най-изостаналата (Албания наскоро ни задмина по икономически растеж) в Европа.

Сега, знам, че тук веднага щръкват контрааргументите “Шенген” и “Европейски съюз”. Но те не приличат ли твърде много на мънистата на капитан Кук, които той раздавал на простите и наивни туземци при завладяването и разграбването на техните острови?

Българската държава като никоя друга в света пряко и откровено по най-различни начини толерира циганите. Как?

Тя се погрижи да им създаде изключителни комфортни условия за контрабанда.

Изгради им хиляди най-различни битаци и контрабандни пазари; допусна пълните им с контрабандни стоки бараки, палатки, навеси, юрти и кьошкове по всички по-големи улици и площади на страната.

Циганите завладяха и българските курорти със сергиите, с каруците си, с мечките си.

Ежедневно на Дунав мост им е осигурен практически безплатен влак за контрабандна търговия до Румъния със специално безпроблемно митническо “обслужване”.

Подобни екстри има и на другите граници, само и само контрабандната им куфарна търговия да няма никакви проблеми. Познайте сега след падането (дай, Боже) на Шенген, кой ще дойде в България, дали няма да са циганите на всички балкански народи? А кой от България ще тръгне из Европа със сезалови торби и ножовки? Айфелова куло, горко ти! Орешарски, вади парите за скраба!

Нашата държава си затваря очите за циганския монопол върху производството и търговията със спиртни напитки. Ментетата на царкировите мургави технолози и търговци заливат цялата страна. За родните алкохолици и пияндета употребата на алкохол е като руска рулетка. Затова след всеки запой те неистово се радват, по ъндърграундски пеейки горанбреговичовата “Пролет пукна, ние – не!”

Държавата не иска да види и да контролира изключително доходоносния цигански бизнес с покривните изолации, със сапаните и др.

Особено внимателна е тя с циганския скраб бизнес, чийто висш пилотаж е кражбата, насичането и търгуването с цветни метали. Наскоро правителството много срамежливо и учтиво помоли крадците на метали и кабели, създавайки огромни проблеми и загуби на обществото, да си помислят и ако обичат да се помъчат повече да не правят така, защото никак не е хубаво.

Тук се появява фамозната фигура на крадеца на праск…, пардон, на кабели: ловък, мургав, с ореол от волтови дъги, безстрашен (краде кабели направо от тролейбусното трасе и от действащите далекопроводи, реже опашката на лъва от софийския Лъвов мост, даже може да си отреже каквото си иска и от чапкъновата бронзова София), красив, почерпен и весел.

Ах, де го Емилиян Станев!

Държавата нехае и за това, че циганите никак не обичат данъчните служби и затова не плащат нито данъци, нито такси, нито нищо.

Да знае някой циганско семейство, което да си е платило данъците, тока, водата, сметта? Някой да е виждал циганин с билет? Няма такъв. Гинес чака.

Циганите са имунизирани и срещу всички номера, които измислят данъчните, Здравната каса, Топлофикацията, ВиК-то и Енергото (като например смяната срещу 17 лв. на работещия ти водомер, уж за да се провери и регулира).

Да сте чули за сменен цигански водомер или да сте виждали инкасатор в цигански квартал?

Дали циганите не ще си сменят паспортите и дали ще си платят за това или разноските пак ще се поемат от държавата, т.е. от работещите българи?

Самонастанилите се в чужди имоти в страната с много малко изключения са все цигански семейства. В Пловдив, София, Варна, Русе, Търново - навсякъде циганията пронизва самото сърце на градовете с всичката си мръсотия, кражби, цигански песни и пиянски свади.

Всеизвестно е, че в цяла България циганите крадат безогледно по всички възможни начини. Опустошават лични имоти и стопанства, обществена собственост, национални богатства. Селата са пропищели от набезите им по селскостопанската реколта, по инвентара, по имуществото на селяните. Годишно хиляди декари гора се изсичат. Продукцията от ниви, зеленчукови градини, овошки и лозя се обира и се пренася в късна доба по циганските махали. Утре вечер пак. В градовете денонощно се шета по складове, къщи, апартаменти.

Знаменити цигански школи подготвят квалифицирани крадци, джебчии, просяци, врачки и измамници.

На всяко по-значимо публично място из България (площад, гара, пазар, парк, болница, даже пред училища и детски градини) можеш да видиш цигани, чакащи своя удар на деня.

На всяка автогара, не без благосклонността на полицаите, поне няколко дружинки цигани търсят наивници за играта “Тука има, тука нема”.

На всяка по-голяма магистрала – млади цигански жрици на платената любов.

До всяко училище – барака или сергия с циганин. Във всеки парк – цигански атракции.

Пред всяка църква – просещи и благославящи цигани. По всяка улица – циганин, продаващ чорапи или гащи.

На всяка пейка – циганка, която иска да ти гледа на ръка.

Българската държава е единствената държава в света, която разрешава на нейната територия да функционира паралелна съдебна система (циганското мешере).

Само в България има цигански партии. Те се канят солидно да влязат в Парламента; искат си и цигани – министри. Само в България циганските движения и циганските лидери се радват на открита политическа подкрепа и на ухажване, особено преди избори.

Само в България има нелегална стройна “аристократична” система, включваща цигански цар (цар Киро и царица Костадинка), цигански барони, цигански принцове и принцеси, с които българските власти общуват по всички правила на дипломатическия протокол и които се ползват с почти президентско благоволение.
Накрая и малко сметки. Ако се приеме, че за физическото оцеляване на едно лице днес в България са нужни два лева на ден (за всичко: храна, дом, отопление, осветление, дрехи, обувки, обучение, лечение и др.), което е на границата с немислимия минимум, следва, че за 2000 г. за издръжката на българските цигани е била нужна сумата от 800 000 000 лв. Фактът, че циганите в края на годината са реалност, говори за усвояването от циганския етнос на най-малко тази сума. Тоест, разходната част на този специфичен бюджет е налице. Каква е приходната част? По експертни данни тя не би могла да изглежда много по-различно от:

1
   

Социални помощи и др. ( от общо 319000000 лв.)
   

210000000 лв.

2
Кражби
340000000лв.

3
Неплатени задължения (ток, вода, данъци, такси и др.)
50000000лв.

4
Черна икономика и контрабанда
160000000лв.

5
Трудови доходи
30000000лв.

6
Други източници (помощи, дарения и др.)
10000000лв.

Всичко:
800000000лв.

Коментарите не са нужни. Всичко се вижда много ясно. Цифрите говорят за себе си и всеки може да направи заключенията си.

От всичко казано до тук следва елементарният логичен извод за фактическата дискриминация на българите в собствената им държава. По всички линии българският етнос е потърпевш от циганите.

Чрез държавата и държавния бюджет трудът на работещите българи е експлоатиран в полза на циганското етническо малцинство.

Фактически българите не са равни с циганите пред законите на България. Циганите са над или извън много закони, например за задължителното образование.

Циганите са ненаказуеми. Дали ще накажат циганите, които посред бял ден убиха професора в София? А тези, които обират вече цели влакове? Или тези, които нападат цели квартали?

Циганите имат редица скрити и явни привилегии, включително и при изплащането на социалните помощи.

За разлика от циганите бедните българи много рядко са обект на внимание от страна на правителствени и неправителствени организации и институти.

Даже и в такава важна и деликатна сфера като духовността българите са ощетени. Навремето в Парламента министърът на образованието каза, че изучаването на исляма в българските (!) училища е по-напред и е по-обхватно, отколкото изучаването на българската конституционна православна вяра.

Ето защо вече съвсем правилно навсякъде образът на Майка България се свързва с циганите.

Този образ, точно както го представят европейските телевизионни канали (Евронюз, например) представлява циганска каруца с надпис “Към Европа”, натъпкана с многолюдно мръсно и весело циганско семейство, теглена от стара кранта по кален път незнайно за къде.

Всъщност можем ли да се досетим къде води калният път?

Той ни води към бъдеща циганска държава на сегашната българска територия, която гостоприемно ще приюти балканските и европейските цигани по подобие на евреите в Израел. Доскоро тази циганска държава се планираше по север. Очевидно стратегически европейски съображения са наложили слизането й на юг на Балканите.

Тази парадигма е единствената, която обяснява всички необясними неща, които се случиха в икономическия, политическия, социалния и духовно-културния живот у нас през последното десетилетие.

Бог да пази България.

[Hatshepsut]

Третата национална катастрофа

България е сред 10-те страни с най-възрастно население в света според доклада на демографският отдел на ООН. Страната ни е пета в тази класация, като една четвърт от населението й са над 60 години.  По стари от българите са само японците, италианците, германците и шведите. Освен това ние сме седми в  света по средна възраст на населението – 42 години. За сравнение средната възраст на световното население сега е 28 години. Бързината на застаряване в България е безпрецедентна. През 2007 година  страната беше седма по застаряване, като само за 3 години стана 5-та, а според прогнозите на ООН към 2015 година България ще е държавата с най-старо население в света. При това българите живеят със седем - осем години по-малко от останалите европейци и страдат много по-често от социално-значими заболявания. Това, което се случва с нас е без паралел в световната история. България не просто остарява, тя изчезва. Ежегодно българския народ намалява с около петдесет хиляди души, което означава, че всяка година един град като Търговище изчезва от картата. Измеренията на демографската катастрофа у нас имат и чисто географски проекции - през 2009 г. 39 села бяха заличени от списъка на населените места у нас заради това, че са останали без нито един жител. Така е вече от години...

Парадоксално е, но всичко това е трудно разбираемо за мнозинството българи. Катастрофата в която се намираме е практически невидима за тях, защото почти осемдесет процента от населението на България днес живее в големите градове. А там заради вътрешната миграция и механичния прираст проблемът не е с обезлюдяването, а с пренаселването. И поради факта, че голяма част от днешните българи нямат почти никакви връзки със селата, те просто не виждат това, което се случва с държавата.

А държавата умира. България не просто е в криза, тя изчезва! За последните двадесет години българската нация загуби повече от 2 милиона българи. Ако преди 1989 година очаквахме да се роди девет милионния българин, в края на 2010 година не знаем дали сме останали и седем милиона. Българите масово бягат. Изселват се от селата, изселват се от малките градове, отиват в София или в чужбина! Процесът е почти необратим. Във все по-големи части от страната българският език се превръща в екзотика. Селата или се циганизират, или се превръщат в старчески домове. След бягащите остават затворени училища, рушащи се църкви и запустели къщи.

Проблемът обаче не е само в обезлюдяването. Деградира и българската държавност. Все по-малък става броя на общините в които българите са мнозинство.  Все повече стават общините, в които единствената връзка на местното население с българската държава е единствено документа за самоличност. В селата и малките градове, където все пак някой остава да живее, тотално се подменя етническия баланс. Не е далеч времето, когато в по-голямата част от нашата родина местното население няма да разбира български език. Според проучвания на различни организации през 2010 г. всяко трето дете от малцинствен произход в предучилищна възраст не разбира български език. Причината е не само в липсата на българи, а в липсата и на български училища. Затварянето на училища започна още по време на социалистическия режим, но истинския крах настъпи след 1990 г. Само за двадесет години бяха затворени повече от 400 училища. Това беше най-голямата катастрофа на българското образование за последните години, като процеса продължава. Ежегодното закриване на училища води до изселване и на малкото останали българи, защото закриването на едно училище практически означава и закриване на населеното място.

Последният аспект на българската катастрофа е икономически. Трудоспособното население намалява, като се увеличава стремително броят на пенсионерите и неинтегрираните групи като циганите. Съвсем скоро икономиката на страната ще рухне. След десет години няма да има кой да изработи пенсиите на пенсионерите, защото на един работещ ще се падат четирима неработещи. Но и това не е единствения проблем. След десет години основната част от активното работоспособно население няма да може да чете. Защото ще се състои предимно от цигани, които към днешна дата би трябвало да са на училище. А с всяка изминала година броят на отпадналите ученици нараства – по около двадесет хиляди на година за последните пет. Все повече се увеличава броят на децата, които изобщо не тръгват на училище. Причината – масовото закриване на класните стаи в малките общини. Данните са от доклад на Световната банка за образователната реформа у нас. Сега има професии, които след десет години  няма да могат да бъдат упражнявани, защото няма да има обучени кадри за тях.

Населението на страната се концентрира в  големите градове, или емигрира зад граница, което обрича малките населени места на разруха, без значение дали се циганизират или са оставени на доизживяване. Деградацията  на селата и малките общини е повсеместна. Съвсем обичайни гледки представляват запустели, ограбени и полусрутени училища, разграбени и осквернени църкви, порутени кметства, изоставени читалища, събарящи се къщи. Цели части от страната изпадат в принудителна изолация заради разбитите пътища, които особено в малките общини никой не си прави труда да поддържа. Общото впечатление е, че държавата е оставена на доизживяване. Не е особено трудно да се стигне до този извод, защото картината в страната е една и съща навсякъде. Всякакви следи от минало благополучие и благоустройство са заличени. Тревясалите дворове на затворените училища, които бавно се разграбват от циганите, показват най-ясно какво се е случило с българските деца по селата. Те просто са изчезнали, а след тях в изоставените им класни стаи са останали стари дневници, последните уроци на черните дъски и безразборно валящи се по земята портрети на Ботев и Левски. Впрочем много честа е вече практиката старите училища да се продават на частни лица и от тях се правят или хотели, или се използват като евтин източник за строителни материали втора употреба. Най-тъжното е, че в повечето случаи държавата или общините продават училища, които са строени от самите селяни с техни средства и труд, за да има къде да учат техните деца. От читалищата, в редките случаи, в които все още ги има, са останали единствено табелите им, а пред тях и в изтърбушените салони на бившето българско културно средище играят деца, трудно говорещи български. Църквите, често стари възрожденски храмове, са оставени на произвола на съдбата и на милостта на циганите. България е пълна с осквернени храмове. Не са пожалени дори и старите селски гробища, често с натрошени и повалени кръстове. Най-трагична е обаче гледката в тези райони, в които дори и по време на турското робство не е имало друго население освен българско, а днес българите там са малцинство, ако въобще ги има. И където във възрожденските сгради живеят хора, нямащи нищо общо с българската култура, неразбиращи и презиращи наследството на живелите преди тях българи.

Българския народ загива! Колкото по-бързо осъзнаем това и предприемем мерки за да спрем този процес, толкова по-добре. Защото загиването на българите ще означава и загиване на българската култура, изчезване на наследството на хиляда и петстотин годишната българска цивилизация и край на третата българска държава. В историята и геополитиката вакуум няма. България е обградена от агресивни съседи, които не са преставали да предявяват претенции към нас. От друга страна в самата страна се извършват коренни преобразувания на етническия баланс, които водят до постепенното изтласкване и заместване на българския народ от циганския етнос. Особено е парадоксално, че всичко се извършва с активното съдействие на българите и на българската държава. Всички ние сме активни участници и съучастници на самоубийството на нашия народ. Обвинението е сериозно, но има и сериозно доказателство. Ако демографската катастрофа е невидима за мнозина българи, скрили се в удобните все още убежища на големите градове и столицата, циганизацията на България е видима за абсолютно всеки. Няма град в България, който да няма циганска махала. Махала, представляваща град в града, живееща по своите собствени закони, изнасяща две основни неща – деца и престъпност. Това е видимият за всеки българин проблем, който както е видим, така и по него не се прави нищо от двадесет години. За тези години циганите почти напълно превзеха България. Според все още неофициални данни от 2007 г. ние, българите, сме вече малцинство. Засега само при новородените, от общия брой на които българчетата са малко под петдесет процента. Това обаче означава, че след само двадесет години, когато тези деца влязат в трудоспособна възраст, българите ще сме в най-добрия случай половината от населението на нашата страна. А всъщност ще сме по-малко, защото нека не забравяме, че ежегодно от страната емигрират хиляди млади българи със своите деца, а и смъртността у нас продължава да е от най-високите в Европа. С други думи, чака ни бъдеще на циганска държава. Циганите като че ли вече го знаят. И може би поради това не полагат никакви усилия да се интегрират. Не пращат децата си на училище. Не учат български език. Не спазват българските закони. И стремително заселват обезлюдяващата българска държава, трайно налагайки цигански облик вече не просто на отделни общини, а на цели географски области. За последните сто години по официални данни циганите в България се увеличиха четири пъти, като през 2001 г. са триста седемдесет и шест хиляди. По неофициални данни те надхвърлят осемстотин хиляди.

Циганизацията на България отчайващо прилича на албанизацията на Косово. С тази разлика, че след като загубиха Косово, на сърбите им остана Шумадия, Войводина и Поморавия. А на нас нищо няма да ни остане, защото циганите са навсякъде. И вече са господари на положението не само в малките села, но и в големите градски цигански квартали. Хиляди възрастни българи живеят в страх от своите цигански съседи, ограбващи и малтретиращи ги  денонощно. Хиляди са вече случаите в цялата страна на убити или прогонени от родните си места българи. Това етническо прочистване се извършва с мълчаливото безразличие на българската държава.

Всичко, което се казва по темата обаче, винаги остава някак абстрактно. Някак си хората отказват да възприемат мащабите на катастрофата. Затова реших да направя филм, в който да покажа всичко това. Мислех, че за седем дни ще успея да обиколя България и да заснема всичко, но май и аз подцених ситуацията. Бях си направил план, който въобще не можах да спазя. Откъдето и да минехме, не можехме да спрем да снимаме. Едно и също. Третата национална катастрофа на българската държава.

Тръгнахме от София на път за Берковица. Пътят минава през община Годеч, това е Петроханския проход. В южното подножие на прохода лежи село Гинци. Когато бях студент беше известно с това, че в него се произвеждаше прочутата водка "Докторс", която струваше 4 лв бутилката и беше най-евтиния и достъпен алкохол на пазара. Мислех си, че в селото ще има поминък и съответно хора, но се оказа, че греша. Преди 30 г. в него са живели близо 1000 човека и е имало средищно училище, което е приемало деца от три села. Днес училище няма, а в селото живеят около 300 души. От тях деца едва около 15. Старата училищна сграда е продадена преди около 3 години с идеята да се превърне в зелено училище, обаче хората споделиха, че нищо подобно не се е случило. Само покрива е бил криво-ляво закърпен от дупки, за да не падне. Училищния двор се беше превърнал в буренясала ливада. Тепърва предстоеше да видим десетки такива гледки из България.

Продължаваме по пътя през Балкана. До Берковица пътят беше ужасен, особено от северната страна на прохода. И това беше само началото. След два дни спря да ни прави впечатление, до момента в който не потрошихме две гуми в яма по пътя за Вълчедръм, но за това по-нататък. Берковица е хубав български град, който в скоро време няма да бъде особено български. Според официалните данни от последното преброяване през 2001 г. 13 % от жителите на общината са цигани, концентрирани основно в общинския център. Впечатлението, което остава у посетителя на града обаче е, че циганите са поне 50 % от населението. Нещо повече. Берковица всъщност има град близнак. Циганската махала, която е на практика извън града, до голяма степен вече го конкурира - и като площ, и като население. Едно нещо веднага се набива на очи - децата. Махалата гъмжи от живот, пред всяка къща имаше поне по три циганчета, отделно от тълпите деца, които играеха по улиците и пред училището. И с това нещо тепърва щяхме да свикваме - умрелите български села и градове и пръскащите се по шевовете от народ техни цигански покрайнини. Без изключение. И още нещо. Абсолютно навсякъде бяхме следени от момента на влизането ни в което и да е гето или махала. Човек има чувството, че пресича някаква невидима граница, а махалите са независими екстериториални анклави. До петата минута от влизането ни се появяваше местния "неформален" лидер, за да проучи кои сме и за какво сме дошли, а до десетата минута се натрупваше и тълпа от цигани, оплакващи се от липса на помощи и пари. В Берковица например влязохме необезпокоявано, на на излизане ни бяха направили "засада". На единствения изход от махалата се бяха строили няколко цигански "башове", местния полицай и "кмета" на махалата. Това последното направо ме разби - оказа се, че градът-близнак си има и кмет -близнак. И то не само там, това е практика навсякъде в страната, от Видин до Каварна например. Та тези местни интелектуалци бяха доста загрижени кои сме ние, какво правим в "техния" квартал, защо снимаме, кого снимаме, защо не сме поискали разрешение, абе само остана да ни направят и митническа проверка накрая. Представете си, питаха ни дали имаме разрешение за снимане на улицата, не на частни имоти или нещо друго. А какво самочувствие имаха само... В моята държава тези хора ме гледаха като натрапник.

След Берковица продължихме за село Динково, община Ружинци. Най-източното село от Видинска област, известно с цигански набези, застаряло население и всякаква липса на перспектива. Общото му население е по списък около 250 души, но реално в него живеят едва 150 човека. Повече от половината са цигани. Местните хора ни показаха разбити къщи, опустошени стопански постройки, дворове с огради от бодлива тел, които обаче не спират крадците. Една жена дойде, за да ни каже, че откакто ограбили съседката и през нощта, започнала да спи с брадва под леглото. Друг пък ни заведе у тях, за да видим къде си гледа кокошките. Човека ги беше затворил в кухнята си, за да не му ги откраднат. Полицията, както се оказа, била вдигнала ръце. Там било така, представете си, хората го казаха без особен гняв, те явно отдавна не разчитаха на нея. А на брадвите под леглата си.

Оттам тръгнахме за Видин, оттам за Брегово. По целия път, който първо се извива покрай Дунав, а после продължава към Тимок, са наредени обезлюдени или циганизирани села. Особено показателно беше състоянието на древната Рациария, днешното с. Арчар. В това почти напълно циганизирано село циганите се препитават основно от разораването на останките от римските крепости и селища в областта. Изключително символично - те не просто заличават следите от българското присъствие преди тях, но и въобще всякакви белези от човешки живот по тези места. Има и още нещо интересно. Селото надминава два пъти по население общинския си център гр. Димово и като цяло концентрира 2/5 от населението на общината.     

За видинския квартал "Нов път" няма какво да кажа, освен че е близнака на Видин, който също като циганската махала в Берковица се разраства толкова бързо, че скоро ще стане по-голям от града-майка. От Видин до Брегово минаваме през няколко китни, хубави и почти обезлюдени села. Без цигани, следователно и без хора, или поне засега. В града на Тимок имаме среща с един от заместниците на кмета. От него научаваме, че в община Брегово ежегодно умират двеста и четиридесет души, емигрират около сто, а се раждат едва тридесет деца. Колко от тях са българчета не разбрахме. Стана ни ясно обаче, че с общо население на общината от 5 500 души, и с този темп на намаляване от триста души годишно, най-северозападният край на отечеството е заплашен в най-скоро време от тотално обезлюдяване. А видимите последици от това се виждат в най-голямото село в общината - Гъмзово. Там, където до преди 10 години са живели 2000 човека, днес няма и 700. Основно старци. Училището е затворено преди 7 години, като в последните си години за да може да съществува са карали ученици-циганчета от Видин. От тях селото толкова бързо пропищява, че когато в крайна сметка става ясно, че и с такова "изкуствено дишане"  няма как да го спасят и трябва да го закрият, местните хора буквално ръкопляскат на ликвидацията. И явно е имало за какво наистина. Влизайки вътре, заедно с кмета и последния директор на училището, заварваме пълен хаос. На земята се валят стари дневници, портрети на възрожденци и революционери, стари компютри, детски раници, снимки от училищната самодейност, училищни книги, разбити колби и епруветки, разкъсани карти, въобще пълен погром. Очевидно последните ученици са направили "последно" посещение на класните си стаи. Директорът, виждайки това, се просълзи. На една от снимките по земята беше и той, заедно с учителския колектив...

Оттук нататък ще почна да се повтарям. Навсякъде, през всичките следващи дни, едно и също - разруха, обезлюдяване и циганизация. В Три кладенци (Врачанско), Септемврийци (Вълчедръмско), Мечка (Плевенско), Летница, Константин и Майско (Еленско), Бракница (Поповско), Сребърна и Калипетрово (Силистренско), Кайнарджа, Голеш и Светослав (Кайнарджанско), Марково и Косово (Каспичанско), Котел, Градец (Котленско), Мъглиж, циганските махали на Варна, Стара Загора и Казанлък. Честно казано на човек му иде да се застреля след като види в какво се превръща, а на някои места и в какво се е превърнало отечеството ни. Например Градец. Селото, дало на България генерал Радко Димитриев и още 150 загинали във войните за обединение, днес на практика не е българско. От около 6000 жители българите в него са едва 1000. А словосъчетанието "градешки циганин" се е превърнало в страшилище за цяла Източна България. В старите възрожденски къщи с архитектура, по нищо неотличаваща се от тази в Жеравна, днес живеят хора, препитаващи се основно от незаконна сеч, кражби и правене на деца. Градешките цигани са на път да колонизират и Котел. Тази година в Котел са тръгнали 40 деца в първи клас - 20 българчета и 20 циганчета. А българите се изселват. Котленския край е вече почти приключил, в него след 10 години българите ще са екзотика. Подобен процес е протекъл, само че малко по-рано и затова е вече приключил, в Кайнарджа. Тази община допреди 30 години беше една от най-чисто българските общини в Добруджа. Сега обаче българите вече са малцинство, а общинският център няма и 1000 души. Най-голямата село, надхвърлящо 1500 души, е Голеш. В него има само 19 българи, другите са турски цигани, които се самопределят като турци. Селото е буквално пренаселено, децата извират отвсякъде, училището и детската градина не могат да поемат демографския взрив тук. От 1500 жители повече от 700 са под 18 години. Тук точката на българския упадък е сложена. От общия брой ученици в общината българчетата са 10 процента. Така е и в една друга община - Летница. От 500 деца там 425 не са българчета, а циганчета. Те пък се самопределят като власи, защото са румъноговорящи копанари. Въобще ситуацията е доволно любопитна. Циганите очевидно не искат (или поне една част от тях) да бъдат цигани, но не се самоопределят като българи, а като турци, власи, румънци, дори и рудари (нов "етнос" измислен от румъноезични цигани във Варненско). Всичко друго, само не и българи. Показателно е отношението към нашия народ. Ние не сме престижни. Ето защо циганите в Берковица ме гледаха като натрапник. Защото ние вече сме натрапници на много места в България. Това е истината. А там, където не сме, кротко доизживяват дните си последните българи. Които, ако имат късмет, няма да станат свидетели как България умира.

Няма по-тъжно нещо от изоставена къща, рухнала от годините си. Родината ни днес представлява точно това и филмът ще го покаже. Дано ясно си дадем сметка за случващото се, защото иначе след третата национална катастрофа четвърта няма да има. Просто тази ще ни е безвъзвратно последната.

Текст от блога на Костадин Костадинов: https://kostadin.eu/?p=276

[Hatshepsut]

Нацията загива - тревогата на истинските интелектуалци

Текста е известен като " Завещанието на Хайтов" , тъй като писателят - родолюбец е един от авторите му. Този текст е отворено писмо, под което са се подписали няколкостотин български интелектуалци, опитващи се да събудят чувството за национално достойнство у политиците, с надежда геноцида над етническите българи да бъде спрян и да се постави начало на национално - отговорна политика. Такова чувство обаче няма как да се събуди, защото голяма част от политическият елит е с небългарски етнически състав. Въпреки че интелектуалците, начело с вездесъщия Николай Хайтов, напълно ясно и точно казват истината и разкриват тежката действителност, водеща към гибел на българския народ и култура, политическите мерзавци заобикалят същината на проблема и отговора им на писмото е изпълнен с дебилност, идиотизъм и откровено лицемерие. Текста е връчен, прочее, на правителството на Симеон Сакскобургготски. В отговора се посочват единствено плановете за интеграция на циганите и колко средства ще се отпуснат за циганските фондации, но на същината на въпроса - КАК ЩЕ СЕ СПРЕ УНИЩОЖЕНИЕТО И ЗАЛИЧАВАНЕТО НА ЕТНИЧЕСКИТЕ БЪЛГАРИ И ЧИСТО БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА, политическите мижитурки не дават абсолютно никакъв конкретен отговор.

В писмото на българските интелектуалци се описва тежката убийствена за българите действителност. От връчването на това отворено писмо минаха 7-8 години, в които положението в страната ни стана още по - ужасяващо, а обезбългаряването и престъпленията срещу етнически българи вече имат размери на геноцид. Ако не се сепнем здраво и не се вземем в ръце, за нас наближават последните дни. На мнозина идиоти всъщност това не им прави впечатление, те са завършени дегенерати.


"Ние, група български граждани и интелектуалци, изразяваме голямата си тревога от постоянно ескалиращата тенденция на тотално комплексно обезбългаряване на нашия народ.

Такава бърза и негативна промяна в етнографския и етнокултурния облик на европейския народ, дал името, историята и културата на България, няма аналог в съвременната континентална държавна практика. Мащабът, дълбочината и скоростта на този процес са безпрецедентни в най-новата история на България и напоследък придобиват извънреден характер. Бурната и неконтролируема ориенталска инвазия заличава с всеки изминал ден най-ценното, което притежава българският народ - европейската идентичност.

От особено важно значение е, че фактическата деевропеизация на нашия народ се извършва против европейските цивилизационни стандарти. Този извод, макар и в противоречие с официалните декларации, се потвърждава от реалните житейски факти и тенденции, при това - категорично.

Специално трябва да се подчертае, че гражданската позиция, изразена в това открито писмо, по никакъв начин не е насочена срещу законните граждански права и интереси на етническите малцинства в България.

В същото време е налице остра обществена необходимост да бъде казана цялата истина на българския народ. Истината за извършваната днес безпрецедентна етнодемографска и етнокултурна трансформация, във вреда единствено на българския етнос. И то независимо дали тези истини се харесват или не на някои среди.

Параметрите на тази подчертано неевропейска трансформация не са известни както на българския народ, така и на основните европейски институции. Впрочем, цялата проблематика, отнасяща се до високоскоростното обезбългаряване на българския народ, се оказа тема табу за публичното пространство. При това не просто табу, а табу N 1. Сега изграждащото се гражданско общество у нас трябва да си отговори на един основен въпрос: "Кой и защо налага това табу?"

Мащабно изследване на БАН от април м.г. показва драстични разлики с официалните данни на Националния статистически институт за броя на населението по етнически групи.
Достоверността на това изследване е гарантирана, защото данните за населението по етнически групи са събирани по техния фактически брой в отделните населени места, а не по принципа на самоопределението. След корекциите за периода 1992-1999 г. данните са коректно съпоставими и потресаващи.

Оказва се, че всички демографски параметри: раждаемост, смъртност, възрастова структура, са силно негативни само за българското население, което е под ударите на жесток демографски колапс, докато основните етнически малцинства у нас, особено циганите, бележат демографски взрив.
Раждаемостта на циганите в България е над 3 пъти по-висока от тази на българите, а числеността им е 3,5-4 пъти по-голяма от обявеното от НСИ, т.е. тяхната численост сега надхвърля 1 000 000 души. Поради липса на всякакви европейски цивилизационни ограничения у нас, при тях тепърва ще има още по-драстично развъртане на демографската спирала.

Подобни, макар и по-ниски, са демографските параметри на турското малцинство в България.

За изключително кратък исторически срок - няколко десетилетия, българите могат да станат малцинство в собствената си страна. А в дългосрочен план почти да изчезнат, като част от тях емигрират, а останалите бъдат асимилирани в ориенталските етноси. Това е непоносимата и жестока цена, която е принуден да плаща българският народ поради липсата на отговорно държавно стратегическо управление.

Типичен пример за бърза смяна на етническия облик на българските селища е този в с. Кесарево, област Велико Търново. Само за 20-30 г. това богато, многолюдно и типично българско село бе изцяло циганизирано. Подобна е съдбата на стотици селища в България, в стотици други това предстои да стане буквално в следващите няколко години.

Формирани са и се формират цели региони с преобладаващо циганско население.

Примерът с Косово е достатъчно близък и красноречив. В началото на 20 в. албанското население в тази сръбска област е било по-малобройно от сръбското. В края на същия този век албанският етнос е едноличен собственик на същата територия с над 95 % от жителите.

Предвид гореизложените данни няма никакво съмнение, че в България протича интензивен процес на "косовизация”, при това в национален мащаб.
На фона на ясно очертаната дебългаризация на страната, предложението на експерти от НСИ при следващото преброяване през 2001 г. да отпадне графата "етническа принадлежност", е скандално, безотговорно и... дълбоко симптоматично. Така у нас няма да се знае кой кой е. Ако това предложение се реализира, ще бъде даден още един много мощен тласък на пагубната тенденция за пълното обезличаване на българския народ.

В пълен синхрон с физическото обезбългаряване на България се развива втората основна компонента на практическата деевропеизация у нас - духовното обезличаване. На цял един народ - българският, бе отнета собствената му европейска интонационна среда - също факт от извънреден характер и без аналог в практиката на европейските народи.

В културното пространство на България за много кратко време бяха въведени множество небългарски и неевропейски елементи. Все по-агресивни стават опитите чалгата и кючекът да се представят за български фолклор. В това отношение съществен принос имат някои частни печатни и електронни медии.

Апологетите на ориенталския модел, съставляващи най-мощното лоби в България, успяха да промият съзнанието на големи групи етнически българи.

Повсеместно и уж спонтанно се строят и оборудват зали за игра на кючек под благозвучното име фолкдискотеки. Така най-брутално беше посегнато върху съзнанието на най-уязвимата група българи - младите хора. Върху европейското им светоусещане се нанасят огромни поражения, често непоправими. В не по-леко положение са и всички останали хора в България, които имат европейска ценностна ориентация. Почти всички обществени пространства у нас са чалгизирани, което никак не е случайно.

За огромно съжаление, чалгизацията, това небългарско и неевропейско явление, постепенно отделя България от Европа с една нова Берлинска стена, много по-страшна от тази, която беше съборена в Германия преди 10 години. Тази реално съществуваща стена предопределя прословутия "цивилизационен избор", който обаче не е европейският!

Това не е суверенният избор на мнозинството от българския народ. Това е изборът на апологетите на ориенталския модел в България.

Известният случай с погрома над българчета-първокласници от циганските им връстници в ямболско училище е един от многото, който показва пълната несъвместимост и неравнопоставеност на хора с различна ценностна ориентация у нас.

Европейската култура е толерантна и ненатрапчива, затова се нуждае от специални защитни механизми. При нашите условия потърпевшите са винаги хора с европейско светоусещане. Резултатът - противоестествена духовна асимилация и ориентализация на големи групи етнически българи, особено в провинцията.

За циганското население, срещу никакви насрещни задължения, постепенно и тихомълком беше въведена разширена система от всякакви социални привилегии: от непроверяването им за билети в градския транспорт, масовото самонастаняване в пустеещи частни жилища или безплатно настаняване в държавния оборотен фонд; никакви или символични такси за ток, отопление, вода; безплатни детски градини; огромен за мащабите на България брой социални домове; постоянен, неограничен, често незаконосъобразен достъп до всички социални фондове; "абонамент” за всички видове хуманитарни канали, голяма част от които са недостъпни за социално слабите българи; до "правото” на несанкционирани кражби и специално тълкуване и прилагане на законите.

Всички горепосочени привилегии те отстояват с нарастваща агресивност и арогантност.

Резултатът е известен: демографски взрив при циганите. В услуга на този процес е поставен целият държавен ресурс на България.

Вместо интеграция на европейски основи, се получава хаотична, примитивна демографска експанзия, с всички произтичащи от това последици за страната. Това е вредно за всички български граждани, включително и за тях самите.

Интеграция се прави без привилегии и чрез равнопоставеност, при пълно комплектоване на правата с реални конституционни задължения. Това азбучно правило се знае много добре както от апологетите на ориенталския модел за България (вътрешни и външни), така и от техните помагачи - псевдоправозащитниците. Но една истинска европейска интеграция на циганското малцинство неизбежно ще стопира демографската му експанзия, а това не влиза в плановете на тези господа.

Поради тази причина те поддържат изкуствено фалшивия мит за нарушените човешки права на малцинствата в България - главно на циганите. Защото едно е временно да се подпомогне социално дадено малцинство, а съвсем друго е постоянното финансиране на демографския му взрив от българския данъкоплатец.

Псевдоправозащитниците, като тези от проект "Права на човека", внушават на това население навици, изразяващи се в безкрайни консумативни претенции. По този начин те пречат за изграждане модела на отговорно и законосъобразно поведение на циганите в обществото. Така спъват и цивилизованата интеграция на това малцинство. При абсурдната ситуация в България много по-вероятно е българите да бъдат асимилирани и насилствено интегрирани в ориенталските етноси. Този процес вече е започнал, близко е до критичната точка и скоро ще стане необратим, ако не се вземат спешни законови мерки.

Нищо по-лошо от това не може да се случи на България. Зараждащото се гражданско общество по никакъв начин не трябва да допусне такава цивилизационна катастрофа за българите с европейска ценностна система.

В България са създадени идеални условия за бърза фактическа подмяна на българите с двата основни ориенталски етноса, най-вече с циганския:

• Налагане на пълно информационно табу на цялата проблематика, касаеща високоскоростното обезбългаряване на България;

• Фрапираща недостоверност на данните на Националния статистически институт относно числеността на населението по етнически групи у нас;

• Почти пълна неадекватност на българския политически елит към течащата реална деевропеизация;

• Липсата на балансирана национална програма за изграждане на отговорно гражданско и социално поведение на циганите. Програма, която да обвързва в пакет правата с конституционните задължения. В съществуващата "Национална програма за работа с ромите" се говори само и единствено за права;

• Абсурдната и безкритична система за социално подпомагане, която стимулира родителската безотговорност и примитивната форма на многодетство;

• Повсеместно използване на мнимото сирачество като начин за прехвърляне на родителските задължения върху гърба на българския данъкоплатец;

• Извеждането като основен приоритет за бюджета безкритичното отпускане на всевъзможни социални помощи на циганското население, без да се отчита промененият социален статус на една голяма част от него. Това е една от основните причини за демографския взрив при тях;

• Регистрацията на втора, чисто етническа партия - "Свободна България". Всичко това - мълчаливо и в пълно противоречие с Конституцията на Република България;

• Пълно засекретяване на размера, вида, характера и етническата принадлежност на ескалиращата битова престъпност;

• Прикриване и мълчалив отказ за съдействие на огромен брой сигнали, молби и жалби до полицията и основните държавни институции, подадени от граждани - жертви на развихрилия се битов терор, дело, предимно на цигани;

• Масово неприлагане на административните и наказателни разпоредби на редица закони от съответните институции и ведомства. Така те на практика поощряват постоянно ескалиращите битови кражби и крупни незаконни посегателства. Например срещу горското и билково богатство на България;

• Наличието на активни и толерирани от държавата псевдоправозащитни организации като проект "Права на човека". Те пречат на цивилизованата интеграция в обществото, най-вече на циганите, като постоянно им внушават безкрайни консуматорски претенции;

• Прикрито и нечистоплътно сътрудничество между псевдоправозащитници и самозвани лидери на отделни етнически групи. В резултат България се оклеветява по един съвършено недопустим и неправомерен начин пред европейските институции;

• Формално хармонизиране на българското законодателство с европейското, без отчитане на специфичните особености у нас, в резултат на което то има практическа неевропейска насоченост. Красиви мъртви текстове, които институциите не прилагат. Пример: Законът за горите и законът за ветеринарното дело;

• Продължаващата емиграция от България на млади българи. Като една от основните причини, изтъквана от младите, е силно замърсеното, от европейска гледна точка, културно пространство.

Изключителната неравнопоставеност между европейското и ориенталското светоусещане у нас се илюстрира от повсеместното прилагане на т.нар. кръвна и безкръвна циганска вендета. Чрез този похват това малцинство държи в страхово подчинение българите в цели региони на страната. А какво ли ги очаква, когато циганите станат мнозинство, при пълната липса на толерантност у тях!?

Широко разпространеното самонастаняване в пустеещи частни жилища и тяхното плячкосване не само обругава бащините огнища на няколко поколения българи, но наслоява тежки душевни травми в родовата им памет.

Целият този вандализъм не среща никакъв отпор от съответните ведомства и институции и с това на практика се поощрява от тях. В същото време ушите на международната общественост са пропищели от изявленията на псевдоправозащитниците, че правата на циганите в България са нарушени.

На фона на интензивното обезбългаряване на България, ширещият се национален нихилизъм и безродничество започват да вземат патологични измерения. Никой досега не е дал пред обществото що-годе смислено обяснение на въпроса защо българските политици се гордеят толкова много с т.нар. български мултиетнически модел. Модел, при който големият губещ е българският етнос.

Кой и защо построи точно такъв модел, при който са нарушени фундаментални принципи на културното съжителство между етносите у нас?

Кой и защо постоянно полага усилия за отклоняване на общественото внимание от извънредните обстоятелства, съпътстващи течащата в момента дебългаризация и деевропеизация у нас?

Каква е ролята на основните държавни институции в създадената безпрецедентна ситуация в България?

Досега никъде и под никаква форма официален представител на основните държавни институции у нас не е изразил становище относно надвисналата етно-демографска и етнокултурна катастрофа над българския етнос.

Постоянно увеличаващата се пропаст между кухите декларации за европеизация на страната и реалният процес на ускорена ориентализация оформя най-тежкия рецидив в новата история на България. Рецидив, който ще направи невъзможно ефективното членство на България в Европейския съюз.

Няма никакво съмнение, че България е вкарана в една пагубна геополитическа схема, която постоянно и методично отдалечава страната ни от лоното на европейската идентичност. Същата тази схема отрежда на българския етнос затихващи функции.

Съвсем закономерен и логичен е въпросът има ли изобщо България самостоятелна политика и някакъв, макар и относителен, суверенитет?

Възпирането на ориенталската инвазия може да стане чрез използването на строго демократични и законови средства при пълно съблюдаване на европейските цивилизационни стандарти. Но затова е необходима политическа воля, която в момента липсва.

Настъпващата цивилизицонна катастрофа за хората с европейска ценностна система у нас ни дава изключителното морално право и задължение за предупреждение и граждански протест.

Няма никакво съмнение, че съхранението и утвърждаването на европейската идентичност на българския народ се очертава като основна доминанта в съвременното развитие на България.

Ние искаме нашите деца и внуци да живеят в европейска културна среда тук, в България."

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

От: Ангел Джамбазки

Държавата се тресе от протести, Борисов следизборно демонстрира дебелашко задоволство от избора си за безспорен футболист, шахматист и буфосинхронист на годината, а и от „хитростта” на Дянков, който направо казано по-футболно „попреебал” „зърнарите” с фалшив предизборен договор, за да им купи гласовете… През това време  БДЖ-то тихо умира, за да бъде доразграбена, а с нея и последната жизненоважна инфраструктура в държавата отива на скрап …

Самият Дянков заяви просто и ясно – друг мандат няма да търси, изпълнява поставените му от интернет-пирата Уорлик задачи, реже всичко на скрап, останалото – БАН-ман, даскали, ВУЗ-ове разни – всичко се закрива, продава, ликвидира…

След изборите министърът сдава, уволнява се, получава заработеното и бяга от България. Има къде да иде човекът, не го мислете, не е опрял до панелка на кредит в „Надежда“. Все пак е бил назначен за „ликвидатор” на няколко „постсъветски” държавици от наше ниво и не от кого да е, а от Световната банка. Скътал е някой долар за черни дни, пък и децата му и без това не знаят български, така че явно му е все едно къде ще се скатае, само да не е тук …

Това, ако не е признание за провал, за изпълнение на чужда, колониална, небългарска политика, здраве му кажи.

Еврото също умирало, казват, дуото Меркози предлага нов, вече федеративен договор за нов Европейски съюз, първа стъпка към нов Световен ред. На по-федеративна, по-наднационална Европа, а не Европа на независимите и суверенни Отечества.Членството ще е с покани, от него зависи дали Европа ще премине на режим на няколко скорости, кои държави ще останат в тази общност и прочее, и прочее. Ние тук обаче се занимаваме с изключително жизненоважния въпрос за това кой ще е футболист на годината, а това за новия ред в ЕС, еврото и прочее ни е през голлинията.

На този фон в държавата тихичко минаваха и заминаваха няколко изключително важни цигански новини. Тихомълком пробутани от правителството, минали без особен отзвук на фона на общия потрес.  Тихомълком пробутани части от колониалния –  и според мен „пиратски” и антибългарски –  план държавата ни да бъде превърната в циганския катун на Европа, просто територия, провалена държава, тип Сомалия.

Територия, раздирана от сблъсъци и конфликти, на която да виреят, колкото могат, цигани, всякакви близкоизточни субекти, наркотици, проституция и престъпност …

Първата новина – правителството, в лицето на министър Цветанов, обеща или по-скоро заяви намерение да „даде”, разбирай да подари, земята под катуните на циганите, които са я заграбили. Незаконно заграбили. Окупирали.

Това е поне втората заявка за раздаване на българска земя на циганите от страна на това правителство, първата направи министър Дончев, преди около година. Тук има няколко проблема :

    На първо място е, разбира се, чудовищната несправедливост циганите отново да бъдат облагодетелствани, само защото са цигани. Пак да получат нещо без пари и то отново за сметка на българите. И то не какво да е, а недвижими имоти, земя, собственост. Земя, която ще става все по-скъпа и по-скъпа… вероятно по-скъпа и от петрола един ден. А уж Конституцията ни забранява привилегии на основа на произход. Властта за пореден път си прави оглушки в полза на циганите, и се прави, че не знае и не вижда хилядите безимотни млади български семейства, които трябва да се блъскат и за да издържат неработещите цигани и за наем …
    На второ място – в София в огромната си част катуните са построени освен върху общински, но и върху частни земи. Така стоят нещата в двете гета в Баталова воденица, в Орландовци, в Модерно предградие, в Овча купел и къде ли още не … Интересно как държавата ще „даде” на циганите земя, която е частна собственост. Това трябва да е един нов вид „национализация”, по-скоро „циганизация”. По селата окупираните от циганите земи са почти изцяло частни.

Не виждам как това ще придобие каквато и да е било правна форма, дори псевдоправна. Макар че в полувремената на дебрито„Тигър”(Бистрица) – „Конче вихрогонче” (Долно Уйно)явно всичко е възможно…

Както и да е – оземляването на циганите, около един милион души, превръщането им в собственици на българска земя,  която не са платили, не са работили, не са наследили, е една първа стъпка. Стъпка, която ги прави собственици. На земята. С всички правни последици, които произтичат от това.

И сега втората стъпка – „Създават ромска азбука”, заглавие в мрежата, ето и цитат : „Унифицирана ромска азбука се очаква да бъде изработена по международен проект „Възстановяване на европейските измерения на ромските език и култура“, който трябва да приключи през лятото на 2014 г.”. Оставяме на страна, меко казано, съмнителните измерения на приноса на циганския „език”(доколкото изобщо такъв съществува) в европейската култура.

Каква е целта на изкуственото създаване на една азбука и писменост? Обикновено, превръщането на една разнолика общност или едно племе или сбор от племена в народ и нация.А причината да се унифицират изкуствено и почти силом разнородните, разнолики, разноезични цигански общности в Европа може да е само една – създаване на циганско политическо представителство.

Досега властта мимикрираше усилия да образова, впише и приобщи неграмотните и необразовани цигани в снагата на българското общество. За да получат образование и да могат да си намерят работа. Това обаче не може и няма да стане, ако усилията на българската власт са съсредоточени в подпомагането и осъществяването на международен „проект” по създаването на цигански език и писменост. Защото цигански език и писменост няма да впишат циганите в българското общество, тъкмо напротив – ще ги отдалечат, обособят и изолират.

Очевидно целта на този „проект” е такава – циганите да бъдат обособени и отделени. Със своя азбука, писменост и национална циганска принадлежност.

Това са последователните стъпки на този международен ГМО проект – оземляване на циганите, създаване на някаква псевдоазбука, основаване на изкуствена национална циганска идентичност на тази азбука и превръщането на циганите в „държавнотворен” елемент в рамките на българската държава.

По примера и стъпките на албанците в т.нар. Република Македония. От там до искането България да се превърне в мултинационална и „федеративна” българо-циганска държава има десетина години. И няколко „проекта”. По превръщането на България в циганския „щат” на Европа. С плаваща столица на кючека – между Факултето и Столипиново …

Между другото разбрах, че циганите имат една дума за „българин” и „роб” – „дас”. Справка – интернет-базиран българо-цигански „речник”.

Всеки от нас трябва да реши в определен момент дали ще позволи на някой, който си позволява да го нарича роб в собствената му държава, да има думата за бъдещото й…

*Романо тхем- „Циганска държава”, вероятно  леко дърводелски превод от интернет-базирания българо-цигански речник.

[Hatshepsut]

ПАРАЛАКС АРХИВ СКАТ.

[Hatshepsut]

Българите - малцинство, цигани и турци - мнозинство.



Департаментът по икономическите и социалните въпроси към Секретариата на ООН представи ежегодния доклад за демографската ситуация в света.
Там, както много наши медии посочиха, се рисува много драматична картина за спада на населението в България.
Ние сме в групата на страните с най-бързо намаляване и изчезване на населението.
В доклада се казва, че през следващите 35 години българите ще станем по-малко на брой с „над 15%”.

Въпросите са:

1.) Точно колко над 15% е нашето намаляване за тези години до 2050 год.?;

2.) Каква ще е етническата структура на намалялото население на България след 35 години?

По първия въпрос можем да черпим данни от проучвания и анализи на уважавани международни институции, например, Световната банка, която преди време публикува прогнози, според които населението на България през 2050 год. ще намалее с цели 34%, значи ще стане около 4-4,5 млн. Ако вземем досегашния темп на намаляване на населението, включително и емиграцията, (намаляхме с 2 милиона за 25 години, от близо 9 млн. през 1989 год. на 7 млн. през 2015 год.), който годишно е средно около 1%, значи средно 70-80 000 души, то за 35 години България ще стане наистина с около една трета по-малобройна. Излиза, че над 15% за нас означава около 33-35%, т.е. с 20 повече от 15%.

По-интересен е вторият въпрос за етническата структура на населението. Както е известно, младите етнически българи, особено тези с високо образование, както и хората с добра квалификация, масово напускат България завинаги (средно за година сега емигрират по 20-25 000 души, преди - повече), раждат своите деца в чужбина, изнасят генофонда на Отечеството.
В същото време циганският етнос у нас се удвоява като брой на всеки 20-25 години, каквато тенденция имат всички по-примитивни социални общности в света, неползващи контрацептиви.
Средно циганките у нас раждат по около 4 деца (някои и по 20), докато българките раждат средно по по-малко едно. От това следва, че в обозримо бъдеще етническите българи ще станат екзотично малцинство в собствената си държава, а мнозинство ще станат придошли от други континенти етноси – цигани и турци.
Тази информация е табуирана, властите у нас, заедно със съответните държавни институции (БАН, НСИ, ЕСГРАОН и др.) не позволяват да се предоставя на широките публики и не дават да се коментира въобще. Според мен прогнозите за населението на България от гледна точка на българския етнос са много тревожни, те ясно се виждат на диаграмата.
Тази диаграма е изготвена преди 10 години, но прогнозираните (екстраполираните) в нея стойности в най-голяма степен се потвърждават. Както става и в доклада на ООН.



https://www.lentata.com/page_7708.html