Деградацията на българското общество

[Hatshepsut]

Деградацията на личността – големият бич на обществото ни

Ставаме все по-елементарни в структурата си като личности. Ценностната ни система деградира и ставаме неспособни да си поставяме дългосрочни жизнени цели и не можем да изграждаме личностни стратегии за постигането им. Избираме най-лесният механизъм, за да оправдаваме себе си, че някой друг ни е виновен

В последните дни станахме свидетели на концентрация от потресаващи случаи, продиктувани от необяснима агресия. Някои от нас дори станаха жертва на нея. Оказа се, че почти ежедневно се сблъскваме с агресията по улиците – случая с убития във Враца 18-годишен Тодор Йорданов, в градския транспорт – побоя над 64-годишния Чанко Стайков от 16-годишен ученик в Бургас, в училище – битата в Севлиево учителка Емилия Калоянова от майка на нейна ученичка, в домовете ни, докато спим – нападнатите и безжалостно пребити възрастни семейства в Камбурово и Голям Чардак... Оказа се, че днес това може да се случи навсякъде и по всяко време... По този повод от Факти.бг потърсихме мнението на кризисния психолог Христо Монов, за да разберем какви са причините за агресията в българското общество и загубили ли са хората чувствителността си към подобни актове.

Г-н Монов, на какво се дължи агресията, на която станахме свидетели през последните дни? Сякаш тя е навсякъде.

Ако трябва да бъдем точни, според Теорията на вероятностите просто такива събития се струпаха в кратък период от време. Ако забелязвате и ако се върнете назад ще видите, че те не са спирали в България. Всяка седмица, във всеки град, се случва по нещо.

Просто в последно време се събраха няколко по-ярки случая, а като капак на всичко дойде и тази нелепа случка с убийството на момчето във Враца. В България действително има една тенденция за много насилие и то преди всичко на битово ниво, в ежедневието, в семейството, по най-дребни поводи. Това е страшното в случая, че ние като хора, живеещи на една определена територия, сме загубили чувството си за общност и действаме според закона на джунглата. Мислим, че с най-елементарния адаптационен механизъм – агресията, можем да си решим проблемите. Качеството на хората в България намалява.

Ставаме все по-елементарни в структурата си като личности. Ценностната ни система деградира и ставаме неспособни да си поставяме дългосрочни жизнени цели и не можем да изграждаме личностни стратегии за постигането им. Избираме най-лесният механизъм, за да оправдаваме себе си, че някой друг ни е виновен – институциите, икономическата криза, световното положение и т.н. Това не се случва за първи път, но сега в ситуацията на глобалния свят, когато можем да сравняваме положението си, имам предвид на отделният човек, със ставащото по света, това просто си пролича много по-ярко.

Кои хора избират да решат даден проблем чрез използването на сила? Какви са тези хора? Бихте ли им направили портрет?

Различни са. Занимавайки се с кризисна интервенция съм попадал на различни хора, като започнем от произход, образование, социален и икономически статус. Общото между тях е елементарната личност, която живее за тук и сега, която няма времеви хоризонт. Тя е неспособна да търси по-дълготрайните поведенчески механизми за справяне в конфликтни ситуации.

Да не забравяме, че ние живеем в един конфликтен свят, тъй като правилата му са такива. Непрекъснато трябва да доказваме себе си и своето място в този свят. Елементарните личности мислят, че най-верният начин е като нападат другия, а забравят най-важното, че в света, в който живеем, гаранцията за собствената ти сигурност е сигурността на другия до теб.

Много лесно от позицията на нападател можеш да се окажеш в позицията на жертвата. Този, който нападаш, може да се окаже и по-силен от теб.

Убийството във Враца стана пред десетки очевидци, които предпочетоха да заснемат случващото се, вместо да се намесят. Защо? Може ли да се каже, че сме загубили чувствителността си като хора?

Елементарната личност не е чувствителна към другите. Тук визирам и хората, които са гледали отстрани без да се намесят.

Преди малко казах, че големият бич на нашето общество е тази личностна деградация. Това е най-яркият пример за тази тенденция – да стоиш и да гледаш и дори да снимаш случващото се. При условие, че там са били много хора и във всички случаи, ако се бяха противопоставили на нападателите, те със сигурност щяха да прекратят побоя и момчето щеше да е живо.

Сигурно го има и този парадокс, че част от тези хора, които са снимали, след това дори са се хвалели със заснетото, може би дори някои от тях сега участват и в протестите... Виждате каква компенсаторика визират: ,,Ама аз сам не мога да направя нищо!". Да, човек сам не може да направи нищо в света, но ако имаме чувството за общност, можем да направим много неща.

Най-малкото щяха да спрат този побой и горкото момче сигурно щеше сега да е живо. Поднасям съболезнования на семейството и близките му.

Може ли да се каже, че избираме по-лесния начин - да не поемаме отговорност и да чакаме някой друг да го направи преди нас или вместо нас. Хората може би са разчитали все някой от тълпата да се намеси, докато не е станало твърде късно...

Уви, това е емоционална черта описана от много автори, като започнете от Иван Хаджийски, та дори и в ,,Политическа зима" на Христо Ботев. Това е черта от националния ни характер.

Да не забравяме, че Васил Левски са го пазили четирима заптиета, докато са го водели от Велико Търново към София и никой не е организирал освобождаването на идеолога и организатора на нашата национална освободителна борба.

Това е тежък ,,първороден грях" на националната ни психология и той ще ни тежи.

Бихте ли дали съвет като специалист, как най-адекватно да реагираме, ако сме застрашени или има риск да станем жертва на нечие агресивно поведение? Как може да бъде спряна агресията?

Други колеги, по-тесни специалисти относно това, може би биха дали по-добър съвет от мен, но това, което можем да направим е да реагираме на насилника.

Например, ако мъж нападне жена, съветвам тя да се развика и да потърси помощ. Да прецени, че чантата или каквото има в нея, не е по-скъпо от живота й да му я даде и да побегне.

Като гледам каква е тенденцията мисля, че това, което трябва да се направи, е да се въведат в училище учители и уроци по самоотбрана и отблъскване на агресивно поведение. Да се провежда такова обучение.

Най-вече обаче, трябва да осъзнаем факта, че не живеем в джунгла, а в общество и трябва да изградим между себе си чувство и желание за взаимопомощ и в най-трудни ситуации. Всеки от нас, сам за себе си е много по-слаб във всяка една житейска ситуация. Имаме ли това чувство на взаимопомощ и самите агресори ще бъдат респектирани.

Ако се знае, че поне 50 % от хората пътуващи в един автобус не просто ще се противопоставят на посегателството, но и ще поставят агресора на мястото му, едва ли един 16-годишен гамен ще посегне на достоен възрастен човек, който е направил много разумна забележка, за това, че мястото на мръсните обувки на приятелката му не е на седалката.

Предвид концентрацията на такива събития през последните дни, какво да очакваме? Те ще повлекат ли след себе си още такива или това беше пикът, след който ще се промени нещо? Виждаме, че хората вече излизат и протестират...

Предпочитам да съм оптимист и това, което става със самоорганизирането на хората във Враца, е един от правилните пътища, по които можем да противодействаме на тези прояви - да създаваме атмосфера на нетърпимост.

Подобни протести естествено ще активизират дейността на институциите. Виждаме вече, че имаше съвещание при главният прокурор във връзка с убийството във Враца.

От друга стана обаче така се случва, че през 7-8 месеца ни се налага да коментираме подобни неща. Като, че като спадне, чисто статистически, този пик, пак ще забравим ситуацията и пак ще си мислим, че злото може да ни отмине. А то е около нас. Ако сме безучастни и днес жертвата е това момче от Враца или друг, утре може да сме ние.

На какво трябва да се поучим от всичко случило се към този момент? Какъв е Вашият съвет?

Никой не е застрахован от това да стане жертва на агресията, затова трябва да сме нетърпими и в качеството си на отделен човек, баща, син и т.н. и в качеството си на някакъв професионален пост, който заемаме. Страхът убива душата ни най-много. Ако се страхуваме само създаваме благотворна среда за елементарните и агресивни хора.

https://fakti.bg/mnenia/168760-degradaciata-na-lichnostta-golemiat-bich-na-obshtestvoto-ni

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Новата България: Майка брани бебето си от гей партньора на бащата...


Мария Ръсовска пред съдебната зала, придружена от адвоката си

Майката на 6-месечно момиченце Мария Ръсовска уличи бащата на детето си Мирослав Фърков в хомосексуална връзка с приятеля му и съдружник в шивашка фирма в с. Черниче, община Симитли, Николай Ангелов. Ето какво разказа вчера пред репортер на "Струма" 28-годишната Мария Ръсовска от град Рила след приключване на дело за попечителство:

Споразумяхме се с Мирослав да вижда дъщеря ни всяка първа и трета събота в месеца от 9.00 часа сутринта до 18.00 часа в неделя. Той е задължен да плаща 100 лева месечна издръжка. Помолих съдията да забрани да се вижда с детето гей партньорът на бащата Мирослав, тъй като се опасявам, че това ще има вредно влияние върху психиката му. Съдията каза, че няма как да стане това, ако няма доказателства, че има вредно влияние. Имах връзка с Мирослав, той се представяше като хетеросексуален, докато бяхме гаджета. Казваше ми, че иска да създаде семейство, деца. След като забременях, се отдръпна, започна да ми говори, че не е готов да се отдаде на семейство. 2-3 месеца се чудеше дали иска детето. Събрахме се да живеем чак в 4-ия месец от бремеността ми.

Разбрах, че неговият гей партньор, който се казва Николай Ангелов, го е накарал да се съберем и да заживеем на съпружески начала. Те са съдружници от 10 години във фирма ЕТ "Ники-М-Николай Ангелов" и имат шивашки цех в с. Черниче. Живяхме заедно 10 месеца с Мирослав, докато детето стана на 4 месеца. Беше тормоз, той си спеше отделно с гей партьора в спалнята, а аз с детето в кухнята. Николай ме тормозеше непрекъснато, изкарваше, че съм ненормална. Бях година и три месеца екскурзовод в Рилския манастир, администратор в Банско. Тръгнаха по психиатри в Благоевград, за да ме изкарат ненормална и да ми вземат детето, но удариха на камък. Едва през последните два месеца от връзката ни разбрах, че Мирослав е гей. Не съм ги виждала как правят секс, но спяха заедно на спалнята. Неговият гей партньор постоянно казваше, че той е жената. Мирослав никога не е излизал с мен като жена да ме изведе навън, навякъде водеше гей партньора си.

След като родих, върхът на всичко беше, че взеха детото и Николай се грижеше за него, казваше му: "На мама детето". Първите месеци ми бяха забранили да извеждам с количката бебето. Гей партьорът го извеждаше сам навън. Страх ме бе, когато взимаше детето. Гейове, лесбийки се събират. Аз имам всички условия в Рила да гледам детето, аз съм високоосигурена, а родителите ми взимат големи пенсии. Искам детето да не порасне с изкривена психика. Разделихме се с Мирослав през август, когато се върнахме от море. Той ме изгони от вкъщи, като ми каза: Тръгвай си сама, без детето. На следващия ден, без документи и дрехи, само с количката, се върнах в Рила.

Мирослав дойде в съда със сестрата на неговия гей партьор Гергана, която също много ме е унижавала. Мисля, че не е нормално да вземат дете от майката и да го дадат за отглеждане на двама гейове. Надявам се да не ми напрявят нещо, защото все пак е страхлив. Социалните служби направиха доклада, казаха, че детето при мен живее в отлични условия и трябва да бъде отглеждано от майката, за да се развива нормално от нравствена и морална гледна точка.

Повод за делото за попечителство вчера в Районен съд – Благоевград бе подадената искова молба от Мирослав Фърков. В нея 32-годишният баща на детето твърди, че след раждането на дъщеря им Мария изцяло е променила своето поведение и отношение към него. Станала е раздразнителна, изоставила е грижите за детето си, не се е интересувала какво е състоянието на бебето – дали се храни редовно, дали е облечено и каква хигиена спазва. В исковата си молба Мирослав твърди, че е поел изцяло грижите за дъщеря си, тъй като майката е била неадекватна на моменти, за което пътърсил помощта на прихиатър. Д-р Адриана Солакова установила след преглед, че Мария страда от следродилна депресия, за което й били изписани лекарства. Въз основа на тези твърдения Мирослав Фърков поиска съдът да присъди родителските права на него.

В отговор на твърденията на Мирослав Мария Ръсовска заяви пред съда, че по време на бременноста й е минавало през ума, че бащата е с хомосексуална ориентация. Мария твърди още, че макар Мирослав да не се е представял много добре като мъж, тя се е надявала това да се промени. Съдружникът на Мирослав не криел, че е гей, и се хвалел, че бил любовница на много богати и известни благоевградчани. През февруари тази година Мирослав ми заяви, че не го интересувам като жена, и каза, че си има интимен приятел от 13 години. Николай ходи във Варна, когато там имаше парад на гейовете, заключи Мария.

https://www.blitz.bg/

[Hatshepsut]

Шок и ужас на гробищата в Бакърена фабрика

• Врачки крадат праха от урните за черни магии! • По 1000 лв. за проклятие прибират шаманките, 200 лв. получава и гробарят, осигурил "материала"
На Бакърена фабрика в момента се разиграва най-големият шок и ужас от целия "гробищен свят" на България, научи "ШОУ" на място. Ширещата се на това печално известно гробище вандалщина е стигнала своята кулминация в лицето на безпардонни врачки и продажни гробари, които вече предлагат "нова услуга" – извършване на черна магия с прах на мъртъвци, взета от... урните в колумбария!



/Пресни цветя не се задържат върху гробовете в Бакърена фабрика повече от десетина минути/

Със сгърчени от безбожност и алчност пръсти врачките ровичкат из металните вази с изпепелените останки на покойниците, за да набавят "материал" за сатанинската "меса". Естествено, те не са сами в пъклените си набези. Подпомагат ги служители на гробищния парк, изпедепцали се в светкавичното отваряне на урните с различни инструменти и приспособления. А напоследък, за да улеснят максимално "взлома", безскрупулните гробищари предварително подменяли железните болтчета на капаците с ламаринени, издават запознати с "технологията". Суеверните близки едва не припадали от потрес при гледката на отворените и отарашени урни, разказват очевидци от персонала на Бакърена фабрика.

За извършване на прокобата за смърт гадателките си туряли в джоба по 1000 лв. 200 лв. пък бил хонорарът на гробарите, осигурили "достъпа" до праха. За да убедят клиентите, че зловещата магия за смърт действително ще бъде "кодирана" с пепел от трупове, шаманките ги отвеждали след полунощ до стената с урните и пред очите им бъркали вътре.

Обикновено за едно проклятие била достатъчна шепа прах,

уточняват вещи в този злокобен занаят.

Не от вчера из оглозганите и затънали в мръсотия и кал "вечни ловни полета", ширнали се от "Надежда" до "Обеля", шетат изпаднали попове и от двата синода. Предлагат разнообразни услуги – от опяване до "екскурзионна обиколка" с цел запознаване с по-богатите могили, откъдето и "гидът" в расо, и "туристите" могат да задигнат желязо, много желязо - кръстове, фенери, пейки, столове, различни обкови, и съответно да го изтъргуват – най-често в складовете в кв. "Враждебна". В този пункт обаче интересите им влизат в конфликт с вечно гладните за метал скитащи роми, представящи се пред опечалените за "щатни кадри" на гробището. Почернените от мъка хора доверчиво ги наемат за почистване, потягане и поддръжка на гробовете на техните близки, но скоро установяват, че "последните им жилища" са осквернени и обрани. А от мургавите измамници няма и следа, камо ли в администрацията на гробищния парк.

Сред цялата сган от псевдосвещеници с най-скандална слава се ползва отец Георги с боен прякор Капитана. Той бил толкова печен в дребните гяволии, че повечето от гробищните мошеници ветерани му сваляли шапка. Освен това Капитана бил и страшно чевръст в ръцете – първи успявал да обере всички венци, букети и китки от надгробията и да ги изтъргува още свежи-свежи на прекупвачите, които после отново ги препродавали на следващите посетители на гробището. "Въртележката" не може да бъде спряна нито от Бога, нито от дявола, камо ли от гробищните шефове и полицията, които винаги са поне с крачка назад от комбинаторите.

Друг успешно практикуван трик на хитроумния поп било предлагането на "кетъринг" за панихидите. "Аз ще ви осигуря яденето и пиенето, нямайте грижа!", казвал притворно той на потъналите в скръб близки, и те почти без изключение се хващали на въдицата.

Срещу получените 100 лв. обаче Капитана разнасял от гроб на гроб само шише прокиснало долнопробно вино

и го преливал скъпернически "за Бог да прости". А че траурните агенции вече са калкулирали в ценовите си листи храната и алкохола за "упокоя на душите", излъганите се присещали чак месеци след погребението, когато вече било късно за "рекламация".

На фаза "до под кривата круша" е замръзнал и точещият се вече трета година строеж на църквата в Бакърена фабрика. Според вътрешни хора основната причина за зациклянето били денонощните обири.

"Крадат всичко, което може да се изнесе – изчезнаха всички железа, да не говорим за строителните материали и дървенията. Доставяме ги наново и... историята се повтаря. И охраната не помогна. Разбра се, че гардовете си затваряли очите срещу процент от плячката – било в натура, било в пари. Срам ни е от роднините, че покойниците се опяват в барака от попове с маниери на лешояди, но засега сме безпомощни!", вайкат се гробищни чиновници. Дали да вярваме на сълзите им обаче, при положение че не роптаят срещу 30-левовия наем за бараката, нито напомнят овреме, че цената на опелото също е включена в общата сума, която се плаща на погребалните агенции.
 
Словата на погнуса и възмущение бледнеят и пред умирисания на гранясало олио и мухъл коптор, наречен помпозно "ритуална зала", където се извършват панихидите. Такса "ползване" е цели 15 лв. само за половин час. На който това му се струва малко, се бърка двойно. Къде отиват парите, вероятно ще остане загадка за още няколко поколения.

В схемата за доене на хората, загубили близките си, са позиционирани няколко цигански клана. Те "излъчват" на ротационен принцип свои представителки за чистачки, прибиращи за 30 минути бръсване с парцала и завъртане на метлата по 20 лв.

"Най-противното не е това, че мургавелките отнасят олиото и остатъците от храната вкъщи и че угояват с хляба прасетата, а че артисалият алкохол след това се продава по заведенията. При добро желание този отвратителен алъш-вериш може да бъде пресечен, но явно такова липсва", коментират гробищари с дълъг стаж в бранша.

Въпреки че за тяхното съсловие отдавна не би трябвало да е останало нищо свято, човекът на "ШОУ" срещна и по-жалостиви екземпляри. Тюхкащи се примерно, че в пещите се пъхат за кремация по 10 ковчега накуп. След това цялото количество пепел се разпределя по урните и така се получава нещо като "братски могили" в миниатюр. Друга шашма при кремирането е, че

ковчезите не се изгарят, а се препродават отново.

Печалбата е двойна – веднъж от икономията на гориво, втори път – от "финикийските знаци", получени за "изгорелия" ритуален артикул.

Зловеща гледка представляват и двата парцела баш в центъра на гробището, дадени във владение на прокуратурата. Не само защото над тези безименни могили е избуяла същинска гора от тръни и храсталаци. А защото парцелите са нонстоп разровени и зеещи – още малко и от дупките ще се бялнат черепи и кости. В тези безкръстни гробове се полагат набързо – без свещеник, без цвете, без сълзи, мъртъвци без близки – скитници, клошари, затворници, безпризорни просяци и наркомани, мъртвородени извънбрачни бебета и хора без идентичност. Както и жертви на неразкрити престъпления. Вечно разритият "пейзаж" уж е заради честите ексхумации, но всъщност никой не може да каже чии точно останки ще бъдат дадени за анализ, след като тези гробове са безименни и оттам – как ще бъде разкрито престъплението? Затова е логично да се породи съмнението, че "вечните домове" на тези категории хора нарочно остават безкръстни и анонимни, за да могат да се извършват различни фалшификации и спекулации в случай на насилствена смърт. И съответно – да се прикриват следи, "когато трябва".

"Забранено за богаташи" – такъв лозунг може да бъде окачен над цялото землище на Бакърена фабрика. Там не почиват олигарси, подземни босове, както и "знатни и заслужили" в своята област хора. Най-тузарските могили са всичко на всичко две – на цигански барон, натрупал приживе милиони от търговия със скрап, но застигнат от смъртта, без да се е нарадвал на богатството си, и на лекарка от "Пирогов", родом от провинцията. От полираната до блясък паметна плоча на луксозната гробница, заемаща три гробни места, ни гледа мургав мъж около 50-те, накичен с ланци и приседнал на трон.

Около другата гробница и около самата кончина на покойницата с бяла престилка витаят множество слухове. Вариращи от наказание свише за подкупи и професионални грешки с фатален край, до реален акт на мъст. Къде е истината, е почти невъзможно да се разбере, тъй като близките на напусналата този свят на 58-годишна възраст докторка не се вясвали на гробищата. От време на време прескачал мъж, представящ се за неин съпруг, който обаче вече е наел човек да се грижи за гроба. Преди няколко дни, научи "ШОУ", дребна женица в траур, наглед около 60-те, вилняла и пустосвала близо час край гробницата, сипейки люти клетви по адрес на лекарката. Гробари допускат, че неин близък може да е починал по вина на "пироговката" – независимо дали става въпрос за грешка, небрежност, безхаберие или рекет.

И при напускане на това "царство на здрача", населено с мърляви помияри, котки и плъхове, с ята грозно грачещи гарвани и осеяно от къртичини, където при дъжд може да се влезе само с гумени ботуши, те наобикалят рояци роми с предложения, на които според тях явно е "трудно да се устои". Например да укрепят с дъски пресен гроб, който иначе ще се слегне, преди заравняването на 40-ия ден и поставянето на паметник.

Искат си "само" 60-90 лв., при положение че целият масраф барабар с материала чини 10.

Повечето обаче скланят. Друг номер да ви приберат парите за нищо е нарочното разкъртване на надгробните плочи и чупенето на барелефите. Тази вандалщина с цел рекет се тарифира от бандата скромно, като "за свои хора" - по 150-200 лв. за "възстановка". По-добре не добавяйте опциите "почистване" и "засаждане на цветя", защото рискувате да ги плащате отново и отново заради умишленото нахвърляне на боклуци и изкореняването на растенията, съветват потърпевши.

Но гласът на мъката е по-силен от гласа на разума. Това е основният коз в ръцете на гробищните мародери, с който, както е тръгнало, ще ни цакат до второ пришествие.

Даниела КРЪСТЕВА

https://www.blitz.bg/

[Hatshepsut]

ДЕГРАДАЦИЯ! Абитуриенти въртят мазни кючеци в двора на училище

Мазни кючеци, пискливи звуци и кършещи снаги млади момичета - това бе милата родна картинка пред едно от училищата във Враца. Абитуриентите си спретнаха истински купон на открито, а скоро веселбата се разпростря на цялата улица, която бе блокирана от кръшните хора и танци под звуците на страстните ритми, пише ,,Булнюз".

Еуфорията на младите зрелостници достигна нови нива, като за доброто настроение се грижеше ромски оркестър. По бордюрите не липсваха бутилки с уиски, а във веселбата се включиха и малките ученици на школото. Отстрани чакаха яки момчета с черни тениски, обръснати глави, които се подпират на задължителните за случая черни Беемвета и Аудита.

Тук таме по-малките ученици попиват примера на каките и батковците и кой знае какъв купон ще си спретнат, като дойде и тяхното време. За онези, които гледат видеото едно уточнение - случващото се е в европейска България, в един от областните й центрове. А участниците - бъдещето на държавата.


Изпращане на абитуриентите от СУ "Васил Кънчов"

http://www.glas.bg/625746/padenie-degradaciya-abiturienti-vrtyat-mazni-kyucheci-v-dvor



Абитуриентки танцуват на цигански тъпан в София

А тази снимка е от 2012г.:

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Млад мъж блъсна жена пред мотриса в метрото, тя оцеля

48-годишна жена беше ранена, след като бе блъсната на релсите в метростанция ,,Люлин". Първоначално МВР съобщи, че пострадалата е момиче, но по-късно шефът на столичната полиция старши комисар Валери Йорданов уточни, че тази информация не се потвърждава.
 Малко след 16 часа жената е била блъсната от перона и е паднала пред пристигащ на спирката влак. Първоначално от полицията съобщиха, че макар машинистът да успял да спре мотрисата, тя е ударила жената. По-късно обаче bTV и Нова телевизия съобщиха в репортажи от мястото, че като по чудо тя е попаднала под влака и всъщност е пострадала от падането и токов удар.

Задържан е 32-годишен мъж, който е бил с нея и се предполага, че я е блъснал. По неофициална информация той се казва Асен Ц., който бил видимо неадекватен и в него е намерен нож. Полицаят, който го е заловил, разказа пред bTV, че когато го питал защо го е направил, той само повтарял: "Не знам".

 "Почти сигурно е, че той и жената не са се познавали. На предно място излиза версията - опит за издърпване на дамската чанта на жената и в следствие на това този човек я е бутнал да падне. Нападателят се е появил отзад, а тя е имала късмет и не е със сериозни наранявания", коментира пред "Фокус" старши комисар Йорданов.
 Той уточни, че са разпитани свидетели на инцидента и са иззети видеозаписи от камерите на метростанцията.

 "Бяхме там на пейките, когато тоя - съмнителният мъж, от единия край на метрото вървеше до другия край и сякаш си избираше жертвата... И когато самото метро идваше, жената стоеше, беше готова да си влезе в него, обаче той се засили и първоночално си помислих, че иска да се самоубие! Той бутна жената и след това продължи все едно нищо не е станало!", разказа пред БНТ очевидецът Александър Тошев.

 Според друг свидетел на инцидента след това нападателят се е опитал да избяга, но мъж му подложил крак, той паднал и така бил задържан, макар че оказал съпротива.

,,Случи се почти абсолютно веднага, защото повечето хора бяха тотално блокирали. Аз бях по същия начин. Един човек крещеше ,,Хванете го!", друга жена набираше 112, аз се опитах да извадя телефон поне – дори и това не можах да направя. Тотален стрес", разказа още един очевидец пред Нова телевизия.

 След инцидента пострадалата е превозена до "Пирогов". По-късно от болницата уточниха, че Анета К. има контузия на гръдния кош и поясната област, както и охлузване на левия хълбок и лявото рамо. Жената остава за наблюдение във Втора травматологична клиника за следващите 24 часа. Няма обаче опасност за живота й, както беше съобщено по-рано.

 Движението на мотрисите в участъка "Константин Величков" - "Обеля" първоначално беше преустановено и в двете посоки, след това бе пуснато в посока центъра, докато огледът от другата страна на релсите продължаваше, а към 18 часа бе изцяло възстановено.
 Оглед на мотрисата ще бъде извършен в депото, а не на място, иначе трябваше почти два часа хората да чакат по спирките на метрото, коментира шефът на полицията.

https://dnes.dir.bg/news/momiche-metro-12686891

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Психично болна опита да убие дете в мола

Млада жена опита да хвърли 9-годишно момиче през парапета на втория етаж в един от моловете във Варна, съобщава Дарик.

Инцидентът става в събота следобед. Детето било само, а извършителката не го е познавала. Тя е спряна от посетители в търговския център в последния момент, които я задържали до пристигането на полицията.

Момичето не е пострадало, но жената е била във видимо лошо психическо състояние. Тя е настанена за лечение в психиатрична клиника.

По случая е образувано досъдебно производство за опит за убийство, което ще бъде прекратено, ако назначената експертиза потвърди, че извършителката има психическо заболяване, поясни говорителят на Окръжната прокуратура във Варна Радослав Лазаров, цитиран от Дарик.

При това положение случаят ще бъде предаден на Районна прокуратура, която трябва да настани младата жена за продължително лечение.
В клиниката е настанен и 32-годишен варненец, заплашил с нож млад мъж край училище във варненския квартал ,,Чайка".

http://news.ibox.bg/news/id_1814580476

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

БЛИЦ TV: Меле пред вратите на новия мол

Мила родна картинка олицетвори отварянето на новия мол в столичния квартал "Хладилника". Стотици българи, заразени от западнярската шопинг мания, чакаха около час пред вратите на комплекса, за да предизвикат традиционната за нашите географски ширини блъсканица на влизане.
За разлика от други подобни случаи, този път скандали нямаше, а вместо това се чуваха възклицания като "Юхууу" и т.н. "WOW" ефектът бе подсилен от група музиканти, посрещнали ентусиазираната дружина с изпълнение в... летящо положение.

https://www.blitz.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Девойка със 120-сантиметров бюст стана ,,Мис Студентка със силикон"

Победителка в провелия се в столичен клуб конкурс ,,Мис Студентка със Силикон" стана Поли Шаламанова. Тя спечели журито със завидната си 120-сантиметрова гръдна обиколка.
Подгласнички на Шаламанова станаха студентките Мила Никова, която се нареди втора, и Франсин Катунга със своето трето място.

Интерес към надпреварата проявиха Людмил Иларионов - Люси и неговата половинка в живота Ани Хуанг. Да си сверят часовниците бяха дошли и поп-фолк певиците Джорджия и Кристина.

https://www.blitz.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Уникален роял отиде за подпалки в младежки център в Димитровград


Снимката е от фестивала SM&ART в София миналата година
Фотограф: Георги Кожухаров

Уникален ръчно произведен роял на световноизвестната фирма "Блютнер" е бил унищожен и отишъл за подпалки, се вижда от видео, разпространено в портала за споделяне на видео youtube.

Би Ти Ви съобщи, че произшествието е станало в Младежкия център в Димитровград, а за него са алармирали членовете на Духовия оркестър на града.

Пред телевизията директорът на центъра Христина Ташева обяснява, че роялът е бил негоден и сравнява ситуацията със счупен хладилник, който собствениците му изхвърлят, вместо да поправят. Пред БНТ ръководителката на центъра уточни, че роялът е бил повреден и опасен за децата. Затова вече три години бил обсъждан планът той да бъде разглобен на части и изнесен от сградата. Каза още, че роялът вече не е бил музикален инструмент.

В общината има още няколко такива инструмента, местонахождението на които сега се установява, информира репортажът на Би Ти Ви.


roial B 1

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/09/23/2147001_unikalen_roial_otide_za_podpalki_v_mladejki_centur_v/

[Hatshepsut]

Срам! "Журналист" запали и препика трикольора в София

Представящият се за ,,журналист" Михаил Михайлов се изгаври с българското знаме в центъра на София. Той дори и пусна клипа в YouTube на 2 юни, денят, в който отдаваме почит на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

"Ето, един парцал", казва той и вади запалка, за да подпали националния ни флаг. Няколкото му неуспешни опита завършват със звучна псувня. След това пали знамето, хвърля го на земята и... уринира върху него.

Законът предвижда наказание затвор до 1 година и глоба до 10 000 лв. Въпросът е защо полицията не се е намесила и да задържи извършителя на местопрестъплението.



Михаил Михайлов запали българското знаме

https://fakti.bg/bulgaria/307606-sram-jurnalist-zapali-i-prepika-trikolyora-v-sofia-video


Михаил Михайлов се изгаври с българското знаме и пусна клипа в YouTube на 2 юни, денят, в който отдаваме почит на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

Мъжът, който се представя за редактор от "Гласът на Стара Загора", се е снимал как стои отстрани на Съдебната палата в София с флага в ръце.

"Ето, един парцал", казва той и вади запалка, за да подпали националния ни флаг. Няколкото му неуспешни опита завършват със звучна псувня. След това пали знамето, хвърля го на земята и... уринира върху него.

Михайлов обяснява в текст под кадрите, че това е протестът му срещу съда и прокуратурата.

"Надявам се чужди войски, без значение дали руски или османски, да дойдат и да изринат тази паплач", пише Михайлов.

Dnes.bg призовава колегите журналисти да не публикуват гнусното видео, колкото и клика да им донесе то.

Dnes.bg обещава, че няма да си затвори очите пред престъпното деяние, което според родните закони се наказва със затвор, до две години.

Dnes.bg пита: Къде са правоохранителните власти в центъра на столицата? Къде охраната на Съдебната палата? Безнаказано ли хора ще се гаврят с националните светини пред очите ни, а ние ще ги подминаваме, ще извърнем глава, защото не ни вълнува, защото не ни засяга, защото не е наша работа?

Dnes.bg призовава полицията и прокуратурата си свършат работа и да подведат под отговорност въпросния "журналист".

Прочети още на: https://www.dnes.bg/obshtestvo/2018/06/04/gavra-s-trikoliora-jurnalist-go-zapali-i-prepika-v-sofiia.378294

[Hatshepsut]

България днес: цял един народ търка талончета

Не може цял народ да гледа по телевизията колко е лесно да тръкне талончето и да промени живота си. Не може децата от малки да бъдат учени, че пътят към успеха е лотарийният билет. В България обаче се случва точно това.

Това не стана изведнъж. Но днес България вече е казино и това изобщо даже не е метафора - хазартът буквално владее страната. Няма населено място, няма дори квартал без игрални зали. Няма град без казино. Накъдето и да се обърне човек, аптека може и да не види, но светещите букви на хазарта са неизменно пред очите му. Големите телевизии също ,,светят" примамливо - най-излъчваните реклами са на хазартни игри, най-лъскавите предавания са тиражите на тези игри. Лотарийни билети се продават навсякъде - в бакалии, книжарници, павилиони, а държавните пощи сякаш са подчинени на търговията с талончета: във всеки клон обикновено има специални гишета за колети, телеграми и т.н., но шарените хартийки за търкане се продават на всички гишета.

Възрастни хора се редят на опашки за пенсиите си, след което оставят част от тях на същото място и се прибират с няколко хартийки ,,надежда". В магазините за храна по-бедните хора броят стотинките си и купуват най-евтиното. Но също се прибират вкъщи с няколко хартийки ,,надежда". Родители подаряват за рождения ден на детето си талончета вместо книжка или играчка, а продавачите в почти всички търговски обекти са инструктирани да предлагат активно хазарта. Вече от няколко места чувам, че когато човек поиска да си купи билет за градски транспорт, който се нарича талон, редовно чува уточняващия въпрос: ,,Талон за късмет или за пътуване?".

Как стигнахме дотук?

Отговорът е очевиден - с премахване на преградите пред хазарта и с масирана телевизионна реклама. Цивилизованите общества отдавна са стигнали до извода, че хазартът е порок, а пристрастяването към него - заболяване. Затова навсякъде има ограничения - не може на всяка улица да има игрална зала, в която отчаяните да стават още по-отчаяни и да завличат близките си в дългове. Не може целият народ да гледа по телевизията колко е лесно да тръкне хартийката и да промени живота си. Не може децата от малки да бъдат учени, че пътят към щастието е талончето за търкане, а не собствените им усилия. Всичко това води до деградация и разпад. И точно по тези причини нормалните държави ограничават хазарта със закон. Да, всеки е свободен да харчи както иска парите си, но почти всички цивилизовани държави не позволяват хазартът да е толкова лесно достъпен и толкова масово рекламиран.

На хартия България също е такава държава. Законът за хазарта поставя редица ограничения. Забранено е например организирането на хазартни игри в държавни и общински сгради. Но тази забрана удобно се заобикаля с продажбата на талончета в държавни сгради - нали самата игра не е организирана там. Законът забранява и пряката реклама на хазартни игри. Защо тогава (според доклад на MediaClub) най-големият телевизионен рекламодател за 2017 година е Национална лотария? Ами защото в закона са оставили отворена врата и защото контролните институции се правят на заспали. Законът допуска показване на ,,резултатите от игрите и спечелените печалби". И това ,,показване на резултатите" се превръща в лъскаво едночасово шоу, излъчвано в праймтайма. Превръща се в подробни репортажи, в които атрактивни дами с микрофон в ръка обикалят градове и села, срещат се с печеливши, с техните роднини, показват ни населеното място... Държавната комисия по хазарта редовно отговаря, че следи за спазването на закона и не вижда нарушение - та нали просто обявяват резултатите. Медийният регулатор признава, че има редица сигнали, които обаче препращал към Комисията по хазарта - и така всички са с измити ръце.

Защо това не се промени?

И тук отговорът е очевиден - защото никой не иска. Вицепремиерът Валери Симеонов е единственият представител на властта, който повдигна темата (преди година Радан Кънев от ДСБ също обещаваше забрана на рекламата на хазарт, но остана извън парламента): ,,По този начин възпитаваме децата, а и българите като цяло, че не е нужно да се трудят и образоват, а ще печелят, търкайки картончета. Това ли трябва да е формулата за успех на нашия народ? Според мен - не. Това е деморализация на нацията", заяви Симеонов и се ангажира с промени в закона, които да затворят широко отворената врата. Заяви го в телевизионен ефир, но никой не забеляза темата. След това го написа и в профила си във Фейсбук, но пак нищо. И тук идва най-интересното - когато Симеонов предложи нещо популистко, то веднага намира място в медиите. Поиска връщане на пушенето в заведенията - телевизионните студия жужат по темата. Подгони шумните дискотеки по морето - новините предават на живо. Този път Валери Симеонов посочи изключително тежък проблем, но последва тишина.

Омертата има своите числови измерения. Само най-голямата лотария е похарчила миналата година цели 23 милиона евро за телевизионна реклама. Всички търговци по веригата имат интерес от по-висок оборот, защото получават дял от цената на талончето. Според Комисията по хазарта, приходите от хазарт са в рамките на няколкостотин милиона годишно, но според Симеонов ,,хазартът в България вече е с размер на пандемия - 3% от БВП" (3 милиарда лева). Това число съвпада и с цитираното от Центъра за изследване на демокрацията. С две думи - огромни пари. А където има огромни пари, политиците са склонни да виждат не проблем, а ,,приятел".

https://www.dw.com/

[Hatshepsut]

Славея Сиракова за майките на деца с увреждания: Повръща ми се от такива


Славея Сиракова с баща си Наско Сираков

Дъщерята на Наско Сираков и Илиана Раева - Славея атакува във фейсбук майките на деца с увреждания. Според нея исканияат им от последните дни са просто "вдигане на патардия" и едва ли не самите те са виновни за положението, в което се намират.

"Системата няма как да убие нещо или някой поради простата причина, че всеки един от нас също изгражда своя собствена система. Работата ми е свързана с хора, с техните нужди, но и с тяхното безхаберие и безотговорност! Историята познава десетки случаи на родители, създали потомство и на такива, които са го изоставили. Съвременната медицина дава възможност да видиш какво ти предстои, за да вземеш най-доброто решение преди всичко за себе си и детето, което носиш в утробата си! Когато си решила да раждаш, очевидно си решила и да бъдеш майка!..", пише Славея Сиракова.

,,Истината е, че от такива "майки" ми се повръща! Или изоставяте децата си (виждам го всеки път, когато ходя в домовете, които се нуждаят от подкрепа), но сега го видях, заради цялата ви патардия! След като сте решили да давате живот, ще се научите да намирате максимално полезен начин да сте преди всичко добри родители! Държавата и хората не са ви длъжни, но всеки път проявява човечност, заради моментите ви на безчовечност!!!", завършва Сиракова.

Постът в страницата ѝ в социалната мрежа предизвика буря от възмущение. Десетки се включиха в коментарите с призив да се засрами. Вероятно по тази причина по-късно постът беше изтрит.

https://faktor.bg/bg/articles/obshtestvo/ulitsata/slaveya-sirakova-za-maykite-na-detsa-s-uvrezhdaniya-povrashta-mi-se-ot-takiva

Самата Илияна Раева преди часове също реагира във "Фейсбук" и нейният пост на свой ред също скандализира мнозина.

Последваха гневни коментари, а постът на Славея стана повод да се говори за "разпад на ценности, но най-вече разпад на човещина":

https://www.vesti.bg/bulgaria/kak-slaveia-sirakova-vzrivi-fejsbuk-6083679

[Hatshepsut]

Когато простотията става стандарт!

Родната олигофрения с претенции за неповторимост и величие няма почивен ден

Точно решиш да си отдъхнеш от шунките и анатомичните подробности в изкуството на Ода Жон и отново някой ще се намери да ти напомни, че живееш в пълна абстракция, пречупена през модернизма на общество от илитерати.

В редакцията на BIG5 получихме снимки, направени днес пред храм-паметник "Александър Невски" – символът на София и православна България.

Няма да обсъждаме модните трендове – те са предпочитание на личния вкус и разбирания за естетика. Не ни интересува и дали им е студено на представителите на вида Homo erectus и Homo neanderthalensis, които незнайно защо се смятат за изчезнали видове, след като у нас имат такава популация.

Може би сте възмутени и ще си кажете: ,,Простаци – много, ама защо го правят пред Храма? Не остана ли нищо свято за тия"?

И няма да сте прави!

Защото ,,простаците" не са виновни, че са решили да се снимат точно пред Храма. Те това са го виждали вече от фолк певачките, например, които в подобни одежди вече не веднъж са пели пред вратите на същия този храм. С разрешението и благоразположението на Столична община! И с любезното съдействие на телевизиите, които го излъчват.

Същите тези простаци не са виновни, защото вече са видели подобни снимки в абсолютно всички медии, но от абитуриентски балове. Незнайно защо, но и абитуриентите, които могат да броят до 12, също обичат да се снимат на това място. Но са станали известни.

На същите тези простаци всяка вечер им показват от телевизора едни ВИП-ове, събрани от Брадъра, които им дават модел на поведение, на който лесно се подражава.

Примери могат да се изреждат още много.

Така че, не са виновни простаците по бельо пред Храма!

Виновни сме ние, които Го опразнихме – първо оня храм вътре в нас, а после и този, който използват за фотосесии!

https://big5.bg/

[Hatshepsut]

Без думи...



https://www.facebook.com/Bulgarian.People/photos/a.158021990919618/2270246933030436/?type=3&theater

[Шишман]

Горната картинка намирисва на фотомонтаж. Такива книги се продават на много места на много-изгодни цени.
Темата за деградацията обаче е много-важна и сериозна. Трябва наистина сериозно обсъждане и проучване по този въпрос.

[long time ago]