Георги Аспаруховъ-Гунди

[Hatshepsut]

КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ГУНДИ



Роден на 4 май 1943 година, загива при автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 година. Български футболист, централен нападател на ФК "Левски" София от 1960-1961, 1964-1971 и на ФК "Ботев" Пловдив 1961-1963 година. Има 245 мача и 150 гола в групата на майсторите. Голмайстор на първенството през 1965 година с 27 гола. Трикратен шампион на страната 1965, 1968, 1970, носител на купата за 1962, 1966 и 1970. През 1965 година е носител на купата за спортсменство, обявен е за футболист No1 на страната и за спортист No1 на България, заслужил майстор на спорта, награден със сребърен "Орден на труда". Национален състезател с 50 участия и 19 голаа. Участвал в три световни първенства в Чили, Англия и Мексико. В анкетата на френския спортен седмичник "Франс футбол" за най-добър футболист на Европа и носител на "Златна топка" е класиран на осмо място за 1965 година - изключителен успех за спортист от Източна Европа по това време. Нерео Роко, треньор на "Милан", след като наблюдава играта на Георги Аспарухов, Възкликва: "Това е център-нападателят на моите мечти!" Гунди е първият български спортист придобил широка известност в чужбина и получил висока оценка от известни футболни специалисти. Безспорен любимец на футболните почитатели, считан за най-добрия футболист на България за всички времена.

- от официалния сайт на Левски - https://levski.bg/
НЕЗБРАВИМИ МИГОВЕ ОТ ЖИВОТА НА ГУНДИ

... 1950 г. ... Поляната на Редута край София дълго време през годината е покрита с трева. Здрави и пъргави момчета в махалата има достатъчно, липсва само топката. Това са годините след войната, когато не само кожените топки са проблем. Първите топки, с които Георги е играл са шити от баба му. Тези натъпкани с кълчища, дреб и какво ли не още кълба повеждат детето към приказният свят на футбола. Майката на Аспарухов, по-късно си спомня:
      - Всяка вечер, като се върнеше в къщи от поляната, ще се завърти около баба си за нова топка. Баба му уж се сърди, ама преди да си легне, пак вземаше губерката с дебелия конец...
      На махленската поляна - тази за времето си най-велика спортна забавачница и начално школо - постепенно започва да се откроява онова футболно умение, което сетне ще се превърне в синоним на световна класа.
      ...Когато един хубав ден пред треньора Коце Георгиев довеждат един източен малчуган и му казват да изпробва това момче, той решава да го подложи на тест. Не може който и да е да играе футбол, пък дори и в детския отбор! Упражненията са за водене на топката, за удари във вратата, за двигателни способности - за да се реши въпросът, има ли смисъл това момче да учи футбол или не. Бащата на момчето Аспарух Рангелов, стои настрани и се притеснява, че изпитът трае толкова дълго. Но накрая треньорът идва при него и му казва:
      - Какво да го учим! Това дете е родено футболист.
      Малкият Георги прави впечатление с онова, което футболистите наричат "да бъдеш на ти" с топката. Изумява с всеотдайността си в играта и с това, че всичко му се отдава. Той има една особено важна черта в характера - постоянството.
      Тази любов към футбола идва от сърцето на бащата, който не пропуска нито един случай да хване за ръка малчугана и да го настани до себе си на трибуната.
      - Водех го на всички мачове още от най-ранната му възраст. Все му сочех техничните играчи, все го карах да се вглежда в "звездите". И като се върнеше у дома, с часове се мъчеше в махленската игра да направи нещо от онова, което е видял. Додето не капне от умора, топката не падаше от краката му.
      В мечтите си малкият Георги винаги се е виждал като централен нападател. И затова може би му става странно, че след приемнят изпит го поставят в защита. Вероятно ръстът диктиува това решение на треньорите или пък невероятният отскок и играта с глава. Когато бащата на Аспарухов се опитва да убеди треньора, че синът му не е за централен защитник получава отговор: "Нека си играе сега така, да ни помогне. Нямаме друг централен защитник, а той може всичко...!"
      Любовта на малкия Георги към футболната топка не е единствена. Той играе волейбол, баскетбол и е пръв в училище по земна гимнастика. И кой знае защо един ден Гунди се вмъква в стаята на треньора по волейбол и заявява: "Имам желание да тренирам волейбол!". На въпроса, защо бяга от футбола Георги отговаря: "Футболът ме привлича много, но не мога да понасям грубостите. "Във волейбола Аспарухов израства с всяка изминала тренировка и скоро се налага в основният състав. Опитът да балансира между двата спорта довежда до изостряне на отношенията между волейболният и футболният му треньор. След великолепното представяне на Гунди в решителен мач за градско първенство по футбол при юношите, треньорът му по волейбол казва: "Убеден бях, че волейболът губи един истински талант. А той би могъл да бъде и отличен баскетболист, атлет...!"
      Ранното съзряване на Аспарухов му дава възможност още като дете да играе с юношите, а като юноша да се нареди сред мъжете. Така на 5 юни 1960 г. Георги Аспарухов записва първият си мач за представителният тим на Левски. На този двубой и на следващия - с пловдивския Ботев - не изпъква с нещо особено. Причината може би е в това, че Гунди играе с №6 и №5 (бел. ав. - тези номера са се носили от защитници, за разлика от днес, когато номерът няма значение).
      По-късно Георги Аспарухов заминава с юношеския национален отбор за Австрия, за турнира на УЕФА. Гунди отбелязва невероятен гол, във вратата на домакините, с удар почти от центъра. "От този мач се обедих, че това момче не е за защитник", казва по-късно треньорът Кръстьо Чакъров.
      ...Треньорът на тогавашният ЦДНА многократно е упрекван в това, че не е забелязал Гунди. На тези обвинения той отвръща: "Какво? Не съм прозрял таланта на Гунди, не съм го искал? Има си хас! Та аз тогава бях наказан, че го задържам при нас и не го отпращам там, където бе определен по предназначение като войник. И ако искате моето искрено мнение, запомнете: Гунди за мене е най-големият футболист, който сме имали в България."
      ...След кратък престой някъде из южните поделения, Гунди се озовава в Ботев /Пд/ (бел. ав. тогава също армейски отбор). Първият му мач с "канарчетата" е срещу плевенския Спартак. С Аспарухов "Ботев" се превръща в по-мощен отбор, става челник в шампионата и печели купата на страната.
      ... Георги Аспарухов е поканен в националният отбор, когато е само на 19 години. Едва ли някой си спомня за контролните мачове на националният отбор по време на подготовката му за Чили. Тогава Гунди получава истинският знак на признанието, след феноменални игри. Аспарухов става равен между равните. От този момент нататък Гунди се превръща в лидер, както на клубния си, така и на националният отбор.
      ...Със завръщането си в Левски "камъкът пада на мястото си". Аспарухов започва да ниже гол след гол и да блести с хубави изпълнения. Левски се преобразява, набира сила и се изправя в цял ръст. Присъствието на Гунди се отразява благоприятно на всички. Играта на "сините" се подчинява изцяло на онова, което тяхната девятка подсказва. И всичко в отбора започва да става по-завършено, по-модерно, по-красиво.
      ...1965 година, годината на неговата слава... Още в първите кръгове Левски набира инерция, от пет последователни срещи печели четири и само веднъж завършва наравно. Отборът отбелязва 13 гола и 9 от тях на Аспарухов. Следва знаменита серия от няколко последователни срещи: с Локомотив (тогава основният претендент за титлата) 2:0 - с два гола Аспарухов решава мача; ... С ЦСКА - 3:0, два от головете вкарва Гунди; с Академик (Сф) - 4:0 (четири гола на Аспарухов); със Славия - 2:2 (в последните пет минути два гола на Гунди). Аспарухов успява този сезон да подобри голмайсторското постижение на Диев от 26 гола, като отбелязва 27.
      Така Георги Аспарухов става за първи път шампион, става и голмайстор, обявен е и за спортист №1 на страната...
      ...29 декември 1965 г. - Флоренция (решаващ двубой с Белгия за Световно първенство на неутрален терен)... Два гола, божествена игра на Аспарухов и България е на световни финали!...
      ...Аспарухов не се възгордява. Остава си все така сърдечен, скромен приветлив и благодушен към всички. Оставя спомена за верен приятел, искрен в отношенията си, неподправен с нищо към хората...
      ... Събува обувката и свлича чорапа, за да каже с болка: "Вижте...!" И гледката винаги бива поразяваща - издути глезени, деформирано стъпало, неестествено разположени костици, стави, сухожилия. И безброй следи от хирургическа обработка... Не това не е нормален човешки крак.
      ...Контузиите са неизбежен спътник на Гунди, трупат се една след друга и нанасят непоправими злини. При Аспарухов те се превръщат в истински бич, в негова съдба. Той е беззащитен срещу това печално явление, на което не е трудно да се намери обяснение. Много са защитниците, чиято задача се свежда единствено до "охраната" на Аспарухов. В такава компания той неведнъж става обект на жестоки стълкновения. Не, това не е спортна борба, а война на кръв показвана от неможещите. Жалкото, че зад тези уродливи прояви се крият съответните наставници, поставящи "тактически задачи" за опазването на опасният съперник.
      Как болезнено изживява всичко това Аспарухов! Страда, но мълчаливо, със стиснати зъби отминава парещия досег с бутона на противника, острото съприкосновение с чуждия крак или лакът.
      ... Многобройните контузии влошават състоянието на Аспарухов от година на година от мач на мач. Вина имат и хората, които го вкарват в игра, оздравял-неоздравял, защото искат от него голове, победи. Те разчитат на неговата етичност, на дисциплината. Залагат на силната му обич към отбора, на неумолимото влечение по топката. Не веднъж му се внушава: "Трябва да играеш! Нужен си, дори и без да се напрягаш. Самото ти присъствие на терена удвоява силите на другите десет, ще смути и съперника"...
      ... 1971 г. започва като другите преди нея - с лечение процедури, специални грижи. И с надежди. Уви! Кой е допускал, че това ще бъде последната година от неговият живот.
      ... 28 юни. Заключителен шампионатен мач Левски - ЦСКА. Изходът е без значение, но в този двубой престижът има висока цена. В един момент от мача Гунди се освобождава от "пазча" си, но е свирепо подкосен отзад. Нервите на Аспарухов отдавна са опънати до скъсване. И се скъсват, не издържат. Аспарухов посяга с крак към нарушителя и е изгонен от терена (за втори и за последен път в кариерата си)!

[Hatshepsut]

Георги Аспарухов-Гунди е роден на 4 май 1943 г. в София и започва кариерата си в детско-юношеската школа на "Левски". Още 17-годишен централният нападател дебютира за мъжкия отбор, а първия си гол отбелязва на 28 септември 1960 г. срещу "Ботев" (Пловдив) (1:1).

Той изиграва 199 мача с екипа на "Левски", в които отбелязва 125 гола. Със сините печели три титли на България (1965, 1968, 1970 г.) и три купи на страната (1967, 1970, 1971 г.).

През 1965 г. е избран за спортист номер 1 и футболист номер 1 на България, печели приза за голмайстор на А група и заема осмо място в класацията за "Златната топка".

От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе за "Ботев" (Пловдив), тъй като отбива военна служба. Аспарухов носи екипа на пловдивчани в 47 мача, в които вкарва 25 гола, като печели Купата на България през 1962 г.  Аспарухов има 18 мача и 19 попадения в европейските клубни турнири - 12 мача и 12 гола за "Левски" и 6 мача и 8 гола за "Ботев". С пловдивчани достига четвъртфинал за КНК през 1963 г., а седем по-късно и със сините.Дебютира за българския национален отбор на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Изиграва 50 мача и отбелязва 19 гола в тях (18 мача и 11 гола в световни квалификации). Участва на три световни първенства - 1962, 1966 и 1970 г. Едва 28-годишен, на 30 юни 1971 г., Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със своя съотборник Никола Котков край прохода Витиня.


Днес привържениците, играчите, ръководството и служителите в "Левски" поднесоха цветя и венци на паметника на Аспарухов. На 9 май в негова чест ще се състои двубой между ветераните на "Левски" и "Ботев" (Пловдив).



Георги Аспарухов-Гунди

[Hatshepsut]

4 май: Георги Аспарухов

На днешния ден през 1943 г. е роден легендарният футболист на Левски Георги Аспарухов – Гунди. Той е заслужил майстор на спорта, обявен е за най-великия български футболист на ХХ век. През 2014 г, с указ на Президента Росен Плевнелиев, Георги Аспарухов е награден посмъртно с орден ,,Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги в областта на спорта.

Роден в софийския квартал Редута, играе в детския, а след това и в юношеския отбор на Левски. Приет е в първия отбор на едва 17-годишна възраст. През сезон 1962/1963 г. отбива военната си служба, като играе за отбора на Ботев(Пловдив), с който печели Купата на България и достига четвъртфинал за Купата на носителите на купи, като става голмайстор на турнира с 6 гола.

След като се завръща в Левски, незабравимата девятка печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу Етър във Велико Търново (1:1). Играе в 247 мача (200 за Левски и 47 за Ботев) за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за Левски и 25 за ,,Ботев"). Има участие в 36 мача (28 за Левски и 8 за Ботев) и вкарва 20 гола (16 за Левски и 4 за Ботев) за Купата на България (тогава – Купа на Съветската армия).



Незабравими остават мачовете на Левски за Купата на европейските шампиони Бенфика през сезона 1965/1966 г, в които Гунди отбелязва три от четирите гола, а Левски отстъпва с минималното на 2:3 общ резултат на действащия европейски вицешампион. Португалците изявяват желание да купят новата европейска футболна звезда, но получават отказ от Българската комунистическа партия. Интерес има и от Милан, като лично Нерио Роко е готов да му помогне да емигрира в Италия. Георги Аспарухов демонстрира любов и преданост към родината и клуба си и отказва с думи, които остават в историята:

,,Кажи им, че има една страна България, в тази страна България има един отбор Левски, може и да не са чували за него, в този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!"


За "сините" Гунди изиграва общо 199 мача, в които отбелязва 125 гола. Автор е и на хеттрик в легендарното "Вечно дерби" с ЦСКА през 1968 г, когато "сините" разгромяват съперниците си със 7:2, въпреки че "червените" вече са фактически шампиони.


ЦСКА Ч.ЗНАМЕ-ЛЕВСКИ 2-7

Дебютът на Георги Аспарухов за националния отбор на България е на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2), като има общо 19 гола за българските национали. Играе на 3 световни първенства – Чили – 1962 (1 мач, 1 гол), Англия – 1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико – 1970 (3 мача). С България достига и четвъртфинал на европейското първенство през 1964 г. Гунди е единственият българин вкарвал гол на "А" отбора на Англия на Уембли, при това, когато Англия е световен шампион:


Gundi-Wembley-Goal

За него легендите на футбола казват:

"Жадувах просто да играя с Аспарухов. На срещата Бенфика – Левски той покори Лисабон. До този момент нито един футболист от чужд отбор не бе постигал два гола в нашата врата в един мач. Аспарухов беше първият."

Еузебио

"Трябва да ви кажа, че играчи като Аспарухов не се раждат често. Той беше вдъхновение за своя отбор. Вероятно ще трябва още дълго да чакате, за да се появи талант като него. Спомням си и сега мача ни на ,,Уембли" през 68-ма. Сър Алф Рамзи ни беше казал, че българите ще играят доста защитно и че единствения играч, с който трябва да внимаваме, защото е изключителен, е Аспарухов. И ние доста внимавахме, но не достатъчно... При посещенията ми в България ме впечатли, че хората, които срещах, където и да е било, винаги говореха за Аспарухов с голяма любов, всички го изтъкваха като чудесен пример за младите играчи. Мисля, че това е прекрасно. Той беше голям играч не само заради своето умение, но и заради своята нагласа и отношение към играта. Аспарухов беше един от онези родени майстори, които никога не са се нуждаели от учители. Има такива изключения и се броят на пръсти. "

Сър Боби Чарлтън

"След срещата Левски – Милан (1:1) в София Нерио Роко заяви, че Аспарухов е център-нападателят на неговите мечти и предложи на ръководството на Милан да го закупи. За съжаление футболисти от Изтока не се предлагаха за трансфер на Запад и Милан остана без Гунди. Нашият Розато беше безпомощен срещу Аспарухов и се налагаше да му помагат Шнелингер, Анкуилети и още един полузащитник."

Чезаре Малдини

"Сега вече съжалявам, че не можах да играя отдясно с Аспарухов в отбора на света. Очаквах, че пак ще ми се отдаде тази възможност в друг юбилеен мач като този в чест на Яшин. Аспарухов имаше свои почитатели и в Германия. За него се пишеше много често в спортните колони на нашите вестници."

Герд Мюлер

Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина. Цяла България потъва в траур, като на погребението им се изсипват стотици хиляди души. То остава и до днес най-масовото в историята на страната, редом с това на Негово Величество Борис III Обединител. Невижданото море от хора хвърля в ужас управляващата комунистическа партия, която за пръв и последен път допуска такова масово стълпотворение на събитие, организирано не по тяхна инициатива, а действията, които предприема в опита си да го осуети са меко казано неуспешни.


В памет на Гунди

https://conservative.bg/4-5/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Димитър Попдимитров "Големият син отбор":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=179

[Hatshepsut]

Днес Гунди щеше да навърши 77 години!

Лeгeндaрният Гeoрги Acпaрухoв - Гунди днec щeшe дa нaвърши 77 гoдини. Пo пoвoд рoждeният дeн нa клубнaтa лeгeндa и cимвoл нa клубa, oфициaлнaтa cтрaницa нa "cинитe" във Фeйcбук публикувa eмoциoнaлeн мaтeриaл, пocвeтeн нa гoдишнинaтa.

"В пoчти вcички oбщecтвa чиcлoтo ceдeм e cвeщeнo. Зa лeвcкaритe тo винaги e имaлo пo-ocoбeнo знaчeниe, a днec ce нaмecвa oтнoвo, зa дa ни нaпoмни зa нaй-cвятия cимвoл нa клубa – вeликия и бeзcъртeн Гeoрги Acпaрухoв. Днec нeзaбрaвимaтa дeвeткa щeшe дa нaвърши 77 гoдини, нo cъдбaтa рeши другo.

Oтрeди му мяcтo в cърцeтo нa вceки eдин oт нac. Изгрaди му вeчeн oрeoл и гo прeвърнa във вeличинa, oт кoятo прoдължaвaмe дa ce учим. Дa пoпивaмe oт вcякo eднo нeгoвo дeйcтвиe, миcъл и зaвeт! Дa пaзим, cъхрaнявaмe и прeдaвaмe нa пoкoлeниятa иcтoриитe зa нeпoдпрaвeния му чaр, cпoртни дocтижeния, тaлaнт и чoвeчнocт. Зa cкрoмния и нeoбикнoвeн мaгьocник нa тeрeнa, кoйтo хoрaтa нaричaхa ПРEЗИДEНТA!

И днec cпoмняйки cи зa Acпaрухoв пo-възрacтнитe щe ни рaзкaжaт зa някoй нeгoв гoл, зa някoй финт, зa някoя прeживeлицa c виcoкoтo чeрнooкo мoмчe. Тe вcички ca зaпaзили в пaмeттa cи пoнe eднa cлучкa, cвързaнa c нeгo — и тo тaкaвa, кoятo нe ce зaбрaвя цял живoт.

Гунди бe, e и щe бъдe футбoлиcтът, кoйтo вдъхнoвявa. Днec oщe пo-яcнo ocъзнaвaмe кoлкo цeнeн, кoлкo нужeн бe тoй. Нe caмo зa футбoлa и привържeницитe, a зa oбщecтвoтo ни въoбщe кaтo примeр зa чoвeк и личнocт.

Гунди ни ocтaви мнoгo, a криcтaлнo яcнo и дo дeн днeшeн oтeквaт думитe: ,,Имa eднa cтрaнa Бългaрия, и в тaзи cтрaнa Бългaрия имa eдин oтбoр ,,Лeвcки". В тoзи oтбoр cъм ce рoдил, в тoзи oтбoр щe умрa!".

Вcъщнocт и днec, в мoмeнт, кoгaтo футбoлът e дaлeч oт cтaдиoнитe, a oбщecтвoтo e изпрaвeнo прeд тeжки прeдизвикaтeлcтвa, тoй e cпocoбeн дa ни дaдe cилa, дa ни нaучи...

A зa нac, лeвcкaритe, прocтo имa eдин нeпиcaн зaкoн – кaжeш ли ,,Лeвcки", знaчи кaзвaш ,,Гунди", кaжeш ли ,,Гунди", знaчи кaзвaш ,,Лeвcки"...

Чecтит рoждeн дeн, мaгьocникo!", нaпиcaхa oт клубa.

https://fakti.bg/sport/471085-dnes-gundi-shteshe-da-navarshi-77-godini


Цитати на Гунди:

"Избери си от големите играчи един, на когото да приличаш, без обаче да губиш своя собствен почерк и да се превръщаш в напразен подражател".

"Не разчитай на това, на което всички разчитат!"- никога няма да забравя тези думи на Витлачил. Аз самият винаги съм разчитал на изненадата..."

"Помни, че няма скрити недостатъци!"

"Няма малки противници!"

"Най-често побеждава съперникът, който е имал по-бърза мисъл".

"Никога не разчитай на чуждия неуспех, а само на своята собствена победа!"

"Не оправдавай загубите си с лошия шанс! Това е равносилно да кажеш, че победите ти са съвсем случайни..."

"Помни не само успеха, но и мъката, с която си го постигнал".

"Най-много се огорчавам от това, че понякога не те разбират свои хора..."

"Не се сърди, че те замерят- те нямат друг начин да те достигнат".

"Щом играеш за България, не си играй!"

https://www.kmeta.bg/ne-se-surdi-che-te-zameryat-te-nyamat-drug-nachin-da-te-dostignat-gundi

[Hatshepsut]

Гунди и Котков. 50 години без незабравимите

На 30 юни 1971 г. при автомобилна катастрофа загиват българските футболисти Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. По съвпадение в същия ден загиват и трима съветски комонавти. Политическите реалии създават ситуация в която покрусата на цял народ е безцеремонно потъпкана от властите, а българо-съветската "дружба" придобива трагични измерения.

През 1971 г. България вече се е отдалечила от сталинския, военизиран тип комунизъм. Стандартът на живот в големите градове е относително добър. Картонените капачки на бурканите с кисело мляко са заменени със станиолови, а тежките стъклени бутилки за прясно мляко - с полиетиленови пакети. На 10-ия конгрес на БКП Тодор Живков помпозно обявява началото на "развития социализъм".

За родените през 21 век е трудно да си представят, че някога е имало живот без интернет, дори без TikTok! В този труден живот едно от малкото масови удоволствия беше футболът. А във футбола имаше едно име над всички - Гунди. Георги Аспарухов-Гунди беше не просто име, Гунди беше понятие. В Гунди се съчетаваха талант, признание и всенародна обич.

Баща ми, запален славист, ме мъкнеше като дете по софийските стадиони да гледаме футбол. Побърквах се от скука, но два или три мача съм запомнил заради неистовия вой на запалянковците "Г-У-У-У-У-Н-Д-И!!!" Снимки на прославения футболист бяха налепени навсякъде: във фризьорски салони, над седалките на ватманите в трамваите, в таксита, магазини, клубове.

В следващите редове са спомените на няколко човека за срещите им с Гунди и Котков.

Стефан Аладжов, съотборник на Гунди и Котков в "Левски Спартак" и националния отбор:

"През 1967 г. току що бях подписал договор да играя в "Левски", влизам в съблекалнята и ги гледам като извънземни. Независимо от напрежението преди големи мачове Гунди седна до мен и ми каза: "Момче, няма от какво да се притесняваш. Влизаш и играеш без страх за да докажеш, че имаш място в отбора".

Гунди беше хубавец с лъчезарна усмивка, приятно бе да го слушаш когато говори. Преди един мач с ЦСКА той ми разказа как пред вратата на апартамента му винаги имало букети с цветя, главно от почитателки. Получавал и много писма. Една девойка му беше написала "Нищо не искам от теб освен малък сувенир - дете".

На терена не му беше никак леко тъй като в противниковите отбори винаги имаше определени поне двама играчи: единият да стои плътно до Гунди, а другият беше така наречения "метач". Срещу Гунди се играеше твърдо и безкомпромисно. Целите му крака бяха в рани и операции, обаче Гунди беше половината отбор. Когато Гунди играеше, публиката се удвояваше, макар че на него често му се налагаше да излиза от игра заради контузии.

Котков и Гунди бяха изключителни футболисти. Котков обикновено бележеше голове със силния си ляв крак. Той дойде от "Локомотив" в "Левски" с намерение като приключи с футбола да започне работа в МВР. А Гунди? За Гунди нямаше тайни във футбола. Освен, че много добре играеше и с двата крака, той отлично насочваше топката с глава там, където вратарите най-малко очакваха.

През 1970 г., преди един мач със "Славия", поканих Гунди в къщи. Той ходеше с едно бомбе, но го забрави в колата ми. Аз го закарах до тях и се прибрах. После оставих колата на брат ми, а един негов познат видял бомбето и попитал брат ми "Ти с бомбе ли вече ходиш?" Той му казал, че бомбето е на Гунди. Познатият го помолил да му го даде за малко. Извадил пинсета и с нея почнал да вади от бомбето косъмчета и да ги събира в салфетка. До такава степен го боготворяха хората.

В живота и двамата бяха големи спортсмени, интелигентни, със силно чувство за хумор. На улицата не страняха от хората, които ги спираха не само за автографи, но и да разменят няколко думи с тях. Даже си спомням когато бяхме на морето през лятото на 1970 г. Гунди, Сашо Костов, аз, Янко Кирилов и Бисер Михайлов, отидохме на почивка. Там ни разпознаха едни рибари, донесоха каса бира, риба бяха наловили, Гунди ги покани да се присъединят към нас, беше свалил колата на самия бряг. Обаче те не пожелаха, стояха на около 5 метра от нас. Радваха се, че имат възможност да видят Гунди отблизо. Няма да е пресилено ако кажа, че Гунди беше идол на цяла България.

Играх в мача срещу ЦСКА през 1969 г., дето ги бихме със 7:2. Гунди направи хет-трик. Имаше виц, че ЦСКА вкарват първия гол, за да видят колко публика има по трибуните и последния – за да видят колко публика е останала. Зрелището беше незабравимо, палеха факли по трибуните, след мача Добри Джуров (министър на отбраната) нареди да острижат играчите на ЦСКА нула-номер.

Георги Аспарухов и Никола Котков с екипите на националния отбор преди мача с Белгия, завършил 3:0. Мачът се играе на 26 септември 1965 г.

Котков беше симпатяга, изключителен спортсмен. Играхме мач с ЦСКА, бихме ги 5:2, тогава Котков вкара 4 гола. Обаче съдията изгони Якимов и Марашлиев. Котков до такава степен беше спортсмен, че успокояваше публиката, която освиркваше най-вече Якимов.

Котков редовно ходеше с официален костюм. Един от колегите го пита "А бе, Коте, що така, все с костюми?" Той отговаря: "Ами ако някой ден нещо се случи - друг да може да ги носи".

Александър Шаламанов, съотборник на Гунди и Котков в националния отбор:

"С Гунди бяхме заедно в юношеския национален отбор. Неслучайно още когато беше 17-18 годишен го включиха в основния отбор на "Левски", беше ясно още тогава, че е изключително талантлив футболист. Гунди беше много силен и с глава. Отличен дрибъл. Можеше както да организира играта, така и да подава голови пасове. Всестранен футболист. Притежаваше особен финес. Днес такъв финес във футбола няма.

Господ му беше дал всичко на Гунди. Когато ходехме по лагери из провинцията, случи се понякога, че ни поканят в местно училище. Децата веднага го наобикаляха, беше страхотно популярен. На Гунди понякога му се случваше да играе срещу такива футоблисти, които е по-добре да не ги срещаш на пътя, камо ли на игрището.

С него не сме прекарвали много време заедно, но се случи един път, че и той и аз бяхме контузени. Националният отбор замина да играе в Португалия и Франция, а ние с Гунди всеки ден се срещахме в ресторанта "Балкан", готвачът много вкусно готвеше за нас. Само че не влизахме през главния вход, а отзад, през служебния. Гунди беше баровец. На която и врата да почукаше - отваряше се.

Макар че имаше тежка контузия на глезена, Гунди никога не се оплакваше по лагерите, че нещо го боли. Към края на живота си вече не можеше и да тича добре. Специални обувки му изработваха в Австрия, стелки му слагаха".

Борислав Константинов, прес-секретар на футболен клуб "Славия", приятел и на Гунди, и на Котков.

"Питаш дали могат ли да се сравняват Гунди, Стоичков и Бербатов? Всеки е велик за времето си. Това е най-точното, което може да се каже. Както всичко друго се мени, така и футболът се мени. Ако днес Гунди играе футбола от своето време, той ще изглежда като грамофонна плоча на забавени обороти. Дори и Стоичков да играе днес - той не може да покаже онова, което е правил в "Барселона" преди почти 30 години. Гунди цялата си кариера е изиграл в един български клуб, "Левски". На Стоичков трамплинът е друг - "Барселона". Това са различни ситуации, различни шансове".

***

Катастрофата в прохода Витиня на 30 юни 1971 г. е добре документирана. На бензиностанцията Гунди спира да зареди бежовата си Алфа Ромео. Касиерката си спомня, че й е подал банкнота от 10 лв. и е отказал да вземе рестото, около 80 ст. Жената впоследствие горчиво съжалява, че не го е накарала да си вземе рестото и по този начин да го задържи за няколко секунди.

Но нали знаете как е в живота? Картината на съдбоносните събития впоследствие може да се възстанови и да се отбележат ключовите моменти. Единственото, което не е възможно, е времето да се върне назад.

След като зареждат, Гунди и Котков поемат към прохода. Взимат със себе си един стопаджия. Малко след моста над река Бебреш от странично разклонение на пътя внезапно изскача камион ЗИЛ с ремарке. Алфата се е движила с голяма скорост и въпреки реакцията на Гунди - спирачният път е бил 30 метра - колата се врязва челно в резервоара на камиона. Бензинът облива Алфата и тя лумва като бенгалски огън. Случва се непоправимото.

Ясно го помня този ден, бях на пионерски лагер в Берковица. Привечер ни събраха пред бараките, с покрусен глас началничката на лагера оповести за смърта на тримата съветски космонавти. След това съобщиха за гибелта на Гунди и Котков. Някои от учителите плачеха. За повечето деца това беше първият непосредствен допир с необратимото. Обявиха тридневен траур - заради космонавтите. Доброволски, Волков и Пацаев загинаха няколко часа преди българските футболисти при приземяването на спускаемия апарат на космическия кораб "Союз-11".

Страница на спортния седмичник "Старт", 6 юли 1971 г.

От пропагандния отдел на ЦК на БКП на всички български медии изрично е наредено да публикуват на първи страници или в началото на новинарските емисии само вестта за гибелта на космонавтите. Съобщението за трагедията с Гунди и Котков е забутано по вътрешните страници на вестниците и е съвсем кратко. На 6 юли спортният седмичник "Старт" публикува цветна снимка на Гунди и Котков в черно каре и статия на цяла страница със заглавие "Незабравимите".

Погребението на Гунди и Котков се състоя на 2 юли на централните софийски гробища в Орландовци. Преди това имаше поклонение на стадион "Герена". Оценките за броя на участниците в поклонението варират от 150 до 550 хиляди души. Второто число не изглежда да е реално, населението на София през 1971 г. е под 1 милион. Обаче спонтанното събиране на толкова много хора на едно място стряска властите и в крайна сметка води до отстраняването на Ангел Солаков от поста министър на вътрешните работи.

Спомня си Борислав Константинов:

"Погребението се превърна в политическо събитие, не защото бе на двама изтъкнати футболисти, а защото съвпадна със смъртта на тримата съветски космонавти и хората според тогавашната власт трябваше да скърбят повече за космонавтите отколкото за футболистите. Аз бях на погребението и добре си спомням цялата история. Миналия юни със съпругата на Гунди, Величка, пак говорихме на тази тема. Според нея събитията доста се драматизират от медиите".

Спомня си Стефан Аладжов:

"Тълпата започваше от площад "Пирдоп" в Подуене и се проточваше до стадион "Герена" - може би около 300 хил. души. На погребението ковчезите бяха запечатани. Бяха се наредили първо ръководителите на клуба, а след това ние футболистите застанахме на почетна стража. Казаха отначало, че ще изложат ковчезите на стадиона и хората се втурнаха натам. След това процесията трябваше да тръгне към гробищата в Орландовци. Един милиционер силно ме удари по гърба, не знаеше, че съм играч в отбора, явно си е помислил, че съм зяпач, който се опитва да проникне. След катастрофата много хора в България не вярваха, че това се е случило, че Гунди и Котков са си отишли".

Спомня си Александър Шаламанов:

"В деня на катастрофата бях вече във Враца. Ние минахме по дефилето, тъй като пътят през Витиня беше затворен. Обаче Гунди и Котков имаха служебни карти от МВР и с тях можеха да минават навсякъде. Та тия карти може да са им изиграли лоша шега. С един мой приятел бяхме отвън пред "Герена" по време на поклонението, не можахме да влезем вътре. Аз толкова много хора на едно място до тогава не бях виждал. Създаде се изкуствена конфронтация между гибелта на българските футболисти и съветските космонавти".

На Централните гробища в София двамата са погребани близо до църквата, на около 50 м. вляво. На двата гроба са поставени бюстове и релефни плочи. Винаги има и цветя.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/31314589.html

[Hatshepsut]

Как стотици хиляди си взеха последно сбогом с Гунди и Котков

Датата 30 юни 1971 година и до днес остава една от най-черните за българския спорт. На този ден в прохода Витиня смъртта си намират футболистите Георги Аспарухов и Никола Котков. Двамата пътуват от София за Враца с бежовото ,,Алфа Ромео" на Гунди, като фаталният инцидент става малко след моста над река Бербеш.

Какво всъщност се случва?

Автомобилът не успява да спре на Т-образния разклон с пътя Ботевград-Витиня-София и се блъска в движещ се по посока София камион ,,ЗИЛ". За нещастие ударът е точно зад шофьорската врата, където се намира резервоарът на колата, който се запалва. Именитите футболисти загиват на място вследствие на пожара. Това са сухите факти. За народа, който е влюбен в Аспарухов и Котков, смъртта им е истински шок. Те ще засвидетелстват признателността си към двамата спортисти на погребението им, което и до днес остава най-масовото в родната история.

Невижданото море от хора хвърля в ужас управляващата партия, която за пръв и последен път допуска такова масово стълпотворение на събитие, организирано не по тяхна инициатива, а действията, които предприема в опита си да го осуети са меко казано неуспешни.

За ,,Ботев" и ,,Левски" Аспарухов има общо 247 мача, в които отбелязва 150 гола – 125 за ,,сините" и 25 за ,,Ботев"

За да си представим по-добре какво са значели за българския футбол, а и като цяло за българите Никола Котков и най-вече Георги Аспарухов по това време, е редно да се пренесем в началото на 70-те години. По това време България е традиционен участник на световни първенства по футбол, а неизменна част от състава ѝ и движеща сила в отбора са именно Гунди и Котков.

Аспарухов вече е успял да си спечели и статута на легенда за неговия ,,Левски", след като в по-малко от 200 мача отбелязва 118 гола. През 1965 година разделя престижното осмо място в класацията на ,,Франс Футбол" за Златната топка с Алесандро Мацола и Валери Воронин, а три години по-късно реализира попадение на  ,,Уембли" срещу световния шампион Англия в приятелски мач.

Всичко това, както и фактът, че в онези времена посещаемостта на футболните мачове трудно спада под 20 000 души, обясняват защо Гунди и Котков са истински народни любимци, както и едни от най-популярните българи. Смъртта им се оказва истински шок не само за любителите на футбола, а кара народът да потъне в искрена скръб.

В тази атмосфера, крайно интересна е позицията, която заема управляващата партия. Вероятно страхувайки се от масово струпване на хора на погребението на двамата футболисти, а и заради една от най-големите катастрофи в историята на космонавтиката, в която загиват членовете на съветския ,,Съюз 11", БКП се погрижват над инцидента, случил се в прохода Витиня, да се спусне истинско информационно затъмнение. Доказателство за това лесно може да се намери след кратък преглед на заглавията на най-тиражните вестници по онова време.

Ден след трагедията, на 1 юли 1971 година, челният материал най-големия вестник в социалистическа България ,,Работническо дело" е свързан с аварията в космоса. Останалите новини, намерили място на заглавната страница, са свързани с предизвикателствата пред селското стопанство и постиженията на тружениците от Пазарджик, които са постигнали добив от 800кг. царевица от декар, както и информация за визитата на гръцкия заместник-министър на външните работи в София. Чак на последната страница на вестника се съобщава за смъртта на двамата футболисти и то в материал без заглавие.

Не е по-различно положението във вестници и телевизията. Нито ,,Народен спорт", нито ,,Старт" информират за смъртта на Гунди и Котков в броевете си от 1 юли. Чак на 3 юли вестник ,,Народен спорт" публикува снимка от погребението, а на 6-ти вестник ,,Старт" посвещава цяла страница на футболистите. Централната емисия на ,,По света и у нас" на 30 юни не прави изключение от общия фон – водеща новина е смъртта на съвестките космонавти, а оставащите минути са посветени на постиженията на селското стопанство. Чак в края на емисията е съобщено, че "днес при пътен инцидент загинаха футболистите на ,,Левски-Спартак" и националния отбор Георги Аспарухов и Никола Котков".

Кадър от поклонението

Въпреки масовото информационно затъмнение, мълвата за трагичния инцидент бързо се разпростира из цяла България. В прощалния ден към столицата се стичат хора от цялата страна, а според официални данни на поклонението присъстват 150 000 души. Съвременници на събитията обаче определят тази бройка като сериозно занижена от властите. Сами може да си представите паниката, която обзема управляващите, които не искат да допусат подобно доказателство за народна любов в деня, в който погребват съветските космонавти, да стане факт.

Положението става неконтролируемо, след като цялата столична милиция, военни и пожарникари така и не успяват да въдворят ред на стадиона и се налага политбюро на ЦК на БКП, заедно с МВР да порицаят действията на вътрешния министър Ангел Солаков. Той е определен за изкупителна жертва и е свален от поста си след заседание на 13 юли 1971 година. От разсекретените архиви на ЦК на БКП добиваме представа и за мнението на Тодор Живков, който споделя:

ТОВА, КОЕТО НИ РАЗТРЕВОЖИ, Е ПОГРЕБЕНИЕТО НА ДВАМА СПОРТИСТИ. НИЕ ЦЕНИМ ТЕЗИ СПОРТИСТИ, ТЕ СА ТАЛАНТЛИВИ, НО ТОВА, КОЕТО ДР. СОЛАКОВ ИЗВЪРШИ, НЕ ЗНАЯ ДАЛИ В НЯКОЯ ДРУГА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА СТРАНА БИХА СИ ПОЗВОЛИЛИ ДА ИЗВЪРШАТ, БЕЗ ДА СЕ РАЗТРЕВОЖИ ПАРТИЙНОТО И ДЪРЖАВНО РЪКОВОДСТВО. УЧАСТВАТ В ПОГРЕБЕНИЕТО НАД 150 000 ДУШИ! НЯКОИ ДРУГАРИ ТВЪРДЯТ, ЧЕ ТАКОВА ПОГРЕБЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ НЕ Е ИМАЛО. 150 000 ДУШИ НЕ СА УЧАСТВАЛИ В ШЕСТВИЕТО ПРИ ПОГРЕБЕНИЕТО НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ. ДРУГАРЮ СОЛАКОВ, НЕ СИ ЛИ ЗАДАДЕ ВЪПРОСА, ЧЕ ВСИЧКИ ТЕЗИ ХОРА РАБОТЯТ НЯКЪДЕ, ЧЕ ТЕ ТРЯБВАШЕ ДА НАПУСНАТ СВОИТЕ НАУЧНИ ИНСТИТУТИ, УЧРЕЖДЕНИЯ, ФАБРИКИ ЗА ТОВА ПОГРЕБЕНИЕ? НЕ ТИ ЛИ Е ИЗВЕСТНО НА ТЕБЕ, ЧЕ ТАКИВА СПОРТИСТИ КАТО АСПАРУХОВ И КОТКОВ СА ДОСТАТЪЧНО ИЗВЕСТНИ И НЕ Е НУЖНО ДА СЕ ЛЕПЯТ АФИШИ И ДА СЕ ПРИЗОВАВАТ ГРАЖДАНИТЕ ДА УЧАСТВУВАТ В ПОГРЕБЕНИЕТО, ЧЕ НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ПРОВЕЖДА ТАЗИ ХИТРОСТ, ЧЕ НА СТАДИОНА ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ ГОЛЯМО ПОКЛОНЕНИЕ? ТАКОВА ПОКЛОНЕНИЕ НЕ Е ИМАЛО. ОТТАМ СЕ Е РАЗГЪРНАЛА МАНИФЕСТАЦИЯ. НАРЕДИЛ СИ АДМИНИСТРАТИВНО ЦЕЛИЯТ РЪКОВОДЕЩ СЪСТАВ НА МИНИСТЕРСТВОТО ДА УЧАСТВУВА. ЗАЩО ИЗВЪРШИ ПОГРЕБЕНИЕТО В ЧАСА, КОГАТО СЕ ПОГРЕБВАХА СЪВЕТСКИТЕ КОСМОНАВТИ? ЗАЩО ТРЯБВАШЕ ДА ОГОРЧИМ СЪВЕТСКИТЕ ХОРА, НА КАКВО ОСНОВАНИЕ? НИЕ УВАЖАВАМЕ ВСИЧКИ ТАЛАНТЛИВИ ХОРА В НАШАТА СТРАНА, В ТОВА ЧИСЛО И ФУТБОЛИСТИТЕ, НО НЕ МОЖЕМ ДА ТЪРПИМ И НЯМА ДА ТЪРПИМ ДА СЕ ИЗДИГАТ ДРУГИ КУМИРИ ЗА НАШАТА МЛАДЕЖ И ЗА НАРОДА ОСВЕН ТЕЗИ, КОИТО ПАРТИЯТА ИЗДИГА.

В крайна сметка, въпреки абсурдните мерки, които взима властта, нищо не успява да спре българите да си вземат последно сбогом със своите любимци.

Поклонението пред Георги Аспарухов и Никола Котков, редом с това на цар Борис III, и до днес е най-масовото в българската история и остава като едно от събитията, докоснали най-силно българите през последните десетилетия.

https://bulgarianhistory.org/gundi-kotkov-poklonenie-istoria/

[Hatshepsut]

80 години от рождението на Георги Аспарухов-Гунди

Навършват се 80 години от рождението на иконата за поколения левскари Георги Аспарухов. ,,Синята" легенда остава в паметта на поколенията не просто като велик играч, а като явление за спортната общественост и цяла България.

За кариерата на Гунди е написано и казано всичко, а победите и попаденията с Левски и националния отбор ще се помнят винаги. Той бе и остава всенароден любимец. Накара няколко поколения футболисти да изучават магията на стила му и да се възхищават на майсторството. Той роди мита за красотата на играта. Георги Аспарухов е явление, надхвърлящо границите на играта футбол, защото в него хората са виждали и виждат нещо необикновено. Една искра, хранеща духа, носеща усмивка, упование и надежда. Еманация на разбирането за човек.

За националния отбор на България Гунди има 50 мача и 19 гола. През декември 1968 година той отбелязва знаменит гол срещу тогавашния световен шампион Англия насред "Уембли". Георги Аспарухов, бивш нападател на Левски и Ботев, участник на три Световни първенства, през 1999 г., бе обявен за "Футболист на ХХ век на България".

Легендарният нападател загива трагично в катастрофа край Витиня на 30 юни 1971 г., заедно със своя приятел и съотборник Никола Котков.

https://faktor.bg/bg/articles/sport-80-godini-ot-rozhdenieto-na-georgi-asparuhov-gundi

[Hatshepsut]

Балада за Гунди (2003)

За първи път на едно място са събрани всички заснети  голове на Георги Аспарухов. Авторите откриват  реликви – вещи, непубликувани фотоси и уникална кадри, демонстриращи техническите му умения на терена. Освен известните подробности от живота на Гунди във филма присъстват и някои нови моменти – за първи път за Гунди говорят сестра му Лидия Карова, негови съученици и приятели от столичния Слатински редут.

[Hatshepsut]

52 години от жестоката катастрофа, при която загиват футболните легенди Гунди и Котков

На днешната дата преди 52 години от този свят нелепо си отиват футболните легенди на България и "Левски" Георги Аспарухов и Никола Котков. Двамата загиват в жестока автомобилна катастрофа на прохода "Витиня".

На 30 юни 1971 г. Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков пътуват от София за Враца, където са поканени да участват в мач по случай 50-годишнината на местния "Ботев", с колата на Гунди "Алфа Ромео – Джулия". Около 11:30 часа в прохода "Витиня" автомобилът се врязва в резервоара на товарен автомобил. Следва възпламеняване и

двете футболни легенди изгарят живи

На погребението на всенародните любимци се изсипват повече от половин милион души от всички краища на България. Стълпотворението е толкова голямо, че когато траурното шествие достига до Централните софийски гробища, последните участници в него са на "Герена", където се е състояло поклонението.
По същото време трагедия сполетява и трима руски космонавти, пише "Спортонлайн.бг". Екипажът на "Съюз 11" Георгий Доброволски, Владислав Волков, Виктор Пацаев загива, след като при подготовката за връщане в земната атмосфера капсулата се разхерметизира.

Интересен е начинът, по който биват отразени двете скръбни вести от българските медии. Челният материал на най-големия вестник в социалистическа България "Работническо дело" е свързан с аварията в Космоса. Според журналисти, работили тогава в органа на Партията, колегите им от спортния отдел са направили опит на вечерното събрание новината за Гунди и Котков да бъде отбелязана поне в малко каре на първа страница. След телефонно обаждане до ЦК обаче последвало изсъскване и заповед: "Отпред пускате само за космонавтите! За Гунди и Котков – навътре по страниците!". Така официозът излиза с голямото заглавие "България скърби за гибелта на тримата звездни герои". "Народен Спорт" пък излиза със заглавията "Категорично "Да" за щастието на народа и разцвета на родината" и "Поклон пред паметта на героите-космонавти". А новината за гибелта на футболистите е поместена едва на 3-та страница и то без заглавие.

Обстановката в България обаче става тревожна и се налага политбюро на ЦК на БКП съвместно с колегиума на МВР да обсъди ,,някои отрицателни постъпки" на вътрешния министър Ангел Солаков. Лично Тодор Живков взема отношение и произнася гневни думи по негов адрес: ,,Другари, колкото и да звучи парадоксално, др. Солаков се смята за най–добрия познавач на футбола, въобще на спорта в България. Той се е пристрастил до такава степен, че вече неговият авторитет е подронен сериозно в МВР и в някои кръгове на нашата общественост... Това, което ни разтревожи, е погребението на двамата спортисти. Ние ценим тези спортисти, те са талантливи, но това, което др. Солаков извърши, не зная дали в някоя друга социалистическа страна биха си позволили да извършат, без да се разтревожи партийното и държавно ръководство! Участват в погребението над 150 000 души! Някои другари твърдят, че такова погребение в България не е имало! 150 000 души не са участвали в шествието при погребението на Георги Димитров!... Защо извърши погребението в часа, когато погребваха съветските космонавти? Защо трябваше да се огорчат съветските хора, на какво основание? Ние уважаваме всички талантливи хора в нашата страна, в това число и футболистите, но

не можем да търпим и няма да търпим да се издигат други кумири за нашата младеж

и за народа, освен тези, които партията издига!"

В последствие шефът на МВР и КДС Ангел Солаков е уволнен, а мястото му е заето от Ангел Цанев.

Въпреки всички опити, на стадион ,,Герена", където е поклонението, тълпата чака с часове да се отворят вратите на съоръжението. Цялата столична милиция, огромен брой военни, пожарникари и цивилни ченгета се мъчат да въдворят ред на стадиона, а всекидневно снимките и некролозите за двамата футболисти старателно се прибират от агенти на ДС.

Георги Аспарухов е роден в София на 4 май 1943 г. Става юноша на "Левски", а през 1960 г. започва да играе при мъжете едва 17-годишен. За един сезон той преминава в "Ботев" - Пловдив, а след това отново се завръща на ,,Герена". Със ,,синята" фланелка Гунди печели три шампионски титли, записва 247 участия в А група и бележи общо 150 гола. През 1965 г. Гунди става футболист и спортист номер едно на страната. Пак тогава той заема осмо място в класацията за "Златната топка". Георги Аспарухов бележи паметни голове за националния ни отбор. Разписва се два пъти на световни шампионати. През 1999 г. Гунди е обявен посмъртно за най-добър футболист на България за 20 век.
Никола Котков е роден на 9 декември 1938 г. в София. Той е юноша на "Локомотив" - София и е една от емблемите на този отбор. Никола Котков играе от 1956 г. до 1966 г. за ,,железничарите", а след това преминава в редиците на "Левски". Става шампион на страната и с двата клуба. Той има 26 мача и 12 гола за националния ни отбор.

Народната памет и любов към двете звезди на ,,Левски" е жива и 52 години след смъртта им.

https://faktor.bg/bg/articles/52-godini-ot-zhestokata-katastrofa-pri-koyato-zagivat-futbolnite-legendi-gundi-i-kotkov

[Hatshepsut]

Паметникът на легендарния български футболист Георги Аспарухов - Гунди (1943 - 1971), открит днес в столичния квартал ,,Гео Милев". Статуята е създадена по идея на фенклуб ,,Редута", осъществена от Инициативния комитет ,,Привърженици на ФК ,,Левски", Асоциация ,,Levski Family" и с даренията на хиляди левскари.
Снимка: Георги Пламенов Илиев

[Hatshepsut]

,,Гунди – легенда за любовта" е пълнометражен игрален филм, посветен на великия и обичан футболист от миналото, Георги Аспарухов – Гунди. Лентата проследява живота на големия спортист – от срещата му с Величка Маркова – Лита, до трагичния 30 юни 1971 година. В основата на сценария са неразказани досега истории от личния живот на Георги Аспарухов и неговата най-голяма любов – съпругата му Лита, с която преминават през редица изпитания на живота, футбола и системата, но остават заедно до самия край. На екран ще оживеят и някои от легендарните мачове с участието на Гунди, благодарение на стотиците специални ефекти, използвани във филма.
Очаквайте на 18 октомври 2024 година.


Гунди - Легенда за Любовта [Официален трейлър - 2024]

https://gundifilm.com/

[Panzerfaust]

Трейлърът ми хареса. Дано филмът да е напревен качествено. Със сигурност по кината ще е лудница!

[Hatshepsut]

Винаги съм се питал какво означава прякорът Гунди, разбрах че става дума за вид дребен бозайник в северозападна Африка



https://bg.wikipedia.org/wiki/Гунди


По-нататък ще публикувам статия в темата за бозайниците 

[Panzerfaust]

Едва ли е от това. Вероятно просто форма от личното му име - Георги.

[Hatshepsut]

Румен Пайташев: Гунди е явление и феномен, влиянието му върху хората не може да се опише

Румен Пайташев: Гунди е явление и феномен, влиянието му върху хората не може да се опише

От няколко години Румен Пайташев е уредник на Музея на Левски, който се намира при Сектор "А" на "Виваком Арена Георги Аспарухов". Името му обаче е популярно най-вече като българския спортен журналист, отразил 44 от най-големите футболни състезания по света - 9 световни и 10 европейски първенства, 8 турнира за Копа Америка и пет за Купата на Африка, както и два олимпийски турнира. Той е автор на доста книги на футболна тематика, има и над 200 лични интервюта с най-големите футболисти и треньори в света – Пеле, Марадона, Ди Стефано, Кройф, Бекенбауер, Еузебио, Боби Чарлтън и др.

Сега обаче поводът да разговаряме с него е филмът "Гунди-легенда за любовта", който излиза по кината през октомври. Румен Пайташев, който е бил специален спортен консултант при заснемането на лентата, даде специално интервю за Gong.bg, в което говори за легендата Георги Аспарухов.

"Да се говори за Гунди е лесно и същевременно трудно. Лесно е, защото неговата кариера е пред очите ми - имах щастието да бъда очевидец на най-силните му мачове. А е трудно, защото за него е казано всичко - той бе явление, феномен, беше изпреварил времето. Имах щастието да го гледам почти 8 години – от 1963 до 1971-а, но не мога да кажа точно в колко срещи.

Няма идеални неща в живота, но ако има идеален футболист, това е Гунди. Той беше завършен играч и роден атлет. Нямаше слабо място, притежаваше всичко във висша степен - удари с двата крака, дрибъл, а по отношение на играта с глава си остава един от най-големите майстори в световен мащаб", започва Пайташев.

Спортният журналист се върна назад във времето, за да си спомни първия мач, в който го е гледал.

,,Много добре си спомням първия мач, в който го гледах на живо. Той играеше още за Ботев Пловдив, където между 1961 и 63-та година отбиваше задължителната по онова време военна служба и там изгря неговата звезда. Срещата беше срещу Левски на стадион ,,Васил Левски и още в 3-ата минута Гунди отбеляза гол. Много от запалянковците дори се възмущаваха, че е вкарал във вратата на родния си отбор. В крайна сметка се стигна до обрат и 3:1 за Левски. Не може да се опише влиянието, което той имаше върху хората. Затова казах, че беше феномен.

1965-та беше най-силната за него - стана спортист и футболист №1 на България. Изигра невероятни мачове, а венец беше двубоят с Белгия във Флоренция, когато вкара и двата гола за победата с 2:1 и България се класира за Световното първенство в Англия през 1966 г.

Спомням си и дебюта на Левски в евротурнирите, когато отборът победи с 6:0 Юргорден. Гунди отбеляза първите два гола и игра невероятно.

В паметта ми се е запечатил и един двубой с Берое на ,,Герена" през пролетта на 1967-ма година. Мачът беше от 10.30 часа, тогава често се играеше сутрин. Качихме се с баща ми в тролея от паметника Левски, но веднага ни направи впечатление, че не беше претъпкан, както обикновено преди мач на Левски. Помислихме си, че сме объркали часа на мача и затова татко попита шофьора. А той отговори: ,,Хората тръгнаха още в 7 часа, а в 8 беше страшно - висяха по вратите". В този мач с Берое Гунди се завръщаше след поредно отсъствие заради контузия и интересът беше огромен. В тази връзка искам да кажа, че всичките му травми бяха причинени от български футболисти, нито един чужденец не си позволи да го контузи", разказва Пайташев.


Филмът за Гунди - легенда за любовта

Според него Аспарухов би бил толкова голямо име дори и в съвременния футбол.

,,Убеден съм в това, въпреки голямата разлика със съвременния футбол, който е много по-бърз. Тогава се играеше по-бавно, но имаше много големи индивидуалности. Да, и сега има топиграчи като Меси, Роналдо и Мбапе, но атлетизмът взема връх. Преди на първо място беше техническото майсторство и футболът беше по-завладяващ", категоричен е той.

Румен Пайташев си спомня с тъга фаталния 30 юни 1971 г., когато загиват Гунди и Котков.

,,Разбрах от баща ми, който ми се обади веднага, след като беше чул по радиото за гибелта на Гунди и Котков. Отначало много хора не вярваха, тъй като за Аспарухов често се пускаха неверни информации. Не всички му желаеха доброто, въпреки че беше всенароден любимец. Вечерната емисия в този ден със сигурност е най-гледаната в историята на българската телевизия заедно с тази от 10 ноември 1989 г.

Емисията през 1971-ва не започна с трагедията, а с гибелта на трима съветски космонавти, след което се премина към традиционните ежедневни новини. Чак в самия край бе съобщено, че големите български футболисти Аспарухов и Котков са загинали в катастрофа.

Другите медии също не отразиха подобаващо смъртта им. Вестник ,,Спорт", който тогава беше библията на спортната журналистика у нас, пусна на трета страница две снимки и малко текст. Подобна беше картината и в другия спортен вестник ,,Старт".

А погребението си остава най-голямото в историята на България – над половин милион души се включиха в шествието. Това като че ли стресна властта - късаха се некролозите от гробовете им, следеше се кой ходи на поклоненията в следващите години. Аз съм бил и мога да го кажа от първо лице.

Спас Тодоров и Милко Стефанов написаха книга за Гунди, но тя излезе чак 7 г. след катастрофата и то доста орязана текстово. Много жалко", с тъга заявява журналистът.

Той не крие задоволството си, че стадионът на Левски носи името на Георги Аспарухов.

,,Не мога да кажа чия е идеята стадионът на Левски да носи името на Гунди, но е чудесно. Защото той не е само легенда на Левски, а и най-великия български футболист за 20 век. И няма нищо по-логично от това.

Когато съм имал възможност да интервюирам големи световни легенди от времето, в което играеше Гунди, съм ги питал за него и най-много ме впечатлиха думите на Еузебио. Той заяви, че Аспарухов е единственият футболист, вкарвал два гола на Бенфика в Лисабон и завинаги ще остане в историята. Няколко месеца след смъртта на Гунди португалският гранд игра с ЦСКА за Купата на европейските шампиони и преди мача в София Еузебио заведе целия отбор на Бенфика да се поклони пред гроба на Гунди.

Уважението си към Аспарухов показа и Боби Чарлтън при една среща със сина му Андрей, който ми разказа за нея. На световното първенство във Франция през 1998 г. наследникът на Гунди беше в екипа на БНТ и когато отива да вземе автограф от Чарлтън, първо се представя. Когато разбира, че пред него е синът на Гунди, английската легенда го прегръща и показва страхотно уважение. Затова, ако трябва да опиша Георги Аспарухов с две думи, те са явление и феномен", завършва Пайташев.

"Гунди – Легенда за любовта" тръгва по кината на 18 октомври, продуценти са Иван Христов и Андрей Арнаудов от ,,Междинна станция", а Нова броудкастинг груп са ексклузивен медиен партньор.

https://gong.bg/bg-football/drugi/multimedia/video/rumen-pajtashev-gundi-e-iavlenie-i-fenomen-vliianieto-mu-vyrhu-horata-ne-mozhe-da-se-opishe-809554