Относно влизането на България въ Еврозоната

[Hatshepsut]

Защо България не трябва да приема еврото?

Cлeд ĸaтo Бългapия пoe пpeдceдaтeлcтвoтo нa Eвpoпeйcĸия cъюз (EC) в нaчaлoтo нa 2018 гoдинa, в тeмa нoмep eднo y нac ce пpeвъpнa дaли и ĸoгa cтpaнaтa ни тpябвa дa ce пpиcъeдини ĸъм Eвpoзoнaтa. Cпopeд няĸoи eĸcпepти, a и cпopeд финaнcoвия миниcтъp Bлaдиcлaв Гopaнoв, ceгa e тoчният мoмeнт зa ĸaндидaтcтвaнe зa мexaнизмa ЕRМ ІІ.

Дpyги oбaчe cмятaт, чe cтpaнaтa ни нe e гoтoвa и e пo-вepoятнo ĸaндидaтypaтa дa бъдe oтxвъpлeнa, a cлeдвaщaтa възмoжнocт зa влизaнe в "чaĸaлнятa" нa Eвpoзoнaтa дa бъдe cлeд няĸoлĸo гoдини. Aнaлизaтopи и пoлитици oт дъpжaвитe члeнĸи oт Зaпaднa Eвpoпa cъщo ca cĸeптични oтнocнo aлтepнaтивaтa Бългapия дa бъдe пpиeтa в ЕRМ ІІ дo ĸpaя нa eвpoпpeдceдaтeлcтвoтo.

Πo тeмaтa мнeниe изĸaзa и aмepиĸaнcĸият иĸoнoмиcт пpoфecop Cтив Xaнĸe. B ĸoмeнтap, пyблиĸyвaн oт Fоrbеѕ, тoй пocoчвa, чe пътят ĸъм Eвpoзoнaтa нe e пpaвилният зa Coфия и дaвa няĸoлĸo пpичини зaщo cтpaнaтa ни тpябвa дa зaпaзи лeвa.



Eтo и ĸaĸ тoй apгyмeнтиpa тeзaтa cи, чe пpиeмaнeтo нa eвpoтo би билo "лoшo peшeниe":

1. Baлyтният бopд пoзвoлявa нa Бългapия дa издaвa coбcтвeнa вaлyтa, ĸoятo имa фиĸcиpaн ĸypc ĸъм eвpoтo и e изцялo oбeзпeчeнa oт eвpoбaнĸнoти, ĸaĸтo и e нaпълнo ĸoнвepтиpyeмa в и извън Eвpoзoнaтa. Toвa oзнaчaвa, чe лeвът e ĸлoнинг нa eвpoтo и чe Бългapия вeчe e чacт oт eдинния вaлyтeн cъюз нa пpaĸтиĸa, бeз дa e oфициaлнo чacт oт Eвpoзoнaтa. Taĸa чe зaбpaвeтe вcичĸи ĸoмeнтapи, чe Бългapия e гoтoвa фopмaлнo дa влeзe тaм. Tя нeoфициaлнo вeчe e члeн нa Eвpoзoнaтa.

2. Baлyтният бopд e мнoгo ycпeшeн:

Toй cпpя xипepинфлaциятa, ĸoятo дocтигнa мeceчнo нивo oт 242% пpeз фeвpyapи 1997 гoдинa;
Toй пoзвoли нa Бългapия дa ce cпpaви c външнитe финaнcoви ĸpизи, вĸлючитeлнo пpeдизвиĸaнaтa oт ĸoлaпca нa pycĸaтa pyблa пpeз 1998 гoдинa и тaзи пpeз 2009 гoдинa;
Cъщo тaĸa бopдът пoмoгнa нa Бългapия дa пpeoдoлee cpивa нa Kopпopaтивнa тъpгoвcĸa бaнĸa oт 2014 гoдинa (ĸoйтo нe бeшe пpичинeн oт пpoблeми във финaнcoвaтa cиcтeмa, a пo-cĸopo oт пpoблeми c нaдзopa нa Бългapcĸaтa нapoднa бaнĸa);
Haй-вaжнoтo e, чe c въвeждaнeтo мy пpaвитeлcтвoтo нe мoжe дa взeмa зaeми oт БHБ и тoвa нaлaгa пo-cepиoзнa фиcĸaлнa диcциплинa нa пoлитицитe. Cлeд въвeждaнeтo нa бopдa фиcĸaлнитe дeфицити бяxa cтpoгo ĸoнтpoлиpaни и paвнищeтo нa дългa нa Бългapия ce пoнижи. Bcъщнocт имeннo фиcĸaлнaтa диcциплинa и нaмaлявaнeтo нa дългa нaпpaвиxa cтpaнaтa cpeд нaй-дoбpe пpeдcтaвящитe ce в тoвa oтнoшeниe в EC.

3. Зaщo няĸoй щe ce oпитвa дa зaмeни нeщo, ĸoeтo paбoти? Hиĸoй yмeн чoвeĸ нe би нaпpaвил тoвa. Πpeдвид aнĸeтитe, ĸoитo пoĸaзвaт, чe бългapитe нe пoдĸpeпят идeятa дa изocтaвят лeвa и дa гo зaмeнят c eвpoтo, e яcнo, чe нaceлeниeтo в cтpaнaтa e пo-yмнo oт бългapcĸaтa пoлитичecĸa ĸлaca.

4. Бългapитe знaят, чe c фopмaлнoтo пpиcъeдинявaнe ĸъм Eвpoзoнaтa Бългapия дoбpoвoлнo ce oтĸaзвa oт cyвepинитeтa въpxy мoнeтapнaтa cиcтeмa. Toзи cyвepинитeт oбaчe e вaжeн oщe пoвeчe пpи eвeнтyaлни пo-ocтpи cпaдoвe пpи eвpoтo.

5. Зaщo няĸoй чoвeĸ би иcĸaл дa ce пpиcъeдини и дa бъдe "зaĸлючeн" в ĸлyб, чиeтo бъдeщe e нeяcнo? Фopмaлнoтo пpиcъeдинявaнe ĸъм Eвpoзoнaтa нaпoмня xитa нa Еаglеѕ "Ноtеl Саlіfоrnіа". Taм ce пee: "Yоu саn сhесk оut аnуtіmе уоu lіkе, but уоu саn nеvеr lеаvе". Kъм мoмeнтa eдинcтвeнaтa дъpжaвa, ĸoятo e ycпялa дa дoгoвopи oпциятa cи caмo дa "пpoвepи" ĸaĸ e в Eвpoзoнaтa и cлeд тoвa дa излeзe oт нeя e Дaния. Бългapия oбaчe нямa дa пoлyчи тaĸaвa възмoжнocт.

6. Зaщo няĸoй би иcĸaл дa ce oтĸaжe oт пoзнaтитe пpaвилa и oт фиcĸaлнaтa диcциплинa зa нeщo, ĸoeтo cтимyлиpa лoшaтa фиcĸaлнa диcциплинa, ĸaтo cлyчaя c Гъpция? Интepecнoтo e, чe мoжe би тoчнo тoвa иcĸaт няĸoи бългapcĸи пoлитици и мoжe би зapaди тoвa тe ce зacтъпвaт зa фopмaлнoтo пpиcъeдинявaнe ĸъм Eвpoзoнaтa. Moжe би ca yмopeни oт oгpaничeниятa нa вaлyтния бopд.

7. Бългapия щe нaпpaви гoлямa гpeшĸa, aĸo ce oтĸaжe oт oщe eднa фopмa нa cyвepинитeт зapaди пpиcъeдинявaнeтo ĸъм Eвpoзoнaтa. Aĸo тoвa ce cлyчи, cтpaнaтa щe тpябвa дa изocтaви eднa oт мaлĸoтo инcтитyции, ĸoитo paбoтят дoбpe, пoдĸpeпянa e oт oбщecтвeнocттa и ce ĸoнтpoлиpa oт бългapи. Toвa би билo в зaмянa зa нeяcнo и пoтeнциaлнo нecтaбилнo cпopaзyмeниe, ĸoeтo cтpaнaтa нe мoжe дa ĸoнтpoлиpa и oт ĸoeтo нe мoжe дa ce oтĸaжe.

Г-н пpeмиep, cпpeтe дa cлyшaтe Бpюĸceл и зaпoчнeтe дa oбpъщaтe внимaниe нa бългapитe.

https://money.bg/finance/zashto-balgariya-ne-tryabva-da-priema-evroto.html

[Hatshepsut]

В еврозоната може да влезем най-рано през 2022 година

Най-рано след 4 години т.е. през 2022 година България може да влезе в еврозоната. Това заяви заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис пред БНР. Това може обаче да стане, само ако през това лято влезем в "чакалнята" на еврозоната т.е. механизма ERM II. За да се присъединим към ERM II, трябва да има одобрение от всички страни-членки на валутния съюз на ЕС, както и от Дания, която е член на ERM II. Разбира се, трябва и "да" от Европейската централна банка (ЕЦБ). "Ако изпълните изискванията, няма причина за отказ", категоричен е заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис.

"Ако всичко е наред с прегледа на активите в банковата система в България, страната може да се присъедини към ERM II в средата на тази година. След това трябва да минат поне три години, за да се стигне до приемане на еврото. Първите две са за покриване на маастрихтските критерии, а следващата година – за оценка на постигнатите резултати и подготвителни дейности", уточни Домбровскис. Еврокомисарят е категоричен, че приемането на еврото носи позитиви като по-ниски лихви, по-прозрачно формиране на паричната политика и предвидимост на бизнес средата, както показва латвийският опит.

Прочети още : https://www.actualno.com/business/v-evrozonata-moje-da-vlezem-naj-rano-prez-2022-godina-news_715051.html
© Actualno.com

[Hatshepsut]

Българската кандидатура за чакалнята за еврозоната се измества към октомври

Българската кандидатура за влизането в чакалнята за еврозоната – ERM II, се отлага вече официално с няколко месеца. На последното заседание на Еврогрупата в понеделник – форматът, в който заседават финансовите министри на еврозоната, е разгледал съвсем накратко напредъка на България да изпълни поетите през юни 2018 г. ангажименти за влизане в ERM II и започване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ). Формално обсъждането на българската кандидатура е станало в контекста на приемането на молбата на Хърватия, която следва същите стъпки за присъединяване към еврозоната, които за първи път бяха наложени на България – влизането към ERM II да e заедно с приемането в Банковия съюз.

Засега изглежда, че българската кандидатура се отлага по чисто технически причини, тъй като според два източника на "Капитал" ЕЦБ ще обяви резултатите от проверките на шестте български банки на 26 юли. Стрес тестовете са необходими, за да може базираната във Франкфурт институция да поеме част от надзорните функции на БНБ. От това какво точно показват те и какви евентуални последващи мерки са нужни зависи и българската кандидатура за чакалнята за еврозоната. Следващото редовно заседание на Еврогрупата, когато може да се вземе решение за България, е през октомври.

"Всичко зависи от резултата на прегледа на българските банките от ЕЦБ и дали няма да се наложат коригиращи действия", казва източник от Еврогрупата. Тъй като България е първата страна, която не е членка на еврозоната и кандидатства за влизане в Банковия съюз, пътеката все още не отъпкана. Така че е трудно да се прогнозира какви биха били предписанията на ЕЦБ и дали тяхното изпълнение не би забавило още повече участието на страната в ERM II.

Комисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси, известен със скептичното си отношение към българската кандидатура за еврото, коментира след заседанието на Еврогрупата, че "България е кандидат, всички страни ще се присъединят някой ден". Московиси подчерта, че не иска да се обвързва със срок кога София може да влезе в чакалнята на еврозоната.

Ако решението за България се отложи за октомври, то ще съвпада със следващия доклад по Механизма за сътрудничество и проверка (CVM). Очаква се Европейската комисия да го публикува през септември. Механизмът прави преглед на напредъка на реформите в областта на върховенството на правото в България, като беше стартиран през 2007 г специално за София и Букурещ. Именно на него се позовават няколко страни - членки на ЕС, които блокират влизането на страната в Шенген, но сега същият аргумент може да се използва от тях и за еврозоната. Очакването е ЕК да препоръча отпадане на CVM или поне да обяви, че то предстои скоро, ако България направи предписаните от Брюксел стъпки.

Мониторингът изрично бе споменат и в изявлението на Еврогрупата, след като България подаде писмо с намерение за влизане в еврозоната през юни миналата година. Въпреки че отпадането му не беше предусловие за влизането в ERM II и Банковия съюз, очевидно страните членки обръщат сериозно внимание на CVM.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/07/09/3935850_bulgarskata_kanididatura_za_chakalniata_za_evrozonata/

[Hatshepsut]

Кристалина Георгиева: Влизането на България в еврозоната през 2023 г. е "напълно обозримо"

България като цяло стои „много добре“ по пътя към еврозоната и влизането й по план през 2023 г. е „напълно обозримо“, заяви в интервю за БНР управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева.

В предаването „Неделя 150“ на програма „Хоризонт“ тя каза, че преди дни в Давос е разговаряла с председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард и по тази тема и тя вижда доста позитивно пътя на България.

България в еврозоната

„Моето очакване е, че плановете, които са направени за влизането в еврозоната ще се реализират точна така, както са направени. България като цяло стои много добре. Има две банки, за които имаше бележки, но те работят по това да бъдат решени и аз не виждам никакви проблеми. Това, което тя ми каза беше, че както изглежда в моята зала на заседания на еврозоната скоро ще се говори на български“, каза Георгиева. И потвърди, че влизането през 2023 г. в еврозоната е „напълно обозримо“, ако през април влезем в механизма ERM II.

„За България влизането в еврозоната сега е по-добре, отколкото в миналото, именно защото светът е по-турболентен“, каза Георгиева.

Според нея скептицизмът за присъединяването на България към валутния съюз, включително и в банкерските среди, ще донесе на страната повече парична сигурност в несигурно време.

„Когато се въвеждат повече контролни механизми, не се учудвам, че ще има скептични гласове, особено от средите на субектите на наблюдение. Ние нямаме независима парична политика, левът е закачен за еврото. Обществото поддържа сигурността от валутния борд, а не искаме да присъстваме в залата, където се взимат решения“, коментира Георгиева.

„Еврозоната разполага с ресурс от 800 млрд. евро за защита от евентуална криза или атака. Не мога да си представя конструктивно обяснение защо за нас е зле да имаме 800 млрд. евро“, продължи коментара си Георгиева. Тя допълни, че  при разговорите си в Давос с ръководителя на Европейската централна банка Кристин Лагард е получила уверение, че в скоро време в ЕЦБ ще се говори и на български.

Прогресивен или плосък данък

Управляващият директор на МВФ посочи, че разумно прогресивно облагане не пречи на растежа, а даже помага, защото намалява неравенството в обществото.

„Страните, които са избрали плосък данък имат причини да го изберат и трябва много внимателно да преценят дали тези причини все още диктуват това да бъде правилният избор“, каза Георгиева.

„В България неравенството е относително по-високо, отколкото много други страни в ЕС, затова България трябва да мисли как да го решава този проблем. Не искам да правя никакви изявление в едната или другата посока, защото тази оценка трябва да бъде направена много внимателно, като се поставят на баланс ползите и рисковете. И дали няма други инструменти, с които страната разполага – да кажем как използваме разходната страна на бюджета“, посочи тя.

„Най-важно за България е да инвестира в хората. В образование на децата от 0 до 5-годишна възраст, когато много от това, което те ще бъдат един ден, се формира. Да дава възможност за квалификация и преквалификация. Да стимулира бизнеса да инвестира в хората, защото „сега всички се оплакват, че има работа, а няма хора“, коментира Кристалина Георгиева.

Зелените политики – тласък за инвестициите

Управляващият директор на МВФ предупреди, че България не трябва да изостава от зелените политики, защото нисковъглеродната икономика ще даде нов тласък на инвестициите и ще спомогне за създаването на нови работни места.

„Ние търсим области, в които да се декларираме като лидери. И в тази област, ако ние действаме бързо и решително, за Европа има шанс да генерира по-висок растеж и да заеме конкурентна позиция в нещо, което безусловно ще става в бъдещето. И аз се надявам, че България ще намери своето място в тази ниша на нова конкурентоспособност“, отбеляза Георгиева.

„Климатичните промени са огромно предизвикателство…, но и огромна възможност за трансформиране на нашите икономики. Вярно е, че преходът към нисковъглеродна икономика означава за някои тежка промяна. Ако сте в сектора производство на въглища, това никак няма да бъде лесно. Но тя е възможна промяна, в която ние можем не особено трудно да пренасяме от едните, които печелят към другите, които губят, за да направим така, че обществото да е по-добре“, каза Георгиева.

„Сребърен куршум“ срещу ниския растеж, лихви и инфлация

„Но ние можем да действаме днес и да направим така, че да бъде по-добре не само за вас, младите хора, а за всички, защото даваме стимул на нашата икономика. Търсим го този „сребърен куршум“, с който да убием ниския растеж, ниските лихви и ниска инфлация, което ни държи в недостатъчно динамична икономика. Може би го имаме в ръцете си и той се нарича трансформиране към нисковъглеродна климатично устойчива икономика“, каза управляващият директор на МВФ.

Данък върху въглеродните емисии

Кристалина Георгиева посочи препоръката на МВФ, че постепенно трябва да се въвежда данък върху въглеводородните емисии, като най-ефективен път за поставяне на цена на тези емисии и предсказуемост на трансформацията на икономиката.

„Днес средно в света цената е 2 долара на тон. В рамките на едно десетилетие трябва да вървим към цена 75 долара за тон. Но смятаме, че фискалната политика трябва да бъде много внимателно премислена, за да не се увеличава общото данъчно бреме“. Тя подчерта, че е „много е важно където отиват парите“. „Те трябва да се използват както за инвестиране в зелени технологии, така и за намаляване на тежестта върху хората, които ще понесат бремето на този данък“.

Ниски лихви и тази година

Ръководителят на МВФ каза, че количествените облекчения – т.нар. лесни пари, са направили голяма услуга на света миналата година. Както и че МВФ е предупредил, че икономиката на света влиза в синхронизирано забавяне, след което централните банки са реагирали синхронизирано. „49 банки свалиха 71 пъти лихвените си проценти и в резултат на това растежът в света се покачи с половин процент“ до 2,9%“, каза тя и посочи, че така е избегната рецесия.

„Трябва да продължим да държим ниски лихвите и тази година, за да можем да осигурим едно малко подобрение на растежа догодина до 3,3%“, каза тя, като посочи, че това решение носи в бъдеще два проблема.

„Ниските лихви значат евтини пари – апетит за заимстване, който наду заимстването в световен мащаб до 188 трилиона долара – повече, отколкото бяха преди дълговата криза…Вторият по-сериозен проблем е, че когато лихвите са ниски, търсим доходност някъде другаде с поемането на по-висок риск“.

Проблемите в търговията – преодолими

Кристалина Георгиева изрази надежда търговското примирие между САЩ и Китай да се превърне в мир тази година, както и всички – САЩ, Китай, ЕС, да се отнесат сериозно към реформата на търговската система в света. Тя посочи, че услугите – най-бързо развиващата се сфера в световната икономика, са извън системата на международната организация по търговия, както и електронната търговия.

„Ако тези проблеми не се решат, няма как да видим подем в търговията, те не са лесни за решаване“, каза Георгиева. Тя обаче посочи, че има добра основа за споразумение между САЩ и ЕС.

https://www.bloombergtv.bg/bulgaria/2020-01-26/kristalina-georgieva-vlizaneto-na-balgariya-v-evrozonata-prez-2023-g-e-napalno-obozrimo

[Лина]

По принцип банките аха, аха да обявят и отрицателни лихви по депозитите, още малко остана........ Да,  при това положение хората предпочитат при тази ниска доходност да купят жилище вместо да ги вложат на депозит. Това не е проблем, защото винаги има едно твърдо ядро, което предпочита депозита вместо да инвестира в нещо или пък спестяванията им са твърде малки (под 20хил.) за да предприемат каквото и да било.

Притеснява ме сложнословието което българските политици и икономисти включват в речта си докато разясняват ползите от приемането на еврото.
Без да съм тесен специалист виждам само два сценария. Според първия, които раздухват нашите „специалисти” цените и заплатите ще запазят своя еквивалент със окръгляне, т.е. хляба става 0.5 евро, а заплатата от 800лв./400 евро! Много се извинявам, но какъв е смисъла от тази гимнастика?
Според вторият  приемането на еврото е обвързана с ясни цифрови обяснения, като това: да, РАЗБИРА СЕ хляба ще стане от 1 лев 1 евро, а минимална пенсия 400 евро, а минималната заплата 700 евро.  Как ще стане това? С финансова инжекция, пускаме  ги тези пари и толкова, както стана в Испания, Гърция хората да живеят добре, а ако ликвидираме корупцията след 15 години за разлика от тях няма да изпаднем в ЧАК ПЪК ТАКАВА криза, ще е в някакъв по-приемлив вариант.

[Panzerfaust]

От еврото ползи ще има за обикновените хора (няма да плащат комисиони при обмяна на валута), а и за бизнеса (ще се улесни търговията с държавите от еврозоната). Също така, ще подлежим на много по-строг контрол от Европейската централна банка (ще станат невъзможни случаи като КТБ, където управляващите откраднаха съвсем открито 4 млрд. лева). Минусите са, че търговците ще се възползват да повишат спекулативно цените и че няма да разполагаме с пълноценна централна банка, която да прави подходящи финансови интервенции при необходимост. От друга страна, ние и сега заради валутния борд нямаме пълноценна централна банка и може да се каже, че и сега сме с евро, макар на хартийките да пише левове. За мен има и още една, емоционална причина срещу еврото - българският лев е един от символите на страната, собствената валута е въпрос на престиж. Поради това предпочитам да останем с левове. Страни като Швеция, Дания, Чехия и Полша, да не говорим за Великобритания, също държат на националните си валути и засега нямат никакво намерение да използват еврото.

[Шишман]

За мен има и още една, емоционална причина срещу еврото - българският лев е един от символите на страната, собствената валута е въпрос на престиж.

И на мене ще ми е тъжно за лева, ама …...…… доведоха до там страната с грабежите и ненормалщините си: че е по-добре да влезнем в еврозоната. Така ще ги озаптят. То това беше и номера да изквичим от политиците си и да искаме ЕС да ги спре. И номера мина.

[Лина]

О, дали ще ги озаптят, как може да стане това?
Аз съм скептична към тази промяна, ние и сега ползваме еврото – имаме сметка в лева, имаме и в евро, цените на имотите са в евро, всеки може да мине голяма сделка в евро, нищо че в документите е записана левовата равностойност.
В България са възможни всякакви сценарии и това е проблем, трябва тази промяна да е свързана с реални обещания. Преди няколко месеца закупих нещо от антикварен магазин в Германия, жената бе шокирана от желанието ми да и платя  чрез трансфер  по MoneyGram, вместо да платя по банка, не ми вярваше, че моята банка ми иска 30 евро да прехвърли пари от моята сметка към нейната сметка.
И така всевъзможните непознати вече в ЗЕ такси на банките ще отпаднат ли?
Цените ще останат ли относително същите при увеличени заплати?
Само ако се гарантира това съм „за”.

Според класацията на „Евростат“ към 1 януари 2020 г. в България е регистрирана най-ниската месечна брутна минимална заплата 312 евро в целия ЕС
Латвия (430 евро),
Румъния (466 евро),
Унгария (487 евро),
Хърватия (546 евро) ,
Чехия (575 евро),
Словакия (580 евро),
Естония (584 евро),
Литва (607 евро),
Полша (611 евро),
Португалия (741 евро),
Гърция (758 евро),
Малта (777 евро),
Словения ( 941 евро),
Испания (1 050 евро),
Франция (1 539 евро),
Германия (1 584 евро),
Белгия (1 594 евро),
Холандия (1 636 евро),
Ирландия (1 656 евро),
Люксембург (2 142 евро).

За богатите хора МРЗ е надценяван инструмент, ама не само - от хора, които не са богати съм чувала бисери от рода „ама ако вдигнат МРЗ ще скочат много услугите, ще се увеличи дори таксата на личните лекари” и всякакви тъпотии.
Моето мнение е, че е нужно по-добро заплащане и ограничаване на социалните придобивки за т. нар. социално слаби, като в България трябва да се редуцират направо с 50%. Както са казвали бабите ни „Който не работи, не трябва да яде”, но труда на този дето работи трябва да се заплаща.

[Hatshepsut]

Еврото не е просто валута, то е “сбогом” на Евразия

В понеделник вечерта премиерът Бойко Борисов изненадващо обяви, че удря спирачките на влизането на България в чакалнята за еврозоната. “Чак, когато сме готови, хората са осъзнали, че това е добро, тогава ще преминем нататък”, каза той. После допълни: “Аз съм убеден, че (влизането в еврозоната) е правилно”.

Добър държавник ли е човек, който знае какво е правилно за държавата си, но не го прави? Или го прави толкова зле, че резултатът е да компрометира единственото правилно решение. Отговорът на този въпрос идва от само себе си.

Борисов не фантазира. Твърде голяма част от българите наистина имат съмнения в приемането на еврото. Част от тях са убедени, че цените ще се повишат до равнището на европейските, но заплатите ще останат български. Други виждат отказ от суверенитет, а трети се страхуват от гръцки сценарий. Тези три позиции има общ корен – недоверието към властта. Приемането на еврото не е лечение за този проблем.

Огромното мнозинство от хората просто не вярват, че управляващите са способни да вземат дори и едно решение в полза на общото благо, защото са корумпирани или са слуги на чужда воля. Устремът към еврото, напълно обяснимо, минава под този знаменател. Положението е утежнено заради липсата на критична маса независими медии, които да модерират разумен дебат за ползите и вредите от общата валута.

Комбинацията между общото недоверие към властта и зависимите медии правят от публичното пространство инкубатор за всякакъв тип пропаганда, фалшиви новини и конспирации.

През последната година правителството на Борисов постоянно рекламира устрема си за влизане в еврозоната, но пропуска да обясни защо това е нужно. Няма да е изненадващо, ако голяма част от хората са останали с впечатлението, че приемането на еврото е прищявка за рождения ден на финансовия министър Владислав Горанов. Самият той говори за сроковете за влизането в чакалнята на еврозоната, като ги обвързва с личния си празник.

Управляващите се провалиха напълно в задължението си да обяснят на обществото какви са ползите от приемането на България в еврозоната. Но не само това. Те са причина за враждебната среда, в която трябва да посадят собствените си политики. Поправката “Менда” във Валутния закон нанесе сериозни щети. Резултатът от партизанските действия на депутатите от ГЕРБ бе, че дори и онези, които нямаха съмнения за еврото, придобиха такива.

А еврото не е просто валута. То ще е геополитическа котва за България. Еврото ще е най-сериозният гарант, че страната няма да се отдели решително от европейското пространство, без значение дали на власт е Борисов, БСП, софийските русофили от “Атака” или варненските от “Възраждане” и “Воля”.

И пример за това е точно Гърция. През 2015 г. страната се намира в тежка икономическа криза, която бе предизвика не е от еврото, а от гръцкото правителство, което години наред фалшифицираше статистиката за разходите си. Така се натрупа гигантски дълг, който трябва да се плаща. Изборите през 2015 г. бяха спечелени от крайната левица “Сириза”, която е съставена от няколко леви и крайнолеви организации. В тази формация имаше хора, които се определят като маоисти и троцкисти.

Столицата Атина беше блокирана от анархисти, въоръжени с петролни бомби, а нацистите от “Златна зора” бяха трета политическа сила. В тази кошмарна политическа ситуация “Сириза“ предпочете Гърция да остане в еврозоната, защото излизането би предизвикала несравнимо по-жесток кошмар – да остане сама със себе си.

Четири години по-късно с подкрепата на европейските кредитори Гърция има стабилно правителство, отбелязва икономически растеж и бюджетен излишък. Икономическата ситуация не е идеална, но еврото запази Гърция в европейската орбита. Не само това, ами държавата се превърна в стабилизиращ фактор за региона, след като Алексис Ципрас и Зоран Заев успяха да наложат Преспанското споразумение, срещу което Кремъл работеше активно. Не е случайно, че най-големите противници на приемането на еврото от България, са проруските кръгове. Приемането на еврото е застраховка срещу тях.

Странно е, но Борисов не използва любимите си балкански геополитически примери, за да успокои притесненията на българите към общата европейска валута. Той говори за “10 милиарда свободни пари” от валутния резерв, които щели да отидат за пътища, пенсии и доходи. С това премиерът най-много да създаде допълнителни съмнения, че влизането в еврозоната ще доведе единствено до изплюскването на едни свободни пари.

Борисов не за първи път се сблъсква с допълнителните проблеми, които сам си създава. И както се случва всеки път, когато се опре и в най-малкото препятствие, той дава заден. Звучи твърде неубедително обещанието на правителството да обяснява на гражданите ползите от приемането на еврото, защото то не желае, а и не може да обяснява. Най-доброто, на което може да се разчита, е да не допускат нови ужасни грешки и просто да вземе правилното решение.

https://euractiv.bg/section/финанси/opinion/еврото-не-е-просто-валута-то-е-сбогом-н/


Малко съм скептичен, но ако въвеждането на еврото сложи край на евразийските блянове и натика русофилистиците в ъгъла, бих го подкрепил.

[Шишман]

В понеделник вечерта премиерът Бойко Борисов изненадващо обяви, че удря спирачките на влизането на България в чакалнята за еврозоната. "Чак, когато сме готови, хората са осъзнали, че това е добро, тогава ще преминем нататък", каза той. После допълни: "Аз съм убеден, че (влизането в еврозоната) е правилно". 
___________________________
Колко са хитри само, ще продължат да и крадат необезпокоявани. Пак врътнаха народа, а и ЕС-то.

[Hatshepsut]

Добавих анкета към темата 

[Шишман]

Гласувах с ДА на анкетата. Няма друг начин тези престъпници да бъдат спряни.

[Hatshepsut]

България официално е подала документи за "чакалнята на еврозоната"

Бългaрия oфициaлнo e пoдaлa дoкумeнти зa приcъeдинявaнe към вaлутния мeхaнизъм ЕRM II, дoбил пoпулярнocт кaтo „чaкaлня нa eврoзoнaтa“, кoйтo прeдхoждa въвeждaнeтo нa eврoтo, прeдaдe БНР.

Дoкумeнтитe ca изпрaтeни дo Eврoпeйcкaтa цeнтрaлнa бaнкa, cтaнa яcнo cлeд тeлeфoнeн рaзгoвoр нa прeмиeрa Бoйкo Бoриcoв c фрeнcкия прeзидeнт Eмaнюeл Мaкрoн, зa кoйтo cъoбщихa oт прeccлужбaтa нa Миниcтeрcкия cъвeт.

Бoриcoв e зaявил в рaзгoвoрa c Мaкрoн, чe Бългaрия рaзчитa нa фрeнcкaтa пoдкрeпa зa влизaнeтo в „чaкaлнятa нa eврoзoнaтa“.

Бългaрcкият миниcтър-прeдceдaтeл e пoтвърдил, чe cтрaнaтa ни щe учacтвa в плaнирaнaтa зa идния пoнeдeлник мeждунaрoднa виртуaлнa дoнoрcкa кoнфeрeнция, кoятo имa зa цeл дa търcи финaнcирaнe зa бoрбaтa c пaндeмиятa oт СОVID-19.

https://fakti.bg/bulgaria/470239-balgaria-oficialno-e-podala-dokumenti-za-chakalnata-na-evrozonata

[Hatshepsut]

Официално: България е приета в чакалнята на еврозоната

България и Хърватия бяха приети във валутния механизъм ERM II, който e предшественик на приемането на двете държави в еврозоната и еврото, се казва в съобщение на Европейската централна банка.

Този ход проправя пътя за първото разширяване на еврозоната след 2015 г., когато Литва се присъедини към валутния блок като 19-и негов член.

Централният курс на българския лев в т.нар. "чакалня на еврозоната" е определен на 1,95583 спрямо еврото (колкото е фиксирания курс на БНБ), докато централният курс на хърватската куна е определен на 7,53450, гласи съобщението на ЕЦБ.

България и Хърватия също така ще се присъединят към банковия съюз на единния валутен блок, като поставят най-големите си кредитни институции под надзора на ЕЦБ от 1-ви октомври, се казва още в съобщение на банката.

Двете държави трябва да прекарат поне 2 години в ERM II, преди да започнат практическата подготовка за присъединяване към еврото, процес, който отнема приблизително още една година, което прави 2023 г. най-ранната възможна година за пълноправното членство в еврозоната.

През този двугодишен период двете страни трябва да провеждат "стабилни“ икономически политики, да отговарят на критериите за членство и да имат стабилни валутни курсове.

Европейската комисия приветства решението за включването на българския лев и хърватската куна в механизма ERM II, както и решението на Съвета на гуверньорите на Европейската централна банка за по-близко сътрудничество с двете страни, което бележи влизането им в банковия съюз.

"Решението представлява крайъгълен камък в усилията на България и Хърватия за присъединяване към еврозоната. Сега двете страни трябва да участват в механизма без сериозно напрежение и най-вече без да девалвират основния курс на своята валута спрямо еврото по собствена инициатива, поне две години преди да могат да се присъединят към еврото. Комисията ще продължи да насърчава и подкрепя усилията на българските и хърватски власти да завършат процеса по присъединяване към еврозоната, се казва в изявлението на Комисията".

Българският лев влиза в ERM II, съобщава Българската народна банка и МФ

По искане на българските власти финансовите министри на държавите-членки от еврозоната, президентът на Европейската централна банка и финансовите министри и управителите на централните банки на Дания и България решиха единодушно да включат българския лев във Валутен механизъм II (ВМ II), съобщава и Българската народна банка и Министерството на финансите.

В процеса на вземане на това решение бе включена Европейската комисия и бяха проведени консултации с Икономическия и финансов комитет.

Централният курс на българския лев е фиксиран на 1 евро = 1,95583 лева, потвърди БНБ и допълние, че около този централен курс на лева ще бъде поддържан стандартният диапазон от плюс или минус 15 процента.

В същото време, след внимателна оценка на адекватността и устойчивостта на валутния борд в България, бе прието, че България се присъединява към валутния механизъм със съществуващия си режим на валутен борд, като едностранен ангажимент и без допълнителни изисквания към ЕЦБ.

Споразумението за участие на лева във Валутния механизъм II се основава, наред с друго, върху ангажимента на България да се присъедини едновременно към Банковия съюз и ERM II и на изпълнението от българските власти на мерките, описани в писмото за намерения от 29 юни 2018 г., които са от значение за гладкото присъединяване и участие във ВМ II.

Тези мерки са в следните шест области на политики: банков надзор, макропруденциалната рамка, надзора над небанковия финансов сектор, рамката за предотвратяване на пране на пари, рамката за несъстоятелност и управлението на държавните предприятия.

Страните, участващи в процеса по ВМ II, приветстват положителната оценка за изпълнението на тези ангажименти, дадена от Европейската централна банка и Европейската комисия. Европейската централна банка също днес оповести установяването на тясно сътрудничество с Българската народна банка.

Споразумението за участие на българския лев във ВМ II е придружено от твърд ангажимент на българските власти да провеждат благоразумни икономически политики с цел запазване на икономическата и финансовата стабилност и постигане на висока степен на устойчива икономическа конвергенция. Българските власти поеха ангажимент да предприемат конкретни мерки, свързани с политики в областта на небанковия финансов сектор, държавните предприятия, рамката за несъстоятелност и рамката за предотвратяване на пране на пари. България също ще продължи да извършва всеобхватните реформи в съдебната система и в политиката за борба с корупцията и организираната престъпност в България, с оглед на тяхната важност за стабилността и доверието към финансовата система, пише в съобщението.

Властите заедно със съответните органи на Европейския съюз чрез подходящи инструменти ще наблюдават отблизо развитието на макроикономическата политика и осъществяването на тези мерки.

Задължителните точки на интервенция във валутния механизъм ще бъдат оповестени от ЕЦБ и Българската народна банка преди отварянето на валутните пазари на 13 юли, посочват от БНБ.

https://bnr.bg/horizont/post/101308256/balgaria-e-prieta-v-chakalnata-na-evrozonata-obavi-ecb

[Panzerfaust]

Явно ще се сбогуваме с лева...

[Шишман]

Явно ще се сбогуваме с лева...

Може да е за добро на тоя етап.