Македония – вчера и днесъ. А утре?

[Nordwave]

Дунавска България достига своето най-голямо териториално разширение при цар Симеон I. След неговата смърт през 927г. тя непрекъснато губи територии: Юго-Западна Украйна, Молдавия, Зад-Карпатска Украйна, Румъния, Средна и Източна Унгария, Срем, Източна Босна, Сърбия, Черна гора, Албания, Средна и Северна Гърция.

По време на Българското Възраждане, по времето , когато до достига своите върхове – 60-те години на XIXв. Българското землище обхваща 302248 кв.км., като включва освен ядрото на българските земи: Мизия, Тракия, Македония, Моравия и част от Косово, също така: анклави Албания, Гърция (пл. Пинд), Молдавия и Украйна (Южна Бесарабия), Румъния (Банат и Трансилвания /Загоре, Седмоградско/), Турция (Мала Азия) и Украйна (Зад-Карпатско). Днес, в резултат на политиката на Великите сили (в чиито ръце сме играчка от 320 години насам), както и на некадърността на българските държавници от 1879г. и до сега, България се е свила на площ от 110987кв.км.

Разпокъсването на Българското землище в по-ново време започва през 1829г. със създаването на автономното Сръбско княжество. Тогава на него била подарена българската Северо-Западна Моравия. И продължава до 1919г. със сътворяването на Ньойския диктат от Великите сили – също толкова позорен – и за тях. Колкото и Берлинския договор от 1878г.

След Берлинския конгрес вън от България останали следните земи от ядрото на Българското землище: Северна Добруджа, Западна и Средна Моравия, част от Косово, цяла Македония, Юго-Западна и Източна Тракия.

Постепенно анклавите Добруджа, Косово и Моравия излезли от полезрението на българските държавни ръководители и на българското общество, въпреки борбите на местните българи за опазване на тяхната национална идентичност. Изключение правели Македония и Тракия.

Последни опити – в по-ново време – на България да прибере по крилото си по-голямата част от своите земи бяха:

1. Участието ни в Първата Световна война на страната на Централните сили. Тогава за три години във военно-временните граници на България бяха включени цяла Добруджа, цяла Моравия, част от Косово и голяма част от Македония.
2. Участие на България във Втората Световна война на страната на Оста.Тогава пак за три години, във военно-временните граници на България бяха включени Южна Добруджа, част от Моравия, част от Македония и част от Юго-Западна Тракия.

След Ньой всички наши съседи започнаха планомерно, целенасочено и методично обезбългаряване на заграбените български земи, чрез избиване, прогонване, изселване и претопяване на българите.

Днес в Република Македония живеят компактна маси българи, които все по-открито изявяват своето българско самосъзнание, въпреки отчаяната съпротива на сърбо-комунистическата македонска управляваща върхушка.

За да разберем днешното състояние на нещата, е необходимо да направим преглед на македонската история от най-дълбока древност до наши дни.

Преди всичко – за да се прекратят всякакви спекулации, трябва да се изясни въпроса с произхода и името на древния македонски народ.

Спекулациите са два вида и от две посоки.

1. Гърците утвърждават и застъпват тезата, че древните македонци са гърци. Естествено, тази теза има чисто политическо,включително и съвременно звучене. Преди всичко по този начин Александър III Велики е обявен за грък, а неговата империя – първата световна империя – за гръцка. На второ място се обосновава заграбването на Бело-морска Македония от Гърция в по-ново време.

Още в началото на миналия век редица български учениса опровергали тази теза и са доказали нейната несъстоятелност. За съжаление обаче, в днешно време влиятелни български учени се съгласиха с твърдението, че древните македонци са гърци. По това те не се разминават от множество световни учени, които без задълбочено изследване на въпроса, подкрепят гръцките домогвания. (Между другото, гръцките гръцките апетити са толкова големи и така нарастват,благодарение на нашата пасивност и на международната подкрепа, че нищо чудно, в най-скоро време да си позволят да обявят за гърци и траките, и преди всичко – Орфей. При това – без никакво противодействие от страна на българските учени).
2. Днешните ръководители на Република Македония и скопските „историчари” прокарват схващането, че днешната – изкуствено създадена – македонска нация – е пряк и законен наследник на древните македонци, и че няма нищо общо с българите, които са татари.

По този начин „македонстващите” или както сега се наричат – македонистите, искат да подкрепят създаването – в наше време – на една нова, изкуствена македонска идентичност, и то – непрменно в противовес на всичко българско.

Преди всичко ще изясня въпроса с „гърцизма” на древните македонци.

Древните македонци не са били гърци – самите древни гърци не са ги признавали за гърци.

През Vв. пр. Хр. Херодот пише,че македонският цар Александър I се е смятал за грък. Гърците обаче, не го смятали за такъв. Поради това, когато Александър поискал да вземе участие в Олимпийските игри, те му отказали, защото тези игри били само за гърци, а не и за варвари, какъвто бил Александър. Той се опитал да докаже, че е грък, защото е от аргоски (аргеадски) произход. Но с това той не доказва, че принадлежи към гръцкия народ, защото аргосците не са били гърци по кръв, а само били възприели гръцката култура. Още Изократ, който е живял в Vв. пр. Хр., пише, че с името гърци не се означава само племенната принадлежност, а и духът, убеждението, възпитанието. Поради това като гърци са били означавни и люде, които не са били гърци по кръв, но са държали за тях, или по-просто казано били са гъркомани. Тук обаче става дума за племенен произход. Старите гърци са считали Александър за не-грък по кръв, но, като видяли, че той изразява гръцки убеждения, приели го в игрите.

Въпреки това допускане на Александър I в Олимпийските игри, старите гърци са продължавали да считат македонците и техните царе за варвари.

Демостен е определял македонците като варвари, т.е. – не-гърци. Но, понеже някои възразяват, че той правел така по политически съображения, нека обърнем внимание на самите негови изрази. В своята Олинтска реч той се провиква: „Не е ли Филип неприятел..., не е ли варварин!” (Става дума за Филип II, бащата на АлександърIII).

Демостен не би питал тъй своите слушатели, ако не е очаквал положителен отговор – че Филип е варварин. По нататък в същата реч Демостен казва, че по време на Аристид, Никий и Перикъл македонските царе са се подчинявали на гърците, както подобава на варвари спрямо гърци. След това Демостен представя Филип не само като неприятел на Атина, но и като неприятел на гърцизма.

В една друга реч той казва: „Има ли нещо по-ново от това, гдето един македонец поразява атиняните и се разпорежда с онова, което принадлежи на гърците?”

Ето думи и от и от втора негова реч: „Филип нарушава мира с атиняните и заговаря против всички гърци.”

В третата си реч против Филип Демостен говори следното: „Филип върши неправда не само на нас, атиняните, но и на всички гърци.”

От казаното се вижда, че македонците не са считани за гръцко племе. Най-добре изтъкнал това Демостен със следните думи: „И това знаете вие, атиняни, че всичко онова, което гърците са претърпяли от лакедемонците или от нас (атиняните), това, прочее, им се случи от истински синове на Гърция. Такъв не е случаят с Филип. Филип, който не само, че не е грък и няма нищо общо с гърците, но не е поне един варварин из една почетна земя, а е недостоен македонец; от Македония нявга даже и един годен роб (слуга) не можеше човек да си купи.”

Росен Минев, вестник "Нова България"

[Nordwave]

Македония – Вардарска и Беломорска

Това е поредната заграбена от майка България територия и поредните наши братя българи, които са отделени и отчуждени от корена си. Вардарска Македония се появява като термин, след като през 1913г., след коварни действия и успеха си в Междусъюзническата война Сърбия заграбва половината от Македония – исконно българска земя, по онова време населена с два милиона българи. Другата част е заграбена от Гърция и постепенно придобива името Егейска или Беломорска Македония, често наричана и Гръцка Македония. Е, как няма да е гръцка, като гърците я заграбват като последните търгаши, жадуващи да изпълнят своята Мегали идея или създаването на Византийската империя. Докато при сърбите шовинизмът и вродената им омраза към всичко българско се явява следствие на натиска от Австро-Унгария и желанието на сърбите да заграбят плодородни български територии чак до Солун, то при гърците шовинизма и коварството се явява вид шизофрения и лудост, щом се приемат за чисти византийци и желаят възраждане на византийската империя. Така или иначе Вардарска и Беломорска Македония всъщност е Македония, онази 3-та част от българското землище – Мизия, Тракия и Македония. Площта й е 67 000 кв.км., а населението около 2 милиона до началото на XX от които 1 и 500 хиляди българи, по-голяма част турци и незначителен брой гърци. Както се разбира от тогавашни изследвания на Васил Кънчов и професор Любомир Милетич сърби в Македония няма, а за „македонци” по националност да не говорим. Но след това събитията се развиват бързо и днес исконната българска земя Македония е разчленена между 3 държави. Гърция в момента владее несправедливо Беломорска Македония с територия 34 хил.кв.км. и около 2 милиона и половина население, от които не малка част българи, въпреки политиката на Гърция. Вардарска Македония в момента е държавата Македония, която е пряк наследник на комунистическата Народна република Македония, която е създадена изкуствено през 1947 от сръбските и български комунисти. Една малка част от нашата, българска Македония се владее и от Сърбия. Ето такава е картината с третата основна част от българското землище, която се явява една втора по територия от сегашна България и два милиона българи претопени, избити, прогонени или асимилирани от сръбската и гръцка пропаганда в Македония. Равносметката е, че днес трябва да подпомагаме, като държава, тези българи в държавата Македония, които се чувстват българи, а те не са малко. Да подпомагаме тези, които са заблудени и не знаят, че са българи, а не македонци. Да разпространяваме книжнина и българска литература. Да изграждаме българска икономика чрез частен и държавен бизнес в Македония, с цел да обвържем здраво страната за нашата. За българите в Беломорска или гръцка Македония е нужна, също реална и навременна помощ и подкрепа. Според различни преброявания те са около 100 000 души, което показва все още българския характер на тези традиционно български земи. И въпреки че и собствената ни страна е смазана от национални предатели и търгаши без лица и националност, а народът ни е сломен духом и телом, нужна е помощ за българите от заграбените територии. Кой, ако не българската интелигенция ще им я даде?

Вестник „Нова България”

[Hatshepsut]

От другата страна на медала, Д-р Аспарух поп Исаков

Ако човек слуша или чете решенията в манастира "Св. Прохор Пчински", взети на Илинден 1944 г., където се "провъзгласи" така наречената "Македонска Народна Република", или ако чуе за споразумението Тито - Шубашич от 1 ноември 1944 г., с което се обещава създаването на една истинска демократична Югославия; или ако най-сетне прелисти конституцията, която не само признава равноправието на включените във ФНР Югославия народи, но още по-важното - уважава правото на същите на отделяне - човек наистина би помислил, че в Югославия най-после е постигнато онова, което не само нейните народи са желали, но и онова, което е мечта на много други народи.

Но ако е така хубаво, както се говори в горните и други подобни документи, защо е на същия този народ забранено да се интересува, да говори или пише за онова, което мислят по отношение народността в Македония автори и източници като следните:

1. Петвековните турски архиви, американските мисионери, големия руски историк Милюков, видния сръбски етнограф и историк Стефан Веркович и мнението на много сръбски вестници от миналото, констатациите на Карнегиевата комисия, като какви са се чувствали вардареца Григор Пърличев, пиринеца Паисий Хилендарски, егейците - светите братя Кирил и Методий, както и техните ученици Св. Климент Охридски и Св. Наум и защо именно византийския имератор, който разби и ослепи хиляди самуилови войници бе наречен Василий Българоубиец?

2. Защо при преброяването на населението в Югославия през 1948 г. се нареди на населението в Босна и Херцеговина да не се определя нито за сръбско, нито за хърватско, а само за "неопределено"? Защо от мнозинството в Босна и Херцеговина, което се счита за хърватско, създават нова народност - "неопределена"? И защо през второто преброяване през 1953 г. същото население в Босна и Херцеговина бе принудено да се регистрира като "югославяни"? (това са така наречените днес бошняци или мюсюлмани, бел. на изд.).

3. Дали създаването на единствения (единен, бел. на изд.) югославянски правопис е в духа на правото за "самоопределение на народите в Югославия", което така шумно някога прокламираха?

4. Защо все повече и повече сръбския език се натрапва в цялостния живот на народи, които имат свой значително богат език - езикът на Кирила и Методия?

5. Защо се откриват сръбски гимназии там, където почти няма сърби, а се закриват български гимназии там, където властта признава населението за българско - какъвто е случая с Босилеград?

6. Защо се заличават народните хърватски символи от сградата на народната опера и църквата "Св. Марко"?

Но тежко и горко на оня, който не само се осмели да каже, но дори и да помисли по тези въпроси. Той много бързо ще намери мястото си при десетките хиляди "шовинисти" и при хилядите изпратени в затвора или при стотиците избити или... "самоубили се".
 
* * *
 
Дали са удовлетворени прокламираните основни демократически свободи, обещани в споразумението Тито - Шубашич от 1 ноември 1944 г., могат да кажат всички ония които знаят, че в Югославия съществува само една партия - "Савез комунисти Югославие", която чрез своята УДБА определя какво трябва да се говори, мисли, пише, пее, твори, а на изборите колко души и кои именно трябва да бъдат "избрани".
 
* * *
 
А що се отнася до стопанската свобода могат мнозина да ви кажат и то доста неща, но по-специално селяните от Царевоселско, Струмишко, Ресенско, а така също и селяните от "Студеначко полье" в Хърватско, които с голи ръце, така да се каже, се противопоставяха на въоръжените до зъби удбаши, полиция и войска, когато искаха насила да образуват земеделски колективи.

И накрай заслужават да се кажат няколко думи и за "гарантираната" свобода на религията, т. е. за свободата на вярата, свободата на съвестта. Какво всъщност се върши по отношение на църквата, може да се види от фалшификациите, които се правят при така нареченото възстановяване на "македонската" църква и особено с нейното подчинение на сърбо-комунистически Белград. (Македонската православна църква е създадена под контрола на югославските комунисти през 1958 г., като до 19 юли 1967 г. е била канонически подчинена на Сръбската патриаршия, бел. на изд.).

Многобройните свещеници от Македония, които бяха по затворите и още по-многобройните миряни, които живеят под постоянен стрях поради своето религиозно чувство, са достатъчно доказателство за непоносимото състояние, създадено от един антирелигиозен режим.

Що се отнася до Хърватско, където населението изповядва католическата вяра, там положението не е по-добро, защото голям брой от свещениците са по затворите. Само в "казнено-поправния дом" на Стара Градишка (на около стотина километра от Загреб) има около 100 - 120 души католически свещеници в килиите за строга изолация.
 
* * *
 
Че положението в днешна Титова Югославия е непоносимо, се вижда и от големия брой бегълци: по официални съобщения около 10 души на ден.

Но да бъде човек беглец не е съвсем леко, защото се случват неща като следните:

Петимата струмишки студенти Борислав Ал. Белев, Георги Т. Костуранов, Георги Т. Яръмов, Мирчо Хр. Пецев и Стефан К. Топчев бяха избити от струмишката УДБА, която мотивира убийството с "опит за бегство преку граница". Едно обаче не е ясно: как при бягството им всички бяха погодени от куршум в челото, а и костите им изпотрошени.

Низ Македония обаче се говори, че това е предварително скроено, за да се предотвратяло едно проектирано или едно измислено бягство.

УДБА по-късно забрани да бъдат поставени кръстове над техните гробове, а когато "другарят" Тито направи посещение в Струмица, домашните на убитите студенти бяха поставени под домашен арест. (Днес в Р. Македония се отрича, че стумишките студенти са избити заради тяхното българско самосъзнание. Че това е поредната фалшификация, личи от писмото на Любен Топчев, брат на убития Стефан Топчев, изпратено на 30 май 1993 г. до представителката на Скопие в ООН Любица Ачевска: "Сакам да Ви напомнувам нещо за националниот въпрос - дека всички наши апостоли беха просветители и учители во Македония и никой от них никога до 1944 г. не се декларира от македонска националност, па били те левичари или десничари. После той период, па и до денеска, целата пропаганда во Македония от нашите проюгословени беше ориентирана против всичко що беше българско, па дори и самата идея за свободна и независима Македония я прикажувахте како бугарска и ги судехте людето за тая идея". Понастоящем Любен Топчев живее в САЩ и е активист на МПО, бел. на изд.)

[Hatshepsut]

„Българските кражби” от античните и съвременните македонци

https://frognews.bg/politika/balgarskite-krajbi-antichnite-savremennite-makedontsi.html

Ана Кочева

Спекулациите с македонската идентичност и нейното отстояване въпреки съседските попълзновения към нея беше един от не дотам политическите, поне на пръв поглед, акценти от отшумялата току-що кампания в югозападната ни съседка Македония. Той премина някак не особено забележимо сред купищата предизборни обещания, които се изсипаха в икономически план, по отношение на еврпоейското бъдеще на Македония и във връзка с уреждането на спора с Гърция.

Въпреки това обаче за пореден път на избирателите не им беше спестена тезата за себеосъзнаването на модерния македонец, което започнало още от средата на 19 век и станало преди всичко поради жестоката гръцка и българска асимилаторска политика, а не заради изведнъж открития континуитет с “античния” македонец. Това писа наскоро и “Утрински вестник” , обяснявайки как македонецът осъзнавал своята идентичност. Във форума по повод нищенето на въпросната идентичност обаче прочетохме и различно мнение, пропуснато от бдителните адиминистратори: “Каква българска асимилилация в средата на 19 век. По време на братя Миладинови не е имало нито българска държава, нито Българска екзархия. Но в песните, събрани в днешна Македония, се говори за българи, гърци, турци, власи, всякакви, но не и македонци. Този примитивен антибългаризъм ни пречи да се договорим с българите да ни признаят като нов отделен народ и да ни бъдат най-близките съюзници. Тогава веднага ще решим проблема с гърците, а албанците ще знаят, че не сме сами”.

Въпросният сборник, озаглавен „Български народни песни“ е сборник с текстове на народни песни от различни части на България, съставен от братята Димитър и Константин Миладинови от Струга. Той е издаден през 1861 г. в Загреб под заглавие „Бѫлгарски народни пѣсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ. Въ книгопечатница-та на А. Якича, 1861“. Точно с тази българска книга са правени най-едни от най-големите спекулации, включително до наши дни, като се започне от заглавието, което съседите модифицират, за да избягат от издайническия народностнен етикет „Бѫлгарски”. Преиздават го често, но преименуван като „Зборник” и така скриват от македонската общественост „себеосъзнаването” на братя Миладинови – едни от най-ярките интелектуалци на българското Възраждане.

Този подход е постоянен в науката, историята, литературата на македонците, той отдавна вече не изненадва никого. 35-годишният Виктор Канзуров от Скопие, който е журналист, обяснява: „Хората в Македония мислят, че България краде тяхната история. Че Гоце Делчев, Даме Груев, Григор Пърличев, братя Миладинови са етнически македонци. Ако някой им каже, че тези личности са били с българско самосъзнание, ще трябва около минута преди изобщо да започнат да го мразят, първо ще се чудят дали е паднал от Марс или от Юпитер. Толкова са погрешни знанията им!”

Факт! Средностатистическият македонец е подложен на здрава антибългарска пропаганда още от началните класове на школото, така че, завършвайки го, да знае, че оттатък границата дреме враг, който не прави нищо друго, освен да краде от дългата, започнала още от античността македонска история, през която, след праисторическия човек, открит естествено по тези земи, препуска „самиот” Александър Македонски на коня си Буцефал, пасъл тучна македонска трева и пил вода от бистрите охридски извори. Дългата българска ръка посяга и към светите братя Кирил и Методий, също безпрекословни македонци, които са създали македонска азбука, дето и папата понастоящем я тачи и слави навръх 24 май като свидно македонско достояние; тая ръка краде от най-славните средновековни македонски владетели, хеле пък от най-юначния Самуил, дето в пристъп на умопомрачение вероятно се е нарекъл „български цар” (което все пак не се напомня много-много). След векове българско робство" през 971 г. македонският народ пък се вдигнал на въстание срещу българската власт, воден точно от на цар Самуил. След като се освободили от българско робство, македонците влезли в люта схватка с Византия, но след дълга война Първата македонска държава паднала през 1018 г. под гръцко владичеството. ...По-късно пак по тия земи пък е бродил и Итар Пейо (Хитър Петър) - популярен герой естествено от македонските приказки... Ех, жална македонска история, при това дълга като народна песен...



Впрочем тезите, формиращи т.нар. македонска идентичност, се налагат с такова упорство, че в резултат на него по форумите в македонски сайтове се открива последователно и ясно изразено недоволство от факта, че в югозападната ни съседка все пак има хора, чиито мозъци явно не са така промити от антибългарската пропаганда. Очевидно възмущение е предизвикал „уредникот на програмата на Македонското радио Симјон Симев”, който „ ја преправаше македонската литература во бугарска... Симев удри со тупаница на маса и ни рече да престанеме да тврдиме дека Константин Миладинов е македонски, бидејќи тој е бугарски поет.” Браво на въпросния Симев, намерил се е един достоен човек, който вместо да изопачава историческата и литературна истина, е предпочел, въпреки опасностите, да назове фактите такива, каквито са. Дано ние да не му навредим, като го вадим на светло, въпреки че за „волнодумството” му най-вероятно веднага е било докладвано, където трябва.

Така наречената македонска идентичност всъщност е продукт на македонизма. Той е политическата и научна доктрина, обосноваваща съществуването на „самостоятелна македонска нация, език и култура”, различни от българската. Разбира се македонизмът е официална идеология в Република Македония, независимо от щенията й скоро да стане член на ЕС. В югозападната ни съседка все още май не са разбрали, че историческите, културни и всякакви духовни посегателства към съседите не строят, а рушат мостовете, които са най-голямото европейско достояние. Останалото е равносилно на изолация – от съседите, от Балканите, от Европа и от света. От който впрочем май македонците не изпитват особена нужда, те са си самодостатъчни, а пък градовете им отдавна са минали и задминали европейските. Нали знаете онзи виц за македонеца, който отишъл до Лондон. Отседнал в хотел на брега на Темза, вечерта имало пълнолуние, той гледал дълго от балкона, па накрая въздъхнал и рекъл: „Ех, Лондон, Лондон, сущи Кукуш!”

[Hatshepsut]

Македония при първите Асеневци (1186-1241 г.)


Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II

Автор: Проф. Пламен Павлов

https://trud.bg/

Във времето на българския цар Калоян солунският византийски писател Йоан Ставракий отбелязва, че името на „... оня прочут Самуил и до днес е в устата на българите...“

Охридската архиепископия не губи своята самостоятелност, но признава старшинството на „Великата църква“ в Търново

Когато става дума за историко-географската област Македония през Средновековието, в нашето съзнание най-силно изпъква величавата фигура на цар Самуил (997-1014) и олицетворяваната от него непримирима борба за запазване на свободната българска държава. Много по-малко се говори за времето на Второто българско царство (XII-XIV в.), в което македонските българи са не по-малко българи от преди, а и до днес. Нека посочим някои показателни примери от времето на първите Асеневци - примери, които категорично показват, че става дума за българска, а не за някаква измислена и самодостатъчна „македонска история“.

През пролетта на 1186 г. братята Теодор-Петър и Асен (Иван Асен I) събират своите привърженици в Търново и обявяват възобновяването на Българското царство. По-големият брат Теодор, следвайки примера на въстаническите царе Петър Делян (1040-1041) и Константин Бодин (1072-1073), заедно с короната приема името на светия цар Петър (927-969). И двете мащабни въстания са организирани и протичат основно на територията на историко-географската област, която в онези векове обаче се нарича не „Македония“, а... България! Как тогава да повярваме на псевдонаучната скопска пропаганда, че Василий II Българоубиец не е разбрал с кого е воювал четири десетилетия и кого в същност е завладял...

По думите на византийския историк и тогавашен „министър“ Никита Хониат още в началото на въстанието Петър и Асен заявяват, че ще обединят “... мизите и българите под една власт, както е било някога...“ В случая мизи са наречени жителите на темата (провинцията) Паристрион между Стара планина и Дунав (античната Мизия) с център Дръстър/Силистра, а българи - онези на аналогичната област България със столица Скопие! Като хора, свързани с армията, Петър и Асен явно са имали връзки с единомишленици от югозападните български земи. При обявяването на освободителното въстание в Търново в центъра на вниманието е една „неръкотворна икона“ на св. Димитър, донесена от българи, които са били на военна служба в Солун. И е напълно възможно да става дума за македонски българи... А когато император Исак II Ангел през лятото на 1186 г. самохвално заявява, че е покорил българите, един цариградски първенец отбелязва с ирония - Исак е „... по-велик от Българоубиеца...“, защото с един удар е победил, докато Василий се е борил с българите цял живот! Името на този знатен ромей е Лъв Монастириот, а корените му са от град Битоля, наричан и с гръцкото име „Монастири“. Остава и той да не е знаел какви хора живеят в Битоля...

От кореспонденцията на цар Калоян (1197-1207) с папа Инокентий III научаваме, че Асеневци са сочели „... старите наши императори...“ Симеон, Петър и Самуил за свои „прародители“. Калоян се позовава и на техни книги и „законници“, с които Петър, Асен и Калоян са разполагали. Без съмнение най-ефектният израз на тази приемственост е казаното от цар Калоян, че отмъщава на ромеите заради престъпленията на Българоубиеца, поради което самият той се явявал „Ромеоубиец“! И не на последно място, по същото време солунският писател Йоан Ставракий отбелязва, че “... оня прочут Самуил и до днес е в устата на българите...“

Овладяването на Средец/София открива пътя към днешна Македония. През 1195 г. е организиран поход към Беломорието, при който цар Асен разгромява ромейските войски. За управител на освободените земи с център Струмица е поставен Добромир Хриз. Честите обрати във войните и собствените му амбиции карат Хриз да лавира. Находчивият болярин превръща в своя „столица“ крепостта Просек (при дн. Демир капия) на р. Вардар - своеобразно копие на Търново. Поведението на Хриз, когото Никита Хониат сравнява с „хамелеон“, е неприемливо за Калоян - през 1202 г. Хриз е елиминиран, а земите му са включени в пределите на държавата. И още нещо, в диалога с папа Инокентий III заедно с търновския архиепископ Василий участват и митрополитът на Велбъжд (Кюстендил) и епископите на Скопие и Призрен - и тримата от диоцеза на Охридската архиепископия „... на цяла България...“

През 1208 г. загубилият борбата за престола севастократор Стрез, брат на цар Борил (1207-1218), търси убежище при сръбския жупан Стефан и с негова помощ овладява някогашните земи на Хриз. Скоро обаче севастократорът се помирява с Борил, а сръбската агентура е подложена на гонения. За преговори с българския господар в Просек пристига Сава, брат на сръбския владетел и бъдещ национален светец на Сърбия. Смиреният монах организира подлото убийство на севастократора (!), но Просек и земите на Стрез не падат в сръбски ръце. По-силен се оказва епирският деспот Теодор Комнин. В борбата за престола през 1207 г. участва и Алексий Слав, първи братовчед на Борил и Стрез. Той откъсва Родопите и част от Македония, а негова столица отначало е крепостта Цепина (при Дорково, Пазарджишко), а след това Мелник. Слав се съюзява с латинския император Анри дьо Ено, а след смъртта му през 1216 г. - с Теодор Комнин. След 1230 г. владенията на Слав влизат в пределите на българското царство. Колкото и да е куриозно, в книгите по „македонска история“ Добромир Хриз и Стрез са представяни като „македонци“ и „македонски владетели“ - откровена фалшификация на фона на онова, което разказват съвременните им византийски, сръбски и други автори.

Дошлият на власт през 1218 г. Иван Асен II предприема действия за възстановяване на териториалната цялост на страната. След победата при Клокотница през 1230 г. “... без кръвопролития...“ Иван Асен разпростира своята власт над Източва Тракия, Беломорието, „... Серес, Пелагония (Битола) и Прилеп със земите около тях...“ В грамотата, издадена в полза на търговците от Дубровник, са изброени областите („хори“) на царството, включително „... Скопската област, Прилепската и Деволската област..., Арбанаската земя [Албания]...“ Постигнатото е помнено от българите в югозападните земи в продължение на векове. В началото на ХIV в. атонският монах и философ Момчил-Неофит, по произход от Македония или днешна Албания, при пререкания с гръцките си събратя саркастично напомнял за победата на Иван Асен:

“... Щом те срещне непременно
той „Клокотница“ ще каже...“

През 1230 г. солунският деспот Мануил Комнин, зет на българския цар, се превръща в негов васал, а под българско влияние попада и Сърбия. Както разказва патриарх Евтимий, “... благочестивият български цар Иван Асен (...) подчини цялата Македонска област (Източна Тракия), още и Сяр с цялата Атонска Света планина, освен това и славния Солун с цяла Тесалия, също и Тривалия, а също и Далмация, която се нарича и Албанска държава, дори и до Драч...“ В Бориловия Синодик е записано: „А тези митрополити ... бяха при благочестивия цар Асен под властта на Търновската патриаршия: Антоний и Даниил, митрополити серски (...), Анастасий, Епифаний и Димитрий, епископи велбъждки, Йоаникий и Сергий, архиепископи охридски...“ Охридската архиепископия не губи своята самостоятелност, но признава старшинството на „Великата църква“ в Търново. Ако не изцяло, то голяма част от гръцкото висше духовенство е заменено с българско, а тесните връзки с Търново дават силен тласък на културата. Симптоматично е, че единственият запазен ръкопис на житието на патриарх св. Йоаким I Търновски (1235-1246) е именно от Македония!

Българското народностно самосъзнание на тогавашните „македонци“ е отразено в редица паметници. В преработката на забележителната творба на преславския писател Черноризец Храбър „За буквите“ се говори за само и единствено за българи, като се отдава предпочитание на българския език пред гръцкия в църковните служби. И това не е случайно, нито е анахронизъм - подобно послание е особено нужно именно в Македония предвид силата на гръкоезичието в практиката на повизантийчената Охридска архиепископия. А когато завършват преписа на т. нар. Болонски псалтир, книжовниците Йосиф и Тихота не без гордост заявяват: „Тази книга се написа в град Охрид, в селото, наречено Равне, при българския цар Асен...“

[Hatshepsut]

Час по България - Българи родом!

Част 1


Част 2

[Hatshepsut]

Да говорим за Македония - стига лалугерска политика на ослушването


Ефим Ушев

Може ли да има модерност в приемането на един жив и до днес проповядван Титов комунизъм на омраза и отричане на България?

Вече по пръстите на двете си ръце (т. е. станаха доста) преброявам хората, които по проблема ни с РСМ са в ролята на лалугери, които непрекъснато се оглеждат и ослушват страхливо, какво ни казват от други страни и току поучават населението: „Виждате ли, става страшно, нали ви казвах, никой не ни подкрепя. Дайте да се снишаваме да мине бурята, майната му на Тито и политиката му, да влизат в ЕС, пък който ще там да се оправя!”

Ама ей, другари, това не беше ли цялата ни комунистическа „байтошовска”, унизителна и много мръсна политика  през всичките изминали години? Когато се снишавахме, натискахме си парцалите (в буквалния смисъл), а с българите в околните страни правеха каквото си искаха и както си искаха...

Стига лалугерска политика на ослушването,

„уважаеми”!
За кого още не е ясно, че има един съседен елит, който продължава инерцията с политиката на югокомунистическия комунизъм, чиито темели са омразата и ненавистта към „източниот сосед”? „Соседот”, чиято история се преобръща наопаки, променят народността на отдавна загинали хора и ги записват и водят в книги и „уикипедии” както си искат! Че продължават да култивират у новите си поколения омраза и ненавист в учебниците на образователната си система...
Другари титовисти и юголюбители в България! Защо толкова държите да унижавате народа и управлението на страната си? Не мога да разбера какъв е залогът за тези хора - да настояват така стръвно и да искат час по-скоро в залите на Европейските институции да се пренесе и да започне да звучи същата тази омраза, всевъзможни претенции и ненавист от същия този съседен елит, който е впрегнал лъжата като основа на политиката си към България? Не разбирате ли, че това не е в интерес на собствената ви страна и ролята ви на лалугери никак, ама никак не ви отива?
Ако виждате някакви кусури в подхода на правителството по защита на националния ни интерес в този спор, бъдете така добри да ги кажете ясно и да искате поправянето им. А не само да стоите отстрани и да злорадствате кой и от коя държава какво казал и как ни се карал...

Напоследък и друго може да се види – като един вид „отглас” от засилената злъч откъм Вардара към България, правят се снимки на опашките за българско гражданство пред нашите консулства и посолството ни в македанската столица, пускат се във ФБ с язвителни коментари, в стил „Къде сте тръгнали, бе? Нали сме фашисти и татари?” Затова ми се ще да се обърна към тези наши „смелчаци”, които се поддават на провокациите и да им кажа: господа, престанете на плюете по българите в Македония, за това, че искат българско гражданство!

Това е тяхно легитимно право

и те заявяват българския си произход, пренебрегвайки цялата последваща омраза на сърбоманите в тяхната страна, която знаят, че си навличат! Това не са хората, към които трябва да насочвате стрелите си! Уважавайте ги, защото на тях се крепи все още българщината в този озлобен Титов остатък, в който Сърбия превърна една исконна българска земя за годините след ВСВ!

Разбира се, веднага ми се отговаря, че те вземат паспортите, заминават за Европа и пак продължават да ни нападат... Естествено, че такива не се изключение, има ги. Но заради такива единици не може да отказваш гражданство на българи! Освен това, трябва да се знае, че в нета бъка от фалшиви профили на сърбомани именно на тази основа, дори платени тролове от времето на Груевски, чиято задача е именно да тровят пространството с омраза. Затова казвам, че не бива, не може да се репчим на българите, наредили се за българско гражданство. Тяхно право е! И наше задължение да им го дадем... Наскоро дори ми се наложи да се включа в дебат, течащ на стената на проф. Александър Кьосев във ФБ, където отново се продължаваше мантрата как от Европата наистина не ни разбирали по спора с Македония и трябва, едва ли не, да се кротнем и да ги приемем, пък каквото ще да става. Според проф. Кьосев дори с ветото сме влизали в московския коловоз, модерните нации имали съвсем други виждания вече, да не постъпваме емоционално...

Аз обаче питам,

проблемът с „неразбирането” не е ли проблем на неразбиращия?

Ако аз не разбирам даден закон, това оправдава ли ме да не го спазвам? Не, просто длъжност ми е да седна и да се запозная с него! Така е и с „неразбиращите” господа, които по-скоро не искат да разбират, а не че им е толкова сложна материята. Всяка една от държавите, които се правят, че не разбират, са имали свои кореспонденти и дипломати в Македония, които са отразявали всичко през годините до най-малките подробности. Просто трябва да се погледнат в книгите и/или документите им, „грамите”, както им казват на дипломатически език. Или пък по-лесното – да накарат някой да попрочете и да им разкаже кое как е било. Така че – толкоз за „неразбирането”, което всъщност съвсем не е неразбиране, а си е просто примитивно оправдание... Колкото до т. нар. „модерните” – интересно кои са тези модерни нации, които биха искали да вкарат една такава балканска препирня в залите на Европарламента, вместо да направят всичко възможно тя да бъде предварително решена? И кои биха били тези „модерни” нации, които са готови да привнесат, да приемат при себе си една отречена от всички тях

идеология на фалша и омразата, на ужасния сръбски югокомунизъм,

каквато е идеологията, изповядвана и до днес открито в РСМ? Може ли да има модерност в приемането на един жив и до днес проповядван Титов комунизъм на омраза и отричане на България при нашите съседи?
Обърнах се и директно към проф. Кьосев, че може да е сигурен, да ми вярва - никаква емоция не влагам по проблема „Македония”, просто мразя фалшификациите и сеенето на омраза както към всеки друг народ, така и към българския.
Нещо такова е и с някои други аргументи против ветото към Македония, изтъквани от неслучайни приятели. Например споменатият „московския коловоз”, или пък за някакви правила на ЕС, които не ни позволяват да „злоупотребяваме” с вето...
По въпроса за Москва може да се каже, че няма страшно, тъй като Скопие е вече член на НАТО, а и руснаците нали целят дестабилизацията на ЕС и НАТО, така поне те сами открито заявяват в официалните си документи. А какъв по-удачен начин от дестабилизация, от влизането на една титово-комунистическа страна в Европа, която с озлоблението си и претенциите си към други страни-членки би внасяла непрекъснати раздори в съюза и така ще го дестабилизира. Значи за Москва е изгодно Македония да влезе в ЕС точно такава, каквато е в момента, а София само пречи на подобни московски стремежи... А вярвам за всички известно, че по самите правила на ЕС, в него не може да влезе държава, която воюва с друга? Какво друго е отношението на югомакедония, а и сега - РСМ, към България и "татарите-монголи", освен война? Тази война ли е просперитета, за който се говори в основополагащи документи на ЕС? И нея ли искат някои да внесат в ЕС? И защо?

Всъщност, отговорът ни, който те не са очаквали, разлигавени от предишната ни отстъпчивост и добронамереност, само ги разобличи по-ясно в отношението им към нас - стана ясно и за слепците

какъв чакал сме имали до вратите си,

каква злоба и ненавист е култивирана в тази земя през последните 80 години. Така че защо трябва да преглътнем и това?
Ето например пък политологът Николай Василев говори, че ветото на България към Македония работи само за „мелницата на Каракачанов” Но, г-н Василев, каква е тая „мелница на Каракачанов”? Само един Каракачанов ли е възмутен от лицемерието и словоблудството на югополитака Зоран Заев? Това същото лицемерие не достига ли и до твоята „мелница”, до моята, до мелницата на всеки българин?
В края на краищата, не само Каракачанов се възмущава от гаврата с българското достойнство и история, все по-нагло демонстрирана през последните месеци на най-високо ниво в РСМ? Нали точно това е българската позиция в момента – признаваме техния днешен идентитет и език, но те трябва да признаят българските корени и на едното, и на другото, и да престанат да фалшифицират българската история?
Не съм чул Каракачанов или Захариева да са отрекли това, макар че в РСМ казват точно обратното. Мисля, че прекалено много се оправдаваме с „мелницата” на Каркачанов, а сякаш не виждаме тъпоглавото упорстване на днешните югополитици в РСМ, които отказват да преговарят, закриха историческата комисия, не желаят да спазват подписани от тях договори! Затова казвам, че няма лични „мелници”, а проблема ни трябва да е на ниво Европа, която да си даде труда и да прогледне!
Било като прочете това-онова, било като поразпита някогашните, а и днешните си дипломати, като прочете техните доклади и пр. 

Ние си имаме своите трески за дялане, вярно. Които не са никак малко. Но с „дувар” може ли да се диалогизира? А дуварът в момента е РСМ, която тича от посланик на посланик в Западна Европа, плаща на медии да вземат страната й...
Това, всъщност, което прави югополитиката срещу България близо 80 години...
И на това наистина трябва да се сложи край! 

https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-da-govorim-za-makedoniya-stiga-lalugerska-politika-na-oslushvaneto

[Hatshepsut]

Иван Николов: Отношенията “София-Скопие“ – къде е проблемът?

На 30 декември 2020 г. и на 2 януари 2021 г. МИА разпространи текст и интервю на премиера Зоран Заев, в които той излага основните принципи на своята политика и особено към България. Не може да се отрече добронамерения тон на всяко негово твърдение, независимо от „горчивината“, която е останала у него след българското вето. За нас заслужават внимание думите му: “Патриоти се тие, кои го осигуруваат, обезбедуваат и заштитуваат македонскиот идентитет и jaзик…“

Погледнато по-широко извън формулата, наложена след 1944 г. за македонския идентитет, това е предизвикателство, което налага по-сериозно, по-задълбочено и освободено от идеолого-пропагандните стереотипи тълкуване . То би трябвало да проследи обективно протичащите държавотворни, националноформиращи и културноопределящи процеси от IX до ХХ в. ,в които личностите, изникнали от недрата на народа, оставят трайна следа.
Проблемът е там, че македонската държава, възникнала след Втората световна война и изграждаща национален идентитет, език и култура изключително върху идеологическа основа, има претенцията, че е законен наследник на целокупната духовност, създадена през вековете на тази територия извън нейната политическа рамка. Тази претенция се осъществява чрез една “научна“ методология, която не подбира средства, за да заличи и изкорени от паметта на поколенията, думата „българин“. Самият факт, че тази порочна методология не е ревизирана до днес, е воденичният камък, който дърпа надолу днешните държавници, политици, учени и общественици в Скопие.

Пропастта между историческата фактология и нейното тълкуване от съвременните корифеи на македонската духовност за мен зейна отново след като прочетох един текст във в. „Денешен“ от 8 декември 2020 г. със заглавие „Пишано сведоштво на Димитриjа Миладинов: Грците ги украдоа моштите на св. Климент!“ Авторът е Блаже Миневски. Става дума за пребиваването на руския славист Виктор Григорович през пролетта на 1845 г. в Македония. Научните си открития и размисли за миналото на тези краища той систематизира в книгата „Очеркъ путешуствiя по европейской Турцiй“, Москва 1877 г. Съвсем разбираемо Блаже Миневски не цитира самия Виктор Григорович, а проф. Харалампие Поленакович, който твърди: “Имено, заедно со Димитриjа Миладинов, го посетил манастирот Свети Климент, нашол едно Климентово житие, зeл некои ситници, а потоа го посетил селото Издеглавиjе, во Долна Дебарца, верувайки дека тук била некогашната Главеница, едно од местата каде што престоjувал Климент, и каде, според пишуваньето во Житието што го нашол во Охрид, се наогале камени столбови со „натписи во кои се говорело за покрстуваньето на словените“.

Хайде сега да видим какво пише самият Григорович по този повод: “…В найденомъ мною житiи св. Климента встречается следующее место: ( следва гръцкият оригинал) и превода на Григорович: въ Кефалинiи на языке БОЛГАРСКОМЪ названной Главиница и теперь еще видетъ можно сохранившiеся каменные столбы, на которыхъ вырезаны надписи, знаменующiя обращенiе къ Христу и водворенie всего народа (БОЛГАРЪ…“)
От Харалампие Поленакович, който е един от първите представители на псевдохуманитаристиката на младата държава, до Блаже Миневски, т.е. до днес, премахването от всички исторически документи на думата „българин“ е задължително.

И още един пример, отново във в. “Денешен“, от 29 декември 2020 г. Текстът е озаглавен: “На денешен ден: Во 1920 година почина Марко Цепенков, а на Македониjа и на Македонците им остави богатство од 10 томна народна ризница“. Публикувани са откъси от автобиографията му, като са „прескочени“ онези места, където се споменава думата „българин“, „българско“. Например съвременният македонски читател не трябва да прочете следното:“…Ей бае Цепенков – ми рече Илиев, редакторо на сборнико – знаиш како велат филолозите од Европо? „Прияхме сборнико Ви (пишаа до Министерството ), паметнико на БУГАРСКАТА книжнина и друго.
Кога чуф тие сборови од Илиев, од радост кье одлетаф…“
Автобиографията на Цепенков завършва с едно стихотворно пожелание към себе си, в което също срещаме компрометиращата дума:
„…
Дай ми здравие, изцели ме…
…Да допишам приказните…
…Сите да ги напечатам
Вечен спомен да остаам
НА МОЙ МИЛ НАРОД БУГАРСКИ…“
Господин Пендаровски, господин Заев, господин Мицковски, господа учени от МАНУ, господа политици, новинари, люде, защо унижавате себе си, като продължавате да обслужвате една антинаучна и аморална доктрина, чието предназначение е да държи в мрака на невежеството цели поколения!
Да. РС Македония е реалност и вие сте нейни граждани и ръководители. Вие искате да се наричате македонци, да говорите македонски език. Кой ви пречи!? Но вие нямата право да злоупотребявате с паметта на отдавна преселилите се в отвъдното светли личности на нашето Възраждане и революционни борби. Те всички, до един, сами наричаха себе си „българи“, а вие упорито според рецептата на Колишевски, Мойсов, Конески, Узуновски, Гигов ги прекръщавате юнашки, потъпквайки елементарните принципи и на науката, и на морала.
С този ли багаж искате да влезете в Брюксел?
Какво иска да каже , например господин Мицковски, когато изкачвайки се на връх Петлец, лобното място на Даме Груев, по повод годишнината от геройската му гибел, заявява: „Борбата на Даме Груев е наш долг за Македония!“ (02.01. 2021 г.)
За каква Македония се бореше Даме Груев, за тази, в която фалишифицират документалната фактология и сменят с късна дата и без свян националната принадлежност на най-светлите личности, родени на тази земя? И за да не бъда голословен ще приведа думите на един „изследовател „ на живота и делото на Даме – д-р Душко Константинов. В книгата си „Дамян Груев“ той наслагва лъжа върху лъжа, само и само да угоди на конюнктурата за заличаване на духовната и национална същност на историческите личности, родени в Македония. Например: “Треба да се знае вистината за средбата мегу Груев и екзарх Йосиф во есента на 1897 г. Разговорот не заврши со некаква спогодба. Тие не можеа да се разберат заради суштинската разлика: екзархот беше еволуционист и носител на великобугарскиот национализам, а Даме Груев беше револуционер и сеач на македонската народностна самобитност…“( д-р Душко Константинов, „Даме Груев“,Скопие, 1968, стр.80-81)
А ето какво казва самият Даме за тази му среща:
“ Екзархът по донос на общинския председател ме бе повикал за обяснение, уж заради безбожие. Ясно казах на екзарха, че не безбожие, а по-скоро да се опасява заради организацията, за която всичко му разказах. Екзархът се отнесе благосклонно, не ме посъветва да се откажем, но тогава само изказа опасение, да не би с прибързани действия да предизвикаме австрийската окупация на Македония. Ние враждебно се отнасяме към сръбската пропаганда; екзархът сигурно е бил убеден, че нашата деятелност не е безполезна, защото той изобщо не намери, какво друго да забележи освен споменатия страх от австрийска окупация…“(Л. Милетич, „Спомени на Дамян Груев“, София 1927 г.)

За всички, които продължават да се плашат от истината, ще приведа още няколко реда от разсъжденията на Даме. Те са от интервюто му, дадено на кореспондента на „Новое время“ в София Кирилов в края на 1904 г. Интервюто е препечатано в българския в. “Ден“ на 16 януари 1905 г. Даме е категоричен: “БЪЛГАРИТЕ в Македония се държат по-лоялно, отколкото гърците и сърбите, може би затова, защото НАШИТЕ ТАМ СА БОЛШИНСТВО И НИЕ ЧУВСТВАМЕ СОЛИДНА НРАВСТВЕНА ПОЧВА ПОД КРАКАТА СИ… в градовете, паланките, в големите села числото на СЪЗНАТЕЛНИТЕ БЪЛГАРИ е твърде голямо…“Това е Даме, как ще го тълкувате вие, господа държавници, политици, учени и новинари в Скопие е въпрос на съвест и морал.
Днешният македонски държавен и политически връх, както интелектуалния и обществен елит искат невъзможното: да съхранят идентитета според формулата Новакович –Коминтерна -Тито- Колишевски и едновременно да припишат този идентитет и на възрожденците и революционерите. Тази формула, както ни убеждават приведените по-горе примери е възприета като повсеместна практика след 1944 г. За 30 години независима македонска държава никой не дръзна да надигне глас срещу това извращение, срещу това грубо потъпкване на истината и научната добросъвестност. Е, как тогава ще вървим напред към ЕС? Проблемът не е в България, която с право не може да гледа безучастно как се извращава нейното духовно и историческо минало. Проблемът е у самите македонци, които продължават да се чувстват уютно в люлката на самозаблуждението.

На 10 декември 2020 г. в. “Нова Македония“ публикува статията „Како Бугариja ja саботираше комисиjата за историja и го подготвуваше ветото“. В този текст, по познатата формула като се премълчава или изважда от по-широкия контекст дадено изречение, се „доказва“, че на Григор Пърличев
му е чужд българския език и за по-голяма убедителност се дава цитат от неговата „Автобиография“: “Во дуканот на Ангел Групчев…се научив на бугарско читанье и jазик …“ Така са пренебрегнати самите признания на Пърличев, повторени в различни варианти около 30 пъти, от които разбираме какъв е не само неговият идентитет, но и идентитета на целия Охрид. Ето само няколко примера: “…В началото на ноември 1868 година се върнах от Цариград и незабавно въведох българския език в църкви и училища…“, „…Мили боже! Ми се чинит, че това е наш български език…“, „..Остави българския език – каза каймаканинът – и сега те освобожгдавам.
-По-добре смърт…“`
Господин Пендаровски, господин Заев, помолете или заповядайте на академиците от МАНУ да вземат по един екземпляр на Пространното житие на св. Климент от Теофилакт Охридски и оригиналното издание на „Автобиография“ на Григор Пърличев и да ви разяснят: Владетелят на коя държава приема прогонените от Моравия ученици на Светите братя Кирил и Методий или както твърди проф. Д. Оболенски от Оксфорд: „Именно в България мисията на Св.св.Кирил и Методий получи най-голяма подкрепа и бе спасена за Европа и славянството…“. Владетелят на коя държава изпраща като просветител св. Климент в Кутмичевица. И по-късно св.Климент при кой цар идва от Охрид в Преслав, за да моли да бъде вече освободен от задълженията си поради старост? След това да ви разяснят защо Григор Пърличев използва около трийсетина пъти думата „българин“ и „българско“, разяснявайки своята дейност и патила.
Недоразбиранията между София и Скопие се събират в думата „БЪЛГАРИН“. Скопие вече повече от 75 години заличава тази дума от духовната същността на възрожденците и революционерите и така тяхната самоличност става обект на лесна манипулация по познатата „научна“ методология. Тази практика е въведена насила през 1944 г. и продължава да се прилага и до днес, въпреки 30-годишната независимост.
Проблемът виси като дамоклев меч над главите на държавниците, политиците и на цялото общество в РС Македония.
България вече е казала думата си. /БГНЕС

——

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.

https://bgnesagency.com/

[Hatshepsut]

Орисията Македония, "В кадър" 09.06.2021 г. по БНТ

Двама мъже от две различни поколения с български корени от днешната Република Северна Македония разказват за трудни моменти в своя живот,
орисани от политически процеси и конюнктурни обстоятелства.
Единият е внук на легендарния войвода от Щипския край Мише Развигоров.
Другият е сред авторите на Бялата книга за езиковия спор между България и Република Северна Македония.

[Hatshepsut]

Доц. д-р Спас Ташев пред "МОНИТОР": Време е истината за Македония да излезе от архивите

- Доц. Ташев, кои са основните причини за застоя в отношенията между България и Северна Македония?

- Всъщност застой винаги е имало. Скопие никога не е желаело да развива двустранните отношения с България по простатата причина, че там има идеологическа обремененост от македонизма. Основен негов елемент е антибългаризмът, при което няма как да се развиват отношенията с България. На практика, ако те подобрят отношенията, ще се отрекат от политиката си от 1945 г. насам.

- Удачно ли беше сключен Договорът от 2017 г. между двете страни? Не трябваше ли да имаме по-твърда позиция, както постъпи Гърция със споразумението от Преспа? Гърците просто декларираха исканията си и не отстъпиха, докато Скопие не ги изпълни.

- Договорът за приятелство и добросъседство е изпълнен с добри пожелания, но няма конкретни механизми за изпълнението му. Скопие не е предприело нищо по реализацията му. България пропиля 30 години. Когато Гърция имаше двустранни проблеми с Република Македония, ние също трябваше да се намесим и също да се конструираме като страна в спор по отношение на Скопие. Изчакахме Гърция да си реши проблемите и се сетихме, че и ние имаме идентични проблеми, което беше груба стратегическа грешка. В момента няма как да поправим стореното през тези проспани 30 години. В момента обаче политиката на България е частично правилна. Трябваше да е по-комплексна. Не трябваше да се акцентира само на историята, а и на културата, спорта и изпълнението на общи инфраструктурни проекти. Прословутият коридор номер 8 е показателен за това как нищо не се случва.

- Навремето в началото на 90-те години при разпада на бивша Югославия не прибързахме ли с безусловното признаване на Република Македония?

- Не избързахме, но не трябваше да е само единичен акт, а част от стратегия, която ние тогава не създадохме. Да не забравяме, че след обявяването на независимостта на бившата югославска република сръбската армия беше готова да нахлуе там всеки момент. С признаването България буквално спаси Македония, но след това не можахме да се възползваме от тази дипломатическа победа. Идеята за независима Македония никога не е била в конфликт с българския национален интерес. Всъщност българите в тази част на Балканите са първи, издигнали лозунга за независима Македония. В тази връзка много е правилно нашето искане българите да бъдат включени в конституцията на Северна Македония като държавотворен народ.

- Логично е това да стане, още повече че до 1945 г. българите са били болшинство на тази територия. Дали в Скопие ще намерят сили да се съгласят с подобно искане?

- Това е безусловно искане от наша страна. Не го ли изпълни Скопие, то не бива да има и оттегляне на ветото. Да не забравяме, че това искане бе издигнато от няколко организации на македонските българи. България просто ги подкрепи. Затова в никакъв случай не можем да говорим за натиск от наша страна, а по-скоро за подкрепа на българската общност в Северна Македония.

- Свърши ли някаква работа историческата комисия?

- На практика нищо не свърши, освен да покаже как се лансират неработещи идеи. В този си вид тя не бе нужна изобщо, защото няма как да дебатира нещо, което не е обществено достояние. Може обаче да бъде изпълнена с друго съдържание. По отношение на историята имаше положителни практики в отношенията ни със Северна Македония. Двата държавни архива издаваха съвместно документи за известни исторически личности, напр. дневника на Кръсьо Мисирков, документите на Тодор Александров. Според мен трябва да се реализира подобен проект за всички подобни личности и двата архива да публикуват документите, пазени в техните хранилища. На база на тези публикации вече ще бъде много по-лесно да се води дебат и да се разбере истината за историята.

Парадоксът е, че Драги Георгиев, съпредседателят от македонска страна на съвместната комисия, дълго време се противопоставяше на българските искания и в един момент каза в интервю, че е факт как в Северна Македония фалшифицира история. Как можем да се отнасяме към един човек, признаващ фалшифицирането на историята и в същото време защитаващ фалшификати?

- Нима в Скопие ще се съгласят толкова лесно истината да стане обществено достояние?

- Истината е в архивите. В Скопие са издадени много книги, разкриващи истината, но те се издават в нищожен тираж от по 100-200 бройки. По този начин широката общественост в Северна Македония въобще не разбира за тези неща. В същото време хората непрекъснато се облъчват през медиите с разни популярни фалшификати. Когато масовата публикация на архивите стане факт, тогава на повече хора ще стане ясна истината и правотата на българската позиция по споровете между двете страни.

- Трябва ли да изискаме на държавно ниво пред Северна Македония и пред Сърбия за публикуване на архивите за терора срещу българите във Вардарска Македония след Втората световна война?

- При всички положения трябва да искаме Северна Македония да разсекрети досиетата. Имаше подобно разсекретяване, когато премиер беше Любчо Георгиевски, и много хора си взеха досиетата, но впоследствие този процес беше блокиран. От написаното в тези документи стана ясно, че хората са били преследвани от югославската държавна сигурност като българи. Българите са били враг номер едно на държавата. Тези документи са много важни, защото те безспорно показват правотата на нашите аргументи.

В наши дни Титовите югославски агенти продължават да сеят омраза между хората от двете страни. Мисля, че България трябва да направи всичко възможно искането за разсекретяването на документите в РСМ от времето на Югославия да бъде общоевропейско. От тях ще се види кой каква роля е играл и какви злодеяния са вършени.

- Укриването на досиетата на бившите югославски специални служби означава, че в Северна Македония декомунизацията изобщо не е завършила ли?

- Да. Дори няма документ, с който да се осъжда комунистическото минало. Днешна Северна Македония се гордее с комунистическите си предци и е единствената държава в Европа, където няма декомунизация.

- Кой е последният фалшификат, пуснат в обращение от скопските историчари?

- Вече не си позволяват директно да фалшифицират. Ще дам пример отново с Драги Георгиев, превел турски документи за Македония. Всички те са обективно преведени и в тях се говори само за българи и българско население. Написан обаче е предговор на публикацията, че българин не означава българин, а трябвало да се разбира македонец. След това в средствата за масова информация започват лъжливите интерпретации въпреки написаното в документите, че става дума единствено за българи. Подобни фалшификации в медиите се тиражират непрекъснато.

По времето на предишния македонски премиер Груевски бе създадена една фабрика от тролове за фалшифициране на документи и с тях наводняват социалните мрежи. Освен това там се използва и масово език на омразата, като целта е да се създаде впечатление за наличието на омраза между обикновените хора в двете държави, което на практика не е вярно.

- Какво трябва да се направи спешно, за да разбере светът и обществеността в ЕС истината за Македония?

- По принцип подходът на България в момента е правилен. Тръгнахме от исторически факти, стъпихме на правата на човека, а в наши дни новите политически формации у нас акцентират и на необходимостта от икономическо сътрудничество като условие да се отблокират отношенията, без да отричат другите аргументи. Нашата слабост е, че ние не популяризираме нашата позиция. Похвална е инициативата на служебния външен министър, който пред всички посланици на страните от ЕС заяви, че през декември България няма да отмени ветото за започване на преговори с Македония. Той разясни българската позиция. Подобно разяснение и в такъв формат друг път не е правено.

Това обаче не е достатъчно. Ние трябва да популяризираме позицията си и във водещи световни медии. Трябва да се отпуснат средства на чужди учени да изследват нашите архиви и да видят истината в документните, съхранявани там. Все още сме в отбранителна позиция, въпреки че истината е на наша страна.

- В последните месеци се спекулира с натиска от страна на други страни от ЕС да одобри започването на преговори със Северна Македония, защото иначе тази страна и Албания се отдалечавали от евроатлантизма. Може ли да се твърди подобно нещо, след като те вече са в НАТО?

- Твърдението за натиска е продукт на внушенията на скопските медии. При наближаването на всяка дата за обсъждане на разширяването на ЕС започва няколко месеца преди това кампания, в които се говори за подобен натиск. Скопие финансира публикации в чужди медии. Някакъв уж словенски мозъчен тръст, занимаващ се с такава пропаганда, се оказва, че е създаден от трима души в Босна и Херцеговина. Тази организация получи от македонската държава около 3 млн. евро финансиране. За кампанията за сегашното заседание на ЕС по разширяването в Скопие за лобистка дейност в Европа и САЩ са отделили бюджет от 30 млн. евро. За това имаше и едно писмо от двама американски конгресмени, изпратили писмо до България за отблокиране на отношенията с РСМ. Това обаче не е американската позиция. Досега няма случай висш държавен служител на САЩ да говори за натиск. Най-често става дума за експерти на ниско ниво, които най-вероятно са обработени от скопски лобисти.

Успее ли България да направи адекватна кампания, с която да покажем истината с крещящото нарушаване на правата на българите в Северна Македония и продължаващия език на омразата към нашата страна, ще имаме успех. В медиите на РСМ само в последните три месеца на миналата година има 10 000 публикации с език на омразата срещу България. Държава с такава политика няма място в обединен ЕС.

Освен това има крещящо противоречие между твърденията как Скопие имало желание да развива двустранните отношения и липсата на посланик на Северна Македония в София вече две години.


ВИЗИТКА:


Спас Ташев е защитил докторат по демография и статистика

Завършил е основен курс по дипломация в Дипломатическия институт при МВнР и международно икономическо сътрудничество в УНСС

Член е на редакционния съвет на сп. „Геополитика“

Основател и пръв директор на Културно-информационния център на България в Скопие

Бил е зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина и главен експертен сътрудник към парламентарната комисия за политиките към българите в чужбина в 44-то НС

Работи като доцент в Института за изследване на населението и човека при БАН

https://www.monitor.bg/bg/a/view/doc-d-r-spas-tashev-pred-monitor-vreme-e-istinata-za-makedonija-da-izleze-ot-arhivite-292192

[Hatshepsut]

Владо Перев: Груевски превърна „македонец“ от териториално определение в национален идеал

Владо Перев: Груевски превърна „македонец“ от териториално определение в национален идеал

"По времето и на Тито, и на Бранко Цървенковски, и на Киро Глигоров, да не говорим за Любчо Георгиевски, хората говореха за своите предци, че са били българи. Груевски превърна „македонец“ от териториално определение в национален идеал на най-високо ниво. Нареди тези глупави „антични“ статуи, направи Скопие на нещо като европейския Дисниленд. И една част от македонския плебс, даже и образовани хора, се вдигнаха да бранят македонския национален архетип от антично време до днес." Това каза в ефира на Euronews PrimeTime журналистът Владо Перев от Скопие.

Трябва да се разбере, че антибългаризмът има своите дълбоки корени в Македония. Македонизмът е резултат на една политика. Антибългаризмът започва от сръбската окупация през Балканските войни. Но почти до идването на власт на Груевски и от момента, в който Македония не беше приета в НАТО заради гръцкото вето, започна една истерия срещу всичко, което не се гордее със своите македонистки корени.

Посещението на Християн Мицковски в Унгария не е някаква изненада. Винаги някой от ръководството на ВМРО-ДПМНЕ ходи по някакъв повод в Будапеща и винаги се среща с експремиера Никола Груевски, който не може да си дойде в страната, уточни Перев.

Срещите с Виктор Орбан са срещи с почти единствения антиевропеец, което е изненада за много хора и в Европа, и в Македония. Става дума за среща с лидер, който ще поддържа всичко, което по някакъв начин разбива единството на Европейския съюз, поясни журналистът.

 

Тези дни Груевски излезе с пост във Фейсбук, който бе публикуван от всички македонски медии. Той писа за своята „героична борба срещу българизацията на Македония“, за времето, в което той беше лидер и как те се борили за запазването на ценностите от 2 август 1944 година, за македонизма. Моето мнение е, че Груевски нито е толкова грамотен, нито толкова образован, за да може да пише толкова подробно и да разполага с такъв фактологически инструментариум. Но това влиза в големия хор на антибългарските прояви в Македония.
Владо Перев, журналист

Не е изненада също, че според Груевски „България иска да създаде втора българска държава на Балканите“. Но ако такова нещо стане, то не е нито страшно, нито обидно – предвид протоколите от 2 август 1944 година. Това е един нормален процес – кой днес би могъл да каже, че Кипър е нещо различно от гръцката държава, че кипърците не са гърци, пита Перев.

https://euronewsbulgaria.com/news/2528/vlado-perev-gruevski-prevurna-makedonets-ot-teritorialno-opredelenie-v-natsionalen-ideal

[Hatshepsut]

В Скопие се съгласиха, че царството на Самуил е българско


Цар Самуил (в София) и цар Самоил (в Скопие)

Цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука смята за Българско царство с център в територията на днешната Република Северна Македония. Това се казва в официални препоръки на Съвместната историческа комисия до правителствата в София и Скопие за съвместно отбелязване на личности и събития от общата ни история, съобщава БНТ.

След като въпросът за цар Самуил беше един от трудно решимите между двете страни и след две години преговори, комисията посочва, че средновековната държава на цар Самуил, която се счита за Българско царство, обхваща по-голямата част от земите и населението на Балканския полуостров и препоръчва на двете страни да честват заедно Самуил.

За светите братя Кирил и Методий историческата комисия, съставена от български и македонски историци, посочва, че "делото им е развивано в книжовните центрове на Преслав и Охрид, които тогава са се намирали на територията на средновековната българска държава, където техните ученици намират условия за работа". Това, посочват историците, дава основание на съвременните страни да отбелязват деня на Кирил и Методий заедно.

За Свети Климент Охридски - че след Великоморавската мисия на Св. Климент той е потърсен от "средновековната българска държава и през 886 г. е изпратен от княз Борис-Михаил в областта Кутмичевица, където полага основите на Охридската книжовна школа". През 893 г. "по заповед на българския цар Симеон е ръкоположен за Велешки епископ".

Историците отбелязват, че "Свети Наум Охридски след Великоморавската мисия пристига в средновековна България. Той е един от основоположниците на Плиско-Преславската книжовна школа. Около 893 г. е изпратен от цар Симеон в Охрид, където продължава просветителската дейност на Св. Климент".

https://clubz.bg/126252

[Panzerfaust]

Началото на пробива е положено. Лека-полека лъжливият македонизъм ще се срине като къща от карти що се отнася до историята, която учат в РСМ.

[Hatshepsut]

Самуил - български цар, реакции в РС Македония

Какви са реакциите на РСМ, след като историческата комисия призна Самуил за български цар

„Цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука смята за Българско царство с център в територията на днешната Република Северна Македония”.

До тази формулировка стигна Двустранната мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Република Северна Македония.

Решенията на комисията бяха обявени вчера на брифинг в Скопие. Експертите освен това признават, че делото на Светите братя Кирил и Методий е било продължено в „Преслав и Охрид, които тогава са се намирали на територията на средновековната българска държава” от Свети Климент и Свети Наум по нареждане на българския княз Борис-Михайл и след това на българския цар Симеон.

Въз основа на тази факти от комисията препоръчват съвместно честване между България и Северна Македония на Св. Кирил и Методи, Св. Климент, Св. Наум и цар Самуил.

„Тези решения се приемат с разочарование, с ужас, но също така и с малко симпатии, а на места и с пълно отричане”, коментира реакциите в Северна Македония в „Здравей, България” по NOVA македонският журналист Владимир Перев.

„Македонската наука знае, че Самуил е цар на Първото българско царство и че тази работа е исторически приключена”, смята Перев.

По думите му обаче ще продължат дебатите за ролята на Свети Павел и неговото преминаваме през македонски земи и дали той е основал Македонската православна църква.

Още по-важни според Перев са решенията на комисията за античната история.

Експертите препоръчаха промени в учебниците по история за шести клас в Северна Македония и за пети клас в България, за да бъдат избегнати директните препратки между териториите на съвременните национални държави и античността.

„Така официално се прекъсват връзките на Македония, на македонските земи, на народа, който живее тук, с античната гръцка история”, посочва Перев.

https://www.vesti.bg/bulgaria/samuil-bylgarski-car-reakcii-v-rs-makedoniia-6149508

[Hatshepsut]

София и Скопие пренаписват учебниците си по история


Национален кръг “За Македония” бе учреден на 11 май т. г в БТА от 19 учени, интелектуалци, журналисти и общественици. На снимката са професорите Пламен Павлов, Анна Кочева и Николай Овчаров (от ляво надясно)

Победа на българската историческа наука
Политиците са длъжни да изпълнят препоръките на двустранната комисия

Предстоят съвместни чествания

Двустранната мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Северна Македония прие решения за съвместни чествания и препоръки за подобряване на учебниците по история за шесто отделение в Северна Македония и за пети клас в България.

Препоръките са приети от Комисията в течение на нейната работа през последните 4 години. Пет са препоръките от македонска страна за учебниците за 5-ти клас в България и също толкова са българските препоръки за македонските учебници за 6-ти клас. Всички те се отнасят до античния период - Кирил и Методий, Климент Охридски, Наум Охридски и цар Самуил. По тези препоръки смесената комисия по историческите въпроси е достигнала до общи формулировки още през 2019 г..

“Победа за българската историческа наука! Двугодишната битка за отстояването на българската позиция по отношение на историческите спорове със Северна Македония достигна първа победа! Колегите в Скопие признаха официално очевидното, което и те знаеха всъщност много добре. Цар Самуил е български цар, учениците на Кирил и Методий разнасят словото им по покана на княза-покръстител Борис-Михаил из Българското царство, Преслав и Охрид са български книжовни средища. Всичко това трябва да бъде записано в учебниците на децата в РСМ”, се казва в позицията на Националния кръг “За Македония”.

Според проф. Пламен Павлов, който е член на този кръг, от българска гледна точка няма нищо проблематично в македонските препоръки.

“Важното е, че най-накрая имаме нещо черно на бяло. Като цяло това е една крачка напред”, каза за “Труд” проф. Павлов. Журналистът Костадин Филипов, който бе дългогодишен кореспондент на няколко медии в Скопие заяви, че и ние, и македонците ще трябва да си пренапишем учебниците по история.

Съгласно договореностите на Съвместната историческа комисия. “Политиците и от двете страни не могат да попречат тези препоръки да влязат в учебниците”, каза Филипов и поясни, че решенията на комисията, която е един автономен и самостоятелен орган, се приемат от политиците такива, каквито са дадени.

Според Костадин Филипов вече трябва да започне подготовката на съвместни чествания и първото може да бъде на 6 октомври, когато се навършват 1008 години от смъртта на цар Самуил.

“Който познава историята, ще види, че това, около което сме се договорили, са констатации на неща, които в България са много отдавна известни и никой не ги поставя под съмнение”, категоричен е професорът-искорик Даниел Вачков, също член на Смесената историческа комисия. Според него реакция в България може да има, че не сме наложили достатъчно категорично тезата, която произхожда от изворите, а сме били малко по-тактични.

“Това, което за нас е азбучна истина, за обществото в Северна Македония, на много хора ще им прозвучи като истинска революция”, смята проф. Вачков. Защото съвсем други неща се пишат до ден днешен в учебниците им, съвсем други неща се говорят.

Позиция на Национален кръг “За Македония”

В Скопие признаха официално очевидното
Въпреки гласовете от Четворната коалиция “стига с тази история”

Двугодишната битка за отстояване на българската позиция в историческите спорове със Северна Македония достигна първа победа. Това се казва в позиция на Национален кръг “За Македония”.

Ето пълния текст на позицията:

Победа за българската историческа наука! Двугодишната битка за отстояването на българската позиция по отношение на историческите спорове със Северна Македония достигна първа победа! Колегите в Скопие признаха официално очевидното, което и те знаеха всъщност много добре.

Цар Самуил е български цар, учениците на Кирил и Методий разнасят словото им по покана на княза-покръстител Борис-Михаил из Българското царство, Преслав и Охрид са български книжовни средища. Всичко това трябва да бъде записано в учебниците на децата в РСМ.

Смятаме, че за това допринесе и визитата през юни в Европейския парламент в Страсбург на говорителите на Национален кръг “За Македония” професорите Николай Овчаров, Ана Кочева, Пламен Павлов и Спас Ташев, представляващи Българската академия на науките и Великотърновския университет “Свети Кирил и Методий”. Ще припомним, че точно по това време от правителството на Четворната коалиция се чуваха гласове, че “стига с тази история”, “да загърбим историческите проблеми” и т. н. Нашите гласове обаче бяха чути и залегнаха в т. нар. Френско предложение, прието и в двете страни.

Надяваме се, че и по-нататък ще продължим да отстояваме българските интереси в споровете за езика и за личности като братя Миладинови и Гоце Делчев.

Проф. Пламен Павлов: От наша гледна точка няма нищо проблематично



Хубаво е, че има такива препоръки за учебниците по история за шесто отделение в Северна Македония:

- Да бъде по-сериозно застъпена проблематиката за антична Тракия и траките. Това е важно и е хубаво да го има.

- Внушенията за континюитет между антична Македония и съвременната македонска държава са исторически анахронизъм. Това също е така и е положителна стъпка.

- Внушенията за институционален континюитет между мисията на апостол Павел в средновековните църковни структури в днешна Македония са необосновани - това също е хубаво, да не се твърди, че македонската църква тръгва едва ли не от апостол Павел.

- Историческите карти да бъдат по-прецизни и при представяне на някои антични общества трябва да се вземат водещите в историографията - като цяло тези неща са положителни.

Препоръките към България за учебниците по история на пети клас:

- Включване в по-широк регионален контекст териториите на запад от древна Тракия, което ще представи по-съдържателно историческите процеси. В нашите учебници има за антична Македония, но може да се засили, още повече че от моя гледна точка и не само от моя това е една тракийска държава. Тук гърците ще изпищят, ама е така

- Да не се използва термина “български земи”, а да се казва “земи на територията на днешна България”. По принцип в нашите учебници е точно така. Това не е някаква драма. Никой у нас не прави фалшиви конструкции като тях.

- По-внимателно датиране на появата на тракийската култура в древността. Това е колкото да има нещо. Нека да има. Още повече, че в антична Македония живеят главно тракийски племена, това го пишат самите автори.

- При представяне на някои антични общности да се вземат предвид водещите в историографията и техните етнокултурни особености. Тук според мен искат да се обърне внимание на албанците.

Според мен тези промени би трябвало да бъдат вкарани в учебниците веднага. Има най-различни варианти. Възможно е техни политици като Мицкоски и Пендаровски всичко да кажат. Важното е, че най-накрая имаме нещо черно на бяло. Като цяло това е една крачка напред. Въпросите със Средновековието и Възраждането би трябвало да бъдат уредени както досега, на базата на документи. Моят апел е да става по-бързо, защото с темповете, с които вървим, да 22 век няма да можем да изчистим какъв е Гоце Делчев при положение, че той самият е казал, че е българин.

Костадин Филипов, журналист: Договорките са плюс за България, но не трябва да се бием в гърдите



Да, ще трябва да си пренапишем учебниците по история за пети клас. В областите, където има общо становище на Съвместната историческа комисия - Кирил и Методий, Климент Охридски, Наум Охридски и цар Самуил.

Тези договорки излизат за първи път, макар че са постигнати още през 2019 година. Ние ги знаехме неформално отвътре.

Македонците се надяваха да обхванат и някакъв по-нов период, да дойдат към Възраждането и националноосвободителното движение, за братя Миладинови и Гоце Делчев - знаете какво става по тези въпроси.

Договорките според мен са плюс за България, но не трябва да има триумфализъм и да се бием в гърдите какво сме направили и как сме ги прецакали.

Реакцията в Скопие е ужасна, някои смятат договорките за поредното предателство. Прочетох академик Катица Кюлявкова - братовчедка на писателя Крум Кюлявков - и професор Илия Велев. Те твърдят, че договорките не отговарят на досегашните разбирания за историографията.

Политиците и от двете страни не могат да попречат тези препоръки да влязат в учебниците. Според протокола и всичките пресконференции на външния министър Буяр Османи решенията на комисията, която е един автономен и самостоятелен орган, се приемат от политиците такива, каквито са дадени.

В момента, в които двете правителства приемат препоръките на комисията, би трябвало да има промени в учебниците, но това е дълга и сложна процедура. Но трябва да започнат да се готвят и съвместни чествания - да се създадат инициативно комитети. Първото такова честване може да бъде на 6 октомври, когато се навършват 1008 години от смъртта на цар Самуил. Защо да не направим такова честване на Самуиловата крепост между общините Петрич и Струмица?

Проф. Даниел Вачков: За нас е азбучна истина, за македонците - революция



Всеки, който познава историята, ще види, че това, около което сме се договорили, са констатации на неща, които в България са много отдавна известни и никой не ги поставя под съмнение. Те са казани по-меко. Това е, което може да има като реакция в България - че не сме наложили достатъчно категорично тезата, която произхожда от изворите, а сме били малко по-тактични.

Това, което за нас е азбучна истина, за обществото в Северна Македония, на много хора ще им прозвучи като истинска революция. Защото съвсем други неща се пишат до ден днешен в учебниците им, съвсем други неща се говорят. За тях ще прозвучи радикално нова теза. Предполагам, че по-скоро там ще има опит от политически сили да злоупотребят с тези резултати с политически цели”.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Ангела от Битоля: Независимо дали сме от Македония или от България, ние сме деца на Европа

Януари 9, 2023

Представяме ви кампанията на Фондация Българска Памет ,От двете страни на границата“ чрез гласа на младите хора.

Запознайте се с Ангела, 22-годишно момиче, родом от Битоля, Сeверна Македония,
понастоящем студентка в България. Ангела е била част от редица семинари и дейности на Фондация Българска Памет, а сега мечтае да приложи наученото, работейки за подобряването на отношения между Македония и България.

      С нея разговаряме за отношението на младежите към проблемите между двете държави, времето, прекарано на семинарите на фондацията, ценните уроци, мечтите и коя е онази границата, която не могат да прескочат двете съседни страни.

Здравей, Ангела! Представи се с няколко думи на нашите читатели.

Казвам се Ангела Митровска и съм на 22 години, изучавам Международни икономически отношения в Университет за национално и световно стопанство, гр. София  от 2019 г. Моите хобита и интереси  са зимните спортове като сноубординг, също така обичам да пътувам, да правя снимки, да слушам музика, да гледам филми и да танцувам.

Разкажи ни малко и за своето семейство.

Семейството ми е невероятно и те са най-добрата ми система за подкрепа, която всяко дете може да иска, и ги обичам безусловно. Баща ми и майка ми живеят и работят в Битоля, а сестра ми от тази година също е студентка в София,. Тя е най-любимият ми човек на този свят.

Участвала си в много от семинарите на Фондация Българска Памет – какво те впечатли в тях, с какво ще ги запомниш?

Участвала съм на около 10 семинара на Фондация Българска Памет в София и Варна. Моите спомени от присъствието ни там са, че се запознахме с млади хора от Балканите и научихме повече за нашите култури и различия, научихме за работата в екип и екипната комуникация, както и работихме за развиването на практически умения за решаване на проблеми, предприемачество и креативност. Всички тези семинари оказаха голямо влияние върху мен и бъдещото ми обучение.

      За мен беше и удоволствие да се срещна с основателя  на Фондация Българска Памет д-р Милен Врабевски и да имам честта да разговарям с него. Той е един от малкото хора, които се грижат и оказват огромна подкрепа за бъдещето на младите хора, давайки безброй възможности за развитие.

Как се разбирате с младежите от другите държави?

Живеем в свят, в който политическата пропаганда стои между младите хора и влияе нa
отношенията между тях. Но ние не искаме да даваме този пример на поколенията след нас.
Имам приятели от Македония и България и няма нищо, което да стои между нас, ние
общуваме, прекарваме много време заедно и се разбираме, уважаваме се, независимо какво се
говори по медиите за нашите страни.

Какво мислиш за новата кампания на Фондация Българска Памет „От двете страни на границата“?

Не се съмнявам, че тази кампания чрез дейности и забавления ще събере млади
хора от двете страни на границата, които да се уважават взаимно, въпреки всички
предразсъдъци. Адмирирам идеята и вярвам, че това е правилният подход младежите от двете
държави да растат в позитивна и приятелска среда, да обменят идеи и да прекарват време
заедно.

Какво си представяш, когато чуеш израза „От двете страни на границата“?

Представям си необходимостта от преминаването на „границата“, поставена от
политическата пропаганда, за да бъдем това, което сме – две държави с една и съща цел – добросъседство.

Вярвам, че всички ние, независимо дали сме от Македония или от България, сме деца на
Европа. Защото това е сърцето на нашия свят със своята древна история, изградена култура,
която доведе нашия свят до това, което сме днес. Самата цел е да обединим всички народи в Европа, независимо от различните ни обичаи, религия, история и култура.
Всички ние сме неразривно свързани един с друг, стремейки се към по-добър живот.

Чия е тази “битка” между държавите?

Тази битка е на определена група хора, които правят това разделение между нас, за да постигнат собствените си цели, а не целите на двата народа. Но поради тази битка хората от нашите страни страдат, тъй като имигрират в други държави за по-добро бъдеще. И затова е време нашите народи, особено младите хора, да се обединят, гледайки към бъдещето, което вярваме, че ще бъде по-добро за всички нас във всички аспекти на живота.

За какво мечтаеш?

Моите цели и мечти са да завърша бакалавърската си степен и да започна магистратура в
България, а междувременно да работя по европейски проекти и програми за развитие
на младите хора в областта на подобряване на международните отношения и опознаване на
културите на хората. В бъдеще се виждам като изградена жена с успешна кариера и принос в
сектора на международните отношения между Северна Македония и България.

https://bgmf.eu/