Обезлюдяването на българскитѣ села

[Hatshepsut]

Трагично: 393 населени места са с по един жител,
183 села са заличени от картата!

Софийското село Лозен е по-голямо от 142 града


Българските села днес са тъжна гледка. Снимка: Василен Димитров

393 населени места в България имат само по един жител. Тревожният факт е констатиран само година след преброяването на жителите в страната, проведено на 1 февруари миналата година.

Справка на БТА в Националния регистър на населените места, който се поддържа от Националния статистически институт, алармира, че селата без нито един жител са с две повече към 31 декември 2011 г.

При преброяването без нито един жител бяха 181 села. Единайсет месеца по-късно техният брой е 183.

Любопитен е фактът, че пет села, в които по време на преброяването не е отчетен нито един жител, към края на миналата година вече имат постоянно население. Четири от тях са в област Велико Търново - Велювци (1 жител), Дединци (3 жители), Карандили (1 жител) и Махалници (1 жител), както и село Дебелец в област Варна (1 жител).

Общо 60 български села имат само по един постоянен жител. Това означава, че общото им население има превес само с 6 души над обитателите на Рилския манастир (38 жители) и Клисурския манастир (16 жители), тъй като те са манастири със статут на самостоятелно селище.

По двама жители имат 58 села, по трима - 55, по четирима души живеят в 52 села, по петима - в 47, по шестима - в 32, седем и осем обитатели живеят в по 31 села, а в 27 живеят по 9 души.

Село Лозен (област София-град) си остава най-голямото българско село, въпреки че населението му също е намаляло. Жителите му наброяват 6281. Лозен е по-голямо от 142 български града (от общо 257). В това число влизат и обявените за градове след преброяването Игнатиево (област Варна) и Крън (област Стара Загора).

Второ по население остава Айдемир (област Силистра) с 6026 жители, което изпреварва 140 града. С население от 4969 жители Бистрица (област София-град) е третото по население село в страната и изпреварва 122 града.

Двуцифрен брой население в края на 2011 г. имат общо 1262 населени места. В края на миналата година в графата на трицифрениците има 2667 населени места спрямо 2692, регистрирани при преброяването единадесет месеца по-рано.

Сред тях попадат и четири български града - Мелник (216 жители), Маджарово (644 жители), Плиска (898 жители) и Китен (950 жители).

Селата с повече от 4000 жители са едва 10.

Асеновград със своите 50 590 жители си остава най-големият по население необластен град в страната. Той е по-голям от девет областни града.

https://www.dnes.bg/stranata/2012/05/08/tragichno-393-naseleni-mesta-sa-s-po-edin-jitel.158216#13364839565081&if_height=251

[Hatshepsut]

Българските села на изчезване

27.10.2013

Абсолютният брой на най-малките села в България ще продължава да расте, тъй като все повече населени места с по-голямо население попадат в по-ниски категории заради обезлюдяване, заяви ученият от БАН Николай Цеков, който е автор на изследване на демографските перспективи пред най-малките селища у нас.

Разработката е пореден опит да се покаже връзката между демографската криза, обезлюдяването и икономиката, като касае най-малките селища, които според Цеков са ,,червените лампички върху картата" или иначе казано са на стадий, в който си отиват.

Най-малките селища са такива с до 200 души население, като тази категория значително нараства всяка година. През 2006 година села, в които са живеели 1000 или дори 2000 души днес попадат в тази категория, обясни Цеков.

Някои села с години стоят дори без население, без да бъдат изтрити от регистъра на население места. Към момента така наречените ,,села - призраци" без нито един жител у нас са около 200, обяви той.

От Института за изследване на населението и човека към БАН представиха сравнения със ситуацията по възрастови групи в тези население места през 1946 година и днес, като ,,пирамидата" на населението тогава е нормална, а днес е напълно обърната, тоест преобладаващата част са най-възрастните, а младите почти изцяло липсват.

Селата и малките градове са напълно оголени, младите ги няма, което заличава всякаква възможност за демографски растеж и води чисто биологично изчезване на населението и съответно населените места от картата, обобщи добре известната перспектива Цеков. Над 1000 села в България са така наречените села ,,без родилки", в които няма нито едно родено дете с десетилетие.

Има обаче едно изключение и това са селата със смесено население, съобщи той. От БАН са категорични, единствените запазени в нормален вид малки население места с тези, където преобладава турско, помашко или ромско население. Цеков даде пример с община Гърмен и община Черноочене в Родопско, където ,,пирамидата" е запазена, както и репродуктивния потенциал, което обуславя дълъг живот и нормално развитие.

Ясно се вижда връзката между обезлюдяването и етническия състав и колкото по-голям е броят на малцинствените групи, толкова по-голям е потенциала, категоричен бе Цеков.

Българските села обаче си отиват.

Николай Цеков се спря и на друг важен проблем - загубата на средства по европейската програма за развитие на селските региони. Според него това се дължи не само на ,,мързел и некомпетентност" на централната власт, но най-вече на липсата на всякакъв административен потенциал в местната власт и население.

Според него трябва да има обединение на определени малки общини, за да се оптимизира техния административен потенциал, но това вероятно не се прави, защото тези общини са важни за изборните резултати в този си вид.

[Hatshepsut]

Селата се обезлюдяват, съвсем скоро още 10% ще изчезнат

Общо 591 села в страната са без население или  в тях са останали да живеят до 9 души. Това означава, че малко над 10% от селата ще изчезнат съвсем скоро, защото са обезлюдени.

В края на миналата година селата са 4 997 на брой.

Градовете в края на миналата година са били 257, а два са манастирите със статут на населено място - Клисурски и Рилски, сочи справка в Националния регистър на населените места на НСИ, направена от БТА.

Общият брой на селата с едноцифрен брой жители е 427, а 164 са населените места, в които няма нито един постоянен обитател.

Селата без население се увеличават с 2 в сравнение с 2017 година.

С един жител в страната са точно 72 села.

По двама души население има в 65 населени места, а по трима - в 48 села. 50 населени места в България са с по четирима жители. С по пет души постоянно население са 40 села, а с по шестима жители - 34 села. Общо 33 села имат по седем жители, други 48 са с по осем обитатели, а 37 села са с деветима души население.

Селата без население са разположени в 12 области на страната, а тези с едноцифрен брой жители са пръснати в 22 области. Справката в регистъра показва, че най-много села без жители /64 при 61 през 2017 г./ и най-много с едноцифрен брой на населението /112/ има в Габровска област - общо 174. В Габровска област има общо 349 населени места, което означава, че почти половината от тях са или необитаеми, или с едноцифрен брой на жителите.

След Габровска област се нарежда област Велико Търново /общо 336 населени места/ с 55 села без постоянно население и 88 села с едноцифрен брой на обитателите. В двете области са разположени повече от половината от селата в разглежданата група - общо 317.

В област Кърджали има 11 села без жители и 28 с едноцифрен брой население. В Смолянска област са разположени 8 села без население и 33 села с едноцифрен брой на населението. Седем населени места в област Хасково са без нито един жител, а други 20 с едноцифрен брой на жителите. В областите Стара Загора и

София са разположени по четири села без население и съответно 7 и 27 населени места с едноцифрен брой на жителите си. По три села в Кюстендилска и Търговищка области нямат нито един жител и съответно 25 и 13 населени места са с под 10 обитатели. В Благоевградска и Бургаска области са разположени по две села без постоянно население и съответно 20 и 4 села с едноцифрен брой на обитателите. Последната област, на чиято територия има села без постоянно население и едноцифрен брой жители е Добрич - 1 населено място без обитатели и 13 с едноцифрен брой на населението.

С различен брой на селата с едноцифрен брой на населението са областите Перник /17 села/, Видин /6 села/, Пловдив /4 села/ и Варна /3 села/. По две села с едноцифрен брой жители са разположени в областите Монтана, Пазарджик и Силистра. Във Врачанска, Сливенска и Шуменска област има по едно село с едноцифрен брой жители, показва справката.

1 749 населени места, включително Клисурски и Рилски манастир, които имат статут на населено място, са с население под 100 души при 1734 през 2017 година. Ако към тях се прибавят и селата с нулево население - 164, общият брой на населените места под 100 жители става 1 913 или повече от една трета от всички населени места в страната, включително и градовете.

Към края на миналата година 293 села имат население между 10 и 20 души включително, като 43 села имат точно по 10 жители. В тази група попада и Клисурският манастир с 10 постоянни обитатели. От 21 до 30 жители имат 179 села, а от 31 до 40 жители - 163 населени места, включително и Рилският манастир със своите 33 обитатели. В 146 села населението към края на миналата година е между 41 и 50 души. В други 125 села живеят постоянно между 51 и 60 обитатели.

В 118 села населението е между 61 и 70 души, а в 108 - между 71 и 80 души. В 111 населени места населението е между 81 и 90 жители, а в 80 - жителите са между 91 и 99 души. Към края на 2018 година 7 села имат по точно 100 души население.

Справката в регистъра показва, че най-многобройна е групата на селата, в които живеят между 101 и 200 души включително - 713 села. Следва групата на селата с население между 201 и 300 души, в която попадат 509 населени места. Трета по големина група е на селата с обитатели между 301 и 400 души, в която попадат 406 села.

В 266 села броят на обитателите е между 401 и 500 души, а в 211 - между 501 и 600. В 177 села населението е между 601 и 700 жители. Между 701 и 800 обитатели имат 132 села. В 113 села населението е между 801 и 900 жители, а в 77 живеят между 901 и 1000 души, като едно населено място - село Близнаци, общ. Аврен, обл. Варна има точно 1000 обитатели.

В 374 населени места постоянните жители са между 1001 и 2000. Общо 75 села попадат в групата с население между 2001 и 3000 жители. В други 18 села живеят между 3001 и 4000 души. В 4 села населението е между 4001 и 5000 души. Две села попадат в групата между 5001 и 6000 жители и още едно в групата над 6000 жители.

Най-голямото българско село - Лозен,
е по-голямо от 145 града

И към края на миналата година, независимо че намалява с 40 души, най-голямото българско село остава Лозен /обл. София-град/ с население 6188 души. Справката показва, че Лозен е по-голям от 145 града или иначе казано от повече от половината градове в страната.

Следващото по големина село е Айдемир /обл. Силистра/ с население 5538 души. Топ 10 на най-големите села допълват Бистрица /обл. София-град/ с 5118 души, Драгиново /обл. Пазарджик/ с 4664 жители, Казичене /обл. София-град/ със своите 4575 обитатели, Розино /обл. Пловдив/ с 4240 жители, Градец /обл. Сливен/ с 4191 жители, Труд /обл. Пловдив/ - 3964, Мало Конаре /обл. Пазарджик/ с 3908 души и Калипетрово /обл. Силистра/ - 3802 жители.

Любопитно е да се отбележи, че цели 2467 села или почти половината в страната са по-големи от най-малкия град в България - Мелник, който има 183 жители към края на миналата година. Точно десет села - Абрит и Долина /обл. Добрич/, Горно Войводино /обл. Хасково/, Коркина /обл. Кюстендил/, Лобош /обл. Перник/, Медово и Целина /обл. Стара Загора/, Пайдушко /обл. Търговище/, Присад /обл. Бургас/ и Тамарино /обл. Ямбол/ имат население колкото Мелник.

Прочети още на: https://www.dnes.bg/stranata/2019/04/30/selata-se-obezliudiavat-syvsem-skoro-oshte-10-shte-izcheznat.408985

[Hatshepsut]

Завръщане към селото – новият бунт на младите

Според данни на Института за изследване на населението и човека при БАН от 2015 г., 37% от хората са се преместили да живеят в селата и напускат големите градове. Все по-често млади хора бягат от бетонния затвор и шума и се установяват трайно в малките населени места с идеята да започнат нов бизнес там или да работят от дистанция с помощта на новите технологии.

Алеко Карловски, Яна Вачкова и Борче Димитровски са група приятели, които вярват в екологичните идеи и търсят място за тяхната реализация. Ето защо сдружение ,,Зелен" създава инициативата ,,Зелен сбор", където среща големите идеи с малките населени места. Целта на проекта е да покажат, че животът в една малка общност е идеална среда за развитие на здравословен начин на живот и местните хора могат да споделят знания и ресурси за устойчив начин на живот.

Теодора Симеонова пък е млада майка, която избира с. Живково за райско кътче, в което да заживее със семейството си и да отгледа детето си. За нея бягството от корпоративната среда е отворило сетива за красивото и ценното в живота и й дава шанс да предаде ценни уроци на своя син.

Потърсихме и младежите от инициативата ,,Околобългарско" – Виктор Цолов, Жанин Ал-Шаргаби и Антонио Йорданов – за да ни разкажат защо са решили да обиколят малките населени места и да докажат, че София не е България, а добрите неща се случват навсякъде.

http://bnr.bg/hristobotev/post/101009346

[Hatshepsut]

Защо все повече млади хора заменят големия град с живот на село? Малки истории – 22.10.2021 по БНТ

Защо все повече млади хора заменят големия град с живот на село? Краткотрайна вълна или устойчива тенденция прозира зад този процес? И каква е равносметката на хората, потърсили промяната?
Историята на Цветомир, който е млад, образован и успял. Нo... мечтае да има стадо. Учудващо съпругата му Поли го подкрепя. И двамата варненци решават да заменят удобния живот край морето с такъв на село.
Назад към корените се устремява и Христо - потомственият градинар от Джулюница. Прибира се у дома и въпреки скептичните подмятания, засява нивите на дядо си с аспержи - зеленчука на кралете.
Гости в студиото по темата са Румен Джагаров - архитект, решил да замени живота в столицата с къща във видинското Ново село, Станислава Азова - Ава, психотерапевт, и Мустафа Брахимбашев - кмет на село Чепинци, община Рудозем. Коментатор е доц.   д-р Георги Бърдаров - СУ "Св. Климент Охридски".