Феминизмътъ и социалното разложение

[Hatshepsut]

Феминизмът и социалното разложение

На финалната права от съществуването си западноевропейското общество е заето с много и наболели проблеми от социално, биологично и джендърно естество. Озверели феминистки правят всичко по силите си, за да може виртуалът и реалът да станат ,,безопасни места" (safe spaces) и никой да не е задължаван да слуша неща, които биха могли да го обидят; както и да се борят с мракобесието на патриархалния модел, наложен от бялата християнска цивилизация. Последният – бидейки единственото, противостоящо на нашествениците, които претопяват европейското и американското население. Нещо, което би стреснало ,,обикновената" жена, имаща чувство за дълг и принадлежност към рода, общността, народа, вярата и страната си – все остарели архетипове за модерната, освободена западна дама, чийто живот е модел на Секса и Града и на всичко, написано в Cosmo ,,библията".

Неслучайно 21 век е ерата на автоимунните заболявания – тези, които се ,,отключват" ненадейно и прогресивно унищожават тялото отвътре. Но на никого не му хрумва колко и кому е толкова удобно най-големите бичове на 21 век да са автоимунни, или с други думи – идващи отвътре състояния, при които организмът се (само)унищожава. Което ни води и до социалния компонент на статията, а именно – феминизмът. Ако е налице работещ модел, който разкапва обществото отвътре, то не са необходими никакви допълнителни действия, за да се подпомогне неговото разлагане. В този случай прииждащите нашественици са просто хиените, които се хранят от разлагащия се труп на западното общество, чийто убийци бяха (са) собствените му жени.

На пръв прочит това звучи грозно и незаслужено, но за съжаление е напълно оправдано. Разбира се, това не означава, че мъжете не допринасят активно за разпада на обществото, но тяхната роля стана активна впоследствие, след като бяха пуснати в действие механизмите, които дадоха начален тласък на жените да се чувстват ощетени, неоценени, дискриминирани, насилвани и принуждавани да изпълняват социална роля, каквато никога не са искали – всичко това, което на практика е невярно. А че е невярно, сочат елементарни статистически данни и резултати от допитвания, при които все повече жени сега (отколкото когато и да било) заявяват или посочват, че биха избрали семейство и деца пред кариера.



Това е един факт, който всички феминистки НПО-та не могат да скрият и се опитват да обяснят с всевъзможни измислени аргументи, като например ,,липса на самочувствие" или ,,увереност" у нежния пол, които им пречат да са толкова агресивни, колкото са мъжете в професионален план. Разбира се, това е чисто и просто една лъжа, защото самите феминистки обожават да използват противоречащи си аргументи според ситуацията: в даден момент жените са равни на мъжете и заслужават същото отношение и жестове (като отваряне на врата, плащане на сметка, подаряване на цветя и прочее са посегателство върху свободата и правата им), както и актове на микро агресия (microaggression), защото ,,утвърждават джендърните стреотипи"; в други случаи се набляга на ,,природната чувствителност" и ,,липса на увереност" на слабия пол, които предполагат преференциално отношение... за сметка на мъжете, разбира се. Но да се очаква логика от ,,толерантния" лагер на озверелите жрици на западния разпад, граничи с народното чакане на писмо от умрял, така че нека просто разгледаме причините този modus operandi да дава толкова добри резултати.

Ако женската сексуалност не е социално регулирана, то неизбежно се стига до разлагане на обществото и изчезването на дадена цивилизация. Жените инстинктивно се стремят към така наречените алфа-мъжкари. Но е нелогично, дори от чисто биологична гледна точка, да се допусне, че за всяка жена има съответен алфа-мъжкар (или по-честното и обидно: че не всяка жена заслужава алфа-мъжкар). Дори в природата има строга йерархия и предводителят на прайда/глутницата избира най-привлекателната откъм генетични заложби и физически данни самка, с която да продължи потомството, за да има то най-добри шансове за оцеляване. В човешкото общество дълги години жените и мъжете са се събирали с цел продължаване на рода, обработване на земята, запазване на вярата, културата, традициите, народността и родовите ценности. При това положение самотниците са били в пъти по-малко, отколкото сега, защото след сватосването на най-личните девойки и момци, останалите се задомявали според възможностите си.

Но сега, когато жените избират единствено на база външност, привличане, пари и положение мъжете до себе си, се наблюдава рекорден брой на млади мъже, неспособни да задържат вниманието на нежния пол, без да има сериозна причина за този феномен (т.е. мъжете са напълно ,,нормални" от гледна точка на биология, интелект и социално положение, но не са ,,атрактивни" откъм поведение и желание за вписване в модерните парадигми). Резултатът са стотици и хиляди отхвърлени, използвани и фрустрирани мъже. Никоя жена не иска бета-мъжкар и, като цяло, почти всички жени са съгласни да са в отворени връзки с някой алфа-мъжкар с нагласата, че във всеки един момент той може да избере тях като единствена партньорка. Мъжете може и да са склонни към необвързващи връзки, но когато решат, че е време да създадат дом и семейство, те много по-внимателно избират потенциалната майка на децата си, докато случаите на жени, раждащи деца от женени мъже или донори, нарастват, което само показва, че за една жена е по-привлекателно да роди дете от обвързан алфа-мъжкар или атрактивен донор и да го отгледа като самотна майка, но не и да намали критериите си спрямо реалността.

Предходно описаният поведенчески модел е свързан с правилото 80/20 или Закон на Парето, който постановява, че долните 80% от хората в обществото имат интерес (сексуален, интелектуален, социален, материален) към горните 20%, които държат по-добрите ресурси (в това число спадат и личностните им качества и физически данни).

На чисто биологично и поведенческо ниво жените не са толкова обвързани с родовите, националните, цивилизационните или расовите си норми и задължения (поради липса на по-добра дума). Като биологични създания, жените чисто и просто се стремят към мъжете с най-добър набор от физически, поведенчески и социални компоненти, които биха могли да ги подсигурят, защитават и дарят със здраво потомство. Експериментът на политическо и социално освобождение започна с финансираното от Рокфелер Движение на суфражетките в края на 19 век. И понастоящем стигна до откровени извращения, като кампанията за Освобождаване на зърното (Free the Nipple); Движението за телесен позитивизъм (Body positivism movement), което променя критериите за хармония и красота, за да могат разплути, болни и безформени феминистки да се чувстват ,,добре в кожата си"; протестните Курвенски маршове /Маршове на уличниците (SlutWalk), според които, както и да е облечена една жена, това не означава, че си ,,търси внимание", и разбира се, движението #ShoutYourStatus, започнато от феминистката Ела Доусън, което призовава жените да се гордеят със сексуално предаваните си болести и многото си партньори.



Проблемът с подобни ,,социални движения", както обикновено, е свързан с размиването на границите на редно и нередно, при което общата маса жени, вследствие на криворазбрана стадна солидарност, започва инстинктивно да се идентифицира със смелите си модели, които са постоянно цитирани и превъзнасяни в публичното пространство. Това, от своя страна, води до погрешното заключение, че щом им се дава трибуна, то е логично казаното от тях да е истинно и ценно за обществото като такова. Разбира се, всеки нормален човек може да прозре абсурдността на това да се пропагандират вредни за здравето (и психиката) поведения, насърчаващи млади хора да се ,,хвалят" с прихванатите си полово-предавани болести като ,,социални движения за освобождение". По този начин се получават безумни ситуации, в които жените са насъсквани срещу белия патриархат, който ,,потиска свободното им изразяване" и ,,омаловажава ценността им като личности" и се пропускат удобно действителни проблеми, като стотиците изнасилени, трафикирани, дрогирани, малтретирани бели жени от мюсюлмански мъже. При над 100 регистрирани случая седмично на женско обрязване в Англия е интересно настървението, с което всички феминистки дъвчат до болка изтърканите теми за ,,бялата хетеросексуална привилегия" на мъжете – тази, която всъщност липсва. Защото феминизмът не цели равенство между половете, каквото има, а борба за надмощие, засрамване и издевателство над мъжете от страна на западните жени.

Между другото, е изключително интересно настървението, с което феминистките се борят ,,за правата" на всички ЛГБТ, транс и прочее сексуални девианти и тяхното ,,признаване", за сметка на бинарната джендърна парадигма,  докато самите те утвърждават недвусмислено, ,,борейки се с мъжете", че на практика има само два пола. Но логиката не е силната им страна.



По отношение на основното обвинение от страна на феминистките спрямо западните мъже – за налична ,,бяла хетеросексуална мъжка привилегия", статистиката също не е на тяхна страна, за съжаление, защото:

– 100,000 до 140,000 мъже стават жертви на изнасилване годишно само в затворите на САЩ (въпреки че според законодателствата на всички страни само жена може да бъде изнасилена, а ,,насилственото проникване в мъж" е класифицирано като блудство, което е по-маломерно престъпление)
– Над 50% от жертвите на домашно насилие са мъже само в Америка и Канада, но за тях не съществуват защитни програми, субсидирани кампании, безплатни юридически консултации или временни жилища за настаняване
– 80% от самоубийците в Америка са мъже, а във Великобритания статистиката на мъжете самоубийци спрямо жените е 3 към 1
– 92% от работниците, пострадали при работни инциденти, са мъже
– 97% от загиналите войници и друг военен персонал са мъже
– 77% от жертвите на убийство са мъже
– Мъжете много рядко получават попечителство над децата си при развод/раздяла
– Мъжете получават почти двойно по-тежки (продължителни) присъди от жените за едно и също престъпление
– Мъжете трябва да ,,доказват" преживяно насилие – вербално, емоционално, психологическо, физическо, сексуално – докато жените получават подкрепата и доверието на обществото и съда автоматично
– Мъжете са наемани по-рядко на правителствени и военни позиции, дори и да имат по-добри квалификации спрямо жени, кандидастващи за същите, за да се ,,запълни квотата" на определен брой жени в същите тези институции
– Мъжете имат 75% по-малък шанс да влязат в университет само в Англия
– Мъжете са наемани по-рядко на позиции, които са свързани с ежедневни социални дейности (работа с клиенти, PR и т.н.)
– Митът за разликата в заплащането за мъже и жени на сходни позиции беше напълно развенчан

Мъжете са изнасилвани, емоционално и психологически манипулирани и тормозени, нарочвани за агресори във всяка ситуация по презумпция, държани до неоправдано високи социални стандарти и същевременно изнудвани сексуално и гледани като обекти, също както и жените. Неслучайно един от най-новите методи за изнудване и особено доходоносен бизнес, който доведе до скок в броя на самоубийствата сред мъжете, са организирани престъпни групи, наемащи млади жени, които прелъстяват и записват млади мъже по скайп, за да ги изнудват после с кадрите. Разбира се, това не омаловажава проблема с revenge porn, който създава големи проблеми за жените, но отново по отношение на мъжката страна на наболял въпрос феминистките мълчат.

Причината феминизмът да е толкова популярен като социално движение и норма на поведение е тази, че той насърчава вредните и (за съжаление) вродени привички у всеки един човек (без значение от пол, социална класа, възраст, националност и сексуална ориентация), както и склонността му/й към (само)изтъкване, егоизъм и желание за получаване на привилегии без необходимост от полагане на каквито и да е усилия. С други думи – моделът на работа на феминизма е същият като този, който превърна негрите в ,,потиснато" малцинство, комуто цялата бяла цивилизация е длъжна заради ,,престъплението на робството", както и това на хомосексуалистите, които ,,са дискриминирани" заради нетрадиционната си сексуална ориентация и, разбира се, Балканският феномен с циганите, чиито права са консумирани единствено чрез българския и румънски данъкоплатец.

Общото между всички тези социални туморни образувания е това, че малцинствата (за момента) получават правата си единствено за сметка на мнозинството. Всички имат задължения по презумпция в едно общество, но когато дадена група получи статут на онеправдана и целенасочено потискана, то тази група получава върволица от привилегии, които стават все по-абсурдни с времето. Стига се до там, че лагерът на феминистките губи от собствените си последователи, какъвто е и случаят на Каси Джей и зле приетият й филм Червеното хапче (The Red Pill), който изследва Движенито за права на мъжете и механизмите, чрез които феминизмът в западното общество доведе до маргинализирането и демонизирането на белите хетеросексуални мъже.

Феминизмът учи жените да възприемат себе си като жертви и да обвиняват за всеки свой неуспех – личен или професионален – мъжете. По-точно: белите мъже. Защото нито една западна феминистка не се ангажира да повдигне въпроса за изнасилваните, обрязвани, малтретирани, горени, заливани с киселина, забулвани насила жени в мюсюлманския свят. Не, западните феминистки са твърде заети да се борят с вроденото, естествено желание на всяка жена да е майка, съпруга, домакиня и пазител на домашното огнище. Те са твърде заети да насърчават евфеминизирането на мъжете и да компенсират с развитието на неестествена агресия и доминантност, която от своя страна ги кара да протестират срещу това, че "не са останали истински мъже".

Когато на дадена социална група се внуши чувство за малоценност, същата група става изключително лесно манипулируема. Още по-лошо: когато главните качества и възможности на дадена група бъдат обезценени от медийната пропаганда, същата е принудена да замени всичките си ценности със съвременни модели на поведение, за да се ,,впише" в обществото. На жените беше внушено, че нуждата от целомъдрие и вярност е посегателство върху личната им свобода; че здравето и правото им на спокойна бременност и това да бъдат майки е посегателство върху личния им избор; че всеки един от естествените им инстинкти и потребности е всъщност продукт на ,,социално програмиране"  и ако бъде заменен бинарният джендърен модел с неутрален, то разликите между половете ще изчезнат.



И именно това е самото определение за ,,социално програмиране" в действие. Защото виждаме резултатите от неефективността на този модел. Защо все повече жени се отвръщат съзнателно от феминизма, от активната кариера в полза на майчинството? Западните социални активистки се опитват всячески да ни убедят, че това е в резултат на страх и заучени социални модели. Т.е. – когато им изнася, същите социални модели, които според тях заличават разликите между половете и вече са пуснати в действие, отново водят по някакъв магически начин до... разлики между половете (които, както се опитват да ни убедят – не съществуват!)

Разбира се, това единствено недвусмислено доказва, че половете не са излюзия и въпрос на възприятие, а съществуват и действително има разлики между тях, но средностатистическата жена трудно би могла да се фокусира върху логическите несъответствия, най-вече, защото информацията в медиите е силно цензурирана и добре подбрана. И, ако трябва да се сме още по-точни – защото от нейна гледна точка, тя е в печелившата позиция (за момента). По-лесно е да се антагонизира дадена социална група и направо пол, за да могат стотици и хиляди лесно манипулируеми индивиди да си позволяват агресивно и злостно да оправдават нарастващите си претенции и неприемливото си поведение. Отново, това не означава, че отговорността за намаляване на случаите на жени, станали жертва на сексуално посегателство/домашно насилие/тормоз е задължение единствено и само на същите тези жени, но да се настоява за още повече разголване и празнуване на промискуитета, без това да има никакви последици, е също толкова абсурдно. Или, както омразната на феминистките Лорън Съдърн отбелязва на един ,,курвенски" прайд, попитана какво според нея е решението на проблема с подсвиркващите по улицата мъже – ,,Със сигурност решението не е да се разхождам по бельо". Същото важи и за стотиците случаи на обвинени в изнасилване мъже, чиито животи са разбити, защото съдебната система по презумпция е на страната на жертвите, и дори след доказване, че те сами са искали по-груб секс или просто са имали цел да унищожат авторитета на даден мъж.

Именно тук проличава двуличието на феминистката идеология – тя не се занимава с неприемливото поведение на жените, защото то винаги е ,,заслужено" и ,,в резултат" на ,,столетия мракобесна патриархална култура". Жените винаги са жертви – предизвикани, недооценени, ощетени, задължавани и онеправдани. Но ако беше така, нямаше да се пренаписва основата на цялата Западна цивилизация по начин, който в немалка степен омаловажава приноса на мъжете – със сериали като Vikings и Black Sails, според които голяма част от пиратите и бойците на викингите са били жени, и едва ли не те са били доминиращ пол. Именно това пренаписване на историята и изопачаване на културните ценности на Европа доказва, че западните жени имат твърде много гарантирани права. Нещо, което става очевидно, когато представители на друга ,,култура" нахлуват и настояват, че всяка бяла жена е ,,длъжна" да прави секс с който я пожелае или той е в правото си да я изнасили без скрупули. Докато междувременно белите мъже са нападани, обиждани и демонизирани за най-малката проява на ,,нежелано" внимание, което ги класифицира като stalkers, или  да вземем случаите, в които напълно невинни минувачи или работници са тормозени, защото на феминистките ,,им се сторило", че са следени.

Същевременно жените са привиквани именно към модела на агресивния, психопатичен, емоционално и психически лабилен мъж, който стига да е неустоимо привлекателен/богат/успешен, автоматично става желан партньор. Книги и филми, като Здрач и 50 нюанса сиво популяризират модела на връзки, основани на силен дисбаланс в полза на мъже, които нямат никакви личностни качества, освен парите и положението си, за да държат неопитни и твърде млади жени във връзки, уронващи достойнството, здравето и емоционалното им състояние. Но понеже това е ,,личният избор" на героините – феминистките не се занимават с въпросните нездрави връзки, в които дори се намеква за педофилия. Все пак, всяка жена има право да бъде насилвана емоционално, вербално, физически и интелектуално, стига да го желае. Женски списания като Cosmo популяризираха идеята за това колко ,,нормално" е жените да имат фантазии, в които са изнасилвани/доминирани и изобщо – малтретирани.

Наравно с това нараства популярността на все по-агресивното порно – а то праща силно погрешни сигнали към младите мъже, които израстват, вярвайки, че жените трябва да бъдат доминирани, унижавани, мачкани и употребявани. Крайният резултат е хиляди, милиони млади хора, лутащи се от една в друга и в следваща нездрава връзка, неспособни да създадат дълготрайни, моногамни отношения и чувстващи се неоценени, манипулирани и самотни. Жените са принудени да придобиват мъжки качества, за да оцелеят в един нарастващо агресивен свят, което ги прави емоционално лабилни и фрустрирани, а мъжете са изправени пред избора да станат насилници или евфеминизирани хипстъри, които не изпълняват нито една от функциите на силния пол.

В допълнение към адаптационният модел на поведение, характерен за жените, това води до сериозни социални, културни и биологични последствия за Западната цивилизация. Още от дълбока древност жените са били по-склонни да се подчинят на завоевателите, за да оцелеят чисто физически. И в днешно време жените отново са активно привлечени от агресивни мъже, престъпници, мафиоти или прииждащи пришълци – всички те явяващи се ,,носители" на силата, която жените искат и търсят. Белите хетеросексуални мъже са подложени на кампания, целяща да ги накара да се откажат от ,,привилегията" си на силния пол и да бъдат по-чувствителни, съобразяващи се и толерантни към всички други ,,малцинства", но същевременно ги наказва за всички тези прояви на слабост, изтъквайки липсата на ,,истински мъже". Това е така, защото културата на чувствителния, емоционален и състрадателен мъж противоречи на биологичните нужди на жените от закрила, сила, напътствие и опора. Затова и гореспоменатите феномени Здрач и 50 нюанса сиво намериха толкова топъл прием не само сред подрастващите девойки, но и сред жени, надхвърлили средната възраст.

Социалният експеримент на освобождение на жените от социални, биологични, културни, родови, национални и фамилни задължения завърши с тоталния крах на Запада. Сега, когато жените имат пълна финансова, лична, сексуална, политическа и социална свобода, цялата Западна цивилизация е със силна либерална насоченост, при което се обръща внимание много повече на това кой как се чувства и как иска да бъде възприеман, отколкото на реалните проблеми и тяхното решаване. Проучвания от водещи университети в света свързват настъпилия упадък на Запада с еманципацията на жените, което води до унищожаване на семейството като социална единица. В един от най-мащабните и задълбочени анализи на цивилизационния упадък ,,Секс и култура" (1934 г), английският учен Джоузеф Ънуин отбелязва, че
,,основният двигател за установяването на дадена цивилизация е нивото на целомъдрие на женското съсловие на същата" (J. D. Unwin – Sex and Culture)

Социалният антрополог от университетите в Оксфорд и Кембридж изучава 86 различни култури от човешка история за период от 5 000 години и установява директна връзка между културните им постижения и нивото на сексуална въздържаност. Основният мотив за проучването на Ънуин е бил да тества теорията на Фройд, според когото ,,цивилизационният прогрес е резултат от потисната сексуалност", при което установява по-големи постижения и напредък там, където има повече самоконтрол и самоограничение по отношение на приети сексуални практики. Хетеросексуалната моногамна връзка се оказва най-здравата тъкан на цивилизационното общество, което го движи напред.

За съжаление, без изключение – всяка една изследвана цивилизация, след достигане на апогея си, позволява на успеха да промени моралния й код. Според Ънуин, след като една цивилизация престане да контролира сексуалния си морал, тя губи хомогенност, енергия и цел. Сравнението на Западния свят с Арабския свят, както и текущото нашествие, недвусмислено потвърждават това правило. Установяването на матриархат на Запад ефективно отне мотивацията на белите мъже да защитават интересите и правата на обществото, към което принадлежат, защото те се разминават с интересите и правата им като индивиди и като пол (те вече нямат гарантирана семейна структура, нито дори партньорка, от която могат да очакват моногамни отношения, и вместо сигурност – постоянно трябва да се доказват и да ,,печелят" партньорката си, ако не искат тя да отиде при друг). Същевременно наблюдаваме разрастване на Арабската ,,цивилизация" на Запад в унисон с модела, описан от Ънуин, като неизбежният край на втората следва да настъпи или в резултат на това нашествие, или поради вътревидовата анархична революция.

По-притеснителното идва от заключението на Ънуин, че след като дадена цивилизация вече е либерализирала сексуалността на жените, то няма нито един исторически случай, в който тя да е успяла да възстанови контрола си върху този елемент на по-късен етап. Т.е. феминизмът се явява последният стадий на разложение на дадено общество – фаза, от която няма връщане назад и при която въпросната цивилизация продължава съществуването си само в силно изменен (деформиран) вид. Това е така, защото в основата си феминизмът не създава нищо и не допринася с нищо за напредъка на обществото – той единствено се бори да премахне установените социални, родови, културни и национални парадигми (всички онези, които са установили цивилизацията като водеща и са способствали за възхода й изобщо). Приемането на феминистични (и производните от това всякакви либерални) ,,ценности" за водещи, ефективно слага край на дадената цивилизация, защото измества фокуса от осигуряване на физическото оцеляване на мнозинството към защитаване на правата на малцинствата за сметка на първото. Това е и причината, поради която в исторически план не се наблюдават феминистични общества, освен в края на всички велики цивилизации.

Всички прояви на упадък са отдавна налице – от демографски сривове до безумно високи нива на аборти, културен, социален, морален и икономически упадък сред всички Западни, Латински и  Азиатски страни. Държави като Швеция открито завяват ,,феминистичната си външна политика". Но освен че е държавата с най-осезаемо полово равенство, сега тя държи и рекорда по изнасилвания в света. Пълната феминизация на Шведското, а понастоящем и Европейското общество, позволи на жените (му) буквално да поканят тези, които ще довършат това, което опитаха да направят през 14 век – да заличат християнската цивилизация от лицето на света. Затова и същите чакат мигрантите на гарите с лозунги за толерантност и приемане; затова млади момичета се бутат да работят като доброволки в бежанските центрове. На Балканския фон положението не е по-различно, като дори 500 години мюсюлманско мракобесие не попречиха на българките също да се подхлъзнат по познатия модел и да започнат доброволно да търсят мургави партньори, оплаквайки се във форуми като БГ-Мама от малодушието на българина, като междувременно не пропускат да се самоидентифицират като феминистки, да защитават правото си на аборт без знанието и/или съгласието на мъжа и да окачествяват всяка проява на несъгласие с безобразната женска агресия като ,,Балкански мачизъм".

Западното общество е стигнало стадия, в който жените се борят с/срещу мъжете, а те, от своя страна, се опитват да опазят собствените им права над тялото, психиката и живота им. Западната жена е по-склонна да превърне утробата си в гроб, отколкото да признае правото на някой друг да има част от думата върху нейното поведение, избор, държание и сексуалност. Стигнало се е до момент, в който се измислят нови и нови термини, като mansplaining, само и само да се уронва авторитетът на противоположния пол, когато същият дръзне да изказва мнение по въпроси, ,,касаещи само и единствено женското здраве, сексуалност и природа" (т.е. свързани с женската репродуктивна система и сексуалност). Но докато феминистките отричат правото на мъжете да имат мнение по въпроси, които ,,не ги касаят", то те самите се считат за длъжни да подменят основите на цялата Западна цивилизация и единствената причина, поради която се считат за компетентни да го правят, е в отговор на ,,бялата мъжка привилегия".



Липсата на отхвърления патриархален модел проличава най-вече в липсата на противодействие и защита от тълпите примитивни нашественици, които изнасилват, обезобразяват и убиват европейките безнаказано. Разпадът на Западното общество е причината тази инвазия изобщо да се състои, но докато през 14 век мюсюлманите бяха посрещнати от действащи армии и от затворени общества, готови да бранят ценностите, културната, расовата и националната си идентичност – то сега такива липсват, а толерантността към ,,чуждата култура" измества уважението към собствената. Единственото по-лошо за човека от това да бъде изнасилен и/или убит в днешно време, е да бъде заклеймен като расист или ксенофоб. Затова и изнасилените феминистки, които са на политически постове или имат обществени позиции, предпочитат да замълчат от страх да бъдат обявени за расистки.

Да се спори чия вина е по-голяма в случая е безсмислено, тъй като, умишлено или не, двата пола се допълват дори в процеса на унищожаването на създаденото дотук. На този етап може да се каже със сигурност, че ако западните мъже не бяха дали толкова права и свободи на жените си – то нямаше да се наблюдава подобна ускорена деградация на обществената тъкан. Същевременно, по-голямата част от жените просто се подлъгват по платената шепа агитаторки, които ги мамят с обещания за пълна свобода от отговорност и зависимост (внушавана като нещо лошо), за да движат социалния модел на разкапване на хетеросексуалните моногамни отношения. Сега, повече от всякога е видимо, че този конфликт няма мирно разрешаване – но дали сблъсъкът ще е с идващата отвън заплаха или вътревидово между двата основни компонента на Западната цивилизация, няма да има кой знае какъв ефект върху противопоставянето на действащите процеси. А в резултат – губещи са и двата пола.

http://www.memoriabg.com/2017/05/28/feminizmut-i-socialnoto-razlovenie/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Лили Браун "Женският въпрос":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3001

...а също и "Феминистки хоризонти":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=8162

[Шишман]

Феминизмът и социалното разложение - сещам се за някои хора и как това им се е отразило. И не е добре и не отива на добре.

[FLEKTARN]

Целта на стария феминизъм е била да даде повече права на жените, като добре виждаме всички, след всичко, което се случва напоследък, даването на право на глас на жените значи едно - разруха на света. Жените са емоционални създания, лесно манипулируеми особено по време на месечния им цикъл, когато емоциите им "бушуват", и само шоколадче или здрав секс може частично, но не напълно да ги успокои. Мъжете от другата страна са логични същества, като винаги премислят, дори когато са ядосани, тъжни, или уплашени.

Изключения са само момичета, отгледани предимно от бащи, или семейства, където бащата е военен, полицай, строг мъж, който е държал "основните карти". Факт е, че има жени, за които гнусните "женски номера" са нещо, което не съществува в ценностната им система. Такива жени вече са на изчезване, и последните от тях са от наборите '60-'85.

Целта на модерния феминизъм е още по-тъмна. Сега феминизмът се е превърнал в извратен инструмент за локален и световен контрол, като жените биват превръщани в момчета с прекалено големи усти; агресията им се поощрява, а назначаването им на високи позиции в обществото - се приема повече от щедро и с огромни отворени обятия.

Мъжете са превръщани в жени, мъжките певци масово си пеят с високи тонове, а легенди като Франк Синатра -  биват усмивани. В момента ако не пееш като Маруун 5 с типичния за момичетата от Спайс Гърлс писклив глас, значи "не струваш". Жалко, но факт. Правата на мъжете се "strip-ват", като вината, която пада върху младите момчета още от ранна възраст е огромна. Ако не си кавалер - не струваш. Ако изразяваш различно мнение - не струваш. Ако не слагаш момичетата на първо място в живота си - не струваш. Вината, насаждана от добре смазаната Елитна Машина е прекалено голяма и силна и някои мъже не издържат на натиска, решавайки да се впуснат със стадото към собственото си унищожение, и унищожението на България и Европа.

[Hatshepsut]

Феминизмът в Царство България

Модерната понастоящем тема за феминизма и правата на жените далеч не е нещо ново и е занимавала българското общество още преди Освобождението. Дори и малкото защитници на женските искания за достъпно образование, като Петко Р. Славейков, изтъкват на преден план по-скоро рационални причини за него като подпомагане възпитанието на децата. Единствен Любен Каравелов посочва като причина нуждата от еманципация на жената и поставянето ѝ на равни начала с мъжа, но дълго време неговото мнение няма да се радва на особена популярност.

Макар и през Възраждането девическите училища да са част от цялостния образователен подем, едва през през 1898 г. девическото образование е изравнено с мъжкото като продължителност.

Най-голямата придобивка по отношение на висшето образование е допускането на жени до Висшето училище (бъдещ Софийски университет) през 1901 г., но само като слушатели през 1901 г. По отношение на работните места, в началото на XX век жените получават право да упражняват някои традиционно мъжки професии като адвокатското дело и лекарската практика.

Достъпът им до държавни длъжности обаче е забранен още през 1879 г. от председателя на Народното събрание Петко Каравелов, който е против приемането на две стенографки на работа с аргумента, че с атрактивния си външен вид щели да разсейват народните представители.

Първото изключение от правилото идва през 1909 г., когато две жени са назначени в столичното кметство като чистачки. Също тогава Дирекцията на железниците и Върховният касационен съд назначават по няколко жени за разсилни, а Българска народна банка – няколко чиновнички в ипотечното отделение. Истинският куриоз идва при министъра на вътрешните работи Михаил Такев, открил две места за жени, които да се занимават с разследване на престъпления от представителки на собствения пол.

В такива условия борбата за получаване на избирателни права от дамите се оказва дълъг и продължителен процес. Първите плахи опити този въпрос да бъде повдигнат са направени в основания през 1893 г. в Бургас вестник ,,Женски свят". Неговата редакторка обръща внимание на читателките си, че Конституцията на страната не третира различно мъжете и жените граждани. Самото издание обаче само се компрометира, тъй като залага не на политически послания, а на домакински съвети и здравни рецепти, с което сякаш доказва, че към онзи етап грижите за дома са били първостепенни за тогавашните жени.

Ана Карима първа поставя въпроса за избирателните права на българските жени

Първото женско движение, което освен благотворителни и образователни цели си поставя и политически такива, е основаното от учителката Ана Карима през 1897 г. Софийско женско образователно дружество ,,Съзнание". Съпругата на един от лидерите на БРСДП Янко Сакъзов се заема сериозно със задачата да осветли проблемa с избирателните права и две години по-късно се появява печатния орган на дружеството – вестник ,,Женски глас". Още в уводната статия на първия брой се споменава, че благородните задачи, които стоят на дневен ред пред изданието са ,,да се вдига умствено жената" и ,,да се буди съзнанието, че тя е човек, член на обществото, към което тя има задължения."

Постепенно обаче българските жени, борещи се за равноправие, правилно осъзнават, че единствения начин да се постигнат конкретни резултати е, чрез създаването на единна организация. През юли 1901 г. 27 различни дружества се обединяват в единния Български женски съюз, който бива оглавен от Ана Карима. Ръководни постове в него заемат съпругите на утвърдени политици като социалдемократа Петър Джидров – Мария, водача на демократите Александър Малинов – Юлия, както и тези на социалистите Андрей Конов – Кина и Димитър Благоев – Вела.

Вместо да използват влиянието на своите съпрузи и да се обединят в името на каузата, още от самото начало те се вкопчват в борби на личностна и идеологическа основа, които подриват авторитета на организацията. Деленето на две крила довежда до напускането на социалистките Конова и Благоева през 1903 г. Впоследствие различни леви организации като Социалистическия женски съюз (1914) и Женския социалдемократически съюз (1921) правят опит да се върнат на сцената, но обвързаната с тях идеологизация, според която проблемите на жените могат да бъдат решени само при падане на капитализма, подкопава техните усилия.

Юлия Малинова

Процесът на роене в Българския женски съюз продължава, след като през 1905 г. неговия орган ,,Женски глас" се премества в Бургас, а редактори там стават наложилите контрола върху организацията Юлия Малинова и Жени Божилова-Патева. Последната се опитва да изтъкне факта, че в условията след Освобождението ,,ний, българките, сме наредени на едно ниво с умопобърканите, малолетните и тежко-престъпниците, които са лишени от ония граждански и политически права, с които се ползува българският гражданин". Нейната позиция по придобиването на тези права обаче не е постоянна, като в повечето случаи се ограничава със заключението, че първата стъпка към избирателно право е поставянето на равна основа с мъжете в обществения живот. Година по-късно съюза напуска поставената в изолация Ана Карима, която през 1907 г. започва да издава списание ,,Родна струя", а през 1908 г. създава и Съюз на напредничавите жени ,,Равноправие" с едноименния печатен орган.

След края на Първата световна война поне на думите феминистките заемат по-непримирима позиция, заявявайки, че според приказките на народните представители за постепенно даване на права приличат на тези на възрожденските чорбаджии, които са изчаквали свободата да им бъде дадена ,,сякаш с милост от падишаха". Надеждите им за нещо по-добро обаче биват опровергани от министър-председателя Александър Стамболийски, който дава избирателни права на циганите през 1921 г., поради техните заслуги във войната, докато в една изпълнена с ирония и пренебрежение реч две години по-късно заявява, че ще помисли за жените едва когато те вземат участие в трудовата повинност.

Все пак дългогодишната кампания чрез страниците на ,,Женски глас" дава конкретни резултати, макар те да идват чак през 1937 г. и то в период, когато при липсата на политически партии изборите са по-скоро формалност. Историческият момент е белязан с Наредба-закон за избиране членове за общинските съвети от 18 януари 1937 г. Според клаузите му избирателни права получават всички български поданици – мъже и жени, които са навършили 21 г. За последните се изисква да са били майки от законен брак.

Набелязани са серия от инициативи, събрания и позиви, които целят да информират българката за нейното ново положения, да я запознаят със задачите на общината и да я посъветват внимателно да преценява кандидатурите. Цялата тази кампания е придружена с иронични карикатури по страниците на периодичния печат (вестниците ,,Зора" и ,,Утро"), но въпреки това след изборите на страниците на ,,Женски глас" се изразява задоволство от постигнатото.

Всички жени над 18 години без ограничения получават активно и пасивно избирателно право чак на 15 юни 1945 г., когато това е заложено в новия избирателен закон, наложен от правителството на Отечествения фронт. Тези промени са залегнали в неговата програма от 17 октомври 1944 г. и са потвърдени от Димитровската конституция от 1947 г. По това време обаче Българският женски съюз и всички сходни организации са забранени, поради което те така и не успяват да се възползват напълно от реализирането на техните дългогодишни цели.

https://bulgarianhistory.org/feminizam-carstvo-bulgaria/