Български породи кучета

[Hatshepsut]

Български барак


История на породата

Българският барак е древна порода. Историята ѝ не е напълно изяснена. Смята се, че с идването си на Балканите прабългарите донесли със себе си кучета, които по описание приличат на съвременния барак. По-късно за развитието на породата допринасят и ловните кучета на османските завоеватели.

Общ вид
Българският барак е гонче със среден ръст. Има силно, хармонично тяло с удължен формат. Важни пропорции: Индекс /показател/ на неговия формат е: - мъжки от 106 до 113 - женски от 108 до 115
Дължината на муцуната е 40 - 45% от дължината на главата. Ръст: мъжки от 53 до 58 см, женски от 48 до 53 см. Тегло: мъжки 23 - 27 кг, женски 19 -22 кг. Конституция: здрава, суха. Кожа - еластична, без гънки

https://bg.wikipedia.org/

Българско гонче




https://bg.wikipedia.org/


Българско овчарско куче




https://bg.wikipedia.org/

[Hatshepsut]

Човекът, който спаси изчезващите каракачански породи

Сидер Седефчев и неговият брат Атила, и двамата художници, влязоха в ролята на Ной от XXI век
Сидер Седефчев и неговите животни. Снимка: Иван Бакалов
България си има своя Ной в XXI век, който е натоварил в своя кораб някои редки животни, за да оцелеят. Кой е той?
Казва се Сидер Седефчев и е художник. Живее в пиринското село Влахи, като отшелник, със стада от изчезващи породи овце, кучета, кози, коне, които сам е развъдил. Впрочем, не сам. Балканският Ной на нашето време има обща мисия със своя брат Атила. Той седи повече в София и се занимава с административната част от бизнеса. Защото това е и мисия, и бизнес. При това нелек.
И двамата са дипломирани художници, завършили Художествената академия. По някакво стечение на обстоятелствата в началото на 90-те решават да издирят истински каракачански кучета. И покрай кучетата съживяват цяло изгубено животинско царство. Днес Сидер живее в пиринското село, гледа стадо от 500 чистокръвни каракачански овце, 50 каракачански кучета, 230 калоферски кози – също древна порода, аналог на каракачанската овца. И 20 каракачански коня, които пасат високо в планината като свободно стадо.
Каракачански кучета край стадото. Снимка: Атила Седефчев
„Омир е писал, че

при траките се раждат черни агнета”,
казва Сидер и се опитва да обясни що е то каракачанска овца и откъде идва. То се вижда и с просто око, че не е овца като другите. Ражда се черно агне и до първата година остава черно към тъмнокафяво на цвят. После започва да изсветлява към тъмносивокафяво, тъмносиво, сиво. Някои остават кафеникави, други съвсем сиви. Като се подреди стадото, се виждат едни пастелни тонове, преливащи през тези няколко цвята, все едно ги е рисувал художник. Само лицата им остават черни. Смешно е да се говори за лице на овца, но тези са някак одухотворени. И с една характерна вълна, която не е като на другите овце. Прилича на украса на кукерска маска. По твърда, космите се оформят като фитили на два слоя, така че като вали дъжд, той се стича по горния слой, а отдолу овцата остава суха. Връхна дреха от такава вълна също може да опази човек сух, не подгизва. Чорапи от такава вълна нямат скъсване. Но засега няма интерес към вълната от тези овце и Сидер трупа купчини от нея все още без приложение.
Тези овцете гледат и някак различно от другите…
В една кошара Сидер е отбил около 30 коча с едри навити рога. Иначе те са по-дребни от кочовете на други породи. Но са по-жилави, по-издържливи и …по-потентни. Обяснява, че ги отбива от овцете, за да не раждат те непрекъснато, трябва да има някаква сезонност през годината. Кочовете са още по-живописни от овцете и гледат като хора. Чак започваш да се притесняваш, все едно те наблюдава нещо от отвъдното, от някакъв стар свят, който вече не съществува.
Сидер Седефчев. Снимка: Иван Бакалов
Породата се е запазила високо в планините. Каракачаните са наследили тези овце от древни времена. Овчарите на древността са ги гледали направо под открито небе по планините, където има много паша и е безопасно – войските и войните минават долу през градовете, низините и проходите.
Каракачанските овце раждат на високото по поляните, а зимно време – направо върху снега. Малките агънца веднага след раждане стават и тръгват. По-издържливи на студ, на сурови планински условия. Такава овца дава по-малко мляко и месо, но с по-различен вкус и качество. Във фермата на Сидер правят сирене от тяхното мляко, което е по-гъсто и по-маслено.
За сиренето се използват само естествени продукти,
по стара технология – морска сол и сирище вместо мая. Нищо купешко или масово използвани изкуствени съставки. Сидер прави т. нар. сирище, като взима за подкваса от стомах на агнета.
Продукцията му се появява на изложения на международната организация „Слоу фууд”. Там много ценят двамата братя, като един от редките примери в България за хора, които имат ясни идеи с какво са се захванали и са го приели като смисъл на живота си.
Каракачански агнета - черни, както ги е описал Омир. Снимка: Иван Бакалов
В последните десетилетия в някои животновъдни бази в България към земеделски институти са поддържани групи от по няколко каракачански овце, колкото да се поддържа породата. Отначало в Тутракан, Шуменско, Костинброд, Троян, но накрая останали отделни бройки тук-там. Отдавна, още по времето на ТКЗС, каракачанската порода е заменена с по-млекодайни и месодайни породи. А с ликвидацията на ТКЗС в началото на 90-те, съвсем изчезва. Сидер отбелязва, че каракачанската порода в тия животновъдни бази се е изродила, овцете там са с обичайната вълна и физиономии като на масовите породи овце. Брат му Атила се смее – това, което е пазено като образец за каракачанска овца, е нещо друго. И с просто око човек без никакви познания може да се убеди. Атила казва, че е достатъчно да се качиш в музея на животновъдството в София, където има препарирани още преди десетилетия каракачански овце, за да видиш, че те са различни от всичко друго тук и там из България. Точно това са спасили той и брат му. Тяхното стадо изглежда като онези образци в музея и отговаря на историческите описания и стари фотографии. И сега животновъди идват при Сидер да си вземат чиста порода за развъждане.
Сидер разказва, че с брат му Атила винаги са имали интерес към животните. И двамата им дядовци са били овчари. Баща им е бил художник, който от малки ги заразил с преклонение към природата и животинския свят.
Сидер е уморен и недоспал, но не му личи много. Точно сега се раждат агнета. Сидер спи по няколко часа на ден, грижите са денонощни. Вечерта стадото се връща от паша и чака край оградата да го пуснат. 500 овце започват да блеят застрашително. От другата страна блеят 300 агнета. Все едно си край необичаен симфоничен оркестър.
До момента са се родили 300 агнета, повечето са на двуседмична възраст. Само 10 от тях са бели. В породата по правило се появява и по някоя овца с бял цвят, но вълната и формата на главата, тялото, е като на другите.
От 500 овце 20 са бели
По тях овчарите се ориентират дали някоя група от стадото не липсва.
Поколение след поколение породата все повече се връща към корените си. За това причината е и в подхода на Сидер и брат му. Тяхната идея е овцете, козите, конете да се гледат високо в планината. Така някогашният ген се развива в подходяща среда и се изявяват най-добрите качества – издържливост, качество на месото и млякото.
Каракачанските овце пасат на самия хребет, на билото на Пирин. Снимка: Атила Седефчев
Лятно време стадото на Сидер и Атила се качва за около 3 месеца високо в Пирин, над 2000 метра надморско равнище. Денем пъпли по баирите нагоре и пасе дори на самия хребет на Пирин, на 2700 метра височина, недалеч от връх Вихрен. Това е най-високопланинското стадо в страната. През тези летни месеци овцете нощуват там на открито, само зад една ограда от пръти, но охранявани от прочутите каракачнски кучета. Няма по-работни и по-отговорни кучета от тях. „Разчитам повече на кучетата, не на овчари”, казва Сидер. Досега са удавили два вълка. Като усетят вълк сами се организират две или три от тях да го преследват, правят му засади, докато той не хукне да спасява кожата.
Двамата братя
започнали да издирват каракачански кучета
през 1990 г. Почти 10 години обиколки високо в планините, в обезлюдяващи села, тук и там останало по някое куче. През годините на соца последна грижа била за каракачанското куче. А след ликвидацията на ТКЗС и стадата в началото на 90-те години, останалите кучета, които били избити. Породата се е запазила само тук-там в дворовете на частни стопани във високопланински села. Но стопаните не продават кучетата си. Сидер си спомня, че на няколко пъти прекарал общо повече от 6 седмици в едно родопско село, за да чифтоса доведена от него каракачанка с един типичен чист мъжкар, чийто стопанин си го гледал вкъщи, с овцете. И каракачанецът бди за овцете денем и нощем, ляга да спи през деня, каракачанката го ухажва, а той уморен я пъди. Докато накрая все пак дали поколение.
Каракачански овце се връщат от паша. Снимка: Иван Бакалов
И така години наред, тук и там, главно из Родопите, успели да завъдят поколения каракачански кучета, второ, трето, пето… И накрая с огромен труд
регистрирали породата
в Земеделското министерство, по всички правила и закони.
„Каракачанското куче е дисциплинирано, достатъчно едро, силно, мъдро, спокойно, без нервност; саможиво и самоинициативно”; изрежда Сидер. Изключително привързано към стадото. Кучето може да лежи 2 часа, после изведнъж да стане звяр и после пак да стане спокойно; пести си енергията; не лае без причина.
Не е за вярване, но кучетата почти не ядат месо. Цяла седмица може да изкара с една паница качамак на ден – царевично брашно, разбъркано с гореща вода. Така са ги хранели в миналото, икономично.
За 14 години откак е в това село, досега 10 от кучетата на Сидер са отровени или са убити от ловци. Той се чуди защо ги убиват. Те не нападат хората. Само лекомислени туристи в Пирин като срещнат стадото, и тръгнат да погалят овцете и агнетата, могат да изпитат гнева на каракачанските кучета, които се нахвърлят да ги лаят, но не ги хапят, ако не бъдат предизвикани с нещо повече.
Кучета, развъдени от Сидер и Атила, са купувани или подарявани в САЩ. Вече в няколко щата има каракачански кучета, главно със стада. Там избухнал интерес към породата. При Атила, който се занимава с документацията, идват възторжени писма от Америка. Никога не са виждали толкова интелигентно куче, никога не са имали толкова работни кучета. Описват конкретни случаи, как куче носи изгубено от стадото новородено агне, как куче спасило от пожар стопаните на къщата и др.
„В Западна Европа хората нямат нужда от кучета пазачи”, обяснява Сидер. Там овцевъдството излиза по-евтино - няма вълци, няма и крадци. Стадото просто се пуска да пасе. Затова само от Балканите на Изток можеш да намериш истинско куче, допълва той. И цитира разни исторически хроники, как Агуш Ага имал 100 каракачански кучета и 12 000 овце.
Някъде през 2000 година двамата братя се заемат да развъждат породата каракачанска овца, след като вече знаят пътеките към високопланинските села, къде какво има. За няколко години събрали оттук-оттам по една овца, коч, и се получило стадо с около 40 глави, което почнало да дава поколение - първо, второ, трето, пето…
Каракачански коч. Гледа като човек. Снимка: Иван Бакалов
Търсили място да развъдят високопланинско стадо. Към 2000 година намерили една къща в село Влахи, на 10-ина километра от Кресна нагоре в полите на Пирин. Пътят до там има асфалт само в първите 2-3 километра. После е нещо като коларски път, а при порои се срутват камъни и земна маса и го затрупват. В селото официално има само двама жители, които са на преклонна възраст, а целогодишно живеят общо трима, освен Сидер. Има няколко къщи, поддържани като вили от хора от градовете, които се мяркат тук през лятото. Сидер оживил селото. Наел трима работници от околността. При него тук идват да помагат майка му, вуйчо му, брат му. Жена му и двете му деца са в София, но пристигат всеки почивен ден.
Сега има едно стадо от овце, едно от кози, за които е построил различни кошари, с малка мандра за производство на сирене към тях. И няколко къщи. Долният етаж на една от тях е пригоден за кучкарник.
Козите са нещо подобно на каракачанската овца.
Породата се казва
калоферска коза, също изчезващ вид,
с който двамата братя се захванали, след като видели от него отделни екземпляри в зоологическа градина в Германия, представени като българска виторога планинска порода. Образци от него взели германски специалисти още преди войната. И двамата братя тръгнали да обикалят да издирват кози, по същите пътеки из планините.
Последно Сидер и брат му се захващат и с каракачанския кон. Намерили екземпляри от дивопасящи коне високо по ливадите край Белмекен и язовир Батак. Те са поддържани преди години от местни селяни, но вече са изчезнали, селата са обезлюдени. Сега двамата братя имат стадо от 20-ина коне, които са пуснати по същия начин да пасат свободно и да живеят на открито високо в Пирин. Колкото да се поддържа породата. Използват част от тях през лятото като товарни животни, когато местят стадата нависоко.
Кошара на открито над 2000 метра височина, където нощуват овцете лятно време, пазени само от кучетата. Снимка: Атила Седефчев
Атила обяснява, че расовите състезателни коне са много нежни същества. Всяка травма, рана, ухапване може да ги убие. Веднага трябва да им се бие ваксина против тетанус и т. н. А каракачанският кон е полудиво издържливо животно, което носи на травми, студ, ухапване. Имали една кобила, чийто бут бил жестоко наяден от вълк. Стадото я спасило, прогонили го, но кобилата останала с тежки рани. Въпреки това оцеляла.
Жената на Сидер е биолог, с нейна помощ в селото направили образователен център за животни, през лятото идват училищни групи. Сидер гледа и два вълка и две мечки в нещо като зоопарк.
Селото Влахи е родното място на Яне Сандански
Ако не се е появил тук по случайност Сидер с животните си, селото е щяло да запустее до няколко години. Съдбата се опитала да изпита волята на Сидер. Преди 2 години построил нова кошара за стадото от кози и постройка за мандра край нея. При една буря паднал гръм и избухнал пожар в току що построеното. Няколко души тичали безпомощно да спасяват каквото може. Успели да отворят кошарата и повече кози избягали, но загинали 4 кучета и десетина кози. Всичко изгоряло до камък. Сидер бил на границата да се откаже. Но построил всичко наново върху опожарените каменни зидове. При това срещнал неочаквана съпротива от зам.-кмета на община Кресна, който не му издавал разрешителни да строи. После кандисал, поискал допълнително и нови проекти, което му оскъпило с 9000 лева строежа. Да се чудиш как срещу всеки у нас, който прояви инициатива за добро, се изправя някой да му пречи.
От сп. „Биограф” със съкращения

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=18869I5

[Hatshepsut]

[Hatshepsut]

Българската каракачанка – хит в Северна Америка!

Българското каракачанско куче зaвлaдявa нoви тepитopии в Ceвepнa Aмepиĸa. Toвa cъoбщи нa БTA Aтилa Ceдeфчeв – зaмecтниĸ-пpeдceдaтeл нa Упpaвитeлния cъвeт нa Meждyнapoднa acoциaция „Kapaĸaчaнcĸo ĸyчe“ (MAKK).

Πo дyмитe мy poднaтa пopoдa ce e пpeвъpнaлa в xит мeждy зaдoĸeaнcĸитe фepмepи и ceгa живoтнoтo ce paдвa нa гoлямo тъpceнe. Πъpвaтa ĸapaĸaчaнĸa ĸaцнaлa пpeди 8 гoдини в CAЩ и билa зaceлeнa във фepмa в Зaпaднa Bиpджиния.

Cлeд нeя в cтpaнaтa нa нeoгpaничeнитe възмoжнocти били изпpaтeни oщe 12 ĸyчeтa oт cъщия вид. Живoтнитe дoĸaзaли ĸaчecтвaтa cи нa дoбpи пaзaчи и вeчe ocвeн в CAЩ, pacoвитe чeтиpинoги нaмиpaт дoбъp пpиeм и в Meĸcиĸo и Kaнaдa.

Щaтcĸитe фepмepи пъĸ cъздaли мecтнa opгaнизaция, ĸoятo ce зaнимaвa cъc ceлeĸция нa нaшeтo ĸyчe. Aмepиĸaнcĸaтa acoциaция, пapтньop нa MAKK, вeчe имa в peгиcтъpa cи нaд 100 ĸyчeтa, ĸaтo вcичĸи бeз изĸлючeниe oxpaнявaт фepми. Poдният живoтинcĸи cтpaж пpeoдoлял ĸoнĸypeнциятa нa пиpeнeйcĸoтo плaнинcĸo ĸyчe, итaлиaнcĸaтa мapeмa, ĸaĸтo и няĸoлĸo тypcĸи чeтиpинoги.

Измecтвaйĸи пoзнaтитe в CAЩ пopoди, ĸapaĸaчaнcĸoтo ĸyчe влязлo в нoви фepми и ce изпpaвя cpeщy xищници, ĸoитo нe e cpeщaлo дoceгa. Cpeд тяx ca ĸoйoт, пyмa, eдpи ceвepнoaмepиĸaнcĸи вълци и мeчĸи гpизли.

Πъpвoнaчaлнo ĸapaĸaчaнĸитe oxpaнявaли ĸoзи и oвцe, cлeд тoвa зaпoчнaли дa пaзят и eĸзoтични cтaдa oт лaмa, щpaycи и дp. Haшe ĸapaĸaчaнcĸo ĸyчe излязлo нeвpeдимo oт бoй c мeчĸa в CAЩ, paзĸaзa Ceдeфчeв.

B CAЩ e зaпaзeнo пoдвижнoтo живoтнoвъдcтвo нa дълги paзcтoяния – живoтнитe ca цeлoгoдишнo нa пaшa, cpeд дивaтa пpиpoдa, във фoĸyca нa xищницитe. B тaзи oбcтaнoвĸa ĸapaĸaчaнcĸoтo ĸyчe пepфeĸтнo cи cвъpшвa paбoтaтa, yвepявaт oт MAKK. Πo 500 дoлapa зa eĸзeмпляp ce тъpгyвa живoтнo oт poднaтa пopoдa мeждy фepмepитe в CAЩ. У нac цeнaтa нa ĸapaĸaчaнcĸoтo чeтиpинoгo вapиpa мeждy 100-400 лв. зa мaлĸo, дo 1500 лв. зa гoлямo ĸyчe.

Cпopeд eĸcпepти пopoдaтa ce e yтвъpдилa пpeз вeĸoвeтe ĸaтo нaй-дoбpия пaзaч. Acoциaциятa paзпoлaгa c изcлeдвaния нa ĸocтни ocтaнĸи oт тpaĸийcĸи мoгили, дoĸaзвaщи,чe типът нa тpaĸийcĸитe ĸyчeтa e идeнтичeн c тoзи нa cъвpeмeннитe eĸзeмпляpи.

Oт MAKK пpeтeндиpaт, чe изoбpaзeнитe нa Лeтнишĸoтo cъĸpoвищe двe бopeщи ce живoтни ca тpaĸийcĸи пpeдци нa ĸapaĸaчaнcĸи ĸyчeтa, a нe мeчĸи. Дoĸaзaтeлcтвo зa тoвa, cпopeд ĸинoлoжĸитe eĸcпepти, ca нaвититe нa ĸpaвaй oпaшĸи нa живoтнитe и мнoгo дългaтa им ĸoзинa.

Haxoдĸaтa дaтиpa oт 3-4 в. пpeди Xpиcтa. Kyчeтo e билo cвeщeнo живoтнo и мнoгo чecтo e билo yбивaнo pитyaлнo и зaĸoпaвaнo c мъpтвeцa. Kapaĸaчaнcĸoтo ĸyчe ниĸoгa нe ce вpъщa c пoдвитa oпaшĸa oт бoй – или yмиpa, или пoбeждaвa, твъpди eдин oт пъpвитe изcлeдoвaтeли нa пopoдaтa д-p Toдop Гaйтaнджиeв.

Зaтoвa oт MAKK ce cтpeмят дa зaпaзят opигинaлнитe мy ĸaчecтвa. Cпopeд cпeциaлиcти пpи излoжбeнoтo paзвъждaнe в пocлeднитe 20 гoдини нa ĸyчeтaтa ce глeдaт ĸaтo eĸcпoнaт – ycъвъpшeнcтвa ce външният им вид и ce зaгyбвaт гoлямa чacт oт фyнĸциитe им.

Taĸa живoтнитe ce oмeĸoтявaт и ca пoдxoдящи зa гpaдcĸa cpeдa. Πoдoбнo пpитъпявaнe нa бopбeнocттa, нa инcтинĸтитe зa oxpaнa би билo paвнo нa ĸaтacтpoфa зa ĸapaĸaчaнcĸoтo ĸyчe, ĸaтeгopични ca eĸcпepтитe.

Зaтoвa ceлeĸциятa мy e нacoчeнa ĸъм зaпaзвaнe нa пъpвичния, пpимитивeн и opигинaлeн тип. Cтaндapтът e изгoтвeн пpeз 1991 г. oт Beнeлин Динчeв, Aтилa и Cидep Ceдeфчeви oт MAKK. Πpeз 2005 ĸapaĸaчaнcĸoтo ĸyчe cтaнa пъpвaтa бългapcĸa мecтнa пopoдa дoмaшнo живoтнo, ĸoятo бe oфициaлнo пpизнaтa oт Дъpжaвнaтa ĸoмиcия пo пopoди живoтни ĸъм Mиниcтepcтвoтo нa зeмeдeлиeтo и xpaнитe.

Ceгa y нac имa нaд 500 живи eĸзeмпляpa oт пopoдaтa „Kapaĸaчaнcĸo ĸyчe“. Haд oceмдeceт oт тяx cлязoxa oт Πиpин, Cтapa плaнинa, Poдoпитe и Cpeднa гopa, зa дa yчacтвaт в нaциoнaлнaтa излoжбa нa ĸapaĸaчaнcĸи ĸyчeтa, ĸoятo ce пpoвeдe пpeз yиĸeндa в гp. Kpecнa пo вpeмe нa пpoлeтния пpaзниĸ нa живoтнoвъдcтвoтo и зeмeдeлиeтo.

https://littlebg.com/bg-karakachanka-hit-v-severna-amerika/

[Шишман]

За съжаление, тука сме доста назад с материала и не вярвам скоро да наваксаме.

[Hatshepsut]

3 малко известни факта за Каракачанските овчарки

Каракачанките, понякога наричани още Българско овчарско куче, са поразителни животни с история, която ги поставя сред най-древните породи, познати на човека породи. Тяхната основна дейност е свързана с охрана на добитък и макар да са популярни като работни кучета, има много повече неща, които е добре да знаете за тези животни, ако подозирате да си вземете такова у дома.

Каракачанските овчарки са трудолюбиви кучета, демонстриращи преданост и смелост, особено по време на работа. Те са по-малко известни членове на групата на молосите (сред по-известните й представители са Мастифите), използвани за охрана на добитък. Една от отличителните черти на тези овчарки е масивният череп със средно голяма муцуна, която допринася за силата на захапката им.

Трудно е да си представим по-издръжливо куче от Каракачанката! Подобно на много животни, развъждани за охрана на добитък, тези овчарки не са особено вокални. За сметка на това обаче, когато излаят, добре е да обърнете внимание на предупреждението им! Важно е да отбележим, че Каракачанките не са пастири подобно на други породи като Бордър коли, например. Тази порода има своите лоялни последователи, но все още не е призната от националните регистри за кучета.

Въпреки това, Българската републиканска федерация по кинология е дала на Каракачанската овчарка специален статут. Въпреки това, тя вече не е част от Международната федерация по кинология (FCI), което усложнява проблемите с родословията и намирането на чистокръвно кученце. Сръбската киноложка асоциация вече издава родословия за кученцата с породата Кракачанска овчарка. Оцеляването на породата е доказателство за стойността и привлекателните качества на тези кучета.

Произход и история на Каракачанската овчарка

Каракачанската овчарка е стара европейска порода. Тя е пример за функцията, която кучетата като цяло първоначално са изпълнявали за хората. Тези четириноги не са били семейни домашни любимци, а работещи членове на фермата. За това подсказва и името им. Историята на породата датира от хиляди години и ни отвежда назад до времето, когато траките се установили в Югоизточна Европа.

Номадският им характер и екологичните изисквания на района, от който произхождат, са помогнали за оформянето на Каракачанките и превръщането им в това, което познаваме днес. В родните си земи тези кучета все още се използват за охрана стада. Полезната работа и качествата, които тези овчарки притежават, са добре познати на континента, включително и в Македония, Румъния и Гърция.

Интересното е, че българското правителство не ги признава официално до 2005 г. Това може да се обясни с липсата на друго официално признание в световен мащаб. В исторически план, Каракачанките са издръжливи животни, впечатляващи и с безстрашното си поведение. Те не се отдръпвали, дори ако срещу себе си имали страховити хищници като вълци или мечки. Историята им на работни животни обяснява голяма част от чертите на породата, които познаваме и днес. Тя също така потвърждава съветите на специалистите относно обучението и социализацията.

Темперамент и интелигентност на Каракачанските овчарки
Кучетата, които работят самостоятелно, развиват отлични умения за решаване на проблеми. Каракачанските овчарки не са изключение. Това се подчертава от номадския характер на хората, които селективно са развъждали това куче. Каракачанките е трябвало да използват уменията си и да се адаптират бързо към нови места и непознати терени, за да вършат работата си правилно. Това развило у тях качества, които са чудесни, ако имате нужда от надежден пазач на добитъка си. Въпреки това, може да бъде и известно предизвикателство за начинаещите собственици на домашни любимци.  Въпреки че са адаптивни кучета, Каракачанските овчарки се нуждаят от ограден двор, който, бъдете сигурни, те ще пазят упорито и яростно. Те са много лоялни към семейството си, но са откровено предпазливи към непознати.

Подходящи ли са тези кучета за семейства?

Каракачанките не са агресивни кучета, въпреки че историята на породата може да подсказва друго. Важно е да отбележим, че агресията по своята същност е нормално кучешко поведение, което животните демонстрират, ако се чувстват застрашени. Добре е бъдещите собственици да са подготвени, че макар Каракачанските овчарки да толерират по-големи деца, които уважават пространството им, те могат да бъдат интензивни по време на игра. За да не се стига до нежелани инциденти, необходимо е да наблюдавате взаимодействията между кучето и най-малките членове на семейството ви.

Разбират ли се Каракачанските овчарки с други домашни любимци?

Каракачанките имат силен хищнически инстинкт поради историята си на пазачи на добитъка. Това ги прави инстинктивно нащрек, когато наоколо има други животни. Те са и силно териториални. За това не се препоръчва представителите на породата да съжителстват в едно домакинство с други домашни любимци. Те вероятно ще преследват по-малките от тях и единственият начин да живеят в хармония е, ако са отглеждани заедно. Въпреки това, лично ние бихме били предпазливи.

Какво трябва да знаят бъдещите собственици на Каракачанска овчарка

Каракачанките се нуждаят от опитен стопанин, който разбира специфичните предизвикателства, свързани с работата с този вид кучета. Споменахме силната лоялност на тези овчарки, която може да ги направи чувствителни към груби думи или наказания. Интелигентността на това животно означава, че трябва да му осигурите работа, за да го предпазите от скуката и разрушителното поведение.

Изисквания за хранене и диета

Осигуряването на диета, подходяща за размера и етапа от живота на вашия домашен любимец, е жизненоважно за правилния растеж и развитие на животното. Големите кучета като Каракачанките съзряват по-бавно в сравнение с по-малките като териерите, например. Добре е да храните питомеца си два до три пъти дневно, като се придържате към график, за да следите какво количество храна приема. Не препоръчваме свободно хранене, тъй като породата е умерено склонна към наддаване на тегло. Добре е храненията да са повече на по-малки порции, за да се избегне подуване на стомаха – едно от потенциално животозастрашаващите състояния, характерни за по-едрите четириноги.

https://dogsandcats.bg/kucheta/3-malko-izvestni-fakta-za-karakachanskite-ovcharki