Отношението къмъ комуниститѣ въ Царство България до 9.09.1944 г.

[Hatshepsut]

Антикомунистическите лагери в Царство България

Еникьой или Кръ̀сто полѐ е концентрационен лагер, създаден на 1 септември 1941 с Постановление на Министерски съвет на Царство България като “Селище на Държавна сигурност” № 2.

Двете имена на лагера са всъщност турското и българското име на селото, край което той се намира - Еникьой или Кръсто поле, Ксантийско.

В лагера са изпращани дейци на БКП и други противници на прохитлеристката политика на правителството на Богдан Филов. Според Кратката българска енциклопедия от 1966 година концлагеристите са поставени при крайно тежки условия на живот. В том трети на "Енциклопедия България" се твърди, че в лагера се организира политико-просветна работа.

Гонда вода е концентрационен лагер, създаден през януари 1941 година с постановление на Министерския съвет №3 в едноименната местност в Родопите. Намира се на 6-7 km от Асеновград и преди съоръжението се е ползвало като летовище за деца.

В лагера са затваряни дейци на Българската работническа партия, Работническия младежки съюз и други противници на политиката на правителството на Богдан Филов. През юни 1941 година в лагера има 25 интернирани, а по-късно общият брой достига 162 души. През юни 1941 същата година близо до "Гонда вода" е създаден женски отдел "Свети Никола". Той е разположен в едноименната местност и в него са задържани 16 лагеристки. Организирани на военен принцип - във взводове и отделения, концлагеристите са принуждавани да работят в горското стопанство, при изграждането на пътища и в самия лагер. На 15 и на 31 август 1941 отряд от 70 души от бойните групи в района прави безуспешни опити да освободи интернираните. Впоследствие обаче десетки концлагеристи успяват да избягат и да се включат в партизанското движение в България.

През декември 1941 година "Гонда вода" е закрит, но се преоткрива през пролетта на 1942 година. Тогава лагеристите са 50. Лагерът е официално закрит през есента на 1943 година, а интернираните са освободени.

Сред задържаните в лагера са Аврам Гачев, Венко Марковски, Велко Спанчев, Георги Узунов.

[Hatshepsut]

Концлагерите в България

Първа част: Преди 9 септември 1944 г.


Преди 9 септември 1944 г. полицейското законодателство позволяваше да бъдат временно интернирани (въдворявани) в т. нар. Селища за Държавна сигурност опасни за обществения ред лица из средите на политическите противници на властта - комунисти, земеделци, звенари и др., които бяха уличени в терористични действия, шпионаж и насилствено сваляне на властта чрез въоръжени действия. Въдворяването ставаше по решение на Министерския съвет, но по преценка на полицейските власти с оглед да не се вършат бунтове, убийства от рода на тези срещу генерал Луков, полковник Пантев и др. и да се отстранят лица, които могат да бъдат тил на създаващото се партизанско движение - помагачи, информатори, ятаци или потенциални партизани.
Органът, който провеждаше тези извънсъдебни мерки срещу опасни лица по министерски постановления, беше Дирекцията на полицията. Тя имаше следните поделения: отдел “Униформена полиция”, отдел “Криминална полиция” и отдел “Държавна сигурност” - ДС. Въдворяването се правеше от отдел ДС. Тя се подразделяше на следните отделения: отделение “А” начело с известния Никола Гешев. То водеше борба срещу обявените по ЗЗД БКП и БЗНС “Ал. Стамболийски” за терористични организации; отделение “Б” начело с Андрей Праматаров. Занимава се с контраразузнаване и контрашпионаж; отделение “В” - административна полиция. В малките градове едно и също лице от ДС изпълнява и трите длъжности, наречено ПКА - политическа, криминална и административна.
Изпращането в “Селищата за Държавна сигурност” е дело на отделение “А”. Тези “селища” са два вида: затънтени села и градове, в които се изпращат наказаните за срок от 6 м. и там са задължени да се разписват в общината или полицейския участък сутрин и вечер, но иначе са свободни. Тази мярка даваше противоположни резултати: след неколкократно изпращане на комунисти и други врагове на режима, следствие на тяхната политическа агитация, те си създават политически съмишленици там и нови врагове на властта.
Вторият вид “Селища на Държавна сигурност” са т. нар. концентрационни лагери. В тях се събират повече хора, поставят се под полицейска охрана и работят принудително, обикновено по направата на пътища, корекция на реки и др.
Първите задържани в “Селищата за Държавна сигурност” са от януари до 27 март 1938 г. Поводът са парламентарните избори в България, които се провеждат по области. От Пловдивска област са арестувани 40 души и са въдворени в Исперих, селата около Исперих и текето “Демир баба”. След десет дни ги изпращат в Несебър на свободен режим - срещу подписване...
През февруари 1938 г. по същия повод - изборите, 572 души от София, Ямбол и Созопол са интернирани край гр. Омуртаг в ученическото летовище “Зелена морава”. Там стоят един месец, след което ги изпращат също в Несебър срещу подписване. През март 1938 г. от цяла България са събрани в Несебър въдворените на брой 573 души. Освободени са всички на 27 март 1938 г. - седмица след изборите. Направили си и групова снимка за спомен, публикувана заедно с данните въз основа на полицейски документи, от Ангел Кръстев в сп. “Векове”, кн. 6/1986 г., орган на Българското историческо дружество.
Според същия Ангел Кръстев през юли 1940 г. от Пловдив в Котел 15 и 18 души в селата на Котленска, Момчилградска, Неврокопска и Златоградска околия са интернирани срещу подписване за участие в Тютюноработническата стачка. Освободени са през август с. г.
През юли 1940 г. за участие в работнически стачки в София са интернирани срещу подписване 150 души в Новопазарска, Червенобрежка и Котленска околия. Интернирани са за 6 месеца, и то ръководни дейци на нелегалната Комунистическа партия - А. Югов, Малчика и др.
Първият концлагер в България преди 9 септември 1944 г. се създава през юли 1940 г. в курортното село Рибарица, Тетевенско. Докараните тук са под охрана на полицията за 6 м. През август 1940 г. те достигат 180 души. Отначало ги настаняват в частни квартири и в стаите на хотел “Бенковски”; после ги прибират на палатки в двора на държавния кантон. Работят по пътя Рибарица - Троян. Но недоволни от работата, те обявяват стачка, не излизат на работа и полицията вместо репресии - отстъпва - преместват ги при трудоваците в местността “Беклемето” в Троянския Балкан. Трудоваците ги хранят и охраняват. Работят по пътя Троян - Карнаре. Освобождават ги през втората половина на октомври 1940 г.
През януари 1941 г. с ПМС № 3 се открива концлагер в детското летовище “Гонда вода” на 6-7 км от Асеновград. Задържаните там през юни с. г. са 25 души, а по-късно - 162 души. Лагерът е закрит през декември 1941 г. Но е открит отново през пролетта на 1942 г. с 50 души задържани в него.
През юни 1941 г. близо до “Гонда вода” е открит и женски концлагер “Свети Никола”. В него са задържани 16 жени.
През август 1941 г. е открит концлагер на о-в “Света Анастасия” край Бургас за 60 души - по 20 от Бургаска, Шуменска и Плевенска област. Закрит е през зимата на 1941 г. Преди това част от тях са преместени в малък временен концлагер на “Галата” край Варна. И те са освободени.
През цялата 1941 г. в концлагери са изпратени общо 291 комунисти. 148 от тях са от София, другите са от Бургаска и други области. Освободени са до края на годината.
На 1 септември 1941 г. с ПМС като “Селище на Държавна сигурност” № 2 се създава концентрационният лагер “Кръсто поле” или “Еникьой” край село Еникьой, Ксантийско, тогава под българска власт. Използват се 8-те сгради на бивша гръцка казарма, наредени по четири в два реда: едната се използва за кухня и столова.
През зимата на 1941-1942 г. всички концлагери се закриват с изключение на “Кръсто поле”, в който са задържани 1494 души, и женския лагер “Св. Никола” край Асеновград с 45 жени.
Срокът за задържане в концлагерите съгласно Постановление на Министерския съвет е 6 месеца. Но на 480 души пак с ПМС срокът се удължава с още 6 м.
През август на 1943 г. Дирекцията на полицията създава нови концлагери в манастира “Свети Кирик” край Асеновград и село Тодоровци, Ксантийско. В “Св. Кирик” властта събира комунистическите интелектуалци от “Кръсто поле” - Тодор Павлов, Сава Гановски и др. - достигат 125 души. В с. Тодоровци се изпращат 300 здрави концлагеристи да работят по направа на път.
През есента на 1943 г. се закриват лагерите “Гонда вода”, с. Тодоровци, “Св. Кирик” и “Св. Никола” и лагеристите се освобождават. В “Кръсто поле” от 1652 души - най-многочисленият лагер в България, всички са освободени, с изключение на 35 души. Но през лятото се докарват нови и достигат 200 души. А през март 1944 г. лагерът “Св. Кирик” е отново открит за жени. Жените достигат там 51. Но през юли 1944 г. те са освободени и в лагера настаняват съветски войници, избягали от германски плен, главно от влаковете при транспорт.
Единствената жертва в концлагерите по онова време е софийският адвокат комунист Коста Веселинов, починал в “Кръсто поле” от перитонит, следствие на спукан апандисит Десет жертви взима и пожарът в една от сградите, избухнал на 11 юли 1944 г. в концлагера “Кайлъка” на 8 км от Плевен, в местността “Табакова чешма”. Допуска се умишлен палеж от антисемити. В лагера са задържани 112 евреи, включително старци и деца, провинили се с неспазване на противоеврейските закони. На 11 август 1944 г. те са освободени и лагерът е закрит. С него се закрива и последният концлагер в България - преди 9 септември 1944 г. В никой от тях не са вършени побоища и издевателства.
 
Иван ГРИГОРОВ

[Hatshepsut]

 

[Hatshepsut]