Превратътъ от 19 Май 1934 г.

[Hatshepsut]

Преборихме кризата без партии и парламент


Народът чете манифеста за преврата на 19 май 1934 г.

Снимки: Росен Тахов

България пребори най-жестоката икономическа криза в историята, като забрани партиите и разтури парламента.

През 1934 г. Народното събрание пусна кепенци, а депутатите излязоха в неплатен отпуск. Върху тази разчистена територия заработи нов политически модел, който измъкна страната от Голямата депресия.

Голямата депресия мачка световната икономика от 1929 г. насам. Фондовите борси са сринати. Банките са фалирали. Промишлеността е на колене. Безработицата е с космически размери. Милиони гладни са на улицата, опашките пред трудовите борси са километрични.

У нас на власт е Народният блок - коалиция от пет политически сили, доминирани от Демократическата партия.

"При управлението на Народния блок (1931-1934) - сочи историкът Тодор Галунов, - партийно-партизанските политически страсти и корупцията достигат апогея си в новата ни история.

Процесът на раздробяване на партиите тече с пълна сила.

Появяват се много дребни формации, постоянно враждуващи помежду си и намиращи смисъла на съществуването си единствено в собственото си противопоставяне. Това дава "храна" на редица обществени дейци да поставят под съмнение ползотворната роля на партиите в политическата система."

Александър Малинов (вдясно) е председател на разтуреното XXIII народно събрание. До него са царица Йоанна и Никола Мушанов

И ето че на 19 май 1934 г. родината осъмва с манифест за преврат. Документът е разлепен по улици и площади, народът се тълпи и чете: "Българи!

Досегашната партийна политическа система окончателно се провали. Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство.

Последвалата от това морално-политическа криза рискуваше да се обърне в държавна. Последният изход от това състояние е днешната гавра на партийните хора с народ и държава. Това състояние не позволява да се създаде една стабилна и творческа власт. Партийните и лични власти не дадоха възможност не само да се разрешат, но и да се поставят държавните и стопански въпроси. Всичко това наложи партийната власт да бъде заменена с непартийна - национална власт."

"Да живее България!", завършва паметният документ.

Авторите на преврата са политическият кръг "Звено" и Военният съюз. Те разпускат XXIII народно събрание, чийто председател е старият парламентарен лъв Александър Малинов.

После забраняват всички партии плюс ВМРО. Неговият водач Иван Михайлов е принуден да емигрира. Имуществото на политическите организации е конфискувано в полза на държавата.

Кимон Георгиев - идеологът и водачът на преврата от 19 май 1934 г.

Съставено е служебно правителство начело с Кимон Георгиев.

Той е известен като Главен специалист по превратите.

Участва в Деветоюнския от 1923 г., а по-късно и в Деветосептемврийския от 1944 г. Премиерът поверява двете най-важни министерства в условията на криза на вещи експерти. Портфейлът на финансите връчва на Петър Тодоров, а икономиката отива при Коста Бояджиев.

С този екип правителството започва да дърпа страната от кризата. Най-важната стъпка е реставрирането на стопанските връзки със Съветския съюз.

Основана е българо-съветска камара, която съживява търговските отношения между двете страни.

Успехът е постигнат благодарение на това, че няма Народно събрание, разделено на русофили и русофоби. Няма фанатици, които да се надвикват със "за" и "против", насъскани от политическите си пристрастия.

Водещ е единствено икономическият интерес на страната. Петър Тодоров е германски възпитаник, а Коста Бояджиев е с диплома от Белгия. И двамата обаче стискат лапата на Славянската мечка.

Събирателни дружества за експлоатация на властта, нарича партиите Димо Казасов. Той е основателят на "Звено", участник е в политическата промяна на 19 май 1934 г.

"Активното ядро на буржоазните партии бе съставено от службогонци, които през деня мечтаеха за властта, а през нощта сънуваха, че сменят гладните години със сити", така той описва някогашната ситуация, която е близнак на сегашната.

"Градският лумпен - продължава Казасов, - с оръфани дрехи и кърпени обуща, следваше като домашно куче местния партиен водач и със зяпнали уста гълташе неговите думи като някакво си дошло "свише" откровение."

"Преливането на членове от една буржоазна партия в друга беше постоянно явление. Когато дадена буржоазна партия идваше на власт, към нея от всички партии се стичаха тъмните отряди на службогонската и хищническата армия. Тя бързо затлъстяваше на власт и също тъй бързо изпостеляваше в опозиция."

"Буржоазните партии от тая епоха не бяха нещо друго освен събирателни дружества за експлоатация на властта", заключава звенарят.

Пак според Димо Казасов Народното събрание е празна говорилня.

Той разказва за един словесен дуел между демократа Михаил Такев и народняка Теодор Теодоров. Такев се изправил на трибуната и говорил четири часа.

Теодоров му го върнал тъпкано с осемчасова реч. Понеже го прекъсвали, той заплашил, че ще говори два дни.

"Ако Теодор Теодоров говори два дни, аз ще говоря четири дни!", обявил докаченият Михаил Такев.

Тази вятърничава мелница е спряна със закриването на Народното събрание.

Законодателството се упражнява от Министерския съвет, който разглежда законопроектите на три четения и ги представя за утвърждаване на царя.

Борис III топи перо в мастилницата и парафира. Следва обнародване в "Държавен вестник" и съответният документ отива в коридорите на изпълнителната власт.

Кратко, ясно, точно!

Без ялови дебати, които преливат пустото в празното. По този начин до 1939 г. работят шест безпартийни кабинета.

Те съумяват не само да извадят страната от кризата, но и да постигнат завиден икономически растеж.

Жизненият стандарт на българина става един от най-високите в предвоенна Европа.

Средната заплата е 2500 лв., пенсията - 1400 лв.

Хлябът е евтин. През 1938 г. на всеки българин се падат по 280 кг пшеница. По същото време за Румъния тази цифра е 245, за Югославия е 197, а за Гърция - едва 142.

Токът също е достъпен за всеки. Вецовете и тецовете са малки, но много ефективни. През 1939 г. те произвеждат 266 милиона киловат часа електроенергия, което прави 42 киловат- часа на глава от населението.

Електромерите са внос от Германия и не допускат грешки. В аналите на електроразпределението няма регистрирано нито едно оплакване на потребител.

Жените гласуват за първи път през 1938 г.

Българките масово се възползват от първото си право на глас

Парламентарната система е възстановена през 1938 г., когато се провеждат избори за XXIV народно събрание. Тогава за първи път гласува и нежната половина от нацията.

Уж демократичната Търновска конституция безцеремонно отнема избирателните права на българката. "Избиратели са всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 година и се ползват с граждански и политически правдини", отсича основният закон. "Български граждани" обаче са само мустакатите, сукманите не влизат в сметката.

Тази неправда е поправена чак през 1937 г., когато е приет нов избирателен закон. "Избиратели по тази наредба закон са всички български поданици, навършили 21-годишна възраст, мъже и жени", гласи член 8, но с уговорката: "Последните ако са омъжени, разведени или вдовици."

Статистиката сочи, че по онова време у нас има 8466 разведени българки и 235 773 вдовици. Голямото число на черните забрадки се обяснява с войните, които са обезлюдили мъжката половина от нацията.

"По вестниците вече почнаха да се появяват хвалебни за българката статии, чиито автори, когато бяха министри и депутати, се отнасяха с насмешка и пренебрежение към нейните стремежи да участва в управлението на страната", отбелязва през януари 1938 г. "Вестник на жената".

"Ние вярваме, че българските жени помнят близкото минало и няма да се поддадат на ласкателствата, откъдето да идат те, а ще преценят всеки кандидат-депутат по неговите дела, а не по думите му", надява се вестникът.

Женското издание предупреждава, че из родината шетат "депутати по професия", които разчитат на късата памет на избирателите. Тези персони искат отново да яхнат народа в името на своите лични интереси.

През март българките зарязват манджите и се нареждат на опашка пред урните. С техния решаващ вот е избрано XXIV народно събрание.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1838046

[Hatshepsut]

В лапите на пансърбизма – превратът на 19 май 1934 г.

Царство България преживява тежко загубата на Първата световна война и крушението на своя национален идеал. Покрусата и отчаянието мъчат българското общество, което е загубило прекалено много от човешкия си потенциал, енергията и моралните си сили. Апаратът на обществената сигурност е подкопан и в следвоенния период България става арена на кървави сблъсъци, въоръжени въстания, атентати и политически убийства. Съгласно клаузите на Ньойския договор България остава с малобройни дееспособни въоръжени сили, които не могат да се мерят нито по численост, нито по ниво на подготовка и въоръжение със силите на съседните страни, повечето от които са сред победителите в Първата световна война.

В допълнение, чужди разузнавания изграждат мощни агентурни апарати в нашата страна и предизвикват различни събития с цел осъществяване на национални амбиции и реализиране на интересите на своите правителства. Днес ще разгледаме една по-различна от официалната версия теория за втория преврат, воден от Кимон Георгиев – този на 19 май 1934 г. На базата на документални свидетелства ще се опитаме да открием и докажем югославската връзка в събитията и намесата на дългата ръка на военното разузнаване на Кралство Югославия във вътрешните работи на Царство България. Една намеса, целяща ликвидирането на България като държава и присъединяването на българските земи към Кралство Югославия.

Крал Александър Караджорджевич

След победния за Сърбия край на Първата световна война се формира огромното Кралство на сърбите, хърватите и словенците, под скиптъра на крал Александър Караджорджевич. Една изключително пъстра държава като етнически състав, различни вероизповедания, различни езици. Крал Александър започва политика на жестока асимилация, особено изявена в Хърватска и Македония. В отговор на репресиите в поробена Македония и в Хърватска се оформя въоръжена съпротива срещу жестокия режим на краля. Кралството е пропито от корупция на всички административни нива, а сръбският шовинизъм царува в главите на управляващите кръгове в Белград.

Този шовинизъм има различни проявления, едно от най-фрапиращото е убийството на няколко изявени хърватски депутати в Скупщината в Белград. По време на заседание на парламента на кралството на 20 юни 1928 г. заради подхвърлена реплика черногорският депутат Пуниша Рачич изважда пистолет и стреля по лидерите на влиятелната Хърватска селска партия. На място загиват Павле Радич и Джуро Басаричек, ранени са Иво Пернар и Иван Гранджа. Големият лидер на хърватите Степан Радич губи брат си в стрелбата, ранен е тежко и два месеца след стрелбата умира. Центробежните сили в Кралството се засилват, а на 6 януари 1929 г. крал Александър суспендира конституцията и установява личен авторитарен режим. Кралството е преименувано на Югославия и започва безпощадно гонение на легалните и нелегалните форми на съпротива срещу сръбската власт, забранени са политическите партии и са ограничени допълнително гражданските свободи.

Такива свободи в поробена Македония изобщо са немислими и никога не са били давани след създаването на Кралството на сърбите, хърватите и словенците. Хърватите създават организацията ,,Усташа" (,,Въстаник"), която бързо установява тесни връзки с ВМРО на Иван Михайлов. Югославия е галено дете на съюзниците и получава огромни заеми от тях, за да гради военната и икономическата си мощ. Великосръбската идея е в апогея си – кралското сръбско правителство започва да играе сложна дипломатическа и разузнавателна игра с цел разширяване на границите кралство Югославия.

Под егидата на своята стара съюзница Франция, Югославия е лидер на така наречената Малка Антанта, съюз от 1920 г. между Чехословакия, Румъния и самата Югославия, който цели недопускане на ревизия на мирните договори след Първата световна война и по същество е насочен срещу Унгария – държава, която след войната на практика граничи със себе си –, и в известна степен срещу България – държава в същото положение. Но Югославия отива и по-далеч. На 9 февруари 1934 г. в Атина е сключен още един договор, който формира така наречената Балканска Антанта.

Страни по договора са Югославия, Гърция, Румъния и Турция. Договарящите се страни целят ,,да гарантират взаимно границите си" и по същество договорът им е насочен срещу беззащитна България. Сключени са и два тайни протокола. Първият е подписан на 9 февруари, а вторият – на 17 март 1934 г. в Белград. Член първи на втория протокол предвижда колективна нота до българското правителство с настояване за ликвидиране на ,,въоръжени организации, които не престават да нападат териториите на договарящите се страни" – с една дума това е ВМРО на Иван Михайлов. В случай на отказ или неспособност на българското правителство да удовлетвори исканията на колективната нота, договарящите се държави се задължават да унищожат организацията сами, т.е. да нахлуят в България. Реакциите на Англия срещу договора са остри, като английското правителство заплашва гръцкото кралско правителство да публикува текста на договора.

На 1 май 1934 г. по своя инициатива френският разузнавач Анри Пози публикува текстовете на тайните протоколи в изданието ,,Revue Parlеmentaire" в Париж, като се е сдобил с текстовете чрез свои информационни канали. България е в шок. Става безпощадно ясно, че дори навлизането на чета на ВМРО в Македония ще бъде използвано като претекст за пълномащабна военна инвазия на всички съседни страни и ликвидирането на България като държава. Анри Пози е привикан за обяснения от Външното министерство на Френската република и е официално предупреден, че тези документи могат да нарушат мира на Балканите и в Европа.

Пози е позната и важна личност на Балканския полуостров. Той има достъп до най-важните политически и военни лидери на държавите и поддържа мрежа от близки контакти с най-влиятелните личности на Балканите. Истинските намерения на сръбските управляващи кръгове са му ясни до най-малкия детайл. В книгата му ,,Черна ръка над Европа" е описана една негова среща с един от ръководителите на сръбската пропаганда – доктор Радованович. Срещата е през лятото на 1932 г. Ето част от думите му към Пози:

Всички южни славяни, където и да живеят на Балканите, в която и държава да живеят днес, всички те имат един произход – сръбски. Близо е денят, когато те ще се обединят около общия си център, Сърбия, за да се осъществи пълната реализация на съдбата на един велик народ.

За операцията срещу България той казва следното:

Нашият генерален щаб ще започне с прочистването, което България отказва да извърши (разпускането на ВМРО, бел. ред.). Ще започнем с поставянето на София на място за последен път. Ако нищо не се промени, ще се обърнем към Обществото на народите с информацията, че понеже София е неспособна да се справи, ние ще осъществим полицейска операция (на нейна територия, бел. ред.). Когато тази операция приключи, първата атака, проведена на наша територия или срещу някой от нашите поданици на българска територия ще е знак за нашата армия да окупира районите на София, Петрич и Кюстендил.

И още:

НАШАТА ИДЕЯ Е ФЕДЕРАЦИЯ, ОБЕДИНЯВАЩА В ЕДНА ДЪРЖАВА ВСИЧКИ СЛАВЯНИ МЕЖДУ ЧЕРНО МОРЕ, ЕГЕЙСКО МОРЕ, АДРИАТИКА, АЛПИТЕ И ДУНАВ.

Думите на доктор Радованович не са просто заплаха, те са чистосърдечно признание за посоката, целите и намеренията на управляващите кръгове в Белград. Югославското военно разузнаване развива от години широка мрежа от агенти в България. Основната цел е посочената от доктор Радованович – ликвидиране на България. До 1934 г. ръководител на операцията е военното аташе полковник Груйчич. През 1935 г. го сменя полковник Драголюб (Дража) Михайлович. Операцията е изключително щедро финансирана – по 50 000 щатски долара на месец. Тясно свързани със сръбското разузнаване са дейците на кръга ,,Звено", начело с Кимон Георгиев и Дамян Велчев, дейците около доктор Г. М. Димитров и Коста Тодоров, членовете на протогеровисткото крило на ВМРО Лев Главинчев и Перо Шанданов, както и социалистът Димо Казасов.

Шокирана от текста на публикуваните тайни протоколи България вижда, че няма друг полезен ход, освен да се подчини на волята на съседите си. България предпочита унижението пред унищожението, по думита на Пози. Тогава на историческата сцена са група от хора, изпълняващи плановете на една чужда държава за ликвидиране на България, начело с Кимон Георгиев. Те се възползват от ситуацията, за да организират военния преврат на 19 май 1934 г.

Кимон Георгиев

Военният съюз и свързаният с него политически кръг ,,Звено", водени от опитните превратаджии Кимон Георгиев и Дамян Велчев, подготвят преврат още от края на октомври 1933 г. Цар Борис, разбира се, е наясно със случващото се. След разкритията на Анри Пози за намеренията на държавите от Балканската Антанта и предвид на ставащите все по-ясни сигнали, царят решава да действа. На 8 май 1934 г. са уволнени двама генерали, 13 полковници и 10 подполковници. Заменени са с офицери, лично предани на монарха. На следващия ден е сменен военният министър – в запаса минава генерал Кисьов, а на негово място е назначен председателят на Военния съюз генерал Анастас Ватев. Генерал Ватев приема поста, без да информира ръководството на Съюза. Това е отчетено като предателство от организацията. Начело на Съюза застава генерал Пенчо Златев. Промените са закъснели – строевите части на войската са ръководени от верни на Съюза офицери.

Паралелно с действията на царя в управляващата коалиция от партии се вихри скандал, свързан с обвинения срещу един от министрите – Стоян Костурков. На 14 май 1934 г. министър-председателят Никола Мушанов подава оставка, парламентът приема решение да не провежда заседания повече. България е без парламент и правителство. Започват консултации за съставяне на ново правителство, наред с преговорите започват борби за поредното министерско кресло, сплетни и взаимни обвинения. 15 и 16 май са дни на колебание и за дейците на Военния съюз. Генерал Златев е против въоръжена акция, но ръководството на Съюза решава друго. На заседание на Централното Управление на Съюза, проведено в къщата на Кимон Георгиев, е взето решение да бъде извършен преврат на 18 срещу 19 май. Начело на преврата застават Дамян Велчев и Кимон Георгиев. Военната машина е задействана. Подбрани са и хората, които ще влязат в новото правителство след преврата.

Цар Борис разбира за готвения преврат. Царицата и малката княгиня Мария-Луиза са изпратени във Враня. В двореца са събрани група офицери и цивилни служители, лично предани на монарха. Предполага се, че може да има заплаха за живота на царя. Офицерите са въоръжени и готови да защитават царя. Полкови командири, верни на царя, са предупредени да бъдат в полковете си. Целият ден на 18 май минава в подготовка на преврата. Съветникът на царя Павел Груев посещава министър-председателя в оставка Никола Мушанов и го предупреждава за слуховете за предстоящия преврат. Вместо да вземе нещата сериозно, Никола Мушанов отива на опера заедно с гостуващия в София кмет на Париж. След операта двамата отиват на вечеря в ,,Юнион клуб".

В полунощ на 18 срещу 19 май полковник Тановски е изпратен от превратаджиите да предупреди царя за готвения преврат и да го успокои, че не е насочен срещу него. Изследователят на събитията Костадин Бонев твърди, че всъщност протогеровистите Лев Главинчев и Перо Шанданов са определени да ликвидират царя в случай, че той откаже да подкрепи преврата. В три часа сутринта е задействана парола ,,Сабя" – знак за готвения преврат. Водени от верни на Съюза офицери, войскови части овладяват София и големите градове на страната.

В същия ранен утринен час целия състав на югославското посолство се намира в ,,Юнион клуб". Всички са там от вечерта на предния ден и са много радостни, очаквайки нещо.Точно в три часа сутринта всички югославски дипломати, начело с посланика Александър Цинцар-Маркович, стават на крака и с поздравявайки се взаимно, вдигат тост с шампанско за успеха на ,,делото" – преврата на 19 май.
В 4 часа сутринта по нареждане на цар Борис полковник Константин Панов се свързва с ръководителите на преврата. Точно в 5 часа Кимон Георгиев и генерал Златев са при царя. Разговорът продължава два часа, като царят се съгласява с всичко, което е предложено от превратаджиите. Едно от предложенията е поставянето на ВМРО извън закона. Кимон Георгиев е назначен за министър-председател. Дамян Велчев отказва министерски пост. София осъмва блокирана, а преследването на ВМРО започва веднага. Ръководителят на Организацията Иван Михайлов разбира, че всяко въоръжено противодействие ще доведе до въоръжена намеса на територията на Царството и заповядва да не се оказва съпротива. Той и съпругата му се укриват.

Любопитен е разказът на Георги Кьосеиванов, по време на преврата той е посланик в Белград. Дни след преврата на 19 май крал Александър го моли да се върне в София и да предаде на новите управници в София, че не желае свалянето на цар Борис от престола. Той е запознат с републиканските идеи на Дамян Велчев и Кимон Георгиев. ,,Щом гори къщата на комшията, огънят може да се пренесе и в моята къща", казва той на българския посланик. Кьосеиванов изпълнява молбата на крал Александър. Каква е причината за тази постъпка на югославския крал? Сигурно има поне няколко причини – едната е споменатата по-горе. За такова съображение говори и Милан Стоядинович, водещ югославски политик от този период в книгата си ,,Ни рат, ни пакт". Друго възможно съображение е свързано с царица Йоанна – тя е първа братовчедка на краля, майките им са сестри – дъщери на крал Никола от Черна гора. Трето възможно съображение е също свързано с царица Йоанна – бракът на цар Борис с италианска принцеса води до закрепване на връзките с Италия – стара съперница на Югославия в Адриатика, Истрия и Далмация. Кралят със сигурност не е искал да влоши още повече отношенията си с Италия.

За преврата на 19 май Иван Михайлов пише:

След пробива на Добро поле сърбите най-много се зарадваха когато падна убит Тодор Александров – за сметка на българите. Но на 19 май 1934 г. те се зарадваха повече отколкото при смъртта на Тодора. Защо? Очевидно е, че на 19 май те са спечелили нещо важно за себе си. А от това следва, че на 19 май българите са изгубили нещо твърде ценно и важно.

А френският разузнавач Анри Пози през 1935 г. пише в книгата си ,,Черна ръка над Европа" следното:

Хората във Франция и Англия не разбраха значението на преврата в София през май 1934 г. Много интелигентната сръбска пропаганда преиначи истината. Истината е, че българите разбраха от тайните протоколи на Балканската Антанта (читателите ще намерят протоколите като приложение към книгата), че дейците на пансърбизма са решени да използват като претекст първото нападение на комитите на ВМРО, за да унищожат веднъж завинаги всички организации, които защитават каузата на техните братя-мъченици, и бъллгарите потърсиха начин да избегнат грозящата ги катастрофа.

Понеже България няма армия, единственият начин беше българите да преклонят глава пред Белград. България предпочете унижението пред унищожението. Българи, платени от Белград използваха ситуацията, за да извършат преврата (на 19 май 1934 г., бел. авт.). Разбирайки, че това е единственият начин да спаси независимостта на държавата си и собствения си живот, цар Борис отстъпи. Настоящото българско правителство е антинационално, презирано от голямото мнозинство в страната. То се задържа на власт само чрез подкрепата на Сърбия, която заплашва да се намеси, ако правителството се смени. ВМРО не е унищожено – то е по-силно от всякога. Преди месец в Париж говорих около час с един от новите лидери на организацията. Колкото до цар Борис, той само чака подходящия момент, за да се раздели с министрите, които Сърбия му наложи.

Правителството на Кимон Георгиев започва политика на сближение с Югославия, започват и гонения срещу дейците на ВМРО. Над България надвисва смъртна опасност. През септември 1934 г. Иван Михайлов напуска България заедно със съпругата си Мелпомена (Менча) Кърничева.

Щедро финансираната и добре подготвена югославска машина обаче има слабо място – в лицето на параноичния си ръководител крал Александър Караджорджевич. Грижливо подготвеният план да бъде присъединена България към ,,интегрална Югославия" е разрушен с един-единствен удар на Иван Михайлов. Той дава началото на операцията за ликвидиране на югославския крал. На 9 октомври 1934 г. в Марсилия изстрелите на Владо Черноземски раняват смъртоносно безчовечния тиранин и враг на всичко българско. Крал Александър е мъртъв. България, макар и временно, си отдъхва.

https://bulgarianhistory.org/prevratut-na-19-mai-1934/