Религията на древнитѣ българи

[Hatshepsut]

РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ

Изворите за  религията на древните българи са оскъдни и позволяват двусмислени тълкувания. На първо място това са каменните надписи на българските канове, някои сведения на византийски и западни хронисти, останали следи във фолклора. Да ги разгледаме поред. В цитираните текстове са дадени в скоби и с друг цвят думите, които за заличени в надписите или изворите, а са допълнени от изследователите по смисъл. Доколко тези допълнения са верни е въпрос.

Ако изобщо нещо се знае за Танграизма, то е от по-късни източници.  Например класическото на  Ру “Преглед на историята на религията” в 4 книжки 1939-1950г. Според Иван Венедиков данните са оскъдни и са повече от новата история на средноазиатските и сибирски народи.

В българските и византийски източници няма данни за Танграизъм.
Каменни надписи на древните българи с номерация на Бешевлиев



Надпис № 2 на канасюбиги Крум

“...е брат му не го забрави, а излезе и  Бог му даде и  той опустоши следните места и крепости: Сердика, Дебелт, Константия, Версиникия, Адриянопол. Тези силни крепости Той завзе. А на останалите крепости Бог даде страх и те ги напуснаха и избягаха. И долната страна, той не забрави тази страна откъдето беше излязъл с цялата си войска и беше изгорил нашите земи сам старият, плешивият император и беше превзел всичко и беше забравил клетвите. И срещу него излезе владетелят Крум, за за воюва...и отиде, за да... и опустоших..”



Силистренския на канасюбиги Крум

“ и онзи побеждавайки отиде...гърците в Маркели...грифон...Излезе Никифор...от неговия яд да не се съберат...гърците и отново се събраха (поставеният) от Бога и...и го срещнаха гърците...град и се спря и ...отиде към Адрианопол и военачалниците... И на неговата войска Крум победи и отиде...и направи жертва на (морето). …брат си и умря императорът...””

Надписът е в лошо състояние, фрагментиран и затова изследователите предполагат, че в него се говори за войната 809-813г. От думата море (талатос) е запазена само първата част (тал) така че ако някой може да предложи друга дума на гръцки, може да се окаже, че канасюбиги Крум е правил жертва не на морето, а на Бог. Относно жертвоприношението Иван Венедиков[1] цитира византийския Неизвестен хронист, който пише за жертвоприношенията на Крум при Влахернската врата на Цариград.:  “И Крум според обичая си  принесъл в жертва вън от Влахернската врата много хора и добитък. След това нагазил с нозете си във водата на брега на морето, умил се, поръсил войниците си и, приветстван от тях, минал между наложниците си , които му се кланяли и възхвалявали. Всички от стената на града гледали това и никой не посмял да окаже съпротива или да прати стрела срещу него. След като изпълнил всичките си желания и прищевки, той обсадил града и го заобиколил с вал.” Както виждаме хронистът не е казал, че жертвите са принесени на морето.



Надпис на канасюбиги Омуртаг – изключително важен, защото е единственият от който може да се заключи, че Тангра е Богът на древните българи.

“Канасюбиги Омуртаг е от Бога владетел...беше...и направи жертвоприношение на (Бог)а Таггра ... ичиргу  (колобърът)...” Както пише Иван Венедиков[2] в този текст при името на Тангра понятието Бог е допълнено от Бешевлиев. Но дали това е вярно, при положение, че от гръцката дума "Теос" е запазена само буквата "с", а останалото е допълнено. Името на  Тангра обаче е писано като Таггра с две Г Г. Защо историците го приемат за Тангра е явно въпрос на инерция. Според Иван Венедиков вместо Бог думата може да е била епитет, да означава  добър, справедлив или нещо подобно. Всъщност според българския каменоделец едва ли би имало нужда от пояснение кой точно е Тангра. По нататък автора споменава, че името на Тангра има поразителна прилика с шумерската дума за Бог – “Денгир”. Същата шумерограма е използвана и от хетите макар Венедиков да твърди, че те може да са я произнасяли “Сиус”. Тук обаче изследователят прави капитална грешка като казва: ”По-вероятно е обаче Тенгри да няма нищо общо с шумерски.”

В житието на Тивериопулските мъченици на Теофилакт Охридски пише за кан Омуртаг ”След като принесъл тържествено жертва и по този случай приготвил богата трапеза заповядал на доблестния Кинамон да седне на трапезата и да се нахрани заедно с другите началници.” Кинамон отказал да яде от идоложертвеното. В завързалия се спор с кана Кинамон казал: “А тези разни богове, които Вие почитате, аз смятам за истински демони. И ако ми изтъкваш слънцето и месеца и ме караш да се възхищавам от великолепието им, знай, че аз им се дивя и ги смятам за творения – слуги и подвластни не само на Бога, но и на нас хората”. В крайна сметка Омуртаг го оборва: “Не унижавай боговете ни. Тяхната сила е голяма и доказателството е това, че ние, като им се кланяме покорихме цялата ромейска земя.” и го праща в затвора.

Йоан Екзарх в “Шестоднев” също говори за слънцепоклонничеството, представящи слънцето и луната като братя царуващи над света – единия денем, другия нощем. Българският фолклор изобилства от приказки за слънцето и луната.

Херодот пише за персите: ”Те не издигат статуи на божествата си, нито храмове и олтари и смятат за глупци тези, които им издигат. Това е така мисля аз, защото никога те не са си придставяли  боговете в човешки образи, както правят гърците. Те имат обичай да принасят жертва на Зевс по високите  планини и дават името на Зевс на целия просторен небосвод. Персите принасят жертва също на слънцето, месеца, огъня, земята, водата и ветровете.”



Надпис № 69 на канасюбиги Маламир

“Канасюбиги Маламир: Чепа, багатур боила колобър беше мой хранен човек. Той се разболя и умря вътре.”



Надпис на кансюбиги Пресиян при Филипи от 837г.:

“Пресиян от Бога владетел на многото българи изпрати кавхан Исбул, като му даде войска, ичиргу боила и кана боила колобъра. И кавханът при смоляните...Който дири истината Бог вижда. И който лъже Бог вижда...Българите направиха много добрини на християните и християните ги забравиха, но Бог вижда.”





Надпис на канасюбиги Омуртаг:

“пратеничество. И изпрати кавхан Иратаис, за да сключи мир за 30 години...”



Игнатий Дякон пише за договора сключен между император Лъв и канасюбиги Омуртаг: “Защото той си послужи с техните обичаи, а те с нашите и по този начин осигури взаимното съгласие. Та така можа да се види ромейският император да прави възлияние с чаша върху земята да хваща тройни бичове, да издига тагоре трева и с всичко това да навлича върху себе си проклятие. А  езичниците да поставят ръка върху нашите Божествени символи и да се кълнат в тяхната сила.” А според Генезий:” При това  не използва нито нашия Бог и небесните сили, нито получилата плът Майка на нашия Бог Христос, а според очевидците на казаното и извършеното като някоя варварска душа, лишена от благочестие, използва за свидетели на сключването на договора кучета и това, с което нечистите народи принасят жертва, и ги разсичаше. А не се гнусеше за потвърждение да произнася с устата си това, с което си служеха.” 



Надпис № 57 на канасюбиги Омуртаг от 822г.:

“Кансюбиги Омуртаг е от Бога владетел на земята , в която се е родил. Живеейки в лагера в Плиска, той изгради малък аул на Тича. И постави в аула четири колони и върху колоните два лъва. Нека Бог удостои поставения от Бога владетел да гази добре с краката си  императора, докато тече Тича и докато...като владее над многото българи и като подчинява враговете си да преживее в радост и веселие сто години!  Времето пък когато се направи градежът беше по български шегор елем, а по гръцки 15 индиктион.”



Надпис № 56 на канасюбиги Омуртаг. Надписът започва с кръст, както и много други:

“Кансюбиги Омуртаг, живеейки в стария свой дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата преславни дома, направи в средата могила като измери. И от средата на тази могила до стария му дом има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна. И след като измерих земята направих този надпис. Човек и добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомни за този, който го е направил. А името на владетеля е Омуртаг, канасюбиги. Нека Бог го удостои да живее сто години!

 

Теофилакт Охридски в “Житието на Тивериуполските мъченици” разказва че комит Таридин по заповед на княз Борис І е търсел мощите на светците в разрушен храм в Струмица за да ги пренесе в новоизградена черква в Брегалница. Той ги открил, но струмичани се противопоставили на пренасянето им в чужд град. Тогава комитът им казал ”Внимавайте да не би с голямата си дързост да тласнете досега краткия и досега благ към вас цар в гняв против вас, като го принудите да се отклони от обикновената си благост. Пазете се да не се натъкнете така безумно на  ножове и мечове. Не правете гробница от това Божие и свято място. Не осквернявайте светия храм, като го опръскате с кръвта на междуособицата. Не е похвална дързостта, дори ако носи слава.” Накрая постигнали компромис и разделили мощите на светците между двата града. “В Брегалница те били поставени от дясната страна на новия храм и специален клир, обучен на български език, бил определен за този храм който постоянно да служи в него Божествената служба и да изпълнява свещени песнопения.”



Йоан Никиуски пише за Кубрат: ”Този човек бил покръстен още дете в Константинопол и бил израснал нв двора на императора. Той завързал нечувана дружба с императора и след смъртта му останал привързан към  към децата му и жена му.”  Става дума за Мартина племеница и втора жена на император Ираклий 610-642г.

В съкровището от Малая Перешчепина са намерени съдове орнаментирани с християнски кръстове. Печатите с кръстовидни монограми на които се четат Кубрат на втория Кубрат патриций и на третия Орган доказват, че съкровището на на канасюбиги Кубрат. Според Никифор император Ираклий е дал званието патриций на Кубрат след като разбил аварите.

  Юстиниан ІІ дава на Тервел титлата кесар. Намерен е печат на Тервел на който пише “Богородице помогни на кесаря Тервел”

 
РЕЛИГИОЗНИ ТЕРМИНИ

Бог

Еишусо - Иисус

нефес - душа

сфет - чист, бял, непорочен

Тангра - Върховен Бог

уарган - крепост, храм

яфя - прости (Господи)

асо - пепел, прах, (тленни останки след изгаряне)

гилс - погребална урна

капище - жертвеник

рашник - огън, светлина

рашнекъа - от светлината

чит - почитай

 

[1] ИВАН ВЕНЕДИКОВ, ПРАБЪЛГАРИТЕ И ХРИСТИЯНСТВОТО, Издателство “Идея” към Частен колеж – “Тракия”, “Тракия” ООД Стара Загора, 1998г. с.213

[2] ИВАН ВЕНЕДИКОВ, ПРАБЪЛГАРИТЕ И ХРИСТИЯНСТВОТО, Издателство “Идея” към Частен колеж – “Тракия”, “Тракия” ООД Стара Загора, 1998г. с.214

[Hatshepsut]

Прабългарските капища – „храмовете на огъня“ в езическа България

В миналото се е смятало, че прабългарите нямат строга система на религиозни представи. Следователно техните вярвания са като на примитивните племена, живеещи още в родовообщинния строй. Предвид културното и най-вече политическо родство на прабългарите с хуни и тюрки, се приема, че характерният за тези племена шаманизъм е присъщ и на тях. Обаче шаманизмът при прабългарите постепенно се издига на по-високо ниво, превръщайки се в тангризъм.

Това ще рече, че прабългарите не вярват единствено в природните стихии и магическата сила на шаманите си, но достигат до представата за едно божество, по чиято воля се случва всичко на земята – това е върховният бог Тангра (Небето). Прабългарският тангризъм възхожда от примитивен шаманизъм към монотеистична религия. Върховен жрец на бог Тангра е ханът – това символизира силно централизираното управление в държавата на прабългарите езичници.

Трябва да се каже, че тази постановка днес е преодоляна и преосмислена. Причината за това са разкритите и добре проучени прабългарски капища – дохристиянските храмове, в които предците ни извършват своите свещени ритуали. Става ясно, че в прабългарските религиозни възгледи храмовото строителство има важно място. А развитието на собствени култови практики доказва високото цивилизационно ниво, на което прабългарите се намират в средновековния свят.

Какво знаем за прабългарските капища и защо те събуждат интереса на любителите на древната българска история?

Тези култови сгради са продукт на прабългарската монументална храмова архитектура. Представляват солидни здания, изградени от едри каменни или варовикови блокове, споени с хоросан, със счукани в него парчета тухли. Фугите между блоковете са обмазани с фин червен хоросан. За важността на тези храмове в духовния живот на прабългарите може да се съди по това, че са строени в средищата на властта – в двата най-важни прабългарски аула (Плиска и Преслав), и в главния култов център (местността „Даул таш“ край Мадара).

Основен и най-характерен вид в архитектурно отношение са капищата с правоъгълен или квадратен план. Към момента най-добре проучени са пет от тях – две в Плиска, две в Преслав и едно в Мадара. След Покръстването (864 г.) езическите капища са разрушени, а върху основите на три от тях (едното в Плиска, другото в Преслав и това край Мадара) са построени християнски храмове. Затова капищата достигат до нас днес или само с каменните си основи, или най-много с един издигнат нагоре ред (суперстукция) каменни блокове.

Кога е датирано построяването на капищата и защо?

Повечето специалисти посочват началото на IX в., след опожаряването на Плиска (801 г.) от император Никифор Геник, като може би те са и част от строителните начинания на Омуртаг (814 – 831 г.). Но в никакъв случай капищата не са по-ранни от VIII в., тъй като след VIII-ми век започва усвояването на пространствата в прабългарските аули. Мислено е и по въпроса, дали пък капищата не съществуват в Плиска, Преслав и Мадара още преди идването на Аспаруховите прабългари, и не са ли те паметник на римо-елинско езичество (II – IIIв.)? Специалистите категорично изключват такава постановка поради липсата дори на „минимални исторически и археологически аргументи“ (Станчо Ваклинов).

При разкопки в прабългарските аули археолозите установяват пластове, свидетелстващи за непрекъсващо обитаване по тези места от VIII в. насетне. Преди VIII век, във въпросните аули (градове) има „хиатус“ (прекъсване на обитаването), което по научен път се установява чрез достигане до „стерилен пласт“, т.е. разкопвачите разкриват пласт, лишен от свидетелства за човешка дейност (артефакти като керамика, метални предмети и др.). Единични предмети, извадени от стерилен пласт, се приемат като случайно попаднали там. Както случайно могат да попаднат две монети от по пет стотинки в джунглите на Танзания – по находката на въпросните монети след време не бива да се правят изводите, че тези джунгли някога са били българско владение или в тях е имало български градове.

Плиска, Преслав и Мадара започват да се обитават от прабългарите след VIII-ми век, за което научаваме най-вече от откритото обилно количество кухненска керамика с врязана украса и трапезна керамика от сива глина с излъскани линии – типичната за VIII – IX в. прабългарска керамика. Наред с дворцовата монументална архитектура се появява храмовата (капищата), като строителната техника, и на дворците, и на храмовете, е идентична, което сочи принадлежност към една и съща традиция.

Стига се до интересния въпрос: от къде прабългарите черпят знанието, необходимо им, за да построят храмовете си? Тази строителна техника не е унаследена от византийците на Балканите, защото тук не се строи по този начин. За Византия, след VI-ти век, е характерна или смесената зидария, или ломените камъни, или сполиите (преизползвани от стари строежи елементи, например колони) през VII – IX в. Следователно прабългарите няма как да почерпят опит от византийците тук, на Балканите.

Прабългарската строителна традиция и езическите храмове имат своите корени и най-точни аналози в Кавказ. По българските земи се развива самостойно т.нар. „дунавски вариант“ на салтово-маяцката археологическа култура. Капищата са представителна част от тази култура. Прабългарските капища у нас са местен вариант на иранските храмове на огъня. И това, което в наши дни се заявява все по-смело – те са свидетелство за огнепоклонничество у прабългарите. Това огнепоклонничество, наричано зороастризъм, е изведено като основна езическа култова практика, осъществявана в центровете на властта – Плиска, Преслав и Мадара.

От къде имаме сведения за огнепоклонничество у прабългарите?

Теофилакт Охридски съобщава за прабългарите, че „те не знаели Христовото име, а служели на скитското безумие, както на слънцето, така и на и луната и другите звезди”. Според арабския пътешественик Ал Масуди, българите са от „вярата на магите“.

Най-актуалният проучвател на „храмовете на огъня“ у нас, Тодор Чобанов, прави аналогия между известно изображение на „старобългарски шаман“ от Шуменско и фигурите на зороастрийските маги (могбади) от сасанидските (персийски) монети. Голяма е приликата в позата, тривърхата шапка и жезъла. Тривърхите шапки символизират високото обществено положение, което магите (наричани у нас колобри) имат във властта. Магите от монетите са изобразявани до олтара, където гори свещеният огън. Тези огнени олтари, разположени върху колона, са част от архитектурния план и на прабългарските капища.

Близостта между двете капища в Плиска допуска възможността в тях да горят различни по култово предназначение огньове. Вероятно едното е храм на царския огън, а другото – на огъня на народа. Капищата се намират в близост до владетеля и неговите „хранени хора“, защото именно сред тях са жреците, отговарящи за поддържането на огъня – колобрите.

В храмовете на равна почит с огъня е и водата, тъй като тя служи за ритуално очистение. Затова е необходимо капищата да бъдат снабдени с вода, каквато предоставят „басейнчетата“ за вода към храмовете в Плиска и Мадара. С водата се измиват ритуалните предмети и самите жреци. Основният ритуал при огнепоклонничеството се нарича „ясна“ – при него се осъществява духовно очистение чрез молитви и поклонения към огъня и водата. Култът към водата е свързан с почитанието към ангела-пазител на водите богинята (или дух) Анахита.

Днес се счита за доказано, че „прабългарските храмове не намират адекватни паралели в тюркския културно-исторически ареал, а са най-близки до иранските храмове на огъня“. (Иван Коцов). Тодор Чобанов дефинира три възможни пътя за „пренасяне“ на зороастрийските храмове на българска територия.

На първо място – зороастризмът е достатъчно разпространен в земите, където обитават прабългарите преди създаване на Първото българско царство.

На второ – „това е проникването и включването в населението на Велика България на достатъчно значими ирански (сарматски, алански) групи, които без съмнение са носели и съответните религиозни вярвания“. (Тодор Чобанов)

На трето – чрез майстори от Сасанидска Персия или от територии южно от Кавказ, дошли да предадат опита си по изграждане на зороастрийски храмове и в Дунавска България.

Темата за „храмовете на огъня“ по нашите земи е много интересна, защото крие все още доста неизвестни, които тепърва чакат да бъдат изяснени.

https://www.bulgarkamagazine.com/

[Hatshepsut]

Доц. Тодор Чобанов: Прабългарите са почитали Слънцето, а кучето е свещено животно


Доц. Тодор Чобанов от Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките

Как нашите предци са отбелязвали новите си години? И като казвам предци, имам предвид старите българи, онези, които условно сме нарекли прабългари, за да ги отличаваме от средновековните, вече приели християнството.
Имали ли са ритуали, които са отбелязвали тъкмо в този период – между Колева и Нова година? В какво са вярвали? На кого са се покланяли? Как са измервали времето?

Приемането на християнството води до рязко прекъсване на връзките с езическите вярвания на старите българи. Опитите на владетелите да се докажат като добри християни и усилията на църквата да заличи всяка езическа реликва в крайна сметка се увенчават с успех въпреки съпротивата.

"Макар че също така всички сме чували за прочутото завещание на св. Йоан Рилски, който се оплаква, че въпреки християнството на българите продължавали "бесовски игри и танци". За съжаление, кое той нарича бесовски игри и танци ние няма как да разберем, но при всички случаи самата България през 9 и 10 век се погрижва затова като държава да заличи основните елементи на старите езически практики.

Един от белезите на тази кампания е фактът, че върху повечето капища са изградени църкви отгоре. Това много ясно показва желанието на нашите владетели да много бързо да прехвърлят от езичество към християнска вяра населението", разказа в "Нощен Хоризонт" доц. Тодор Чобанов от Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките и преподавател в Катедра "Културно-историческо наследство" в УНИБИТ.

Капищата са по същество езическите храмове, където са се извършвали свещените ритуали, за които сега се опитваме песъчинка по песъчинка да научим нещо.

От останалите до днес езически елементи в запазените народни традиции трудно отделяме прабългарското от унаследеното от късноантичните и славянските примеси, още повече че всички на Европа сме индоевропейци и като такива споделяме сходни културни практики и ритуали.

"Главните божества в езическото мислене е слънцето като основното небесно тяло на древните хора, другото е водата като носител на живота и промените".

"За ритуалите почти нищо не можем да кажем, освен че например вече е сигурно, че  водата и другите течности са играли централна роля.

Капище идва от капе - капенето на различни течности е правило впечатление на народа. Те са били квадратни правоъгълни каменни обеми, вероятно с някакъв куполообразно засводяване. Имаме една-единствена рисунка върху медальон, която представя такава сграда, затова не можем да бъдем съвсем сигурни за архитектурния облик, но подозираме ,че много приличат на иранските храмове на огъня, които със сигурност са служили за първообраз при оформянето им".

Другите ни опорни точки са откритите от археолозите и споменати вече медальони:

"Това са носени от индивите свещени знаци. Те са вярвали, че им носят по своему закрила и покровителство на божествените сили. Една огромна част от тях са със слънчеви изображения, т.е. слънцето определено е било много почитано".

Ценни са сведенията на Теофилакт Охридски, живял сравнително близо до времето, в което българите са били езичници:

"Та този Теофилакт съобщава, че почитали небесните тела, а някои прилагали дарове и на кучетата", поясни още доц. Чобанов.

Ключов елемент от религиозните вярвания на старите българи е култът към кучето: 

"Култът към кучето е изключително силно застъпен по археологически данни. Намерени са много погребения на кучета, намерени са следи от ритуали с кучета, които  са извършвани. Считано е, че има свещена сила и вероятно наред със слънчевия култ това е бил от най-разпространения култове в древнобългарското езическо пространство. Кучето е свещено животно у всички индоирански народи. Смятало се е, че притежава магически сили, че може да отблъсква злото, че погледът му е пречистващ и други. Тричането вероятно е реликт от древната българска религия (...)"

Едно е сигурно - важната им роля не е включвала ритуално умъртвяване и гадаене по вътрешностите им, както сме виждали във филмa "Хан Аспарух" от 80-те години на миналия век:

"Това, което виждаме на Мадарския конник, е една особена порода, която принадлежи към т.нар. молосоидни хрътки, но са намирани скелети и на по-дребни животни. Има съмнения, че т.нар. каракачанки има пряка връзка с Кавказ (...) Можем да кажем, че един от много малкото сигурни елементи, които оцеляват от дохристиянската епоха е дуалистичното мислене и пример за това е противопоставянето на кучето и вълка като противопоставяне на добро и зло. По този начин се развива сюжетът с богомилството, което стъпва именно на предхристиянското дуалистични вярвания на древните българи".

Друго свещено животно е бил еленът.

Едно е сигурно, днес нито един учен не приема, че българите са били тангристи. Едно от доказателствата за това е статутът на жреците:

"Жречеството  е било част от аристокрацията и е имало различни привилегии. За разлика от познатия ни тангризъм, където жрецът е отхвърлен от обществото и живее в изолация, нашите жреци са живеели в дворцови постройки, имали са важни функции, включително и военни".

А по отношение на календара с 12-годишните цикли, в която всяка година е име на животно, и който в миналото приемаха като свързващ ни с тюрките, Тодор Чобанов направи някои уговорки за разпространението му:

"На ниво елит е имало 12-годишен календар, най-вероятно заимстван от тюркския. Българите са под властта на Тюркския хаганат повече от 50 години. Циркулирал е в евразийската ос, но е бил известен на много тесен кръг жреци".

Четирите основни положения на слънцето са играли много важна роля, като зимното слънцестоене заема особено важно място. Нарастването на деня се приема като утвърждаване на добрите сили:

"Култът към огъня със сигурност е присъствал, но Слънцето е Огънят са възприемани като едно и също, като материално проявление на силата на Доброто. Със сигурност са извършвани ритуали, които включват огън.

У нас са запазени ритуали като прескачане на клада. За нестинарството се спори, вероятно има античен произход, но то също е част от индоевропейските практики. При всички случаи огънят е играел много важна роля. Вероятно в част от тези капища са горели огньове, подхранвани през цялата година със специални съчки и съчетаването на тези елементи - вода и огън, е било част от ежедневната практика на древните прабългарски жреци", разказа още доц. Чобанов за "Нощен Хоризонт".

Ученият не губи надежда, че има шанс за още разкрития, включително писмени документи, от които тепърва да научаваме още за далечното ни минало.

https://bnr.bg/horizont/post/101930220/doc-todor-chobanov-prabalgarite-sa-pochitali-slanceto-a-kucheto-e-sveshteno-jivotno

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Цветелин Степанов "Религии в езическа България":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=8829