Кой продаде България на Сталинъ?

[Nordwave]

Кой продаде България на Сталин?

„Салфетката на Чърчил“

На 5 септември 1944 г. Сталин без всякакви основания обяви война на Царство България. Единствено Великобритания реагира бурно чувствайки застрашени имперските си интереси. Настъпващите съветски войски могат да стигнат до Бяло море (върнато на България от германците) откъдето впоследствие съветския флот може да застраши британските морски пътища (търговски и военни) през Средиземноморието. Да не забравяме, че тогава Британия още е велика колониална империя и няма никакво намерение да се разделя с териториите си.
Съветското нахлуване в България противоречи и на тристранните американо – британо – съветски договорености да не се влиза в невоюващи страни.  Докато американците мълчат, в британския парламент има бурни дебати. Сега със задна дата се твърди, че Чърчил “подарил”  или „поднесъл върху салфетка“ България на Сталин по време на срещата им в Москва на 9 октомври 1944г. Колкото и красиво да звучи това не е вярно. Действително Чърчил пише в мемоарите си за тази среща следното: …Моментът беше подходящ за делови разговор и аз казах: “Нека уредим нашите проблеми на Балканите. Вашите  армии са в Румъния и България. Ние имаме интереси, мисии и  агенти там… как бихте погледнали на това да имате деветдесет процента преобладаващо влияние в Румъния, ние да разполагаме с деветдесет процента подобно влияние в Гърция, а в Югославия влиянието ни да бъде поравно – петдесет на петдесет процента?” Докато всичко това се превеждаше, аз написах на малко листче хартия:

Румъния
Русия – 90%
останалите 10%
Гърция
Великобритания (заедно със САЩ) – 90%
Русия – 10%
Югославия – 50-50%
Унгария – 50-50%
България
Русия – 75%
Останалите – 25%

Аз подадох това листче на Сталин, който междувременно бе изслушал превода.
Настъпи кратка пауза. Тогава той взе един син молив, драсна една отметка върху него и ни го върна.”^[1] Само въз основа на тези “самопризнания” на британския политик, сега се твърди, че Великобритания е виновна за съветската хегемония в България. На Запад пък битува друга една митологема, че Източна Европа била предадена на Сталин на конференцията в Ялта. Това обаче е само половината от истината. Следващите редове имат за цел да кажат другата половина от истината, а защо тя и досега  е неприятна и за кого е неприятна, читателят нека отсъди сам. Както всеки сам ще забележи, “джентълменското” споразумение между Чърчил и Сталин е от 9 октомври 1944г., а България е окупирана месец по-рано. От 9 септември нататък съветската армия и българските й комунистически лакеи безчинстват на спокойствие и убийствата без съд и присъда са в ход. Следователно Чърчил НЕ Е “ПРОДАЛ” България, а просто се е съгласил да признае едно реално съществуващо положение. А кой всъщност  продаде България и кога, ще стане ясно по-долу.
През май-юни  1943 г. започват сериозни  разногласия между англичаните и американците по отношение на военната стратегия и следвоенното устройство на света. Президентът Рузвелт има маниакалната идея да ликвидира империята на английските си съюзници и френската колониална империя, за да настанела ера на “Свободата и равноправието”. Разбира се надеждата му е  по този начин в новоосвободените страни да нахлуят американските корпорации, а Америка да бъде гарант на “Новия ред”. Търсейки съюзник за реализацията на плановете си, той решава да спечели Сталин и империята му на своя страна. Американският президент е смятал да направи международна организация (ООН), но с големи правомощия вкл. да разполага с международни въоръжени сили и да бъде нещо като световно правителство. Във върховният й орган да влязат САЩ, СССР, Китай и Англия (нещо като утешителна награда заради старата й слава). Тъй като англичаните естествено ще се съпротивляват на такъв “Нов ред”, Рузвелт се е надявал да спечели за каузата си освен СССР, още и Китай, за да може да диктува условията си над “съюзниците” англичани. Подразбирайки плановете му, британския премиер Чърчил започва отчаяни опити да предотврати американо-съветското сближение. Ябълка на раздора се оказва идеята за откриване на Втория фронт в Европа. Англичаните искат десантът на англо-американската армия да бъде на Балканите, за да предотврати заграбването им от СССР. Рузвелт – обратно. Той е склонен десантът да се извърши във Франция (т.нар. операция “Овърлорд”), защото това е искане на Сталин. Удовлетворявайки искането на съветския диктатор, американският президент се е надявал в замяна да получи от него друго. През лятото на 1943 г. Рузвелт предприема енергични мерки за сближаване с Москва. Той назначава за посланик там (на 18 октомври 1943 г. но подготовката за това започва още през лятото) патологичният съветофил Уилям Аверил Хариман. На 10 август 1943 г. на съвещание на началник щабовете си Рузвелт казва, че англичаните са опасяват да не би Балканите да  попаднат под съветско господство и за да го предотвратят искат да направят там съюзния англо-американски десант.  Той обаче не споделял това мнение, не вярвал, че  СССР искал да наложи там своето владичество. По негово мнение СССР искал просто “братски отношения с другите славянски народи”??! След това президентът им нарежда да защитават американската позиция за десант във Франция. Така и става.

Съветско-американският блок срещу Англия

Между 14 и 24 август в Квебек – Канада (тогава британски доминион) се провежда англо-американски среща на делегации на най-високо равнище. В историята тя остава под името конференцията “Квадрант”. В жестоки спорове американците налагат становището си за нахлуване във Франция  вместо Италия или на Балканите, както настояват британците. Това на практика би обрекло цяла Източна Европа на съветско робство. Че американците не са си правили никакви илюзии за Сталинските намерения личи от следния меморандум: “Доколкото Русия безусловно ще заема господствуващо положение в Европа след войната, то още по-важно е да се  поддържат и развиват най-дружески отношения с нея”. Това е връчено на Рузвелт от личния му съветник Хари Хопкинс, като официална насока за американската политика. Въпросният Хопкинс е бил изключително омразна за американците личност и Рузвелт не е смеел да му поверява официални постове. КГБ обаче го е смятало за свой агент, защото с изключително просъветските си  възгледи и тайната си интригантска дейност Хопкинс им е вършил неоценими услуги. Дълго време той е поддържал тайни връзки с Ахмеров – Вашингтонския резидент на КГБ. Благодарение на Хопкинс става назначението на Хариман за посланик в Москва и уволнението на антисъветски настроените държавни служители като Лой Хендерсън и държавния секретар (външния министър) Кордъл Хъл.
На 20 август Хопкинс разговаря с Хариман и двамата се съгласяват, че е жизнено важно за САЩ да спечелят за съюзник Русия с чиято помощ да воюват с Япония и да уреждат световните дела след войната. На 7 октомври Чърчил прави отчаян опит за десант на гръцките острови Лерос, Кос и Родос, с тайната цел при успех да разшири военните операции в континентална Гърция и на Балканите. Така би поставил американците пред свършен факт. Затова той моли в писмо Рузвелт да отпусне на британската армия 9 десантни кораба (от наличните 500). На 8 октомври Рузвелт категорично отказва, защото разбира, че това е британски опит да осуетят десанта във френска Нормандия и да воюват на Балканите. Затова Рузвелт настоява за тристранна срещу  със Сталин в Техеран за да направи американо-съветски блок срещу Чърчил.
Тримата външни министри заминават на конференция в Москва – 19-30 октомври 1943 г. за да подготвят Техеранската среща. Там Хариман зад гърба на шефа си Хъл прави сондажи с Литвинов за единодействие срещу англичаните. Британския министър Идън пък получава инструкции от Чърчил да се стреми да провали десантът в Нормандия  (операция “Овърлорд”) за сметка на операции на Балканите. Идън среща съпротивата на руснаците. Кордъл Хъл пък не желае да признае на руснаците заграбените територии преди войната. ( В договорен съюз с Хитлер, Сталин в периода 1939-41г заграбва източна Полша, Естония, Латвия, Литва,  румънска Бесарабия и част от Финландия.) По-късно това му становище ще му струва  поста на държавен секретар. По съвет на Хопкинс Рузвелт го заменя с безличния и сговорчив Стетиниъс. Хариман е въодушевен от разговорите си с Литвинов и пише на генерал Айзенхауер (бъдещ президент на САЩ от 1952 до 1960г.): “Изглежда съветите са настроени да играят с нас…”
Американската делегация пътува за Техеранската конференция на борда на крайцера “Айова” На съвещанията там Рузвелт провежда инструктаж и открито говори за ликвидирането на  френската и британската колониална империи. Заявява и че американците  няма да се ангажират на Балканите и в Италия. На съвещанието от 19 ноември той казва дословно: “Ние сме длъжни да стигнем до Берлин. Тогава нека Съветите вземат територията на изток от него.” Началник-щабът генерал Маршъл допълва: Ние считаме въпроса за Балканите изчерпан. Те не са ни нужни.”
На предварителната среща в Кайро британската и американската делегации имат големи разногласия. Шърууд пише:“ У американските началник-щабове,  нямаше никакво съмнение в това какво означава всичко това. Те вече добре знаеха, че всеки път когато упорития министър-председател заговореше за Родос или за това да свие надясно от Северна Италия, значи му се иска да проведе стратегически диверсии в Югоизточна Европа, по далече от Северна Франция. Те се подготвяха за боя в Техеран, в който американците и руснаците щяха да излязат в единен фронт.“^[2]

На самата Техеранска конференция на “тримата големи” Сталин, Рузвелт и Чърчил, президентът непрекъснато подкрепя съветския диктатор срещу  британския премиер. Така окончателно е решено англо-американските армии да воюват във Франция. Това вече развързва ръцете на Сталин армиите му да стигна до Виена. Освен това той получава обещание от Рузвелт да признае на СССР заграбените територии в Прибалтика, Полша, Финландия и Румъния. Когато Сталин в двустранната среща на 1 декември го пита дали САЩ ще признаят на СССР заграбените през войната полски територии и Прибалтийските страни, Рузвелт казва: „В америка има шест-седем милиона граждани от полски произход и  като практичен човек  аз не бих искал да загубя техните гласове…Аз споделям идеите на маршал Сталин  и се надявам, че той ще разбере защо не мога публично да участвам  в решаването на този въпрос тук в Техеран или дори през пролетта на следващата година… В Съединените щати има и много литовци, латвийци и естонци. Аз зная, че Литва, Латвия и Естония и в миналото и доскоро са били част от Съветския съюз и когато руските армии отново влязат в тези републики, аз няма заради това  да тръгна да воювам със Съветския съюз.“^[3]  Двамата договарят и и търговско-икономическо сътрудничество след войната. Сталин на свой ред  подкрепя плановете на Рузвелт да ликвидира колониалните империи, да създаде Международна организация под техен контрол, да воюва с Япония и др. На техните срещи  зад гърба на Чърчил двамата се разбират отлично. Дори Рузвелт казва, че след като се отнеме Индия от англичаните  там трябва да се въведе тоталитаризъм по съветски образец, защото парламентарната демокрация не била подходяща за тази страна. ( по-късно Индия ги опроверга с образцовия си парламентаризъм.) Друг интересен момент в конференцията е, че  американската делегация отказва английското гостоприемство и се настанява  в сграда на съветското посолство. Естествено тя е екипирана плътно с подслушвателни уредби, а и последният камериер е поне майор от службите. Избягалият в Англия служител на КГБ Олег Гордиевски пише за тази конференция: „Приютена в сграда, която е съветска собственост, обслужвана от хора на НКВД, постоянно подслушвана от своите домакини, делегацията на Съединените щати е осъдена да практикува нещо като публична дипломация по време на първата среща на високо равнище със съветски лидер.“^[4]  Впрочем сигурно службите са били  разочаровани от подслушването, защото не са чули нищо антисъветско от американците.

Така и на тази конференция англичаните бяха изиграни и американо-съветския блок стана факт. На 6 юни 1944г. започна англо-американският десант в Нормандия. Сталин получи възможност да стигне до Берлин и Виена. На 9 октомври 1944г. Чърчил се съгласи със завоеванията му, но успя да спаси Гърция. Разбира се не от някакъв алтруизъм, а за да затвори изцяло Средиземно море, като не допусне до бреговете му СССР. Даже се стига дотам, че „освободителната британска армия“ стреля срещу гръцките патриоти, които с оръжие в ръка са воювали срещу германските окупатори, но не желаят и британците на територията си.
Между другото не само американските интереси налагат на Рузвелт да води просъветска политика. Американските историци са доста критични към личността на президента си. Д.Крокър пише за него: „Очарован от самото начало от всичко руско, Рузвелт представляваше зрелище, което може да се нарече само жалко… него го лъжеха при всеки удобен случай, той можеше само да изрича безмислени щампи и да се впуска в празни комплименти в присъствието на диктатора.“^[5]
На Ялтенската конференция в Крим (4-11 февруари 1945г.) “тримата големи” узакониха фактическото разделение на Европа. “Желязната завеса” се спусна за 45 години. И нека горните редове служат за предупреждение на онези нещастници, които и сега търсят „големия брат” този път зад океана. Защото в политиката братя няма. Има само големи и малки държави.

Бележки:

[1] Churchill, W.S. „Triumph and Tragedy“, с. 190
[2] Р. Шервуд,“Рузвельт и Гопкинс глазами очевидца“ т.ІІ Москва 1958г. с.467
[3] „Техеранската конференция“ сборник документи, С.1984г. с 183-184
[4] Кристофър.Андрю, Олег Гордиевски, „КГБ. Поглед отвътре.“ т.І, С.1992г. с.343
[5] цит. по С.Сосинский,“Акция Аргонавт“, Москва 1970г. с.4

https://braveblogeditor.wordpress.com/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Георги Боздуганов "България - военният трофей на Сталин":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=2444

[long time ago]

Тези, които оставиха и Румъния и Полша, Чехия, Унгария и т.н. Същите са.

С благословията на запада, често се забравя това. Ако беше България оставена под британско влияние българомразеца Чърчил щеше да отнеме още територии. Щеше да има няколко стотици хиляди бежанци и още страдания за много от народа ни.
Не е като да не се е случвало в последните 150 години британците да воюват против нас например заедно с турците. Щяха да ни разкостят британците като загубили война страна. Случило се е по-малкото зло, нали в политиката все това се навира и твърди. Щяха да се отнесат с нас като с индийците, които обаче са им натрили носа само с един човек - Ганди и са се изнесли като посрани британците. Каква история само...

Руснаците са лоши, западняците са били още по, към нас.

[Шишман]

Запада не ни е приятел, показаха го и за последните 30г.

[Panzerfaust]

Запада, мапада, Русия, мусия, хората от двете страни на барикадата са едни и същи.
Интересно е как от СССР, където и пиле не може да прехвръкне, пускат "богоизбраните" легално да емигрират в Израел.

[Шишман]

Запада, мапада, Русия, мусия, хората от двете страни на барикадата са едни и същи.
Интересно е как от СССР, където и пиле не може да прехвръкне, пускат "богоизбраните" легално да емигрират в Израел.

Причини много. Едната е да се отърват от тях.

[Panzerfaust]

Причини много. Едната е да се отърват от тях.

Точно в СССР знаят как да се отърват от ненужни хора.

[long time ago]

Запада не ни е приятел, показаха го и за последните 30г.

Между 2007 и 2013г. се видя ясно. И до ден днешен. По-неприятни и от съветското досаждане и назидание до 1989.

Навремето симпатизирах. Като младеж. Заради музика, филми, спорт, концерти и т.н. Направих си задграничен паспорт още през 1990, даже чаках опашка пред мвр за него. Така и не го използвах.

[Шишман]

Между 2007 и 2013г. се видя ясно. И до ден днешен. По-неприятни и от съветското досаждане и назидание до 1989.

Навремето симпатизирах. Като младеж. Заради музика, филми, спорт, концерти и т.н. Направих си задграничен паспорт още през 1990, даже чаках опашка пред мвр за него. Така и не го използвах.

Е те веднага, след 1989г. започнаха с простотиите си. Аз също някога бях поклонник на запада и САЩ, мислех ги за голяма работа. Сега не искам да знам за тях.

[FELDMARSCHALL]

Всъщност нещата не са толкова прости, колкото се струват на някои хора. И СССР и Западните съюзници победители от войната гледат на държавите на Балканите като на парчета земя, които стават едва ли не тяхна собственост, и сега ще приведа примери. Сталин след като получава пълната власт над Румъния, Унгария и България, естествено че няма да отстъпи части от тях на западните съюзници и граничните промени са вътре в съветската окупационна зона на принципа кой е бил по-малко враждебен към СССР. Унгарците го отнасят най-много и връщат на Румъния Трансилвания, Румъния обаче губи Молдова окончателно (след като я е присъединила след ПСВ, както и част от Буковина). "Губи" от тяхна гледна точка и Южна Добруджа също анексирана след ПСВ. Ние все пак не пращаме войска на източния фронт, съветското посолство в София си функционира по време на цялата война, а 1941-42г.дори Сталин се опитва да използва България като медиатор за да бъде преустановено настъплението на Вермахта. Разбира се ние не сме голям фактор, че да повлияем в такава степен на Германия, въпреки че 100% е имало разговори между Цар Борис III и Хитлер по това време, но Германия е нямало как да спре настъплението, защото вече е във война и с Англия, а после и със САЩ. Път назад вече е бил невъзможен. Относно гръцките претенции за територии стигащи почти до Пловдив, това е нямало как да се случи след разпределението на зоните. Гърция попада в западната/британска зона на влияние. И тук се случва предполагаемата договорка между Сталин и Чърчил. Британският премиер се съгласява с вече установените граници след края на войната, като в замяна в края на 40те години знаете че Гърция има гражданска война между националистите (главно военни) и комунистите-партизани, кой да поеме окончателно властта, като и двете групи претендират че имат по-голям дял в съпротивата по време на германската окупация на Гърция. Сталин изпълнява своята част от договорката като не помага и не се намесва по никакъв начин в полза на левите сили, след което те са напълно разгромени, а голяма част и избити. Знаете че известен брой гръцки партизани успяват да избягат в България по време и след гражданската войан, като впоследствие тук създават семейства, аз познавам лично няколко такива с баща (гръцки партизанин) и майка - българка. Впрочем същите тези гръцки комунисти тачат Тодор Живков повече и от тукашните комунисти, именно защото им е дал закрила, препитание и политическо убежище, въпреки многократните настоявания на Гърция тези партизани да бъдат върнати в Гърция и съдени като терористи и престъпници.
Относно югославските претенции особено към Пиринския край, който Тито е искал да бъде присъединен към новосъздадената НР Македония, Сталин не е имал нищо против като указанията му са били това да стане след договорка между Тито и Георги Димитров. Както виждате това (преди разрива между Тито и Сталин) са промени вътре в съветската зона и Сталин е изхождал от принципа, че България е виновна като съучастник на Германия в престъпления на Балканите, най-вече в Източна Сърбия и Вардарска Македония, където е имало българска администрация и войска. Македонизацията в Пиринско е стартирала, идвали са югославски учители, които да учат местното население на "майчиния" им македонски език. Това щастливо стечение на обстоятелствата, което ни спасява от откъсването на тази област са две събития, накратко - Разривът между Тито и Сталин, като първия просто е искал Югославия да води самостоятелен път на развитие, а не да бъде 100% съветски сателит като България и другите страни в Източна Европа и втория по-маловажен фактор е смъртта на отявления македонист Георги Димитров, по-известен като Гошо Тарабата - завършен алкохолик, който е бил готов да продава българските интереси за 1 шише френско вино. Та това е в общи линии логиката и алгоритъма на случилото се. С едно изречение може да кажем, че е хубаво че не сме живели точно в тези страшни времена за България.

[long time ago]

Е те веднага, след 1989г. започнаха с простотиите си. Аз също някога бях поклонник на запада и САЩ, мислех ги за голяма работа. Сега не искам да знам за тях.

Да. Тогава в онези години след 1990 новите политици ни излъгаха успешно,че като сме гласували за тези, които в говоренето си са против комунистите и са на страната на запада, и сме направили достатъчно за да вървим напред като народ и общество.
Фелд е много прав,че човек на младини и по-късно в зряла възраст мисли различно и са различни преценките, важностите във всеки един живот. И се отразява и на преценката за всичко в живота. И то няма и как да бъде другояче.

Например как ще осъзнаеш величието на тишината, ако не си бил на много шумни и почти непоносими места.
Така и аз оцених тишината след като изкарах 6 години работейки на шум в производството, 2 години в танка в казармата и след 8 години голям шум закъсах със слуха и равновесието. Тогава оценяваш тишината.
С всяко нещо е така.

[Шишман]

Общо взето е така. Не както комунистите го изкарват че Сталин спасил България от не знам и каки чувства.

[Шишман]

Да. Тогава в онези години след 1990 новите политици ни излъгаха успешно,че като сме гласували за тези, които в говоренето си са против комунистите и са на страната на запада, и сме направили достатъчно за да вървим напред като народ и общество.
Фелд е много прав,че човек на младини и по-късно в зряла възраст мисли различно и са различни преценките, важностите във всеки един живот. И се отразява и на преценката за всичко в живота. И то няма и как да бъде другояче.

Всъщност от времето на комунизма започна преклонението към запада. Като видях че запада се прегръща с комунистите и започнаха да ми минават добрите чувства към тях.

[FELDMARSCHALL]

Впрочем ето потвърждение за един разговор между Сталин и британския външен министър Идън през 1941г. Бургаска област да бъде дадена на Турция след войната, защото там живеело компактно турско население, а България да бъде наказана, и че едно пристанище (Варна) и стигало на такава "малка държава". Разбира се след войната нещата са различни и Сталин "си пази" като писани яйца окупираните земи-държавици (зони), докато Турция и Гърция са вече окончателно под властта на "Западния свят".

МИНИСТЕРСТВО ИНОСТРАННЬГХ ДЕЛ РОССИЙСКОЙ ФЕДЕРАЦИИ
ДОКУМЕНТБ1 ВНЕШНЕЙПОЛИТИКИ 22 июня 1941-1 января 1942
МОСКВА «МЕЖДУНАРОДНЬ1Е ОТНОШЕНИЯ» 2000 ТОМ ДВАДЦАТЬ
ЧЕТВЕРТЬШ
328. ЗАПИСЬ БЕСЕДБ1 ПРЕДСЕДАТЕЛЯ СОВЕТА НАРОДНБ1Х КО-
МИССАРОВ СССР И.В.СТАЛИНА С МИНИСТРОМ ИНОСТРАННЬ1Х ДЕЛ
ВЕЛИКОБРИТАНИИ А.ИДЕНОМ
16 декабря 1941 г. Сов. Секретно
После взаимннх приветствий и вьгражения удовольствия со сторонн И дена вновь оказаться в Москве и встретиться с т. Сталиньш т. Сталин пред­ложил Идену проектн двух дошворов - о военной взаимопомощи и о разрешении послевоенньтх проблем. (Текстьг зтих проектов прилагаются.) Бегло ознакомившись с названньши текстами, Иден заявил, что каких-либо принципиальньгх возражений против такого рода договоров у него нет, но что он хотел, конечно, несколько внимательнее изучить предложеннне текстм и,может бнть, внести в них те или инне небольшие поправки. Тов. Сталин и Молотов не возражали против намерения Идена. Затем т. Сталин заявил, что, по его мнению, бьшо бн желательно приложить ко второму договору секретньш протокол, в котором бьша бн намечена общая схема реорганизации европейеких границ после войнът Схема зта сводилась к следующему:
5. Турция в виде компенсации за соблюдение ею нейтралигета может получить Додеканес, населенньш турками район Болгарии к югу от Бургаса и, может бьггь, какие-либо территории в Сирии. Полезно бьшо бн также передать Турции некоторне острова Згейского моря, закрнвающие вьгходн из ее важнейших портов, вроде Смирньт По зтому пункту Иден заметил, что на
Додеканес давно уже претендуют греки, ибо население названньгх островов является греческим, однако признал необходимость обсуждения и того или иного урегулирования данного вопроса. Тов. Сталин со своей сторонн приба­вил, что отход от Болгарии Бургасского района явился бн наказанием за пове­дение Болгарии во время войнь Болгария должна бьша бн также несколько
пострадать территориально и на своей югославской границе. По мнению т.Сталина, для Болгарии совершенно достаточно иметь один морской порт в виде Варнь
6. Греция должна бьггь восстановлена в своих старнх границах. То же должно бьггь сделано и в отношении веех остальннх оккупированннх Германией стран.
Иден ответил, что он не может подписать подобньш документ без предварительной консультации со своими коллегами. К тому же, британское пра­вите льство до сих пор еще не прорабатнвало по-настоящему поднятне т. Сталинь
АПРФ. ф. 45. оп. 1. д. 279. л. 5-21.

Предложение на Сталин към Идън за откъсване на територии от
България и предаването им на Турция и Югославия. Според
Сталин, Бургас и територията на юг от него била населена с турци и трябвало да се даде на Турция! На България и било напълно достатъчно да има едно морско пристанище във Варна.
-----------------------------------------------------
Текстът е от книгата на Георги Боздуганов.

[Шишман]

Сталин и гони свои интереси, а бг-комунистите го изкарват спасител на страната. Недостатъка на идеологиите и поклонниците им и комунисти и нацисти е че слагат интереса на идеологията пред този на народа и страната.

[FELDMARSCHALL]

То е ясно, че всеки си гони интереса особено пък ако говорим за най-големите държави (тежката категория), чиито амбиции са за световна доминация. Просто трябва да разобличаваме някои митове, които се въртят около Сталин как ни бил спасил от едикакво си. Териториално се запазваме поради щастливо стечение на обстоятелствата:

1во за Южна Добруджа - Румъния участва твърде активно на източния фронт, като половината им армия се бие там вкл. и около Сталинград заедно с германци, унгарци, словаци, малко хървати и др. Ние не участваме там, съветското посолство си функционира в София, и не сме в състояние на война до 5 септември 1944г. за разлика от Румъния. И в крайна сметка макар и Румъния и България вкупом да попадат в съветската окупационна зона Сталин оставя Южна Добруджа за България като "по-малко виновна" по неговото мнение.
2ро за Пиринска Македония (Благоевградска област) - както споменах вече нещата са били почти готови за присъединяването към СФР Югославия прикачена към Вардарския дял, където се формира тогавашната и днешна Република Македония (от миналата година Северна Македония). Преди да дойде щастливата за нас 1948г., която бих я сложил почти наравно с 1941г. и 1915г. като успешни години за България. Тогава се случват тези две съдбоносни събития - смъртта на националния предател пияницата Георги Димитров и пак по същото време скарването на Сталин с Тито, тогава Сталин заявява, че щом Титова Югославия няма да се подчинява безусловно на Москва и ще върви по свой път градейски собствен югославски тип комунизъм, то Пиринския край остава в България, която вече е станала най-близкия сателит на СССР и послушен пудел (макар и да звучи унизително това е самата истина).

Като извод може да кажем, че много митологеми не само свързани с нашата история се градят отново на някакво внезапно събитие/смърт на държавен лидер или случайно щастливо стечение на обстоятелствата. В тази връзка да спомена нещо интересно в една алтернативна история. Представете си че 1943-1944г. (началото) Земята е поразена от метеоритен дъжд, който обаче засяга териториите на Русия, САЩ, Великобритания и Китай като цели градове са заличени барабар с голяма част от населението им и политическите ръководства, но Германия и Япония остават незасегнати. Тогава ходът на войната и историята щеше да е напълно различен. Не казвам какво щеше да стане дали Германия щеше да спечели войната, но при всички случай нямаше да свърши с безусловна капитулация, или с условна както беше след Първата световна война. Всички знаем че през определен период от време неизбежно астероид или атероиден дъжд покосява Земята - големи парчета, които атмосферата не успява да изгори и те падат на нашата планета. Това ще се случи в бъдеще и неминеумо ще промени хода на някои събития, които ще се случват в бъдеще - войни, епидемии или каквото още се сетите.