Васильовдень

[Nordwave]

Св. Василий Велики се родил около 330 г. в Кесария Кападокийска. Благородна и богата, славна и благочестива била християнската фамилия, в която той се родил и израснал. Неговото детство и младини преминали през царуването на Константин Велики (306-337 г.) и на неговите синове, но бащата на майка му, света Емилия, загинал мъченически при гонението на Диоклетиана (284-305 г.), а дядо му по баща цели седем години крил семейството си из гъстите лесове на Понтийската планина, разположена по южното крайбрежие на Черно море. Баща му, Василий Старши, бил виден ритор и адвокат в Кесария Кападокийска и оженен за благородната и богата девица Емилия, която родила пет дъщери и петима синове. Най-възрастната от сестрите, св. Макрина, загубила преждевремнно починалия си жених и посветила себе си на монашеско целомъдрие, а останалите четири се задомили. Един от братята се поминал в ранно детство, а най-малкият, талантливият юноша Навкратий, загинал по време на лов. Другите двама братя на св. Василий – епископите Григорий Нисийски и Петър Севастийски – били причислени към благодатния лик на православните светци.

Ранното си възпитание св. Василий получил от аскетически настроените жени в своето семейство, но най-голям дял в него принадлежал на баба му св. Макрина Старша (†340 г.). Тя се родила в Понтийския град Неокесария, помнила добре наставленията на своя незабравим учител, Неокесарийския чудотворец св. Григорий (213-270 г.), ученик на Ориген, и вложила в сърцата на многобройните си внуци такива благоплодни светлини, които превърнали семейството в общество от светци. Сам великият светител пише по-късно с благодарност: "Понятието за Бога, което придобих в детинство от блажената си майка и баба, растеше в мен с развитието на ума".

Св. Василий поучил началното си образование от едноименния си баща, и блестящите умствени дарби, които проявил, подтикнали родителите му да го изпратят в най-добрите тогавашни училища. Той минал през школите на Кесария, Цариград и Атина. Там слушал лекциите на езическите мъдреци и на ритора Химерий, като изучил и новоплатониците, които оказали известно въздействие върху мислите и учението му. В Атина разцъфтяла започнатата в Кесария дружба със св. Григорий Назиански Богослов. Те ,,знаели само два пътя – към християнската църква и към преподавателите на външните науки". Около тях се групирал малък кръжок от другари, които преследвали сериозните цели на самообразованието. Опити да влезе в него направил и Юлиан Отстъпник, бъдещият злополучен император, но не получил тяхното доверие. Още в Атина Василий и Григорий си дали дума заедно да водят живот на християнски подвижници. Но от самия му брат, св. Григорий Нисийски (†394 г.), който описал неговия и на света Макрина живот, узнаваме, че Василий не се отличил с висота на християнското си настроение в началото след връщането си в Кесария, където преподавал красноречие при възторженото одобрение на своите слушатели. Увлечен от своите успехи, той горделиво и със самомнение гледал на своята ученост и никого не намирал равен на себе си. Под влияние на сестра си Макрина – ревностна и вдъхновена християнка – той скоро надвил изкушенията на младостта и с подкрепата на св. Григорий Богослов решил да посвети себе си на съзерцателен живот. Едва сега, когато бил 30-годишен, той бил кръстен в река Йордан от Йерусалимския епископ Максим.
св. Василий предприел пътешествие на Сирия, Палестина, Египет и Месопотамия, за да получи лично впечатление от духа на монашеството. При посещенията си на знаменити подвижници той бил поразен от тяхното изумително въздържание от храна, питие и сън. В него възгоряло непреодолимо желание да им подражава. На връщане от монашеския Изток св. Василий се отбил в Атина, за да премери силата на своята умъдрена и окрилена вяра с прочутите словесни гладиатори от празните и шумни словопрения на линеещите философски школи. Кесарийският ритор бил неотразим. Св. Василий обърнал много езичници към истинския Бог и много пъти през живота си доказвал правилността на поетичното сравнение от неговата богослужебна прослава, която го оприличава на пчела, която носи мед за правовярващите и уязвява със жилото си еретиците. Той много пъти искал да срещне и своя предишен учител Евул. Най-сетне го открил в едно от атинските предградия сред оживено спорещи философи, всеки от които търсил да смае останалите, а всички чакали от Евул да разреши една логическа трудност. Василий неочаквано се намесил, намерил незабавно блестящ отговор и сразил възражението на софиста. Всички били поразени и се питали: ,,Кой е този?" Евул веднага отвърнал: ,,Бог или Василий!" И, като отпратил своите ученици и приятели, прекарал три денонощия с кесарийския си ученик в спасителни беседи.

- В какво се изразява висшата мъдрост? - запитал Евул.

- В помненето на смъртта! Ако ние действително по-често мислехме за смъртта, нямаше да се привързваме толкова силно към непостоянните земни блага, а повече щяхме да се стремим да придобиваме вечните. Една е телесната слава, а друга – природата на безтелесното. Никой не може да се наслаждава и на двете едновременно, защото "никой не може да слугува на двама господари" (Мат. 6:24).

Много убедително говорил св. Василий на езическия философ за греха и покаянието, пороците и добродетелите, за смъртта и възкресението, за наградата и наказанието, за спасението и проклятието в отвъдната вечност, в която ,,око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат" (1 Кор. 2:9). Накрая прехласнатият и потресен елински мъдрец възкликнал:

- О, небоявление Василие! Чрез тебе вярвам в единия Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, чакам възкресението на мъртвите и живота в бъдещия век! А доказателство за моята вяра в Бога е това – всичко, каквото притежавам, предавам в ръцете ти, останалото време от живота си ще прекарам с тебе и желая рождението с вода и Дух!

След поклонническото си пътешествие и завръщането от Атина св. Василий избрал за своето аскетическо уединение едно поетично кътче край река Ирис. От другата страна на същата река в това пустинно място на Понтийската област майка му, света Емилия, и сестра му, света Макрина, основали женски манастир. На приятеля си св. Григорий той пише: ,,Бог ми откри жилище по сърце, дадено ми е да видя в действителност това, за което ние мечтаехме някога с тебе. Тук има висока планина, покрита с гъста гора и напоявана откъм север с бистри, прохладни потоци. В подножието се намира обширна долина, обкръжена от всички старани с гора и богата с поточета. Два дълбоки дола я разделят на две части. От единия край се спуска речен водопад, а другият е преграден от непроходима планина".

В това прекрасно усамотение Василий приканил и Григорий, но неговите синовни задължения към престарелите родители в близкия Назианс не позволявали на приятеля му да изпълни общата им атинска мечта за съвместен подвижнически живот. Все пак св. Григорий Богослов успявал понякога да навести приятеля си и тогава младите подвижници прекарвали блажени дни в молитва, във физически труд и в изучаване на Свещеното Писание.

Няколкогодшните подвизи на св. Василий край бреговете на Ирис започнали да привличат жадуващи за отшелничество люде, които създавали все нови и нови свети обители. Така било по целия православен Изток през IV век. Св. Василий не странял от тези нови ревнители на иноческия подвиг и дори сам станал игумен. Още от поклонничеството си в Египет св. Василий отдал предпочитанието си на общителните манастири. Според него пълното отшелничество застрашавало слабите и лишените от опитно ръководство подвижници. Едни изпадали в горделиво самочувствие, а други се лишавали дори от здравия си разсъдък. Многолюдните пък общежителни манастири изпадали в друга крайност. Техните ръководители отделяли прекалени грижи за икономическите интереси на обителите, а необходимото обременяване на иноците с прекален ръчен труд отвличало подвижниците от молитвата и духовното съзерцание. Великият Василий избрал смесената форма на монашеското житие, която обединявала в едно всички светли страни на отшелническото и общежителното подвижничество. Епохални за източната аскетика станали прочутите ,,Правила за монасите", които той съставил заедно със св. Григорий. Отличителна черта на Василиевските манастири било широкото практикуване на благотворителността.

След смъртта на Дианий (362 г.) за епископ на Кесария Каподокийска бил избран Евсевий. Благочестив и обичан от народа, но неподготвен, той твърде скоро трябвало да разбере, че липсата на богословска подготовка прави невъзможно епископското служение, особено в тревожната епоха на тогавашните еретически смущения. Нищо не могло да поправи така положението, както привличането на един опитен и авторитетен помощник, какъвто могъл да бъде единствено Василий. Съзнанието за дълг пред застрашената православна вяра лесно склонило св. Василий да напусне бреговете на Ирис и да приеме свещеническо ръкоположение от безпомощния Евсевий Кесаро-Кападокийски. Младият презвитер скоро показал какво може. Неговата изумителна начетеност, неуморно трудолюбие, бляскаво проповедничество, всеотдайна преданост към бедните и монасите, станали причина да се помрачат отношенията му със самия архиепископ Евсевий. Поставен в пълна сянка от растящия престиж на презвитер Василий, Евсевий проявил понятна човешка немощ. Позволил доброто му сърце да бъде постепенно овладяно то ревниво и завистливо чувство, което избуяло при някакъв частен случай до същински разрив, който едва не предизвикал разкол в Кесария. Монасите и простият народ се надигнали в защита на св. Василий и изисквали не само неговото посвещение за епископ, но и свалянето на Евсевий от катедрата му. За да се избегне ехизмата, Василий доброволно се отдалечил отначало при св. Григорий, а сетне в своя Понтийски манастир. Но този разрив не продължил много. Василий бил твърде необходим и неговото отсъствие много забележимо се отразило върху цялото църковно управление, а външните обстоятелства вземали застрашителен характер. Към Кесария обръщал поглед източният кесар Варент (364-378 г.), който се надявал да окаже с личното си присъствие натиск и върху епископите в полза на арианството. Всички съзнавали, че само Василий може да противостои на наближаващата буря. Необходимостта заставила Евсевий да потърси посредничеството на Григорий Богослов и той лесно постигнал примиряването. Василий отново заел предишното си място и значение в църковния живот. Наистина той се справял сам със всички дела, но горчивият опит му подсказал да се отнася още по-съобразително и внимателно към самолюбието на своя началник. Това отстранило и последните сенки, и непомрачените отношения продължили до самата смърт на благодарния и добросърдечен Евсевий. В средата на 370 година той починал и погледите на всички защитници на православната Никейска вяра били обърнати към св. Василий. Против него били арианите и значителна част от подчинените на Кесарийската катедра епископи, които се бояли от неговите строги изобличения. Но когато престарелият Назиански епископ Григорий, баща на св. Григорий Богослов, узнал, че за избирането на Василий Велики не достигал един глас, той наредил да го пренесат на носилка до Кесария и гласът на болния старец решил избора на Кападокийсия първосветител.

Само след година мъжеството на Кесаро-Кападокийския архиепископ Василий спасило неговата църква от арианството. Тази първа ерес, която сериозно застрашавала църковното единство и била осъдена на Първия Вселенски събор в Никея пред 325 година, се появила към 320 година чрез проповедите на александрийския презвитер Арий (280-336 г.). Той почнал да учи, че Син Божий не е роден, а сътворен, и че по природа не е единосъщен на Бога Отца. Крайният извод от това учение било отричането на догмата за изкуплението на човешкия род чрез смъртта на Сина Божий. Дълги били борбите срещу арианството, което продължавали да подкрепят немалко миряни, но и клирици и дори някои императори след Констанин Велики. Ето и сега, четиридесет и шест години след събора в Никея, арианският император Валент се опитвал с всички средства да подпомогне Ариевото лъжеучение. Предварителни пратеници трябвало да подготвят успеха на личната му намеса чрез натиск върху неотстъпчивия архиепископ Василий, който бдял над Православието в няколко малоазийски епархии. Най-напред се вестили ариански епископи начело с Евиппий, но св. Василий отказал да ги допусне до църковното общение. Подир тях пристигнал префектът Модест, който имал славата на крайно жесток човек. От името на императора той поискал да увещае кесарийския архиепископ да се откаже от думата ,,единосъщен" в Никейския символ и да се присъедини към арианите. Ясното становище и непоколебимата твърдост на св. Василий Велики изведнъж заличили лицемерната благонамереност от лицето и гласа на суровия велможа. Със застрашителен тон той заплашил достолепния светител с изгнание и отнемане на имота, с мъчения и смърт. Несмутимо отекнал решителният отговор на св. Василий:

- С нещо друго ме застраши, ако можеш! От заточение не се боя, защото цялата земя е Господня. Не може да се отнеме имущество от тогова, който нищо не притежава. Не са страшни за мене мъките, защото вярвам и се надявам, че страданията и смъртта ще бъдат благодеяние за мене, понеже по-скоро ще ме заведат при Господа, за Когото аз живея и се трудя.

- Така смело никога и никой не е говорил с мене – казал изуменият префект.

- Вероятно, не ти се е случвало да говориш с епископ.

- Помисли още до утре – побързал да приключи безрезултатния си разговор Модест.

- Не е потребно, утре ще бъда пак такъв, какъвто съм и днес!

На 6 януари 375 г. Пристигнал в Кесария Кападокийска и самият император Валент. Той влязъл в базиликата, в която извършвал Богоявленската служба св. Василий. Императорът бил поразен от стройното пеене на богомолците и от благоговението на епископа, който дори незабелязал пристигането на владетеля. Когато Валент подал своето приношение, никой от дяконите не посмял да го приеме без разрешението на епископа. Привикнал към раболепието на придворните епископи, императорът така се стъписал, че се олюлял и малко останало да падне, ако не го задържал един от клириците. Тогава Василий Велики кимнал да приемат императорския принос. С твърдост, съобразителност, лично обаяние и разумна отстъпчивост св. Василий възтържествувал над своите врагове. Валент разкъсал подписания вече указ за неговото заточение и се отдалечил от Кесария, като му оставил богати дарове за неговата ,,Василиада" - така всички наричали цялото селище от благотворителни заведения, като безплатни трапезарии, болници и приюти, които Василий бил създал още когато бил презвитер и помощник на своя предшественик Евсевий. Това бил същински град на милосърдието с разкошен храм в неговия център. Светителят бил противник на частната благотворителност и на неразумното състрадание, готово да помага на всеки просяк безразборно. Какво ли нямало в тази Василиада, която се проявила в първите десетилетия след премахването на гоненията и останала в историческия спомен като най-внушителната проява на църковна социална дейност след примера и постиженията на Йерусалимската църква от времето на св. Първомъченик и архидякон Стефан (Деян. 4:32-37). Не липсвали странноприемници и дори лепрозории, за приютяване на прокажени, и работилници за недъгави. Нямало нужди и грижи, които да не влизали в бдителната закрила на този велик мъж на делото. Св. Василий само десет години възглавявал Кесаро-Кападокийската катедра, но те били напълно достатъчни да го изявят като велик поборник на Православието, като светозарен лъч на нравствената чистота и на верската ревност, като велик богословски ум, като велик строител и стълб на Божията църква.

Св. Василий Велики строго следял за живота, подготовката и дисциплината на своите свещеници, но и ги бранил от симонията на своите хорепископи. Клириците от цялата му област станали толкова образцови, че околните епископи търсили свои заместници между презвитерите на св. Василий.

Василий Велики особено се погрижил за благолепието на богослужението. Той установил строг ред и въвел всенощни бдения с антифонно пение на паслми, а като паметник на дейността му за реформиране на богослужебното наследство винаги ще служи и съставената от него Василиева св. Литургия, която се изпълнява десет пъти през църковната година и се запазила в Цариградска, Сирийска и Александрийска редакции. Това свидетелства, че употребяваният днес текст е претърпял през вековете някои промени допълнения на св. Василиевия оригинал.

Не случайно св. Василий се учил 15 години в Атина. Той усвоил философията, риториката, поезията, астрономията и всички останали светски науки през IV век. Оставените и оцелели от него книги свидетелстват за всестранната му начетеност, за класическото съвършенство на неговия стил, за изящното остроумие на неговите полемични и апологетични трудове. Българите са били ощастливени още през ,,златния век" на старобългарската писменост и в първите десетилетия след своето покръстване да четат в превода на Йоан Екзарх св. Василиевия ,,Шестоднев" с неговите девет беседи върху 26 стиха от първата глава на първата библейска книга Битие, които и при съвременния разцвет на науката ни удивляват с високото ниво, критичния поглед и разностранните познания, които Кесарийският архиепископ е притежавал от всички клонове на природните науки. Основното и благодатно познаване на Св. Писание позволява на св. Василий да тълкува несравнимо отделни негови книги и да подкрепя с библейски текстове както своите 80 нравствени правила и споменатите монашески правила, така и запазените негови проповеди и писма, които са жив паметник за тревожните противоариански борби и за неуморната архипастирска грижа на великия Кападокийски йерарх за опазване на вярата и благочестието на неговите духовни чеда.

Велик през всички дни на живота си, св. Василий останал такъв и при смъртта си. Той притежавал дара и на чудотворна прозорливост. За неговата кончина е запазен див разказ. В Кесария живял един бележит еврейски лекар, който имал способност да предвижда смъртта на своите тежко болни пациенти до три и дори пет дни предварително. Св. Василий много обичал този благочестив юдеин и искал да го покръсти. Никакви доводи на великия светител не помогнали за неговото обръщане към истинската вяра. ,,В тази вяра съм се родил, в нея искам и да умра!" - бил почти неизменният отговор на правоверния израилтянин. Св. Василий, който през целия си живот непрекъснато боледувал, най-сетне легнал на смъртния одър. Тогава той извикал лекаря Йосиф, като да търсил медицинската му помощ. Изкусният лекар направил потребното за един основен преглед, но едва докоснал костеливата ръка на архиепископа, казал на домашните да приготвят потребното за погребение, защото болният щял да умре веднага.

- Повярвай ми, владико, преди още да залезе слънцето, ти ще умреш...

- Ако оживея до утре, до шестия час (12 часа по нашето времетраене), то какво ще направиш?

- Да умра!

- Да, да умреш за греха, да оживееш за Бога!

- Зная какво говориш, владико! Ето, кълна ти се, ако ти бъдеш жив до утре, ще изпълня волята ти!

Св. Василий горещо се помолил на Бога да продължи живота му с няколко часа заради спасението на евреина. И Бог чул просбата на великия Си угодник. На сутринта архиепископът изпратил да повикат Йосифа. Лекарят не искал да повярва на служителя, но се затичал да види още веднъж приятеля си, макар и и мъртъв... Като срещнал бодрия поглед и кротката усмивка на живия владика, лекарят смаян коленичил пред леглото му и възкликнал:

- Велик е християнският Бог и няма друг бог освен Него! Заповядай свети отче, без отлагане да кръстят мене и целия ми дом!

- Аз ще те кръстя сам, с моите ръце!

- Ти не бива да станеш, ти си твърде слаб...

- Господ ще ме подкрепи – казал св. Василий и станал от постелята.

Св. Василий извършил последната си Литургия, кръстил лекаря Йосиф, благодарил на Бога и се върнал у дома си. Същия ден вечерта той предал блажената си душа на Бога. Това станало на 1 януари 379 година. Смъртта на св. Василий Велики предизвикала дълбока печал у всички християни, юдеи и езичници, на които той сторил толкова добрини през живота си. Вопли и стенания огласили целия град. При изнасяне на тялото му се стекло такова огромно множество от разплакани люде, че мнозина пострадали от теснотата, защото всички търсели да докоснат светия покойник с надежда за изцеление от своите недъзи.

В този ден се отслужва св. Василиева литургия в негова чест.


© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991

http://www.pravoslavieto.com/life/01.01_sv_Vasilij_Veliki.htm#2

[Hatshepsut]

Св. Василий Велики – духовно подвижничество в християнските добродетели и светителско служение за единството на Църквата

Доц. д-р Костадин Нушев

На 01 януари в църковния календар на нашата Православна църква отбелязваме паметта и почитаме духовния подвиг на големия светител и учител на Вселенската църква Свети Василий Велики (ок. 330-379). Този забележителен архиепископ на Кесария Кападокийска е един от най-почитаните християнски богослови – основател на Кападокийската богословска школа, изтъкнат проповедник и църковен учител и представител на плеядата от големи светители на Църквата от времето на Златния век на светоотеческото богословие. Заслугите му в областта на догматическото богословие, каноничното право, библейската екзегетика, устройване на правилата на общежителното монашество, полагане устоите на християнската етика като система от подвижнически правила за добродетелен живот и литургическата традиция на Църквата са признати както на Изток във Византия и Православния свят, така и на Запад в латинската традиция на Църквата където той е почитан като велик подвижник u църковен учител (doctor ecclesiae).

Кратки житиеписни бележки

Василий Велики е роден в град Кесария Кападокийска около 330 г. след Христа в знатно и благочестиво християнско семейство. Първите седем години от неговото детство протичат по време на управлението на император Константин Велики (313-337), а при формиране на неговия характер и християнско възпитание дейно участие вземат майка му Емилия и баба му Макрина Старша, които също са канонизирани от Църквата като светици. Тези благочестиви жени, носещи християнските традиции от времената на гоненията срещу Църквата, възпитават малкия Василий и неговите братя Григорий (по-късно епископ Нисийски) и Петър (по-късно епископ на Севастия) в истините на православната вяра и християнските добродетели. Забележителните и духовно просветени във вярата жени  преподават на своите деца любовта към духовните истини и ценности на Евангелието и благочестието, стремеж към християнско съвършенство в добродетелите и привързаност към Православието, с което ги подготвят за тяхното учителско и епископско служение на Църквата.

След християнското семейно възпитание и първоначално обучение в Свещеното Писание Василий и Григорий продължават своето обучение във философската школа в Кесария където се запознават и с техния приятел и връстник Григорий Богослов – виден епископ и богослов, Архиепископ на Константинопол и борец срещу арианската и македонианската ереси, които смущавали Източната църква през целия ІV-ти век и били осъдени последователно на Първия и Втория вселенски събори в Никея (325) и Константинопол (381).

След това класическо образование в родния град младият Василий продължава своето обучение в известната философска академия в Атина, където учи заедно с Григорий Богослов и с бъдещия император Юлиан Отстъпник. Негови учители в тогавашните науки били прочути за времето си философи и ритори като Химерий и Прохерезий. В тази философска школа младият християнин усвоява тогавашното знание в областта на реториката и философията, космологията и медицината, литературата и другите естествени науки като се интересува най-вече от учението за Бога, което ще допринесе по-късно за неговото успешно и плодотворно служение като епископ в Кападокия и духовен учител на Църквата.

След като завършва своето обучение по философия към 356 година Свети Василий Велики се завръща в своята родина и приема свето кръщение като посещава и християнските монаси, подвижници и пустиножители в Египет, Палестина и Сирия, за да провери и възпълни своето философско образование с духовната мъдрост на вярата. Това поклонническо пътуване е с цел да опознае отблизо християнския аскетически опит и да се запознае с подвижническото изкуство на молитвата и борбата с греховните страсти, което се практикувало и преподавало в монашеските духовни школи на учениците на свети Антоний Велики и източните подвижници на благочестието.

Светските науки били полезни за живота, но истинската философия, според християните, се съдържа в Христовите истини на Евангелието и в подвижническия начин на живот за очистване на сърцето и преобразяване на ума чрез Божията благодат. Това Христово учение се приемало в Древната църква като истинско и спасително любомъдрие – същинската и истинска ,,практическа философия" на живота, която води до очистване на ума и сърцето, до познание на Бога чрез чиста молитва и нравствено усъвършенстване в добродетелите. Така вървейки по пътя на знанието и духовния опит, и постигнал върховете на тогавашното философско познание в областта на светските науки, изпитал себе си чрез духовния живот и строгия аскетичен опит на монашеството, свети Василий се завърнал в своята родина Кападокия и се установил близо до град Неокесария край бреговете на реката Ирис. Там той създава, заедно със свои събратя и сподвижници, скромно монашеско общежитие, а по-късно написва и специални монашески правила за подвижничество в общежителните манастири. С това свое духовно дело св. Василий Велики става един от основните църковни отци и учители, които са създали и дали на Църквата древните монашески правила, по които се изграждат духовните обители и живеят православните монаси – правила за духовен живот и монашески устави, по които  се изграждат и ръководят общежителните манастири в Православната църква и днешно време.

По пътя на духовното подвижничество и съзерцателния живот

Малко по-късно към св. Василий се присъединил и неговият верен приятел и сподвижник Григорий Богослов, с когото заедно се заемат за изучаване на аскетичното изкуство на духовното съзерцание, с духовни подвизи, богословска дейност и книжовен труд. В писмата си до св. Григорий Богослов духовният подвижник и Кападокийски светител излага своето християнско учение за безмълвието и молитвата, борбата със страстите и подвижническите трудове за надмогване на греха и следване на Христовия нравствен образец чрез придобиване на вътрешен мир и добродетелен начин на живот.

В една от своите духовни беседи св. Василий Велики пише: "Човешкият живот е кратък, а и житейските радости на този многоотруден наш живот са кратковременни. Блясъкът на живота е като сън.  Единственото неизменно и истинно битие са даровете на Безсмъртния Щедролюбец – Бога! Защото само у Този, Чието естество е неизменно, у Него и даровете и даянията са нескончаеми. Затова и тукашната борба на праведните е временна, а победата и наградата им от Бога на небесата са вечни!" (Беседа  XXVI).

В тази отшелническа обител двамата кападокийски духовни учители създават едни от първите си духовно-аскетични творения и сборници с нравствени поучения за християнски подвижнически живот като извличат полезното за борбата с греха и спасението на душите от богословските съчинения на Ориген и други църковни учители. Така възниква и специалният сборник с духовни името ,,Филокалия" (Добротолюбие). С този книжовен труд двамата светители полагат началото на църковната традиция за събиране и кодифициране на духовното учение за подвижническия живот, което по-късно е продължено от монасите на Света гора чрез събиране на най-важното от Православното предание за молитвата и духовния живот в известния сборник ,,Добротолюбие", който познаваме и до днес.

Така чрез своите правила за монашеския живот, подвижнически нравствени правила за борба с греха и християнско благочестие и други канонични разпоредби за църковния живот свети Василий Велики става един от първите църковни канонисти като създава специални кодекси от канони и църковни правила, които векове наред, а и до ден днешен, се използват в живота на Православната църква. Важно значение имат каноничните разпоредби и църковни правила на Василий Велики за брачния живот, за налагане на различни епитимии при изправлението на духовния и нравствен живот на християните и превъзмогването на различните грехове.

Свети Василий Велики разкрива християнската мъдрост и нравствените поучения за живота на човека, и за даденото му от Бога време на този свят, чрез своите беседи и поучения, писма, проповеди и нравствени правила за добродетелен живот. Християнският живот, според светия отец, е подвижнически път в усъвършенстване в евангелските добродетели чрез молитва и очистване на сърцето, постоянно следване на Христовия пример и стремеж към добри дела на милосърдие към ближните чрез благодарност към Бога и за Негова прослава тук на земята. Само чрез тези нравствени подвизи християните могат да вървят уверено и успешно по пътя на спасението, да изкореняват греховните страсти от своето сърце и да побеждават греха, за да се надяват на Божията награда във вечното Христово царство на правдата. В своето главно нравоучително произведения за духовната мъдрост и християнския добродетелен начин на живот ,,Нравствени правила" (I, 2,5) св. Василий Велики пише: "Настоящето време е време за покаяние и очистване от греховете, а в бъдещия век ще бъде въздаянието на праведния съд. След отминаването от този живот няма вече време за добри дела, защото Бог според Своето дълготърпение ни е определил времето на сегашния живот, за да извършим нужните дела, с които да угодим Богу! (Мат. 25:1-12, Лука 13:24-25)"   

Епископско служение, учителство и борба за църковно единство

Като епископ на Кесария Кападокийска Свети Василий се заема с организирането на православната общност и укрепване на вярата в църковния диоцез, който му бил поверен, защото позициите на Православието по това време били силно разклатени от агресивното поведение на арианите и от арианската политика на тогавашните императори.

Свети Василий създава множество проповеди и слова, нравоучителни беседи и послания, молитви и канонични разпоредби, но може би една от най-важните му заслуги е създаването и въвеждането в богослужебния живот на Църквата на едно общо и унифицирано чинопоследование на Светата Божествена литургия, което и до ден днешен се отслужва в Православната църква на големи Господски празници, по време на Великия пост и в деня за възпоменание и прослава на самия светител в църковния календар. Това е известната и днес Света Василиева Литургия, която ни разкрива дълбоките богословски познания и духовен опит на своя създател. Богословието и благодатната сила на духа на светия отец се разкриват по един въздействен начин особено в молитвословията на тази света Божествена литургия и най-вече в съдържанието на евхаристийната молитва – Евхаристийния канон (анафора) от неговата света литургия. Това молитвено и литургично чинопоследование, което св. Василий въвежда в богослужебната практика на своята архиепископия, се опира на църковното предание и молитвени богослужебни традиции на Древната източна църква, които той добре познава и успешно кодифицира за целите на своето архиерейско служение и за нуждите на Източната църква в тогавашните смутни времена на арианските спорове. В тези свои пастирски и светителски трудове той събира внимателно и синтезира в едно ново чинопоследование богатството и многообразието на по-древните източно-православни литургични традиции. По този негов път по-късно върви и св. Йоан Златоуст като архиепископ на Константинопол при създаването на другото най-разпространено литургично последование на Златоустовата литургия в богослужебния живот на Православната църква.

Свързващо звено в богословието, богослужебния живот и нравоучителните поучения на св. Василий Велики е учението за Божието домостроителство, Божията любов и благодарствената молитва на човека към Своя Създател. Духовният смисъл и предназначение на човешкия живот е постоянната благодарствена молитва и издигане на умовете и сърцата към Бога чрез духовния подвиг на благодарението. В своето произведение "Нравствени правила" (55,1-2) св. Василий в тази връзка пише: "Трябва да имаме усърдие към Бога, да изповядваме Божиите дарове и да благодарим за тях. Да знаем, да признаваме и да изповядваме, че всеки добър дар, и дори търпението в страданията, са ни дадени заради Христа. Защото човек не може да получи и да приеме нищо, ако не му е дадено от небето (Йоан 3:27). "И какво имаш ти, което не си получил?" (1Кор.4:7). Като знаем всичко това не трябва да мълчим за Божиите благодеяния, а да благодарим за тях. Защото "с Благодатта на Бога съм това, което съм"(1Кор.15:10), а "всяко творение Божие е добро, и нищо не е за отхвърляне, щом се приема с благодарност" (1 Тим.4:4). Според св. Василий Велики (Беседа към богатите) Бог е благ и блажен и Неговата благост и блаженство се отнасят както към Божието битие и Божията същност, така и към Божията воля. (Скурат, 2003: 26-32;62-69).

В своята беседа ,,За това, че Бог не е създател на злото" светителят разкрива ясно християнското учение за Божията всеблагост и произхода на злото в света като пише: ,,Бог не е създал злото, но като Всемогъщ и Всеблаг Творец Той ограничава злото в света и избавя човека от неговата разрушителна сила" (PG, t. 31, col. 333).

В своето светителско служение като архиепископ на Кесария Кападокийска Свети Василий води и множество полемични и догматически спорове в защита на Православието и Никейското вероопределение и произнася много проповеди, беседи и нравоучителни слова за духовно укрепване на своите пасоми. Полемиката му е насочена главно срещу арианите и евномианите и има за цел да утвърди Никейското изповедание на вярата в Сина Божий, което е утвърдено от Първия вселенски събор. Един от най-известните сборници с проповеди на св. Василий Велики е неговият ,,Шестоднев", който съдържа богословски и екзегетически беседи върху библейския разказ за сътворението на света и човека от Бога, описан чрез шестте творчески дни в старозаветната книга ,,Битие". В тези свои беседи светителят събира и излага в единен и цялостен богословски синтез богооткровените истини на Свещеното Писание с космологичните идеи и естественото познание на тогавашните науки като общо философско достижение на епохата. Въз основата на този класически за източната гръцка патристика и за православна богословска и космологична мисъл труд по-късно старобългарският книжовник Йоан Екзарх създава в Преславската книжовна и богословска школа своята средновековна преводна творба ,,Шестоднев", в която включва като основен източник беседите на св. Василий Велики върху библейския разказ за Божиите творчески действия при създаването на тварния свят и мястото на човека в Божието творение. В тези класически поучения св. Василий систематично разкрива истините за съзидателната сила и всемогъщество на Бога като извор на всяко битие на всяко благо, за Божията премъдрост, човеколюбие и всеблагост, както и за човека като  ,,венец на творението" и богогоподобно същество (Бит. 1:26-28), което се стреми към Божието съвършенство поради естествения импулс на своята добробитийна разумна природа. Учението за Божия образ, предназначен да възраства към съвършенството на Божието подобие чрез придобиване на добродетелите, молитвата и усъвършнстване в Божията любов (Бит. 1:26-28) е в основата на православното учение за човешката личност и нейното духовно усъвършенстване чрез Божията благодат.

Църковно-милосърдно и християнско социално служение

Много важно място в пастирската и църковна дейност на св. Василий Велики заема и неговата социално-милосърдна грижа за бедните, страдащите, болните и бездомните, на които той, в духа на Апостолската традиция, помагал всеотдайно като организирал в своя диоцез много църковни учреждения, приюти за болни и бездомни. Дарявайки свои семейни имения и образувайки църковни учреждения и монашески обители той  създал система от приюти и сиропиталища, известни като ,,Град на милосърдието" или ,,Василиада". В този своеобразен град всеки болен, бездомен или нуждаещ се от храна, дрехи и подкрепа човек бил приютяван и включван в църковния живот, а тези които можели да се трудят с ръцете си, за да изкарват сами своята прехрана, помагали за църковната подкрепа и издръжката на останалите. Всички живеели като братя и изпълнявали на дело Евангелските повели на Спасителя за любов и действена грижа към ближния, за молитва и труд и най-вече за истински дела на милосърдие в духа на апостолските традиции на Църквата за доброволно даряване на своите имоти, за споделяне на материалните блага, солидарност, труд и общност на имуществото. Векове наред този християнски социално-благотворителен модел за църковна и християнска милосърдна дейност, който изградил Свети Василий Велики, остава като ненадминат образец за църковната и милосърдна дейност на Православната църква, която се развива и днес. Достатъчно е да си спомним за делото на св. Йоан Кронщадски в Санкт Петербург в началото на ХХ век или да видим съвременните форми на църковно-милосърдна дейност, които се изграждат и прилагат в някои енории и манастири, църковни институции и християнски благотворителни организации на Руската, Румънската, Еладската, Кипърската, Българската и други поместни православни църкви, за да установим, че и в днешно време заветите на св. Василий Велики и неговата ,,Василиада" за истинско и дейно християнско милосърдие, благотворителност и социална диакония на Църквата са живи и действени.

Свети Василий е истински духовен учител и пастир, светител и достоен архиерей, който не се огъвал нито пред еретиците и противниците на Православната вяра, нито пред гонителите на Църквата и силните на деня в лицето на овластените и високомерни императори на тогавашната Римска империя. Той съграждал Църквата и укрепвал вярата на християните, подпомагал слабите и поучавал всички в истините на вярата и добродетелите на Христовото евангелско учение. Със своите достойни дела на пастир и архиерей, учител и богослов, подвижник и духовен отец на вярващите и монасите свети Василий Велики остава като ненадминат пример за истински светител на Църквата и един от най-видните учители на Вселенското Православие. Паметта и личността на този велик Божий угодник се почита от Църквата като ,,стълб и светилник на Православието" и се чества тържествено в деня на неговото успение и заедно с другите двама йерарси и светители на Вселената. Великото му дело остава през вековете като пътеводна звезда за християните в техния духовен път на спасението и като пример за следване на Христовия евангелски идеал.


Използвана литература

Basilius Magnus. Homilia in Psalmum XXXII, 5. – PG, t. 29, col.336.

Basilius Magnus. Homilia IX: Quod Deus non auctor malorum. – PG, 31, col.333.

Св. Василий Велики. Шестоднев и други беседи. София, 1999.

Св. Василий Велики. За Светия Дух. София, 2002.

Св. Василий Велики. Нравственные правила. Москва, 2011.

Цоневски, И. Патрология. С., 1986, с.с. 241-255.

Скурат, К. Золотой век светоотеческой письменности. (ІV-Vв.) М., 2003.

Киров, Д. Нушев, К. Социалната мисия на Българската православна църква. С., 2007.

Мандзаридис, Г.  Социология Хрисћанства. Београд, 2004.

Мейендорф, Й. Введение в Святоотечское богословие. Минск, 2007.

Нушев, К. Християнска любов. – в: Пътят на човека към Бога. С., 2005.

Нушев, К. Свети Василий Велики – духовен отец, учител и светител    на Църквата. – в: Православен свят, 01.01.2015 (IS: prvoslaven-sviat.org)

https://hristianstvo.bg/