Кримскитѣ българи

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Българите в Крим създават културна автономия

Кримските българи решиха да създадат национално-културна автономия, съобщава българският културен център "Извор", цитиран от РИА Новости и БГНЕС.
Институтът за национално-културно автономия е създаден в Русия през 1996 г. Той дава възможност на българското малцинство да развива самостоятелно култура, език и образование. Досега има създадени стотици подобни автономии.
"Български национално-културни автономии в Крим вече има създадени в Симферопол и Ялта. Те ще станат основа за създаването на регионални структури, в които с времето ще се влеят и други български организации, функциониращи на територията на Крим", се казва в съобщение на "Извор".
За председател на Съвета на регионалната българска национално-културна автономия е избран Иван Абажер, глава на българското кримско републиканско общество "Паисий Хилендарски"
Кримските българи ще работят за укрепване на културните и икономическите връзки между полуострова и България. В тази връзка има подписани съглашения за сътрудничество с Бургаска област, договор за сътрудничество между Коктебел и Обзор, възстановено е побратимяването между Симферопол и Русе.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=29279

[Hatshepsut]

Как прогониха българите от Крим

През пролетта на 1944 г. Сталин и Берия подготвят тотално етническо прочистване на Крим, жертви на което стават и над 12 хил. българи. Повечето от тях никога не се завръщат по родните си места

Изследванията на престъпленията на болшевизма определят масовите екзекуции, терора и останалите репресии като най-важния инструмент за завземането и задържането на властта от комунистическите номенклатури в засегнатите от бедствието страни. Машината за налагане на страх и пълно подчинение пред тоталитарната държава, подобно на месомелачка, постоянно трябва да поглъща ,,неприятели" от всякакъв калибър – империалисти, капиталисти, кулаци, интелигенция, духовенство, ,,врагове с партиен билет". Несъмнено апогеят в болшевишката параноя е обявяването на цели етнически общности за ,,народи-предатели".

Масовите репресии и преследванията на заподозрените етноси започват още с наченатата от свитата на Сталин през 1928 г. насилствена колективизация в Украйна и продължават до смъртта на диктатора през 1953 г. Но рецидивите на тази престъпна политика откриваме и доста по-късно, какъвто е например случаят с позорния ,,възродителен" процес в НРБ, продължил до края на 1989 г. Един от най-жестоките пристъпи на комунистическата ненавист към ,,вътрешния враг" в СССР са бруталните репресии срещу българската общност в Украйна, чиято кулминация е насилственото преселване на етническите българи от Крим в суровата пустош на Урал, Средна Азия и Сибир през 1944 година.

Наказанието ,,етническо прочистване"

През февруари 1944 г. в Кремъл започват да обсъждат как да бъдат колективно наказани всички народи и етнически малцинства на територията на СССР, които са ,,сътрудничели" на нацистката окупация. Публикуваните по време на тъй наречената ,,перестройка"( от близкия помощник на Михаил Горбачов - Александър Яковлев) архивни документи на КПСС описват в детайли мотивите и начините за наказание на ,,народите-предатели", населяващи освободения през пролетта на 1944 г. Кримски полуостров.

Заедно с татарите, арменците и гърците, към ,,враговете на народа" са причислени всички 12 075 представители на българското малцинство в Крим. Без никакви доказателства за колаборация, дясната ръка на Сталин - Лаврентий Берия - на 29 май 1944 г. пише до господаря си, че ,,през периода на германската окупация значителна част от българите активно са съдействали на германците за събиране на храни за германската армия и за залавянето на съветски бойци и партизани". Берия вменява на кримските българи престъплението, че са организирали реда и охраната на своите селища и едва ли не доброволно са отивали на работа в Германия. В доноса няма нито един факт, който да подкрепя истинността на твърденията за колаборационизъм или да потвърждава ,,доброволното" събиране на храни и работна сила за германците.

С неприкрита злоба сталинският палач номер едно обяснява на ,,бащата на народите", че германските окупационни власти раздавали на българите специални документи за защита на имуществото им от разграбване, защото София била съюзник на Берлин. Украинският историк Сергей Громенко твърди, че абсолютно същите доводи са били използвани за оправдаване на депортацията на всички малки народи от Крим, а налагането на колективна вина е едно от признатите от международното право престъпления против човечеството. Всъщност, истинските мотиви за прогонването Берия споменава в по-късната си кореспонденция със Сталин и със своите помощници: Крим, като гранична зона на СССР, трябва да бъде прочистен от всички враждебни или колебаещи се в отношението си към съветската власт ,,елементи".

Безпощадната ,,евакуация" е изпълнена

Сталин веднага одобрява прогонването на кримските българи и още на 2 юни 1944 г. Държавният комитет за отбрана определя местата за заточението им  в суровите краища на Урал, Западен Сибир и Средна Азия. На 27 юни части на НКВД обкръжават 11 компактно заселени с българи райони в Крим и с насочени оръжия дават на обитателите им няколко часа да си приготвят багажа за дългия път на североизток. 254 българи са незабавно арестувани и изпратени в изолаторите на НКВД. Едновременно с това са уволнени от Червената армия и изпратени към  местата за ,,специално" заселване 582-мата офицери и войници с български произход, биещи се на фронта срещу германците. На 4 юли Берия докладва на Сталин, че решението за етническото прочистване на Крим е изпълнено. Съветската пропаганда не коментира прогонването на кримските българи и представя случая като част от кампанията по ,,изобличаването" на най-големия ,,народ-предател" в болшевишка Русия – кримските татари, пише историкът Сергей Громенко.

Условията за живот в каторгите за българите и останалите прогонени кримски народи са ужасяващи: от 225 хил. заточеници само за пет години умират 33 хил. души, а смъртността е 7 пъти по-висока от раждаемостта. Година след смъртта на Сталин от "душегубките" са освободени едва няколкостотин кримски българи. Дори официалното разобличаване на престъпленията на ,,вожда и учителя" не носи утеха за страдалците. Формално те са освободени от местата на заточение, но съветската власт им забранява да се върнат в Крим или да бъдат компенсирани за конфискуваното имущество и отнетите домове и градини. За целта през 1956 г. дори е издадено специално постановление, което отчита притесненията на ,,новодомците" – предимно етнически руснаци, завзели имотите на българите и останалите бивши кримски народи. Несгодите им се появили заради факта, че пристигащите от местата на заточение бивши обитатели на Крим си търсели правата.

През 1967 г. указ на Кремъл снема забраната за завръщане, но с нищо не съдейства на изгонените да получат покрив и абсолютно задължителната в СССР паспортна регистрация по родните си места. Дори след създаването на независима Украйна, молбите за пълна реабилитация на около 46 хил.наследници на прогонените от Сталин българи, татари, арменци и гърци остават висящи. Окупацията на полуострова от Русия поставя нови прегради пред желаещите да се завърнат. Между 1989 г. и 2010 г. в Крим се установяват едва 855 наследници на прогонените българи, пише в книгата си ,,Ешелоните пътуват на изток" изследователят на сталинските репресии Иван Джуха .

Прелюдия към русификацията на Крим?

Историкът Радослав Симеонов, който проучва съдбата на българската диаспора в Украйна, е категоричен, че засилената след войната русификация на Крим е пряко следствие от насилственото прогонване на българите и останалите малки народи. В резултат на войната и сталиновите депортации, за пет години населението на полуострова се стопява трикратно. ,,Макар че русификацията не е поставена като задача от Сталин и Берия, тя е пряко следствие от престъпните им действия.

Не по-малко трагична е и съдбата на намиращата се на север от Крим общност на таврийските българи", изтъква Симеонов. Все още малко се знае за жестоката участ на около 2000 наши сънародници от Таврия /област в Източна Украйна – б.а./, които през войната се завръщат в България и стават пълноправни нейни граждани. След окупацията на страната от Червената армия, подчинените на Кремъл превратаджии и тяхната народна милиция предават в ръцете на НКВД всички наши сънародници от Украйна, които не успяват да се укрият и избягат. Съдбата на върнатите насилствено в СССР българи е почти неизвестна, защото в редица случаи те преминават през ада на ГУЛАГ", припомня Симеонов.

https://www.dw.com/

[Hatshepsut]

Кримски българи: Ние сме под руско робство

Българите в Крим готвят протести срещу нарушаването на правата им, съобщи рускоезичният сайт "Информационное сопротиление".

Изданието припомня, че българската общност на полуострова е подкрепила анексията му от Русия през 2014 г. Сега обаче нещата били доста различни.

Днес руските власти в Крим със завидно постоянство върдят, че той е етнически и културно многообразен, че гарантират правата на гръцката, българската, украинската татарската и други етнически групи. В действителност обаче те не само че не са защитени от дискриминация и репресии, но изобщо нямат никакви права.

"Чувстваме се аутсайдери. Липсва свобода на словото, в  дружествата ни постоянно идват някакви неясни хора, въобще не се представят и, меко казано, ни припомнят, че трябва да популяризираме руския Крим и да провеждаме някаква си "народна дипломация", споделя Василий, активист на Симферолопското дружество на българите.

От българската общност твърдят, че просто провеждат културни мероприятия и не участват в никаква агитация.

Самият Василий в началото "нямал нищо против" руската анексия на Крим, отбелязва "Информационное сопротивление". И обяснява това с историческите връзки между България и Русия:

"Като българин разбирах, че България и Русия са по-близки, че Русия ни е помогнала да се отървем от турското робство. Но никога не съм мислил, че след 140 години ще се окажем под руско робство."

Всичко започнало с обикновени напомняния от "държавните структури", че българите в Крим трябва да живеят мирно и спокойно.

"Но то е ясно и без това, винаги сме живели така. След това тези структури започнаха да ни агитират да се занимаваме с някаква пропаганда заплашваха да отнемат помещенията на дружеството, заплашваха с изчезване на активисти от структурата ни, това вече започна да излиза извън допустимите рамки. Тогава нашите лидери опитаха за кажат своето първо и вероятно последно "не" на властите", заявява Василий.

Първото, което направили новите власти в Крим, било да отнемат на националните малцинства правото на телевизия. На полуострова държавната програма "Български срещи" се излъчвала от началото на 90-те г. на ХХ век.

"Чрез нея можехме да доведем до знанието на целия свят, че сме част от великия кримски народ, че сме коренен народ на Крим, народ, който заедно с татарите, гърците, немците фактически е вдигал на крака степния и по онова време безперспективен Крим, - продължава Василий. - Нашите прадеди повече от век са отглеждали на полуострова лозя, дедите ни развиваха селското стопанство и икономиката. Като ни отнеха "Български срещи", ни отнеха възможността ни да общуваме с България, правото ни заедно с другите народности да развиваме нашите култура и език. На мястото на "Български срещи" получихме общия проект "Етнокрим". Но това е пряка дискриминация на българите! Телевизионните предавания на гърците, арменците, немците останаха, а нас чисто и просто се опитват да ни асимилират."

Представителите на българската общност на полуострова Иван Абажер и Людмила Радева се обърнали към директорката на радиотелевизионната компания "Крим" Екатерина Козир, но не получили удовлетворяващ отговор.

Българите се заричат, че ако въпросът не бъде решен, те са готови да излязат на улицатана протест. Общността им е готова да се обърне с молба за помощ към България. Според активистите това ще изостри отношенията между София и Москва.

Истина е, че много от кримските българи подкрепиха анексията на полуострова през 2014 г. Лидерът им Иван Абажер дори бе наблюдател на референдума за присъединяване на Крим към Русия. Допитването не е признато от Запада, който смята полуострова за неделима част от Украйна.

https://clubz.bg/

[Hatshepsut]

Крим е част от Велика България

Българската Мека – най-святото място за всички българи се намира в Украйна. Това е гробът на хан Кубрат – единственият доказан гроб на български владетел. Още преди повече от 1350 г. ханът е прозрял, че ,,Съединението прави силата". Написано е на черната мраморна плоча на могилата му. И още: Велики Кубрат, от Бога поставен, владетел на стара Велика България. До Крим се намира и столицата на Велика България – Фанагория. Всъщност, Крим е част от българската историческа прародина.

Между VII и X в. на полуострова процъфтяват повече от 300 прабългарски селища. Много преселения на българи е имало през вековете. А днес в три района на Крим се говори основно на български.

Богат търговец от Велика България

,,Още в VII век, по времето на Велика България на хан Кубрат, това е част от тогавашната българска държава – казва в интервю за Радио България проф. Николай Овчаров. – При нейния разпад след ударите на хазарите, единият син – хан Аспарух, основава Дунавска България, вторият – хан Котраг, Волжка България, а днешните земи се управляват от Батбаян – най-големия син на хан Кубрат. Там остават доста български селища. Украински учени от Крим говорят за около 300 български селища, съществували през VII-IX век. Това е т. нар. салтово-маяцка култура, която показва много голямо сходство с първата столица на Дунавска България – Плиска, със Североизточна България – като керамика, укрепления, жилища. Така че това е първата българска следа. Втората българска следа идва от по-късно време – говорим вече за XIX век, когато има големи преселвания на българи на Кримския полуостров. Те имат доста нерадостна съдба след Октомврийската революция. Тъй като са били богати хора, са били изселвани в Сибир като кулаци."

Вътрешните размирици в Османската империя в началото на XIX в. подтикват българите да търсят ново убежище, привлечени от икономическите облекчения, осигурени от руската царска власт. По време на Сталинския режим българите са били депортирани в Сибир и Средна Азия. През 1944 г. по заповед на Берия, само в рамките на няколко часа, близо 13 000 българи са изселени от Крим. Те са обвинени, че сътрудничат на немската власт. Причината е, че България е съюзник на Германия по време на Втората световна война. Българската общност е пръсната на шест места – освен в Сибир, в Казахстан, Узбекистан, Туркменистан. Българите са подложени буквално на геноцид, а много от тях измират по пътя. Забраняват им да говорят на български и част от тях се асимилират. Едва с настъпването на демократичните промени след 1989 г. кримските българи получават възможност да се върнат. Малко от тях се връщат, но намират домовете си вече заети от турско, украинско и татарско население. Така цели български села престават да съществуват.

Крепостта Судак

Днес българите живеят основно в градовете – в Симферопол, Судак и Коктебел. А в Судак се намира и една от старите български крепости. ,,Първите укрепления са направени още през VII в. от прабългарите", казва проф. Овчаров – българският Индиана Джоунс.

,,Според украинските археолози на това място е имало прабългарско градище. За това свидетелстват каменоделските знаци, напълно еднакви с откритите в столиците на Първото българско царство Плиска и Преслав. Сходни са и керамичните съдове, намерени там и у нас. Това е салтово-маяцка култура от VII – IХ в., носител на традициите от Велика България."

Някои исторически източници сочат град Фанагория, близо до Крим, за столица на Велика България между 632 и 668 г. Там е живял и хан Кубрат. През Х в. градът е превзет от Киевска Рус и повече не се възстановява. Днес във Варна може да се види как е изглеждало прабългарското селище Фанагория в музей на открито – копие на прабългарски боен стан, с дървени защитни стени и бойни кули, с юрти, занаятчийски работилници, възстановени старинни костюми и оръжие. Има ханска и шаманска шатра.

Що се отнася до гроба на хан Кубрат, той е открит случайно през 1912 г. от две овчарчета в село Малая Перешчепина Те попадат на златно и сребърно съкровище, тежащо 70 кг. Днес то се съхранява в Ермитажа. Върху пръстените, меча и жезъла на Кубрат се виждат християнски символи. Откритата златна тока показва, че хан Кубрат е носил патрицианска титла. На пръстена на хана пише:,,На патриция Кубрат". Ханът приема християнството още докато учи в Константинопол.

Иначе, най-хубавият кримски коняк, например, се произвежда в гр. Коктебел. А всички лозя в района се обработват от българите. Главата на църквата в Крим днес – Митрополит Климент, също е от български произход.

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100358219/krim-e-chast-ot-velika-balgaria

[Шишман]

Доста неща не са точно така, ама няма да споря и да опровергавам.

[Hatshepsut]

Етнографска карта на Крим от 1926 г. В тъмно зелено са отбелязани т.нар. Таврически българи. Тяхната съдба е премълчавана десетилетия наред - насилствено разселвани и съзнателно претопявани от съветските власти. По време на ВСВ няколко хиляди души се изселват в България, но след 1945г., със съдействието на "народната" власт, те биват обратно изселени в СССР, където ги третират като предатели. Твърде рядко се появяват публикации за съдбата им, която и до сега остава с много въпросителни.

[Hatshepsut]

Вижте картата в пълен рамер тук: http://expositions.nlr.ru/ex_map/Krim/images/big/10.jpg

Ето какво пише Стефан Българов в спомените си, отпечатани в списание ,,Културно единство" от 1908 г.:

,,Жестокостта на русите надмина всяка мяра. Властите забраниха по цяла Таврия гайдата, за да убият всичко българско у нас, да не слушаме своята народна музика, да не играем народните си хора, че да заспим и умрем като народ...
През първата година посърна цялата Таврида – нигде веселие, нигде радост. Но кипеше душата на народа. И разгаряше се тоя кипеж от песнопойките, които тайно ни донасяха бозаджиите наши ,,вилаятчии" или ,,велаклии", както се наричаха у нас гурбетчиите македонци.
И на лятото – година след руското забраняване на гайдите – стохилядната българска маса от Таврида се сътресе от една вест: гайдарят дядо Видю от село Мъгла се решил да изнесе скритата си гайда и да устрои хоро сред селото! В началото на забраната имаше българи пребити от бой в участъците, а имаше и заточени като бунтовници. Но дядо Видю от Мъгла – 72 годишен старец, заявил в селската кръчма, че му е останало малко да живее, нека го заточат в Сибир, но той ще порадва за последен път българското сърце със своята звучна гайда, че да го помни народът. В села и паланки заочакваха с трепет уречения от дядо Видю ден.
Пишущият тия редове бях седемгодишно дете. Родителите ми бяха заселени в град Берданск, малко разбирах какво става, но помня как се вълнуваше целият град, как с часове ходеше баща ми мълчалив и строг, как накрая реши, че ще иде... И една заран ние, баща ми и аз, се понесохме на талига за село Мъгла. То беше на 40 километра от нашия град, но ние отидохме да чуем гайда... Не бяхме само ние: хиляден народ от всички страни бързаше към Мъгла... Няма да забравя този ден. Сред море от народ, от разплакан народ, дядо Видю наду гайдата си и часове свири, па и плака. Моят татко стискаше ръката ми и на няколко пъти през деня ми каза: ,,Добре слушай, синко, ние сме българи и само ние свирим на гайда. Но вече и нея не дават. Добре слушай, че надали ще я чуеш друг път в живота си.".
Авторът на тези спомени, Стефан Българов, става математик и журналист, а по-късно се преселва в България.
За жалост съдбата на повечето от потомците на таврийските българи е много трагична. Едни измират от масовия глад през 1921- 1922, други страдат от ,,разкулачването" и са изпратени на заточение през 1929 година, а оцелелите след Втората световна война са депортирани в Сибир. През 1942 година близо две хиляди таврийски българи успяват да се завърнат в родната си България, където получават подслон и препитание, но само две години по-късно – след съветската окупация на България през 1944 година, по искане на Сталин, те са арестувани от комунистическите власти и безмилостно предадени на съветските.

Даниела Горчева

[Hatshepsut]

Крим в нашата средновековна история


Крепостта на Судак

Автор: Проф. Пламен Павлов

Българското държавно-политическо присъствие на Кримския полуостров продължава няколко столетия

При археологически проучвания на полуострова  са разкрити  над 300 ранносредновековни български селища

Кримският полуостров е на около 450 км от българския бряг на Черно море при Варна по права линия. Времетраенето на евентуален полет с пътнически самолет се изчислява на някакви си 34 минути. Ако пък самолетът е свръхзвуков или , не дай си Боже, става дума за ракетна система, полетът би бил едва десетина минути! Така или иначе, грамадният къс суша  (26 850 кв. км, с по-голяма територия от република Северна Македония), вклинен между Черно и Азовско море, е  съседна за нас презморска земя. През 2014 г. руската анексия на полуострова, де юре в състава на Украйна, разпали най-мащабната криза в района от Втората световна война насам. Даваме ли си ясна сметка обаче какво е Крим за нас, българите?

В нашето съзнание Крим буди различни асоциации. Например за Кримската война (1853-1856), когато прадедите ни напразно чакат свободата... Или за белогвардейците на барон Врангел, намерили спасение в България след руската гражданска война през 1917-1922 г. Крим събужда горчивия спомен за съдбата на нашите кримски българи, подложени на ужасяващи репресии от режима на Сталин през 1944 г. Във фолклора "Кръмът", както го наричат българите през XIX в., пази болезнения спомен за "хан Татар", васалът на Османската империя и едно от ,,лицата" на насилието над поробените българи. По-рядко си даваме сметка, че Крим е свързан със зората на собствената ни история, вкл. като част от ,,Старата Велика България" на кан Кубрат.

Ще разкажем за Крим под формата на импровизиран кратък пътепис за една експедиция на фондация ,,Тангра" отпреди десетина години. Нашият разказ започва от Симферопол, столицата на Крим. В града е Кримският институт по археология, дал на науката прекрасни познавачи на (пра)българската култура – Игор Баранов, Вадим Майко (настоящият директор на института), Владимир Кирилко, Владимир Миц, и др. Заедно с Петко Колев, председател на фондацията, Венелин Каравичев и проф. Николай Руссев (бесарабски българин,  историк и археолог) се отправяме към античната и средновековна крепост при градчето Белогорск. Най-старите градежи са на сарматите, наследени през VІІ-VІІІ в. от т. нар. черни българи на Бат-Баян, най-големият син на Кубрат. Както е известно, в случая ,,черни" означава ,,източни", а и най-старши спрямо останалите родове. От пръв поглед се виждат сходствата със строежите в старопрестолна Плиска, Дръстър/Силистра и други крепости у нас.

Следващата ни цел е Керч, древният Пантикапей, столицата на античното Боспорско царство. Повече от три столетия то е управлявано от тракийската династия на  Спартокидите, а по-късно от скитския царски род на Аспург (15 г.пр. Хр. – 37 г.сл. Хр.). Името е вариант на "Аспарух", което още веднъж говори за корените на древните българи. На хълма, носещ името на прочутия цар Митридат VІ (съвременник и презморски съюзник на великия тракиец Спартак!), археологическите пластове са почти напълно унищожени в тежките боеве във Втората световна война. И все пак, в Керченския музей се пазят ценни артефакти, вкл. от културата на древните българи. Тиритака, част от градската агломерация на Керч, е разположена срещу Фанагория, която е от другата страна на Керченския проток. Уви, археологическите проучвания не откриват български пласт във Фанагория, смятана някога за ,,столица" на Кубрат. Много по-вероятно е обаче един от центровете на ,,Старата Велика България" да е именно Керч. Откритата жилищна архитектура показва, че местните българи със сигурност не са били номади, както най-често по инерция се твърди в много ,,дебели книги" и учебници... За по-пълно изясняване на картината трябват още проучвания, но засега в Крим са разкрити около 300 древни български селища. В крайна сметка, българското господство на полуострова продължава повече от пет столетия!

Потегляме към средновековната Кафа, днешната Феодосия. Градът през ХІІІ-ХV в. е водещата генуезка колония в региона на Черно море, най-източния "пост" на републиката и католическия Запад. Интересите на могъщата Генуа се сблъскват с онези на цар Теодор Светослав (1300-1322), а по-късно между генуезците и добруджанския деспот Добротица избухва морска война! И все пак, военните сблъсъци са изключение на фона на активните търговски връзки, при които генуезките кораби товарят "жито от Загора", прочутия ,,български восък" и други стоки от нашите черноморски пристанища.

Следващата спирка в нашето пътуване е Судак. Археологът Вадим Майко откри, че генуезката крепост в града наследява българската от VIII-XI в., в която е разкрито и древно капище (светилище) на загадъчната ,,езическа" религия на нашите прадеди.  Векове по-късно по тези места през 1263-1264 г. са идвали пратеници на цар Константин Тих Асен  (1257-1277), уговаряйки съюз срещу Византия с новите господари на Крим и цяла Източна Европа – татарите от "Златната Орда". Очевидно българските царе са имали поглед върху ставащото ,,отвъд морето", а опитите им за активна политика излизат извън обичайните ни представи.

Още от времената на късната Римска империя чак до упадъка на Византия през ХІІІ в. нейният най-важен град на Крим е Херсонес, днешният Севастопол. Византийският град е проучван в продължение на десетилетия и експониран като археологически резерват с богата музейна сбирка. Много от ценните му паметници са в световноизвестния "Ермитаж" в Петербург и други музеи в Москва и Киев. В началото на VІІІ в. една византийска наказателна операция срещу разбунтувалия се Херсонес е предвождана от ,,патриция и архонт на българите" Мавър, преди това най-близкият велможа на Кубер. Така в далечния Крим откриваме ,,следа" дори и от Куберовите българи от днешна Македония! През 860 г. по древните улици на презморския византийски град е преминало  шествие, водено от Кирил и Методий, с мощите на св. Климент. Както знаем, по време на своята Хазарска мисия Светите братя откриват мощите на този прочут римски папа,  заточен векове по-рано именно в Херсонес. От този град през 988 г. започва покръстването на Киевска Рус, в която са живели прадедите на днешните украинци, руси и белоруси. От града към Киев навярно е потеглил и св. Михаил Българина, първият митрополит на средновековните руси.

И така, когато ,,Старата Велика България" загива под ударите на хазарите, Аспарух, Кубер, Алцек и Котраг търсят убежище в други страни. Част от българите начело с Бат-Баян остават в старата родина, вкл. на Кримския полуостров. При война с хазарите около 818  г.  войските на Омуртаг форсират Днепър. Очевидно походът е в помощ на ,,черните българи", които по същото време вдигат въстание срещу хазарите. Не знаем какво е станало, но връзки между двете Българии – Дунавската и "Черната",– очевидно са съществували. Останалите в старата родина българи съвсем не са мимолетно явление – макар и под властта на Хазарския каганат, те имат автономия и връзки с местните византийски градове. В средата на X в. император Константин Багренородни пише за "Черна България" (името ѝ присъства и в староруските летописи) като независима държава, отхвърлила хазарското върховенство. Не знаем почти нищо за нейните владетели, но в началото на XI в. с  такъв е Георги ,,Цуло", както византийските автори са изопачили името на династията Дуло. Уви, ,,Черна България" е пометена от печенежките нашествия, но според някои изследователи групи от тамошните българи търсят убежище при своите родственици на Балканите. Гроб на такъв знатен ,,черен българин", открит в полето на Плиска, беше изследван от проф. Рашо Рашев.

Разбира се, нашата кримска обиколка не обхваща всички места, свързани с българската история. Българското присъствие на Кримския полуостров е факт и през следващите столетия, макар и в други форми и мащаби. И все пак, средновековните български следи на Крим са важни, особено за сънародниците ни от кримската българска общност, за общото ни настояще и бъдеще.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Людмила Радева, "Българите в Крим"

Людмила Радева, "Българите в Крим": Работя за това в Крим да се усеща присъствието на българската общност.

[Hatshepsut]

Древните и днешните българи на Кримския полуостров

Древните и днешните българи на Кримския полуостров
02.10.2009г. Участват: проф. д-р Пламен Павлов - историк; Петко Колев; Венелин Каравичев
гости: Петко Колев и Венелин Каравичев (Общобългарска фондация "Тангра ТанНакРа").Историята на древните българи (наричани и прабългари) и днешните български общности в чужбина са сред традиционните теми на "Час по България". Повод за поредната среща на зрителите с тази изследователска и обществено значима проблематика е проведената в периода 21 - 28 септември 2009 г. експедиция на фондация "Тангра" на полуостров Крим, днес в състава на Украйна. В нея взеха участие Петко Колев, Венелин Каравичев, Иво Леонкев, проф. Николай Русев и водещият на предаването Пламен Павлов. Бяха установени контакти с утвърдени и млади учени от Крим (Виктор Миц, Сергей Бондарев, Владимир Кирилко, Вадим Майко, Вячеслав Баранов, Сергей Пономарьов и др.), с чието съдействие бяха посетени и заснети археологически паметници, свързани с историята на древните българи от ранното Средновековие. Зрителите на СКАТ за пръв път в родния ефир имат възможността да видят резултати от археологически разкопки, проведени буквално преди броени дни (Белогорского градище, обекти в района на Керч и др.). Същевременно експедицията взе участие в Третия събор на нашите сънародници от Крим "Български срещи", в рамките на който беше проведана кръгла маса, посветена на древното българско присъствие в Крим.