Aрхеологическа експедиция "Кози Грамади"

Hatshepsut · 27 Сеп 2018, 06:52:49

Тази информация е от 2010г.

Aрхеологическа експедиция "Кози Грамади 2010"

Старосел. Изключително обнадеждаващи са първите резултати от археологическа експедиция "Кози Грамади 2010", съобщиха за Агенция "Фокус" от Националния исторически музей. Проучванията се правят на билото на Средна гора (землището на село Старосел) на около 1200 м надморска височина при изключителни тежки климатични условия, под ръководството на д-р Иван Христов - зам.-директор на НИМ. Подновени са разкопките на най-добре запазения светилищен обект в България. Екипът на д-р Христов е разкрил останките на тракийската владетелска резиденция на одриските царе Аматок ІІ [359-351 г.пр.Хр.] и Терес ІІ [351-342 г.пр.Хр.], разположена на площ от 4 декара. До този момент са проучени две кули от цитаделата, запазени на височина до 2 метра, бастион, скално светилище и древен храм, без аналог в Югоизточна България.
Всички старини са градени от огромни, безупречно издялани каменни блокове, отлично запазени на голяма дълбочина.
Буди удивление фактът, как тези блокове са били пренесени до мястото на градежа.

http://www.focus-news.net/?id=n1419715

Кози Грамади - българският Мачу Пикчу

Заместник-директорът на Националния исторически музей д-р Иван Христов представи работата на ръководения от него екип по уникалната резиденция на тракийските царе, разположена на повече от 4 декара на връх Кози Грамади, високо в Средна гора.

Той определя крепостта-светилище като българското Мачу Пикчу, тъй като е с характеристики, сходни с тези на свещения паметник на маите [?? инките].

Находките на върха са тясно свързани с тракийските могили край с. Старосел. По думите му става въпрос за огромен археологически комплекс, свързан с пътища, на чиято територия са разположени паметници, част от един малък тракийски град.

Има владетелска резиденция, крепост, светилище, жертвеници и могилен некропол, обясни Христов. Според него находките са не само с национално, но и със световно значение, тъй като централният храм в резиденцията е без аналог в Югоизточна Европа.

Проучванията се правят на билото на Средна гора на около 1200 м надморска височина при изключителни тежки климатични условия.

Първите резултати са изключително обнадеждаващи.

Подновени са разкопките на най-добре запазения светилищен обект в България.

Екипът на д-р Христов е разкрил останките на тракийската владетелска резиденция на одриските царе Амадок ІІ и Терес ІІ, разположена на площ от 4 декара. До този момент са проучени две кули от цитаделата, запазени на височина до 2 метра, бастион, скално светилище и древен храм, без аналог в Югоизточна България. Всички старини са градени от огромни, безупречно издялани каменни блокове, отлично запазени на голяма дълбочина. Буди удивление фактът, как тези блокове са били пренесени до мястото на градежа.

За "Кози грамади"...

Това е тракийски архитектурен комплекс от V-IV век преди Христа, разположен на площ от ок. 8 дка. Обектът се намира в Средна гора, на 20 км северно от могилите в Старосел. Комплексът включва няколко монументални сгради, опасани с крепостна стена в квадров градеж [opus quadratum]. Централната постройка е внушителна резиденция на владетел. Намерени са много монети от тракийските царе Терес II, Котис I и Аматок, както и двойна брадва (лабрис), символ на царската власт у траките. Експедицията на НИМ - Националния исторически музей с ръководител Ив. Христов, приключи засега (2005) разкопките си, поради неспазване на Правилника за археологическа дейност в Република България.

В скалните образувания ,,Кози грамади" гнездят редки птици – скален орел, бухали, сови.

http://science.actualno.com/news_308365.html

Hatshepsut · 27 Сеп 2018, 06:54:33

Тази информация е от 2010 г.

Тракийски Мачу Пикчу изникна под Кози грамади

Тракийски град до Кози грамади е българският Мачу Пикчу. Един изгубен град, в който говори историята и се усеща духът на тракийските владетели, каза пред "Труд" д-р Иван Христов от Националния исторически музей.

Той е ръководител на екип от археолози, които откриха "тюрзиса" или резиденцията на тракийски владетели от IV век пр. Хр. Работата им започва през 2005 г., но разкопките били замразени заради липса на средства. Това лято работата отново започва с помощта на община Хисаря и "Мото Пфое".

Откритите паметници нямат аналог в Югоизточна Европа, добави д-р Христов. Археологът смята, че държавата трябва да превърне мястото в привлекателна туристическа дестинация, а не да остане в забвение. "Най-належащо е да бъдат изградени добри пътища, да се защитят европроекти, за да показваме историята си. Ако паметниците бяха открити в Гърция, съседите щяха да дадат много пари за проучванията им", коментира археологът. "Е, царете тук са се придвижвали с коне", шеговито допълни проф. Валерия Фол.

Когато човек стигне под връх Кози грамади, сякаш попада в друг свят. Христов заяви, че най-голямата гордост на екипа е разкритата резиденция на владетелите, част от монументален комплекс на площ от четири декара и половина. Според изследователите находките са свързани и с тракийския култов комплекс, разкрит край село Старосел.

Археологът смята, че най-вероятно резиденцията под върха е строена в периода 383-354 г. пр. Хр. В историческите хроники Котис I [384-359 г.пр.Хр.] е описван като "цар, който се отдавал най-много на удоволствия и разкош".

В кулата до двореца е открито дъно от тасоска амфора за вино, костилки от маслини и пръстен печат. Тюрзисът е образец на самобитна тракийска култура, но се долавя и гръцко влияние, коментират археолозите. Според тях траките предпочели да вдигнат тюрзиса под Кози грамади заради добрите климатични условия.

"Те са дошли тук, защото мястото е прохладно, сенчесто и защитено, по-малко вали, а гледката към долината е неописуема", разказва Иван Христов. Археологът показва улей, по който се е стичала дъждовната вода, за да не прониква в постройката. Водното изобретение работи и до днес. Христов го изпробва, като изсипа кофа вода по улей.

По думите му дворецът е бил висок около пет метра, кулата шест. От нея се разкрива уникална гледка към долината. Досегашните проучвания сочат, че резиденцията е строена по времето на последния могъщ владетел на Одриското царство Котис I. Като доказателство учените цитират част от "Историята на Филип" не Теопмон, преразказана от Атеней.

Там пише: "На третия ден Филип пристигнал в Онокарсис, място в Тракия с голяма гора, хубаво подредена и приятна за пребиваване, особено през лятото. То било предпочитано от Котис I, който обхождал страната си и където виждал места сенчести, с дървета и вода, построявал зали за пиршества. И като посещавал всяко едно от тия места, колкото пъти му се удавало, пренясал жертви на боговете, общувал със сановниците си и се чувствал блажен и щастлив."

Дворецът е изграден от миниблокове, някои от които достигат до половин тон и дължина 1,5 м. Фасадата напомня на храм с йонийска входна рамка, която през класическата и ранноелинистическата епоха се свързва със сгради със сакрален план. Според проф. Валерия Фол това е една от последните столици на тракийските владетели, където са сечени златни монети между монолитните късове пък е открито олово. Христов сравнява мястото със свещения град на маите [?? инките] Мачу Пикчу, защото и те като траките са възприемали планината като особено място. Според техните вярвания тя е била убежище на боговете. Близо до кулата на двореца е намерен огромен скален къс с издълбани стълби и трон като в дворцовата зала, който сякаш не е докосван от времето и човешка ръка.

Подобни огромни каменни образувания, сякаш паднали от небето, се открояват по пътя към Кози грамади. Някои от тях били скални светилища. Учените смятат, че връх Кози грамади, висок 1361 м, е бил голямо тракийско светилище.

"В далечината изглежда като скална пирамида", прави сравнение Христов. По пътя към него се откроява и интересна местност, наричана Уйов камък. Мястото е част от надгробна могила. Местните разказват, че скалата е била изсечена във формата на гигантски фалос с точни анатомични подробности. Тя била знак за траките, че там се съхраняват скъпи антични предмети. Което накарало иманярите да я взривят, останали са само части от остра скала.

https://www.trud.bg/

Hatshepsut · 27 Сеп 2018, 06:55:34

Тази информация е от 2010 г.

Резиденцията на тракийски владетели на Кози грамади

Резиденция на тракийски владетели на връх Кози грамади в Средна гора е един от най-интересните археологически обекти това лято.

Намира се на 1100 м. надморска височина в Средна гора, до хижа "Фенера", на 22 км. от град Хисаря. Оградена е с масивна крепостна стена, която заема около 10 дка площ с рядко срещано градоустройство. Крепостта и резиденцията са близо една до друга и са свързани с античен път.

Кози грамади е тракийски архитектурен комплекс от V-IV век пр. Хр. Вероятно е бил свързан с тракийския култов център, открит от знаменития д-р Георги Китов в с. Старосел, което е на 20 км на юг.

Комплексът включва няколко монументални сгради, опасани с крепостна стена. Централната постройка е внушителна резиденция на владетел. Там са намерени много монети от тракийските царе Терес II, Котис I [384-359 г.пр.Хр.] и Аматок, както и двойна брадва (лабрис), символ на царската власт у траките.

Преди пет години работата на експедиция на Националния исторически музей е била спряна заради нарушение на административни разпоредби - Правилника за археологическа дейност.

Подобна тракийска представителна сграда от този период досега не е откривана. Дворецът на два етажа е с внушителен параден вход и украси по стените. Има две четириъгълни профилирани бази за колони, праг с дупки за железен механизъм на еднокрила врата.

От другата страна на обширното помещение има две къси симетрични стълбища, водещи към своеобразна трибуна. Археолозите са убедени, че това е била зала за приеми и пирове на тракийския владетел.

В резиденцията и по склоновете на хълма има много следи от ожесточена битка - върхове на копия и стрели, тракийска махайра, хиляди оловни тежести за прашки.

Непосредствено до тях се намира по-древно светилище от монолитен каменен блок с улеи за извършване на жертвоприношения.

Ръководителят на екипа д-р Иван Христов твърди, че Кози грамади е единственият паметник от тази епоха, открит в Югоизточна Европа.

https://www.vesti.bg/

Hatshepsut · 27 Сеп 2018, 06:56:36

Тази информация е от 2011г.

Нови находки под връх Кози грамади

Двуостра желязна брадва с формата на лабрис бе открита на 4 юли 2011 г. от археологическия екип на гл. ас. д-р Иван Христов от НИМ, който работи под връх Кози грамади в Средна гора.

Находката е намерена в близост до главната порта на укрепената одриска резиденция, обект на основно проучване от специалистите.

Това е вторият подобен предмет, открит на тракийския обект. Първият лабрис бе намерен през лятото на 2005 г. в дворцовата сграда в средата на комплекса.

,,Новата находка е изключително запазена", каза д-р Христов. ,,Тя е дълга 22 см, масивна. За предназначението на сечивото има няколко хипотези. Допуска се, че лабрисът е използван по-скоро за определен вид процесии, отколкото за традиционните битови и военни нужди. Другата версия произлиза от паралелите, които можем да направим с известни изображения върху македонски стенописи, мозайки както и от стенописите върху Александровската гробница в Тракия, където двойната брадва се носи от участници в т. нар. царски лов.

Може да се допусне, че брадвата е използвана ако не от самия владетел, то поне от някой от неговото обкръжение по време на лов. В този смисъл намирането на желязното оръжие в резиденцията никак не е случайно. Може само да гадаем какво е било всекидневието на аристократичната персона на Кози грамади преди 2400 г., когато горите наоколо са били изключително подходящи за ловуване на различни животни."

Д-р Христов обяснява, че терминът лабрис (labrys) има лидийски произход. В митологията е популярен като двуостра брадва на Зевс Лабраундос от о. Крит. Приема се, че първите изображения на лабриси се появяват през II хил. пр. Хр.

В древна Тракия те са известни най-рано от края на бронзовата епоха [краят на бронзовата епоха е около 1200-1100 г.пр.Хр.].

За пръв път в балканските земи лабрисът се появява като владетелски символ върху бронзовите монети на одриския цар Амадок I (410-386 г.пр.Хр.) в края на V в. пр. Хр. Лабрисът присъства върху монетните печати и на одриските владетели Амадок Стария (410-386 г.пр.Хр.), Амадок II (359-350 г.пр.Хр.) и Терес II (350-341 г.пр.Хр.). До този момент в българските земи са известни по-малко от 20 находки с формата на лабрис.

В района на Кози грамади, без да броим откритите одриски царски монети с изображения на лабрис, желязната двуостра брадва е четвъртата форма на лабрис в развалините на резиденцията.

Новата находка ще допълни колекцията на Националния исторически музей с тракийски аристократични инсигнии и ще заеме подобаващо място след реставрация в постоянната експозиция на музея, към която миналата година проучвателят на Кози грамади прибави железен лабрис - скиптър с позлата.

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=535149

Hatshepsut · 27 Сеп 2018, 06:57:26

Тази информация е от 2011г.

Откриха важни археологически находки на върха Кози грамади

Важни археологически открития съпътстват експедицията на Националния исторически музей на връх Кози грамади - в землището на с. Старосел, община Хисаря, съобщиха от Националния исторически музей (НИМ).

Изцяло е разкрита североизточната стена на дворцовата постройка в средата на одриската резиденция. Тя е дълга 13 м и е запазена на височина до 2 м, заяви ръководителят на експедицията д-р Иван Христов. По подобие на разкритата през 2005 г. фасада на монументална постройка, стената е изградена от огромни, перфектно обработени блокове с врязана украса. Смята се, че монументалната постройка е служела за трезор на одриския цар Терес II (350-341 г.пр.Хр.) и е била построена от гръцки майстори между 354 и 342 г. пр. Хр.

Открита е сложна система от изсечени в скалите канали и щерни за събиране на вода. Скалните изсичания наподобяват на онези, които бяха разкрити в тракийското светилище Белинташ и в скалния град Перперикон в Родопите. Те са доказателство за рационалното използване на терена от древните траки. Продължава проучването на улица и прилежащи съоръжения от вътрешната страна на втората крепостна стена. Запазената архитектура на укрепената одриска резиденция достига също 2 метра и е доказателство за изключително добре запазения древен комплекс. Открити са основите на втора мощна кула. Тя е разположена на първата югоизточна крепостна стена на резиденцията. Именно в този район войниците на цар Филип II Македонски (359-336 г.пр.Хр.) проникнали във вътрешността на резиденцията. Документирани са силни разрушавания по кулата и стените в посочения участък.

Сред важните находки са фрагменти от гръцки амфори, кратери и чернофирнисови съдове. Потвърждава се тезата, че резиденцията е превзета през 341 г. от македонските генерали на Филип II Клеобул и Анаксандър. Поредното доказателство за това са десетките оловни ядра за прашка с имената на споменатите офицери, открити както във вътрешността на проучвания обект, така и в югоизточното подножие на резиденцията.

Археолозите са открили малка сребърна монета, сечена в гр. Парион, с изображение на Горгона Медуза. Монетата е пробита и е служела за медальон на македонски войник, за който се е вярвало, че изображението на митичното чудовище е пазело живота на преносителя. В близост до монетата е намерено и бронзово умбо на македонски пехотинец – хоплит. Локализирано е мястото на първата битка извън крепостните стени между войниците на Терес II и Филип II. Продължава проучването на новооткритата кула, както и на вътрешността на резиденцията. Иван Христов е по следите и на жилището на владетеля.

https://dnesplus.bg/

Hatshepsut · 27 Сеп 2018, 06:58:41

Тази информация е от 2011г.

Археолози разкриват чудесата на "Българския Мачу Пикчу"

Уникалната владетелска резиденция може да се окаже център
на тракийски комплекс от огромно значение

Преди дни разкопките на връх Кози грамади бяха възобновени. Сега там отново работят археолозите на Иван Христов.
Всички върхове и местности около Кози грамади са осеяни с могили, светилища и крепостни зидове, обясняват специалистите. Те подозират, че пространството наоколо с 40 км в диаметър може да се окаже тракийски комплекс от огромно значение. А тракийската резиденция от 4 век пр.н.е. като архитектура, начин на градеж, устройство и редица други показатели се свързва директно с монументалния тракийски храм в Четиньова могила край Старосел, който бе открит от Георги Китов.
Археологическият комплекс, маркиран на картата през 2005 година е съставен от крепост, светилище, широк път, който опасва Кози грамади и резиденция.

Откритото от архео-лозите е разположено
на 4 дка площ.

А геодезичното заснемане и сондажите изяснили, че представлява добре планиран монументален градеж с прави ъгли, в средата на който е разположена представителна постройка. Тя вероятно е храм с по-сложни функции, които владетелят изпълнявал. Защото в Древна Тракия той бил не само пълководец, но и върховен жрец. Резиденцията е опасана от мощна крепостна стена.
Акцент на проучванията преди 5 години била монументалната постройка, разположена на 100 кв.м. площ. Тя е с добре оформен вход, украсена с йонийска рамка врата, аристократична за времето си дворцова постройка. Археолозите разполагат с датиращ материал - монети, открити на пода на сградата, заедно с царска инсигния - предмет, показващ царското достойнство. Монетите са три - на

Филип Македонски (359-336 г.пр.Хр.), на Тракийския херсонес (днешен Галиполи) и най-важната - на Терес Втори (350-341 г.пр.Хр.), който е един от последните мощни владетели на Тракия, воюващ с Филип Македонски.
В планината са открити и доказателства за присъствието на войски на Филип Македонски. Цялата тази територия на Одрийското царство е завладяна доста трудно от Филип Македонски през зимата на 342-341 година преди Христа. По планинските места траките са водили "партизанска война" срещу нашествениците.
Мястото около тракийската владетелска резиденция вероятно е било тракийски политически център за района. Той е интересен и с перспективите си за изследвания в областта на тракологията. Тракийските храмове тук са били свързани от трасе, подобно на Свещения път за Делфи, казва Христов. Според него светилищата не съществуват изолирани, а около тях се строят комплекси и така се оформя една свещена територия.

Почеркът
на голям архитект
личи ясно

по монументалната постройка в средата на комплекса. Строежът не е случаен. Според археолозите това е единствената постройка в България с подобна специфика на архитектурата. Тя била покрита с керемиди, подът бил нивелиран идеално, стените са с перфектна обработка на блоковете. От двете страни към платформата в дъното водели стъпала, които образували уникално за тези земи пространство. То е тясно и вероятно е служило за съхраняване на скъпи вещи, като съкровищата на владетеля например, или пък е място, където царят-жрец оставя своите жречески символи, предназначени за отделните ритуали. Вратата била еднокрила, отваряща се навътре. Пред нея това лято археолозите открили парчета от скъпа гръцка керамика, която само богатите властители ползвали. Открити били и луксозни предмети на бита, което свидетелства за високия статус на обитателите на резиденцията.
Петте години, които разделят откриването на тракийския център от това лято са пагубни на археолозите. Пропуснати са редица добри възможности за финансиране на работата им. Повърхността на блоковете, от които е изградена представителната сграда на резиденцията, започнала да се руши.

Иманярите разкопавали
могила след могила
до самия връх

бавно и методично, без да бъдат обезпокоявани от нищо и никой.
Съсипани са черните пътища към Резиденцията, които до 2005 година били в що-годе добро състояние.
Само за дни от началото на разкопките това лято археолозите разкрили добре запазен ъгъл на югозапад, мощна, дебела 2 метра стена и бойна платформа, от която войниците охранявали. При разчистване в противоположния ъгъл имало огромни блокове, тежащи около тон и дълги над един метър, познати от други тракийски паметници от този период. При разчистването им попаднали на очертанията на крепостна стена, изградена от големи дялани блокове.
Тепърва ще изясняват дали това е древно светилище или част от фортификация. По всичко личи обаче, че това е една силно укрепена владетелства резиденция със солиден градеж, който е типично царски. Освен укрепление, тук има действащо светилище. И като се започне от ранно желязната епоха, мине се през тракийския период, през римската епоха, от която има десетки елементи от оброчни плочки, и накрая се стига до ранно християнския период. От него на самия връх е останала малка църква. Всичко

това свидетелства за една
свещена
планина
казват археолозите.
Много е вероятно тук да е имало и некропол, смятат те. Но некрополите са най-уязвимите места в планината, където иманярската интервенция няма как да бъде спряна.
Резиденцията построена на място с голяма площ, където впоследствие се развива така наричаният в ония времена град. Той обаче няма нищо общо със съвременните ни представи за града.
Тук има истински форт, разположен върху прилична площ. Мястото обаче е най-трудният за работене обект в България, защото теренът е пресечен, отдалечен от базата, която е с лоши условия за пребиваване, пътищата са съсипани и непроходими. Което прави работата на експедицията изключително тежка и сложна.
През август започва консервирането на обекта, а след приключване на работата на терен, мястото ще се охранява от органите на реда. Което е лъч надежда, че това, което е останало от уникалната владетелска резиденция, ще може да бъде запазено.

http://www.arhiv.vestnikataka.bg/archive.php?broi=1680&text=&fromDate=&toDate=&newsID=96947.

Hatshepsut · 27 Сеп 2018, 06:59:33

Тази информация е от 2013г.

Откриха столицата на одрисите, на Кози грамади е

Комплексът в местността Кози грамади е столицата на Одриското царство. Това твърди Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, чиято експедиция разкопава обекта четвърто лято. Археолозите откриха светилище в пределите на античния паметник, преди това разкриха голям тракийски храм и светилището на Зевс и Хера. Екипът на доц. д-р Иван Христов проучва замъка на владетеля. С това информацията за поселището, управлявано от богат цар, се затваря, обяснява откритието си Божидар Димитров.

В четвъртък, 15 август, на хълма Кози грамади той ще доведе заместник-министъра на културата Велислава Кръстева, за да се похвали с находките. Кози грамади е част от античен групов паметник - своеобразен планински резерват на площ от 61 хектара, на хълм - столица на одрисите, които са обединявали тракийските племена в царство от реките Вардар и Струма до Дунав, между Черно, Бяло и Мраморно море.

В родния Мачу Пикчу историкът намира неоспорими доказателства, че центърът на това голямо царство е точно на Кози грамади. Градежът навсякъде е масивен каменен - еднакъв в района на Старосел и Средна гора. Траките са използвали обработени каменни блокове, покривали са с керемиди от коринтски тип, а олтарите са изграждали с камък и глина. И цялото светилище в древността е било оградено от масивна каменна стена. За да е имало нужда да бъде пазено селището в античността, значи е имало богатства, обяснява Димитров.

От миналата седмица археолозите разкриват стена, дебела два метра и изградена от масивни блокове, тежащи на места до половин тон и перфектно обработени. Такава изработка е рядко срещана. Навсякъде в Тракия, в Севтополис - столицата на Севт III (330-300 г.пр.Хр.), която се намира под дъното на язовир "Копринка" до Казанлък, стената е на примитивна каменна основа с кирпичена настройка, аргументира се директорът на НИМ.

На Кози грамади крепостните стени на толкова голяма височина - 1000 метра, са истински образец на фортификация за Елинистическата епоха. Има крепостна стена и от запад, и от изток, а от север и от юг свещеното пространство е защитено от скали, допълва доц. Христов.

В най-високата част на върха археолозите откриха голямо светилище от IV-III век преди Христа, преустроен заедно с изграждането на одриската владетелска резиденция в подножието на хълма. Светилището на съседния скалист връх Сборови грамади пък доказва тезата на Божидар Димитров, че в тази част на планината е имало голямо култово средище, каквото може да си позволи голям владетел. Преди дни доц. д-р Иван Христов заяви: Светилището на връх Кози грамади е многовековно култово място, което надхвърля регионалното значение

Храмът на връх Кози грамади е използван и през римската епоха. За това говорят откритите монети на император Елагабал (218-222) и фрагменти от мраморни оброчни плочки, някои от които са с изображение на бог Зевс. Другите находки на експедицията са монети, сечени в Тракийски Херсонес, монети на македонските владетели Филип Втори (359-336 г.пр.Хр.) и Александър Велики (336-323 г.пр.Хр.), денари от късната Римска република, над 1000 керамични фрагмента от съдове, поднасяни като дарове в светилището. Намерени са и две оброчни плочки с изображението на Зевс и Хера, които са с оригинално изображение.

Разкопките продължават, макар че държавата не отпуска пари за тях.

Мечтата на археолозите и местното население е всички обекти в района на село Старосел, Хисарско, да се свържат в един туристически маршрут.

https://marica.bg/

Hatshepsut · 27 Сеп 2018, 07:22:29

Тази информация е от 2013г.

Откриха 30 оброчни плочки на Зевс и Хера

Сензационно открие на връх Кози грамади над Старосел, осъществено от доц. д-р Иван Христов потвърди версията за съществуващо светилище на главните антични богове Зевс и Хера в границите на тракийска резиденция на средногорския връх. В отсек от 4 квадратни метра доц. д-р Иван Христов откри 30 изцяло запазени оброчни плочи на Зевс и Хера и стотици монети от ІV в. пр. Хр. до ІІІ в. сл. Хр. Това е огромно богатство за всеки световен музей, носещо същевременно нова информация и за столицата на одрисите, и за античното минало на нашите земи.
Загадката е защо тези плочи са оцелели, защо е нарушена заповедта на Константин Велики да се унищожат езическите символи. Домързяло ли ги е да ги унищожат или новоизлюпените християни са си останали малко езичници, коменитра в прессъобщение за медиите директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. Това ще разберем след като с помощта на Министерство на културата доразкопаем светилището през септември – октомври. Взети са мерки за охраната му, тъй като, след като стане известно какво е открито, на ,,Кози грамади" ще се съберат иманярите от цяла България, коментира още Божидар Димитров.
Днес, 5 септември, в 13 часа, находките от Кози грамади ще бъдат представени в кабинета на директора на НИМ. Това ще стане в присъствието на зам.-министъра на културата Велислава Кръстева.
Специалисти от Националния исторически музей правят археологически разкопки на връх Кози грамади в Средна гора над село Старосел от 2006 година. Те се ръководят от доц. д-р Иван Христов, зам.- директор на НИМ. Теренът е изключително труден – археологическият обект е на 1346 метра надморска височина, на самия средногорски връх, гъсто обрасъл с дъбови гори. До там няма изградени пътища. От Хисаря и Старосел, които са най-близките населени места се стига след два часа с джип по изровени горски пътища.
Още в края на ХХ век проф. д-р Георги Китов откри няколко царски тракийски гробници, между които и най-голямата откривана досега в България, тази в Старосел. Още тогава стана ясно, че те са некрополът на голям столичен център на одрисите – най-голямото тракийско племе, създало в V в. пр. Хр. своя държава, просъществувала до мирното й присъединяване към Римската империя в І в. сл. Хр.
Столичният център на одриската държава бе открит от д-р Иван Христов през 2005 г. Разкопките извадиха на бял свят монументална царска резиденция, заобиколена от крепостни стени, градени с огромни каменни блокове с четириъгълна форма (т.нар. квадри). Многобройните монети показаха, че столицата на древните одриси е създадена в V в. пр. Хр., след това била превзета от Филип ІІ Македонски при похода му в Тракия през 341 г. Но след смъртта на Александър Велики одрисите са си го върнали и градът е просъществувал и след завладяването на Тракия от римляните. Той бил напуснат по време на варварските нашествия през ІV-VІ век.
През тази година, със средства на Министерството на културата в размер на 15 000 лв. и дарение в размер на 10 000 лв. направено от г-н Л. Цоцорков, меценат на НИМ, започнаха разкопките на светилището на столицата на одрисите. Светилището на Зевс и Хера е в близко съседство с царската резиденция и се оказа, че е оградено с мощна крепостна стена от същите мегалитни квадри, с които е обградена резиденцията. Оградената площ на светилището е дори по-голяма от самата царската резиденция -10 декара.
От многобройните фрагменти на оброчни плочки (своеобразните икони на античните храмове) стана ясно, че светилището е на върховния античен бог Зевс Гръмовержец и жена му Хера. Същевременно многобройните дребни фрагменти показаха, че и тук е спазена заповедта на император Константин Велики, когато в 330 г. е обявил християнството за единствено позволената религия в Римската империя – езическите храмове да бъдат унищожени, а езическите ,,идоли" (статуи, релефи и т.н.) - начупени.
Многобройните дребни късове на статуи и релефи, както и основите на раннохристиянска базилика до светилището ни караха да мислим, че заповедта на император Константин Велики тук е изпълнена не особено стриктно, коментира Божидар Димитров.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=14560

Hatshepsut · 27 Сеп 2018, 07:23:22

Тази информация е от 2013г.

Проф. Божидар Димитров:
Светилището на Зевс и Хера на връх Кози грамади поднася нови изненади

Старосел. Два питоса и стотици оброчни плочки на Зевс и Хера са открили археолозите при продължаващите проучвания на светилището на Зевс и Хера на връх Кози грамади. Това съобщи за Агенция "Фокус" проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. По думите му - светилището на Зевс и Хера, което зам.-директорът на Националния исторически музей (НИМ) Иван Христов откри през лятото на един от върховете на масива Кози грамади край село Старосел поднася нови изненади.
"Благодарение на отпуснатите допълнително 20 хиляди лева от Министерство на културата, разкопките продължиха и след като ,,редовните" пари свършиха. Оказа се, че светилището на върха, което е укрепено с могъща стена от квадри, продължава надолу към резиденцията, която се намира на около 1100 метра надморска височина (светилището е на височина 1365 метра). По целия склон на хълма землените маса са укрепени със стени от същите квадри, простиращи се по цялата окръжност на върха. Тоест светилището всъщност включва, освен сградата на върха, и концентричните тераси, заобикалящи отвсякъде хълма. По терасите са били поставени стотици, а може би и хиляди, оброчни плочки от мрамор на Зевс и Хера. Някои от тях са високохудожествени скулптурни изпълнения, други са от по-примитивни майстори. До сега археолозите са намерили над 100 цели плочки и стотици фрагменти от други. Откриват се ежедневно и десетки монети от периода V век пр. Хр. до IV век сл. Хр., когато в Римската империя за официална и единствена позволена религия, е обявено християнството и езическите светилища са разрушени или изоставени. Днес археолозите намериха и два цели питоса (огромни керамични съдове за съхранение на течности или жито)", каза проф. Божидар Димитров.
Питосите ще бъдат пренесени, заедно с плочките, в Националния историческия музей към 15 октомври, каза проф. Божидар Димитров.

http://www.focus-news.net/

Hatshepsut · 27 Сеп 2018, 07:28:10

Тази информация е от 2014г.

Тракийският дворец на връх Кози грамади

Двойна брадва – царският жезъл на траките

Уникална двойна брадва (лабрис), символ на царската власт у траките, както и много монети от тракийските царе Терес II, Котис I и Аматок са част от големите открития, направени в Кози грамади от екипа на н.с. д-р Иван Христов, зам.директор на НИМ. Това е бил свещен връх, свещена планина за одрисите. Ако се намерят средства за инфраструктура, тази Тракийска резиденция ще стане перлата на Средногорието, убеден е археологът. Според него в древността мястото е било обожествявано, като Делфи в Гърция.

Кози Грамади е тракийски архитектурен комплекс от V-IV век преди Христа, който включва няколко монументални сгради, опасани с крепостна стена в квадров градеж. Централната постройка е внушителна резиденция на владетел, датирана от средата на ІV в. пр. хр.
Североизточната крепостна стена е запазена на височина над два метра. Една от кулите на комплекса също е много добре съхранена, изградена е от дялани, перфектно обработени блокове. В скалите пък е изсечена отводнителната система.

Изгубената столица на одрисите

Последните открития на връх Кози грамади потвърждават, че там е търсената столица на одрисите. Това съобщи на 5 септември 2013 г. директорът на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров. Той представи откритите само няколко дни преди това 30 цели плочи и 400 монети. Разкопките се водят от зам.директора на НИМ доц. Иван Христов.
Много се гордеем с находката на връх Кози грамади, която затвърди голямото откритие, че светилището е второто по ранг. Вече със сигурност може да говорим, че сме намерили дълго търсената, вече 130 години, столица на одрисите. Това е комплекс, какъвто рядко се случва - имаме административната част на агломерацията, светилището и гробището при изхода на крепостта, уточни проф. Димитров.

,,Преди 15-ина години проф. д-р Георги Китов разкопа няколко царски тракийски гробници при село Старосел. Една от тях е най-голямата в България. Диаметърът на централното помещение е 6.25 м. Стана ясно, че наблизо има столичен център на одрисите. През 2005 година той откри един голям дворец, ограден от крепостна стена, градени с огромни каменни блокове с четириъгълна форма - квадри.
По същия начин е изградена и Плиска. Самата столица трябва да впечатлява свои и чужди. Точно така е изградена резиденцията на връх Кози грамади. Това ни даде повод да смятаме, че е столица. Гробницата в Старосел е изградена от същите квадри - очевидно са използвали една и съща кариера. Намираха се много фрагменти от счупени плочи. Счупените показват, че това е светилище на Зевс и Хера. Не се надявахме да намерим цели плочки. През 330 година император Константин издава едикт, с който обявява християнството за единствена позволена религия в Римската империя. Заповядва всички езически храмове да бъдат съборени и на тяхно място или в близост да бъдат изградени църкви", разказа още проф. Божидар Димитров. Той съобщи, че тъй като пари за разкопки свършили, помолил за помощ Министерството на културата. Буквално за два дни били осигурени 20 хил. лв. Парите са спешно дофинансиране, обясни Велислава Кръстева, зам.министър на културата. Тя разказа, че Божидар Димитров се обадил в неделя, във вторник министерството вече било реагирало. Целта бе да се опазят находките. Те са на такава локация, че трудно може да им се осигури охрана, заключи зам.-министър Кръстева. Връх Кози грамади е с надморска височина 1346 м.

https://www.bgchudesa.com/

Hatshepsut · 05 Апр 2019, 06:40:29

От нашата Download-секция може да свалите някои книги за археологическите находки от Кози грамади

- книгата на Иван Христов "Кози грамади. Проучване на одриска владетелска резиденция и светилища в Средна гора VIII-Iв.пр.Хр. ":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=898

- книгата на Иван Христов "Светилище на Зевс и Хера на връх Кози грамади в Средна гора":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3292