Археологически находки отъ Плиска

[Hatshepsut]

Христина Стоянова, НИАР „Плиска“: Тази година се навършват 120 години от първите археологически проучвания в Плиска

Тази година се навършват 120 години от първите археологически проучвания в Плиска. Това каза за предаването „Легенди за България“ на Радио „Фокус“ Христина Стоянова, главен уредник на Национален историко-археологически резерват „Плиска“. Тя уточни, че първият, който проявява интересът към руините при село Абоба с българската история, е Карел Шкорпил. „С подкрепата на руския археологически институт в Константинопол в лицето на тогавашния им директор Фьодор Успенски се извършват първите проучвания в Плиска. Тогава става ясно, че тази крепост е много по-различна от познатите византийски фортове. По-късно, през 1905 година при днешното село Хан Крум, а тогава Чаталар, е намерена една колона от времето на Омуртаг, от която всъщност става ясно и името на Плиска. Така Карел Шкорпил става основател на българската археология, а цели 120 години пет поколения археолози след него проучват тайните на Плиска. Огромната площ на резервата обаче не е проучена в достатъчна степен, така че да се „нареди пъзелът“ и да се говори ясно за градоустройствения план на някогашна Плиска. И все пак тези пет поколения археолози дават подробен материал, който се съхранява и е изложен в обновения през 2006 година музей – една много красива археологическа сбирка, чрез която посетителите могат да се докоснат до историята на нашите предци. В тази сбирка сме постарали да покажем и реконструкции на сградите, които днес за съжаление се намират в руини“, разказа Христина Стоянова. Археологически резерват „Плиска“ привлича посетители от всички поколения, допълни тя. Уредникът на НАИР каза още, че за най-малките си посетители с интерес едновременно към технологиите, но и към историята, и изграден виртуален каталог, а чрез иновативни очила за виртуална реалност те могат за кратко да се разходят и в двореца на Омуртаг. „Има хора с различни интереси – едни са благодарни, че старината се поддържа, други желаят да видят повече реконструкции, трети са доволни, че могат да се докоснат и до новите технологии в музейното дело. Всички музейни работници полагаме грижи миналото ни да се съхранява, като същевременно се използват и атрактивни методи, за да бъдем в крак с интересите на младото поколение“, уточни Христина Стоянова. Тя посочи, че през последните години се наблюдава устойчив ръст на туристите на Националния историко-археологически резерват „Плиска“.

https://www.glas.bg/1704701/hristina-stoyanova-niar-pliska-tazi-godina-se-navrshvat-120

[Hatshepsut]

Плиска археологически открития 2017г, 1 част

Плиска археологически открития 2017г, 2 част

Плиска - археологически открития 2018, 3 част

Плиска - археологически открития 2018, 4 част

[Hatshepsut]

Закрит коридор 4 метра над земята бил таен владетелски път в Плиска

Пътят от Цитаделата - жилищната част на Старопрестолна Плиска до Северната порта проучва тази година екипът на археолога проф. Станислав Станилов. Този път е много сложно съоръжение, който е преустройван няколко пъти, както в езическия така и в християнския живот на града.
"Когато Цитаделата е била дървена е имало един пасаж, който носели големи дървени колони", каза проф. Станислав Станилов.
Те се издигали на 4 метра над земята и били разпределени на отделни носещи модули.
"За първи път се случва и е много сложно. Тези колони, тези греди големи са носели един коридор, направен от дърво, дървена скара с покрив и по него, без да го виждат, владетелят може да напусне столицата инкогнито и да се върне инкогнито в нея", обясни проф. Станислав Станилов.
По-късно край улицата е изградена каменна стена и канализационна система.
"Виждаме и водопроводна тръба. Тази водопроводна тръба е продължение на един стар водопровод. Там горе го видяхме, който е облицован с червен водоустойчив хоросан. Построен е много солидно, те в езическия период така ги строят, но по-късно, може би след столичния период, той тук някъде е бил прекъснат. След това като пак се е повредил те са направили това водохранилище и от тези тръби водохранилището се е пълнело с вода. Това вече е XI век. И с амфори са гребели да го ползват", разказа проф. Станислав Станилов.
На дъното на останките от водохранилището археолозите открили множество амфори. По-късно водохранилището е било засипано с пръст и керамични отпадъци.
"Там намерихме много интересен предмет по-миналата година. В насипа намерихме една бронзова ръка – държач, която е носила някакъв светилник в църквата или в двореца", каза проф. Станислав Станилов.
Професорът не се отказва от хипотезата си, че тепърва в руините на Плиска предстои да се открие царско съкровище, по-богато от това на Велики Преслав.

Закрит коридор 4 метра над земята бил таен владетелски път в Плиска

http://tvshumen.bg/novina/zakrit-koridor-4-metra-nad-zemqta-bil-taen-vladetelski-pyt-v-pliska/5139

[Hatshepsut]

Гл.ас. Андрей Аладжов: Тайният ходник с ориентация изток- запад в Плиска
има не само научна, но и висока експозиционна стойност

Гл.ас.д-р Андрей Аладжов от НАИМ на БАН пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Г-н Аладжов завършихте почти едномесечно проучване на тайния ходник с ориентация  изток- запад в Плиска. Какви са резултатите от разкопките?

Гл.ас. д-р Андрей Аладжов: Тази година успяхме да разкрием изцяло до 30 метра от трасето му. Ходникът е ориентиран изток-запад. Дълбок е 3,20 метра от съвременната повърхност. Подът му е настлан с четири реда стандартни римски тухли, с размер 30/30. Ходовата част е широка 1,20 метра. Острани са разположени половинки тухли, които са носили подпорните стени. Покривът му е бил от дървени талпи. Следи от горяла дървесина се намираха върху тухлите. Покрит е бил и с пласт глина, така че повърхността по нищо не е личало, че има подземен тунел. Интересно в структурата на ходника е, че на няколко места са насипани горели  камъни, между които има керамика, която се датира от втората половина на VIII век, т.е. по това време ходникът вече е престанал да функционира. Като подземенен тунел най- вероятно е бил използван до средата на VIII век. Това е най-ранната структура, въобще проучвана в старата столица. Според данните от  геофизично проучване, ходникът на запад завършва в сграда. Знаем, че всички ходници са свързани с дворци, най-вероятно тази сграда също е неизвестен досега дворец, който се надяваме догодина  да успеем да проучим, разбира се всичко зависи от финансирането и времето, с което ще разполагаме. В източна посока ходникът прави завой на югоизток и най- вероятно се насоча към дворцовия център.  През пролетта отново ще се проучи с геофизика накъде отива ходникът. Според мен има две опции- или се свързва с дворцовия център на Плиска или  с източната крепостна стена. Някои от ходниците извеждат от дворците към крепостните стени с тайни проходи, това са т.нар аварийни ходници, като в случай на опасност владетелят може да излезе тайно от крепостта. Но, това са въпроси, на които ще можем да отговорим през следващия сезон.

Фокус: Проучвахте ли и други структури?

Гл.ас. д-р Андрей Аладжов: Горните пластове над ходника са от първата половина на X век до средата на XI век, проучвахме т.нар. от нас занаятчийска зона на Плиска. Тя  е характерна с тухлено-каменни пещи за производство най- вероятно на метал или стъкло. Дотук са проучени шест пещи, което говори, че следстоличния период на Плиска мястото се населва от занаятчии. Градската структура не е строго обособена, както преди. Обикновеното население е живеело извън крепостта, докато в следстоличния период то отчасти заселва и вътрешния град. Тази зона се развива северно от Цитаделата. Характеризира се с многобройни пещи. Те са изградени от тухли и камъни, споени с хоросан. Имат предпещно пространство, а самата пещ е с тухлен свод. Направени са прецизно и най-вероятно са за производство на метал и стъкло, но предстои да разберем. Не успяхме да проучим пресечната точка между горелият таен ходник от Крумовия дворец и новия ходник. Надяваме се догодина и това да успеем, защото досега пресечна точка между ходници не е проучвана в столицата Плиска. Горелият ходник , с който би трябвало да се пресечи нашият,  излиза от Крумовия дворец. Знаем, че той  е засипан през 811 г., когато Никифор I опожарява Плиска, т.е. ние знаем датата на горелия ходник. През 811 г. той е престанал да функционира,  а от пресечната точка с другия ходник можем да разберем дали са синхронни или някой от тях е по-късен или по- ранен.

Фокус: Убедени ли сте вече, че ходникът с ориентация изток- запад е най-ранната проучвана досега структура в Плиска?

Гл.ас. д-р Андрей Аладжов: Да, така излиза. Мисля, че е една от най-ранните структури.

Фокус: Още в началото на разкопките попаднахте на интересна керамика, какво още открихте като  движими находки?

Гл.ас. Андрей Аладжов: В горните пластове над ходника, които, както вече казах  са от X до началото на XI век, откриваме обичайните за този период на Плиска апликации, коланни накрайници, тапицерски гвоздеи и др. Интересни са два печата, които открихме. Още не са разчетени, но скоро ще знаем на кого са. Обикновено са на византийски сановници, които са резидирали в Плиска и са водили кореспонденция, но може да са и на някой български управител. Ще видим. Печатите са оловни и кръгли с големина колкото съвременните 50 ст.

Фокус: Най-важният резултат от тазгодишните проучвания?

Гл.ас. Андрей Аладжов: Най-важното е, че открихме 30 метра от трасето на тайния ходник. Той има не само научна, но и много висока експозиционна стойност, защото рядко се откриват такива подземни съоръжения в Средновековието. Много често колеги от чужбина не могат да повярват, идвайки тук,  че такова нещо съществува. Ще бъде интересно и за туристите, които посещават Плиска, да видят този подземен ходник. Така че, освен чисто научната дейност, успяхме да обогатим и резервата с още един обект за туристическо наблюдение.

http://focus-radio.net/

[Hatshepsut]

Интересни находки и стратиграфски наблюдения при тазгодишните разкопки в Плиска

https://24shumen.com/

С интересни находки и стратиграфски наблюдения завършиха разкопките на територията на старата столица Плиска, под ръководството на гл.ас. Андрей Аладжов. Работейки по разкриване на голямата дървена сграда, заобикаляща Каменната арена и връзката и с успоредния подземен тунел, с посока изток – запад, археолозите установят, че сградата е по-късна, построена върху трасето на ходника в период, в който той вече не е използван. Към края на 8 век тунелът спира да функционира, бива засипан старателно със силно трамбован насип, върху който през 9 век е построена дървената сграда. Силно трамбованият насип продължава да се използва и през целия 10 век, като в този пласт археолозите са проучили три производствени пещи за метал. По отношение на стратиграфията на терена се открояват три основни етапа на обитаване – в първата половина на 9 век, във втората половина на 9 век и през целия 10 век.
Най-интересните находки от тазгодишния сезон са от края на 10 и началото на 11 век. Сред тях глазирани керамични съдове от т.нар. белоглинена керамика, характерна за Златния век в Преслав като на терен е открит голям фрагмент от луксозен керамичен поднос, с изображение на риба, вероятно внос от Константинопол, глазирани трапезни кани, характерни за търговските помещения в Преслав, няколко анонимни фолиса, катарами за колан, сърцевидни апликации за дрехи и колани, малък нагръден кръст, богато декориран с ажурна украса и филигран и др. „За нас е много важна стратиграфията, обвързана с времето на обитаване на тази централна част на Плиска. Имаме много ранен период – 8 век, в който се илюстрира от подземния тунел, 9 век, в който в района е построена доста голяма дворцова сграда и 10 век, в който цялата зона се превръща в производствена. Започнахме и подготовка за публикуване на тази част от проучванията ни, с Каменната арена и новата дворцова сграда. Надяваме се до година -две те да бъдат издадени“, заяви гл.ас. Андрей Аладжов.

[Hatshepsut]

Археолози откриха в Плиска оловен печат на княз Борис-Михаил

Археолозите, проучващи Обект № 41, който се намира в северозападната част на Външния град на Плиска, откриха оловен печат на княз Борис-Михаил.



Обектът се изследва от екип с ръководител доц. д-р Константин Константинов, преподавател в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. От 2018 г. проучването е включено в програмата на Националния исторически музей и към екипа се присъединява Ивайло Кънев, уредник в отдел „История на България през средните векове“ на музея.



Обектът представлява голям архитектурен комплекс от X-XI век, от типа на т.нар. крайградски столични имения. С особеностите на своята архитектура и най-вече с откритите в него многобройни и разнообразни по предназначение археологически материали, той се явява един от най-големите производствени структури в тази част на Плиска.

Разположен върху невисока тераса между две суходолия – Асардере и Дениздере, неговата планировка в много отношения напомня за някои старобългарски паметници, изградени на принципа на вписани един в друг правоъгълници с ориентация изток-запад.

Откритието е направено при проучването на сектор, западно от входа на църквата върху ходово, ниво настлано със строителна керамика и плочести камъни.

Намирането на печата е голям шанс за археолозите, тъй като сградата е била напусната организирано и всички материали са били изнесени още през средновековието. Твърде вероятно е това да е бил дома на аристократ, свързан с владетелското семейство и напускането да е станало при преместването на столицата от Плиска в Преслав.



Археологическите разкопки на това място се финансират от Министерството на културата и Националния исторически музей.

http://www.desant.net/show-news/57035

[Hatshepsut]

Тази сутрин: Интересни открития при разкопките на Плиска

[Hatshepsut]

За първи път в Плиска е открито повтаряне на плана на дървена сграда с каменна архитектура в последствие

Шумен, 28 септември /Станимир Савов, БТА/

За пръв път по археологически път в Плиска открихме повтаряне на план на дървена сграда с каменна архитектура при проучването на архитектурен комплекс, разположен в югозападния сектор на вътрешния град. Това съобщи на пресконференция в Регионалния исторически музей /РИМ/ в Шумен днес ръководителят на археологическите разкопки на сградата в първата българска столица Христина Стоянова, която е и главен уредник на музея в едноименния Национален историко-археологически резерват.
"По цялата дължина на оградния зид са проследени ями, които са от първата половина на 9 век и повтарят плана на по-късно построения архитектурен комплекс. В Плиска не са толкова много разкопките, а вътрешният град е бил много заселен. Трябва да има повече разкопки, за да можем да кажем какви са били постройките, но тук имахме шанса да имаме каменно строителство и отдолу, на същия пласт - дървена сграда", каза Стоянова. По думите й по архитектурния комплекс се работи от 2006 година и вече е разкрита цялата му южна стена, която е с дължина 113,5 метра. Северно от зида са изградени помещения. Комплексът има три преправки и престава да е обитаван в началото на 11 век, уточни Стоянова.

Доц. Стефан Чохаджиев, който от 15 години работи на селищната могила край с. Сушина, с акцент - разкриване на каменно отбранително съоръжение, датирано към петото хилядолетие преди Христа, което по думите му е рядко срещано по нашите земи, също представи работата си през настоящия археологически сезон. "През тази година вниманието ни бе съсредоточено върху глинобитен вал - най-ранното съоръжение на обекта. Под пода на едно от жилищата попаднахме на дървена лопата, около 70-80 сантиметра, напълно запазена с цялата дръжка, което е изключителна рядкост за архeологията. Сред другите интересни находки са глинена глава на човек, напълно запазен меден инструмент с дръжка. Поне 200 от близо 400 находки са от работилница за обработка на кости и рогове, най вече сечива и рога. Общият брой на находките от началото на проучванията са около 5300, но сме проучили една съвсем малка част от обекта, най вече - около стената. Предстои да си отговорим на въпроса с каква цел е изградено това запазено масивно каменно съоръжение, което е около пет метра, за което може би са използвани около две-три хиляди кубически метра камъни, каза археологът.

Светлана Венелинова от РИМ - Шумен, която е проучвала селищна могила в землището на село Иваново, където разкопки се правят с няколко прекъсвания от 2008 година, каза че през настоящия археологически сезон е открила в проучвана от нея къща плетен кош, пълен със зърно, с диаметър 90 сантиметра, който е бил е разположен на дървения под на сградата, със запазена част от него на височина до 17 сантиметра. "Отпечатъци от плетени тъкани има запазени от петото хилядолетие преди Христа от Китай, Египет и Близкия Изток, но плетен кош от това време като този, не като отпечатък, не ми е известно да е намиран". Предстои находката да бъде подложена на лабораторна обработка. Укрепването на коша също е много сложен процес и предстои много работа по него преди да бъде експониран. Има вероятност проучваната къща всъщност да е хамбарът на цялото село, тъй като не е често срещано явление за това време на едно място да се открие съхранявано зърно в такива големи количества", уточни Венелинова.

Станимир Стойчев от музея в Шумен представи работата си на крепостта край с. Войвода. Той каза, че е продължил проучванията, прекратени преди повече от 40 години, с цел да се изясни стратиграфията на крепостта, която е на площ малко повече от 100 декара. "Засечен е участък от източната крепостна стена, чието трасе не беше известно. Открити са над 250 находки, сред които медни съдове, земеделски уреди, посуда, керамични съдове, накити, токи, три катинара. Проучванията приключиха до последното ниво на използване на крепостта - първата половина на шести век", отбеляза Стойчев. По думите му е работено с ограничено финансиране, включително и частно, на площ от само четири кв.м.
Регионалният исторически музей в Шумен е отделил над 35 000 лева за археологически проучвания през тази година. Такива предстоят и в Мадара, каза за БТА директорът на културната институция Даниел Руменов.

http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2488667

[Hatshepsut]

Уникален план на дублирано дърво с каменен градеж в Плиска

За първи път в Плиска археолозите попаднали на план на дървена постройка повторен идентично от каменна архитектура. За откритието съобщи главният уредник на Националния историко-археологическия резерват – Плиска Христина Стоянова.
„За първи път в Плиска имам дублиране на дървено строителство с каменно в последствие. Имаме проследени по цялата дължина на оградния зид ями, които са от първа половина на 9 век и повтарят плана на по-късно построеният архитектурен комплекс“, каза Христина Стоянова, главен уредник на НИАР-Плиска.
Екипът на Стоянова работи за 12 пореден път на обект край Южната порта. През 2006 година при изграждането на алея се разкрил част от градеж и веднага стартирали спасителни разкопки.
„Това е един архитектурен комплекс, изграден в средата на 10 век. През тези години успях да разкрием цялата южна стена, която е с дължина 113 метра и половина. Северно на този зид са изградени помещения. Има три преправки комплексът и престава да съществува в началото на 11 век. В неговите деструкции всъщност се откриват следи от последните обитатели на Плиска, това са печенегите“, каза още Стоянова.
По време на работа в архитектурния комплекс станали известни и следи от по-ранен период. Имало следи от интензивно дървено строителство.
„Най-ранната постройка е една линейна постройка, от която сме проследили около 50 метра и се датира в края на 8, началото на 9 век. В годините на около декар в централната част на комплекса са проучени над 100 конструктивни ями на дървени сгради. За съжаление на повечето планът все още не е разкрит“, разказа Стоянова.
Археологическият сезон в Плиска това лято е финансиран по проект от Министерството на културата и Регионалния исторически музей.

Уникален план на дублирано дърво с каменен градеж в Плиска

https://tvshumen.bg/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата "Първопрестолна Плиска - 100 години археологически проучвания" - сборник посветен на 140-годишнината от рождението на Карел Шкорпил, 1999г.

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=5493

[Hatshepsut]

Злато от Плиска

Златен пръстен- печат с изображение на мъжка глава е открил доц. Андрей Аладжов от Националния археологически институт при тазгодишните разкопки в Плиска. Там досега такава находка не е намирана.

Пръстенът е масивен, с тегло от 27 грама. Няма монограм или надпис, но заради короната върху главата и богатата дреха с апликации на изображението върху високата плочка от чисто злато, археолозите приемат, че това е владетелски образ и го свързват с Омуртаг.

Помага им факта, че културният пласт, който проучват е от първата половина на 9 век.

Освен артефакти, будещи научния интерес, интересни са и останалите резултати от тазгодишните проучвания на двете линейни структури в района на каменната арена в Плиска- ранната дървена сграда, която заобикаля каменната арена и тайният подземен тунел, вкопан на 3,60 метра под нивото на повърхността, на дъното с горели греди от покривна конструкция, който се изследва от 2015 година.

https://bnr.bg/shumen/post/101734399/zlato-ot-pliska

[Hatshepsut]

Златен владетелски пръстен в Плиска

Златният пръстен от първата половина на ІХ век, открит в дворцовия център в Плиска от доц. Андрей Аладжов се превърна в емблема на националната изложба "Българска археология 2022", в която бяха показани значимите находки от изминалия сезон.

„Това е единственият открит у нас владетелски пръстен от ранносредновековната епоха в България и шансът да попаднем на такава находка при редовни разкопки, е 1 на 1000“, каза за Радио Шумен доц. Аладжов.

Той посочи, че предстои сравнителен химичен анализ на златото.

„Ще го сравним с медальона на Омуртаг, който е в постоянната експозиция на НАИМ, със златния пръстен от Голямата базилика в Плиска, с някои от пръстените от Преславското златно съкровище и с други златни находки, синхронни на това бижу. Композицията на метала ще даде повече яснота дали е поръчан и внесен някъде от чужбина, дали е произведен в работилниците на византийските центрове Солун или Константинопол, или тук, в Плиска“, коментира доц. Аладжов.

Основание за последната хипотеза дава откритата при изследване на външния град на Плиска, в местността Асар дере уникална малка пота за изливане на злато, на дъното на която е запазено зрънце от ценния метал.

https://bnr.bg/shumen/post/101802054/zlaten-vladetelski-prasten-v-pliska

[Hatshepsut]

Старопрестолна Плиска, Туризъм.БГ – 02.12.2023 по БНТ

[Hatshepsut]

Доц. Аладжов: Плиска е най-големият ранносредновековен град в Европа

[Hatshepsut]

Откриха уникален печат край Плиска

https://tvshumen.bg/leading-news/otkriha-unikalen-pechat-kraj-pliska/

Уникален оловен печат на висш български сановник, откриха археолози от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ край първата столица на България Плиска. Подобен печат се открива за първи път.
„На тази страна на печата имаме кръгов надпис, който е „Богородице помагай …“. За съжаление тук е ударен накриво и не се вижда името, изображението и титлата съответно на този, на когото трябва да помага Богородица. Съответно изображението на Богородица с евентуално младенеца, който обаче е представен като възрастен индивид“, каза доц. Константин Константинов, ШУ „Епископ Константин Преславски“.
„Тепърва ще разсъждаваме това Христос ли е, не е ли Христос, дали не е някой български владетел, който се представя като Христос. Защо? Защото е кръстител, за това. Ето Христос кръщава и той също покръщава и има това право“, обясни Ивайло Кънев, гл. уредник „Археология“ на Националния исторически музей.
Възможно ли е печатът да е на княз Борис, дали археологическият обект е негова лятна резиденция или комплекс на негов аристократ тепърва ще се изследва. Без съмнение е фактът, че кръстът е от края на IX – началото на X в. – датира го другата страна на печата.
„Четем името от едната страна на Петър. Сега, какъв е този Петър може да се спекулира много, надписът е на гръцки“, каза Ивайло Кънев.
„Голготски кръст върху стъпала, нещо което реално ни датира печата. Като надписа започва от 12 ч. до 12 ч., не както обикновено и по-често срещано от 6 до 6 ч. И другото интересно, е че този надпис началото и краят му е отделен с кръстче и със звездичка, а не както е обикновено с едно от двете“, каза доц. Константин Константинов.
В страни на печата е запазен и каналът, в който минавал шнурът за подпечатване на документи. Изключително рядката находка радва откривателите й и с това, че е намерена в реална среда.
„Тази година, мисля, че направихме най-сериозното откритие в българската археология, да, няма злато, да, няма блясък, няма гривни, но това е нещо наше и е свързано с нас. За да бъде разбрано откритието – фиксирам оловния печат, трябва да е ясно времето, в което е отсечен, това е може би най-трудното време в българската история – прехода от езичество към християнство“, подчерта Ивайло Кънев.
Разкопките на Обект 41, отстоящ само на 3 км. от дворцовия град в Плиска, продължават от началото на 80-те години на миналия век с известни прекъсвания. Вече е сигурно, че е голям архитектурен комплекс от типа на т.н. болярски имения, разположен на площ от 12 дка, само сградния му фонд. Предполага се, че стопанинът е бил земеделец, тъй като именията от този вид са се самоиздържали, а няма данни към момента за някакво производство там.

Откриха уникален печат край Плиска

[Hatshepsut]

Тайният живот в столична Плиска

https://tvshumen.bg/leading-news/tajniyat-zhivot-v-stolichna-pliska/

На поредно откритие при разкопки в крепостта на стара Плиска се радва екипът на археолога Андрей Аладжов.
При този покой и оглушителна тишина, надвиснала над руините в Плиска, човек трудно може да си представи глъчката, която е огласявала мястото преди повече от 1 300 години. Археолозите обаче, с техния труд, ни дават сведения за голяма част от детайлите за начина на живот на предците в столицата им между VII и XX век. На такъв нов детайл се натъкнал археологът Андрей Аладжов, заедно със своя екип. Мястото е каменната арена, северно от Цитаделата, а находката е таен тунел, този път с изход в самата арена.

„Но е много интересно, че самата арена, самата каменна настилка е от следстоличния период, тя е от началото на XX век. Затова започнахме да вдигаме камъните, номерираме ги, вдигаме ги, проучваме какво има под тях и ги връщаме обратно. И всъщност се оказа, че под тях е имало дървена сграда, която заема абсолютно формата на каменната настилка. Все пак е имало и арена, но интересното е, че тази дървена сграда под арената, е свързана с подземен тунел, чийто друг изход е в езическия храм в цитаделата“, обясни археологът Андрей Аладжов..

Този факт навежда учените на мисълта, че в арената освен игри или борби, са се изпълнявали и някакви ритуали.
„Едно от доказателствата за това е олтарният камък, който е част от настилката. Знаем, че тези олтарни камъни са се използвали за жертвоприношения и гадаене по кръвта, да кажем на заклано куче или някакво друго животно, но от изворите знаем, че всъщност Крум е гадаел по заклани кучета“, допълни Андрей Аладжов.

Жертвеният олтар не е изложен на арената, но може да се види на фотографиите поставени там. Глинестата структура на камъка, който започнал да се разцепва, наложило да бъде прибран в добра среда, но входът към тайния тунел ще успеем да видим.
„За този тунел искаме да възстановим изхода. Той е много интересен, защото завършва с рампа и три стъпала и се вижда, че е имало дървен капак върху него“, посочи Андрей Аладжов.

Желанието да се възстанови този изход е за да се даде възможност туристите да добият по-голяма представа за уникалната подземна комуникация на Плиска и тайния живот в столицата.

Тайният живот в столична Плиска