Археологически находки въ Габровска область

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Откриха таен изход на крепостта край Севлиево

В случай на нападение защитниците на Хоталич излизали, за да атакуват врага

Таен изход от средновековната крепост Хоталич край Севлиево е открит от археолози при разкопки. Това съобщи ръководителят на проучванията Надежда Ботева от общинския исторически музей, цитирана от БТА.
Тайният изход, наричан от археолозите потерна, е бил създаден, за да може да се използва от защитниците на крепостта в случай на вражеско нападение над град Хоталич, предшественик на Севлиево. Потерната с широчина два и половина метра, е била изградена на западната крепостна стена.
По думите на археоложката потерната представлява тънка каменна стена, иззидана като част от основната крепостна стена. При нужда тя е можело да бъде разбита бързо и лесно, а защитниците на крепостта - да излязат неочаквано и да атакуват в гръб нападателите. Тайният изход е граден така, че отвън крепостта да изглежда монолитна.
Потерната е първият таен изход, открит в крепостта край Хоталич. Тя ще бъде експонирана за посетители през следващия археологически сезон.
През тази година в Севлиево с различни прояви се отбелязва 430-годишнината от създаването на града. Резултатите от досегашните проучвания на средновековния град Хоталич показват, че това е най-големият по площ средновековен град в България, извън столиците Плиска, Преслав и Търново. Ето защо разкопките в крепостта са от изключителна важност за българската история.

http://vestnikataka.bg/

[Hatshepsut]

В Хоталич откриха невиждано пищно погребение на млада жена

Подобна находка не е намирана от 80-те години насам

На пищно погребение, каквото не е срещано от 80-те години насам, се натъкнаха археолозите от Исторически музей-Севлиево, разкопаващи крепостта Хоталич.

Покойницата е млада жена, с височина 1,65 см. и прекрасен зъбен статус, погребана с масивни сребърни наушници. На врата си има гердан от полускъпоценни камъни и няколко хиляди мъниста от карнеол, планински кристал и стъклени мъниста в синьо-зелен, червен и черен цвят. Открити са и 5 гривни, от които четирите са бронзови и една стъклена.

„Археологическото чудо открихме преди седмица с помощта на студентите от Великобритания. Това е един изключително богат гроб. Гробната яма е оградена с камъни. Открихме и големи части от ковчега, което също показва високия статус на жената“, пояснява ръководителят на дейностите по разкопките на Хоталич и специалист по археология към Исторически музей-Севлиево Надежда Ботева.

Тя допълва, че ще бъде направен опит да се възпроизведат накитите така, както покойната ги е носила тя през ХIII век, около 1280 г.

Всички открити през сезона ценности ще бъдат показани в специална изложба на Историческия музей през есента.

Това откритие доказва за пореден път, че Хоталич е един от най-големите градове в България за времето си, коментира кметът на Севлиево д-р Иван Иванов. „Мястото е уникално и привлича все повече туристи.

http://www.desant.net/show-news/40541

[Hatshepsut]

Басейн от времето на Марк Аврелий и други обекти от Состра

Archaeologia Bulgarica ви кани на видео разходка до римската военна станция Состра край с. Ломец, близо до Троян. Ще можете да разгледате не само крепостните стени на кастела, но и останките от луксозния преториум от времето на император Марк Аврелий [161-180] – включително системата за отопление и единия от басейните, на който са запазени дори пейките наоколо.

Archaeologia Bulgarica ще ви покаже и една от най-интересните находки от Состра: фрагмент от римска военна диплома от 155 г., с разчетени имена на нея. А ако запазите търпение до края на видеото, ще разберете защо римските пътища са устоявали с векове и не са се наводнявали като днешните.


Sostra

[Hatshepsut]

Средновековни златни пръстени – културна ценност на месеца в РИМ – Габрово

Две уникални археологически находки могат да бъдат видени в Регионален исторически музей – Габрово през февруари.

Златните пръстени са намерени през 1970 г. при археологически разкопки с научен ръководител проф. Милчев в средновековния некропол в местността „Пречиста“ край севлиевското село Градница.

Пръстените са били инвентар от две погребения и могат се датират през ХІІ век, когато крепостта при днешното село Градница достига върха на урбанистичното си развитие.

Повърхността им е напълно запазена, а благородният метал не е потъмнял от времето. Представляват плоски халки с кръгла форма, чиито рамена се разширяват в кръгли плочки-щитове.

Монограми на гръцки език са гравирани върху полираната повърхност в центъра на плочките.

Това са буквите „М“ и „IW“, подсказващи името на носителя – в първия случай са възможни различни варианти (Матей, Марко, Михаил), докато във втория като че ли остава само „Йоан“.

По вътрешната страна на халката на единия се виждат следи от стар ремонт. Украса има само първия пръстен, разгърната по полето на плочката извън полето на монограма – гравирана виеща се клонка с лозови листа, палметни и полупалметни мотиви.

Според украсата си, пръстените спадат към първата диференцирана от изследователите група – с гравирана украса.

Били са отлети в специални калъпи, след което с били дообработени със златарски резци. Пръстените са служили за нанасяне на восъчни отпечатъци, но и като скъпоценни накити, отговарящи на вкуса и ранга на своя собственик.

Тяхната употреба се свързва със стара антична традиция, съхранена в личния и обществения живот на Византия. На Балканите използването на пръстените-печати става модна тенденция сред гражданското съсловие и аристократичния елит.

Спадат към най-разпространената категория пособия за подпечатване – пръстените с инициали.

Изборът на културна ценност на Регионален исторически музей – Габрово за месец февруари e свързана с Деня на археолога – 14 февруари, и се посвещава на 160-годишнината от обявяването на Габрово за град и 100-годишнината от началото на археологическите проучвания в Габровска област.

https://www.gabrovonews.bg/culture/154532/

[Hatshepsut]

Златен пръстен печат с инициали от Севлиевско

При археологически разкопки през 70-те години на ХХ в., в крепостта на хълма Пречиста до с. Градница, археологическият екип попада на останки от средновековен еднокорабен кръстокуполен храм, изграден върху развалините на ранновизантийска базилика.
Разкритите около църквата над 120 погребения са датирани през Второто българско царство. Сред откритите находки вниманието е привлечено от полиран масивен златен пръстен печат с кръгла халка 2 см диаметър, от гроб № 73. Към момента се съхранява в РИМ – Габрово под инв. № 2236 и не фигурира в Корпуса с пръстен печатите.
Пръстенът е стоял на лявата ръка на индивида. Изработен е чрез отливка в двусъставен калъп. Теглото му е масивно 8,39 грама, а плочката е с диаметър 1,4 см, върху която майсторски са гравирани два буквени инициала Ιω с нанесена над тях дъговидна титла. Това безпорно е утвърдена форма за съкращение на името Йоан. Надписът е изписан в позитив. Краищата са с разширени триъгълни серифи. Единственият недостатък на този монограм е в неговото разположение. Той е леко изместен от центъра надясно. Това показва, че пръстенът е изпълнен като заготовка и изглежда при закупуването му на място е нанесен монограмът с името на неговия собственик.
При търсене на подобни паралели с комбинирана украса на плочките, при византийските пръстен печати ясно се разграничават три основни варианта. Първият включва кръгов надпис по периферията и централно изображение на кръст, лилия, орел или друго животно. При втория около периферията се развива растителна украса, а в центъра е разположен монограм. Третият е съчетание от кръгов надпис и монограм в центъра. Разглежданият пръстен на Йоан е представител на втората група. Известни са и други подобни византийски пръстен печати с повлекова украса по периферията на плочките и монограм в централното поле, като пръстенът на Теодора от Националния музей в Белград, както и пръстен с името Василиос от частна колекция.
Повлекът като основен елемент в украсата на плочката на голяма група византийски пръстен печати от периода ХIII-ХIV в. заслужава специално внимание. От България са известни голям брой анонимни пръстени с такава украса. Пръстенът на Йоан обаче е единственият известен засега пръстен печат от България, при който е съчетана повлековата украса с монограм.
За съжаление не се знае нищо за собственика Йоан, но пръстенът със сигурност свидетелства за аристократичен статус сред обитателите на крепостта до с. Градница.

К. Тотев, 2019, 482-488.




Още един златен пръстен печат с инициал от Севлиевско

В крепостта на хълма Пречиста до с. Градница през 70-те години на ХХ в., археологическият екип проучва останки от средновековен еднокорабен кръстокуполен храм, изграден върху развалините на ранновизантийска базилика.
Разкритите предимно на юг от църквата над 120 погребения са датирани ХIII-ХIV в. Сред откритите находки вниманието е привлечено от много добре полиран златен пръстен печат с тегло 5,52 грама и кръгла халка 1,8 см диаметър от гроб № 31.
Находката е заведена под инв. № 2232 в РИМ – Габрово.
Пръстенът печат е отлят и доработен чрез изчукване. Отливката е много добра, без технологични дефекти. От вътрешната страна на халката ясно се виждат вдлъбнатини от изчукването. Неговото означение и украса се заключават единствено в една буква М, дълбоко гравирана върху плочката на пръстена. Над нея е очертана с права линия титла, чиито краища също са ограничени чрез вбити точки. Общата височина на буквата с титлата е 0,8 см. Разположението на този монограм е леко изместено от центъра вдясно.
Сред познатите византийски пръстен печати от ХIII-ХIV в. не ни е известен друг пример за отбелязване на името само с инициал. При тях най-често имената са представяни като кръстовидни или блокови монограми, друг път са изписвани или с лигатурно свързани, или със съкратени буквени знаци. По това време означение на имена само с един буквен инициал се забелязва като модна тенденция при една група пръстени със западноевропейски произход.Такъв един сребърен пръстен е открит в гроб № 565 в църква № 9 на Шуменската крепост.
В разглеждания случай пръстенът с по-опростената си украса само с гравиран инициал М може да се отнесе към разновидностите на византийските пръстен печати. За собственика на пръстена няма информация, но определено титулярът е имал аристократичен статус сред обитателите на крепостта до с. Градница, подобно на собственика на пръстен печата от гроб №73.

К. Тотев, 2019, 482-488.

[Hatshepsut]

Крепост Хоталич край Севлиево: пазителят на Стара планина

Това е едно забележително място, което истински ме заплени със:

своята мащабност – обектът заема доста обширна площ и има много какво да се види;
много добрата реставрация, запазваща духа на времето;
страхотната гледка към дебрите на Балкана;
своята уреденост.

Хоталич: крепостна стена

Ако пътувате от София към Велико Търново или пък планирате разходка в района на Габрово, имайте пред вид и крепостта Хоталич край Севлиево, ще ви хареса!

Малко история

Археологическият обект Хоталич е сред най-добре проучените и поддържани средновековни градове в България. Разкопките в района започват през 1979 година и продължават и до сега. През 1994 година обектът е обявен за паметник на културата с национално значение. През периода 2012-2014 обектът се доразвива с помощта на европейско финансиране, за да добие днешния си облик.

В историята на района могат да се откроят три основни периода:

ранно-византийски: в резултат на проучванията е установено, че през 5-ти век там е построена солидна крепост, пазеща подстъпите към Хемус от непрекъснатите варварски нашествия от север;
през 10-ти век в района се изгражда голям български град с името Хотел. Градът просъществува и по време на Втората българска държава. Градът се състоял от централно градско ядро (цитадела) и подградие с 4 квартала. В цитаделата са разкрити крепостни стени с пет порти и отбранителна кула, болярска църква. На територията на външния град са разкрити основите на няколко църкви, работилници и над 90 жилищни сгради.
по време на турското робство, районът на крепостта е бил административен център на областта Хоталич, чието име, се предполага, че произхожда от името на средновековния български град Хотел. През 1516 година административният център на областта Хоталич е преместен в днешно Севлиево.

Как се стига до Хоталич

Крепостта Хоталич се намира на около 184 километра от София и на около 4 километра северозападно от Севлиево. Много е близо до главния път София-Варна – тя се пада на противоположната на град Севлиево страна спрямо този главен път. За съжаление няма да можете да се отбиете от главния път директно към крепостта, а ще трябва да влезете в Севлиево и от там да следвате указателните табели.

Затова пък, ще минете по стария мост на Колю Фичето над река Росица, за да се върнете пак около главния път, но точно под него. След като минете под главния път, шосето навлиза в доста приятна вилна зона. На около 3 километра по това шосе, след главния път се намира и крепостта.

Редовната цена за вход е 3 лв. на човек.

Разходката в крепостта

Разходката в района на крепостта се извършва по два маршрута – единият по хълма нагоре към цитаделата и вторият – в останките от външния град, разположени по протежение на паркинга и шосето.

Крепост Хоталич: военна кула

Ние се качихме първо до върха на хълма, а след това обходихме и другите сгради. Изкачването от паркинга до върха на хълма отнема около 20-30 минути. Пътеката за нагоре е много добре направена и доста приятна за ходене. В самото й начало има изградени две къщички с музейни експозиции, построени с материал от района. След това започват едно по едно да се разкриват интересните обекти там.

На мен най-интересни в този вътрешен град ми бяха розовата църква, крепостна кула с доста внушителни размери и впечатляващите панорамни гледки от най-високата част на крепостта към високите части на Стара планина. Малко под самия хълм има изградена и специална площадка за наблюдение. Човек може да седне там и дълго, дълго да се любува на необятните гледки.

Да се върна на розовата църква или т.нар. Болярска църква. Тя е малка и се състои от нартекс (притвор) и наос (същинска част). По малките й размери може да се съди, че тя е семейна църква. Смята се, че тя e служила на болярина на Хоталич и неговото семейство.

Хоталич: Болярската църква

Църквата има трагична съдба – в труден период от използването на крепостта Хоталич, тя е трябвало да служи като щерна, т.е. хранилище за вода. От това, което прочетох излиза, че не може да се каже кога църквата е превърната в щерна. По косвени данни се смята, че това е станало или по време на татарското нашествие по нашите земи в средата на 13-ти век, или при падането под турско робство през 14-ти век.

Относно крепостната кула – тя е издигната на най-високото място на крепостта с главна задача да помага за охраната на Източната крепостна порта, която е била най-слабото място на крепостта. Освен тази си важна функция, високата крепостна кула имала и комуникационно значение – от нея се осъществявала визуална връзка с околните крепости.

След цитаделата разгледахме двете църкви до павилиончето на паркинга, а след това се насочихме към другите разкрити сгради на външния град.

Двете църкви до паркинга


Хоталич: жилищни сгради

Интересното в споменатите две църкви, близо до паркинга е, че те са вписани една в друга, като външните очертания са на по-старата. Тя е била опустошена при татарското нашествие по нашите земи през 13-ти век. В началото на 14-ти век върху основите на тази стара църква се изгражда нова, по-малка, която просъществува и в годините след падането на България под турско робство.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Византийска златна монета от VI век откриха край Севлиево


На лицето на менетата е образът на император Юстин II, с диадема, облечен с броня

Византийска златна монета от VI век е открита при археологически разкопки на крепостта Хоталич край Севлиево. За четиридесет и шестте години, в които се провеждат проучвания на крепостта, във фонда на местния исторически музей са постъпили три златни монети, открити през 80-те години на ХХ в.

Ценната находка е намерена по време на редовните проучвания на крепостта Хоталич, които ще продължат до края на август под научното ръководство на археолога Надежда Ботева.

Откритата монета е тремис на византийския император Юстин II, управлявал от 565-та до 578-а година след Христа. Тремисът е най-малкият номинал на византийските златни монети. Тежи 1,5 грама и е с диаметър 18 мм. Сечена е във византийската столица Константинопол и е изработена от злато с много висока проба - 22-23 карата, посочват от историческия музей в Севлиево. На лицето на монетата е образът на императора, а на обратната страна - на богинята на Победата. 

Новата находка ще бъде показана по време на празниците на Севлиево през октомври и ще заеме място в постоянната музейна експозиция "Археология".

/Снимка: Исторически музей - Севлиево/

https://bnr.bg/horizont/post/102197698/vizantiiska-zlatna-moneta-ot-vi-vek-otkriha-krai-sevlievo