Древна Палестина

[Hatshepsut]

Израилското царство не е съществувало, твърди археолог

Авторитетният израелски професор по археология Израел Финкелщайн с факти в ръце твърди, че Изходът на евреите от Египет, който се споменава в Стария завет, се е случил всъщност 1500 години по-късно.

Своята теза ученият е формулирал в новата си книга The Forgotten Kingdom – ,,Забравеното царство". В нея вниманието на изследователя е насочено, както той сам се изразява, към ,,скритите източници на Библията". И преди всичко към Петокнижието на Мойсей (Тора) и книгата ,,Изход".

През 2001 година Израел Финкелщайн в съавторство с Нийл Ашер Зилберман публикуват на английски език бестселъра The Bible Unearthed. В нея, въз основа на археологични данни авторите са стигнали до извода, че на територията на Палестина, Египет и в съседство не са били открити конкретни доказателства за съществуването на великото царство Израил, величествения ,,Изход" от Египет и завоюването на ,,обетованата земя".

,,Съдържащата се в Библията историческа сага – пише в пролога на книгата – за срещата между Авраам с Бога и неговото пътешествие в Ханаан, до избавянето от Мойсей на децата на Израил от робство, до разцвета и падението на царствата Израил и Юдея – е било не чудесно откровение, а блестящ продукт на човешкото въображение.

Както свидетелстват археологичните данни, за първи път тя е била замислена в продължение на две или три поколения, преди около двадесет и шест столетия. Нейна родина е било Юдейското царство – слабонаселена област с пастири и земеделци, ръководени от далечна столица, разположена в центъра на планината, на тесен гребен между стръмни, скалисти клисури."

Специалист в своята област, Финкелщайн е свикнал повече да се доверява на материални свидетелства, а не на думи. И откритите за повече от 70 години разкопки в тези краища безмълвни свидетели (артефакти) са доказали, че огромната империя на Давид и Соломон всъщност не е съществувала.

Тя е била плод на въображението на по-късните редактори на Свещеното писание. Никакви археологични следи от съществуването на това митично царство в ранния железен век на Палестина – или както я наричали древните юдеи – Пелешет, тоест ,,страната на филистимците" – не са се съхранили. Може би на небесата, но не и в земята.

Дълго преди Финкелщайн сериозни, включително и еврейски учени, са критикували старозаветните басни за ,,десетте египетски наказания" и особено самия Изход. Основание за такова умозаключение били не археологически разкопки, а липса на споменаване за изхода на евреите от Египет в египетските източници.

Книжниците на фараоните са ,,проспали" такова важно събитие или просто не са го забелязали поради неговата нищожност – отишли са си няколко пастири от тучните пасища, и какво толкова? Но в съзнанието на потомците тези бягащи роби са се превърнали в нещо значително и дори фундаментално.

Историята е сплав от различни дисциплини. Каквото липсва в документалните източници, може да бъде открито в отломки от статуи, монети, фрагменти от сгради и т.н. Но в случая с ,,Изход" мълчат всички и всичко, освен неколцина древноеврейски разказвачи.

Новата си книга Финкелщайн посвещава на Израил, държавата на север, която поради прегрешения пред Всевишния през 722 г. пр.н.е. е завоювана от асирийците, а нейният елит завоевателите изпратили в Месопотамия. Редакторите на Стария завет, напротив, са произхождали от Юдея, разположена на юг държава, където вещаели почти всички древноеврейски пророци.

Юдея загубила своята държавност едва с превземането на Йерусалим от Навуходоносор II, владетел на Вавилон, през 597 г. пр.н.е. Пребиваващите в Месопотамия и по-късно – в Йерусалим, първосвещеници са създали Тора – Петокнижието на Мойсей. Дори в Новия завет хората от север се наричат самаритяни или самаряни, които не познавали състраданието, да не говорим вече за вяра в Бога.

Според сведенията на Финкелщайн Юдея със столица Йерусалим е била до VIII век незначително княжество, докато Израил със столица Самария е получил признание на център на властта в региона.

Разликата в класификацията намерила отражение и в културата. Наред със създаването в този период на всевъзможни административни учреждения и размаха на монументалното строителство в Северна Палестина (Израилското царство) се развивала и писмена култура, а Южна Палестина (Юдея) изоставала от него по всички параметри.

Двама от така наречените 12 ,,малки" библейски пророци – Осия и Амос (VIII в. пр.н.е.), посочват в Стария завет на грешния цар на северната империя (царството Израил) Божия гняв и в своите проповеди се обръщат към ,,живото предание" на Израил – темата за изхода на евреите от Египет през март-април (1 адар – 14 нисан) 2448 г. пр.н.е.

Според Финкелщайн юдейските редактори на Стария завет са черпили своите сведения от архивни източници в Израилското царство, и са сбъркали с географията. И тази хипотеза има документално потвърждение.

Исторически предпоставки за старозаветния ,,Изход" всъщност са съществували, но в съвсем различно време. В ,,Юдейските древности" на Йосиф Флавий и в Трета Книга Царства се споменава за похода на египетския фараон от XII (Либийска) династия Шешонк I или Шешенк (в различни източници името му се предава също като Шишак или Сусаким) към Йерусалим.

Тази военна кампания в Палестина, която отдавна се отнасяла към сферата на влияние на египетската държава, била предприета от фараона през 926 пр.н.е. В Библията се съобщава, че фараонът донесъл от Йерусалим много съкровища.

Данните от археологическите разкопки свидетелстват, че страната, която по-късно става Юдейско царство, в този период е била слабо заселена и още повече в нея не се е намирала блестяща столица, която можело да се разграби. По-скоро може да се говори за военни набези на египтяните в Северна Палестина.

Споменаване за господството на египтяните западно от Тивериадското езеро, по-известно като Галилейско море, Финкелщайн намира в историята за цар Саул, претърпял поражение в битката с филистимците в планината Гелвуя и завършил живота си със самоубийство. Напълно е възможно филистимците да са действали в качеството на съюзници на по-могъщите египтяни.

Следователно Изходът може да е бил спомен за стара египетска наказателна експедиция, която по милостта на фараона е довела до образуването на ново царство, станало впоследствие Израил. Заедно с историята на наследника на Саул – цар Давид, изходът от Египет представлява основополагащ мит на северната империя. При това може да е ставало дума за ,,културно-историческа памет", отбелязва Финкелщайн, а не за ,,изображението на конкретни събития".

Но по какъв начин държавната идеология на ненавистното Израилско царство е намерила своето отражение в политико-религиозните традиции на Юдейското царство, от което в края на краищата се е появил Старият завет?

И отново Финкелщайн призовава на помощ археологията. Той се аргументира с това, че по-късно през VIII в. пр.н.е. в Юдея са се появили елементи на високата материална култура на Израил, например производство на зехтин, погребални обреди и определен тип керамика. В същото време, като се започне от 730 г. пр.н.е., в Юдея значително нараства броят на населението, което се увеличило трикратно за няколко поколения.

Финкелщайн обяснява този феномен с големия брой бежанци, устремили се на юг след разгрома на Израилското царство от асирийския владетел Салманасар V. Елитът на разгромената държава бил депортиран във Вавилон, а повечето поданици се разпръснали по далечните провинции на Асирия, попадали в Юдея, където заедно със своите животни донесли и своите митове.

В други, различни от Библията, източници се казва, че в тази епоха над Юдея господствала династия, чийто родоначалник бил Давид. Този факт е възможно да обяснява, че пред редакторите на Библията е стоял проблемът с въвеждането на неофити във всеобщата история на юдеите и създаването на ,,панюдейска" идеология.

Това обяснява двойствения характер на Давид в Библията – великият владетел, на когото не били чужди човешките слабости и политическите грешки. ,,Израил", названието на загиналата северна империя, според Финкелщайн по такъв начин е бил интегриращ конструкт, ,,апелиращ към жителите на някога израилските територии на север" да се присъединят към еврейската нация и управляващата я династия в Йерусалим.

С това разбиране на историята ,,Изход" скоро е започнал да играе нова роля. Първоначално споменът за далечната победа над Египет е укрепвал собствената увереност по време на политиката на колебание на Юдея между две велики държави – едната на Ефрат и другата на Нил.

След завладяването на Йерусалим от вавилонците през 597 г. пр.н.е. разказът за Изход бил представен в служба на новата теология – като Изход от вавилонския плен.

https://megavselena.com/izrailskoto-tsarstvo-ne-e-syshtestvuvalo-tvyrdi-uchen/

[Hatshepsut]

Израелски учени: Събитията, описани в Библията, никога не са се случвали

Великите събития , описани в Библията , никога не са се случвали. Това съобщава La Repubblica. Това е заключение,  основаващо се на многогодишни разкопки на израелски учени. Например, те твърдят, че стените на Ерихон не са унищожени от свещеници със звука на техните тръби.

Стени просто не е имало там, казват учените.  Поселения  Ханаан, Обетованата земя на израилтяните не са били ,,големи", както казва Библията, и не са били заобиколени от стени, стигащи до небето.

,,Ето защо героизмът на завоевателите, за които се твърди, че са се борили срещу превъзхождащите ги по  сили ханаанци, е богословска реконструкция , която  не се основава на факти – казва археологът Зеев Херцог , един от най-известните професори от факултета по археология в университета в Тел Авив.

– На базата на всички резултати, по-голямата част от учените в областта на археологията, библейски изследвания и историята на еврейския народ, са на мнение,  че събитията, описани в Библията са легенди, като например легендата за Ромул и Рем".

Професор Херцог заяви: ,,Тези разкопки доведоха до това, че стана ясно: израилтяните никога не са били в Египет, никога не са се скитали в пустинята, никога не завладявали земя, за да може след това да я предат на дванадесетте племена. Нито едно от централните събития в историята на евреите не се потвърждава от това, което сме открили. Изход, например, би могъл да се отнася до само няколко семейства, историята на които е бил разширена и ,,национализирана" по богословски причини".

Тази наистина революционна гледна точка трудно се възприема от много хора, казва професорът. Най-трудното за разбиране е историческият документ за това, че Великото царство на Давид и Соломон, станало, според Писанието, най-висшата точка на политическата, военната и икономическата мощ на народа на Израел, царство, което, според Книгата на царете, се е простирало от брега на Ефрат до Газа, е, според Херцог ,,в историографско, не съответстващо с реалността на строителството".

" Величието на царството на Давид и Соломон е епично, а не историческо. Може би, най-новото доказателство за това е, че ние не научихме как се е наричало – казва херцог. А Йерусалим целият е прекопан .

Разкопките дадоха внушително количество материали, отнасящи се за периоди преди и последващи съществуването на Обединеното царство на Давид и Соломон. Нищо не потвърждава съществуването на царството, нито едно парче глина. И това не означава, че археолозите са търсили на грешното място. Те са получили множество свидетелства, че по времето на Давид и Соломон, Йерусалим е голямо селище, в което не е имало централен храм или кралски дворец .

Давид и Соломон са били главите на племенни княжества, които са контролирали малки райони, Давид  – в Хеврон , Соломон – в Йерусалим. Едновременно с това на  хълмовете на Самария  е възникнала една отделна държава. Израел и Самария са били изначално две отделни и понякога враждуващи царства".

https://30dumi.eu/

[Hatshepsut]

Еврейски език и писменост

Иврит

Иврит (עִבְרִית, [ʔivˈʁit]/[ʔivˈɾit]) е семитски език, говорен днес от повече от 7 800 000 души, в Израел, Европа, САЩ. Традиционно иврит се приема за езика на евреите, макар че в еврейската диаспора се използват и други еврейски езици, а самият иврит се говори и от нееврейски групи, като самаритяните.

Най-ранните свидетелства за езика иврит са от X век пр.н.е. като Петокнижието и основната част от Стария завет са написани на иврит. Това е и богослужебният език на юдаизма, наричан от евреите лешон хакодеш (לשון הקודש, ,,свещен език"). Към V век пр.н.е. говорим език на евреите вече е арамейския и по-стари текстове на иврит от Библията трябва да им бъдат превеждани.

Съвременният иврит се формира в хода на движението Хаскала в средата на XIX век на основата на класическия иврит, който датира от VI век пр.н.е. С появата на ционизма в края на XIX век се засилват усилията за съживяване на иврит като съвременен говорим и писмен език, общ за всички евреи по света. Важна роля в този процес има лингвистът Елиезер Бен Йехуда. Иврит постепенно се превръща в основен език сред еврейските общности, измествайки езици като идиш и ладински. През 1921 година той става един от официалните езици на Подмандатна Палестина, наред с английския и арабския, а след 1948 година е официален език на Израел, заедно с арабския.

Ранни свидетелства

Най-ранният известен текст на иврит е открит в Хирбет Кеяфа през 2008 година. Керамичен отломък на възраст 3 хиляди години съдържа пет реда избледнели букви, които показват, че библейските текстове за царството на Давид може би са базирани на по-древни писмени свидетелства.

Календарът от Гезер също датира от X век пр.н.е., началото на монархическия период – традиционно приеманото време на управление на Давид и Соломон. Езикът на календара, включващ списък на сезоните и свързаните с тях селскостопански работи, е класифициран като архаичен библейски иврит. Използвана е старата писменост на иврит, подобна на финикийската азбука, без използване на гласни, нито обозначаване на гласните със съгласни, както е прието в по-късния правопис на иврит.

В региона са открити множество древни надписи с подобни азбуки, като протосинайската, написани на други семитски езици. Смята се, че първоначалната форма на писмеността произлиза от египетските йероглифи, като фонетичните стойности са присвоени на акрофонен принцип. Общият предшественик на иврит и финикийския език е протоханаанският, който е и първият език, използващ семитска азбука, различна от египетската писменост.

Надпис върху камък на иврит от VII век пр.н.е., открит в Йерусалим

Класически иврит

В най-широк смисъл под класически ивирт се разбира говоримият език на Древен Израел в периода от X век пр.н.е. до IV век. Той включва няколко еволюиращи и застъпващи се във времето форми, обикновено носещи името на ключови литературни паметници:

• Архаичният библейски иврит съответства на монархическия период до Вавилонския плен, между X и VI век пр.н.е., и е представен от няколко текста от Танах, като Песен на Моисей (Изход 15) и Песен на Девора (Книга на съдиите 5). Този етап от развитието на езика понякога се нарича и староеврейски или палеоеврейски. Използван е вариант на финикийската писменост.

• Стандартният библейски иврит се използва в края на монархическия период и по време на Вавилонския плен (VIII – VI век пр.н.е.). Представителен за този етап е основният текст на Стария завет, който до голяма степен достига съвременния си вид през тази епоха. Понякога е наричан раннобиблейски иврит, класически библейски иврит или класически иврит в тесния смисъл на понятието.

• Късният библейски иврит се използва през персийската епоха (V – III век пр.н.е.) и е представен в някои текстове на Стария завет, като книгите на Ездра и Неемия. Тази форма е много близка до стандартния библейски иврит, като включва известен брой нови заемки, главно от областта на държавното управление, както и някои синтактични нововъведения, като използването на частицата за притежание ,,шел". Късният библейски иврит вече използва арамейската азбука.

• Кумранският иврит, използван през Елинистичнита и Римската епоха до разрушаването на Йерусалимския храм (II век пр.н.е. – I век), е типичен за Кумранските ръкописи. Първоначално се използва арамейската азбука, заменена към края на периода от съвременната еврейска писменост.

• Мишнаическият иврит, използван Римската епоха след разрушаването на Йерусалимския храм (I – IV век), е известен от основната част от текстовете на Мишна и Тосефта. Понякога е наричан също танаитически или ранен равинически иврит.

Понякога описаната класификация на класическия иврит се опростява до разделянето на библейски (X – II век пр.н.е.) и мишнаически иврит (III век пр.н.е. – III век), но в наши дни преобладава мнението, че кумранския иврит еволюира от къснобиблейския и преминава в мишнаическия, като съдържа елементи от тези два етапа, но се отличава от тях. В началото на Византийската епоха през IV век класическият иврит престава да се използва в ежедневието, като упадъкът му вероятно започва още след разгрома на евреите във Втората юдейско-римска война.

Писменост

Еврейската писменост е позвукова писмена система, използвана за нуждите на иврит и другите еврейски езици като идиш, ладински и юдео-арабски. Въпреки че названието еврейска азбука се използва в българския език, технически погледнато еврейската писменост се класифицира като абджад, така че терминът еврейски абджад също е правилен. На иврит писмеността се нарича алефбет 'иври (אָלֶף-בֵּית עִבְרִי‎) от наименованията на първите 2 букви от азбуката.

История и разпространение

Карта на Израел и Юдея 9 век пр.н.е.

Най-ранните сведения за тази писменост датират от 10 век пр.н.е. Еврейският абджад произлиза от финикийската писменост, като дори наименованията на отделните букви са заети от финикийските. Това не е учудващо, имайки предвид географското съседство и близко родство на древните финикийци и евреи.

Еврейски религиозен текст от 12 век

Особености

Писмеността съдържа 22 букви, всички от които поначало обозначават съгласните звукове от иврит. Пет от буквите имат по две форми, едната от който е финална и се използва, когато буквата е последна в изписаната дума. Въпреки че има случаи, в които определени букви се използват за обозначаване на гласни звукове, последните могат да бъдат отбелязвани с точки и чертички под или над буквата, представяща предхождащия я съгласен звук. Това отбелязване на гласните обаче се използва в редки случаи като например материали за чужденци, изучаващи иврит, детски книжки и поезия.

Както и при другите абджади, посоката на писане е от дясно наляво, с редовете от горе надолу.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Еврейска писменост

https://www.omniglot.com/writing/hebrew.htm