Археологически находки въ Ловешка область

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Откриха най-добре запазения път от времето на римските императори



Пътят е оформен с осова линия, банкет състоящ се от добре обработени каменни блокове, които го превръщат в истинска магистрала за античността

От началото на септември 2010 г. бяха възобновени археологическите проучвания на римската крайпътна станция Состра, разположена в землището на с. Ломец, община Троян, съобщиха от Националния исторически музей. Експедиция на Националния исторически музей под ръководството на д-р Иван Христов откри изключително добре запазен участък от римския път, свързващ градовете Упия Ескус (с. Гиген, Плевенско) – Филипополис (Пловдив).
Пътят е широк 7 м и е разположен близо до източната крепостна стена на крепостта Состра. Това е най-добре запазената пътна настилка от времето на римските императори в България. Пътят е оформен с осова линия, банкет състоящ се от добре обработени каменни блокове, които го превръщат в истинска магистрала за античността.

Сред важните открития на експедицията на Националния исторически музей е откриването на най-ранната каменна крепостна стена на укреплението, изградена от войниците на Втора матиакска кохорта (военно подразделение от 1000 човека) в средата на II в. Стената е широка близо 2 м и е ограждала площ от 19 дка. Първото построяване на крепостта е станало със заповед на императора Антонин Пий около 147 г. – факт, който се подтвърждава и от надпис, изсечен върху каменен обелиск, открит във вътрешността на Состра. Освен крепостната стена археолозите са открили и рова на ранния военен лагер. Той е широк 5 м, дълбок 2 м и е представлявал сериозно препятствие за нападателите на римския кастел.

Посетителите на археологическия обект могат да разгледат консервираната крепостна стена от 3 век, проучените представителни сгради във вътрешността на обекта и близко разположената раннохристиянска базилика от 5 век – „Св. Георги”.

Проучванията на Состра ще продължат до 24 септември 2010 г., когато екипът на д-р Христов ще възобнови проучванията на тракийската владетелска резиденция на вр. Кози грамади в Средна гора.

https://www.factor-news.net/index_.php?cm=8&id=23025

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Откриха рядка сребърна римска монета в крепостта "Состра"

Монетата е сечена през 246 година

Изключително рядка и добре запазена сребърна римска монета е 28-та находка от експедицията "Состра 2011", съобщават от общината.

Ръководител на експедицията е доц. д-р Иван Христов - заместник-директор на Националния исторически музей. Римската монета е открита пред югоизточната кръгла кула на крепостта.

На лицевата й страна е изобразен император Филип I Араб (244-249), а на обратната - богинята на щастието. Монетата е сечена през 246 година. Новата находка ще влезе в колекцията на Троянския исторически музей.

Всяко лято от 2001 година се извършват разкопки на римската крайпътна военна станция "Состра" край троянското село Ломец. Програмата е финансирана от Националния исторически музей и от община Троян.

Част от стените на крепостта и главната порта са реставрирани. При разкопките са разкрити помещения както за войниците, които са охранявали част от пътя "Виа Траяна" от Дунав към Филипополис, днешен Пловдив, така и жилищни помещения на началника на военната част.

Проучванията от експедицията "Состра 2011" продължават във вътрешността на кастела.

http://inews.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Откриха непокътната римска баня

Находката се намира в една от сградите на римската крайпътна станция "Состра" край Троян

Непокътната римска баня бе открита при започналите разкопки на Националния исторически музей в римската крайпътна станция "Состра" в близост до град Троян, каза пред "Фокус" проф. Божидар Димитров – директор на Националния исторически музей. „Археологът Иван Христов, прочул се миналата година с откриването на столицата на одрисите и голямо тракийско светилище на Зевс и Хера на връх Кози грамади, отново работи в Стара планина край родния си град Троян. В една от сградите на римската крайпътна станция "Состра" е открита баня, каквито българските му колеги със завист казват, че са виждали само по учебниците", посочи историкът.

"Банята е запазена изцяло с облицовката, плочките и с подовото парно отопление наричани на латински език hypocaust. В България са открити много римски бани, но полуразрушени и с липсващи детайли от вътрешното обзавеждане. Несъмнено сградата на пътната станция и непокътната римска баня ще станат бързо важен обект на културно-историческия туризъм”, каза директорът на Националния исторически музей.

Римският военен лагер "Состра" е разположен на 12 км северно от град Троян и на 28 километра южно от град Ловеч. Той се намира върху относително равен терен в долината на река Осъм. Край разкопките са намерени много монети, съдове, паметници. Най-ценната находка представлява древна тракийска маска от V-IV в. пр. Хр. Долината, в която е разположен е заобиколена от хълмове: Трапезица (550 м н.в.) на север, разклонение на Микренските височини (Попина могила и Попинка 500 м н.в.) на запад и Сулашкото (Калето 500 м н.в.) на изток. На юг долината се отваря между землищата на селата Дълбок дол и Добродан. Крепостта е построена в близост до водослива на река Ладъна (Ломешката река), която тече в непосредствена близост до северната стена и река Осъм, която отстои от източната стена на 500 м. Разположението му е изключително стратегическо, защото контролира подстъпите на юг към Троян, а трасето на пътя преминава в непосредствена близост до него.

pressadaily bg


Непокътната римска баня бе открита при започналите разкопки на Националния исторически музей в римската крайпътна станция "Состра" в близост до град Троян.
„Археологът Иван Христов, прочул се миналата година с откриването на столицата на одрисите и голямо тракийско светилище на Зевс и Хера на връх Кози грамади, отново работи в Стара планина край родния си град Троян. В една от сградите на римската крайпътна станция "Состра" е открита баня, каквито българските му колеги със завист казват, че са виждали само по учебниците", коментира проф. Божидар Димитров – директор на Националния исторически музей, пред Фокус.

Археолози от НИМ, водени от доц. д-р Иван Христов, откриха отдавна търсената римска крайпътна станция Состра - на пътя Ескус – Филипополис. Станцията е била важен пункт за почивка на високопоставени лица (включително на императорски особи и на техните роднини), които са преминавали по пътя от Ескус (днешното село Гиген, Плевенско) за Филипополис (Пловдив).

Находката е открита през април тази година, съобщиха днес от Националния исторически музей (НИМ), цитирани от БГНЕС и БТА.

До този момент от крайпътния комплекс са открити и проучени античен мавзолей, некропол, укрепен лагер (кастел), светилище на Тракийския конник, сгради от цивилното селище (викус), трасе от античен път.

Изброените структури маркират плътно застроена площ от 6 кв. км в долината на река Осъм в землището на троянското село Ломец, което е предпоставка Состра да бъде определена, съгласно съвременната историческа терминология, като селище с полуградски статут.

Останките от крайпътната станция са открити в махалата Ломешки ханчета, в близост до водослива на река Ломешка с Осъм. Става дума за три големи, верижно подредени, помещения в североизточната част на станцията, която, според предположенията на учените, е имала обща площ от 2 декара. Помещенията са били отоплявани от различни разновидности на т. нар. хипокаустна система, при която топлият въздух затопля не само подовете на сградите, но и стените им. Към тях е бил построен басейн за топла вода (калдариум), запазен до естествената си височина от 1.20 м.Той разполага със седалки и пейки в ниши (екседри).

Иван Христов е открил и сложна система от зидани с тухли канали, по които е течала вода, която е била пренасочвана от минаващата наблизо река Осъм.

На дъното на един от каналите са открити ценни предмети, сред които теракотена глава на бог Пан, костни игли, част от златен накит, множество монети.

Подчертаният лукс на комплекса може да бъде оприличен с богат днешен петзвезден крайпътен мотел.

Освен добре запазени, постройките са и добре датирани с изключително запазена монета на императрица Фаустина Млада, отсечена в град Филипополис. Тя е поставена от неизвестен майстор в бетона на пода на южно от басейна помещение, с цел да се датира построяването на комплекса – около 169 г.

Известно е, че именно съпругът на Фаустина - император Марк Аврелий, възстановява със собствени средства старите крайпътни станции, изградени по римски образец при управлението на император Нерон. В средата на III век готите за първи път опожаряват станцията и свидетелство за това е малка колективна находка от бронзови монети, отсечени от градските управи на няколко града в провинция Долна Мизия и Тракия. Сред ценните открития трябва да споменем и две златни монети (солиди) на император Хонорий, датирани за 402-403 г.

https://dnes.dir.bg/news/trojan-arheolozi-16663951

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Откриха пътна колона от римски император край Троян

Apxeoлoгичecĸaтa eĸcпeдиция нa Haциoнaлния иcтopичecĸи мyзeй (HИM), ĸoятo пpaви paзĸoпĸи нa pимcĸaтa ĸpaйпътнa cтaнция  Cocтpa  дo c. Лoмeц, Tpoянcĸo, oтĸpи цeнeн eпигpaфcĸи пaмeтниĸ – милиapнa  (пътнa)  ĸoлoнa c нaдпиc в чecт нa pимcĸия импepaтop Филип I Apaб и нeгoвия cин.

Eĸcпeдициятa e pъĸoвoдeнa oт дoц. д-p Ивaн Xpиcтoв, зaм.-диpeĸтop нa HИM.

Koлoнaтa e виcoĸa 2,20 м и въpxy нeя, нa 19 peдa, e изceчeн oфициaлeн нaдпиc в чecт нa импepaтopa.

Cпopeд eпигpaфa Hиĸoлaй Шapaнĸoв oт CУ „Cв. Kлимeнт Oxpидcĸи“ нaдпиcът e oт  244 г. B нeгo ce cpeщa и имeтo нa yпpaвитeля нa пpoвинциятa – Πpacтинa Mecaлинyc.

Πoвoдът зa издигaнeтo нa ĸoлoнaтa мoжe дa e билo пpeминaвaнeтo нa Филип пpeз Бaлĸaнитe нa път зa Pим пpeз лятoтo нa 244 г. He e изĸлючeнo влaдeтeлят дa e пoceтил ĸacтeлa Cocтpa. Или пъĸ oбявявaнeтo нa Филип Mлaди зa „цeзap“.

B нaй-дoлния ĸpaй нa нaдпиca e oтбeлязaнo paзcтoяниeтo – 1 pимcĸa миля oт ĸacтeлa дo pимcĸaтa cтaнция (пpeтopиyм), oтĸpитa пpeди 2 гoдини oт Ивaн Xpиcтoв, близo дo ceгaшнитe paзĸoпĸи.

Eпигpaфcĸият пaмeтниĸ e тpeтият в „ĸoлeĸциятa“ нa дoц. Xpиcтoв. Oт 2000 дo 2016 г. в Cocтpa ca oтĸpити цялocтнo зaпaзeни пocтaмeнти зa cтaтyи нa pимcĸитe импepaтopи Aнтoнин Πий /146 г./ и Гaлиeн /254 г./.

Te, зaeднo c нoвия пaмeтниĸ, ca пepлитe в лaпидapиyмa нa мyзeя в Tpoян.

Πpoтeĸли нa двa eтaпa, пpeз тaзи гoдинa paзĸoпĸитe нa Cocтpa дoнecoxa цeнни cвeдeния зa изгpaждaнeтo нa pимcĸия път пpeд ĸpeпocтнитe cтeни – чacт oт гoлямa pимcĸa мaгиcтpaлa, зaпoчвaщa oт Дyнaвa – пpи Ecĸyc /днeшнoтo ceлo Гигeн, Πлeвeнcĸo/  и cтигaщa дo Филипoпoлиc  /Πлoвдив/.

Paзĸpитa e гoлямa дължинa oт пътя, paздeлeн нa двe плaтнa c ocoвa линия, c бaнĸeт и шиpoчинa 7 м. Toзи yчacтъĸ oт пътя cъщecтвyвa дo cpeдaтa нa III вeĸ. B нaй-гopния плacт oт пътя ca oтĸpити дeceтĸи мoнeти, ceчeни в гpaдoвeтe нa пpoвинция Mизия и Tpaĸия.

Πeтнaдeceтaтa eĸcпeдиция нa HИM пpoдължaвa дa пpoyчвa oбшиpeн oбщинcĸи пapцeл, paзпoлoжeн изтoчнo oт глaвнaтa пopтa нa ĸacтeлa Cocтpa, ĸaтo paбoтaтa e финaнcиpaнa oт Oбщинa Tpoян. Цeлтa e дa бъдe пpoyчeн тepeн, пpeднaзнaчeн зa пocтpoявaнeтo нa пoceтитeлcĸи цeнтъp, пapĸинг и cъпътcтвaщa тypиcтичecĸa инфpacтpyĸтypa. Πoдpoбният ycтpoйcтвeн плaн e oдoбpeн oт Mиниcтepcтвoтo нa ĸyлтypaтa.

Зa пъpви път в Oбщинa Tpoян ca пpeдвидeни cpeдcтвa зa изгoтвянe нa пpoeĸти зa ĸoнcepвaция и aдaптиpaнe нa pимcĸитe cтapини, ĸoитo cъщo щe бъдaт пoдлoжeни нa cъглacyвaнe oт cтpaнa нa Mиниcтepcтвoтo нa ĸyлтypaтa.

https://littlebg.com/otkriha-kolona-ot-rimski-imperator/

[Hatshepsut]

Нови находки променят историята на Троянския манастир

Древни ценности и оръжия са били открити до стените на Троянския манастир "Успение Богородично", съобщи игуменът на светата обител Величкия епископ Сионий.
По думите му, при прокопаване на дренаж и разчистване на манастирското гробище, работници са намерили върхове на копия и стрели, сечени монети, пръстени, кръстчета и други предмети, предаде БТА.

Според него, след всеки дъжд пръстта се отмивала и излизали нови артефакти.
Находките вече били изложени в обновения музей на манастира.

Дядо Сионий каза още, че в костницата под олтара на храма имало древна колона с плоча върху нея, зазидана в основите му.

Игуменът смята, че ако се направят нови проучвания, може да се окаже, че манастирът е съществувал много преди 1600-та година, когато се предполага че е основан.

Епископ Сионий поясни, че чрез Светия синод на Българската православна църква ще се обърне към Министерството на културата, за да се предприемат необходимите действия за проучване, което по думите му, може да промени историята на светата обител.

Миналата година при разчистване на монашески килии в най-старото - западно крило на манастира бе открита уникална находка - два черепа на монаси-революционери, посечени в двора през 1876 г.



Три години по-рано открит в манастира бе открит и изгубеният и дълго търсен Троянски Дамаскин - уникален ръкописен възрожденски сборник от 1745 г.



http://dnes.dir.bg/

[Hatshepsut]

Сечива и накити свидетелстват за живота в Состра през античността:

Колективна находка от сграда в рамките на кастела зарадва екипа на проф. д-р Иван Христов от Националния исторически музей.
22 железни инструмента, бронзови гривни и сребърни обици от края на IV век бяха открити при разкопки на кастела Состра край с. Ломец близо до Троян. Екипът на проф. д-р Иван Христов от Националния исторически музей се натъкна на интересната колективна находка при проучването на сграда с каменна основа и двуетажен план. Сред инструментите има разнообразни селскостопански сечива, които дават представа за живота на обитателите на кастела през този период. Но камерата на Archaeologia Bulgarica засне не само находките, а и зидовете от всички възможни ъгли, без да пропуска разкритата наскоро пътна настилка…

[Hatshepsut]

Селище от бронзовата епоха е било открито край ловешкото село Владиня при разкопките за новия газопровод

Селище от първата половина на второто хилядолетие пр. Хр., от бронзовата епоха, както и некропол от началото на 3-ти век пр. Хр. са открити на около два километра и половина северно от ловешкото село Владиня. Археолозите попаднали на находките при разкопките край Ловеч по трасето на бъдещия газопровод, чийто проучванията се финансират от инвеститора „Булгартрансгаз“, който ще строи големия инфраструктурен проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на територията на България от турско-българска граница до българско-сръбска граница“. Това съобщи за БТА Мая Димитрова, археолог от Регионалния исторически музей в Ловеч и научен ръководител на разкопките в района.
По думите й засега има частично проучени запазени в различна степен части от четири жилища, изградени от преплетени пръчки и глина – колово-плетна конструкция, с тънки стени. В къщите и извън тях са открити огнища.
Предполага се, че селището не е обитавано дълго, не повече от няколко поколения са живеели в него. Хората основно са се занимавали със земеделие, застъпено било и скотовъдството, тъй като са намерени доста животински кости.
Има данни, че жилищата са били унищожени от пожар, добави Димитрова.
Открити са също кремъци, фрагменти от керамични съдове, кремъчни сечива с назъбен ретуш, тежести за вертикален тъкачен стан, прешлени за вретено, фрагменти от каменни брадви и др.
По време на разкопките археолозите са попаднали и на некропол от началото на 3-ти век пр. Хр. До момента са разкрити 13 гроба.
Според Мая Димитрова откритията са ценни, тъй като периодът е слабо проучен в Централна Северна България.

http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2055058

[Hatshepsut]

Луковитско тракийско съкровище

Тракийско сребърно съкровище датирано към втората част на 4-ти век пр.Хр.
Открито е случайно през 1953 година край Луковит. Състои се от две групи предмети:

- пластинки, апликации за конско снаряжение и
- съдове (9 съда от които 5 фиали, 3 кани и една купа)
Предметите са изработени от сребро като на места някои от тях са позлатени с цел подсилване на художествените образи и за подчертаване на украсата. Фиалите и купата са богато украсени с орнаменти изобразяващи растителни форми, човешки глави и други художествени елементи. По пластинките апликации често се срещат изображения на животни: лъв, грифон, куче, елен и др. Срещат се и изображения на конници, които са много характерни за тракийското изкуство. На две пластинки от луковитското съкровище е изобразен лъв нападащ елен паднал на колене под тежестта на хищника. В трета пластинка двама конници преследват лъвове, които вече застигнати падат под копитата на конете. Тези сцени в тракийското изкуство имат и определен социален смисъл. Те са свързвани с възвеличаване на царската власт. Владетелите и техните дружини разпространявали с всички възможни средства легендите за необикновения си божествен произход и дори с украсата на конската сбруя карали обикновените поданици да вярват в това и да им се подчиняват.

[Hatshepsut]

Осъмски исторически разкази - Епизод 1 Тракийски съкровища от Ловешко

[Hatshepsut]

Металургичен център от Първото българско царство разкриха край село Брестница

Средновековно селище от Първото българско царство и металургичен център от този период разкриха археолози в района на Ловешкото село Брестница. Разкопките са на мястото, където се изгражда нов участък от автомагистрала "Хемус". При направените разкопки археолозите са открили находки от периода на Първото българско царство от 9-и 10-и век.

"Сред тях са пет металургични работилници с отлично запазени пещи за топене на желязна руда и над 10 жилища, вкопани в земята, характерни за този период, като находки, впечатляващи са тези предмети, които са остатък от производството. Руда са взимали от близката Васильовска планина. Движимите находки са също множество, имаме въоръжение, множество стрели, имаме нагръдни кръстове от групата на така наречените "енколпиони", пръстени, керамични съдове, един богат репертоар от находки, които в даден момент ще бъдат представени и отнесени в музей", каза в предаването "Рано в неделя" д-р Стилиян Иванов от Националния археологически институт.

При разкопките са открити три пещи, които не са работили синхронно едновременно. Как са използвани пещите за топене на руда, допълни археологът:

"Запълват я с пластове от дървени въглища и руда, след което запечатват входа посредством тази керамична вратичка, от която е останало това парче, след което през малък отвор вкарват керамична тръбичка и с мяхове помпят докато достигнат температура от 1200, 1300 градуса докато се получи този полуготов продукт, който те дообработват в тази пещ, която ние наричаме ковашка".



https://bnr.bg/post/101316276/metalurgichen-centar-ot-parvoto-balgarsko-carstvo-razkriha-krai-selo-brestnica

[Hatshepsut]

Редки монети от 1-2 век, останки от древен олтар и оброчна плоча с посвещение на бог Херакъл са част от археологическите находки на "Гергьова черква" край Троян

http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2283817

Ловеч, 26 септември /Даниела Балабанова, БТА/
Редки монети от 1-2 век, останки от древен олтар и оброчна плоча с посвещение на бог Херакъл са част от археологическите находки в местността "Гергьова черква" край троянското село Дълбок дол, съобщи заместник-директорът на Националния исторически музей проф.Иван Христов. Той представи резултатите от тазгодишното археологическо лято край Троян и от ръководените от него разкопки на антично светилище и раннохристиянската базилика в местността "Гергьова черква, откъдето се счита, че църквата носи името на Свети Георги. Това е паметник на културата от национално значение, най-ранната църква на в община Троян и една от най-ранните в Северна България. Обектът попада на територията на общински имот, в границите на археологически комплекс "Состра", на около един километър южно от крепостта.
По думите на проф. Христов този обект исторически е бил открит през 1979 г. от д-р Георги Китов. Предполагал е, че това са основите на параклис, а според местните това е Гергьова черква.
"През 2003 г. проведохме проучвания и до голяма степен разкопахме въпросната базилика, 90 процента от плана й беше изяснен. В следствие на нашата навременна намеса за консервация успяхме да съхраним зидовете на този прекрасен паметник. Той е дълъг близо 30 метра, широк е 10 метра. Има странични помещения и очевидно не е обикновена църква, а енорийска, която е обслужвала ритуалните нужди на голяма част от населението в кастела "Состра"", посочи археологът.
Това лято екипът на професора североизточно от апсидата на църквата е открил пласт от предхристиянски период, редки сребърни монети от 1-2 век, множество керамични фрагменти, следи от стъклени съдове, хематитова руда, няколко фрагмента от оброчни плочки, сред които посвещение на бог Херакъл. "Вече знаем кое божество е било почитано преди да бъде изградена в средата на 4-ти век базиликата. Разкрихме и останки от древен олтар, покрит с римски керемиди, където са изпълнявани обреди", каза Христов.
Той добави, че самата Гергьова черква е построена върху скален гребен, чиито ребра прозират на земята. Това е довело до бързото унищожаване на предхристиянския пласт от християните и останките от по-ранните култови дейности са унищожени.
През август и първата половина на септември специалистите са проучили южната периферия на базиликата. Направили са десет сондажа на повече от 200 кв. метра проучена площ. Открили са южна постройка, която би могла да бъде интерпретирана като кула.
Разкрити са и монети от 5-ти век, две монети с лика на император Юстиниан Велики, както и медна монета от 12-ти век,
Според проф. Христов базиликата продължава да съществува целия четвърти век, използва се до началото на 6-ти век, а има данни, че мястото продължава да бъде свято и по времето на Второто българско царство.

[Hatshepsut]

Древни селище и некропол бяха открити край Ловеч

https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/620371

Селище от Средната бронзова епоха, от края на третото хилядолетие и началото на второто пр. Хр., и плосък некропол от Късно класическата и Ранно елинистичната епоха, от втората половина на 4-ти и началото на 3 век пр. Хр., са разкрити край ловешкото село Владиня по време на археологически разкопки.

Те са част от спасителните проучвания, извършени през 2019 г. и 2020 г. при село Владиня и град Летница, във връзка с изграждането на преносен газопровод - т.нар. Балкански поток, съобщи за БТА ръководителят на разкопките край Владиня Мая Валентинова.

По думите ѝ двата обекта са предоставили много хубави и с висока научна стойност резултати, които са обогатили фонда на Регионален исторически музей - Ловеч.

"Върху цялата проучвана площ ние регистрирахме и документирахме останки от жилища, различни стопански постройки. Селището е било опожарено, еднослойно е, кратко обитавано. Жилищата са изградени с класическата за праисторията техника от кол-плетна конструкция, омазана с глина. Останките не бяха много масивни и според дебелината на откритите от нас мазилки се предполага, че стените са били с дебели от 10 до 12 см", разказва Валентинова.

Разкрити и проучени са огнища, отоплителни и готварски съоръжения, керамични съдове, предмети, свързани с бита, накити, сечива и др. Откритият плосък некропол е изненада за археолозите.

"Това е шанс да добием представа за демографската картина на по-обикновеното население, погребвано в плоски некрополи. Проучили сме 18 гроба от този период. Шестнадесет от тях са с трупополагане и два с трупоизгаряне", разказва археологът.

Най-важните резултати от проучванията са представени в изложба "Владиня и Летница. Нови археологически проучвания в Ловешкия регион", експонирана в зала "Покрит мост" на Регионалния исторически музей в Ловеч. Те могат да се видят и в каталога "Археологически проучвания в Ловешко. Минало и настояще".

В книгата са представени находките във Владиня и Летница със снимков материал, а втората част на каталога е посветена на проучванията в Ловешки регион, които продължават над 120 години.

[Hatshepsut]

Археолози разгадават тайните на хълма калето при село Дебнево, община Троян


Панорамен изглед към крепостта при с. Дебнево, след приключване на тазгодишните проучвания

https://troyanexpress.com/2020/11/arheolozi-razgadavat-v-debnevo/

Обект „Късноантична и средновековна крепост в м. Калето при с. Дебнево, общ. Троян“ се локализира в границите на съвременното село, на 0,3 км източно от центъра, върху куполообразно възвишение на левия бряг на р. Видима, с максимална надморска височина 353,94 м и 18 дка укрепена площ. Крепостта на хълма в м. Калето е била обект на редовни археологически проучвания в продължение на 12/14 последователни кампании с различно времетраене от 1974 до 1987 г. Към момента, на площ от няколко декара са разкрити голям брой архитектурни структури (крепостни стени, жилищни и стопански сгради, производствени съоръжения), които са запазени до днес чрез съвременните методи на реставрацията и консервацията. Разкритите и консервирани до момента структури в м. Калето се отнасят към периода на късната античност и Второто българско царство (XII – XIV в.). Укрепителната система се състои от две паралелно-концентрични крепостни стени, снабдени с правоъгълни кули, две порти за коли и една за пешеходци. При североизточната част на укрепената площ са разчистени основите на поне 17 отделни жилищни, стопански/занаятчийски сгради, както и такива свързани с пребиваващия гарнизон. Освен посочените структури, при северозападната част на хълма е проучен частично християнски некропол, от който са разкрити 145 гроба. Наред с тези, отнесени към времето на царете Иван Александър (1331-1371 г.) и Иван Шишман (1371-1395 г.), са открити и християнски гробове от периода на османското владичество (ХVІ–ХVІІ в.).
     От 2019 г. насетне обектът се проучва от археологически екип с ръководител гл. ас. д-р Стилиян Иванов (НАИМ-БАН, филиал Велико Търново) и научни консултанти проф. д.изк. Константин Тотев (НАИМ-БАН, филиал Велико Търново) и доц. д-р Сергей Торбатов (НАИМ-БАН).
Сред най-ранните разкрития на археолозите през 2020 г., внимание заслужава халколитна каменна брадва (V хил. пр. Хр.) и едно измазано с глина кръгло огнище от периода на късножелязната епоха (IV – III пр. Хр.). Около последното са открити и следи от разрушена наземна паянтова постройка с голямо количество сива монохромна керамика, парчета от съдове работени на ръка и два глинени прешлена за вретено. Пластът с материали от късножелязната епоха е достигнат във всички части на проучваната площ. Непосредствено върху него лежат основите на късноантичните градежи. От тях частично са разчистени останките на поне две помещения от сгради. Зидовете с дебелина 0,70 – 0,80 м са строени от едри и средно големи ломени плочести камъни на спойка от сиво-жълтеникава глина. В запазения пласт от това време е открито голямо количество обикновена сиво-черна керамика, работена на бързо грънчарско колело и няколко медни монети, датирани в края на IV – V в.
   По-късно, за следващия период на обитаване, екипът на д-р С. Иванов установява, че късноантичните градежи са нарушени от построяването на едно полувкопано старобългарско жилище от епохата на Първото българско царство. То е без каменна облицовка, с почти квадратен план. От него в западния ъгъл е запазена каменната печка. Подът е измазан с глина, която наместа е отухлена от силен огън. В източната срещуположна част се намира и едно каменно огнище, изградено от вертикално побити плочи. От вътрешността на жилището произхождат три изцяло запазени кръгли хромела, две коланни апликации със сърцевидна форма и една медна обица, малко количество керамика работена на ръка и бавно грънчарско колело, отнасящи се към времето от края на IX до първа половина на Х в.
 С по-късния средновековен период на обитаване се свързват два фрагмента от полувкопани жилища с еднолицев каменен градеж. Според материалите, намерени в близост, те могат да се отнесат към периода на Второто българско царство. От там е част от дъното на една купа със сграфито украса, голямо количество обикновена керамика изработвана на бързо въртящо се грънчарско колело и монети от XIV в. В повърхносния пласт, над изброените структури са намирени и две находки от късното средновековие: керамична лула и една сребърна монета.
   Проведените през 2020 г. разкопки са доказали категорично, че късноантичната и средновековна крепост при с. Дебнево е значим многопластов обект с висок научен потенциал. Осигуреното финансиране от Община Троян и Министерството на културата е дало възможност за работа на по-голяма площ, в сравнение с миналата 2019 година, когато източникът на средства е бил само един. Паралелно с разкопките е отделено време и за цялостно почистване на терените със запазени върху близо 5 дка архитектурни структури, с цел възстановяване на геодезичния план и достъпа до обекта.
В момента всички открити находки се почистват от реставратор, след което ще бъдат предадени във фонд „Археология“ към Музея на занаятите – Троян. Според Иванов, проучванията и поддръжката на обекта трябва да продължат в дългосрочен план. Последното ще създаде необходимите предпоставки за предприемане на допълнителни консервационно-реставрационни работи, които да доразширят и допълнят вече разкритата и запазена архитектура, с цел утвърждаването на обекта в музейната мрежа и общинските туристически маршрути.

Археологът изказа специалната си благодарност за финансовата подкрепа от Министерството на културата, Община Троян и особено на кмета г-жа Донка Михайлова.

[Hatshepsut]

Крепостта "Калето" - обитавана от 2 400 години

Трети сезон продължават археологическите проучвания на късноантичната и средновековна крепост в местността "Калето" край село Дебнево.
Разкопките на крепостта са започнали през 1974 година, когато са открити  множество археологически структури, крепостни стени, жилищни и стопански сгради от античната, късноримската, ранновизантийската и средновековната епоха, заедно с християнски некропол от периода на Новото българско царство и късното Средновековие.
След прекъсване от 30 години, днес ръководител  на археологическата експедиция  е д-р Стилиян Иванов от Националния археологически институт с музей към БАН.
Тази година екипът на Стилиян Иванов е проучил 200 кв. метра площ. Достигната  дълбочина  2,20 метра. Разкрити са находки от различни епохи. Те доказват, че от 2400 години, с леки прекъсвания, обектът е бил постоянно населяван.
Д-р Стилиян Иванов разказва за живота по тези земи през различните епохи. Тази информация се базира на откритите останки от укрепления, зидове, крепостни стени, вкопани жилища- някои снабдени с отопление, на намерените монети,  керамика, медни и бронзови апликации за колани, артефакти и много други предмети. Различните културни пластове говорят за живота на хората и събитията през тези хилядолетия.
Целите на проучванията в местността "Калето" е прецизното изясняване  хронологията на съществуване на крепостта и пълното социализиране на обекта, за да бъде включен към туристическите маршрути в област Ловеч и община Троян.

[Hatshepsut]

Златна монета и други находки разкриха археолози на крепостта „Калето“

Ценни археологически находки, сред които и златна монета от времето на византийския император Юстиан разкриха археолозите на крепостта „Калето“ в троянското село Дебнево.

Крепостта  най-вероятно е била късноантичен и средновековен град, но археологическите проучвания показват живот на това място още от каменно-медната епоха, поясни ръководителят на експедицията Стилиян Иванов от Националния археологически институт.



„Но сериозна отседналост се наблюдава  вече в периода на късножелязната епоха,  около 5-4 век преди Христа.

В момента стоя върху тракийския пласт с характерните  находки от това време, обилно количество керамика. В късноримския период тук е била изградена крепост.“

Освен златната монета от шести век при разкопките са открити и множество други монети и предмети от старобългарската епоха и Средновековието.

„Имаме една закопчалка за книга средновековна, което говори за книжовност тук през 10-11 век, един сребърен грош на Иван Шишман, ето тази прекрасна пинсета от Средновековието, части от свещници, ножове, токи,  пръстени, прешлени за вретено, обкови, накрайници.“, каза още Стилиян Иванов.

https://bnr.bg/post/101506681/zlatna-moneta-i-drugi-nahodki-razkriha-arheolozi-na-krepostta-kaleto

[Hatshepsut]

МИЛИАРНА КОЛОНА В ЧЕСТ НА ИМПЕРАТОР ТРАЯН ДЕЦИЙ е най-впечатляващото откритие на този археологически сезон в римския крайпътен комплекс Состра край с. Ломец, община Троян. Archaeologia Bulgarica поздравява екипа на проф. д-р Иван Христов (НИМ) за интересната находка.
Вече се знае, че колоната е била издигната от градския съвет на Никополис ад Иструм в края на 249 г. Върху нея е изсечен 13-редов надпис на латински език, разчетен от Николай Шаранков (СУ „Св. Климент Охридски“). Текстът доказва, че през Состра (крайпътна станция и кастел) е минавал не само пътят за Филипополис – Ескус, но и друга важна за провинция Долна Мизия артерия в посока Никополис ад Иструм. Вероятно издигането на колоната е било свързано с преминаването на самия император, за който се знае, че е загинал две години по-късно в битка с готите при Абритус (днешен Разград), коментира проф. Христов.
Колоната е вторият подобен паметник в зоната пред главната порта на кастела. Първата бе открита през 2016 г. едва на 5 м северозападно – с посвещение на император Филип I Араб, а нейното точно описание с коментар бе публикувано в сп. Archaeologia Bulgarica (2/2019 ).

Милиapнa /пътнa/ кoлoнa в чест на император Траян Деций е открита по време на археологически разкопки на pимcкaтa кpaйпътнa cтaнция "Cocтpa" край троянското село Лoмeц. Состра е древна римска крепост, разположена на около 16 километра от Троян.
Целта на археологическите разкопки  на римската крепост Состра това лято е била откриване и проучване на най-старата крепостна стена в Кастела.

"Най-ранната крепостна стена на Состра от края на първи и първата половина на втори век открихме основите на тази стена, която е изключително важна за ранната история на крепостта Состра", каза за БНР ръководителят на проучванията проф. д-р Иван Христов от Националния исторически музей.

Най-ценното откритие на крепостта Состра това лято е милиapнaта колона, посветена на император Траян Деций управлявал в средата на III век.

"Една милиapнa кoлoнa, която съдейки по името отбелязва разстоянието между крайпътните станции в римската империя. Това е втората милиapнa кoлoнa, открита в археологически контекст, т.е. на място пред главната порта на Кастела, първата беше открита 2016. На тази милиарна колона, която ви изглежда като едно безобидно парче камък е изписана много история. Върху 13 реда надпис на латински научаваме, че местния гарнизон на крепостта Состра са почели император Траян Деций. Историята му се свързва много пряко с дунавските провинции и Балканските провинции на империята. За голямо нещастие в 251 година той  и синът му Херений Етруск са заклани от готите при Абритус  - днешният Разград".

По думите му Траян Деций е един от императорите, които се опитват да спасят империята и дунавските провинции от готите, не успяват.

https://bnr.bg/horizont/post/101519449/miliapna-kolona-v-chest-na-imperator-traan-decii-e-otkrita-krai-troanskoto-selo-lomec