Гергьовдень

[Hatshepsut]

Гергьовден


Български обичаи на Гергьовден. Фото - Елена Манджукова

Гергьовден е най-големият български пролетен празник, за който в народните песни се пее, че е ,,по-личен и от Великден". Празничната обредност е всеобхватна, тя пронизва Всички области на стопанското и социалното битие на народа. Причината е преди всичко в календарния момент - Гергьовден е в разцвета на пролетта, след него вече идва лятото.
Свети Георги е може би най-почитаният светец на българите. Той властва над нивите и стадата, от него зависи тяхното плодородие; фолклорът го надарява с мощ и юначество, които го представят като пръв змееборец, побеждаващ ламята и ,,отключващ" извори и реки, дъждове и роса. В народното въображение и иконографията той винаги е на кон и въоръжен, а в нозете му е убитата ламя.
В литературата все още е спорен въпросът кои предходни езически божества е онаследил св. Георги. Според различните виждания той носи черти на гръмовержеца Зевс и славянския Перун, на тракийския Дионис и много популярния в нашите земи Тракийски конник – Херос.


Макар и твърде условно, тъй като са преплетени и преминават едни в други, обичаите и обредите на Гергьовден може да се обособяват в няколко основни кръга. Първият е свързан с дивата природа и включва кършенето и накичването със зеленина, събирането на билки и треви, къпането и миенето с вода и роса. Преди изгрев се берат лековити билки и треви, от тях се вият китки, които връзват на котлите за мляко, хвърлят в нощвите и върху печеното агне, закьрмват с тях овцете и добитъка, запазват ги за лек през годината. Рано сутринта здрави и болни, а най-вече безплодни жени, се валят в роса по поляните (често голи или разголени), къпят се в реки и извори, мият се или се пръскат с вода. Голямото многообразие на тези магически действия почива на всеобщо разпространената представа, че в навечерието на Гергьовден зелената растителност и водата имат силата да дават здраве и плодовитост. Вярва се, че в нощта срещу Гергьовден (както преди всеки граничен момент на преход към нов годишен цикъл или сезон) ,,небето се отваря", настъпва време, в което се събуждат демоничните сили на хаоса, земя и небе влизат в досег и конфликт.


Ядрото на втория основен кръг обичаи и обреди е свързано с овцевъдството и скотовъдството - св. Георги в народните представи е най-могъщият покровител на стадата. Към този кръг принадлежат: обредното извеждане на стадото на първа зелена паша, обредното доене на овцете, първото вкусване на мляко и млечни продукти. Подкарването на овцете на паша става със зелена пръчка. Задояването включва обредното подбиране на първата овца за доене; окичване на ведрата за мляко и бухалката за биене на масло, кошарата и овцете със зеленина и китки от билки и цветя.


За празникът е характерен и обредът с коленето на агне в чест на светеца, покровител на овцете. Обикновено се избира първото родило се мъжко агне. Преди да се заколи, то се окичва с венец, захранва се със зелена трева, трици и сол и се запоява с вода; на десния му рог се запалва свещ, свещеникът или стопанинът го прекадяват с тамян. Някъде в устата на агнето слагат бучка каменна сол или малко колаче, които после дават на другите домашни животни. Агнето се коли вкъщи при огнището или до източната стена на къщата, като се гледа кръвта му да изпръска стената. По опръсканата на стената кръв гадаят за реколтата през годината или за здравето на домашните. Останалата кръв се събира в съд и се заравя в земята на място, където не се стъпва.


В южна България често колят агнето в градината под плодно дърво и оставят кръвта да попие в земята. В Западна България го колят при река и пускат кръвта да изтече в нея. Обща е представата за предпазващата сила на кръвта. С нея правят кръстен знак по челото и бузите на децата; бележат праговете на вратата или ъглите на стаята и др., за да се предизвика здраве и да се отпъдят магии и болести. Костите на агнето след празника се заравят в мравуняк (,,да се въдят овцете като мравки"), на нивата или пък ги хвърлят в реката (,,да тече млякото като вода").


Запазва се кокалчето от десния преден крак на агнето - с него на другата година украсяват гергьовденските обредни хлябове. Пази се и костта от предната плешка - с нея лекуват децата. Агнето се пече цяло и цяло се отнася за освещаване в църква или направо на празничната трапеза, където свещеникът или най-старият стопанин го прекадяват.


Другият обичайно-обреден кръг обхваща приготвянето на обредните хлябове. Тестото за тях се замесва от момиче, млада булка или по-възрастна стопанка, но винаги да са чисти (без мензис). Месачката е облечена в прано и ново (често в булчинска премяна), закичена с китка с червен конец. Такава китка има и в ситото, и в нощвите. Водата за забъркването на кваса и месенето на хляба е прясна, с натопени в нея билки и цветя. При месенето нощвите се подстъргват със сребърна гривна или сребърна пара. Омесеното тесто се покрива с женска риза - да се раждат женски агънца. Гергьовденските обредни хлябове се делят на три групи - за празничната трапеза, за обичаите на кошарата, за раздаване за здраве.
Обредите от следващия кръг се обединяват около празничната трапеза. Тя обикновено е общоселска и се прави на зелено - край селото (на оброк, кръст, параклис, манастир) или в черковния двор. Освен агнето тук се носят и други храни, чието първо консумиране има обреден характер: прясно издоено мляко, подсирено от него сирене, квасено мляко, пресен чесън, който също за пръв път се къса и яде. На осветената трапеза жените най-напред си раздават от всичко една на друга, като обикновено започват от кумата. В някои източни райони младите булки отначало стоят прави край трапезата, ,,за да стават високи конопите", после хукват да бягат, а децата ги замерват с трохи за плодородие.
Около времето на трапезата се изпълняват обичаи и обреди с брачна насоченост. Жените замерват тазгодишните младоженци с бучка сирене за плодовитост.
Поредният обичаен кръг обхваща празничното веселие. Край трапезата и през целия ден се играят гергьовденски хора. Играе се на песен, а песните имат религиозно-митичен или баладичен характер, с мотиви за змейове и самодиви и с основния мотив за св. Георги, който обикаля полето, побеждава ламята и отключва влагата и плодородието.



За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Информационна Агенция Фокус са използвани следните източници:
*Български обичаи и ритуали, автор – Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2005
*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Календарни празници и обичаи на българите - В.Бенина-Маринкова - издателство АИ Проф.Марин Дринов, 2003
*Архив на Агенция "Фокус" и други.

[Hatshepsut]

Гергьовден


Българки. Фото: Асен Великов

Всяка година на 6 май е денят на свети Георги - покровител на овчарите и стадата, а също така и на войниците. Заедно с Великден се смята за най-големия пролетен празник. Затова се нарича Зелен Георги (или Цветен Георги). Гергьовден се празнува 6 май по цялата българска земя, като най-големия пролетен празник. Практикуваните векове наред обичаи, обреди и магически практики ни отвеждат в най-дълбока древност, когато връзката между човека и природата е била изключително силна и важна. Когато растенията или животните са обожествявани и убивани, за да се възродят отново, а в по-късен период пренасянето на жертва на същият този бог. Гергьовден се празнува в деня на християнският светец Георги Победоносец, живял по време на император Диоклетиан (284-305) в Малоазийската провинция Кападокия. Свети Георги е смятан за покровител на стадата и овчарите. Гергиов ден поставя началото на лятото и новата стопанска година. Празникът е свързан с богата и сложна обредност, която засяга много страни от живота на човека. Приготовленията започват от предният ден с брането на цветя, заленина и цъфнали клони. Всичко е закичено с венци и зелени клонки - главите на хората, къщите, кошарите. Не случайно празникът се нарича Цветен Георги.
   
      Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на свети Георги. В деня преди Гергьовден селяните забиват в средата на нивите си раззеленил се клон от бук, за да шумят и изкласят житните класове и другите посеви да дадат добра реколта. На вратата на всяка къща се закачват букови клонки, разцъфтял глог, люляк или други цъфнали храсти. На Гергьовден домакините окичват чешмите и кладенците със зеленина и пускат в котлите с вода стрък коприва за здраве.
      Този ден се замесват обредни хлябове. Тестото се замесва с цветна вода и се оставя да втаса, завито с женска риза, отгоре с китка здравец, вързана с червен конец - да се раждат женски агнета. Обредните хлябове се украсяват с агнешко кокалче или други украси според предназначението си - за трапезата, за овчарите, за кошарите и за здраве.
        Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава. Клането става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече. Ако през лятото кръвта започне да ври-ще бие градушка. С жертвената кръв бележат челата на децата и праговете на къщите да не влизат болести и магии.
      Гергьовденското агне се пече цяло. Украсява се със зеленина.
Гергьовденската трапеза е обща и се прави на зелено. Освен агнето и обредните хлябове тук се носят мляко, пресен чесън, който сега за пръв път се къса, червено вино. На общата трапеза всички скарани трябва да се помирят, всички да се опростят, споровете да се изгладят. Агнето се разчупва и една част се заделя за другият ден - Ранополия, когато трябва да се хапне от агнето. Костите се заравят в земята, за да се плодят овцете. Запазва се кокалчето от предният крак за обредните хлябове. С него се цери и болно гърло на децата - нагрява се и кокалчето се залепва на гърлото.
          На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино.
      След обяда се играят хора и се връзват люлки; които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината.
            Широко разпространено е вярването, че срещу Гергьовден играе имàне - огън излиза там, където има заровено имàне.
      На Гергьовден се сключват новите договори между калфи и чираци, овчари и ратаи, тъй като народът дели годината от Димитровден до Гергьовден, и от Гергьовден до Димитровден.

http://bgpraznici.dir.bg/_wm/pbasic/?df=534315&GDirId=49ed387ed6b96ff3a10290619b211cb8

6 май - Гергьовден

Под християнската същност на св. Георги Победоносец се откриват древномитологични реликти; той е героят мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон),  той възстановява хармонията на битието. В това отношение св. Георги изключително много се доближава до типа на културните митологични герои, демиурзи, които унищожават хтонични чудовища.
  В традицията св. Георги винаги е представен като конник, който не само побеждава змея, но и освобождава девойката, предопределена за жертва. Така е изграден и образът му в народните песни, а дори и в иконографията. Всъщност това е една метафора за победата над студа, зимата, злото и освобождаване на пролетта и растежа. Така славянските народи пренасят върху християнския светец някои от чертите на пролетните божества на плодородието, а Гергьовден става сезонна граница в скотовъдния календар.

  Обредните практики почти изцяло имат езически характер; жертвоприношението на агне (курбан) и месенето на обреден хляб, наречен за св. Георги, са не само израз на почит, но и издават желанието на скотовъдците да заслужат покровителство над стадата си. Те са жертване на скъпото, лишаване от него, своеобразна смърт, която трябва да предизвика нов живот и изобилие. Тематиката на някои от тъжовните песни, които се изпълняват на празника, дава възможност да оценим действителната стойност на тази жертва; а поръсването на лехите с кръвта на агнето е особен вид "засяване" с плодовитост. Така жертвата става предпоставка за бъдещото раждане.

  С идеята за преход към новата скотовъдна година са и останалите обичаи, защото според нашата традиция природното и социалното трябва да са в успоредно развитие. Люлеенето, напяването на пръстените, събличането и забраждането на младите булки - това са практики със соционормативен характер. Първите две са от инициален  тип и са със сватбена насоченост (продължаване на рода). Третата  ярко демонстрира приемането на младите в групата на зрелите жени, върху които лежи част от семейната тежест, т.е. това е тяхната социализация.

к.ф.н .Томислав Дяков "Празници и вярвания на българите"

http://margaritta.dir.bg/04vreme.htm

[Hatshepsut]

На 6 май честваме възраждащата се природа и тържеството на живота

Гергьовден е един от най-тачените християнски празници в България - не само защото георгевците у нас са много, не само защото светият Победоносец е един от любимите ни светци, но и защото гергьовденската трапеза по право и по обичай заема трето място след коледната и великденската. 6 май е официален празник в Република България, Ден на храбростта и Българската армия.

Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден, отбелязван от около 200 хиляди души. В българския народен календар той е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Чества се във всички територии, населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това място в празничния календар определя и богатата му обредност.

Св.Георги по традиция е възприеман от нашия народ като повелител на плодородието - той отключва изворите, побеждавайки ламята, и е покровител на земеделците, най-вече на овчарите и стадата. Този празник е много древен - според някои автори той идва от траките, според други следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия. Но така или иначе в традиционната ни духовна култура той е един от най-големите празници, дори по-почитан и от Великден, щом в някои народни песни се пее: "Хубав ден Великден още по-хубав Гергьовден."

В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отивали на някоя ливада или поляна, където ходят боси, мият ръцете и лицата с роса или се търкалят в мократа трева, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е "повито с блага роса". Това се прави за здраве и да не те боли кръст през годината, а безплодните жени - с вярата, че така ще станат плодовити. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила. По някои места в този ден се практикува обредно къпане в реки и извори. Има обичай да се носи в къщи вода. На някои места тя се носи в пълно мълчание - т.нар. мълчана вода, с която се замесват обредни хлябове.

Казват още, че на този ден водата е толкова лековита и даваща сила, че дори мечките се къпят за първи път в годината на Гергьовден. Повсеместно е вярването, че дъждът на този ден е особено плодоносен - "Всяка капка носи жълтица".

Освен вода, хората носят у дома си и свежа зеленина (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с която окичват вратите и праговете на къщите, оборите и кошарите, слагат ги на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят венци и ги слагат на главите на домашните животни. Ергените кичат със зеленина дворните врати на любимите си, а момите вият китки и венци и ги слагат в косите си. Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и задявки. Вярва се още, че както на Еньовден, така и рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна сила и затова се берат и билки. На този ден стопаните вземат първото червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, обикалят с него нивата и го заравят в средата й. Другаде вземат слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота или я палят на високи места из землището на селището, за да не пада гръм и да не вали градушка. На съдовете, в които доят овцете, се слага здравец, босилек и други зелени билки или се забождат раззеленени клонки в средата на имота.

Според народните представи св. Георги е най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредите са насочени към тях. На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на по пас), като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят врата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата й с предварително подготвен венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои, е украсено също с венци или пресукани бял и червен конец. По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен "гергьовски камък" с естествен отвор.

Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб. Повсеместно разпространен из цялата българска етнична територия е обичаят на Гергьовден да се коли агне.

На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне, защото: "къща, дето не се заколи агне на този ден, считала се вън от вярата."

Празничната трапеза обикновено била общоселска. Правела се някъде на зеленина - обикновено при оброчище, параклис или манастир. След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и др. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.

В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, "за да стават високи конопите", а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На празничната трапеза (както и през целия ден) цари веселие и се играят т. нар. "гергьовденски хорà". Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св.Георги - обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.

[Hatshepsut]

Ритуали за Гергьовден

При взаимодействие на човека и природата се пораждат разнообразни магически практики. Те се свързват с ловния период и събирателството от миналото. Затова запазването на кожата и заравянето на костите на жертвеното животно, свързваме с идеята за възраждане на убитото животно.

Събиране на билки

Събиране на зеленина и лековити билки води началото си от събирателството в миналото. Смята се, че билките, които се берат на Гергьовден имат голяма лечебна сила. Затова в навечерието на празника или рано сутринта на Гергьовден момите, момците и младите булки се събират на групи. Обикалят по поляните и ливадите, край реките и берат цветя, кършат разлистени клонки, пеят гергьовски песни. Момите и ергените се окичват с цветя и клонки. Закичват се и стопанските постройки, кошарите и вратите на къщите.

В Трънско отбелязват Гергьовден с ритуала ,,За цвеке". Това е стародавен ритуал, който събира рано сутрин млади и стари в планината. Това са така наречените ,,цвекяре". Отиват в планината, газят в мократа трева и берат гергьовче или както там го наричат джурджовче. Това жълто горско цвете е символ на здраве и дълголетие. Ритуала включва и гергьовска закуска на берачите. Това е приготвено чеверме горе в планината от набодени на дълги шишове агнешки главички, украсени с венци от гергьовче и букова шума. След като похапнат ,,цвекярете" слизат долу и подаряват китки гергьовче и разлистени букови клонки, а хората ги благославят, пожелават си здраве и се хващат на хорото. После окичват портите си с гергьовче и сядат на гергьовската трапеза.

Къпане в роса

Според народните вярвания на Гергьовден всичко е покрито с блага роса. Жени и девойки през нощта срещу Гергьовден ходят из росните ливади, събличат се голи и се търкалят върху росната трева. Така те се къпят за здраве и дълъг живот.

Люлеене на люлки

На вече разлистено дърво се връзват люлки и се люлеят на тях на Гергьовден. Вярва се, че така се пренася растителната сила на дървото върху човека по време на пролетното събуждане на природата. Тъй като на люлките се люлеят предимно млади моми и ергени, песни и закачки не липсват. Техните песни и припевки имат любовен и весел характер.

Пеене на пръстени

В цялата страна е познат обичаят надпяване на китки или пръстени. Предимно го свързваме с празника Еньовден, но се среща и на Гергьовден. Така например в навечерието на празника Гергьовден в части от Западна България млади момичета изпълняват ритуала ,,Топене на китките". Прави се за сбъдване на най-съкровените желания и мечти.

Гадаене

Българите са се опитвали да гадаят по времето на някои религиозни празници. Гергьовският дъжд е на добро. Всяка капка дъжд, паднала през този ден става на жълтица. С празника Гергьовден са свързани и много други гадания – за здраве, за богатство, за узнаване на любим.

http://gergiovden.praznuvai.com/rituali.html


Уникален ритуал за Гергьовден пазят жителите на разложкото село Бачево. Традицията е стара и никога не е прекъсвала през годините, защото зарежда местните хора с радост, веселие и надежда за плодородна година. Неомъжените момичета, които участват в ритуала пък вярват, че каквото си пожелаят в деня преди Гергьовден ще им се сбъдне.

За Гергьовден девойките от селото правят специални китки от пролетни цветя. Слагат им нишан - паричка, пръстен или мъниста, за да ги разпознават. Топят цветята в специален съд, който тук наричат кюп.

Пролетните китки на момите са красиви, защото в тях се е огледала природата и защото са символ на пробудилия се нов живот.

Кюпът с моминските китки се слага да пренощува до Гергьовден под трендафил, за да се сбъднат желанията. На празника цветята се изваждат с наричания коя от момите ще стане доктор, коя учител, коя ще е богата, коя ще се омъжи. В ритуала са включени и най-малките.

Соня Кулинчева - кмет на с.Бачево: - Това символизира началото на
новия живот, мъжкото и женското начало освен това е бъдещето на Бачево, което показва, че още с раждането си децата заживяват с традиците на селото.

Хората вярват, че Свети Георги ги пази, защото според легенда когато турците пристигнали по тези земи, той запазил християнството сред местното население със силата си. За празника с венец тук окичват и първото родено агне, за да здрави стопаните и многобройни стадата.

http://bnt.bg/

[Hatshepsut]

Крадене на дете - Народен обичай по Гергьовден

(село Васил Друмев, община Шумен)

Обичаят съществува от много години. Възрастните хора в селото си спомнят днес как, когато са били малки момичета, са извършвали този прекрасен ритуал, без да знаят, че той ще се запази в годините. Традицията не е прекъсвана във времето. Старите хора с умиление очакват всяка година на ,,Гергьовден" кое дете ще се открадне за здраве, а младите семейства, се подготвят от рано за вълшебното събитие.

Обичаят се извършва на "Гергьовден". Наред с приготовленията за големия празник, се крадат за здраве малките деца до 5 години (момиченца и момченца). Обичаят се пресъздава на две места. В домашна обстановка и на мегдана.

 В дома, където живее детето, цари празнична обстановка. На софрата е сложено всичко, като за Гергьовден: овче кисело мляко, прясно овче сирене, пресен чесън, традиционна гергьовска пита, замесена със ,,мълчана вода".

 С приготовленията за празника предстои и един много важен ритуал. Открадването на дете, което се извършва за здраве. В къщата всички знаят за предстоящото събитие, само не трябва да знаят родителите на детето. Свекървата изпраща снахата надалече, за да могат да приготвят спокойно детето за предстоящия ритуал. Идва "крадлата", която ще отведе детето пременено с венче на главата, украсено със здравец и бръшлян. Преди детето да излезе от къщата, неговата баба му слага червена точка на челото от прясната кръв на агнето, заклано предната вечер.

 Жената, наречена "крадла", го отвежда (може на полянка, може и в мазе), но обезателно детето трябва да е седнало на буре, което буре е украсено също с венец от цветя, защото бурето е символ на здравина. В това време идват други жени, близки, които заобикалят открадното дете . Жените държат в ръцете си дарове, приготвени специално за него.

В това време в дома се завръща майката и разтревожена търси детето. Идва разтревожен и бащата. Свекървата им отговаря, че то е открадното за здраве, че на Гергьовден се крадат малките деца, момиченца и момченца за здраве. И може да се откупи детето, само като се занесат дарове. Майката отива и се връща със най-скъпите тъкани дарове. Тръгват със свекървата и близки от семейството да откупят детето.

 Тръгвайки заръчват да се наглежда пеща, защото там е метнато да се пече гергьовското агне.

 Щастлива е майката, че е намерила чедото си. Протяга ръце да си го вземе, но жените не го дават – майката трябва да го откупи с дарове. До три пъти, тя посяга към детето, до три пъти те наричат с добри благословии детето и го даряват, три пъти майката дарява тънки дари жените , като четвъртият път дарява "крадлата" с най-скъпия дар – тъкана кенарена риза.

 Накрая бабата на детето му връзва паричка с червен конец.

 Снахата кани всички у тях на софрата, където ги чака гергьовското агне, хлябът омесен с "мълчана вода". Всички запяват и тръгват към дома на краденото дете.

[Hatshepsut]

Гергьовден


Български момичета на Гергьовден. Фото: Динко Иванов

Автор: Инна Георгиева

На 6 май отбелязваме Гергьовден, може би един от най-големите български празници. Името Георги е най-често срещаното мъжко име в България, изпреварващо дори Ивановците. Празникът предвещава пристигащото лято и е свързан с новата стопанска година - за това денят е изпълнен с много обичаи свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. "Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи" смята народа. Щом вали в деня на Свети Георги плодородна година ще е.

Светията е почитан както от християни, така и от мюсюлмани . В иконите се изобразява на бял кон пронизващ с копие змей - затова се нарича и Свети Георги Победоносец. Според християнското му житие е бил славен военен стратег умрял заради вярата си от меча на император Максимилиан. Българските легенди пък го представят като славен юнак, спасяващ девойка от ламята от долната земя. За това светията се свързва с храбростта на армията, която празнува на същия ден.

Името Георги означава земеделец - гео (земя) и ерго (работя).

Може би един от най-характерните обичаи за Гергьовден е приготвянето на курбан от мъжко агне. На този празник се събира цялото семейство и на трапезата задължително присъства печеното агне и обредния гергьовски хляб. Добре е да има и агнешка дроб-сърма, млечни продукти, варено жито, зелен лук и пресен чесън, баница, винце. А млечни продукти назаем да не се дават.
Днес тези ритуали на Гергьовден се извършват най-често по селата, където все още връзката на човека с природата и земята е по-дълбока. В градски условия успяваме да сложим най-много агнешка плешка на масата, но е добре да знаем, че курбан се нарича само ако си пролял от животното кръв. Малко кръвожадно наистина, но пък това е завещанието на прародителите ни. Ако не да спазваме цялата традиция, то поне да я помним.

През деня на Гергьовден се извършват различни обичаи свързани със здравето. На този ден се заравя в земята и великденското червено яйце, за да е плодородна нивата. Рано сутринта, най-ранобудният прибягва до поляната за коприва и с нея шибва всички у дома по ходилата - да не ги настига злото през годината.
На празника е добре да се отъркаляме в росата за здраве, а който измие лицето си с гергьовски капки от тревата ще прогони луничките. Болните се къпят в "лява вода" - там където реката завива на ляво - за да се излекуват.
Младите жени и децата набират билки - гергьовче, здравец, коприва и чесън - все тревици против "лоши очи" и с тях свиват венци, същите с които ще окичат жертвеното агне, котлето на първото издоено животно и един венец за светеца. Обредно на Гергьовден се издояват животните, а от млякото се дава на всеки близък да пийне, друга част се изсипва в реката да е обилно млякото.

Най-често агнето се заколва на свещено за местността място - оброчище или до източната стена на къщата. Преди това се закичва с венец от билки, нахранва се със зелена, свежа тревичка - да има храна за животните, дава му се да близне сол - за да са сити всички и към рогата му се прикрепя свещичка. Агнето за курбан е винаги първото родило се мъжко агне – най-често бяло на цвят. Кръвта му се излива в течаща вода - за да не спира да тече берекета в къщата. Подобно на ритуала на Великден с първото яйце, с кръвта от агнето се мацват бузките на децата за здраве.

Приготвя се специален обреден хляб украсен с агънца, кошара, овчарска гега. Хлябът и печеното агне се освещават, след което всички се събират на големи трапези, играят ситни хорца, люлеят се на люлки, теглят се на кантар за здраве. А после костите от курбана заравят в земята.

Гергьовски хляб, Етнографски музей "Етър"

Според едно българско предание Свети Георги е брат близнак на Свети Димитър и двамата са си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата. И ако на Димитровден се разпускат работниците, то след Гергьовден се наемат новите - овчари, чираци, слуги и започва да кипи усилен труд.

Имен ден празнуват ГЕОРГИ, ГЕРГАНА, ГАНА, ГАНКА, ГАНЕТА, ГАНЕТКА, ГАНИ, ГАНЧО, ГАНЬО, ГАНИТА, ГЕОРГИН, ГЕРО, ГЕТО, ГИНЬО, ГОЦЕ, ГОШО, ГЕОРГИЯ, ГЕРГАН, ГЕРИ, ГЕРГИНА, ГЕРГО, ГЕРДА, ГИНА, ГИНКА, ГИНЬО, ГИРГИНА, ЖОРЖ, ЖОРЖЕТА, ЖОРО.

https://www.hera.bg/s.php?n=641

[Hatshepsut]

Обреди и ритуали по Гергьовден


Колак за Гергьовден от с. Смядово, Шуменско

                  
На 6 май Православната църква почита паметта на свети Георги Победоносец. Светията е почитан както от християни, така и от мюсюлмани. В иконите се изобразява на бял кон, пронизващ с копие змей.
Според житието му е бил военен стратег, убит заради вярата си. Българските легенди пък го представят като славен юнак, спасяващ девойка от ламята, дошла от долната земя. Затова свети Георги се свързва с храбростта на армията, която празнува на същия ден.
Гергьовден е един от най-обичаните от българите народни празници. Той поставя началото на лятото и новата стопанска година.

Светецът се почита като покровител на овчарите и на стадата. Затова в негова чест се коли курбан – първото родено мъжко бяло агне. На рогцата му стопаните прикрепят свещ и я запалват, поставят венче от здравец и цветя около шията на животното, след което то се освещава от духовник.
С кръвта му жените правят кръстчета по лицата на децата за здраве. После я изливат в реката, за да ,,тече берекетът в къщата, както тече водата". Костите на агнето се заравят в дупката на мястото, ,,където не стъпва човешки и кучи крак". Запазват се само кокалчетата от предния десен крак, с които баячките церят уроки и болести при децата и добитъка. Кожата се дарява на църковното настоятелство.

Още преди изгрев слънце жени, моми и деца отиват по росните поляни да берат цветя и да се търкалят за здраве. Събират росата и мият лицата си. Счита се, че гергьовската роса е лековита. С нея се замесва тестото за празничните хлябове и се подквасва прясно издоено мляко.

С набраните цветя жените украсяват вратите и прозорците на къщите си. След това девойките и младите булки замесват тесто за обредните хлябове, наричани ,,овчарник", ,,кошара", ,,боговица", ,,гергьовски кравай", ,,кувасник". Хлябът се украсява с агънца, кошара или овчарска гега. Готовият кравай се носи предиобед по кошарите от моми и булки, които преди да го дадат, обикалят три пъти къшлите, за да се предпази добитъка от болести и магии. След което обредно се издоява първото мляко. Това мляко винаги се раздава на роднини и съседи.

По обед всяко семейство отива с опеченото агне и хлябовете в църквата. Там свещеник освещава всички жертвени животни и храни, а след службата се нарежда обща празнична трапеза. На нея се слага и агнешка дроб сърма, млечни продукти, варено жито, пресен лук и чесън, баница, вино. Едната плешка на агнето се раздава за здраве и благополучие. Пеят се песни, играят се танци. Младите се люлеят на люлки, а родителите теглят децата си на кантар за здраве. Организират се борби и кушии.
На Гергьовден някога са се подновявали или се сключвали новите договори с калфи, чираци, овчари, ратаи.

Съществува поверие, че точно в полунощ срещу празника заровените в земята пари и богатства излъчват силен пламък. Ако човек го види и хвърли върху него шапка или дреха, ,,парите изскачат" и стават негови.
В ранни зори на Гергьовден стопаните изпълняват обичай (както и на Трифоновден), по време на който заплашват с отсичане овошките, които не дават плод. Жените откъсват толкова коренчета здравец, колкото са членовете на семейството, и наричат всяко стръкче на някого. На следващия ден се гледа дали то е свежо – това е знак за добро здраве през годината.

Девойките по традиция правят ,,напяване на китки или пръстени".
Съществуват и редица народни поверия, свързани с дъжда по Гергьовден. Ако тогава завали дъжд, младите момичета събират водата и мият косите си с нея, за да пораснат те дълги и гъсти. Българска поговорка пък гласи, че ,,гергьовският дъжд е по-скъп и ценен от парите".

http://www.desant.net/

[Hatshepsut]

Голям празник Великден, по-голям – Гергьовден...

Филмът е изработен по проект ,,Голям празник Великден, по-голям – Гергьовден...", финансиран от Национален фонд ,,Култура".
Гергьовден е традиционен календарен народен празник, свързан с почитта към Св. Георги, покровител на овчарите, стадата и плодородието по нивите. Богатата гергьовденска обредност се изпълнява с вяра и молитва за плодородие, за предпазване от болести и природни бедствия.
Проектът обхваща теренни проучвания на две селища - Варвара и Бъта, защото в тях, на 6 май, се провежда ежегодно общоселски събор, за разлика от други селища от Област Пазарджик, където не се наблюдава тази устойчивост. Освен събиране на емпиричен материал,  водещ е и стремежът да бъде регистриран механизмът на предаване на традициите между поколенията.

[Hatshepsut]

Гергьовден - най-големият празник на пролетта

Гергьовден се брои по-голям от Великден и тази му сила е останала от твърде старо време. В една народна песен момъкът пита момата, от какво е тъй хубава и тя отговаря:


На хубав ден съм родена,

На хубав ден, на Великден,

Пък по на хубав кръстена,

На хубав ден, Гергьовден.


Когато заранта момите отивали да берат цвят за венци и лековити билки, пеели:


Гюрге, Гюрге, млад Гюрге,

Да кой те рече да дойдеш?

Мене ми рече Великден:

Бързо по мене да дойдеш!

По тебе шума и трева,

По трева идат кехаи,

По кехаи идат овчари.

(песен от Дебърско)


Великден праща Гергьовден, а заедно с него идва и пълната пролет. Гора и поле оживяват, стадата излизат на паша, сеитбите се засилват, и навред закипява живот след дългото зимно мъртвило. Още в дохристиянско време с този ден се свързвали множество обичаи и вярвания, с които трябва да се изведе щастливо новият дял време, тъй важен за земеделеца и скотовъдеца. Пословиците: "Гергьовски дъжд цена няма" и "Гергьовски дъжд - най-малката капка най-голяма става", показват ясно значението на това време.

В миналото Гергьовден се считал за начало на скотовъдската и отчасти на търговско-промишлената година. Тогава започвало коленето на ярета и кози; тогава било времето за подновяване на договори между калфи, чираци, овчари, козари, говедари и господарите им; тогава търговците уреждали вземанията-даванията си и слугите минавали на нова работа или сключвали нови условия.

Вечерта срещу празника овчарите отлъчвали агнетата от овцете, а заранта изкарвали овцете на паша за малко време, след което ги мълзяли. Мълзенето ставало така. Жените изпичали вечерта един колак (хляб) с дупка по средата, през която да мине свободно едно яйце. Преди зори набирали разни цветя и увивали венци на къпинови пръчки, под които да минат овцете. Като се върнели в кошарата, жените слагали на по-кротките овни венци, думайки: ,,Както е весел венецът, и ти така да си така весела!" След това помагали на овчаря да вкара стадото през украсената с къпина врата и казвали: ,,Както ви не закача къпината, така и магии да не ви не ловят!" Вътре в кошарата овчарят изкопавал в земята една дупка, поставял над нея ведрото, взимал продупчения хляб, хващал овцата, която първа се е оягнила, и само нея издоявал през хляба. След това вдигал хляба, църквал малко мляко на едно яйце, и, като издои всички овце, закопавал яйцето в дупката: това се правело, за да се предпази стадото от магии и болести. Такъв бил обичаят в Чипровци (западна България).

B Кюстендилско слагали над ведрото, с което ще доят овцете един венец, и млякото текло най-напред през колак или през сребърен пръстен. Пръстенът се спущал във ведрото, колакът се раздавал на овцете, а венецът се слагал на шията на овца. Овчарят гърмял с пушка, за да пропъди лошавините от стадото. През същия ден кърмели овцете с треви и билки, които баби са събирали вечерта в гората. При кърменето едно дете или една жена се събличала гола и обикаляла три пъти овцете, като се навеждала и взимала на кръст по малко пръст. Тая пръст се пазела за Спасовден, когато се слагала в кърмата на овцете, за да се пазят от бродници, които биха се опитали да им обират млякото.

В източна Тракия се вярвало, че обирането на плода ставало с пилета ,,мамници", които се пущали да примамят зърното от чуждата нива или максула от чуждото стадо. Или пък някоя жена ,,мамник" отивала край нивата, събличала се гола, обикаляла до три пъти, откъсвала от четирите ъгли по един клас и го хвърляла после в своята по-слаба нива. По някои места жената-мамник ходела (на 1 май) с помет на рамо гола около нивата, след което житото полягало, като оставал да стърчи само класът ,,майка". Него жената откъсвала и хвърляла в своята нива, за да мине там берекетът.

В Търновско и Шуменско брали преди изгрев слънце шума от бук, здравец и други цветя, правели китка и я привързвали с червен конец на ухото на бакърчето, с което щели доят. Букът се слагал, за да ,,букне" (набъбне) млякото, белият цвят, за да е бяло сиренето, и здравецът, за да бъде стадото здраво. Къщата, хората и плодните дръвчета се окичвали също с букова шума и с глог, за да "бучат", тоест да виреят добре като букът и да висне плодът родовичетата на червената глогинка. На иконата се поставяла китка здравец, а на гредата по един корен здравец за всеки член на семейството. След една седмица, този здравец се засаждал  -  гледало се, на което коренът се е хванал или не, и се гадаело за здраве или болест и смърт през годината.

На този ден се колело за пръв път през пролетта агне. Когато се върнел от черквата, домакинът слагал вкъщи трапеза, поставял на нея сол, трици и трева и давал от тях в шепа на агнето за колене, или го оставял то само да си хапне от трапезата. Солта се завала за ситост, триците за плодородие, а тревата за добра паша. После се прекръствал три пъти, обърнат към иконата на изток, и казвал: "Свети Гьорге, ей това си ми принесъл тая година, догодина по-голямо да ми донесеш". Изнасял агнето навън и го колил край стената, за да бие кръвта по нея. Ако браздите кръв били дебели, щяло да има плодородие; ако текли на тънки струи - означавало сиромашия. От събраната в кюп кръв на агнето се бележели децата по челото, за да не ги лови уроки, бележели и горния и долния праг на вратата, за да не влизат болести и магии вкъщи, а в някои краища, кюпът се захлупвал здраво и през лятото се гледало дали кръвта ври или не - ако вряла, значело, че се задавал градоносен облак. Тогава биели черковното клепало и гърмяли с пушки , за да се размине градушката.

Когато се опекат агнетата, се занасяли на общите селски трапези в черковния двор. Попът ги прекадявал и пречитал, отрязвал си от всеки колак и всяка лява плешка на агнето и получавал кожата. Половината агне се раздавало за общото гощаване, а другата половина се отнасяла в дома.

В някои краища, преди да седнат да ядат правели "забраждане" на булките - младите невести, венчани през зимата, това ставало като им се снеме от кръстника или от девера невестинската кърпа и се поставяла обикновената невестинска премяна. Младоженците пък били замеряни със сирене, за да бъдат плодовити.

Костите от изяденото се заравяли в някой мравуняк и се наричало " Тъй да се въдят овцете, както се въдят тея мравки!" Ръжените пък, на които били печени агнетата, се забождали в нивите, за да порасте житото колкото тях високо.

После се правели люлки, и всички се люлеели, но са сурово дърво, не на сухо - суровото било за здраве, сухото - за болест. Както се пеело в една песен за слънчова женитба, слънцето спущало златна люлка, за да открадне хубава Гроздана.


На личен ден, Гергьовден,

Злати са люлки спуснали

На Грозданкини дворове:

Вървяло мало, голямо,

За здраве да се люлее.


Докато се люлеели всяка мома затъквала по нещо зелено на ухото си. Докато една се люлеела, друга я биела със зелено върбово клонче по краката и я питала да каже кого люби. Всички други пеели, припявайки мома или момък за либето им. Старците през това време пиели на сянка, като пеели или гледали игрите на младите, а момците се надигравали.

В Панагюрище срещу празника момите взимали едно въже, една метла, една паница с вода и няколко стръка от миризливото растение селим, което има кухи стъбла. Всичко това оставяли да пренощува на звездите, а зранта си поливали косите с тази вода, за да им стане по-голяма като метла и дълга като въже, през селим пиели вино и вода за здраве. Всеки се привързвал през деня с върбови клонки или павит, за да бъде здрав и весел. Който се събудел пръв, взимал стрък коприва и жулел другите по краката. Някои, особено болните, се валяли по росни ливади, други пък се къпели в реката. Росата от този ден се събирала в шише, за лек през годината. Така и билки се брали и сушили за разни болести по хората и добитъка. Срещу този ден се казвало, че "играе на магьосниците звездата", тоест те правели сполучливо своите магии, обирали млякото, житото, плода от чуждите стада, ниви и градини.Същото това магическо обиране ставало и на Еньовден.

В Охридско, щом станели заранта момите, си мажели косите с неварено яйце, отрязвали върховете на косата и ги закопавали под корена на някоя лозница, като казвали: " Както расте лозницата, така да ми расте и косата". После се люлеели на някое зелено дърво (слива, върба), като носят на главата от тревата "лепавец" и червено великденско яйце в джоба и като се препасвали с тревата "дебелика": лепавецът бил, за да прилепват към тях момците, яйцето - за да бъдат като него червени, а дебеликата - за да пълнеят. По къщните врата бодвали стрък от тревата "вратика", за да се връщало вкъщи побягналото от нея.

Всичко на този празник указвало грижи за осигуряване на здраве и изобилие, и особено с оглед към домашния добитък магическо приобщаване към жизнената сила на растителността. Къпината и копривата имали антидемоническо значение, поради бодлите и ядливостта си. Гърменото пропъжда вражеските сили; така също и обикалянето от гола жена, което има стойността на табуиране. Симпатическа магия за плодовитост е замерването със сирене и окачването с родовита глогинка. Прогнозата по хваналия корен здравец и по струите кръв н стената е тъй ясн откъм идейните си предпоставки, както и магията за дълга и широка коса, чрез въже и метла; тази магия почива на принципа за сходство. Много примери и аналогии говорят за несъмнени връзки между българските обичаи и някои по-стари езически принципи от рода на римските Palilia, с тяхното приложение към бита на земеделеца и скотовъдеца.



Източници:

Д. Маринов - Жива старина
В. Чолаков - Български народен сборник
Ст. Шишков - Родопски старини
Михаил Арнаудов - Български народни празници
Х. Вакарелски - Етнография на България

https://www.bulgarianroots.bg/post/gergiovden-nai-golemiat-praznik

[Hatshepsut]

Гергьовден

[Hatshepsut]

Гергьовденският хляб

Боговица, кравай, колак, пита за св. Георги, просфор, овчарник, кошара, овчарска търла, харман, сая, батлак и др.  Приготвянето му става предишния ден и по-рядко на самия празник. Забърква се нов квас, за да са млечни овцете. Водата за замесването на хлябовете (мълчана или цветна с натопени в нея цветя и билки) се носи от млада булка или мома. Месачката (чисто момиче, млада булка или стопанката) е облечено в чисти дрехи и закичена с китка, вързана с червен конец. Такава китка може да има и в нощвите. Всички предмети, които се използват при месенето, са предварително измити, за "да е чисто житото". Със сребърна гривна или сребърна пара се остъргват нощвите. По време на втасването завиват тестото с червена кърпа или женска риза да се раждат женски агънца и поставят отгоре китка. Водата, с която месачката си измива ръцете накрая, хвърлят в градината на животните. Обредните хлябове са предназначени за празничната трапеза, за обичаите на кошарата, за раздаване за здраве. Питите шарят с кокалче от десния крак на миналогодишното гергьовско агне или с пластична украса от самото тесто, изобразяваща кошара, овце, овчар, овчарска гега, кучетата в стадото.

Източник:
БАН

[Hatshepsut]

Честит Гергьовден: Забравени вярвания излизат наяве


Фото: Асен Великов

Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като Празникът на овчаря

Честит празник на всички именици! На Гергьовден имен ден празнуват десетки хиляди българи, носещи имената Георги, Гергана, Галя, Ганка, Ганчо, Генчо, Гео и техни производни.

Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.

Гергьовден е петият най-празнуван имен ден в България, след Цветница, Ивановден, Архангеловден и Стефановден, отбелязван от 235 243 души към 2017 г., според НСИ. Той е имен ден на хората с имената Георги, Генчо, Гергана, Гинка, Ганка, Ганя, Ганчо, Георгия и производните им.

На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.

В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е ,,повито с блага роса", като по-рано търкалянето в росата се е правело на голо. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. Друг свързан с росата обреден момент е събирането и носенето ѝ вкъщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.

Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден е особено плодоносен – ,,всяка капка носи жълтица".

След къпането в росата, на връщане към домовете си хората берат свежи зелени растения (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. Ергените кичат със зеленина дворните врати на любимите си, а момите вият китки и венци и ги слагат в косите си.

Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и диалози, имащи скрита брачно-сексуална насоченост. Освен люлеенето, почти из цялата българска етнична територия, на разлистени дървета се окачат кантари, на които хората се теглят, вярвайки, че това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината.

Вярва се още, че както на Еньовден, така и рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна сила и затова се берат и билки. Вярва се още, че този ден е особено подходящ за магии за обиране на плодородието от чуждите имоти и затова в нощта срещу празника магьосниците правят своите магии за ,,превземане" на чуждото плодородие – ,,мамят" плодовете на нивите и млякото и плодовитостта на живата стока. За да се предпазят от това, на някои места в България гледат да убият змия в деня преди Гергьовден и на самия ден пръскат мляко през устата ѝ. Смята се също, че този ден е един от най-подходящите дни в годината за т. нар. сваляне и издояване на месечината от магьосниците, които уж я превръщат в крава и я издояват, придобивайки власт над млякото.

На този ден стопаните вземат първото червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, обикалят с него нивата и го заравят в средата ѝ, като вярват, че по този магически начин ще стимулират раждаемостта ѝ. Това се прави и при оборите и кошарите.

Другаде пазят слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота или я палят на високи места из землището на селището, за да не пада гръм и да не вали градушка. На съдовете, в които доят овцете, се слага здравец, босилек и други зелени билки или се забождат раззеленени клони в средата на имота.

Празничната трапеза на Гергьовден обикновено се прави извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.

Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, ,,за да стават високи конопите", а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената дотогава булчинска.

На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. ,,гергьовденски хора̀". Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.

https://novavest.bg/

[Hatshepsut]

Гергьовден - сватбеното съчетаване на жениха–Слънце и Земята

Ако се приеме, че във фолклорните източници се пазят спомени от древни времена, то ето какво може да се открие като наслоявания и съхранени религиозни вярвания относно празника Гергьовден. За това, че тук се преплитат редица древни чествания, свидетелства фактът, че до днес на този празник се отбелязват няколко събития – Деня на Българската Армия, Празника на овчаря и разбира се, Патронния празник на Свети Георги. А във фолклорната обредност, свързана с този ден, има още по-древни мотиви – Слънчевата сватба и така наречените ,,Ранополия" или празника ,,Храни поле". Нощта преди Гергьовден се счита добра за магии и то предимно свързани с плодородие и зачеване на бездетните жени.

Но защо именно Гергьовден е празникът, който пази това знание? Какъв е дълбокият корен, на който стъпва? Несъмнено при разглеждането на периода в годината, когато се чества той, и други архаични идеи,  които носи, стигаме до тракийския му първоизточник. Знае се колко важен е моментът на пролетното слънцестоене,  лятното и есенно равноденствие в ритуалните чествания на траките. Свидетелство за това са така наречените пещери-утроби. Именно в тези периоди на годината там прониква слънчевият лъч, който символично опложда майката-земя и така се зачева новият живот.

Сватбеното съчетаване на жениха – Слънце и Земя, Небесния и Земната. Това е мотив, който се третира от Християнството в контекста на ,,Сватбата между Църквата и Христос" или на друго ниво ,,Сватбата между Девицата-душа и Възлюбения Христос". Но тук отново има древен архетип, запазен в редица народни приказки и песни, свързани точно с празника Гергьовден. Разказва се за Слънцето, което си избира невеста и я грабва от гергьовденската люлка. Не случайно на гергьовденските люлки се люлеят момичета, готови за женене. От друга страна и самата люлка като символ се сравнява от фолклористите с ,,Небесната Яковова стълба" , измерението ,,Между Небето и Земята", където може да се срещнат двата свята.

Особено характерно за Гергьовденските празници е подчертаното женско присъствие при извършваните ритуали. Жените стават преди изгрев слънце и се къпят голи в сутрешната роса (Евгений Теодоров – ,,Древно тракийско наследство в българския фолклор", С. 1972). Обредната връзка вода-жена е засвидетелстван в древни орфически химни (Ал. Фол, ,,Химните на Орфей"). Обред, наречен ,,влага за майката земя", представлява възлияния върху земята (приземена обредна позиция, женска) – чиста вода, която се пръска, но никога върху издигнат олтар от типа ,,bomos" (мъжка, горна позиция).

Има подчертано отбелязване на ,,лявото" пространство, което също е еквивалент на женското начало, в опозиция с ,,дясното"– мъжко пространство. Мъжкото присъствие е еквивалент на ,,Горните Йерархии" и не подлежи на усъвършенстване. Но дивата същност на женското начало,  преминавайки през облагородяващи и преобразяващи ритуални жестове, може да съдейства за подновяването на космическия ред. Къпане в ,,лява вода", играене на ,,ляво хоро" – сякаш целият свят тръгва в обратна посока – но може би точно, за да се завърти новият цикъл. Връзката между обредното окъпване и новото начало се анализира и в ,,Тракийският Орфизъм І" на Цветан Гайдарски: ,,За тракиеца лечението е не само телесно, но предимно и изпървом духовно, затова лечебното свойство на ,,живата вода" е неделимо от мистичното кръщение, опрощение и спасение в Бога. За сакралната връзка между лечебното окъпване и духовното новораждане на посвещенческото потапяне, ясно свидетелства обичаят да се изоставят старите дрехи и обличат нови след ,,очищението" в свещения извор (аязмото) като израз на вяра в новото начало". В тази посока може да се търси обяснение и за акцентираното женско обредно присъствие и то предимно в ритуалите, предизвикващи чрез очиствания обновителните сили.

Празникът ,,Ранополия", описан подробно в споменатата книга на Евгений Теодоров, е разпознат именно като тракийско наследство. ,,Ранополия" като име на празника се среща и в разновидностите ,,Храни поле" и ,,Брани поле". Тук ,,храня" е в смисъл на ,,пазя, охранявам" – върху древен тракийски съд е разчетен буквално същият призив – ,,Земя, пази ме!". Често в народните песни сестрата на Свети Георги се нарича Ранополия. Смята се, че това е късен отглас от образа на тракийската Бендида. Тя е чествана от траките именно в периода между 24 март и 23 април с конни надбягвания с факли. Връзката между двата образа и двата празника е наистина ,,кръвна" и ,,родово" свързана с тракийския корен на българската традиция.

Свети Георги в най-дълбоката си същност обаче е наследник на ,,Тракийския Херос" и оттук произтичат основните му воински характеристики. До скоро беше ,,канонично"  да се извежда етимологията  на името Георги от гръцки, с корен – Гео, т.е. земя и се превеждаше като ,,Земеделец". Но характерът на честванията и съдържанието на фолклорните творби не подкрепя такова тълкуване. По-скоро това е производно на ,,Херо, Геро", което е тъждествено с ,,Херос-Герой".

Явно е, че не става дума само за конкретен човек-светец. В началото на османското робство с това име са известни трима български светци, но те са късни патрони на това честване (Георги – Стари, Нови и Новейши). Появява се успоредна Легенда с герой Михаил войн от Потука, която е буквално повторение на фолклорните разкази за подвизите на Свети Георги. Отново има убиване на змей и пускане на живителните води. Тя набира такава голяма популярност и се преписва многократно. Смесването на митологични с исторически персонажи и събития е свидетелство за многопластовото и продължително битуване на вярвания и ритуали от дълбока древност, свързани с образа на героя-победител над силите на хаоса. Затова е логично да се насочат изследванията именно към тракийските хероси. Типичната икона, изобразяваща Свети Георги, е почти пълно копие на изображенията на тракийските хероси от античната епоха. Той е на кон и пронизва с копието си диво животно или тъпче змия (Мадарският конник също). Българските музеи са пълни с надгробни плочи с изобразени на тях хероси.

И до днес българинът е подвластен на архетипа ,,Идването на Спасителя, който ще възстанови разрушения ред". Така тръгвайки от елитарния тракийски Херос, този образ се превъплъщава в ,,Славният стопан", Крали Марко, Свети Георги, Дядо Иван – руските братушки. Този модел работи безотказно за българина – за това явно е наложително да се потърси възстановяването на извора и истината, заложена в този архетип.

Предците ни са правели каквото могат, за да ,,подпомогнат" –  да съучастват със силите на доброто. В периодите на преход, било то аграрен  или преходите в човешкия живот (ритуалите, свързани с инициации при младежите и девойките), древният българин реагира чрез образно слово и ритуални жестове. Организират се чествания със състезателен характер – конни надбягвания, прескачане на огън,  заграждане на своето пространство чрез ритуални процесии... Тази активност, насърчавана чрез обредите и традициите ни все повече замира – българският Гергьовден губи силата си, а така българинът губи и надеждата си, че може да победи, че е от страната на ,,Победителя" и че отново може да дойде Неговият Спасител на бял кон. Финалът звучи песимистично, но аз вярвам, че новото поколение ще ме опровергае.

Автор: Ася Василева, етнолог

https://uchiteli.bg/interesting/gergyovden-svatbenoto-sychetavane-na-zheniha-slynce-i-zemqta/4966