Археологически находки въ Кюстендилска область

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Над 370 монети, съдове и военни атрибути са открити при разкопките за магистрала "Струма"

Над 370 монети, съдове и военни атрибути са открити при разкопките по трасето на автомагистрала "Струма", край дупнишкото село Дяково.

Предметите ще бъдат изложени в Дупница за Деня на музеите през месец май, а по-късно експонатите ще бъдат представени в Кюстендил и в София.

Над 120 работници са проучили близо 31 000 кв. м. площ, като са работили заедно със строителите по магистралата.
Това съобщи Румен Спасов от Регионалния исторически музей в Кюстендил, предаде БТА.

По време на археологическите проучвания на два от обектите по трасето на автомагистрала "Струма", край дупнишкото село Дяково, бяха проучени селище и надгробна могила.

Извършването на спасителните разкопки се наложи заради изграждането на Лот 1 на автомагистралата. Проучването започна в средата на януари 2012 и завърши в средата на миналото лято.

За по-малко от сто работни дни работниците, при различни метереологични условия - сняг, дъжд и високи температури, успяха да проучат 31 100 кв.м площ, като работеха съвместно със строителите по магистралата и освобождаваха периодично сектори за добив на скална маса, допълни Румен Спасов.

Археолозите са преминали през няколко етапа при проучването на древното селище

Археологическите проучвания на обекта преминаха през четири етапа, посочи Румен Спасов. До края на януари са били извършени сондажни проучвания, за да бъдат изяснени точните граници на археологическия обект и уточняване на историческите епохи, през които е обитавано това място.

"Местоположението им даде възможност да се установи, че общата площ на археологическия обект в границите на трасето на магистралата възлиза на 13 200 кв.м", посочи Спасов.

Част от проучванията ще продължат през следващия етап от разкопките на обекта, тъй като преминават извън границите на изследваната площ, допълни археологът.

Според него резултатите от изследването на паметника са изключително важни от научна гледна точка.

Открити са голямо количество култури ценности

В процеса на проучване са намерени голямо количество движими културни ценности. Наред с масовия материал (битова и строителна керамика, животински кости и др.) са открити 372 различни по вид находки: 121 монети (бронзови, посребрени и сребърни), най-ранната от които е сечена при управлението на император Комод (180 - 193 г. сл. Хр.), а най-късните са от времето на имп. Теодосий Втори (408-450 г. сл. Хр.); 2 бронзови фибули; част от бронзова везна, 36 глинени съда, 2 глинени лампи, 7 глинени прешлени за вретено, 117 глинени тежести за тъкачни станове, 18 глинени тежести за рибарски мрежи, 36 хромели от ръчни каменни мелници (за мелене на зърно) и др. Установени са били 214 делви за съхранение на продукти, различни по вместимост.

"Тези находки съдържат ценна информация както за датировката на сградите, така и за бита, поминъка, производствените дейности, материалната култура на населението, което е обитавало не само селището, но и района на днешните югозападни български земи", посочи Румен Спасов.

Комплексният анализ на находките и материалите свидетелства, че комплексът е възникнал през втората половина на трети век сл. Хр. и е загинал през първата половина на пети век сл. Хр., по време на опустошителните хунски нашествия.

Разкритите 11 сгради показват, че става въпрос за мащабен за времето си комплекс от сгради и съоръжения, разгърнати върху площ над 13 000 кв.м. В земите по средното течение на Струма подобен комплекс засега не е познат. Подобни са известни от района на Монтана, Никополис ад Иструм (римски град при дн. с. Никюп, Великотърновско) и Мадара, но с по-ранна дата.

Вилата при Дяково е едва петата от територията на днешна България, която е преживяла готските нашествия от третата четвърт на IV век и е просъществувала до хунските нападения през първата половина на пети век, разказа Спасов.

Археолозите от кюстендилския музей проучиха и надгробна могила

Лидия Стайкова-Александрова - археолог от Кюстендилския исторически музей, също участва в разкопките със свой екип, като ръководи спасителните проучвания на могила от некропола в м. "Трите могили" край с. Дяково.

Проучена е могила с височина от 3,60 м и диаметър 28 м.

"Основният гроб е проучен в североизточния сектор", разказа пред БТА Лидия Стайкова-Александрова. "Той представлява опалена площадка, върху която са открити останки от кремация на място - обгорели човешки кости и инвентар - фрагментиран червен съд с две дръжки, натрошен стъклен съд и бронзова пауталийска монета на Фаустина Млада, чиято датировка е определена от втори век".

Гробното съоръжение е било покрито със землен насип, върху който са намерени два глинени съда, обърнати с дъната нагоре - червенолакова чашка и паница.

Ритуалите показват тракийска обредна практика

"Полагането на керамични съдове с обърнати нагоре дъна e разпространена тракийска обредна практика. Смята се, че по този начин не се позволява на мъртвите да пречат на живите", разказа Стайкова. Тя посочи, че ритуалът често се среща в Тракия.

Антропологичният анализ е установил, че погребаният е мъж на възраст от 20 до 40 години. По предварителни данни гробът може да се датира към втори век. В същия сектор, са проучени четири вторични гроба, също с кремация. За останките в първият гроб е установена само възрастта на индивида - над 20 години, без да може да се определи категорично пола.

Разкрит е гроб на военен Интерес представлява и вторият гроб, от който са открити останки от горялата дървена конструкция. Разстоянието между двете дървени греди е 60 см, а върху тях е било положено тялото за кремация, каза Стайкова.

В ямата е намерен железен меч с ножница, бронзова тока, сребърна фибула със златна инкрустирана пластина, стъклен балсамарий, бронзова лампа, червенолакова лампа в калъп без украса, железни цинти.

Според анализите скелетът от този гроб е на мъж на млада възраст 20-30 години. Интерес за археолозите представлява сребърната фибула, инкрустирана със златна пластина.
"Фибулите често принадлежат на военни и са знак за техния статут. Според инвентара може да се допусне, че погребаният е бил военно лице", разказа още археологът.

Според остеологичния анализ, третият гроб вероятно е жена на възраст от 20 до 30 години. Там са открити два глинени съда - кернос и добре запазена червенолакова конусовидна чашка, както и стъклен балсамарий, железни цинти. В пласта върху този гроб е открита и бронзова колониална монета на Никополис ад Иструм, сечена по времето на император Септимий Север (193-211).

Запазените останки от обгорели човешки кости в четвъртия гроб показват, че кремираният е от мъжки пол, над 20 години. Инвентарът се състои от фрагментиран стъклен съд, глинена паница и глинен съд (кана) с две дръжки.

Глинените съдове също са открити обърнати с дъната нагоре. Извън съоръженията са открити други единични човешки кости. Установено е било, че всички вторични гробове са оформени на едно ниво, което показва, че изграждането им е било направено в кратък отрязък от време. Те се датират в периода края на втори - началото на трети век, посочи Стайкова.

При строителството на автомагистрала Струма бе открит и Некропол, намиращ се край радомирското село Дрен и датиран в периода IX-IV век пр.Хр. Ръководителят на тогавашния археологически обект заяви, че некрополът е съпоставим с подобни при Халщат в Горна Австрия и Вергина в Северна Гърция.

След споразумение с Агенция "Пътна инфраструктура" строителството в този участък (от с. Горна Диканя до Дупница) беше забавено и на 600-ния метър е било изместено съоръжение от магистралата, за да не бъде засегнат некрополът. /vesti.bg

https://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/novi-arheologichni-nahodki-pri-razkopkite-za-struma-5467911

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

При строеж на къща в Сапарева баня откриха римска гробница

Изцяло запазена римска гробница проучват археолози в Сапарева баня. Това е едва втората проучена римска гробница. Първата е през далечната 1911 година. Разкопките в Сапарева баня текат от няколко дни, намират се в частен имот и са открити случайно, при изкопни работи за строителство на къща. Ръководител на обекта е археологът Веселин Хаджиангелов. Той ръководеше и проучванията на Цари Мали град край самоковското село Белчин. Гробницата открита в Сапарева баня е използвана вторично, независимо, че плочата, с която е била зазидана е непокътната. Била ограбена обаче и преизползвана за погребване на следващи покойници, обясни Хаджиангелов.

Най-вероятно гробницата е семейна, запазени са останки от три индивида- мъж, жена и дете. Предполага се, че мъжът е от военното съсловие, заради намерените бронзови цинтове от калигите, от войнишките сандали. Архитектурата е непокътната, тук за първи път има използване на розов хоросан, което показва, че собственикът не е бил случаен човек. Бил е богат и значим във военната йерархия.

Селището Германея е защитен археологически резерват, благодарение на Регионалния исторически музей. Всички бъдещи разкопки много ще обогатят историята на този край, коментира още археологът. Проучването на обекта ще продължи около 30 работни дни.
След приключване на спасителните разкопки, Веселин Хаджиангелов ще продължи с археологическо проучване на още един обект в непосредствена близост до този.

https://dariknews.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Селище на 8 хилядолетия проучват по трасето на магистрала „Струма“

Край Благоевград проучват селище на първите скотовъдци и земеделци в Европа, възникнало преди 8 хилядолетия. Разкопките се извършват в района на село Мурсалево, община Кочериново, по трасето на ЛОТ-2 на магистрала „Струма“.

За селището има данни още от 20-те години на миналия век, когато е строена жп линията Дупница-Горна Джумая (сега Благоевград)“, обясни проф. д-р на историческите науки Васил Николов, цитиран от БГНЕС. Николов е от Националния археологически институт и музей към БАН.

Но обекта от 15-на декара се работи от края на месец март. Разкопките се извършват от наети безработни между река Струма и жп линията. Местността, откъдето ще мине трасето на магистрала „Струма“, се нарича Деве боаз.

Селището е съществувало от началото на VI-то хилядолетие преди Христа или по времето на ранния неолит или новокаменната епоха. Това е периодът, когато земеделците, идващи от Мала Азия и движещи се към Балканите и Европа, са опитомили животните и обработвали земеделски култури.

Геофизичното изследване показва наличието на една главна улица, покрай която по пресечки са разположени 35-40 къщи. Всички те на по-късен етап са били опожарени. Днес на мястото им личат червени квадратни петна. Къщите са строени от дърво и мазани с глина.

Проф. Николов обясни, че в земята през метър са забивани колове с дебелина 10-12 см. Те са били съединявани с плет. От двете му страни земеделците измазвали с глина с дебелина от 20-ина см. При опожаряването на селището глината се е изпекла.

Таванът на жилищата също бил правен от дърво и се измазвал с глина. Покривът бил от слама или тръстика. Николов посочи, че във всяко жилище са откривани пещи и дървени лежанки. В тях имало още камъни за мелене на житото и съдове за съхраняването му. Досега в разкопките е открита много керамика.

Проф. Васил Николов показа на журналистите едно такова парче от рисуван керамичен съд, изкопан току-що и на „възраст“ от около 7500 години.

На много по-късен етап, 5 век преди новата ера, върху останките от селището, траките са извършвали своите обреди. В района на разкопките са открити 20-на такива обредни ями. В тях са поставяни предмети, храна или принасяни в жертва животни. В яма на северозападния край на разкопките е открит скелет на принесено в жертва цяло теле. До поставената надолу глава, за да изтече кръвта, е открито острие на нож.

Според тезата на проф. Николов, в началото на VI-то хилядолетие идващите от Мала Азия земеделци са използвали за разселването си на Балканите и земите на днешна Европа т. нар. „струмски“ път. При миграцията си те са ползвали едно средиземноморско течение, което транспортирало сал от района на Анталия до устието на Струма или Места за около 40 дни.

https://news.bg/curious/selishte-na-8-hilyadoletiya-prouchvat-po-traseto-na-magistrala-struma.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Откриха неолитно селище с „булевард" край с. Мурсалево

Уникално древно селище отпреди близо 8000 години сякаш е построено от съвременни проектанти и специалисти. Находката е от ранния неолит – около 5800 г. пр. Хр. На нея се натъкнал екипът на професор Васил Николов, който извършва разкопки на терена край село Мурсалево.

През мястото ще минава бъдещата Автомагистрала „Струма". „На Балканите няма друго такова селище, с подобна точна планировка. Къщите са направени от плет и глина, стените са дебели към 20 сантиметра. Особеното и невижданото досега е, че постройките са вдигнати като по конец – една под друга, една до друга, като по конец. Няма нито една къща, която да е накриво. Строителството им е съобразено с движението на слънцето", заяви професор Васил Николов. До момента са установени близо 20 сгради, но се предполага, че те са поне два пъти повече. Археолозите са убедени, че селището е било изпепелено до последната къща. Според тях това е станало преднамерено.

„Тогава хората са смятали, че къщата има душа. Дори са погребвали части от тях, ако обитателите им са загинали, за да сложат „злото" под земята. Начинът, по който са обгорели, показва, че сигурно вътре са складирани дърва, които са запалени", обясни ученият. Екипът му се натъкна и на гроб от късния неолит - трупът е бил свит така, както е бил утробата на майката. По същия начин е положен и в утробата на земята.

„Намираме много артефакти – култови неща, различни фигури, сечива, керамични съдове. Любопитно е, че открихме десетки ями от 5-1 век преди Христа, времето на класическата тракийска древност. Траките са направили светилище върху неолитното селище, което са смятали за свято. В ямите са правели своите обреди и жертвоприношения", каза още професор Николов.

http://svetovnizagadki.com/neolitno-selishte/

Археолози искат удължаване с три месеца на разкопките край Мурсалево

Удължаване с три месеца срока на разкопките по ЛОТ-2 на АМ "Струма", извършвани край село Мурсалево, област Кюстендил, поиска днес ръководещият ги екип, съобщи БГНЕС.

Поводът за исканото удължаване на срока до края на месец ноември са уникалните находки, някои от които без аналог в света, открити в неолитното селище на 8 хиляди години.

Откритите за три месеца артефакти край Мурсалево представи пред журналисти ръководителят на разкопките проф. Васил Николов от Археологическия институт и музей към БАН.

Както информирахме, неолитното селище, открито край Мурсалево, е на първите заселници, пристигнали преди 8 хиляди години от Мала Азия, за да продължат миграцията си към сърцето на Европа. На практика тук, край река Струма се е зародила първата европейска цивилизация.

Селището е съществувало от началото на VI-то хилядолетие преди Христа или по времето на ранния неолит или новокаменната епоха. Това е периодът, когато земеделците, идващи от Мала Азия и движещи се към Балканите и Европа, са опитомили животните и обработвали земеделски култури.

Геофизичното изследване показва наличието на една главна улица, покрай която по пресечки са разположени 35-40 къщи. Всички те на по-късен етап са били опожарени. Днес на мястото им личат червени квадратни петна. Къщите са строени от дърво и мазани с глина, сред тях имало и такива на два етажа.

На много по-късен етап, 5 век преди новата ера, върху останките от селището, траките са извършвали своите обреди. В района на разкопките са открити 20-на такива обредни ями. В тях са поставяни предмети, храна или принасяни в жертва животни. В яма в северозападният край на разкопките е открит скелет на принесено в жертва цяло теле. До поставената надолу глава, за да изтече кръвта, е открито острие на нож.

Селището, което се е отличавало с изключително планиране, е открито още в началото на миналия век. Но истинското му проучване, за което е настоявано в продължение на 7 години, започва една през април т.г., преди през него да премине бъдещият ЛОТ-2 на Автомагистрала Струма" между Дупница и Благоевград.

Вчера на обекта е пристигнала комисия от министерството на културата, която след като се е запознала с откритите при разкопките артефакти, ще предложи на министър Стоянович искане за удължаване с три месеца срока на разкопките край Мурсалево.

Те се извършват върху 16 декара, за удължаването срокът им до края на месец ноември ще са необходими още 250-260 000 лева, обясни проф. Николов.

Показаните находки, предимно статуетки на богинята Майка, керамични съдове, копче, игла и сечива, са уникални, а някои от тях - без аналог в света на археологията.

Край извор, съществувал някога, е открита и златна апликация, носена най-вероятно на ухо. "Апликациите са носени някога не като украшения, а като белег на престиж", обясни проф. Николов.

Според него подобни 6 апликации са открити в Унгария в района на град Сегед. Златната апликация е изработена около 4-то хилядолетие преди Христа, или малко след Варненския некропол.

Думата за продължаване на разкопките, чийто културен слой е с дебелина 2.70 метра и е на пет пласта, от които са проучени само първите два, имат министерството на културата. След което АПИ трябва да удължи срока на разкопките край Мурсалево. От което едва ли ще пострада графика за пуска на ЛОТ-а през март догодина.

https://art.actualno.com/Arheolozi-iskat-udyljavane-s-tri-meseca-na-razkopkite-kraj-Mursalevo--news_38815.html

Археолог: На българска земя се е зародила европейската цивилизация

На българска земя се е зародила европейската цивилизация. Това доказвали археологическите проучвания по трасето на Лот 2 от АМ „Струма“ в района на село Мурсалево. Най-ценната находка при разкопките е неолитното селище в местността "Деве боаз", съществувало през VІ хилядолетие пр. Хр.
Тримесечните проучванияобхващат около 10 от общо 16 дка, което е най-голямата изследвана площ на праисторическо селище в Югоизточна Европа. „Това селище е от изключително значение", изтъкват архелозите.
Открихме около три успоредни улици с много други по-малки напречни. Има най-малко 40 къщи, обяви ръководителят на археологическия екип проф. Васил Николов от Националния археологически институт и музей при БАН.
Той показа нагледно част от ценните находки, открити на дълбочина 2,7 метра, които свидетелстват за най-древната европейска цивилизация, заселила се по тези земи от Анатолия. Сред уникатите са най-старото седефено копче и игла, различни сечива, керамични съдове, тежест за тъкачен стан и множество фигури, изобразяващи фалоси и женски тела без глави, но с добре развити задни части, изобразяващи богинята Майка. Част от намерените предмети са без аналог в целия свят.
Най-ценната находка е златна апликация с форма на трапец с шест малки дупчици по нея. Тя е открита около древен извор, на който археолозите попаднали и при сегашните разкопки. Към 5-6 такива златни предмети са открити досега – в Румъния, Унгария и Гърция.
„Апликацията е белег на престиж, по онова време не можем да говорим за накити или украшения, но те са намирани в гробове от двете страни на човешки глави“, поясни проф. Николов.

„Обидно е при посещението си на място министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева да ахкаше при вида на находките, а по-късно в интервю да казва, че археолозите не са открили нищо особено при Мурсалево“, каза огорчен ръководителят на екипа.
Той подчерта, че проучванията свидетелстват за блестящата материална култура на VІ хилядолетие пр. Хр. в долината на Струма – пътят за проникване на земеделието и скотовъдството от Предна Азия към Балканите и Средна Европа.

https://www.novini.bg/news/218338

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Археолози откриха древна казарма на Хисарлъка

Уникална находка откриха археолози от Кюстендил. При разкопки те се натъкнаха на древна казарма. Останките от старинната сграда са по протежение на крепостната стена на хълма Хисарлъка. Сградата, на която попадна археологът Дойчин Грозданов, е изградена от тухли и камъни с хоросанова спойка. Според него това най-вероятно е казармено помещение, тъй като по протежение на крепостните стени обикновено са били разполагани казарми. Засега е разкрит само един край на постройката, която ще бъде запазена и при бъдещи възможни проучвания ще може да се научи повече за нея.

В момента на Хисарлъка се изпълнява проект за възстановяване на калето, включително и издигане на три от крепостните кули. Предвижда се те да могат да се посещават от туристи. Археолозите проследяват трасето на крепостните стени. Част от тях са били затрупани, след като преди време са били разкрити. При засичане на археологически структури те ще бъдат документирани от специалистите. Тяхна основна задача е да опазят старините от машините.

https://www.standartnews.com/balgariya/arheolozi_otkriha_drevna_kazarma__na_hisarlaka-248636.html

Кюстендилският археолог Дойчин Грозданов и Лидия Стайкова откриха древна казарма

Кюстендилският археолог Дойчин Грозданов заедно с колегата си Лидия Стайкова разкри част от сграда, изградена от тухли и камъни с хоросанова спойка в района на крепостната стена, където започна голямата реконструкция на мястото. “За съжаление сградата няма как да я проучим, защото ние хващаме нейния край, но поне ще бъде запазена при бъдещи възможни проучвания и да се види за какво става въпрос. Най-вероятно е казармено помещение, тъй като по протежение на крепостната стена обикновено са казармени постройки”, обяви Дойчин Грозданов.

Лидия Стайкова вече разкри вкопана структура и керамика от Първата българска държава в участъка по западната крепостна стена. Екипът от Регионалния исторически музей започна архиелогическото наблюдение по трасето на крепостната стена в Хисарлъка, което ще продължи със седмици. Експертите установиха, че участък от 19 метра, който след разкриването си в началото на миналия век поради липса на консервация и реставрация е доста зле запазен. В момента археолозите разкриват основите на частично запазеното отбранително съоръжение на крепостта. Предстоят разкопки на базиликата, разположена в близост до стената. Идеята е да се разкрие това, което е останало от нея и да се експонира, като от Министерството на културата се очаква превод от 25 000 лева. Музейният проект е одобрен и след отпускане на сумата ще стартират и разкопките на базиликата. Експертите следят да не се получи съприкосновение на машините със сградите.

http://viaranews.com/2014/07/30/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Проучиха останки от базилика на крепостта на Хисарлъка

Архитектурните останки на базилика датирана в периода между втората половина на IV до VI в. са проучени при археологическите разкопки на късноантична и средновековна крепост на хълма Хисарлъка над Кюстендил. Останките са разположени на тераса със северно изложение и се намираха под алея изградена от малки и средни речни камъни през 1966 г. От базиликата са запазени, почти изцяло в субструкция, част от апсидата (южната дъга), южния зид с пристенни стълбове и малка част от каменната настилка в югозападния ъгъл на южния кораб. Максималната запазена височина на архитектурните останки е 0,40 м. Градежът на субструкцията е от ломени камъни със спойка от песъклив жълт хоросан.

Първото археологическо проучване на раннохристиянска базилика №1 в късноантична и средновековна крепост на хълма Хисарлъка в гр. Кюстендил е осъществено от акад. Йордан Иванов в периода 1906-1912 г., и резултати са обнародвани. От тях става ясно, че базилика № 1 е трикорабна с приблизителни размери 29,5 х 17 м.
Близо сто години по-късно във връзка с изграждането на лапидарий с театрон, включващ и експонирането на архитектурни останки на базлика № 1, се наложи да се извършат нови археологически разкопки. Реализиранизирането на последните се осъществи по договор на РИМ-Кюстендил с Министерство на културата от екип с научен ръководител Дойчин Грозданов (РИМ - Кюстендил), зам. ръководител д-р Галина Грозданова (НАИМ-БАН), Орлин Рачев (РИМ-Перник) и Диана Стоянчова (докторант в СУ „Св. Климент Охридски").

https://dariknews.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Откриха най-старото седефено копче в света край Струма

Най-старото седефено копче в света беше открито не къде да е, а край българско село. То е една от уникалните находки от разкопките край Мурсалево, където екипът на проф. Васил Николов и Крум Бъчваров проучва голямо селище от неолита на почти 8 хилядолетия.

Копчето е изработено от седеф, в него има две дупки и по дизайн доста напомня на днешните си събратя. Находката е включена в годишната изложба „Българска археология”, която се открива в понеделник в Националния археологически музей в София. Тя е изложена заедно с още много

уникални паметници от Мурсалево

сред които и един от най-старите златни предмети в България – малка златна пластинка от късния халколит, която е само малко по-млада от най-старото обработено злато в света, открито във Варненския некропол. Учените предполагат, че пластинката е оставена край селището от човек, който е идвал от север – от територия извън пределите на България.

Поречието на река Струма е било важен път, по който са се движели търговци и са мигрирали праисторически народи. Проф. Васил Николов останал удивен от степента на развитие на ранното селище, в което повечето къщи били двуетажни – нещо необичайно за толкова древна епоха. Намерени са множество красиво украсени керамични съдове, включително и уникален съд с формата на Богинята майка.

Той е без паралел както заради своята украса, така и заради факта, че богинята е само с една гърда. Също толкова странна е и друга фигура – издължено изображение на богинята, което вероятно е било част от олтар. Вратът на божеството е силно удължен в характерния за неолита стил, но на главата на фигурата има и две странни кръгли образувания, които може да

показват прическа, тип кок

но може да имат и друг смисъл, неизвестен за изследователите.

Фигурите на Богинята майка от Мурсалево са много, като сред тях има и малък предмет, който показва женското божество, но ако бъде обърнат, придобива фалическа форма. Според учените, които проучват древното селище, то може да бъде превърнато в музей на открито, а някои от къщите дори биха могли да бъдат възстановени. Специалистите са уверени, че могат да реконструрират двуетажните сгради по намерените около тях отломки и няма да се налага да се гадае и да се проявява фантазия.

Праисторическите къщи са били изградени от забити в земята дървени стълбове, дебело измазани с глина от двете страни, с тавани от разцепени дървета, също покрити с дебел пласт глина.

Покривите са били двускатни – от дърво и тръстика

Съхранени са всички основни съоръжения и почти целият домашен инвентар – пещи, огнища, хранилища за зърно. Проучванията на селището ще продължат и през 2015 г.

Праисторическите обекти в България често се пренебрегват, но от тях понякога излизат интересни и уникални находки – не само за страната ни, но и за Европа и за целия свят. Два от най-древните градове на Стария континент са намерени по нашите земи – край Провадия и край пазарджишкото село Юнаците. Находки от Провадия също са включени в годишната изложба в Археологическия музей, а посетителите могат да видят и предмети от селището на над 8 хилядолетия в квартал "Слатина" – мястото, където за първи път са се заселили хора на територията на днешна София. Именно заради него българската столица претендира за един от най-старите оцелели до днес градове на континента. Сред праисторическите находки в изложбата има и неолитна риболовна кукичка от кост, намерена край Нова Надежда, Хасковско.

Човешка фигура на 26 хилядолетия

Малка костена фигура, наподобяваща западноевропейските праисторически „Венери”, беше открита при разкопки на международен екип в пещерата "Козарника". Тя е била изработена от кост на тревопасно животно, вероятно бизон, преди 26-20 хилядолетия – в късния палеолит. „Това е първата антропоморфна, при това пластична изява от палеолита по нашите земи”, обясняват специалистите. В Югоизточна Европа подобни изображения се срещат доста по-рядко, отколкото в западните части на континента.

В пещерата "Козарника" често се правят открития със значение не само за българската, но и за световната археология и палеонтология. Там преди години бяха намерени първите следи от човешко присъствие на континента – на повече от 1,4 милиона години, когато представители на Хомо еректус или други древни роднини на хората, са живели в пещерата "Козарника" и дори са оставили резки върху животинска кост. Пещерата е била обитавана през всички периоди оттогава до 11-ото хилядолетие преди Христа. Там през 2014 г. беше открит и първият фосил у нас, за който със сигурност можем да твърдим, че принадлежи на неандерталец. Той представлява кост от ръката на дете, чиято възраст е по-малко от годинка.

novinar bg

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Археолози откриха деца, принесени в жертва от траките

Яма с принесени в жертва от траките две деца е открита на разкопките на неолитното селище край село Мурсалево.

Жертвоприношението е извършено преди 27 века, през VI век пр. Хр. Проучването на основаното в VI хилядолетие преди Христа селище бе подновено в началото на април. Поради значимостта на обекта на два пъти срокът на разкопките и проучването бяха удължавани. През него трябва да мине трасето на ЛОТ-2 от АМ "Струма", свързващо Дупница с Благоевград.

"На обекта в м. Девебоаз край Мурсалево са открити няколко гроба от късния неолит, или края на VI хилядолетие. В момента проучваме една жертвена яма от късната желязна епоха - I хилядолетие преди Христа. До момента в нея са открити останки от два млади индивида, вероятно жертвани в ритуал на траките", съобщи доцент Крум Бъчваров, ръководителите на обекта.

В момента работещите на обекта почистват откритите два малки черепа, които са натрошени. До тях има и раменна кост. Проучването на жертвената яма продължава. Около черепите са подредени няколко камъка, част от жертвения ритуал. Според доцент Бъчваров, ръководител секция "Праистория" към Националния археологически институт и музей към БАН, през миналата година са проучени четири гроба, три от тях от края на VI хилядолетие преди Христа, и един детски гроб от средата на същия период. В момента се проучват още три къснонеолитни гроба.

Днес на обекта доц. Бъчваров вдигна дрон, за да заснеме отгоре проучванията. Разкопките или цялостното проучване на селището трябва да приключат в края на месец юни, след което то ще бъде затрупано с насип, който ще свърже двата моста, разположени от двете страни на древното селище, съществувало преди 8000 години.

Къщите в него са много добре запазени, със стени в суперструкция, с горели отпечатъци от вертикалните стълбове, които носят втория етаж и покривната конструкция. Открити са подвижен инвентар, керамични съдове и други дребни находки. Проучваното неолитно селище е на най-голяма площ в Европа и с толкова добре запазени останки. Това е отличен шанс за страната ни да експонира на място поне тези, които могат да се запазят след построяването на АМ "Струма".

Археологическият обект край Мурсалево е стар, първите сведения за него датират от 30-те години на XX век. Но истинските и задълбочени проучвания на селището започнаха, едва при строителството на ЛОТ-а от Дупница до Благоевград.

Селището е основано от земеделци, идващи от Мала Азия и движещи се към Балканите и Европа, опитомили животните и обработвали земеделски култури.

За една година са открити десетки находки, предимно статуетки на богинята Майка, керамични съдове, копче, игла и сечива, те са уникални, а някои от тях - без аналог в света на археологията. Край съществувал някога извор е открита и златна апликация, носена най-вероятно на ухо. Апликациите са носени някога не като украшения, а като белег на престиж.

В изкопите личат керамични съдове на жителите на селището. То се е отличавало с невероятна за тази ранна епоха планировка, има дори централна улица, а някои от къщите, изграждани от плет и мазани с глина, били на два етажа. По неясни причини селището било опожарено от самите му обитатели и напуснато. На много по-късен етап, през V век преди новата ера, върху останките от селището, траките са извършвали своите обреди.

В района на разкопките са открити 20-ина такива обредни ями. В тях са поставяни предмети, храна или принасяни в жертва животни. В яма в северозападния край на разкопките е открит скелет на принесено в жертва цяло теле. До поставената надолу глава, за да изтече кръвта, е открито острие на нож.

https://dariknews.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Сграда от ІV в. изскочи преди първата копка на нов плувен басейн в Сапарева баня

Сграда от ІV в. – от края на римската империя, с каменни зидове изскочи при минералната баня в Сапарева баня. Дни преди официалната копка на нов плувен басейн в курортния град багер на дупнишката строителна фирма „Стройкомерс” попадна на археологически обект. Археолози от Регионалния исторически музей в Кюстендил, начело с Румен Спасов се заеха с археологическите разкопки. Румен Спасов заяви, че се извършват проучвания и официално становище още не може да даде за откритите постройки и находки.

Жителите на града под лупа следят разкопките. Те с интерес обсъждат намерените още некропол с две монети, части от делва и човешки останки. Внушителните каменни зидове, дебели повече от метър, са от древна сграда.

Още метър в дълбочина има да копаят археолозите, а хората се питат дали това ще се окаже храм, или римска вила. Правилните стени на отделните помещения на сградата удивиха строителите и работниците на обекта.

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Къщи на два етажа отпреди 7500 години откриха край Мурсалево

Култова пластика, фрагменти от различни фигури и предмети от бита са открити при разкопките край Мурсалево на терена, през който трябва да минава автомагистрала Струма. Археолозите са категорични, че дейностите ще приключат до края на месец юни. Разкопките няма да попречат, нито да забавят изграждането на ЛОТ 2 на магистралата.
Археолозите изследват селище от средата на 6-то хилядолетие преди Христа, което е заемало територия от около 30 декара. Това е най-големият обект от праисторията, който се проучва в Югоизточна Европа за последните години.
“За първи път в Европа ние можем да докажем, че едно селище е било застроено с двуетажни къщи през 6-то хилядолетие, преди 7500 години. Нещо, което е наистина невероятно”, заяви проф. Васил Николов от Национален археологически институт.
След като ЛОТ 2 на АМ Струма стане готов, се планира край пътя да се изградят информационен център и музей на открито, така че експонатите да могат да се видят от хората.
“Тука трябва да стане нещо, което в Югоизточна Европа не е правено. Има условия за това”, допълни проф. Николов.
Археолозите вече обмислят как да изглежда музеят на открито. Те са категорични, че останките ще предизвикат голям интерес, защото са разпознаваеми с просто око, а не само от специалистите, съобщава още БНТ.

http://www.blagoevgrad.utre.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Златна монета на император Теодосий Втори
изскочи от разрушена от Атила римска вила в Сапарева баня

Златна монета с лика на  император Теодосий Втори (408-450 сл.Хр.), 25 бронзови монети, фонтан и римска парно отопление изскочи при археологически разкопки в  разрушена от Атила римска вила, разположена над древната Германея. За сензационната новина се похвали ръководителят на разкопките Румен Спасов.

Това е първата императорска златна монета от римска Германея, открита в Сапарева баня. Жителите на курортната община ликуват и приемат златната монета за щастливо предзнаменование. Кметът инж. Сашо Иванов често се отбиваше на археологическия обект и бе зарадван с новината лично от Спасов. Сапаревобанският свещеник Димитрий Недялков смята, че императорската златна монета е знак за голяма божия благодат над минералната вода в Сапарева баня. Според него това е знак, че градьт ще стане международен лечебен център. „Минералната вода и златото лекуват!”, каза свещеникът.

Златната монета изскочи до минералната баня при строежа на плувен басейн, на археологически обект сграда extra muros. Това е сграда извьн крепостната стена на римска Германея, обясни археологът Румен Спасов от Археологически музей-Кюстендил. Златната монета с лика на ранновизантийския  император Теодосий Втори (408-405 г. сл. Хр.) бе открита между останките на разрушения покрив на вилата, възможно е монетата  да е изпусната при напускането на обитателите й след внезапно опожаряване и разрушаване на вилата. Но е вероятно и златната монета да е вградена в зидовете на къщата за богатство, здраве и късмет и да пази дома от зли сили. Това е било практикувано при строителството на домовете в римско време, обясниха експерти. Но само богатите с най-висок обществен статус са можели да си позволят императорска монета, в бедните постройки зазиждали медни и бронзови монети. Императорската монета говори за голям престиж на обитателите на вилата, която е построена извън защитените крепостни стени на римска Германея. Възможно е вилата да е разрушена през 447 г. сл. Хр. при похода на Атила към Константинопол, след като император Теодосий  му отказал да плати искания от Атила 6000 паунда злато годишен данък. Атила повел хунските орди за златото на Константинопол и по  път унищожил  цяла Тракия и много градове на късната Римска империя, минавайки и през римска Германея.

Уникалната находка бе открита само дни след като експерти от Министерството на културата бяха на оглед на разкопките и решиха съдбата на вилата – да остане в ръцете на собствениците на терена, върху който изграждат модерен плувен басейн. Откритите 25 бронзови монети от втори, пети и шести век сл. Хр. и всички останали находки ще бъдат представени на специална изложба в Сапарева баня. Собствениците на терена на археологическия обект са споделили с археолога Румен Спасов и с кмета на Сапарева баня инж. Сашо Иванов намерението си да запазят максимално римската вила и в момента водещи в страната строителни инженери и архитекти умуват как да се впише в новия проект на басейна и древната архитектура. Според екипа археолози, работещи на обекта – ръководителя Румен Спасов, зам.-ръководителя Веселина Вандова и стажанта Величка Мартинова – магистьр от Великотърновския университет, комплексът е строен в края на трети и началото на четвърти век. Вилата е изградена от много заможен за времето си човек, сградата под керамичния си под има и хидроинженерни съоръжения – два водопровода в перфектно състояние. Един от обектите е фонтан, има и фурна за печене, както и съоръжение, подобно на древно джакузи. Удивява уникалната парна стенна инсталация на римската вила – стените са облицовани с керамични плочки, между тях и каменните стени на вилата има въздушна вьзглавница около 20 см, в която са разположени специални керамични трьби ф151, по които е влизал топъл вьздух от минералната вода и е отоплявал цялата вила.

[Hatshepsut]

Останки от древна сграда от II-VI век сл. Хр. изровиха изпод ремонтирания парк „Галерията” в Кюстендил

Арх. Юлий Фърков: Перистилен двор от Антична Пауталия е обграден с колони, гордост е за всеки един град в света

Останки от перистилен двор от Антична Пауталия, датиран първоначално от периода II-VI век след Христа, откриха строителите, които реновират парк „Галерията“ в центъра на Кюстендил. Находката попада под водно огледало и на стълбището към самия комплекс.

„Това е фрагмент от голяма жилищна или обществена сграда, представляващ перистилен двор – вътрешен, на две нива, обграден с колони, между две улици. Става дума за монументална антична архитектура и късноантични преправки, от периода II-VI век след Христа, има два строителни периода. Откритата находка се е намирала вътре в крепостта на Антична Пауталия. Самата крепостна стена минава под галерията на Майстора и именно от там започва тази сграда. Строителните дейности не са спрени, но този фрагмент ще се запази. Тъй като находката е в центъра на националния резерват, ще се открият и други такива фрагмети. Още преди повече от 40 години на мястото на сегашния фонтан бяха направени разкопки на това място от доц. Людмила Слокоска в периода 1966/1972 година и се знае какво има още. При брезичките има антична улица, крепостна стена, говорим за архитектура, гордост за всеки един град в света“, сподели арх. Юлий Фърков.

Създаден е екип, който ще проучи в детайли терена на археологическата находка. Има идея древният пауталийски двор, както и други археологически находки отпреди време край галерията да останат като постоянна експозиция, нещо като „прозорец към древността“ и да се впишат като част от алеите и орнаментиката на парк „Галерията“.

https://4vlast-bg.com/ostanki-ot-drevna-sgrada-ot-ii-vi-vek-sl-hr-izroviha-izpod-remontiraniya-park-galeriyata-v-kyustendil/amp/

[Hatshepsut]

Кюстендилската църква "Св. Георги" - не(о)познатото средновековно бижу

Дори мнозина от местните жители не знаят пътя към смятаната за най-стара църква в Югозападна България – „Св. Георги“ в покрайнините на Кюстендил.

Йорданка Якимова е екскурзовод в комплекса, който се състои от храма и възстановеното старо училище. Преди време е имало и допълнително вдигната камбанария, където държали и казаните за големите празници, но след обявяването на храма за паметник на културата, допълнителната постройка била съборена.



По архитектурните особености на градежа може да се предположи, че църквата датира от края на X и началото на XI век, пояснява Йорданка Якимова.

„Построена е по време на византийското владичество, като майсторите строители са дошли от столицата на империята – Константинопол. Тя е най-старата черква в Югозападна България.



По-старите, автентични стенописи си личат по цветовете, постигнати с естествени багрила и материали. „Те са от края на XI - началото на XII век Имат изключително висока художествена стойност и се предполага участие на солунски зографи при тяхното изписване.“ Участието на Самоковската школа е с по-новите стенописи от 19 век.

Първото реставраторско проучване на куполната част е направено през периода 1974-76 г. от Пламен Петров, дипломирал се в Краковската художествена академия. Временно реставрационните работи са замразени и след това възстановени в началото на 80-те години.

Реставрацията на куполната част отнема повече от 30 години и се прави на приливи и отливи, когато има средства. Финализирана е през 2004 година.

Училището-музей, което е възрожденска сграда, приютява изложби и памет за историята на храма.

Според някои предания тук са заровени костите на българския цар Михаил III Шишман, убит в битката със сърбите при Велбъжд през 1330 г.

Църквата е била действаща до 1980 година.

Вече четвърта година комплексът „Св. Георги“ е в списъка на 100-те национални туристически обекта.

https://bnr.bg/horizont/post/101194727

[Hatshepsut]

Къща на два етажа с комин и три отделни помещения с дължина 10 m, широчина 5,60 m и височина минимум 7 m. Изградени са от дървени колове, преплети с по-тънки пръти, измазани със смес от глина и слама и покрив от слама и шума. Всяко от помещенията е разполагало със собствено огнище и спалня.
Според специалисти от Регионален исторически музей-Стара Загора жилищата са от VI хилядолетие пр.н.е. и са най-добре запазените и с най-богат инвентар в Европа.

По време на разкопките на селищната могила са открити 1826 експоната. Открити са домакински съдове, маси, лъжици, игли, копия, ножове, точила, ечемик, леща и пшеница, ръчни мелници, тесли, сърпове от рог на коза и пещи за печене на храна. Намерени са още и керамични фигури и съдове, мраморни човешки фигури, от които и най-древната мраморна фигура по българските земи – женска фигура с масивна долна част, което свидетелства за култ към Богинята-майка и плодородието. Някои от откритите идоли са изобразени с вдигнати нагоре ръце, което е характерна молитвена поза при култа към Слънцето.

Намерени са ръчно боядисани фигури във формата на лале и водна лилия, фигури на животни като котки, таралежи и язовци, религиозни скулптури, ритон, бижута от морски черупки, както и 33-сантиметров ръчно украсен музикален инструмент тарамбука. Сред сложните рисунки на тази до момента най-древна тарамбука в Европа се открояват и знаците на ин-ян. Изключително интересна находка е и глинена фигура с човешка глава и тяло на животно, оприличена на сфинкс. Сфинксът е много по-малък от големия сфинкс в Гиза, но е много по-древен от него – на над 7000 години. Неолитните жилища са се запазили непокътнати с цялата покъщнина по този начин, по който хората са ги оставили някога преди над 8000 години.

[Hatshepsut]

Откриха антично селище в Рила при ремонт на водопровод

Докато ремонтирали водопровод, който трябвало да свърже град Рила с пречиствателната станция в Кочериново, работници открити руини, които археолозите тепърва ще датират и проучват.

Става въпрос за антично селище, описано още от основоположниците на българската археология - братята Шкорпил и Константин Иречек.

"Попаднахме на основи на антична и късноантична сграда в местността, която се казва Сарай. Предполага се, че в тази местност има селище, което е с по-големи мащаби. Тепърва ще се правят археологически проучвания", разказва археологът Антонио Траянов пред Би Ти Ви.

"Позволих си да очертая елементи от сградата, за да може да се види, че е значимо. Различават се три строителни периода: от II век "опус микстум" така наречената стена, която е смесена техника от тухли и от камък, от IV век и има по-късно зазиждане само с каменни елементи, в които са подпъхнати части от покривната конструкция", обяснява Траянов.

"Керамиката е с много добро качество, което говори за добра школа", разкрива археологът и показва монета от IV век, която е открита в тухлен зид от същия период.

Кметът на община Рила Георги Кабзималски се надява прогнозите на археолозите за голямо антично селище да са верни и вече е изпратил писма до институциите за съдействие на археолозите.

https://www.standartnews.com/kultura/otkrikha-antichno-selishche-opisano-ot-irechek-421580.html

[Hatshepsut]

Разкопки потвърдиха: Имало е кула в Дупница