Димитровдень

[Nordwave]

Димитровден

На 26 октомври Православната църква почита паметта на Свети Великомъченик Димитър Солунски. В народните представи денят бележи началото на зимата.

На Димитровден се устройват курбани, селски сборове и служби. Сливен, Видин и Радомир са избрали 26 октомври за свой празник. Днес е и професионалният празник на строителите.

“Дойде ли Димитровден, идва и снегът” – казват българите. Според народното поверие, в полунощ срещу празника, небето се отваря и от бялата брада на Свети Димитър се изсипват първите снежинки. Затова и светецът се счита за покровител на студа и снега.

На 26 октомври свършва традиционният период, за който от Гергьовден се наемат овчари, говедари, а чорбаджиите започват да се оглеждат за нови, с които да се спазарят за следващите шест месеца. На Димитровден стопаните следят за “полезника”, т.е. за госта, който първи ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярва се, че идващата година ще е здрава и изобилна.

От днес започват и т.нар. миши празници. Жените не бива да работят никаква женска работа – не трябва да шият и плетат. Не подхващат хурка и вретено, за да не разсърдят мишките и те да проядат всичко, работено през годината. Забраната важи и за мъжете – на Димитровден те не гребат жито от хамбара, не оронват и зрънце от събраната царевица. Замазват с кал хамбара, праговете на къщите, вярвайки, че така замазват очите на мишките.

B народните вяpвaния Cвети Димитър e брат близнак на свети Георги. Поверието гласи, че свети Георги носи лятото, а Свети Димитър – зимата.

Свети Великомъченик Димитър бил градоначалник на Солун по времето на император Диоклетиан . Императорът му наредил да избие всички християни, но вместо това той започнал да ги увещава да бъдат непреклонни докрай. Убили го без присъда, в килията му по време на молитва. Неговият слуга прибрал дрехата, напоена с кръвта му, и я занесъл при вярващите. Чрез нея той извършвал чудеса за болните и недъгавите.

Скритите от слугата мощи на свети Димитър били открити след много време и поставени в сребърен ковчег. Според легендата от тях текло миро, затова и светецът е наречен Мироточиви.

Денят на Свети Великомъченик Димитър Солунски се празнува още от V век, а за покровителството на светеца си съперничат българи, гърци, сърби и руси.

[Nordwave]

На 26 октомври Православната църква чества паметта на Свети Димитър Миpоточец, отбелязва Православие БГ. Той живее в трети век, в епохата на последните люти гонения на римските императори против изповядващите христовата вяра.

В иконографията заедно с други светци-войни, свети Димитрий е представен като един от конниците на апокалипсиса. На червен кон, с копието си убива злото.

В много български икони оръжието му пронизва Василий II българоубиец. В гръцката иконография пък често жертвата е българския цар Калоян. За да се избягват националистични тълкувания, Православната църква учи, че св. Димитър погубва антихриста.

Светецът е свързан и с историята на нашия народ, тъй като през 1185 г. в Търново в храма на Чудотвореца, в деня на неговата мъченическа смърт братята Петър и Асен вдигат въстание и освобождават народа си от двувековното византийско иго. С това въстание са положени основите на нова силна България.

Под купола на храма "Св. Димитър" българите започват борбата си за независимост и успяват, благодарение благословията на светеца.

Още от детство Димитър е закърмен с христовите истини, благодарение на които той придобива прекрасни добродетели. След смъртта на баща му, който е управител на Солун, императорът узнал за способностите на младежа, го назначава на негово място. Заради своята мъдрост Димитър е приет с радост от своите съграждани, въпреки младостта си.

По това време започва гонение против християните и от него се изисква да ги преследва и предава на мъчения. Вместо да изпълни императорската заповед, младият управител изповядва, че е християнин, след което увещава солуняни да се отрекат от езическите заблуди и да се обърнат към светлината на живота - Христос.

Мнозина езичници приемат Христовото благовестие, благодарение на Димитpиевата проповед, а по-късно и на неговия подвиг за Христа. Призован да отговаря за неизпълнение на императорската заповед, той застава дръзновено пред императора и изповядва смело вярата си в Бога. Хвърлен в тъмница, след няколко дни доблестният християнин е прободен с копие на 26 октомври 306 г.

Няколко години след мъченическата му смърт гоненията срещу християните престават. На гроба на св. Димитър вярващите издигат храм, където стават чудеса. Един богат човек на име Леонтий получава изцеление при гроба на светеца и в знак на благодарност дарява пари за разширяване на храма.

При преустройството му са открити нетленните мощи на христовия мъченик, от които потича св. миро, откъдето идва прозвището му Миpоточиви. И днес в Солун съществува величествен храм, посветен на св. Димитър - покровител на града.

В него се пазят нетленните му мощи. Почитта към св.великомъченик Димитрий Солунски е разпространена широко на Балканите. Особено почитан е в Света гора. В манастирите Ватопед Панталеймоновски и Ксеновски се пазят също частици от мощите му.

[Hatshepsut]

Св. Димитър - Покровител на българите

Доколко е религиозен днес българинът, това е много труден въпрос. На него еднозначно не може да се отговори. Вече много са факторите, които ни разсейват и отклоняват от пътя на вярата. С изключение на големите празници, Коледа, Великден, останалата част православния календар е почти напълно занемарен. Дори изначалните български традиции в отбелязването на църковните празници потъват в забрава.

В миналото не е било така. Властта на религията над съзнанието на обикновените хора е било потресаващо огромно за днешните представи. Освен чудодейните свойства, приписвани на мощи, икони, почти нямало действие в живота на човека, което да не е повлияно от вярата му в Бог и от ритуалите на Църквата. Много управници и висши духовници умело са се възползвали от това за цели – повече или по- малко користни.

Но за безспорно добра кауза в историческа роля влизат един светия и неговата икона, изиграла решаваща роля във въстанието на Асен и Петър, освободило българските земи от византийско владичество и поставило началото на Второто българско царство.

Св. Димитър Мироточиви, роден в Солун, в много заможно семйство, след смъртта на родителите си, става дори градоначалник на Солун. По това време – огромен център на търговия, култура, ключов в политическо отношение за Римската империя, а по- късно - за Византия. Затова той се смята и за закрилник на града, често го срещаме и като Св. Димитър Солунски. В нашите вярвания Св. Димитър се поставя наравно със Св. Георги, като двама братя, които си поделят годината – зима и лято. Което много го издига в представите на обикновения средновековен човек.

Но да се върнем към историята. В началото на 12 век Византия е в много трудно политическо и икономическо положение – раздирана от вътрешни борби, границите й постоянно се нападат, а и в българските земи става още по- размирно, заради надигащите претенции на двама братя Асен и Петър да са законните престолонаследници. Самият Солун пада в тежка обсада и империята губи едно много важно звено в политическо отношение. Двамата съобразителни братя виждат в това добър повод за конкретни действия. Тук вече започва легендата.

Според нея – Св. Димитър се явил в съня на Асен и му посочил с огнен меч мястото край р. Янтра, където да построи църква, наречена на него. Това той изтълкувал така - че почитаният светия оттегля закрилата си от Солун и гърците, давайки я на благочестивия български народ.

Много скоро църквата, съществуваща и до днес в подножието на Трапезица, Велико Търново, е вдигната и през 1185 г. е напълно завършена. На откриването се стекло огромно множество. Известно било, че Солун е опустошен, но двамата братя умело пуснали слух, според който самата икона от храма в Солун пътувала към Търново. Това било напълно достатъчно да разпали тълпата, усетила благословията на светеца. Дали и коя е била иконата на Св. Димитър Солунски – това остава в историята и във въображението на хроникьорите. Факт е, че според тях такава икона се появила и това окончателно отприщило недоволството, дирижирано от Асен и Петър. Летописци от тогава свидетелстват, че дори самите византийски пазители на Царевец застинали от ужас да не ги сполети гнева на Св. Димитър и оказали незначителна съпротива.

Църквата св. Димитър

От Търново въстанието се разраства като пожар и окончателно изпълнява целта си – освобождение. Последвалите години управление на братята Асеневци доказват убеждението, че Св. Димитър е спасител и покровител на българския народ. В днешни дни Димитровден се празнува много тържествено във Велико Търново - литийно шествие с икона на светеца, богослужение в църквата Св. Димитър, концерт на църковни хорове.

И сега, когато четем това, ни се струва почти невероятно, как може една икона, една мълва да постигне толкова много, с толкова значими последици. Как религия, народни обичаи и история могат да се сливат в едно цяло и да помогнат на народа в трудни моменти. Истината е, че понякога е нужно съвсем малко, за да почувстваш Божията ръка в пълната й сила и „чудото” да стане. Нека точно на Димтровден да си помислим за това и да отворим душите си към вярата.

https://www.hera.bg/s.php?n=2717