1 Май - Ирминдень

[Hatshepsut]

1 май - Ирминден

В деня на пророк Йеремия честваме Ирминден


Обреден хляб с формата на змия

В деня на пророк Йеремия – най-тъжният пророк, който трябвало да известява хората за бедите, които ги очакват, българите честват Ирминден. Той бележи началото на т.нар. Ирмина седмица и го почитат като празник на змиите.

Старо е поверието, че който не почита св.Йеремия, ще бъде ухапан от змия и то смъртоносно. Затова мъжете палели огньове, а жените правели магии, за да пропъдят опасните животинки.

Змиите гонели, като дрънкали по железни предмети и изричали заклинания: „Бягайте змии и гущери, че е заран Йеремия, ще ви връзва с въжета, ще ви стяга с ремъци”.

През Ирминската неделя празнували бременните жени и девойките. В миналото много от тях страдали от болестта ерменясване, причинена им от спонтанен аборт или бездетство. За да се излекуват от нея, девойките отивали преди изгрев слънце на полето и се търкаляли голи в росната трева.

За да заченат дете, поставяли в росата червен конец или парченце от орех, над което извършвали заклинания. Беряли ерменска лепка, с която правели магии на лихуси и любовна магия. Приготваля малки колачки, които изпичали в новите подници. Пазели ги през годината притив женски болести и уроки. Събирали утринна роса, която пиели на гладно сърце, за да заченат или слагали в млякото, за да се плоди добитъка.

Някога много популярен бил обичаят, свързан с обредното правене на подници - глинени съдове за печене на хляб. Своя автентичен вид той е запазен и днес в село Лозен, Хасковско. Жените стават рано, берат билки за женски болести, вземат мълчешком пръст от три места и се събират в нечий двор. Носят мълчана вода от бунар (кладенец). Слагат водата на огъня и я смесват със пръст и слама (ръженка). После я покриват с черга “да кабаряса”. След това, също като тестото, я размесват втори път.

“Женското царство” тъпче с крака и пее (пеят се специални песни за празника като “Ерменлия, гидия”). Разделят глината на топки, от големите правят подници, на които се пекат хлябове и баници под връшник. Малките стават на сачове за катми. Прави се задължително и кандило за дома. Всички съдинки се оставят да съхнат под слама в продължение на 20-ина дни.

Обичаят завършва с трапеза, на която жените се гощават със зелник и пресен хляб.

Обредното приготвяне на глинените съдове само един ден в годината старите хора обясняват с това, че хлябът е свещен за българската трапеза.

httpf://frognews.bg/

[Hatshepsut]

Ирминден

Ирминден (или още: Йеремия, Еремия, Зъмски ден, Ирима) е български празник, който се празнува на 1 май. Този ден се празнува в чест на змиите и гущерите и на него се изпълняват обреди, целящи пропъждането им и предпазването от тях. В народните представи змиите излизат от дупките си на Свети Четиридесет мъченици или на Благовещение, а на йеремия излиза техният цар. На този ден се извършват няколко обреда: пъдене на змиите; газене чирепните; палене на огньове. Старите хора вярват, че който работи на полето в този ден, ще бъде ухапан от змия през лятото.

Пъденето на змиите не се прави на самия ден, а вечерта преди него и е подобно на това, което се прави срещу Благовещение (Благовец). Момиче или жена взима машата и ръжена и като вдига шум (дрънка) с тях, обикаля цялата къща и двора. В същото време изрича заклинания или заричания:

"Бягайте, змии и гушчерици!
 Я я арамията зад вратата,
 Къа ви а сече главата,
 Къа ви а фърли у барата."
   
или

"Бягай, бягай гъдурийо!
 Ето ти я Еремия,
 Ке ти мотат черевата
 Со железно мотоило"

В Западна България палят огньове, прескачат ги и като вдигат много шум изричат същите думи. Друг обичай, който се изпълнява на този празник е газене подници (глинен съд за печене на хляб). Представляват кръгли глинени плоски съдове, с диаметър около 60 см и дебелина на дъното 4-5 см, завит нагоре по ръба в края, подобно на тепсия (тава).

Още в ранни зори момите, накичени с лепка (вид трева) по главите, отиват да копаят пръст. Тази пръст (глина) събират на едно място и всеки се изрежда да я гази. Вярва се, че подницата има магическа сила и всеки, който гази глината, от която тя се прави, ще се предпази от ухапване на змия.

На места, за да пропъдят змиите, запушват дупките в стените с парцали или тор, запалени от накладения сутринта огън.

В някои райони този ден се празнува специално от бременните и още неродили жени, за да бъдат запазени при раждане и децата им да не се разболеят от йеремия - болест, причинена от различни зли сили.

В Южна България се тачи за предпазване от градушка и гръм.

В някои селища на тоя ден извършват обреда „гонене на змей". Хората вярват, че ако в селото има змей, той спира облаците и не вали дъжд. Затова мъжете устройват изгонване. Това става нощно време, когато няколко мъже, съблечени „дибидюс голи", въоръжени със сопи, започват от източния край на селището и завършват в западния, като мушкат и удрят навред, за да изгонят скрилия се змей. След обхождането на селото мъжете вкупом се изкъпват в течаща вода и вярват, че дъждът вече няма да заобикаля тяхното селище.

На Зъмски ден моми и ергени тъпчат с боси нозе кал за глинени съдове. А като привършат, отиват в полето да берат див чесън, който носят вкъщи, за да ги пази от зли магии и змийски погледи.

В земите по долното течение на река Тунджа хората на тоя ден сеят зелето и наричат: „Както се свиват змиите, тъй да се свиват и зелките" Така те ще станат стегнати и здрави. в някои родопски селища ирминден се почита за опазване от вълци, затова ловците в този ден хващат малки вълчета от леговищата им, развеждат ги от къща в къща, а стопаните ги даряват с вълна, брашно, стар боб и дребни пари. в някои селища правят и каркъм - стригане на овцете, което завършва с обща трапеза за овчарите.

Църковен празник: св.Йеремия - юдейски пророк. Той предсказва, че Йерусалим ще бъде завладян от Навуходоносор, а народът му ще бъде разпилян по света. Предрича още, че Бог ще изпрати своя син и наследник на Земята.

http://horo.bg/index.php?show=material&materialid=229&menunode=5

[Hatshepsut]

Обичаят на Ирминден "Правене на подници" - село Лозен, Хасковско

Ирминден е от трудовите обичаи, свързани с домашните производства. Самият обичай представя обредното приготвяне на подниците, известни в Лозен като пòници. Правели са се още сачове, попчета и кандилки. Обичаят има своето място в обредната система на българите. Обредът е ставал в деня, когато християнската църква почита Св. Йеремия (1 май), пророкувал, че Бог ще изпрати своя Син на Земята.
Подницата и връшникът са били постоянни елементи в традиционната Лозенска къща. Като елемент на материалната култура, те са имали трайно място в бита, а от друга страна са били обект на вярвания.
Подницата е кръгъл, масивен глинен съд, диаметърът на който е коло 60 см, а дъното и стените са с дебелина 4 – 5 см. Вертикалните стени на подницата са ниски, около 10 см. Значителната дебелина на глинения съд осигурява задържането на топлината, а от там и по-доброто изпичане на хляба, баницата, зелника и т. н.
Магическите особености на обичая са били свързани с действията на жените насочени към предпазване и предизвикване на сили. Тези действия са се извършвали в началото на деня, по време на брането на билки, вземането на пръстта и изпичането на хляба, който пази силата на деня и билките през цялата година. Заради съприкосновението си с огъня, подницата е била натоварена в съзнанието на лозенката със свръхестествени качества.

Снимки: Христо Янъков

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.690313541048817.1073741985.141523809261129&type=1

Правенето на подниците започвало рано преди изгрев слънце на Ирминден. Събирали са се групи – жени и моми по роднинство и най-вече по съседство, които после заедно ще правят подниците. Жените тръгват за пръст и билки, като всяка е носила в себе си торба и прашилка. Пръстта се е събира задължително от три места – от Хумата, от Бялата пръст и от Червената пръст. Смесвайки пръстта от три места, се е вярвало че съдовете, които ще бъдат изработени от нея ще бъдат по-здрави.
По време на копаенето на пръстта са се събирали и билки. Бере се лепка (Galium aparine L) и са кичели главите и кръста за предпазване от болка през цялата година. От ирминденската лепка се е слагала на главата на дете, което е ерменясало. С нея са се правили магии за любов. Жените са се кичели с лепката „да ни минава лесно месеца“. Берат се и други билки за женски болести.

Бабите се подготвят рано сутринта за женския празник. Затоплят водата, която е донесена мълчешком и ще се използва при приготвянето на глинените съдове. Нагоряват връшника и подницата, на които ще се пекат зелниците и другите обредни хлябове, с които жените се гощават след празника!

По време на копаенето на пръстта са се събирали и билки. Бере се лепка (Galium aparine L) и са кичели главите и кръста за предпазване от болка през цялата година. От ирминденската лепка се е слагала на главата на дете, което е ерменясало. С нея са се правили магии за любов. Жените са се кичели с лепката „да ни минава лесно месеца“. Берат се и други билки за женски болести.

След като пренесат пръстта е започвало частта на обичая, която е свързана с женското веселие, с празника, който участничките в обреда са правили за себе си независимо какъв ден се пада 1 май. Жените са се събирали в нечий двор, където започва същината на обредното приготвяне на подниците. Пръстта се е изсипвала на куп, слагала се е ситна слама (ръжанка), поливала се е с вряла вода и се е покривала с черга да кабаряса (да омекне). Докато кабаряса пръстта, жените наобиколили я са пеели специални песни като Ирминлия гидия.



След като кабаряса, пръстта се разтила и започва да се размесва. Ако е необходимо се е добавяло още вода и слама. Мачкало се с боси крака. Нагазват в пръстта само жените които са имали желание да разждат. Подницата е олицетворение на женския полов орган. Вярвало се е, че тъпчейки пръстта се подсилва плодовитостта и зачеването. Който мачка калта на Ирминден няма да го ухапе змия през цялата година. Не е позволено по време на мачкането и изработването на подниците да се кляка, да не се озъбят понниците (да не се напукат). Мачкането на калта от жените с боси и заголени крака е бил символичен акт на предаване на женското плодородие върху глината.
По време на обичая цари матриархат. Главната фигура е бабата. Тя е ръководила дейностите по подготовката и изпълнението на самия обред.



След като се е омесила с крака, глината се е разделяла на топки. По-големите са ставали на подници, а по-малките на сачове, попчета и кандилки. Сачът представлява плосък глинен съд, който можем да оприличим на тиган за палачинки, но без дръжка. Сачът и подницата си приличат, но между двата съда има и съществени разлики. Сачът е с по-малък диаметър от подницата, с по-тънко дъно и стени около 2 – 3 см. Стените са високи също около 2 до 3 см. Сачът се използва за приготвянето на катми – характерно ястие в нашия район. Попчетата са конусовидни и са служили за подпиране на подницата при опалването й. Задължително се е правило и кандило за дома.



Моделирането на съдовете е изисквало голямо умение. Именно за това се е налагало повечето жени да търсят помощта на булките, които са по-услия (по-опитни). Не са се използват никакви инструменти. Лозенката си е служила само и единствено със сръчните си ръце. Всяка топка глина се е разтиляла до получаване на желаната дебелина, като краищата са се завивали нагоре. Получавало се е като тепсия. Краищата са се заглаждали, като ръцете се топят обилно с вода.

За да станат подниците много здрави „като железни“, жените играят хора и пеят специални песни за обреди.



С наближаването на вечерта е идвал и краят на веселието. Всички са се отравяли към реката, за да изперат чергите, чувалите и торбите, които са се използвали през деня. Жените се се измивали и са се завръщали по домовете си очистени от калта, от невъздържаните закачки и песни по време на женския празник. След края на обредните практики, жените се гощават със зелник и пресен хляб.

[Hatshepsut]

Йеремия - Стар и интересен български обичай

[Hatshepsut]

В Лозен посрещнаха гости за Ирминден

В село Лозен, община Любимец се проведе празника Ирминден. Това е трети Регионален празник на който се отдава почит на хляба. Тази традиция в хасковския край е дълголетна, в която на 1 май се правят подници или днес наречени сачове в които се пече хляба и други печива. Празникът представен в днешния му вид, в които се събират самодейци от различни читалища от региона на Свиленград, Любимец, Харманли и Тополовград се отбелязва от три години. Поради пандемията Ирминден не се проведе последните две години, но вече е възстановен.

Подготовката за празника Ирминден започва още седмици преди това, за да се приготвят подниците на които ще се пече хляба и другите печива. Той се приготвя от глина, слама и вода. На самия Ирминден беше пресъздадена технологията за направа на подник или както го знаем днес сач. В приготвянето на традиционни ястия се бяха включили над шест села от различи общини на Хасковско и Ямболска области.

„Двора на църквата е пълен с народ. Освен хора от селото, виждам хора от други села и общини, дори и непознати, което е радващо“, разказва Христо Янъков, председател на НЧ „Просвета“ с. Лозен един от съорганизаторите.

84-годишната София Станева от Лозен се радва, че са успели да възстановят този празник. Тя го помни от своята баба, но благодарение на местното читалище не са го загубили безвъзвратно.

„Трябва да пазим българските традиции, за да не се загубим като народ. Българското трябва да остане тука, сега, завинаги и вовеки веков. Аз се омъжих в Русе, но се върнах с цялото си семейство тук. Защото обичам родната си земя“, разказва възрастната София Станева.

Димитринка Колева е от свиленградския кв. Капитан Петко войвода. Тя и групата от читалище “Васил Левски” приготвяха пърленки на сач, които ухаеха така хубаво, а и бяха много вкусни.

„Не е сложна рецептата – брашно, мая и водичка. Това е основното, което се слага. Печем за загрят сач. Намазан с масълце и печен. После ръсим със шарена сол, който иска и с чеснов пипер. И става много вкусно“, разказа свиленградчанката.

Венета Аврамова и групата домакини от село Лозен приготвиха зелник с лапат, а Мата Станчева от село Сладун приготвяше две гозби - пиле с булгур и сауш. Сауша е шилешко месо с лук и задушено. Отец Трифон Караджонов освети храната и след това бяха почерпени гостите на празника. Веселието продължи с народни песни и хора в двора на църквата „Св. вмчк Димитър“.

https://bnr.bg/kardzhali/post/101817388/v-lozen-posreshtnaha-gosti-za-irminden




На Ирминден в село Лозен, Хасковско