Българската Нова Година / Игнаждень

[Hatshepsut]

Българската Нова Година

Българската Нова година е на 22 декември.

Това е средищния ден в годината - Идинак, Еднажден - по българския календар. Той е извън всички месеци - нулев ден извън календара.
Нова година е била на този ден допреди 100-150 години в България (ако не и до по-скоро). Това е "народната Нова година".

Затова е и обичая - според какъвто е първия гост влязъл в дома на този ден, такава ще е годината.

Българската нова година -

първият средищен ден в годината – Денят на зимното слънцестоене – Идинак.

На този ден е била Бъдни вечер (вечерта на 21 срещу 22 декември). На нея се прикадявали пръст, вода, дърво (бъдникът – голям пън, който се изгаря в огнището), а също и жертвените девет храни – свиня, печена на бъднивечерското огнище, обредни хлябове със златни или сребъни късове в тях, а също и дрянови клончета с пъпки и др.

  Обредните хлябове се изрисували със знака на слънчевия кръговрат, на щастието и въобще на кръговрата в природата и живота – свастиката. Бабите я рисуват върху обредните пити и днес.

Български обреден хляб

Във владетелския двор и във всички родове – от най-малките до най-големите се правел събор (един от годишните събори). На него идвали и чужди първенци, крале и князе, носели данъците, имало живописни шествия с коне, шейни и коли.

  Стан-нанинът – в двора самият владетел – прикадявал трапезата, на която имало и мед, варено жито (булгур), кървавица или риба (обикновено шаран), петел, орехи и вино – и тържествената вечеря започвала. Особено се държало на прикадяването – стар български обичай.

Владетелят бил сурвакан от децата, а след това обливан с вода на открито, а след него – и всички възрастни участници в тържествата.

Младежите обикаляли с песни до разсъмване - коледуването. Имало спортни игри и състезания. На Идинак (Годинак) гледаме кой пръв ще прекрачи прага ни - какъвто е гостът - сега полазник - такава година идва. Той влизал и разпалвал жарта в огнището с трески от дръвника. И пожеланията му били свързани с огъня - колкото са искрите, толкова деца и изобилие да донесе Новата година. Черпят го с баница, питиета и ошаф, дават му кравай и чорапи.

Днес

празникът не се празнува на същия ден, а обичаите от вечерята са разпокъсани на няколко бъдни вечери и елементи от нея има на Никулден, Игнажден, Коледа и Нова година.

Днешните обичаи свързани с него са се видоизменили и вече показват само в общи черти най-главното – благодарност за даровете на земята и надежда за бъдещо плодородие. През вековете остава и пожеланието, което отправяме и днес - нов ден, нова година, нов късмет.

  Първите два месеца в народната традиция - Голям и Малък сечко са отъждествени с приблизително съответстващите им римски месеци януари и февруари.

  Народоизследователят Д. Маринов пише:

"От Игнажден се начева Големия сечко, т.е. Голям месец и тоя ден се нарича още Млада година и Нов ден. От тоя ден се брои народната Нова година. Думата Идинак значи начало на годината, годиняк."

На същия ден празнуват Нова Година и Волжките българи -

другият голям български народ в Европа - които и до днес живеят край Волга и са наследници на Котраг - по-голям брат на Аспарух. Българите на Волга наричат Нова Година "Нардуган" - "Рождество на Слънцето", а самия ден - "зимния челле", за разлика от "летния челле" - деня на лятното слънцестоене.

  На този ден младежите и децата с маски и карнавални костюми, както нашите коледари, обикаляли къщите и събирали подаръци. После се украсявало ритуалното свещено дърво - както нашата елха - и накрая се устройвало пиршество и трапези. А двата първи месеца - Голям и Малък сечко - при тях се наричат "големите мразове" и "малките мразове".

[Hatshepsut]

Народната традиция ясно показва коя е била началната точка на българския календар - зимното слънцестоене (21/22 декември). Това само по себе си е доказателство, че календарът е слънчев, а не лунен (при лунните календари началото на годината не е на фиксирана дата). По-късно, под влияние на християнската Църква, някои от новогодишните обичаи са пренесени на Игнажден (20 декември):

ИГНАЖДЕН
20 декември

Другите названия на този празник са Игнат, Млада година. На този ден се почита антиохийският епископ свети Игнат Богоносец, осъден на смърт заради християнската си вяра и хвърлен на лъвовете. От Игнажден до Бъдни вечер продължили родилните мъки на Богородица. От Игнажден започват и коледните и новогодишни празници. Според народното поверие на този ден е началото на новата година, затова в някои области на България го наричат Нов ден. И понеже е нова година, много важно е какъв човек ще влезне пръв в къщата, добър или лош. От това зависи каква ще е цялата година. Човекът, който пръв влиза в къщата, се нарича "полезник". На него домакинята дава игнатово кравайче и той сяда начело на трапезата. Рано сутринта на Игнажден жените наклаждат огъня, слагат гърне с вариво и приготвят тесто за хляб, от което омесват колаци за всеки член на семейството и един колак, който оставят за Бъдни вечер. На Игнажден се приготвят също така малки гевречета ("подкови"), поръсени със сусам. От Игнажден до Коледа младите и нераждали жени не работят, за да раждат по-леко. В различните краища на България съществуват различни обичаи, свързани с този празник. В Източна България например сутринта на Игнажден стопанката дава на кокошките кадено жито, което разпръсква в кръг. Според поверието през новата година кокошките ще се множат и няма да ходят по чуждите дворове. На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството. Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото. В Югозападните краища на България в огнището се запалва специално отрязано дъбово или крушово дърво, което трябва да гори до Йордановден (6 януари).

http://www.omda.bg/bulg/cook/ignajden.htm

В Северна България денят на Св. Игнатий се нарича Игнажден, Идинак (Единак), в Южна България бива наричан Идигнажден, Игнатьовден (Родопите) и Полаз, или Полязовден, (Котленско).
...
На 20 декември народът празнува своеобразна Коледа, като в Източна България, например, традицията повелява изцяло постна трапеза:

към постните ястия се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино. Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря.
На масата отново присъства обреден хляб, но този път той не е от чисто пшеничено брашно, а смесено с просено брашно в чест на просото. В някои райони на България вместо просо се слага царевично брашно
Царевични питки
Зелеви сарми с булгур
Варено жито, ашуре
...
С деня на св. Игнат започва честването на Новата година и на коледните празници. Знак за това е обичаят "полазване". Неговата символика насочва към бъдещето, към това, което следва през следващата година.

И така, какво е "сполезът"? Това е късметът. Първият гост, който прекрачи прага на дома, е от особено важно значение, защото именно неговата същност ще определи бъдещето на семейството и стопанството.
Не случайна е народната приказка "На Св. Игнат по госте се не иде!". Тази мъдрост е продиктувана от страха на хората, да не би някой човек, на когото не му върви, да им дойде на гости.

По същата причина онези пък, които са късметлии, имат "добър полаз", още по-предния ден ги калесват с бъклица или с ракия, та рано сутринта на следния ден да посетят поканилите ги.

Българските вярвания обаче не се изчерпват с чистата символика. Важен е ритуалът. Когато сполазникът влезе в двора, той задължително поздравява с новата година. След това влиза в къщата и взима от дръвника пръчка. Започва да разбърква огнището и реди следните думи: "Колкото искрици, толкова яренца, теленца, кончета...".

Друга част от поверието задължава гостът-сполазник да седне най-напред върху донесени му от домаш - ните пръчки или слама. Посяда върху тях за известно време, а символиката в тези действия е да се мътят квачките през годината.

Подир това на сполазника му се дават сито и пшеница, той поръсва къщата и благославя: "Да се роди дето рало ходи, дето ходи или не ходи!".

От своя страна, за тази добрина, която им се прави, домашните не остават длъжни. Те обсипват с пшеница и сушени плодове сполазника за плодородие. В някои райони пък му се дарява риза, кърпа, чорапи или кадена вълна.

Със сполазника Игнажден не свършва. Този ден обозначава приближаването на едно ново начало. В този ред на мисли денят е добър за гадаене, казват хората. На Св. Игнат момите гадаят за кого ще се омъжат.
Ритуалът е следният: момата сяда на дръвника и се посипва с ечемик, като нарича: "Който ми е на късмет, да дойде нощес да се женим заедно!". След това момата взема в едната си ръка трески, а в другата - ечемик, и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемикът поставя под възглавницата. Този, който й се присъни през нощта, е бъдещият й съпруг.
На 20 декември традицията повелява жените да не работят. Ако ли не всички жени, то поне онези, на които им предстои да раждат. Поверието казва, че ако не работят в този ден, раждането ще е леко.
Жените измитат комините и изхвърлят заждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това се прави, за да се запази благополучието от недоброжелателството на магьосниците.
Традицията да не се дава работа на момите на 20 декември е продиктувана от религията. На този ден започват родилните мъки на Богородица.
В този ден се събират и коледарите, за да заучават коледарските песни. Една от тях гласи: "Замъчи се Божия майка от Игнажден до Коледа, та си роди млада Бога".
И все пак на Игнажден всеки от домашните е полазник. Особено онзи, който стане по-рано и излезе на двора. Поверието изисква той също да внесе трески, клечки, слама, да ги хвърли в огъня и да рече: "Чуррр, пилета, агнета, телета, кончета, малки деца, момчета! Чур!". А колкото повече искри изскачат при слагането, толкова повече плодородна ще бъде годината.
На този ден не се дава в заем, за да не се даде берекета, не се ходи по съседи, за да не се пръскат кокошките.
Друго българско поверие тълкува деня така: на Игнажден е добре да се поработи от всичко по малко. Така през годините работата ще върви по-леко.

http://bven.blog.bg/poezia/2010/12/20/ignajden-20-dekemvri.653755

[Hatshepsut]

Народни традиции по Игнажден

Векове наред дедите ни смятали дните около най-късата нощ за началото на Новата година. Затова не бива да ни учудва, че коледно-новогодишните обреди и обичаи, съхранени в българския фолклор, са едни от най-богатите. За начало им е отреден 20 декември, Игнажден.

Християнското оправдание, което народът е ,,измислил", за да запази новогодишните си обичаи, е формулирано с представата, че родилните мъки на Богородица продължават от Игнажден до Коледа, както се пее и в народните песни ,,Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа".

Всъщност празникът Рождество възникнал след ІV век. Дотогава се празнували само Богоявление, Възкресение и Петдесетница. Когато нуждата от Рождението на Христос започнала осезателно да се чувства, за празника бил определен 25 декември. Впрочем тази дата отдавна била чествана от езичниците като рожден ден на непобедимия слънчев бог.

На укора, че християните започнали да празнуват деня на слънцето също като езичниците, Св. Августин отговорил: ,,Ние го празнуваме не като неверниците, заради слънцето, а заради оногова, който дал слънцето." Христос бил обявен за истинско слънце, озарило света и спасило човечеството от мрака на заблудата.

Върху празника, смятан и за начало на астрономическата нова година, силно влияние упражнили зимните празници на древен Рим и по-специално януарските календи. Те дали и славянското име на Рождество Христово – Коледа. В чест на едни или други божества римляните принасяли жертви, уреждали игри, разменяли си дарове, устройвали угощения, изказвали пожелания за щастие, гадаели за бъдещето.

Ето как нашите деди преплели стародавните вярвания с православния канон, за да се получи тази богата празнична обредност.

Но да се върнем на Игнажден. Един от най-типичните обичаи на този ден е така нареченият ,,полазник" или ,,полезник", в който е заложена идеята за магията на първия ден. Името идва от корена на ,,полза" и означава човек, който ще донесе полза, щастие на дома. Гадае се по това кой гост пръв ще прекрачи прага на дома – от него зависи благополучието на домочадието.

Но за да не се оставя на случайността, на много места човек сам избира ,,полазника" си – предния ден, с бъклица вино, отива и го кани да посети пръв дома му, защото е уверен, че ще му донесе сполука.

На самия ден, още преди да съмне, огънят гори в огнището и гозбата ври. Полазникът не бива да влезе в дома с празни ръце – носи наръч трески от дръвника и някаква пръчка. Треските пуска в огъня, а с пръчката разравя горящите главни, та да пръснат искри. И благославя: ,,Колко искри в тази къща, толкова пилета и берекет да има."

След това домакинята поднася на ранния гост ситото, най-тайнственият и магически уред в домакинството, пълно с жито. Полазникът го разклаща, както се прави при сеене, и произнася нова благословия: ,,Да се роди, дето рало ходи и дето не ходи." Да има берекет и при посятото и при никналото само.

Навсякъде на полазника се слага трапеза, някъде го и даруват.

Твърде интересен е и обичаят от Русенско и Разградско – вардене на квас. Участничките, моми и жени, се събират вечерта срещу празника в някой дом и две от момите – едната първо, а другата последно дете на родителите си – замесват гърбом към нощвите тесто, в което баби са сложили различни магьоснически билки.

Така обърнати с гръб към нощвите, като към неизвестността, която носи идващата нова година, двете моми месят, без да гледат. Тестото се оставя в един ъгъл на стаята и цяла нощ край него стои будна омъжена жена, а през това време останалите играят хоро.

Това се повтаря дванадесет нощи до Нова година, като се сменя само мястото за изпълнение на обичая. Особено внимание се отделя на три вечери – първата срещу Игнажден, срещу Коледа и срещу Нова година. Последната вечер разделят тестото между всички участнички и то се пази за лек и за магии.

В Родопите на Игнажден момите правят обредни гадания за женитба. Те пускат пръстените си в ,,мълчана вода" (докато са я носили, не са говорили) и оставят котлето една вечер под трендафил, ,,на звездите", покрито с червено було.

На следния ден вадят пръстените и припяват, като наричат всеки пръстен, за какъв ерген ще се омъжи притежателката му. И тук чрез магията на словото се надяват да се сбъднат мечтите им за щастлив семеен живот.

Игнажден не се противопоставя на Коледа, той е част от нейното приближаване, подготовка за празнуването й. Затова на този ден се събират и коледарите. На Игнажден те отиват да поканят станеника си с вечната бъклица с вино, да разпределят ролите си, да разучават песните и да се подготвят за предстоящия празник.

http://club50plus.bg/life/family/784-narodni-tradicii-ignajden.html

[Hatshepsut]

20 декември - Игнажден

Християнското название Игнажден идва от почитания в източноправославната традиция свещеномъченик Игнатий Богоносец. От този ден започват родилните мъки на Света Богородица. Затова обредните песни разказват "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Божича..." Народното название Божич се ползва в някои райони за нощта на Рождество Христово и следващия ден. Но ако проследим обредите и народните вярвания за празника Игнажден, ще разпознаем под християнския пласт следи от древния култ към слънцето. Съвременният астрономически календар отбелязва деня на зимното слънцестоене на 22 декември. В народните представи, обаче, слънцето завършва своя път към зимата на Игнажден и се "обръща" към пролетта. А това означава начало на новия стопански годишен кръговрат. Ето защо във фолклорната култура този момент се смята за начало на новата година. И в ранната утрин на Игнажден някога звучали типични новогодишни поздравления и пожелания: "Да ви е честита младата година!" "На много весели години!". Затова празникът на места се нарича "Млада година", "Млад ден" или "Нов ден".

   Цялата обредност на Игнажден предначертава благоденствие през новата стопанска година.
Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие. Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома – огнището. Пак плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден. В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден. Но някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост. Защото народното вярване е, че ако първият гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година. Затова в различните местни наречия гостът се нарича "спохожняк", "полазник" и др. Тъкмо той изрича всички поздравления и благословии на празника. И материализира думите си в обредни действия. Гостът трябва да изпълни всекидневен и дребен наглед жест - да разрови с клонка жарта в домашното огнище. Но това е свещенодействие, което разпалва по магически път небесния слънчев огън, за да дари с нов живот и плодородие земята. Затова още с влизането си спохожнякът ритуално пита домакините "Славите ли Млада Бога", има предвид слънчевия бог, с чието ново раждане се свързва Коледно-Новогодишния период във фолклорната култура.

Група обреди са отправени и към обновление в семейството. Където има отраснала дъщеря, ритуално се предвещава нейната женитба през новата година. Към това е насочена магическата сила на таен магически обред за замесване на тесто с любовни билки. Това тесто не се пече, а се оставя да се изсуши в продължение на 12 денонощия. Всяка сутрин тестото се пренася в следваща къща и всяка нощ около него се събира група жени, които го "пазят". Този ритуал може да се свърже и с много характерната Коледно-Новогодишна обредна традиция да се месят специални хлябове. Тяхното оформление е образна благословия за благоденствие и плодородие през новата стопанска година, която според народното вярване започва от Игнажден.

http://margaritta.dir.bg/2007/dek/04ignajden.htm

Според българската традиция най-важният обичай на Игнажден е полазването, идването на полазника. Още от предния ден стопаните са си избрали добър и имотен човек, когото с бъклица са поканили на гости. От сутринта най-възрастната жена приготвя обреден хляб, сготвя постни яденета за обяда. Когато полазникът дойде, първо отива до огнището, бърка с пръчица в него, разръчква жаравата и изрича благословия: "Колкото искрици, толко пиленца, яренца, теленца, дечица, най-вече мед и масло и бела пшеница в тая къща!"
    Отговарят му: "Амин, дай, Боже!" После всички тържествено сядат на трапезата.
    Вярва се, че от Игнажден Божията майка се замъчила и ражда своя син Христос в коледната нощ. В някои райони смятат, че от Игнажден започва новата година, "зимното слънце започвало да се събира, та да си иде от нас, оти ишло лятното..." Някъде е прието, че от този ден започват Мръсните дни и траят до Нова година (Сурваки); затова спазват редица забрани.
    Празникът се чества и от именниците.

   Обредността на Игнажден е свързана с предхождащите и следващите го празници през зимата. Главната представа, която я характеризира, е тази за период на хаос, за прелом и преход към нещо ново и различно. Тези езически в същността си вярвания се разпростират и върху християнската митология: започват болките и мъките на Богородица, която ще роди новия бог (млада бога).
    Част от обредността на прехода съставляват и гаданията за плодородие. Според това какъв е полазникът се очаква добра или лоша стопанска година. Тук практицизмът на българина "променя" традицията, правейки предсказанието "програмируемо". Предварителната покана на полазника обаче не намалява стойността на обичая, а по-скоро го узаконява, стабилизира го, правейки го неразделна част от зимната коледна и новогодишна обредност.

(Използвани са материали от книгата на к.ф.н. Томислав Дяков - "Празници и вярвания на българите")

http://margaritta.dir.bg/dekemvri/0407kalendar_dekemvri.htm

[Hatshepsut]

На Игнажден не се дава и не се иска заем

На 20 декември според българската традиция се празнува Игнажден. От този ден започват Коледните и Новогодишни празници. Големият християнски празник българите наричат още ,,Идинак", ,,Идинажден", ,,Игнатьовден", ,,Инатя", ,,Полаз", ,,Полязовден" или ,,Млада година".
За него е характерен обредът ,,полязване" или ,,булезене". През деня стопаните следят какъв човек ще прекрачи най-напред прага на дома. Ако гостенинът е добронамерен и заможен – годината ще е плодородна и здрава. Ако първите гости са момиченца – ще се плодят повече женски животни и пиленца.

Когато полазникът влезе вкъщи, той трябва да донесе със себе си трески и съчки, събрани край дръвника на двора. Поставя ги на купчинка пред домашното огнище и кляка (сяда) над тях като нарича ,,пиу-пиу". Домакинът го поръсва с орехи и сушени плодове с думите ,,кът-кът". Този символичен ритуал има за цел да осигури добър приплод на кокошките и останалите домашни  птици. След това гостът се изправя на крака и разравя огъня така, че да изхвръкнат много искри. Докато бута горящите дървета, благославя: ,,Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в къщата!" В Западна България стопанката подава на полазника решето с най-различни семена в него и го кара символично да сее наоколо. През това време той нарича: ,,Нека да се роди много просо, царевица, ечемик и пшеница!"

Първият гостенин се кани тържествено на трапезата и се гощава обилно, както го изисква традиционното гостоприемство. Черпят го с ракия и вино, дават му специален ,,игнатски кравай" и баница. Ако годината се случи изобилна и благополучна, на следващия Игнажден те канят пак същия полазник пръв да споходи дома им.
В Родопите Игнажден е още ,,Хайвански празник", тъй като домашните животни се наричат ,,хайвани". През деня мъжете не впрягат добитъка, за да не боледува през годината. Сутринта жените раздават питки за здравето на всички домашни животни и птици.

В Източна България на този ден заграждат с въже или с черен мъжки пояс всички кокошки на двора и ги захранват обредно с варена царевица. Това се прави, за да не се пръскат и губят домашните птици по чужди дворове и градини и да не снасят яйцата си навън. На празника не се изнася нищо от къщи – огън, жар и сол, за да не ,,излезе берекетът" от дома. Не се изхвърля пепел, за да не се ,,множат вълците". Не се иска и не се дава нищо назаем.

Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Затова дните през този период често се назовават ,,мъчници". Този период се почита особено много от младите невести и бременните жени.
Обредността се характеризира с някои момински предсказания за женитба. Вечерта преди празника девойките отиват при дръвника и го посипват с ечемик и трески като наричат: ,,Който ми е на късмет, да дойде тая вечер!" После събират с две ръце зърната и треските. Преброяват треските пред огнището. Ако са четен брой, вярват, че ще се омъжат през идващата година. Зърната поставят под възглавницата си с надеждата да сънуват своя бъдещ жених.

За Североизточна България е характерен обичаят ,,пазене на квас". Жени и моми се събират в навечерието на Игнажден в една къща. Две девойки заместват гърбом към нощвите с тесто, в което вещи старици са сложили всякакви билки и лековити треви. Цяла нощ тестото се пази от будна омъжена жена, след което се раздава на присъстващите. Запазват го през цялата година и го използват за лек и за правенето на различни магии.

Имен ден празнуват  Игнат, Игната, Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Оги, Огнемир, Огнемира.

http://www.desant.net/show-news/26146/

[Hatshepsut]

Янини зачейки

Или как в някои места на страната празнували Игнажден

Автор: Христина Митева

В родния ми дом Игнажден се знаеше като Янини зачейки. Този ден бе от особена важност за пълнотата и благоденствието на дома. Строго се съблюдаваше кой пръв ще ни посети вкъщи, кой ще ни заговори. Вярваше се, че ако човекът бе добър, трудолюбив и свестен, то през цялата година домът му ще бъде щастлив и в него ще има напредък, здраве и обогатяване.

Гостенинът (полазникът) непременно трябва да иде до огнището, да притури дърва в него, да го разръчка добре, за да засили огъня в него, та добре да пламти и гори. А щом огнището гори, това е на добро, на здраве, сполука и имане.
Ако човекът е серт, лют по характер кавгаджия, пияница, болнав, годината няма да е нито добра, нито богата. Някои семейства се уговаряха отнапред да отидат да полазят съседите и роднините си, щото са богати, трудолюбиви и здрави, че да е спорна и честита идващата нова година за техния дом.

Полазникът внасяше дърва в дома, наливаше вода от кладенеца, за да влезе в дома с пълно ведро и никога с празни ръце. После приклякваше до огнището като казваше: ,,кло-кло-кло!". Това е да се разквацат кокошките през годината, да не стават от полога и да не изоставят яйцата мътени-недоизмътени!
После полазникът хващаше секирата и отиваше в двора при онова дърво, което не ражда.

Той възпряташе ръкави и като сърдеше и заканваше на висок глас, замахваше да сече ствола му щото не дава плод. Тогава стопанката се притичваше и умоляваше полазника да не го сече с уговорката, че ако и тая година не роди, то догодина може да го отсече.
В този ден се пазеше строго нищо да не се изнася от дома. Даже клечка дърво да не се изнесе, за да не се изнесе късметът и богатството на дома. Строго се съблюдаваше и някой да не открадне нещо. Най-добре беше в този ден никой да не идва, да не ни заговаря, а и ние да не ходим никъде и да си стоим у дома.

В този ден е зачената змеицата Яна – ламята, която пие водата от облаците и докарва суша и глад над полята. Смяташе се, че тя е крилата и броди по небето и земята, че заключва водните извори, като ги пази за себе си, да не би да ожаднее, а да няма къде да се напие!
Веднъж като дете надвечер бях приседнала до баща си на прага на къщата, като той си почиваше след тежкия, изморителен ден на зидар. Изви се внезапно лятна буря. Вдигна се вихрушка и прахоляк, засветна и загърмя...  ,,Ето, излезе свети Илия с колесницата да гони и трепе ламята.

Чуваш ли как трополят колелата на колесницата му низ небесните грамади? Ама тя е хитра, тази змеица и не се дава лесно! Мята се, бяга, крие се, като се претворява най-често на котка, та пъргаво да се укрие, да се не види и знае къде е!
А това, дето се чува от време на време между людете, дека паднал на некое место гръм, та убил некой човек, он е бил грешен пред Бога в нещо, затова е станало така. Лош човек е бил, за да фърли стрела, та да го утепа свети Петър.

През зимните месеци змеицата е трудна (бременна) затова не се чува за нея, но запролети ли се, тя се втурва да запре, да заприщи небесните извори с вода, щото времето се е отоплило вече и трябва да къпе и пере малкото си, чедото си. Така се подновява старата вражда със свети Петър, който иска водата от облаците да стига до нивите, до полето, че да е плодородно" - разправяше баща ми.

На този ден се пази да не се върши никаква женска работа у дома, да не се пере, тъче, преде, шие, а ако трябва да се заметат трохите по земята след хранене (щото е грях голям да се настъпват и газят с крака), никога сметта не се замиташе зад вратата на стаята или през прага навън с метлата! Имало е случаи, когато млади невести са връщани зарад тази грешка на родителите си, а бракът бил разтрогван. Снахата, невестата измитала късмета от дома през прага на вратата! Голям грях и чудо – невиждано и нечувано!

Когато ме учеше да преда, мама не ми позволяваше да понаждам скъсаната от неумението ми нишка, а да я изоставя настрана и по-късно изпреда, че да не ме убие гръм!
Когато ме пращаше да махна изпод олука препълнения бакър с вода, докато вали и гърми, за да го сменя с друг съд, аз заничах да се огледам в бакъра, но мама се сърдеше и замахваше да ме удари, че ако правя така, ще ме залюби змей.

http://www.desant.net/show-news/32020/

[Hatshepsut]

Съгласно Българския календар, довечера е Бъдни Вечер 

Настъпващата от утре по българския календар 2019 година е Година на Глигана.
Предстоящата година (22.12.2018 - 21.12.2019 по Грегорианския календар) е 7524 поред.
Нека тя бъде успешна и честита за всички българи, включително и за българските националисти!

  

[Hatshepsut]

Съгласно Българския календар, довечера е Бъдни Вечер 

Настъпващата от утре по българския календар 2020 година е Година на Мишката.
Предстоящата година (22.12.2019 - 21.12.2020 по Грегорианския календар) е 7525 поред.
Нека тя бъде успешна и честита за всички българи, включително и за българските националисти!

  

[Hatshepsut]

Съгласно Българския календар, довечера е Бъдни Вечер 

Настъпващата от утре по българския календар 2021 година е Година на Вола.
Предстоящата година (22.12.2020 - 21.12.2021 по Грегорианския календар) е 7526 поред.
Нека тя бъде успешна и честита за всички българи, включително и за българските националисти!

  

[Hatshepsut]

Игнажден е - започва преходът от старата към новата година

Според българския традиционен календар от Игнажден (20 декември) започва преходът към новата година. Денят е пълен със забрани, ритуални действия и гадания.Игнажден носи името на църковния празник. На 20 декември Източното православие чества паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец. Според преданието, Игнатий е детето, за което се разказва в Евангелието на Матей.

Там е описан спорът между Христовите апостоли. Те се препирали помежду си кой сред тях има първенство. За да им даде урок, Иисус прегърнал едно дете и казал: ,,Ако се не обърнете (промените) и не станете чисти като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема." По-късно Игнатий става епископ на Антиохийската църква. Ученик е на Светия апостол и евангелист Йоан Богослов. Много от условностите, свързани с религиозния смисъл на Игнажден, са проникнали във фолклорните практики. Но със сигурност народният обичай предшества установяването на църковния празник. Езическите корени на празника са останали непоклатими – в деня на зимното слънцестоене (22 декември) се ражда новото слънце, Млада бога. Затова и смисълът на целия ритуален цикъл е да подготви и да посрещне появяването му.

От незапомнени времена за българите това време на годината е свързано с важни практики, извършвани с вярата, че така ще бъдат привлечени добрите сили. Магията на действието и бездействието, на докосването, наричането и благославянето – всичко това е вплетено в игнажденските ритуали. Най-важното на този ден е кой пръв ще влезе в къщата. Т.нар. обичай "полазване" е характерен за всички области на страната ни. Оттук идва и още едно наименование на празника – Полаз или Полазовден. Ако първият човек, който влезе в дома, е с добро здраве, има задружно семейство и е имотен и грижлив стопанин, това е благословия. Всички негови качества и придобивки се превръщат в благословия за домакините. Затова по-предвидливите не се оставяли на случайността. Още преди празника се уговаряли с някой специален човек, когото да посрещнат пръв на Игнажден. При влизането си той трябвало първо да отиде до огнището – там, където според народната вяра живее духът-покровител на семейната задруга. В някои райони на Северна България се считало за голям късмет, ако първият посетител е здрава бременна жена. Независимо от пола и възрастта, полазникът трябвало да бъде буквално обсипан с пшеница, ечемик и сушени плодове. В някои селища на страната ни дори го дарявали с нова риза и чорапи. Домакините нагостявали полазника богато, а той на свой ред ги благославял.

На Игнажден е в сила и друго важно поверие – да не се дават пари назаем. Свързано е с другите обичаи за запазване на благополучието и берекета. Някога било забранено да се изнася от къщи каквото и да било – предмет, храна, сечиво. А всеки, който излизал, на връщане трябвало да бъде с "пълни ръце". Обикновено хората внасяли по малко слама и я трупали зад вратата – вярвали, че така кокошките ще носят цяла година и ще се множат.

,,Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа" – неизброими са народните песни, които започват така. Според народната вяра, родилните мъки на Богородица започват от Игнажден. Затова жените не работели на този ден – ястията приготвяли в навечерието на празника.
Забраната за работа не засягала "захващането" на новия квас. На някои места у нас жените приготвяли специална смес от брашно и лековити билки. Квасът се пазел до Васильовден /1 януари/. Вярвали, че хлябът, замесен с него, е магически.

Ако някой мъж е решил "да кривне от правия път", с малко от този квас жена му приготвяла хляб и го поднасяла на съпруга си. Така само тя щяла да го привлича към себе си – вярвали някога. Младите момичета също използвали чудодейната сила на "пазения квас", за да спечелят своя избраник.

Част от "мъжката работа" на Игнажден била съвсем различна. На този ден станеникът събирал в дома си коледарската чета, която щял да поведе след броени дни. От Игнажден коледарите започвали да си припомнят многобройните песни-наричания, предавали ги на младите момчета, на които предстояло да коледуват за пръв път.

На Игнажден е и първата кадена вечеря, която е постна. Нека припомним, че прикадяването се извършва само на най-големите празници, когато трапезата е едновременно празнична и поменална. Когато сложеното върху нея е дар за предците, благодарност към висшите сили и се споделя само с най-близките.

Това правят и съвременните българи – някои внимават кой ще влезе в дома им на Игнажден. Други се стараят да не дават пари назаем. Но всички с нетърпение очакват празниците, за да ги споделят с любимите хора.



Тропар на Свети Свщмчк.Игнатий Богоносец-Невми-4-глас

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101203121/

[Hatshepsut]

Съгласно Българския календар, довечера е Бъдни Вечер 

Настъпващата от утре по българския календар 2022 година е Година на Барса.
Предстоящата година (22.12.2021 - 21.12.2022 по Грегорианския календар) е 7527 поред.
Нека тя бъде успешна и честита за всички българи, включително и за българските националисти!

 




Барсът (известен още като снежен барс, снежен леопард или ирбис) е едър хищник от семейство Коткови, разпространен високо в планините на Средна Азия.

Барсът няма размерите на останалите големи котки (Panthera), но остава сравнително едър хищник с дължина на тялото от 100 до 130 cm. с почти още толкова дълга опашка (90 cm), височина при плещите 60 cm и тегло до 75 кг. Великолепната му гъста козина е светла, от сиво-бяла до жълтеникаво-кафява на цвят, изпъстрена с множество черни петна с розетовидна шарка по тялото и опашката, като по краката и накрая на опашката петната стават по-едри и плътни, а на главата по-дребни. Коремът е почти бял. Очите са светли и, гледани отдалеч, се сливат с цвета и шарките на лицето. За да се предпазва от големия студ на планините, които обитава, е покрит с гъста козина, която през зимата достига дължина до 12 cm. Ушите му са малки, за предоставят по-малка площ на студа. Носната му кухина е по-малка от тази на другите от семейство Котки, за да може вдишваният въздух да се затопли, преди да стигне дробовете. През зимата петнистата му козина става по-светла – по този начин животното се слива с мръсния сняг. През лятото цветът потъмнява и така леопардът става трудно забележим на фона на сивите скали. Барсът е изключително пъргав. За да улови яребица или фазан, може да направи скок с дължина до 15 метра. В семейство Котки той е шампионът на дълъг скок.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Барс

[Hatshepsut]

Млада Бога и Новото слънце


Коледари - картина на Таня Димитрова

Снегът валеше преди година, когато написах тази статия. От тогава много неща се промениха за мен. Много приятели си отидоха от живота ми, но и много нови дойдоха. Спомням си как горещият ми шоколад ухаеше и ми създаваше коледно усещане за уют и топлина! Вдъхнових се в онзи снежен ден и душата ми поиска да ви разкаже приказка! За старите времена и старата ни вяра. За силата на коледарите и за мъжката енергия. За женската енергия и момините краваи. Затова, че на Бъдни вечер земята се подготвя да зачене напролет и за силата на момите и момците.

Някога, много отдавна, още преди народът ни да е познавал християнството, по тези земи нощта на Бъдни вечер била свещена и почитана като нощ на тайнство. Тайнството на раждането и по-точно на прераждането. На Игнажден предците ни изпращали Старото слънце, което "умирало" и започвал тридневен процес (21, 22, 23 декември) по "раждането" на Новото слънце. Раждането на Млада Бога. Все още тук-там може да се чуе от стари хора да наричат Бъдни вечер Млада Бога. "Славите ли Млада Бога"-питал стопанинът на къщата, когато внасял бъдника, който ще гори на Бъдни вечер. "Славим, славим"- отвръщали жените и децата. Млада Бога и Младото слънце, всъщност символизилат едно и също нещо. Бъдникът, който гори и догаря в огнището е земна проекция на слънцето, което "догаря" на 21 декември на небосвода и се "ражда" отново след това. По време на Зимното слънцестоене, небесното светило преминава през процес на "умиране" и "раждане" всяка година . За да се "роди", Новото слънце се мъчело три дни (от Игнажден до навечерието на Бъдни вечер) и в магичната нощ на Бъдни вечер се раждало, преродено и силно. След приемане на християнството народът ни започнал да разказва как родилните мъки на Дева Мария започнали на Игнажден и траели до Бъдни вечер, когато тя родила Младенеца. Старото се скрило под новото и продължило да съществува. За този, който има очи да види и душа да го почувства, нищо никога не изчезва! Трансформира се и се превръща в основа за Новото.

На Бъдни вечер подът се застила със слама. Върху нея се поставя месал и там се нарежда цялата трапеза. Яде се долу на земята, защото ние и тя сме едно. Стопанката омесва Боговица-обреден хляб. Момите в семейството омесват кравайчета, които ще дарят на своя избраник сред коледарите. Ако пък избраникът им не е сред тях, то на първия ден от Коледа на мегдана се прави наддаване за момините краваи. Избраникът отива при бащата на момата и наддава за нейния кравай. Дава толкова пари колкото бащата поиска и никога не се пазари. На Бъдни вечер момите правят китки от чемшир и треска от бъдника, завързани с червен вълнен конец. Дават ги на коледарите в празничната нощ. Когато Боговицата е опечена и къщата прекадена с тамян, всички се събират около трапезата. Стопанинът разчупва обредния хляб над главата на малко дете, което подскача три пъти. Първият залък от хляба се поставял на високо, за да растат децата, добитъкът и житата нависоко. В днешно време първият залък се поставя пред домашната икона на Богородица. Когато сядат на трапезата всички се поместват от ляво на дясно, за да направят място на починалите близки. Първият залък от всяко ястие се отделя за починалите. От трапезата не се става, а ако това се наложи се става приведен. Ястията са постни и са 7, 9 или 12. След вечеря се гадае по орехи или въглени, а момите и момците отделят първия си залък от обредния хляб и го слагат под възглавницата, за да сънуват бъдещия си избраник. Първият, който кихне на трапезата е късметлията. На него се нарича и обрича първото родено агне или яре през годината. В тази атмосфера на радост, шеги и веселие, след залез слънце, пристигат коледарите. Те имат водач, наречен станиник. Единствен той е женен, знае всички коледарски песни и наричания, както и всички обичаи в селото. Всички останали са млади ергени. Облечени са в яморлуци и носят високи тояги и торбички, в които събират даровете, с които ги даряват стопаните. С тях върви гайдар, а момчетата пеят по двойки. Посещават всяка къща в селището и благославят всеки дом със специални благословии и песни, които за започнали да учат още по Никулден, когато са се събрали в дома на водача си. Пеейки удрят земята с тоягите си , а момите нанизват кравите си на техните пръчки. По този начин силата на чистите и невинни моми и момци се съчетава и се влива в земята. Тоягата е символ на мъжа, а краваят с дупка в средата-на жената. Нанизвайки краваите си на момковите тояги те символно и ритуално представят акта на зачеването. Удряйки по земята с тоягите си, момците вливат тази мощна енергия в земята и я подготват да зачене напролет.
Колко мъдри са били предците ни! От къде са знаели за тази магична обредност?! Кой ги е научил и кога? Търсете, приятели, търсете надълбоко! В пластовете на историята и духа! Бъдете благословени и светло посрещане на Млада Бога!

Жасмина Тонева Бушева-Кацарска

[Hatshepsut]

Съгласно Българския календар, довечера е Бъдни Вечер 

Настъпващата от утре по българския календар 2023 година е Година на Заека.
Предстоящата година (22.12.2022 - 21.12.2023 по Грегорианския календар) е 7528 поред.
Нека тя бъде успешна и честита за всички българи, включително и за българските националисти!

 

[Hatshepsut]

Съгласно Българския календаръ, довечера е Бъдни Вечерь 

Настѫпващата отъ утре по българския календаръ 2024 година е Година на Дракона.
Предстоящата година (22.12.2023 - 21.12.2024 по Грегорианския календаръ) е 7529 поредъ.
Нека тя бѫде успешна и честита за всички българи, включително и за българскитѣ националисти!

 

[Hatshepsut]

Съгласно Българския календаръ, довечера е Бъдни Вечерь 

Настѫпващата отъ утре по българския календаръ 2025 година е Година на Змията.
Предстоящата година (22.12.2024 - 21.12.2025 по Грегорианския календаръ) е 7530 поредъ.
Нека тя бѫде успешна и честита за всички българи, включително и за българскитѣ националисти!