Доказателства, че комуниститѣ винаги сѫ били предатели

[Шишман]

Да допълня, че след края на ВСВ Гърция иска границата й с България да се измести на север до Стара планина, а Югославия има претенции за цялата Шопска област, която включва София. Относно Южна Добруджа е много съмнително, ако не беше промяната на 9 септември и подкрепата на СССР и лично на Сталин, дали щеше да остане за България. Просто днешна България нямаше да я има, ама изобщо - освен от Варна до Плевен!
Не само това, българските комунисти запазват и Пиринска Македония, с обещанията за федерация с Югославия, а останалите македонски земи са изгубени за България много преди това - още с безумствата на Фердинанд по време на Междусъюзническата и Първата световна.

Много ми е интересно дали наистина си вярваш ?

[Hatshepsut]

БТВ Документите: Македония – последният проект на Коминтерна (Еп. 1, 1 част)

БТВ Документите: Македония – последният проект на Коминтерна (Еп. 1, 2 част)

БТВ Документите: Македония – последният проект на Коминтерна (Еп. 2, 1 част)

БТВ Документите: Македония – последният проект на Коминтерна (Еп. 2, 2 част)

[Hatshepsut]

„В името на народа“ – атентатите на „Черните ангели“

Всредата на 1942 година Централният комитет на Българската работническа партия (комунисти) е разгромен вследствие на процесите срещу подводничарите и парашутистите. Централната военна комисия взема решение за създаване на бойна група, която да ликвидира противници на партията. Съставен е списък, включващ запасен генерал Христо Луков, професор Александър Цанков, генерал Кочо Стоянов, депутата Сотир Янев, журналиста и собственик на вестник Данаил Крапчев, бившия директор на полицията полковник Атанас Пантев, дърводелския работник Никола Христов – Кутуза и други.

Задачата е поверена на 30-годишния Славчо Бочев, наречен Радомирски. В актива му на саботьор фигурира подпалването на склада на кожухарската кооперация „Свети Илия“ на улица „Лавеле“ в София през есента на 1942 година. Запаленият от него и другарите му склад изгаря заедно със складираните кожухчета, ушити за германската армия. Той трябва да си подбере екип, да го обучи и да започне с изпълнението на възложената му задача.

Виолета Якова

Постепенно Славчо Радомирски организира нелегална бойна група, състояща се от 14 мъже и жени, като най-възрастният в групата е на 27 години, а най-младият – на 17 години. Сред членовете на бойната група личат имената на Станю Василев, Никола Драганов, Митка Гръбчева, Виолета Бохор Якова, Иван Буруджиев, Кирил Хлебаров и други. Младите хора лесно могат да бъдат разпределени по двойки и да създават впечатление, че са влюбени. Групата тренира физическа подготовка и стрелба на Витоша, като инструктор по стрелба е един от членовете, завършил военно образование.

Правилата са строги – никой няма право да знае името на другия, използват псевдоними, които се сменят често. Ползват нелегални квартири, имат определени дати и места за явки, а при провал на явка има резервна явка. Членовете на групата получават заплати – по спомени на самия Радомирски заплатите са следните: 3000 лева на месец за женените и 2000 лева на месец за неженените. Получават и храна за сметка на партийната каса. Членовете на групата си измислят фраза, която да произнесат преди убийството – „В името на народа си осъден на смърт“. Впоследствие тази фраза не влиза в употреба и не е произнесена при нито една от акциите на бойната група.

Правилата при акция са железни – винаги има екзекутираща и охранителна двойка, има съставен план за изтегляне. В края на януари всичко е готово.
На 8 февруари 1943 година около 19:00 ч. на работното си място е застрелян дърводелецът Никола Христов – Кутуза, заподозрян в предателството, довело до залавянето на Антон Иванов и Цвятко Радойнов. Пистолетът на Виолета Якова засича, а екзекутор е Станю Василев.

Генерал Луков

Вторият удар е съвсем скоро след това. На 13 февруари е ликвидиран запасният генерал Христо Луков, артилерийски офицер със заслуги от войните за национално обединение, бивш военен министър в периода 1935-1938, ръководител на Съюза на българските национални легиони. За екзекутори са определени Виолета Якова и Иван Буруджиев. В момента, в който запасният генерал влиза вкъщи, към него притичва Буруджиев и стреля в него от упор. Ранен само леко, генералът хваща Буруджиев и го притиска към стената. Пистолетът на Виолета Якова произвежда два изстрела и генералът се свлича на земята. Всичко това се случва пред очите на деветгодишната дъщеря на Луков – Пенка. Буруджиев присъства на погребението като част от траурното шествие. Убийството на генерала вдига на крак отделение А на Дирекцията на полицията, ръководено от Никола Гешев. За съдействие на полицията при залавяне на убийците е определена награда от 300 000 лева.

Атентатът срещу Луков едва е отшумял, когато на 23 март идва редът на Данаил Крапчев, родом от Прилеп, собственик и главен редактор на вестник „Зора“, упорит и прям човек, който през годините заема твърда позиция срещу управлението на проф. Александър Цанков, срещу делото на 19 май и срещу управлението на проф. Богдан Филов. Конкретната причина да попадне в списъка за ликвидиране, е че партията намира за тенденциозно отразяването на бойните действия на Източния фронт. Крапчев е придружаван от свои роднини и служители на вестника, когато Буруджиев започва да го следи.

Иван Буруджиев

Никола, племенникът на Крапчев, забелязва, че някой ги следи и информира преминаващ наблизо униформен полицай. Информиран е и близкият полицейски участък, а не след дълго Буруджиев е пресрещнат и арестуван. Квартирата на заловения член на бойната група е обискирана, намерена е огромна сума пари – 328 000 лева и позив. Братът Атанас потвърждава, че сумата му принадлежи. В Дирекция на полицията арестуваният е бит няколко дни, накрая си спомня за инструкциите на Радомирски – ако бъдат заловени от полицията, членовете на групата трябва да посочват за виновен именно него – той има задочна смъртна присъда.

Следващият опит за покушение срещу Крапчев е на 21 юли 1944 година. След първия опит му е осигурена полицейска защита, но точно в този ден полицаи около него няма. В 11:30 ч., в центъра на София главният редактор на „Зора“ е пресрещнат от двама души, повален е на земята и един от нападателите нанася с къса сабя няколко удара в главата и тялото на Крапчев. Сам бивш четник на ВМОРО, прилепчанинът започва да се бори с нападателите си с голи ръце. Наблизо минава кандидат-подофицер Христо Калчев. Виждайки нападението, той насочва пистолета си към нападателите и извиква „Стой, не мърдай!“ и започва да тича към местопроизшествието. Стреля във въздуха. Двамата бойци от групата на Радомирски избягват, подофицерът ги гони. Скоро полицията блокира района, при претърсването на една кооперация полицаите се насочват към една стая за въглища. Проехтява самотен изстрел – нападателят Борис Ангелов се самоубива. Другарят му е убит в градинката до сградата на Светия Синод от полицейски стражар от Четвърти участък.

Данаил Крапчев е тежко ранен и едва успява да се възстанови. Той умира при неизяснени обстоятелства в Горна Джумая на 9 септември 1944 година. Една от версиите за смъртта му е, че се е обесил в ареста.

Атанас Пантев

Следващата цел на „ангелите“ – народният представител Сотир Янев е ликвидиран от Никола Драганов-Гуджо, пред дома му на 15 април 1943 година. На 3 май Митка Гръбчева и Величко Станев застрелват запасния полковник Атанас Пантев, герой от Чеганската операция и от защитата на Червената стена, бивш директор на полицията и бивш подпредседател на Вoенния касационен съд. Убийствата сериозно стряскат властта и София е блокирана, заловени са 50 търсени от полицията членове на Българската Работническа Партия (комунисти), сред които и 9 със задочни смъртни присъди.

Това обаче е и последната успешна акция на групата на Славчо Радомирски. На 10 май е направен неуспешен опит да бъде ликвидиран инженер Кулчо Янакиев, който успешно заглушава емисиите на съветското радио. Двойката на Мико Папо и Донка Ганчева е заловена, Папо е осъден на смърт и екзекутиран, а Донка Ганчева като непълнолетна (тя е само на 17 години), получава доживотна присъда. Политбюро издава заповед да се прекратят действията на групата, но обзети от желание за отмъщение, четирима от групата на Радомирски правят повторен опит да ликвидират Янакиев на 29 май. Полицията обаче е подготвена и убива трима от нападателите, а четвъртият – Никола Драганов-Гуджо се самоубива в подземната канализация на София.

Станю Василев попада на полицейска засада и се самоубива на 10 юни 1943 година. Групата на Радомирски е разформирована и останалите живи членове са изпратени в различни партизански отряди. Виолета Якова е заловена през юни 1944 година и е убита при опит за бягство. От общо 14 души в началото на дейността на групата, до 9 септември 1944 година доживяват половината. Техните спомени са издадени и тиражирани в периода 1944-1989. През 1970 година по българските кина излиза и филм за атентатите на групата, наречен „Черните ангели“. Сценарист и режисьор е големият Въло Радев, режисирал „Крадецът на праскови“, „Цар и генерал“, „Осъдени души“ и „Адаптация“. Във филма участват популярните актьори Стефан Данаилов, Доротея Тончева, Виолета Гиндева, Йосиф Сърчаджиев и други.

Според един от изследователите на дейността на бойната група Крум Благов, позоваващ се на дневниците на Богдан Филов и архитект Йордан Севов, цар Борис е имал пряк интерес от неутрализирането на генерал Луков и на Сотир Янев. Според Филов царят се е боял, че Луков готви преврат най-късно през есента на 1943 година. Според спомените на неофициалния царски съветник архитект Севов, е твърде възможно при Янев причината да е доста по-прозаична, той държи полици от дълговете на брата на царя княз Кирил. Дали това обаче наистина е така и дали комунистите са действали по внушение на Двореца при тези убийства, няма да разберем. Архитект Севов е разстрелян след 9 септември 1944 година. Така имаме основание да се съмняваме, че една от тайните на „Черните ангели“ ще остане завинаги неразкрита.

Атентатите на „Черните ангели“ не са единствените, но са може би най-знаковите акции на бойните групи на БРП (комунисти) в периода 1943-1944. Двойките млади мъже и жени сеят смърт по улиците на София, а вследствие на убийствата полицията предприема огромна по мащабите си операция, в която арестува над 400 души.

https://bulgarianhistory.org/chernite-angeli/

[Hatshepsut]

"Лекарство за къса памет". Филм разказва как БКП два пъти иска България да е част от СССР

В рамките на 45 години Българската комунистическа партия (БКП) на два пъти опитва да предаде суверенитета на България, като я направи част от Съюза на съветските социалистически републики (СССР). За тези моменти от историята на България се говори рядко. Те не се преподават и в училище.

Нов документален филм припомня за тези събития на фона на продължаващата близо година и половина руска агресия в Украйна и агресивната прокремълска реторика в България.

Става дума за лентата "16-та република. Предателството на БКП" на режисьора Димитър Коцев - Шошо. Сценаристи са журналистът Христо Христов и проф. Евелина Келбечева, историчка и изследователка. Премиерата е на 31 май в кино "Одеон", София, а входът е свободен.

"Нужда от такъв филм има и той ще запълни една голяма празнина в обществената памет на България", каза Димитър Коцев пред Свободна Европа в навечерието на прожекцията.

"Бих определил филма като лекарство за късата памет", каза Христо Христов. "Трябва да познаваме историята, за да не бъдат манипулирани младите поколения и да не стават толкова лесно жертва на съвременните хибридни войни на Кремъл".


Какво се случи

През юли 1963 г. Тодор Живков, министър-председател и генерален секретар на Централния комитет (ЦК) на БКП, за пръв път поставя въпроса за присъединяването на България към СССР пред пленума на ЦК на БКП. Тогава той казва, че "суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът - щастие и благоденствие на народа. Ние работим за народа, а не за формата".

В края на същата година Живков внася предложение пред пленума на ЦК за сближаване и в перспектива за сливане на Народна република България със СССР. По този начин страната би станала 16-ата съветска република и би загубила националния си суверенитет.

Предложението е одобрено единодушно, въпреки че и тогавашното законодателство определя такова решение като държавна измяна.

"Има документи, които показват, че за българските комунисти тяхното отечество не е България, а Съветският съюз... Това са една категория безродници, които и до този момент не са поискали прошка от българското общество", каза Христов.

По-късно СССР отхвърля предложението, като по това време на власт в Москва е Никита Хрушчов. Десет години по-късно Тодор Живков отново прави опит, а ЦК отново го подкрепя, без предложението да е предварително съгласувано с Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз, нито с управляващия по това време в Кремъл Леонид Брежнев.


Защо Живков предлага сливането

Освен идеологическата свързаност и предаността към Москва основен фактор при предложението на Тодор Живков е тежката икономическа ситуация в комунистическа България по това време. Според историци БКП е целяла да прехвърли отговорността за финансовото състояние на страната на Москва.

Новият документален филм също така прави връзка между първото предложение за сливане със СССР и първия фалит, до който БКП докарва държавата, начело с Тодор Живков през 1960 г., казва журналистът и сценарист Христов.

"Тази тема за първи път е засегната по-сериозно като един от мотивите за предложението на Живков от 1963 г., когато той вече има цялата власт в партията и в държавата", добавя той. Тогава Живков осъзнава, че който и да управлява на негово място, няма да успее да се справи без помощта на СССР.

Зад предложението, казва Коцев, стоят също "кариеризъм, нагаждачество, опит за политическо оцеляване, които са способни да тласнат управлението на една държава към това да я предложи на тепсия на друга".

По думите на Христов руснаците "много добре си дават сметка", че не могат да обещаят на Живков това, което той и БКП искат.

"Мотивът му е, че с тези предложения той си осигурява политическо дълголетие, защото предлага тотално обвързване на България с СССР - само и само за да поддържа икономическата помощ, която идва от Съветския съюз. И не само да я поддържа, той иска тя да бъде увеличена, но както Брежнев му обяснява, СССР също започва да изпитва трудности", казва Христов.


Защо филмът е важен сега

Идеята за филма е на сценаристите Христов и проф. Келбечева, като по думите на Коцев двамата отдавна искат "да запълнят тази празнина най-вече в българското образование, защото за тази срамна страница от историята не се говори и не се пише". Той добавя, че събитието не е включено в учебниците по история. Периодът 1945-1989 г. влезе в учебната програма по история в средното образование чак през 2018 г., но описаните във филма събития не са част от уроците.

Филмът поставя и въпроса какво би станало днес, след началото на непредизвиканата руска агресия в Украйна, ако България беше влязла в "семейството на съветските народи", казва Христов.

"Нямаше ли в момента Кремъл да постави претенцията, че ние сме били част от съветската империя и трябва отново да се върнем в тази евразийска империя, която те се опитват да създават?", пита журналистът.

"Като виждаме днес как Русия се опитва да си възстанови Съветския съюз, ние също щяхме да бъдем част от нейните стремления и със сигурност методите нямаше да са с кадифени ръкавици", казва Коцев.

По думите на режисьора "сега е без съмнение един от най-подходящите моменти да излезе подобен филм, защото виждате какво се случва с всички страни, които някога са били част от Съветския съюз". Той припомня, че последната жертва на Кремъл е Украйна. "Но тя е само поредната, преди нея са Грузия, войните между Армения и Азербайджан също са плод на разпада на СССР, в Приднестровието е заровен един потенциален конфликт, в Беларус виждате как бяха смазани протестите на хората", добавя режисьорът.

Филмът разказва още за това как обществото научава за двете решения на ЦК след 1989 г., както и за обещанията на прокуратурата в годините да накаже виновниците.

Историците, които вземат участие в лентата, са проф. Даниел Вачков - директор на Института за исторически изследвания при БАН, доц. Михаил Груев, директор на Държавна агенция "Архиви", доц. Лъчезар Стоянов и доц. Живко Лефтеров от Нов български университет (НБУ), Станка Желева - дъщеря на президента (1990-1997) Желю Желев, както и двамата сценаристи. Продуценти са НБУ и фондация "Истина и памет".

Премиерната прожекция е на 31 май от 18 ч в кино "Одеон" в София. Входът е свободен.

https://www.dnevnik.bg/analizi/2023/05/31/4489969_lekarstvo_za_kusa_pamet_film_razkazva_kak_bkp_dva_puti/

[Hatshepsut]

Проф. д-р Веселин Янчев: „Септември 1923 г. Поръчаното въстание“

Проф. д-р Веселин Янчев е изтъкнат учен и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, специалист по военна история и военна политика, изследовател на армията, обществения ред и вътрешната сигурност. Неговата книга „Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ е трета поредна творба, посветена на посочената тема. Предишните две книги излязоха със заглавия „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Българският опит 1878-1912“ и „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност между войните и след тях (1913-1915 и 1919-1923). Трите солидни тома представляват фундаментален исторически труд, непознат в българската наука след 1944 г.

„Това е един много сериозен политически и социален сблъсък и за да има яснота за това какво представлява той, трябваше тук да се видят двете страни - не само държавата и армията, но и на техните противници, мотивите, които ги движат, целите, които си поставят, защото само в сблъсъка на тези две противоположни позиции и възгледи, мисля че всеки може да направи изводите, за това какво точно се е случило през 1923 г в България.“, казва авторът.

„Това въстание е уникално, и затова съм обявил в заглавието на книга като поръчано въстание, защото върху БКП е упражнен невероятен натиск да предприеме някакви революционни действия на Балканите. По този начин, спасявайки авторитета и честта на Коминтерна и донякъде на Съветския съюз, защото и Коминтерна и съветското болшевишко ръководство очакват, т. нар. „втора вълна на социалистическата революция“. Първата е затихнала, но се очаква, че ако някъде в България, Германия, Полша се раздвижат нещата и ако се дестабилизира Европа, то може да се пренесат тези революционни движения във високонапредналите развити индустриални държави и по този начин индустриална, да речем Германия, съединена със селска Русия вече да гарантира новия обществен ред.“

„Това е опит да се дестабилизира страната в един продължителен период от време, който ще отвори възможността за някаква промяна във властта и управлението на страната. Но това е един много важен фактор, защото идеята на Коминтерна, ако използваме техния официален език, е да се болшевизира Българската комунистическа партия, т.е. тя да се превърне в революционна, т.е. да се пролее кръв в България, което да раздели нацията и обществото и всъщност БКП да се яви водач на онези маси, които са готови с цената на живота си, с оръжие в ръка да се борят срещу съществуващия държавен и конституционен ред.“, разказва историкът за направените от него изследвания.

„Правно-моралното разбиране на тези събития, защото и тогава една част дори от управляващите счита, че правото трябва да стои над всичко и да се търси отговорност, както на тези, които са тръгнали с оръжие в ръка да събарят държавния обществен строй, така от тези които са злоупотребили с власт. Тогава обаче се намесва логиката, която е политическа и конюнктурна, че всъщност не бива да се търси отговорност от хора, които са защитавали държавата. Върховенството на правото, всъщност е подложено на съмнение и това не е добър атестат.“

Целият разговор на Васил Данов с проф. д-р Веселин Янчев в предаването „Видимо и невидимо: Абордаж можете да гледате във видеото:

Септември 1923-а, историческата истина и фалшивата "история"

https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-prof-d-r-veselin-yanchev-septemvri-1923-g-porachanoto-vastanie-video