Археологически находки въ Източнитѣ Родопи

[Nordwave]

Тази информация е от 2009г.

Първите заселници на Троя били от Момчилградско

Предшественици на Древна Троя са обитавали праисторическо селище край момчилградското село Върхари, твърди българо-френски екип от археолози.

Екипът проучва праисторическо селище отпреди 6000 г.

Ръководителят на екипа ст.н.с. Явор Бояджиев подчерта, че откритите до този момент находки с голяма вероятност ще потвърдят иначе сензационната фантазия, че праотците на героичната Троя са от племена, населявали земите на днешна България в района на момчилградското село.

"Селището, което сега разкопаваме, е в пряка близост със светилището на Орфей, смятано и за негов гроб, до село Татул, както и недалеч от Перперикон, обитавани през каменно-медната епоха.

Това селище край Върхари е живяло един сравнително кратък период, най-вероятно между 4500 - 4000 г. пр.Хр., със сигурност в каменно-медната епоха", разкрива Явор Бояджиев.

Тогава Балканският полуостров е център на развитието на цивилизацията в Европа, уточнява той.

Надеждите на българо-френския екип са да бъдат осветлени онези около 800 години, които са между двете епохи, но за тях няма сведения и доказателства.

"Най-ранната Троя се появява в началото на бронзовата епоха, около 3000-а година пр.Хр. За нея са характерни тунелести дръжки, каквито намираме и тук, както и при село Орлица, на около 50 км от Бяло море, а Троя е отсреща на брега. С други думи на Върхари имаме елементи, които са характерни за ранната Троя, но тук те са се появили няколко стотин години по-рано", гласи хипотезата на Бояджиев.

Според него местното население е било притиснато от нахлуващите от север племена и се е принудило да се изтегля постепенно на юг.

"От Върхари до Бяло море са не повече от 70 км, корабоплаването тогава не е било никакъв проблем. Така можем да допуснем, че предшествениците на Троя са именно от този район, но това е все още само хипотеза", уточнява археологът.

Макар и съвсем в началото на проучванията, селището разкрива изключително интересни моменти от бита на прародителите на Хектор, Парис, Еней и останалите митични персонажи. То безспорно е било доста голямо - само сега разработваният терен е от над 80 декара.

Няма обаче данни на това място да е имало град. Археолозите са се натъкнали на цели жилищни комплекси с "апартаменти" от по 300 квадрата с надземна част и с дълбоки вкопавания.

"Всяко жилище разполага с помещения с различно предназначение - за обработване на кремъци, други пък са пълни с керамика, трети са по-бедни на инвентар. Но пък ателиетата, спалните, трапезариите, изобщо цялото жилищно и селищно устройство, и особено наличието на много зърно, това е най-интересното за екипа", посочи Бояджиев.

Той уточни, че при проучванията в Тракия не са откривани такива щедри количества зърно. Намерените керамични предмети също били необичайни за Тракия, тъй като показват връзки с Беломорието, с Македония, със Сърбия.

Според Бояджиев "тук са живели хора като нас, но може би малко по-умни от нас", но не се нае да ги назове. "Това са хора, които са живели поне 2000 г. преди траките, но в никакъв случай за тях не можем да мислим като за някакви примитивни хора, напротив, имало е изключителна цивилизация.

По неговите думи "тези хора са били с доста развито религиозно и философско мислене", а фигурките-идоли на жени и на животни подкрепят версията му.

Бояджиев изрази изненада от наличието на толкова голямо праисторическо селище в планински район като този в Кърджалийско. То е едно от най-големите така компактно застроени и на такава голяма площ, поясни той.

Находките ще бъдат изследвани във Франция. "Вече имаме основания да смятаме, че има някаква връзка между това население и основоположниците на ранната бронзова епоха като Троя, като най-известен представител.

Селището край Момчилград за първи път доказва, че цивилизацията в този край на континента е продължила да съществува, въпреки теориите, че близо 800 години Европа е била едва ли не в пълен застой и живот не е имало", посочи още археологът.

https://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/pyrvite-zaselnici-na-troia-ot-momchilgradsko-2322011

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2009г.

Маската на Агамемнон – от родопско злато?

Мина край Крумовград захранвала Балканите с ценни метали

Димитър Николов

Нова хипотеза за произхода на микенското злато изказаха в четвъртък немски учени. Според тях част от благородните метали на Троя и Микена идвали от находището на Ада тепе край Крумовград. То е на 3500 години и е най-старата златна мина, открита досега в Европа. Изследователите на Ада тепе твърдят, че новите открития изместват назад във времето добиването на злато от рудници. Досега учените смятали, че преди желязната епоха жълтият метал се извличал само от теченията на реките.

Мината край Крумовград е захранвала целите Балкани със злато, предполагат учените. Тя е функционирала от 16-и до 8-и век преди Христа и датирането й съвпада с времето на Троянската война. Затова и твърдението на Омир, че траките били отрупани със злато и се биели с позлатени оръжия, започва да изглежда не като мит, а като историческа истина. В „Илиада" гръцкият автор описва величественото пристигане на тракийския цар Резус, който дошъл край Троя, отрупан в злато.

Днес Ада тепе все още не е изчерпано и компании предявяват интереси да добиват злато там. Затова и проучванията на района е трябвало да преминат бързо - като спасителни разкопки. Те са правени по проекта „Желязо и злато - по следите на металургията на Древна Тракия", финансиран от фондация „Александър фон Хумболт". Ръководители са д-р Христо Попов от Националния археологически институт с музей към БАН и немският специалист по древна металургия проф. Албрехт Йокенхьофел. Те участват в провеждащата се в момента в България конференция по въпросите на археометалургията. Според проф. Йокенхьофел не е сигурно дали само крумовградското злато е снабдявало микенската цивилизация, но находището се намира на северната граница на тази цивилизация.

Край Ада тепе е имало и антично селище, което е прераснало в светилище и се е запазило до идването на римляните. Златодобивът обаче е спрял доста по-рано - през 8-и век пр. Хр. По неизвестни причини той не е бил възстановяван никога. Останките от древния рудодобив се простират на значителна площ - половин квадратен километър. Открита е и прокопана галерия. За да продължат проучванията обаче, е необходима помощта на професионални миньори и геолози. Учените са намерили останки и от скалата, от която е било извличано златото. По мнение на д-р Христо Попов древните са умеели да извличат почти целия метал от камъка, защото в останките почти не са открити следи от злато.

Най-ранната металургия

По българските земи са запазени следи от най-ранната металургия в Европа. Находището на мед край Айбунар е захранвало голям район в югоизточната част от континента и предмети, изработени от айбунарска мед има чак в Молдова. Говореше се дори за такива находки край Волга, но техният произход е спорен.

Спорен е и начинът, по който древните метали са били обработвани и добивани. В България е открито и най-старото обработено злато в света - находките от Варненския халколитен некропол, които са на пет хилядолетия. В момента част от съкровището гостува на изложба в музей в Ню Йорк. Златните предмети са около 6000 и много от тях могат да се видят в Археологическия музей във Варна заедно със скелет на праисторически жрец, украсен със златни орнаменти. Води се спор обаче дали древните хора са можели да произвеждат златни предмети чрез разтопяване, или е трябвало да ги оформят само с помощта на чук. Култовите находки от погребенията край Варна са твърде сложни за изработка, за да бъдат направени само с изчукване.

Немският професор Ернст Перницка догодина ще извърши проучвания на златото от некропола по проект, който също е финансиран от фондация „Александър фон Хумболт". Перницка се надява да узнае произхода на варненското злато. То със сигурност е внесено отдалеч, защото край Варна няма златни находища. Загадка е и начинът, по който е било обработвано златото.

Солта била първата валута

Проф. Васил Николов от Националния археологически институт с музей към БАН популяризира хипотезата, че златото на варненската цивилизация е дошло от търговия със сол. Археологът проучва праисторически комплекс за добив на сол, датиран още от 5400 г. пр. Хр. Той е разположен в рамките на днешните солници край Провадия. Миналата година проф. Николов нарече тези солници първата фабрика в Европа, защото преди хиляди години там се е произвеждала промишлена продукция в доста големи мащаби. Солта е била изпичана в калъпи с различни размери и те вероятно са служели като средство за разплащане - една от най-старите валути на света. Васил Николов вече е разкрил и технологията за производство на бялото злато - поле, пълно с ями, където солта е била печена в големи глинени съдове. След това съдовете са чупени и са се трупали на мястото. Учените открили 20 кубически метра фрагменти от праисторическата керамика. Тя е била покрита с каолин отвътре, за да не проникват парите в глината. Провадийските солници вероятно са принадлежали на същата цивилизация, която е оставила Варненския некропол, и са датирани от същото време.

novinar bg

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Дрехите на средновековен епископ показват в Кърджали

За първи път у нас бяха показани средновековните златотъкани дрехи на епископ, открити при археологически разкопки в Кърджали преди 12 години.

Тъканите са образец на прочутата Константинополска школа, а начинът им на изработка и до днес е тайна, предаде БНР.

В продължение на 5 години одеждите бяха реставрирани в музея на Велико Търново и вече могат да бъдат изложени за поклонение. Това е първата подобна находка, откривана по археологически път и е с 3 века по-ранна от съхраняваните в Москва златни дрехи на епископ Фотий.

Златните дрехи и тленните останки на епископ бяха открити в каменен саркофаг преди 12 години в храма "Свети Йоан Предтеча".

Това е изключителна находка, смята археологът Николай Овчаров. Той бе сред малцината, отворили надгробната плоча през есента на 1998 година.

Предполага се, че погребаният в притвора на църквата епископ е Константин Ахридоски, на името на голямата средновековна епископия Ахридос, чийто център е бил храма Свети Йоан Предтеча.

Златните дрехи и мощите на епископа трябва да се съхраняват в аргонова камера, която струва около 15 хиляди лева.

Но музеят в Кърджали няма толкова пари, каза археологът Даниела Коджаманова. Идеята е да се оборудва зала за всички открити в Родопите образци на християнското изкуство.

http://news.ibox.bg/news/id_208319773

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Предците на древна Троя са родопчани?


Намерените части от керамични съдове свързват естетиката на Върхари с Троя

Финалът на спасителните разкопки край момчилградското село Върхари отвори изумителна страница в историята. Ако преди 4-5 години някой беше ми казал, че в България може да се разкрие архитектура като тази, щях да се изсмея, признава археологът Явор Бояджиев, ръководител на проучванията.

Той и екипът му изследваха селище от първата половина на каменно-медната епоха и се натъкнаха на уникални доказателства за праисторическата цивилизация по тези места.

Учените разкопаха терен от над 6000 кв.метра, а от него изникнаха огромни постройки с площ над 500 кв.метра, като най-голямата сред тях е градена върху повече от 750 квадрата. За времето си те са колосални, дебелината на стените им е 80-100 см, казва ст.н.с. Бояджиев.

Поне 5 жилищни комплекса от каменно-медната епоха разкриха археолозите
от екипа на Явор Бояджиев край момчилградското село Върхари

Поне 5 жилищни комплекса от 4700-4800 година преди Христа е разкрил екипът му. Според него селището е било със силно развити търговски връзки, за които говорят намерените керамични съдове и антропоморфните фигури.

Със сигурност се доказва, че населението на Върхари има много силни връзки в южна посока – на юг от Родопите, в Беломорска Тракия. Много е възможно под страх от нашественици хората да са се изтегляли на юг.

Намерените части от фигурки на жираф пък водят към африканското крайбрежие. „Най-ранната Троя се появява в началото на бронзовата епоха, около 3000 година преди Христа.

За нея са характерни тунелести дръжки, каквито намираме и на Върхари, както и при село Орлица, на около 50 км от Бяло море, а Троя е на отсрещния бряг. На Върхари има елементи, които са характерни за ранната Троя, но тук те са се появили няколкостотин години по-рано”, гради хипотезата си археологът.

Според него страхът и натискът от нашествениците са принудили местните жители да се изтеглят постепенно на юг. От Върхари до Бяло море са не повече от 70 км, корабоплаването тогава е било достатъчно развито и популярно.

Така разкритията от проучванията, стартирали през 2009 г. с българо-френски екип, все повече се доближават до варианта предците на троянците да са потеглили от тази част на Родопите.
„На това място поне 2000 г. преди траките са живели много умни хора, за тях в никакъв случай не трябва да мислим като за някакви примитиви, напротив, те са били изключителна цивилизация.

Множеството находки доказват, че те са били с особено развито религиозно и философско мислене, но тъй като тогава още не е била сътворена писмеността, няма как да разберем какви племена са били”, разсъждава Бояджиев.

В последния ден на спасителните разкопки археолозите се натъкнали на каменни стени, украсени с вдлъбнатини. Оказало се, че праотците са градили домовете си не само от глина, но са ползвали камък за по-стабилни основи.

Този архитектурен елемент изумил археолозите,
тепърва ще се изследва част от какво е бил

Керамичните находки пък потвърждават, че естетиката на Върхари и Троя е била една и съща. Те обаче са необичайни за Тракия, но са свързани с Беломорието и със земите на днешна Сърбия и Македония. Всички находки са предадени за обработка и съхранение в Историческия музей в Кърджали.

Селището за пръв път доказва, че цивилизацията в този край на Европа е продължила да съществува, въпреки теориите, че близо 800 г. континентът е бил в пълен застой. То обаче е просъществувало в кратък период. Племена от североизтока са нахлули в тази част на Балканския полуостров, а местните потърсили спасение в бягство на юг и на запад.

Част от поредната историческа загадка в Източните Родопи обаче ще остане под трасето на пътя за Гърция през прохода Маказа, при това не напълно проучена. Въпреки огромните ни усилия не успяхме докрай да проучим и да спасим обекта, притиснаха ни сроковете, съкратиха ни времето за разкопките, казва археологът Явор Бояджиев.

Наложило се да работят при огромно напрежение и бързане, тъй като от агенция „Пътна инфраструктура” настояли работата да бъде свършена за не повече от 20 дни.

АПИ финансира спасителните разкопки с 86,000 лева, но заради предизборната суматоха оряза времето за проучванията. Така една уникална част от миналото ще бъде заровена под земята, но дали си струва дори и цената на трансевропейския коридор №9.

http://www.desant.net/show-news/22908/

[Hatshepsut]

Овчево крие ревниво тракийски гробници и светилища


В околностите на Овчево се крият няколко древни гробници

Територията на община Джебел е гъсто изпъстрена с множество скални паметници от най-дълбоката античност. Тук са регистрирани още през 1958 г. дванадесет обекта с национално значение. Сред тях най-значими са: тракийските скални гробници при с. Воденичарско, тракийската и средновековна крепост при с. Устрен, тракийските скални гробници, винарските камъни и тракийските крепости при с. Рогозче, скалните гробници и светилища при с. Овчево.

По принцип цялата долина по течението на река Върбица между Златоград и Момчилград, която откъм юг се загражда от склоновете на Гюмюрджински снежник, изобилства от тракийски скални гробници и причудливи скални образувания.
Самите погребални съоръжения представляват уникални паметници на мегалитната култура и основно техни образци са открити в централните дялове на Източните Родопи, където са регистрирани около 50 такива обекта.

Те обаче, за съжаление, са ограбени още в древността. Но външният им изглед и устройство несъмнено са твърде сходни с подобни паметници, които се намират в сакралната Странджа планина, а също и на места в Североизточна България и Източна Стара планина. Някои от тях са изсечени направо в каменния масив, а отворът към вътрешността им е покрит с плоча. Другите са оформени като изкуствени пещери и имат обемна гробна камера с четириъгълен или овален план.

В архитектурно отношение особено интересни са гробниците в джебелското село Овчево. Те се откриват, след като се подмине общинския център Джебел и зад гърба на пътешественика остане острото било над село Устрен, над което извисява снага запазената до 2 метра и половина средновековна крепост Устра.
Оттам пътят се спуска към село Овчево, където се намират поне 7 скални гробници. Две от тях се намират в самото село – в двора на изоставена къща в неговите окрайнини. Тук човек може да види най-различни следи от някогашното присъствие на траките по тези места – ниши, улеи, стъпала, изсечени в скалите... А всички знаем, че нашите тракийски предшественици са обособявали своите светилища именно в скалисти местности и по високи върхове.

Изсечените още в античността в скалите стъпала

Превземайки канара след канара, отдалечавайки се от населеното място с множество полусрутени и изоставени къщи, въоръжените с много ентусиазъм и дръзновение туристи, щурмувайки драките, обрасли сипеите, може да се натъкнат на най-различни древни останки и всечени дълбоко в скалните масиви странни дупки.

Естествено, тук пътеките и туристическата маркировка са въображаем лукс, за който само може да се мечтае. Но пък това създава благоприятна възможност човек да се наслади на тръпката да се чувства първооткривател на древни и неизвестни следи от някогашното присъствие по тези земи на мистична древна култура.

Да се разчита на местни водачи е също мисия невъзможна. Останалите 60-ина жители в превърнатото в махала село масово вдигат рамене, когато някой външен посетител ги попита как да стигнат до старите светилища. Независимо че част от тях се намират сред дворовете им.
Но така е в Родопите. На места дори нарочно затрупват пътеките към интересните обекти с отрязани дървета и замаскирват достъпа до тях – за да се предпазят от иманяри и да не ги притеснява досадния интерес на всякакви външни хора към ревностно пазеното спокойствие на родните им места.

Някои от погребалните съоръжения се намират насред селските дворове

Има и друго – голяма част от собствениците на имоти тук най-безцеремонно използват скалните дупки, представляващи старинни гробници, за... склад на различни техни продукти! Подобна практика не е чужда и в други населени места, благословени с такива археологически обекти в землището си.
И ако вдъхновеният да посети различните мегалити пътешественик остане с пръст в уста, поне може да зърне от шосето някои от скалните гъбки, пръснати в околността, оформени от обветрения и отмитите от тукашните реки пясъчник и различни минерални структури. 

Освен погребалните съоръжения с кръгли камери, в Овчево се откриват и няколко тракийски скални гробници с четвъртита камера. В скалите около тях и до днес личат причудливи изсичания, някои наподобяват стъпала. По-наблюдателните туристи стават свидетели как по тях местните стопани прекарват магаретата си към близката ливада.

Особен интерес предизвиква гробницата, която се намира в местността Чаира в близост до Овчево. Както може да се предположи от самото име на тази територия, тя представлява просторна ливада. От югоизток поляната е преградена от стръмен рид. Насред нея стърчи близо 8-метрова скала, върху която е оформена неравна площадка с издълбано плитко в нея басейнче в четвъртита форма. В единия му край се открива улей и археолозите предполагат, че така издълбаното корито  е представлявало винарски камък, в който се е складирало виното за извършваните древни  езически ритуали.

Буренясали са пътеките дотук, доколкото въобще може да се говори за наличието на някакви пътечки. Но ако човек се въоръжи с търпение и силно желание да открие тези невероятни свидетелства на времето, ревниво пазени от местните жители, със сигурност ще успее да попадне на поне една от тези гробници или светилища. И няма начин да не си зададе въпроса – а колко ли още такива древни съоръжения се таят неоткрити сред шубраците и непроходимите места на величествените и пълни с тайни Родопи.

http://www.desant.net/show-news/25354/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2012г.

Археолози откриха скулптура на лъвска глава
от времето на Троянската война

Уникална монументална каменна скулптура на лъвска глава от времената на Троянската война е открита край храма на Великата богиня майка (пещерата "Утробата") в Източните Родопи, обяви на пресконференция археологът Николай Овчаров.
 Заслугата за натъкването на ценната находка обаче е на германски орнитолози, които наблюдавали птиците в района и впоследствие открили и предали скулптурата на експертите.

 Изследванията на скалния къс показват, че той е от времето на къснобронзовата и ранножелязната епоха - II-I хилядолетие преди Христа. През този период лъвът е бил изключително важен символ, обясни Николай Овчаров и даде пример с поемата "Илиада" на Омир, където именно лъвът е една от най-големите метафори за сила и надмощие.

 Намирането на лъвското изображение край пещерата "Утробата" ученият свърза с тракийски култ за плодородие, извършван в пещери от този тип. По думите му в началото на годината царят се изкачва на върха на пещерата и извършва жертвоприношение на голямо животно. В този момент Овчаров вижда връзката с издълбаването на лъва, тъй като животното е символ на царската власт.

 Находката е естествен скален къс от ронлива скала, допълнително обработен от човешка ръка. Съвет от археолози, който е бил свикан, е отхвърлил възможността находката да е от средновековната епоха, защото образът е твърде груб и стилизиран, допълва "Факти".

 За да имат пълна картина за произхода на находката, предстои археолозите да направят обхождания на мястото, където е открита скулптурата.
 Лъвската глава ще бъде изложена в Регионалния исторически музей в Кърджали.

https://dnes.dir.bg/news/lav-troyanskata-voyna-11979464

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Археолози откриха гроб на тракийска принцеса

Край село Бенковски откриха скален гроб на тракийска принцеса. Ръководителите на експедицията са младите учени Любен Лещаков и Яна Димитрова от Националния археологически институт с музей. Археолозите открили сребърна диадама, по която екипът съди, че останките на младата жена принадлежат на неизвестна за сега принцеса.

Гробната камера е била изсечена в скала, а около цялото място са били разположени големи късове скали.

Принцесата е била погребана с 60 предмета, две трети от които са сребърни, казва Любен Лещаков, цитиран от 24 часа.

11 пръстена – 6 сребърни и 5 бронзови, обеци, фибули и висулки са останалите украшения, които придружили знатната особа в задгробния ѝживот.

Най-интересното обаче е, че тялото на тракийската принцеса е било разчленено, което е доказателство за практикуването на орфееви обичаи. Те са се извършавали само с починали от висшата прослойка на племето и пресъздавали разкъсването на Орфей от вакханките.

Диадемата на принцесата е в много лошо състояние, защото е произведена от изключително тънко сребърно фолио и предвид възрастта ѝ е почти пред разпадане, пояснява професор Лещаков.

Археолозите се надяват екипът от реставратори да спаси накита и той да бъде представен в най-доброто си възможно състояние.

Предполага се, че погребението се е състояло през втората половината IV век или началото на III век преди Христа. По това време е управлявал Александър Македонски.

Предположенията за датирането на гроба се основават на намерена сребърна монета, изсечена в Маронея. Тя изпълнява функцията на т.нар. харонов обол.

Поставяла се е на езика на мъртвеца, за да може с нея да заплати на лодкаря Харон, който прекарвал мъртвите през реката на скръбта в подземното царство на Хадес.

Единствено обаче по-подробно проучване на човешките останки и артефактите може да определи точния им исторически период.


Археолози откриха гроб на тракийска принцеса

https://kovaklog.wordpress.com/

[Hatshepsut]

Откриха църква от ІХ век под средновековен храм в Родопите

Археолози се натъкнаха на уникални каменни саркофази

Приключиха разкопките на средновековната църква край с. Добромирци, водени от екипа на проф. Николай Овчаров. Обектът е само на 9 км от Златоград и се намира на много удобно място край пътя за Кърджали, където минава огромният поток туристи, идващи от скалния град Перперикон към Златоград.
Храмът от ХІІІ-ХІV в. вече е разкрит напълно. Той е конструкция с дължина 11 м, като зидовете са запазени до 2,5 м височина. Граден е от ломени камъни, подравнявани с парчета тухла и дървени греди. От изток сградата завършва с полукръгла апсида. Някога църквата се е виждала от километри и е била средище на християнството в района. Край храма се развива обширен некропол, от който са разкрити 5 гроба, оградени с каменни плочи. Два от тях са на
мъж и жена, положени един до друг
вероятно семейство.
Най-голямата ни изненада бе, когато под стените на тази църква започнаха да се появяват основите на друг храм – трикорабна базилика с 3 полукръгли апсиди, споделя проф. Овчаров. От изток се оформят стъпките за иконостас, а централният кораб е отделен от страничните чрез редици от квадратни основи за стълбове. Макар да са запазени само основите, добре се вижда, че сградата е била градена от ломени камъни, свързани с много здрав бял хоросан. Учудващи са размерите на по-ранната църква. Тя е изключително скъсена: с дължина едва 9 м при ширина 11 м. Този план, както и откритата при разкопките керамика показват, че храмът е изграден през ІХ-Х в. Става дума за преходна форма от раннохристиянската базилика към класическата византийска кръстокуполна църква.
В северния кораб на тази църква бяха открити 3 гроба, отличаващи се коренно от по-късния некропол:
останките са на възрастен и две деца
положени в много добре оформени с каменни плочи гробни камери и покрити също с каменни плочи. Така се получават своеобразни саркофази. Няма съмнение, че тези хора са били особено почитани, вероятно ктиторът на храма и наследниците му, изтъква археологът.
Екипът работи и по друга интересна хипотеза. През 30-те години на ХХ в. при строеж на джамия в близост е открито погребение на високопоставен християнски духовник със златовезани дрехи и митра на главата. Тази находка може да се свърже с легендите, че по тези места се е подвизавал последният български средновековен патриарх Евтимий, след като е бил заточен от турците през 1394 г. Днес околните села са с мюсюлманско население, но през Средновековието плодородната долина между селата Бенковски и Добромирци е била един от най-християнските райони в Родопите. В близост на новоразкрития храм личат останките на още поне 4 църкви. Ето защо е много важна идеята на спонсорите от Златоград, с чиито средства изцяло се правят разкопките, високо запазеният средновековен храм да бъде напълно възстановен. Така след столетия на забрава, християнската традиция в този район ще бъде възстановена.

https://www.monitor.bg

[Hatshepsut]

Откриха тракийска царска резиденция на над две хиляди години (видео)

Археолози откриха тракийска царска резиденция на възраст над 2 хиляди години. Тя се намира край Кърджалийското село Бенковски, близо до границата с Гърция. Комплексът включва дворец, светилище и най-малко пет царски погребения.

Районът, където археолозите търсят тракийската резиденция е известен с откритото преди четири години погребение на принцеса. Тя беше открита с много накити от сребро и бронз. Според археолозите до нея има още поне 4 царски погребения. Наблизо са открити олтари и останките на няколко сгради.

Сега при изсичането на гората е намерена дълга най-малко петстотин метра крепостна стена от дялани камъни, някои с тегло от няколко тона. Това кара учените да смятат, че са попаднали на царска резиденция.

доц. д-р Здравко Димитров, ръководител на археологическата експедиция:
И най-вече тази стена, която стои зад нас и е напълно неизследвана. Засега ние нямаме данни за нейната хронология, но тя реално затваря целия този комплекс. Всичко това ни наведе на мисълта, че това е един общ комплекс и ние трябва да изследваме дали това наистина е така.
Комплексът край Бенковски е подобен на откритата тракийска резиденция на връх Кози грамади край Старосел. В Родопите експедицията ще проучва царския дворец на хълма в комплекса. Очакванията са големи.

проф. Николай Овчаров:
Тук, и това е нещо много важно, няма по-късен живот, след новата ера няма изобщо живот. Тоест при едни по-мащабни разкопки ние бихме попадна на една тракийска царска резиденция в нейния първоначален вид.

http://news.bnt.bg/bg/a/otkrikha-trakiyska-tsarska-rezidentsiya-na-nad-dve-khilyadi-godini

Започнаха разкопките на голяма тракийска резиденция в Родопите

В гъстата гора над Бенковски години наред не е стъпвал човешки крак. Зоната е била гранична, затова и едва наскоро археолозите откриват дългия  около половин километър  скален рид, за който се предполага, че е пазел тракийската резиденция.

„Разбира се, има още много неясноти, вътре селище ли има, какво има и т.н., но все по- сигурно става, че на хълма е имало тракийска резиденция от IV – III век пр. Христа, която е функционирала така може би”, обясни археологът проф. Николай Овчаров.

В камъните в гората, археолозите виждат контурите на селище от мащабите на Перперикон, но с тази разлика, че там след траките животът е замрял.

„Тук можем да установим много добре как са протичали контактите и връзките с Егейския бряг, с гръцките колонисти и тракийските племена”, заяви археологът доц. Здравко Димитров.

Преди две години в подножието на хълма разкриха гроб на тракийска принцеса, чието знатно потекло е събрано в шепа сребърни накити.

Частичните разкопки са с пари от местния бизнес и ще продължат месец. За пълното разкриване на древната царска резиденция после ще се разчита на държавата.

https://btvnovinite.bg/bulgaria/zapochnaha-razkopkite-na-goljama-trakijska-rezidencija-v-rodopite.html

[Hatshepsut]

Артефакт от Кърджали е в основата на научна сензация

Находка от праисторическото селище, което се намира в центъра на Кърджали, е в основата на научната хипотеза, че на Балканите за пръв път в света се появява т.нар. Нефритена култура. Малкият артефакт е един от емблематичните за България паметници от неолита - нефритен амулет във формата на свастика. Възрастта му е 8 хилядолетия. Открит е преди повече от 45 години, а сега е изложен в Регионалния исторически музей в областния град.
Малко се знае за мистериозната свастика. От 1972 година насам още няколко идентични са намерени на Балканите, последната, от които в Слатина и е на същата възраст. Как се свързва тя с намерената в неолитното селище в Кърджали, разказва Милен Камарев, археолог в Регионалния исторически музей в Кърджали.

Нефритът се обработва за пръв път на нашия полуостров, разказа проф. Руслан Костов от катедра "Минералогия и петрография" към Минно-геоложкия университет в София и допълни, че намерените в почти всяко неолитно селище на Балканите артефакти от известния с твърдостта си нефрит, като основното количество са на територията на България, дава правото да обосновем една Балканска нефритена култура, която е първа в Света.
Нефритената свастика или зооморфният амулет, както пожела да наричаме малкия артефакт проф. Руслан Костов, все още повдига повече въпроси, отколкото дава отговори. Геолози и археолози си партнират в разгадаването на мистерията около вече няколкото почти идентични предмети, появили се през последните години на територията на България. Какви са изводите и впечатленията на проф. Костов:

През 2013 година проф. Костов прави проучвания на нефритената свастика от Кърджали. Тогава излизат и публикации в медиите, че за направата й е използвано механично съоръжение, най-вероятно колело. Това показало полирането на амулета, което било направено с абразивен материал, но следите от обработка били само в една посока. Полирането на ръка предполага микродраскотините да са в две или повече посоки, което означава, че още в каменната ера се е използвало механично съоръжение, най-вероятно колело. То обаче е изобретено през третото хилядолетие преди новата ера, а находката от Кърджали е от хилядолетия по-рано.
През 1948 - 1952 година археологът проф. Петър Детев копае „Дончова могила“ край с. Биково, Новозагорско. След обработка на открития материал, там се появява колело на възраст 5500 г. пр. Хр. Това е доказано от проф. Пигот, чрез радиоизотопно изследване C14 в Единбургския университет в Англия. Двуоса детска количка с 4 колела на същата възраст е изложена в музея  в Мардин, Турция.
За направата на нефритената свастика от Кърджали обаче проф. Костов отрича намесата на механично съоръжение.

В България находките на изделия от нефрит не само, че са сред най-изобилните, а и предхождат с поне хилядолетие и половина разцвета на обработката на нефрит в Китай. Характерна за свастиките по нашите земи до края на неолита и след него, е изключителната приемственост в употребата на този символ, според доц. Веселина Вачкова, учен историк и културолог, директор на Исторически музей Перущица, с публикации за Балканската нефритена цивилизация, както я нарича.
Дали зеленият минерал не е имал стойност на разменно средство, за Жаба богиня, чиято форма често приемат нефритените амулети по нашите земи и други интересни подробности, разказва доц. Веселина Вачкова:

"Праисторическото население е разпознавало нефрита като специфичен зелен минерален обект, който да използва. От там произтичат първите минералози и първите специалисти по бижутерия на Балканите", казва проф. Руслан Костов. Според доц. Вачкова: "Остава една голяма загадка защо нефритената цивилизация спира да се развива."

http://bnr.bg/kardzhali/post/101121240/artefakt-ot-kardjali-e-v-osnovata-na-nauchna-senzacia

[Hatshepsut]

Ада тепе и тайните на древното рударство

Траките, живели преди хилядолетия по нашите земи, са били добри рудари и металурзи. Едно от местата, където са открити следи от тази дейност, е възвишението Ада тепе в Източните Родопи, недалеч от днешния Крумовград. Това е най-ранният известен до момента рудник за добив на злато в Европа. Учените го датират във второто хилядолетие преди Христа – времето на Микена и на Троя. Установено е, че и в наши дни районът е богат на залежи от злато. Български археолози започват да разплитат тайните на древното рударство на Ада тепе още през 2005 г. От 2010 г. Националният археологически институт с музей при БАН работи по проект за спасително археологическо проучване на древната мина. Той е финансиран от фирмата „Болкан Минерал енд Майнинг”, получила концесия за експлоатация на златно находище край Крумовград. 2,5 млн. лв. са средствата, предвидени за научни изследвания на Ада тепе до 2014 г. Поради изключителната ценност на обекта не само за нашата, но и за европейската наука, в неговото изследване участват освен български и германски археолози. Привлечени са също над 20 чуждестранни специалисти от различни научни сфери, пет чужди лаборатории и университети.



Досега са открити останки от работни площадки, от жилища и от каменна крепостна стена, ограждала през късната бронзова епоха най-високите части на върха. Различни каменни сечива, с които е преработвана рудата, и древни глинени съдове са също сред находките, на които са се натъкнали учените. Около 5 тона керамика, открита само през изминалата година, очаква да бъде научно обработена. Според д-р Христо Попов, ръководител на изследванията, древният рудник е нестандартен археологически обект. Можем да си го представим като стара фабрика, където е бил добиван ценният метал и откъдето са идвали богатите ресурси за прочутите златни съкровища на тракийските царе, познати ни от музейните експозиции, обяснява той в интервю за Радио България. Проектът носи позитиви за родната археология, тъй като се развива иновативно за страната направление. Освен това:


Първият промит от археолозите златен концентрат

а първи път се правят геофизически проучвания на стар рудник в България – изтъква д-р Попов. – За първи път се прави детайлно лазерно-въздушно сканиране на археологически обект у нас с много висока разделителна способност. Изграждат се дигитални топографски модели, които са с много по-голяма точност от стандартните топографски карти. Тази технология ни позволява не само да нанасяме това, което сме открили, върху добра топографска подложка, но и да откриваме археологически структури в труднодостъпни местности. За първи път използваме големи серии от Въглерод 14 за датиране на бронзовата и желязна епоха в България. От научна гледна точка това е много важно, защото дава възможност с абсолютна точност да се установи времето на това, което се е случвало на Ада тепе.


Глинен съд от късната бронзова епоха

За първи път у нас екипът от учени провежда и археологически експеримент, чрез който прави възстановка на древния добив на злато.

Нашата цел беше с помощта на копия на стари сечива от камък и дърво и с методи, използвани в древността, да се опитаме да добием злато от кварцовите жили на Ада тепе – продължава Христо Попов. – Експериментът мина на два етапа. В края на септември успяхме да добием с помощта на дървени сечива скална маса, да разкрием една от богатите рудни жили, за които вече имахме информация. След това с огън нагорещихме кварцовата жила. Това е стандартен метод, използван в миналото, чрез който кварцът става по-лесен за обработка. Близо цяло денонощие нагрявахме скалата и успяхме да добием около 350 кг. богата на златно съдържание руда. След това тя беше сортирана от специалисти и смляна като фино брашно, което после промихме. Успяхме да добием около 30 грама злато. Този експеримент беше много полезен за нас, тъй като получихме нагледни отговори на някои от въпросите, които ни вълнуваха – за развитието на тогавашното общество, за технологиите за добив на злато, които са владеели.


Идеен проект за музей на открито, посветен на древното рударство и металургия


ракийско светилище на върха на Ада тепе

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100231947/ada-tepe-i-tainite-na-drevnoto-rudarstvo

[Hatshepsut]

Започват разкопките на замъка Вишеград край Кърджали

Разкопките на замъка Вишеград започват в понеделник, 17 май. Става дума за уникално запазен средновековен паметник, разположен живописно на брега на язовир Студен кладенец, на 4-5 км по права линия от центъра на Кърджали, казва археологът проф. Николай Овчаров.

Той припомня, че през тази година за пръв път държавата финансира целево с 1,8 милиона лева археологически обекти в страната с цел развитието на културно-историческия туризъм. Това са шест обекта, разположени на различни места в България - скалният град Перперикон, Хераклея Синтика край Петрич, праисторическите солници до Провадия, античния и средновековен грав Мисионис край Търговище и римската провинциална столица Рациярия до Видин.

Тайнствената крепост Вишеград край Кърджали е сред най-важните средновековни твърдини на Източните Родопи, разказва Овчаров. Изворите сочат и други здраво укрепени градове от 13-14-и век в този район като Перперикон, Мнеакос, Устра, Ефрем, Кривус и Патмос. Повечето от тях са локализирани и впечатляват с добре запазените си фортификационни съоръжения.

При Вишеград останките са с височина до 10 метра. Във вътрешността се вижда класическото за един средновековен замък разпределение с висока няколко етажа сграда. Там са се намирали покоите на господаря, залата за пирове и малък молитвен параклис. Според учените през 12-14-и век това е била личната резиденция на управителите на Ахридос, както по това време са се наричали Източните Родопи.

По думите на Овчаров от замъка бил впечатлен дори Хенрих (Анри) дьо Ено - регентът на създадената през 1204 г. от кръстоносците върху руините на Византия Латинска империя. Хронистът Жофроа дьо Вилардуен разказва как при своя поход в планината през август 1206 г. наследникът на графовете на Фландрия се озовава със своята армия пред стените на намиращия се на брега на реката Арда "красив замък" Вишеград. Той го превзема и го прави своя резиденция. Тук Хенрих разбира за смъртта на брат си, пленения след прочутата битка при Одрин от април 1205 г. от българския цар Калоян първи латински император Балдуин, а баронският съвет го избира за следващ владетел. От пребиваването в крепостта Вишеград на най-видните френски рицари през 1206 г. вече е открита и следа - забрало на рицарски шлем, датиран в първата половина на 13 век.

Разкопките във Вишеград ще продължат през май и юни с екип от 30 човека. След това започва кампанията на Перперикон, където през юли, август и септември се очаква да бъде окончателно разкрита намерената през миналата година пищна резиденция на епископите на Родопите от 6 век.

https://dariknews.bg/novini/liubopitno/zapochvat-razkopkite-na-zamyka-vishegrad-kraj-kyrdzhali-2270534

[Hatshepsut]

Започнаха археологическите разкопки на средновековната крепост Вишеград край Кърджали

[Hatshepsut]

Археолози с уникални находки от крепостта "Вишеград"

Подробности от проф. Николай Овчаров

Уникални находки от крепостта "Вишеград" край Кърджали. Рицарски шлем на кръстоносец от латинската империя и литургични процесийни кръстове са открили археолозите там. На обекта не се е работило от 1971-72 г.

„При предишните разкопки е излязла маска, която обаче не е била тълкувана. Сега намерихме нейните аналогии. Става дума за много интересен период от българската история, когато през 1206 година тук идват рицарите от 4-ия Кръстоносен поход. Тук разбират, че император Балдуин е мъртъв. И тук избират втория си император - Хенри”, разказа проф. Николай Овчаров.

Други находки са от края на 14 век при превземането на крепостта от османските турци.

Ако времето е хубаво, археолозите трябва да приключат работа до 30 юни.

„Община Кърджали разчита много на тази крепост. Заедно с Перперикон, с храма на Орфей, с манастира „Свети Йоан Предтеча”, тази крепост ще е един от бисерите на Източните Родопи”, сигурен е проф. Овчаров.

https://nova.bg/




ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ, археолог, специално за СТАНДАРТ

Вече се намираме в четвъртата седмица от разкопките на легендарния средновековен замък, кацнал живописно над река Арда само на 3-4 км от центъра на днешния град Кърджали. И преди проучванията бе ясно, че става дума за една от най-добре запазените средновековни твърдини в България. Но сред отнемането на огромна маса пръст и камъни ясно вече се виждат невероятно запазените до 9-10 м крепостни стени. Особено впечатляваща е дългата близо 40 м триетажна сграда, където са се намирали складовете за боеприпаси и жилищните части на замъка. Пълното разкриване на замъка се очаква да приключи към края на юни, след което община Кърджали има амбицията на превърне Вишеград в „Родопския Царевец“ с изключително удобен достъп и ефектно нощно осветление.

Замъкът Вишеград в началото на разкопките

Вишеград е прочут с един изключително интересен исторически факт. Става дума за похода във вътрешността на Източните Родопи на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход от лятото на 1206 г. Както е известно, през 1204 г. те разгромяват Византия и основават Латинската империя. През април 1205 г обаче тежковъоръжените рицари, представляващи цвета на френската и италианската аристокрация, са разбити поголовно от войските на българския цар Калоян при Одрин. Избити са стотици видни благородници, а първият император Балдуин е пленен и отведен в Търново. Походът в Източните Родопи от 1206 г. е организиран от неговия брат и регент на империята Хенрих (Анри) с цел да разбере каква е съдбата на брат му.



Според хрониста на Латинската империя Жофроа дьо Вилардуен рицарите достигат до плодородната долина на Арда, над която се извисява мощната военна крепост Моняк (на левия бряг на Арда и на 4 км от днешния Кърджали). А самите кръстоносци се разполагат край самата река в удобния замък Вишеград. Именно тук Хенрих научава за смъртта на брат си в българската столица Търново и баронският съвет го избира за следващ император. Самата коронация става през август 1206 г. в столицата на Латинската империя Константинопол.

               Ето че вече имаме сигурно доказателство за пребиваването на кръстоносците във Вишеград и то не какво да е. То е открито преди време в крепостта, но едва сега получава ясно определение. Става дума за предната част на рицарски шлем, какъвто са носели само най-високите благородници в началото на 13 век. Шлемът е от типа „голям рицарски шлем enclosed“, развил се от обикновения отворен шлем. Причина е била необходимостта да бъде максимално защитено лицето от стрели и удари на копия. Всъщност находката представлява желязната маска с отвори за очите, която била прикрепена неподвижно пред лицето за долната част на отворения шлем. Пак присъщ за тази епоха е вертикалният ръб точно над носа, който разделя маската на две. По този начин средновековните конструктори са се опитвали да намалят силата на попадението с копие, чието острие така се отклонявало встрани.

               Шлемът от Вишеград има много характерен вид, използван между 1180 и 1240 г., т. е. в епохата на Третия и Четвъртия кръстоносен поход. Този тип маски с неподвижното си закрепване към шлема ясно се отличава от типа „голям рицарски шлем closed“, използван в края на 14 и 15 век. Основната разлика е, че тогава маската се превръща в подвижно забрало на шарнир, при което лесно можело да се открива лицето. При ранните „големи шлемове enclosed“ отделните елементи (същински шлем, лицева маска и затилник) са направени от отделни железни листове, съединени един към друг (много рядко щлемът е изкован цял).



В случая от Вишеград рицарският шлем е бил съставен от отделни елементи, скрепени един към друг с нитове. Оцеляла е само лицевата маска, но и тя е напълно достатъчна археологическият артефакт да бъде датиран в първата половина на 13 век. А именно тогава се е случило събитието, което коментираме – похода по Арда в Източните Родопи на регента Хенрих. Важно е да се отбележи, че в този период шлемове от такъв вид са носели само рицари от най-висок ранг. Без съмнение притежателят на шлема е бил сред видните графове и барони на кръстоносците.

Латинците не случайно са избрали крепостта Вишеград, която много приличала на техните феодални родови замъци в родината им. Твърдината изиграва важна роля и през следващите две столетия. В края на 14 век тя е била превзета от османските пълчища вероятно след обсада, защото разкопките показват дебел пласт от пожарища. Именно в него се откриха няколко масивни железни литургийни хоругвени кръста. Явно това са били християнските светини, които българските бойци са издигали над крепостните стени по време на защитата срещу иноверците. От същата епоха са и многобройните стрели, използвани в жестоката битка.

https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/unikalni-nakhodki-v-zamka-vishegrad-463384.html

[Hatshepsut]

Много успешен финал на разкопките на средновековната крепост Вишеград край Кърджали

Изцяло е разкрит "рицарския" замък. Открит е крепостният параклис, рицарски шлем и части на западноевропейско и българско воинско снаражение


Открити при разкопките находки

Завършиха археологическите проучвания на уникално запазената средновековна крепост Вишеград, разположена живописно на брега на яз. „Студен кладенец“ само на 4-5 км по права линия от центъра на Кърджали. Тайнствената крепост е сред най-важните средновековни твърдини на Източните Родопи. Изворите сочат и други здраво укрепени градове от ХІІ-ХІV в. в този район като Перперикон, Мнеакос, Устра, Ефрем, Кривус и Патмос. Повечето от тях са локализирани и впечатляват с високо запазените си фортификационни съоръжения.

Вишеград нашумя с интересното известие на старофренския хронист Жофроа дьо Вилардуен, описал Четвъртия кръстоносен поход и създаването през 1204 г. на Латинската империя върху руините на разгромената Византия. Той разказва за похода в планината през август 1206 г. на регента на империята Хенрих (Анри) дьо Ено. Тогава наследникът на графовете на Фландрия се озовава със своята армия пред стените на намиращия се на брега на реката Арда „красив замък” Вишеград. Той го превзема и го прави своя резиденция. Тук Хенрих разбира за смъртта на брат си, пленения след прочутата битка при Одрин от април 1205 г. от българския цар Калоян първи латински император Балдуин, а баронският съвет го избира за следващ владетел.

От пребиваването в крепостта Вишеград на най-видните френски рицари през 1206 г. е открита и сигурна следа – забрало на рицарски шлем, датиран отлично по своите особености в първата половина на  ХІІІ век. Заедно с него трябва да се отбележат и намерената рицарската тока за колан с ажурна украса, както и останки от средновековно оръжие.

След отнемането на огромна маса пръст и камъни бе напълно изяснен плана на крепостта с невероятно запазените на места до 9-10 м стени. Тя е имала три кули, като най-голяма е била централната с внушителните размери от 10/12 м. Най-впечатляваща е дългата близо 40 м триетажна сграда, където са се намирали складовете за боеприпаси и жилищните части на замъка. Според нашите данни през ХІІ-ХІV в. това е била резиденцията на управителите на Ахридос, както по това време са се наричали Източните Родопи. Във вътрешността на укреплението наред с голямата сграда е имало дървени бараки за слугите, както и малък християнски параклис, чиито основи бяха разкрити при разкопките.

Проучванията показаха, че средновековната крепост Вишеград не е издигната на празно място. Още преди повече от три хилядолетия тук е имало малко тракийско светилище от късната бронзова и ранножелязната епоха. През III-IV в. на същото място е издигнат имала здрав римски кастел, построен с масивни каменни блокове. Той е контролирал важния за Римската империя път по река Арда. През ХІ в. ромеите ремонтират високо запазените останки от старата римска крепост и така я превръщат в средновековен замък.

През 1206 г. латинците не случайно са впечатлени от Вишеград, който много им приличал на техните собствени феодални родови замъци в родината им. Твърдината изиграва важна роля и през следващите две столетия. В края на ХІV в. тя е била превзета от османските пълчища вероятно след обсада, защото разкопките показват дебел пласт от пожарища. Именно в него се откриха няколко масивни железни литургийни хоругвени кръста. Явно това са били християнските светини, които българските бойци са издигали над крепостните стени по време на защитата срещу иноверците. От същата епоха са и многобройните стрели, използвани в жестоката битка.

Пълното разкриване на замъка ще позволи на община Кърджали да превърне Вишеград в „Родопския Царевец“ с изключително удобен достъп и ефектно нощно осветление.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Кърджали е на историческата карта от 6-то хилядолетие пр.н.е.


Даниела Коджаманова, директор на РИМ-Кърджали

Тази година отбелязваме 109 години от освобождението на Кърджали и Източните Родопи от османска власт и присъединяването им към свободна и независима България. Този край обаче е бил населен от най-дълбока древност. Трябва да имаме знание за историята на нашия град и знаейки какво наследство носим, може би ще бъдем малко по-отговорни към днешния ден, каза в празничния сутрешен блок на Радио Кърджали Даниела Коджаманова, директор на Регионалния исторически музей.
Тя разказа, че животът в чертите на съвременния град Кърджали започва през 6-то хилядолетие пр.н.е. Това е едно селище, което се е намирало на брега на малка река, която е текла по протежението на днешната улица "Сан Стефано". То е било разположено на южния бряг срещу днешното училище "Йордан Йовков". Било е с много големи размери. Имало е условна планировка - малки улици с посипка между жилищните сгради. Най-интересното е, че преди да бъде изградено селището, е извършен някакъв ритуал, най-вероятно за очистване на мястото. Това показва откритият пласт овъглена растителност, която е била натрупана и запалена. Именно в това селище е намерена и уникалната малка свастика от нефрит, която днес се съхранява в Регионалния исторически музей, казва Даниела Коджаманова и припомня, че нефритът е материал, който не се среща в Европа.

В последващите периоди сградите и жилищата се изместват към по-високите места - това става в ранножелязната епоха. Открити са останки от укрепени селища в района на телевизионната кула край Иванци, в местността Харман кая край Вишеград. Но именно Арда и нейните притоци са били онова условие за ранно заселване на хората в района.

Малко известен факт е, че в триъгълника на кръстовището на ул. "Булаир" и бул. "България" е била открита римска гробница. Там е открит светилник, който е част от експозицията на музея. Паметникът на Освободителите в Кърджали пък е изграден върху надгробна могила, която не е проучвана. Надгробни могили има също в района на Гледка и Вишеград, а в землището на Петлино е разкрита римска вила.

Най-представителният паметник от епохата на Средновековието в чертите на съвременния Кърджали е манастирът "Св. Йоан Предтеча" в кв. Веселчане.

https://bnr.bg/kardzhali/post/101544971/kardjali-e-na-istoricheskata-karta-ot-6-to-hiladoletie-prne