Архангеловдень

[Hatshepsut]

Архангеловден - 8 ноември


Снимка: http://www.desant.net/show-news/25791/

Oсновната насоченост на обичаите през този ден и името на празника се определят от нар. вярване, че св. Рангел е един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Той вади душата на човека и затова е наречен душевадник.

В много райони на страната на този ден се коли курбан за светеца, правят се обредни хлябове, чиято пластика е сходна с тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен. Най-често те се наричат Рангелово блюдо, Рангелов ляп, параклис.

Най-възрастният в дома чупи обредния хляб на кръст, полива го с вино и благославя: "Св.Архангеле, св. Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!...".

Раздава се жито, което всеки поема с две ръце - за да бъде изобилно, и нарича: "Колкото зърна, толкова купи и здраве".

С Архангеловден е свързана и една от най-големите задушници през годината - Рангелова Задушница.

На този ден се провежда тържествена служба в църквата, след което започват гостуванията у именниците. На много места се организират селски сборове, правят се служби за здраве.

Българската православна църква почита Деня на Светите Ангели и най-вече на Архангел Михаил, вожд на небесните сили в борбата им срещу духовете на мрака и злото. В църковния и народния български календар Архангеловден е най-големият есенен празник след Димитровден (26 октомври).

Всеки човек има своя ангел-пазител, който се моли за него на Бога, предпазва го от беди, съветва го да върши добри дела, внушава му добри мисли и желания и скърби за него, когато греши и забравя Божиите заповеди. Седем са ангелите, които стоят пред Престола на Господ. Един от тях – Денница – се възгордял и чрез своето падение увлякъл много духове. Оттогава светът е разделен на добро и зло. Под водачеството на Свети Архангел Михаил всички ангели останали верни на доброто. Затова той е на особена почит сред християните. Светецът е символ на доброто, на справедливостта и светлината. Носител е на силата, която облагородява, затова в иконите е изобразен с копие в ръка, а с краката си тъпче дявола. Свети Архангел Михаил е покровител на мъртвите, а денят му е свързан с почитта към тях.

На неговия празник във всеки български православен храм се отслужва тържествена Света Литургия и се прави Водосвет за здраве.

В съботата преди празника винаги е голяма Задушница, наречена Архангеловска. Тя е задължителна, последна среща с душите на мъртвите преди зимата, която ще прекарат далече от земята. Общата трапеза и църковната служба обединяват вярващите в стремежа им да умилостивят светеца, за да им изпрати лека смърт. В молитвите си всеки християнин търси закрила с думите: "Свети Ангеле, който си ми даден от Бога, избави ме от всякакви напасти, спаси ме от скърби!"

Народът ни вярва, че когато умиращият се усмихва, Архангел Михаил му подава златна ябълка. Ако умира в конвулсии – предстои му да изпие горчива чаша. Народната вяра представя светеца като страведлив и състрадателен. Познат е приказният сюжет в българския фолклор, в който Архангел Михаил моли Бога за душата на сиромаха – да не останат децата му сираци. В някои икони Архангел Михаил държи в ръцете си везни, с които отмерва греховете на хората. В негова чест вярващите правят семейно-родови курбани, очаквайки от светеца-покровител здраве и закрила.

Приготвят се специални обредни хлябове – Рангелов хляб, "Параклис" и от тях жените раздават за помен на мъртвите и за здраве на близките си. Чрез почитта, оказана на мъртвите, се търси тяхната помощ. На традиционните селски сборове в България Архангеловден се отбелязва с обща трапеза.

http://gotvarstvo.georgievi.net/a/article_91

    Архангеловден е смятан за най-големия есенен празник след Димитровден в църковните и народните традиции на българите. Православната църква определя Свети Михаил като един от седемте първенстващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Според религията той представя Божието слово, носител е на Божиите тайни, лечител на недъзите, просветител на душите и молител и застъпник пред Бога.

Светецът символизира тържеството на доброто, светлината и справедливостта. В църковната иконография е изобразен с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола.
В българската народна традиция Архангеловден се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека. На свети архангел Михаил се е паднала задачата да отделя душата на човека от тялото. Той е покровител на мъртвите, а денят му е свързан с почитта към тях. В съботата преди празника винаги е голяма Задушница, наречена Архангелова.

По традиция на Архангеловден българите правят курбан. Обикновено се жертва мъжко животно - овен или шиле, чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян. Жените приготвят и раздават помежду си специални обредни хлябове, наричани Рангелов или Господьов хляб, Боговица, Света Петка, Рангелово блюдо.

На този ден празнуват: Рангел, Ангел, Ангелина, Райчо, Райко, Рачо,  Ангелинка, Рая, Геле, Гела, Михаил, Милчо, Милка, Гавраил, Радка, Райна, Огнян, Пламен, Емилия, Емил, Милена, Милан, Милана.

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/11/08/812068_dnes_e_arhangelovden/

[Hatshepsut]

8 ноември - Архангеловден, Рангеловден

  Това е празникът в чест на св. Рангел (архангел Михаил). В народните представи той е млад и хубав момък, който олицетворява смъртта; вади душите на умрелите, затова го наричат душевадник.
    Неговият ден се почита не само от старите хора, които биха пожелали бърза и лека смърт, но и от всички останали.
    В повечето къщи колят курбан - овен, който се угоява още от лятото за този празник и омесват обредни плябове. Свещеник прекажда гозбите и чак след това стопанките раздават от тях по съседи и близки хора. После всички сядат на трапезата и празникът започва. В отделни краища той съвпада с обредите и обичаите светец (служба), посветени на домашния патрон, закрилник на семейството.
    Някъде на Архангеловден правят задушница - помен на умрелите роднини и раздават жито и питки.
  Тържествено посрещат празника и всички, които носят имената Ангел, Рангел, Михаил, Милен, Гаврил или възможните им женски съответствия.

  Архангеловден е християнският празник в чест на смъртта и нейният главен повелител - св. архангел Михаил. В народна среда е разпространено вярването, че той "вади душите с нож", а също че е млад и красив. Всъщност тези представи не са нищо друго освен потвърждение на фолклорната диалектика, която възприема смъртта като междинно звено между два живота. Затова и нейната уродливост изчезва, за да бъде заменена от красотата и спокойствието, предхождащи вечността.
    Така народният светоглед актуализира древния митологичен тричлен живот-смърт-нов живот, спрямо който раждането на този свят е смърт по отношение на отвъдното, а смъртта тук е раждане в света на предците.
    Израз на дълбока житейска философия откриваме и във факта, че в много краища Архангелов ден е избран за празник на светеца-покровител. Проличава известно "надхитряне" със съдбата в това, че закрилник на дома (и живота) става смъртта, олицетворена от св. архангел Михаил.
    Поради това отношението към светеца граничи с езическото преклонение в древните култове; на него са посветени жервоприношенията (животинско и житно), неговото име се споменава на домашните трапези; на него се моли цялото семейство - за здраве и плодородие през годината.
   
http://margaritta.dir.bg/noemvri/0406kalendar_noemvri.htm

[Hatshepsut]

Народни традиции по Архангеловден


Фото: Биляна и Димитър Битолски

Нека не забравяме една от най-големите задушници в народния календар – Арахангеловската, ден за почит на мъртвите. Предците ни вярвали, че душата на умрелия продължава да живее, запазвайки своите чувства и желания, връзките с останалите близки и потребността си от прехрана.

Жива е традицията в съботата преди Арахангеловден да се поменат имената на починалите близки, да се отиде на гроба им с китка цвете, да се раздаде за ,,Бог да прости".

В православния христянски канон Арахангел Михаил е един от седемте ангели, които винаги стоят до престола Господен. Пръв Божи вестоносец, той е вожд на небесните сили и борец срещу духовете на тъмнината, който в църковните икони е изобразяван най-вече на кон, с копие в ръка и тъпчещ дявола.

Според стародавната народна притча, когато Бог поделял света, на Свети Арахангел се паднали душите на мъртвите. Дедите ни вярвали, че в предсмъртния час на човека Арахангел Михаил идва и му взема душата. Той я примамвал да излезе от тялото със златна ябълка или с китка цвете. Понякога идвал с нож или с коса в ръка. Премервал душата на везни и, в зависимост от греховете ѝ, я пращал на Свети Петър или я ритвал към пъклото.

Всички тези народни представи разкрасили иконографския образ на Арахангел Михаил. Затова днес го срещаме освен с копие в ръце, тъпчещ тъмните сили (дявола или змея), още и с кървав нож и везни в ръка.

Заради ролята му в последните човешки часове Арахангел Михаил е наричан ,,душевадник" и ,,вадодушник", но достолепно е почитан като господар на душите и на отвъдния свят.

Старите българи вярват, че душата на човек не може да излезе, докато не дойде Свети Арахангел да я вземе и да я отведе на небето. Ако светецът застанел до главата на човека, той умирал; ако застанел до краката му – оздравявал. Но, изпълнявайки заръките на Господа, първият Божи вестоносец бил справедлив и помагал на хората.

В народните приказки се разказва как Арахангел Михаил отказал да вземе душата на една болна майка, за да не осиротее и страда многобройната ѝ челяд; как отказал да отнеме и душата на единствената рожба в друго семейство и т.н.

Една от най-изразителни притчи за светеца разказва как веднъж той станал другар на калугер, който зарязал манастирските задължения и тръгнал да види белия свят.

Първата вечер двамата нощували в колибата на говедар, който бил толкова беден, че семейството му нямало дори здрав покрив над главата си. Сутринта Арахангел Михаил накарал жената да изнесе покъщнината и децата от колибата и я съборил.

Втората вечер преспали в дома на чорбаджия, който се зарадвал на гостуването им и ги посрещнал с достойнство. На сутринта било мъгливо и Арахангел Михаил помолил стопанина да пусне малкия си син да ги съпроводи до края на селото. Когато стигнали реката, той извадил ножа си и заклал детето.

Калугерът го взел за жесток разбойник и със страх го попитал защо прави всичко това.

Ще ти кажа защо, – отвърнал светецът. – Първият човек, толкова години пасе говедата на селото, но никога няма да се замогне. Господ ме изпрати да му съборя къщата, защото под нея има заровени жълтици. Стига е спал отгоре им. Като копае за основи на новата къща, ще ги намери.

Колкото за сина на богатия, още не беше роден, когато се закани, че ще убие баща си, за да му вземе имането. Затова Господ ме изпрати да му взема душата, та да не изпълни заканата си.

Разбра ли сега, че не съм лош разбойник, който на доброто се отплаща със зло. Аз съм Свети Арахангел Михаил и съм пратен да изпълнявам Божията заповед.

Ето и една много интересна народна песен за рая със следния сюжет:

Девойка, единствено дете в семейството, била на смъртно легло. Господ изпратил Арахангел Михаил да ѝ вземе душата. В очакване на смъртта, девойката плачела безнадеждно. Арахангелът се трогнал от жалбите на момичето и родителите му, върнал се назад при Господ и Му се извинил. Господ му казвал:

Рангеле, бързи юнако,
вземи тесте ключове,
отключи райски градини,
вземи до три ми златни,
до три ми златни ябълки!

Арахангел Михаил трябвало да отиде със златните ябълки при момичето и да я примами така, както младоженецът при сватба подмамва девойката, за да я отведе у дома си като своя невеста.

Арахангелът отишъл, откъснал трите ябълки, занасъл ги на девойката и тя доброволно напуснала земния живот, за да отиде на небето...

В мотива на тази народна песен срещаме цялата сложна легенда за златната ябълка, в която на мястото на българския юнак е поставен Арахангел Михаил.

Някога, преди години, когато епидемии затривали цели села, на Арахангеловден свещенникът обикалял всички къщи и кадял с тамян. След това най-хубавият, най-големият и най-здравият виторог овен бил принасян в жертва на Светията – за да бъде омилостивен и за да не взима повече души от това село.

С времето този ритуал се превърнал в традиция и Арахангеловден станал един от най-големите есенни празници в народния календар. И се правели големи събори, и се колели курбани не само в селища, където има църква и в близост до манастир на името на божия вестоносец. Празнувало се повсеместно, празнувало се и от именниците, но не за умирачка, а за здраве и живот!

http://club50plus.bg/life/family/654-narodnite-tradicii-po-arhangelovde.html

[Hatshepsut]

Народът почита Св. Архангел Михаил


Св. Архангел Михаил взима душата на богатия. Стенопис от Рилския манастир

Днес е Архангеловден Според християнската религия, седем са първенствуващите ангели, наречени Архангели, които стоят край Бога и всеки един от тях има своя мисия. Един е ,,известител на тайните човешки", друг е ,,церител на недъзите", а Архангел Михаил е ,,пазител на душите и борец против злото".

Затова често е рисуван с огнен меч и копие, с което пробожда дявола. В православната именна традиция няма друг божи хранител с толкова много длъжности: ,,вожд на небесните сили", ,,борец против духовете на тъмнината", ,,защитник на християните от дявола", ,,предводител на христовите армии срещу езичниците", ,,пазител на нашите души" и ,,душевадец". Ето тази, последната, като че ли е една от най-важните му мисии — Архангел Михаил е пратеник на Бога, който прекъсва земния ни път, той прибира душата на човека. Но преди това да стане, според православната вяра, всеки един от нас — християните, при своето кръщение се дарява от Бога с ангел-пазител, който го предпазва от опасности, беди и скърби, а когато човек съгреши, ангелът е този, който му посочва праведния път. Но трябва да внимаваме, този ангел не прощава всички наши грехове, той не е принуден да бди над нас вечно. Ако нещо не му хареса, той може да престане да ни закриля и тогава дори Бог не може да ни помогне. Колкото по-праведен е бил човек през времето на земния си път, толкова по-чиста отива душата му при Архангел Михаил. Трапезата в чест на Архангел Михаил е празнична — коли се курбан и се пекат така наречените рангеловски хлябове, които са два вида: боговица и рангелово блюдо. Освен това, в задължителните ястия на софрата се включват и овнешко или шилешко, варено жито, фасул и червено вино. Архангеловден е християнски празник, който се чества всяка година на 8 ноември в чест на ,,съборното единство на ангелските чинове".
Според българските народни вярвания Архангел Михаил е един от братята светци-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите души. Той взима душата на умиращия, подавайки му обикновено ябълка (китка). По тази причина той бива възприеман от населението като ангел на смъртта и оттук идват народните му названия - душовадник, вадидушник.

На празника му се организират курбани за светеца, семейни и родови служби, общоселски празници и събори. В съботата преди празника му се прави Архангелската (Рангеловската) задушница — една от най-големите през годината, което е в пряка връзка в представата за Свети Архангел Михаил като ангел на смъртта. За задушницата, както и за патронния празник на светеца, се приготвят специални обредни хлябове, наричани Рангелово блюдо, Рангелов хляб, Арангелово и др., които по външен вид и названия повтарят основните хлябове, приготвяни за погребение. Най-възрастният човек в дома разчупва хляба на кръст и изрича думите ,,Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!" Сипва отгоре вино от пръстена паница, а домакинята събира с шепи виното и го разпръсква навсякъде в къщата за берекет. Тя също изрича думите ,,Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!" На някои места в родината ни домакинята разчупва обредния хляб и дава на всекиго. Къшеят хляб трябва да се поеме с две ръце и да се изрече благослов. Българите са вярвали, че ако умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил му е подал златна ябълка.

https://bg.wikipedia.org/


Имен ден празнуват Ангел, Ангелина, Ангелинка, Рангел, Серафим, Гаврил, Габриел, Габриела, Михаил, Михо, Мишо, Михаела.
Да са живи и здрави всички именници!

[Hatshepsut]

Архангеловден е най-големият есенен празник

На 8 ноември православното християнство почита и Деня на светите ангели

На 8 ноември Българската православна църква чества Събор на свети Архангел Михаил. Архангеловден е смятан за най-големия есенен празник след Димитровден в църковните и народните традиции на българите. На тази дата се почита и Денят на светите ангели, а Архангел Михаил се приема като вожд на небесните сили в борбата им срещу духовете на мрака и злото.

Пред престола на Господ винаги стоят седем ангели – наричаме ги архангели. Първият сред тях е св. Архангел Михаил, изобразяван с копие в ръка, тъпчещ дявола с крака – неслучайно за него казват, че е най-силният ангел.
От недъзи лекува архангел Рафаил, а Уриил просвещава душите ни. Салатиил се застъпва за нас пред Бога, Уехудиил го прославя, а Варахиил ни дарява с Божиите благословии. Ангелите са пазителите на хората, при раждането си всеки от нас получава своя ангел-пазител.

Съществува предание, че Архангел Михали (Рангел) е един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Затова и в българския фолклор той олицетворява смъртта.
Представен е като красив млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек. Въпреки тежката му задача, светецът е смятан за състрадателен и справедлив, освен това според преданията е бил глух, за да не чува жалбите на осиротелите.

След като извадел душата на мъртвеца, Архангел Михаил я отвеждал при свети Петър, където двамата заедно отмервали на везните греховете и според резултата изпращали човека в Райската градина или на вечни мъки в Ада.
Според някои народни вярвания, когато умиращият се усмихва, свети Рангел му подава златна ябълка, а ако умира в конвулсии – предстои му да изпие горчива чаша. Именно затова българите смятат, че с почитането на Архангел Михаил ще осигурят здраве и добър живот на живите и на човек ще му е по-леко, когато дойде неговият ред да отиде при Господ.

На празника се коли курбан в чест на светеца – покровител на мъртвите. Обикновено се жертва мъжко животно – овен или шиле, чиито крайници и глава се варят цели и след това се кадят с тамян.
Жените приготвят и специални обредни хлябове, наричани ,,Рангеловото", ,,Хрангелево блюдо", ,,Господьов хляб", ,,боговица" или ,,Св. Петка", чиято украса наподобява тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен. Тържествената трапеза, била тя семейна или общоселска, винаги се освещава от духовно лице. Кожата на жертвеното животно се дарява на църквата.

Традиционно на трапезата присъстват още гювечи с овнешко, шилешко, пилешко, ябълки и други сезонни плодове, жито, фасул, овнешка пастърма, червено винце и разбира се обредна пита.
Традицията повелява най-възрастният мъж в къщата да разчупи питата на кръст, да изрече думите ,,Свети Архангеле, свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!" и да сипе отгоре вино.

След това домакинята събира в шепите виното и го разпръсква из къщата за берекет, изричайки думите ,,Свети Архангеле, свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!".
На някои места в България домакинята разкъсва хляба и дава парче на всеки, то трябва да се поеме с две ръце и да се изрече богослов. Също така понякога се раздава жито, което отново всеки поема с две ръце, за да бъде изобилно, и нарича: "Колкото зърна, толкова купи и здраве".

На този ден е професионалният празник на българската полиция. За първи път той е отбелязан на 21 ноември 1924 г. (св. Архангел Михаил по стар стил). Традицията за честването на празника на този ден е прекъсната след 1943 г. и възобновена отново през 1994 г.

http://www.desant.net/show-news/31683/

Рангелово блюдо

На Архангеловден жените приготвят обреден хляб наречен "рангелово блюдо" (рангелов хляб), "боговица" (богова пита) близък по пластика на фигурите до този за помен или погребение. Обредният хляб в чест на светеца се разчупва над главата на най-възрастния мъж в къщата, а след това той полива хляба с вино и измолва светците за благословия с думите "Свети Архангеле, свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!".


Продукти:

1 кг брашно
4 яйца
100 г краве масло
1 ч.л захар
3 с.л кис мляко
прясна мая колкото орех
2 ч.л сол
2 ч.ч вода

Маята натрошаваме и заливаме с 1 ч.ч хладка вода - оставяме да втаса за 20 минути. Изсипваме солта и захарта и разбъркваме добре.

В голяма купа пресяваме почти цялото брашно. Яйцата разбиваме и добавяме другата чаша вода и киселото мляко, като отделяме единия жълтък за намазване на питата. Маслото разтапяме.

В купата с брашното правим кладенче (дупка), в което изсипваме маята и яйцата - разбъркваме добре. Пръстите потапяме в масло и месим, процедурата повтаряме докато попие цялото масло.

Набрашняваме леко плота и започваме с две ръце да месим, като добавяме и останалото брашно - тестото трябва да остане леко лепкаво. Откъсваме две парченца от тестото.

Намасляваме тавата и с помощта на ръцете оформяме питата. От едното парче правим малка пита, която слагаме в средата на голямата. От другото парче с помощта на дланите правим дълга ивица (като шнур), която оплитаме. Оплетеното парче се поставя като ограда около малката питка, но без да се съединява в кръг "за да не опустее къщата".

Питата намазваме с разбития с 1 ч.л вода жълтък. Оставяме да втаса за 20-30 минути и печем в предварително загрята на 200 градуса фурна. След изпичане я увиваме в памучна кърпа и я оставяме за кратко "да обиколи нивата".

https://www.hera.bg/

[Hatshepsut]

Архангеловден в Българския народен календар


Релефен медальон с Архангел Михаил, 12 век, глина, Исторически музей - Велико Търново

Ирена Янчева

В навечерието на празника 8 - ми ноември - Събор на Св. Архангел Михаил и другите Небесни безплътни сили (Архангеловден), бих искала да споделя този материал:

  Архангеловден в традиционната народна култура

  Архангеловден се отбелязва в традиционния народен календар всяка година на 8 – ми ноември, в чест на Архангел Михаил. Този голям есенен празник се нарича още и Рангеловден/ Рахангеловден, денят посветен на мъртвите и определен за почитания към Св. Рангел/ Рахангел. Вярва се, че той взема душите на умиращите с калъчка, като им подава ябълка, за да ги примами. В народните представи, макар и страшен, той е млад и хубав момък, който олицетворява смъртта. Свети Архангел е еднакво справедлив към всички. Неговият ден се почита не само от старите хора, които биха желали бърза и лека смърт, но и от  всички останали.
  В повечето къщи се коли курбан и се месят обредни хлябове. Първоначално свещеникът прекадява обредната трапеза, след което стопанките раздават част от гозбите на съседи и близки хора. После всички сядат около трапезата и празникът започва. В отделни региони той съвпада с обичаите светец – служба, посветени на домашния патрон, закрилник на семейството. Освен семейно – родови служби или курбан за светеца – покровител, в традиционната среда се организират  и лични патронни празници за здраве, правят се общоселски празници и сборове.
                                       
  Архангеловден се чества по много места и като храмов празник. Представата за Св. Рангел - душевадник определя неговата обвързаност с поменалната обредност. В събота преди празника се извършва Рангеловската задушница, която се смята за най – голяма през годината. За тази цел се приготвят специални обредни хлябове и жито, които се раздават за успокоение на душите на всички починали роднини, за ,, Бог да прости ". По своето  название и украса те повтарят основните хлябове за погребение и помени: Рангелово блюдо, Рангелов хляб, Арангелово/Архангелово блюдо, хляб на Св. Михаил. Народният мироглед възприема смъртта като раждане в света на предците. Отношението към светеца онаследява езическото преклонение в древните култове – на него са посветени жертвоприношенията (кръвно и безкръвно, животинско и житно), неговото име се споменава на домашните трапези, на него се моли цялото семейство или общност за здраве и плодородие през годината. По време на най – голямата задушница се преливат с вино и се прикадяват гробовете, на гробищата и по съседни домове се раздават неизменно хляб и колачета  - украсени с просфора, варено жито, тиганици (тикалници, вид мекици), риба, сирене, мляко, плодове. Редица примери за множество частни курбани на този ден, както и за общоселски курбан и трапеза, храмов празник и сбор, сбор край аязмо ,, Св. Архангел ", обречени за здраве на хората и добитъка,  могат да бъдат посочени от цялото Българско етническо землище.

  Архангел Михаил (Св. Рангел) се възприема като един от седемте ангели при Божия престол, който според народното християнство е вожд на всички безплътни небесни сили и борец срещу духовете на тъмнината. Той се изобразява в иконографията задължително с копие в ръка, понякога на кон, тъпчещ дявола с краката си. Архангел Михаил олицетворява ангела на смъртта или един от братята юнаци, при когото след подялбата на света били поверени дущите на мъртвите. Според народните вярвания той взима душата на умиращия, подавайки му ябълка или китка, откъдето произлизат и народните названия вадидушник/душовадник. Представите за образа на Архангел Михаил се разкриват в множество фолклорни приказки. Често той пристига с нож или с коса в ръката, ако застане до главата на умиращия – болният ще умре, ако застане до краката – ще оздравее. Той е винаги справедлив и състрадателен, моли се пред Бога за душите на сиромасите, за да не останат деца сирачета.
             
И з в о р и:

- Дяков, Т. Народният календар. С. 1993
Пловдивски край. Етнографски и езикови проучвания, С. 1986
- Родопи. Традиционна народна духовна и социално – нормативна култура. С. 1994
- Маринов, Д.  Избрани произведения. С. Том 1, 1981
- Етнография на България. С. Том 3, 1985
- Маринова, Г. Календарни празници, обичаи и вярвания от Асеновград, Етноложко изследване. Асеновград, 1996 г.
- Вакарелски, Хр. Български погребални обичаи. С. 1990
- Жития на Светиите. С. 1991