Ивановдень

[Hatshepsut]

7 януари — Ивановден, Зимен Св. Иван, Св. Йоан Кръстител


Българка. ФотоБългария

На 7 Януари Ивановден православната църква чества деня на Св. Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Йоан познава и посочва Исус като пратеник на Бога. Наречен е Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята. Ивановден като народен празник, е част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл.

Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.

На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.

Именници: Иван, Ваньо, Ваня, Йоана, Йоан, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана, Яна.

Обредна трапеза: варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

http://bgkulinar.net/calendar.php?calid=1784


  Зимният Ивановден се смята за празник на кръстника на младия Бог Христос. Този ден честват тържествено не само именниците. Празнуват всички като къпанията продължават. На Ивановден се къпят младоженците и всички деца, а къпането почти винаги е навън.
    Според народните представи Ивановден е и празник на кумството, кръстничеството и побратимството. Поради това той е определен за ритуално къпане на младоженците, което има не само очистителен характер, но е и реликт на посветителните обреди за приобщаване на младите семейства към социума. (Къпаните младоженци обикновено са едногодишници.)
    Християнството и езичеството отново се преплитат в обредността на Ивановден: зимният св. Иван е кръстник на Христос; а по отношение на младоженците замества вълшебния помощник от митологиите.

http://margaritta.dir.bg/yanuari/0408kalendar_yanuari.htm

[Hatshepsut]

Ивановден

На 7 януари православната църква почита Свети Йоан Кръстител - кръстителят на Исус Христос. Наричан е още Предтеча защото е предизвeстил идването на Месията.

 В народните обичаи денят се нарича Ивановден а още и"Женски водици", и е третият ден от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Първия е на "Попова Коледа", втория на Йордановден - наричан още Мъжки водици.

 На "Женски водици" задължително се къпят сгодените моми, булките. Булката се къпела в девера или кума си, като го дарявала с кърпа и чорапи. Разбира се, задължително се къпят също именниците и децата за здраве. Явно навремето къпането не се е приемало за приятно нещо, тъй като по обичай можело да се откупиш с пари, за да не те къпят. На места се от "водичарки" се извършва ритуала "Водици", наподобяващ този на "совойниците" на Зимния Кръстовден, но без освещаването на водата.

По традиция Ивановден се смята и за ден младото семейство, което е минало под венчилото през изминалата година. В тази връзка в Перушица, все още се извършва ритуала "Къпанки". Смята се, че тези които влезнат в ледената река ще заченат здраво поколение.

 Обредите за "Къпанките" започват от сутринта. Най-близките се събират в дома на младото семейство, а домакинът посреща всеки с вино. По обяд гостите придружават младоженеца, който скача в реката. След него скача и кумът му, а след тях се изсипва бакър вино за здраве.
 На празника в село Реселец пък изпълняват ритуала "Пренасяне през реката за здраве и берекет", цялото село се пренася през реката, като се започва от момите. По традиция след това се играе "мокро хоро" в реката.

В българските обичаи Ивановден е ден за побратимяване и кумство. Момчетата, които искат да се побратимят ходят в домовете си, за да получат благословия от майката на другия. Тя ги посреща с китка бръшлян и чемшир завързана с червен конец и ги дарява с златна паричка - да е вечна дружбата им.

 Ритуалът за побратимяване е следния: Младежите, които искат да са побратимят стъпват с единия крак върху неизгаснали въглени - за да милеят един за друг. После отпиват вино - символ на кръвта, която ги свързва и отчупват три обредни хляба, за да се свържат родите им. Ако са женени, съпругите им от този ден нататък ставали посестрими. Новото родство се закрепяло от три последователни танца: чепня - изпълнявана от посестримите, чер пипер - игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро -с участието на всички. На обяд се ходи у кумовете, кумците носят пита, баница, месо, вино и подаръци.

Трапезата на Ивановден, не се раздига до другата сутрин. Смята, се че ако си именник и не ти дойдат гости е лоша поличба. Характерно е приготвянето на варено жито, ястия с булгур, боб, ошав, печени ребърца, свинска пача, пиле с ориз, заек, свинско с кисело зеле, суджук, баница или питка.

Имен ден имат: Иван, Ивайло, Ивелин, Иво, Йоан, Калоян, Жан, Ян, Янул и производните им.

https://www.hera.bg/s.php?n=422

[Hatshepsut]

Побратимство, побратимяване



Побратимяване

В много селища вечерта срещу Ивановден (6 срещу 7 януари) ,,като се освети водата" правят побратимство или както го наричат още ,,ивановство" и ,,аратличество". Това е обреден ритуал между двама или трима мъже с клетва, в която побратимите стъпват с бос крак в жива жар -За да са силни и да милеят един за друг. После заклинателят им дава да отпият едновременно от един съд по три глътки червено вино - символ на кръвта, която ги свързва навеки, и опасани тримата с един ален пояс, побратимите разломяват три обредни хляба, за да за-хранят и свържат завинаги в свещен съюз три рода в едно. После скрепяват новото родство с три строго последователни танца — чепня, изпълнявана от посестримите, чер пипер - игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро - с участието на всички. Така тримата мъже сродяват родовете си и стават като братя, а съпругите им от този ден стават посестрими.

Побратимство

В какво се състои обредът побратимство?

Обредният обичай, известен под името побратимство или побратимяване, се състои в това, две личности – мъж или жена, чужди по кръв, след извършването на обреда стават помежду си духовни братя, което важи в техните отношения и в отношенията на техните деца като кръвно родство. Тоя обичай се среща много често и играе важна роля в живота народен.

Кога, как и при какви случаи се извършва побратимството?

Побратимството, или побратимяването, се извършва при няколко случаи.

При оказана помощ за благодарност

Когато някой окаже някому помощ в нещастие, премеждие, напаст, беда или явна смърт. Така, когато някой е паднал в вода и друг се хвърга, та го избави от удавяне; когато някой се намира в пламъци и друг се хвърга, та го избавя; когато някой е притиснат от паднал бряг или от превърнати товарни кола и друг с риск на своя живот се притърчи и му помага да се избави; когато някой е нападнат от хайдуци и друг се притече и му помогне да се избави; когато животът на едного се намира в неминуема опасност, а друг се притече на помощ и го избави и в други подобни случаи – народната вяра тая оказана помощ издига в култ на кръвно родство и повелително препоръчва побратимяването. Народната вяра учи и казва, че после тая оказана помощ избавителят става кръвен роднина на избавения и помежду ми, както и помежду техните деца, плътни отношения се строго забраняват и непременно трябва да се извърши обредът побратимяване. Ако това не стане и ако избавеният и избавителят или техните деца (за внуци се не говори) се земат като мъж и жена или без да се вземат, влезнат в плътни отношения, народната вяра учи, че непременно ще последват нещастия: или ще полудее един от тях, или ще ослепее, или ще падне в друга тежка болест. Прочее побратимяването се извършва, за да бъде отстранена всяка възможност на подобно плътно сношаване.

Как се извършва в тоя случай обредът?
Когато избавеният се върне у дома си и разкаже за своята напаст и за помощта на избавителя, домашните отреждат веднага деня, когато трябва да стане обредът на побратимяването, а стопанката ще земе грижи да приготви нужните за случая неща.

Най-напред ще се увият две вощени свещи по-големички, от които едната е отредена за избавителя, а другата за избавения.

Сред свещите ще се омеси тесто да обредния хляб, който тук играе важна роля. Хлябът е квасник и с шарки. Покрай тоя хляб ще има още други обикновени квасници.

Додето стопанката с къщните други жени приготвят това, един от мъжете ще заколи овен или шиле ще го одере и очисти и тъй очистено ще го даде на жените да готвят гозби.

Една мома от задругата, придружена от момък от същата къща, и двамата пременени в новите си дрехи и с бъклица в ръка, ще отидат в дома на избавителя и от името на  избавения и неговите домашни ще го поканят да дойде у тях на побратимяване. После това същите ще отидат да поканят и най-ближните си роднини, само мъжете и по-старите жени да дойдат на побратимяването.

Ако избавителят не е от същото село тогава или самичък избавяният, или друг мъж от къщата ще отиде в селото, дето жинее избавителят, преди един-два дни и по същият начин ще го поканят да дойде на побратимяване.

В определения час – а това става всякога по обяд или най-късно на пладне, ще се съберат всички поканени, които се посрещат от самия стопанин или домовладика на задругата; между всичките първо място държи избавителят, който стои начело и на трапезата.

Трапезата е сложена и при нея всички стоят прави.

Стопанката ще запали двете свещи, ще пристъпи при трапезата и ще подаде една на избавителя, комуто целува обезателно ръка, бил той стар или млад, защото в тоя случай той се счита по-голям и от кръстник, и от стари сват; после ще подаде на избавения, който, ако е по-.млад от стопанката, ще й целуне ръка, ако е по-стар, тя ще му целува.

Сега с запалените свещи в ръка двамата ще отидат при иконата; ако няма икона, ще отидат при огнището и тамо, като се прегърнат, ще се целуват; тук си разменят свещите и избавеният казва на избавителя:: "Правя те брат, моля те, стани ми брат!" Другият отговаря: "Ставам ти брат, станах ти брат!" Това се повтаря до три пъти. После това свещите ще се залепят при иконата или ако е това ставало при огнището, свещите ще се залепят едната в единия, десния кът, а другата в левия кът; в десния кът ще залепи избавителят своята свещ, а в левия – избавеният. При залепването на свещта, всеки ще каже: "Палим свещи Богу да ни пази побратимяването!"

Като запалят свещите, връщат се на трапезата. който от двамата е по-стар, поема ръжена от стопанката с огън и темян и прекадява трапезата до три пъти. После същият ще поеме боговия хляб, ще го хванат двамата и ломят, като казват: "Ломим тоя хляб на Бога да ни пази побратимяването чисто като пшеница, благо като хляба!" Всичките, които са поканени и стоят прави около трапезата, казват: "Амин, дай Боже!"

Като преломят хляба на две половини, едната половина гуждат при иконата или в къта при огнището, а другата слагат на трапезата. Първата половина после, когато си тръгне избавителят за дома, дават му я ведно с гозба и бъклица вино да я отнесе дома си.

После това двамата отново се прегръщат и целуват ръка, като казва избавеният на другия: "Ти си ми брат", тоя му отговаря "Аз съм ти брат". После избавеният се обръща към домашните и поканените роднини и казва: "Чуйте – вие рода (роднини), дядо (ако има старец), тато, чичо, братя, бабо, майко, стрино, сестри и деца (ако е женен ии ма булка и деца), чуйте, брат Петко (името на избавителя) ми е брат, брат ми е и пред Бога, и пред вас!" Това казва до три пъти. На това всички отговарят: "Чухме и приемаме го за твой и наш брат." После това всички поред отиват при побратима и се целуват. който е от домашните по-млад, ще му целува ръка, а който е по-стар – побратимът нему ще целува ръка.

Това свършено, обредът е извършен и побратимът е станал близък роднина на тая къща. Сега всички сядат и обядът начиня.

Както споменах по-горе, това побратимяване се счита от народната вяра за голямо родство и не позволява никакъв брак не само между побратимите (ако единият е мъж или момък, а другият е жена или мома), но и между техните деца.

Побратимяване при лекуване

Народната медицина и народната вяра утвърждават, че известни болести могат да се лекуват само при участието на второ лице, т.е. болният, за да бъде излекуван или предпазен от болест, трябва да се повика като участник при лекуването друго, чуждо лице. Това лице, което е участвало като посредственик при лекуването, народната вяра го счита за близък роднина на болния. Това е побратимяване при лекуване.

Случаите на побратимяване при лекуване са следните.

По случай ходене на росен

Лекуването на болния не може да стане, ако не се придружавал от едно друго лице, което да е чуждо, не роднина на болника. Туй лице бива мъж, ако болникът е жена, и , обратно, жена, ако болникът е мъж. Тук туй лице е посредственик между болестта или духа, който владее над болестта, и има власт да я изпъди из болника.

После свършването на обреда това чуждо лице става побратим или посестрима на болника и настъпват помежду им такива отношения, каквито и след обреда побратимяване; такива стават роднини и помежду им, а така и между децата им бракът се забранява.

Побратимяване на близнаци и едномесечета деца

Народната вяра утвърждава и учи, че между близначета деца има прилика и единство не само в тяхната телесна вънкашна форма, но и в тяхната вътрешна душевна област, т.е. две близначета деца не само си приличат по лице, но си приличат и по душа; в тях като че ли живее една душа. Така, когато едното близначе спи, спи се и на другото; когато едното е гладно, огладнява и другото; когато се събуди едното, събужда се и другото; когато едното плаче, тъжно е и на другото, макар то и да не знае за плача на първото. Когато се разболее едното, втресва и другото.

Ето защо народната вяра е създала обреда лекуването на останалия жив близнак, при което лекуването се явява посредственик побратим или посестрима, според туй, дали живият близнак е момче, или момиче.

Туй, което става с двамата близнаци, народната вяра утвърждава, че ставало и с едномесечета деца, т.е. двама братя или брат и сестра, които са родени в един месец, макар че едното е родено една година, а другото после две, три или повече години. Месецът ги съединява, свързва и помежду  им има едно тясно единство в душевно отношение.

Както и при близнаците, така и при едномесечниците народната вяра утвърждава с положителност, че ако умре едното, то без друго после кратко или дълго време непременно ще умре и другото. Затова тая вяра повелително препоръчва, като умре едното, другото без друго да се лекува, додето мъртвото не е още закопано; пропусне ли се туй лекуване, то и другото дете ще умре.

В разни места това лекуване не е еднакво, обаче побратим или посестрима навсякъде играе важна роля.

В с. Марян, Еленско, баба Неда Кирчева ми разказа, че тоя обред се извършва по следния начин.

Когато гробът на умрялото близначе или едномесече е изкопан, поканват момче, ако живото е момиче, и момиче – ако живото е момче обаче туй момче (или момиче) трябва да бъде бащино и майчино, т.е. да са живи родителите му, да бъде първенче или изтърсак.

Това момче (или момиче) с живото близначе или едномесече ще отиде при гроба; тамо чуждото момче влиза в гроба и ляга  в него с  кръстосани ръце. Живото близначе (или едномесече) остая вън от гроба и застая при  главата. Чуждото момче, като полежи малко, става, излиза из гроба и прегръща живото, като казва: "Умрялото не ти е брат (или сестра): отсега аз съм ти брат (или сестра)!"

Сетне отиват двете, хванати за ръце, като гледат да не срещнат носилото с умрялото близначе (или едномесече).

Обредът е свършен, лекуването станало и двете деца стават побратими, роднини и помежду им бракът се забранява, а така също и между децата им.

В с. Тодьовци, Еленско, според баба Мома Стефанова лекуването става по тоя начин.

Когато умре близначе, за да бъде запазено другото, ловят му побратим или посестрима. Туй момче побратим или момиче посестрима ще земе камък, който тежи колкото живото братче или сестриче, теглят го с него и после го спускат в гроба на умрялото. После побратимчето или посестримчето влиза в гроба и казва на умрялото: "Оставям ти за брат (или за сестра) тоя камък; отсега нататък ти нямаш друго братче (или сестриче) освен тоя камък. Параскев (името на живото) не ти е вече братче: чуваш ли, аз го имам за мое братче." След това излиза из гроба, прегръща живото и му казва: "Ти нямаш друг брат, аз съм ти братче и сестриче".

 С това се свършва обредът. туй момиче стават духовни братя помежду си, стават брат и сестра и бракът помежду тях е забранен.

В Тетевен според баба Велика момчето или момичето, което е станало побратимче или посестримче на живото близначе, отива ведно с всичките присъстващи на погребението при гроба. когато спуснат умрялото близначе в гроба, побратимчето или посестримчето влиза при него и ляга в гроба; после няколко минути става, хвърга нещо – камък или друго нещо, и казва: "Оттук нататък тоя камък ти е братче. Стоян не ти е брат; той става мой брат."  После излиза из гроба, прегръща живото и му казва: "Косто (умрялото) не ти е братче; аз съм ти братче."След това улавя го за ръката и тръгват, съпровождани от всички присъстващи. Те отиват право в черква, дето свещеникът им чете молитва. От черква отиват у дома на умрялото, и за живот и здраве на новите побратимчета.

И тия побратимчета стават брат и сестра и брак не се позволява.

Побратимство по мляко

Туй побратимство става, когато едно детенце е останало сираче от майка и друга жена-родилка го подойва, додето подякне. Вярата народна разказва и учи, че жена-родилка, която би отказала да подои такова сираче, не само на тоя свят ще претегли голяма беда, но и на оня я очаква вечна мъка. Ето защо за много голям грях се счита такова отказване да се подои сираче и нито една родилка жена не е отказвала да помогне на новото дете сираче. Това сираче според народното вярване става побратим или посестрима на детето, чиято майка го е подоила, и бракът помежду им се забранява. Те се казват по мляко побратими.

Побратимяване между съпрузи – мъж и жена

Кръвосмешението между близки кръвни и духовни роднини, както и блудодеянието и прелюбодеянието народната вяра и народната етика преследва по един най-безпощаден начин.

Народната вяра утвърждава, какво от един брак между близки кръвни и духовни сродници ще се раждат деца сакати, с големи недостатъци, или както ги наричат чудовища, които служат за срам и безчестие на цялата задруга. Явното кръвно родство се знае и на старите лежи в обязаност да пазят, щото двама млади кръвно близки роднини да се не земат. Тъй обаче не стои с тайното кръвно сродство, което произхожда от прелюбодеянието или от блудодеянието. Момък отишъл с жена и тая жена зачнала от него и родила момиче; туй момиче расло и порасло и станало мома; тая мома или се оженва за същия момък – свой баща, или зима негов син – свой брат. Същото и от прелюбодеянието. Мъж с жена и деца отива при чужда жена; тая жена зачнува и ражда дете от туй прелюбодеяние. Туй дете расте и пораства и се оженва за момък или мома на своя баща прелюбодеец. Това никой не знаят, а знаят го само мъжът прелюбодейник и жената, изменница на мъжа си; обаче от срам и страх мълчат и крият. Но туй, което те крият, туй Бог не крие, а го явява пред всички. Бракът е станал; от кръвосмешението на двамата млади се раждат деца и в лицето на тия деца Бог показва престъплението, което е извършено; децата са сакати, неми, луди, епилептици, чудовища с недостатъци свръхестествени или пък от родените деца нито едно не остая живо, всички умират.

Тия факти и явления показват, че двамата съпрузи са кръвни роднини, че бракът им е кръвосмешение, а още и от тежки магии, от тежки майчини или бащини клетви. За да се намерят истинските причини, домашните стари прибягват до врачки и гледачки. И когато тия врачки и гледачки намерят, че младите са близка рода и това е причината на техния нещастен брак, тогава прибягват до разтурване брака. Повикват свещеника, който им чете разводна молитва и те пред всичките домашни се прегръщат и целуват, но не като мъж и жена, а като брат и сестра. Всеки от тях става свободен да встъпи в нов брак. Жената отива при родителите си и оттамо се оженва за друг мъж.

Такова побратимяване е много рядко явление, обаче все пак го има.

Има и други случаи от побратимяване при сватба, при кръщене, при земеделски или овчарски сдружавания.

(Из Димитър Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. БАН.С.1994 (фототипно издание) стр.754-761)

https://tangrabg.wordpress.com/2013/06/21/pobratimstvo-pobratimqvane/

[Hatshepsut]

С къпанки и мокро хоро старите българи посрещали Ивановден


Ритуалът по къпането на Ивановден в село Караисен от години се изпълнява от местните самодейци

На 7 януари приключва обикалянето на коледарите и кукерите. В много райони на страната те се поръсват със светена вода, за да се отмият от тях нечистите сили, събрани по време на ,,мръсните дни"
Няма исторически данни откога точно се празнува Ивановден в България, но се знае, че свети Йоан Предтеча е почитан в християнския свят от далечното минало. През януари в три последователни дни честваме св. Богоявление, св. Йоан Предтеча и Бабинден, а общото, което  обединява трите празника, е водата.

Старите българи смятали, че на Ивановден приключва обикалянето на коледарите и кукерите. В много райони на страната те били поръсвани със светена вода, за да се отмият от тях нечистите сили, събрани по време на "мръсните дни".
В други области кукерите и коледарите отвеждали своя главатар на чешмата и го къпели. А традицията била накрая всички да седнат заедно на обща трапеза със събраните дарове, за да сложат край на поганните дни. На трапезата не бивало да има външни хора, дори членове на семействата на маскираните мъже. В стаята присъствали маскирани като арапи, мечки и невести.

След почерпката обредните костюми  се прибирали  на скрито място и не трябвало да се пипат до следващата година, тъй като били заредени с магически сили. Всички излизали на двора и се хващали на празнично хоро. Според старите традиции, имениците трябвало да бъдат къпани, затова близките им ги поливали с вода по главата. На Ивановден можел да бъде "изкъпан" и всеки, който не е именик, но той  трябвало  да си плати. После с тези пари купували  почерпка за всички.

Ивановден се чества и от всички кръстници, като традицията се свързва с Йоан Кръстител, който е кръстил Исус Христос. Празникът е в чест на кумовете, които са свидетелствали за брак и са дали имена на децата. Кумците трябвало да отидат на гости у кръстниците, като задължително носят краваи, свинско, печена кокошка, баница и вино.
Кумът посрещал гостите си с обредна пита, украсена със захаросани ябълки, ошав, пуканки, стръкчета здравец и босилек, и давал дарове на малките деца. Празникът има особено отношение и към младоженците - в цяла България те са били къпани ритуално от кума или девера. В Югозападна България къпели младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година.

Според старите традиции, на Ивановден се извършвал и ритуалът побратимяване. Ако двама ергени искат да са побратими, майките им давали златна паричка и бръшлян и ги благославяли.
Символиката на побратимяването била много силна и свързвала вовеки двамата младежи. Когато се женели, те си ставали един на друг кумове, а после кумството се предавало по наследство в семейството.

Пак на Ивановден в Южна България на една маса сядали алетлиците - побратими и посестрими. Отколе се смята, че имениците са длъжни да почерпят - било лошо предзнаменование, ако именикът няма гости. Затова е казано, че на имен ден не се кани, но и без подарък не се ходи. Всяко семейство с Иван или Иванка се подготвяло да посрещне гости.
Обичаят да се къпят младоженците и до днес е запазен в някои райони на страната. В Перущица той е известен като Къпанки и се почита на Ивановден по стар стил. Според традицията, всички младоженци, сключили брак през изтеклата година, и техните кумове трябвало да се топнат за здраве и берекет в ледените води на реката.

Не всички се престрашават да се изкъпят в студената вода, но куражлиите, предварително загрели с червено вино и ракия, се хвърлят във вира под Чолаковия мост. Всеки трябва да изпие по кило-две вино, след което с менче и чашка да продължи до вира, обясняват местните.
Празникът започва в ранни зори, а населението на Перущица и жители на околните села се събират край брега на реката в очакване на ритуала. След солидната подготовка компанията от младоженци и кумове се отправя към реката, съпроводена от оркестър.

Някои от младите зетьове, преди да скочат във водата, си пожелават нещо - например да им се роди мъжка рожба. След като влязат в реката, те се поливат с червено вино за здраве. Традицията повелява да носят медни бакъри, с които да загребват вода и да пръскат насъбралите се зяпачи. В последните години медните съдове са заменени с обикновени пластмасови кофи. След края на ритуала изкъпаните зетьове се прибират у дома, където ги чакат младите им невести, хванати за дебели лози.

Младоженците изпразват през ръкавите им последния напълнен в реката бакър с вода. Според старите перущенци, това се прави за здраве и многолюдна челяд. А празникът край реката продължава до късно следобед с много кебапчета и вино, после веселбите се прехвърлят по къщите. В последните години ритуалът Къпанки в Перущица е наричан и Ден на мъжеството. Общината подарява на смелчаците, изкъпали се в реката, домакински съдове и други подаръци. Обичая Къпанки почитат до днес и хората от село Реселец, община Червен бряг. Те обаче го изпълняват на Ивановден по нов стил.

Традицията съществува повече от 100 години, казват местните и никога не е нарушавана, дори ако се наложи с прътове да се разбият ледените блокове във водите на река Ръчене.
Под съпровода на духов оркестър няколко здрави мъже пренасят от единия на другия бряг на реката много жители и гости на селото. Вярванията са, че който премине през реката на Ивановден, цяла година ще бъде здрав и силен.
През това време отвън се вият празнични хора, лее се греяна ракия и реселешко вино, а хората се веселят. Обичаят в село Реселец завършва с мокро хоро.

С ритуала Иванови влачуги посрещат Ивановден в павликенското село Караисен. От 1986 г. насам обичаят се поддържа от самодейците от групата за изворен фолклор към читалище ,,Добра надежда - 1896". Жителите на Караисен се събирали край селската чешма, където на Ивановден били "довлачвани" младоженците на селото. С вода от герана ги окъпвали за здраве и берекет. По традиция първи се къпят тези, сключили брак през предходната година, хубаво е и ако някой от тях се казва Иван, разказва секретарят на читалището Галя Личева.

А това не е трудно, тъй като 45 човека от селото се казват Иван, а още толкова са с производни имена. Проблемът е с намирането на младоженци, затова в последните години самодейците честват Ивановден като къпят нарочен за младоженец мъж на чешмата.
Според кметицата на Караисен Марияна Блажева, местните хора столетия са вярвали, че този обичай има заклинателна сила да пречисти хората между зимата и пролетта.                  

http://www.desant.net/show-news/32081/

[Hatshepsut]

Зимният обичай къпанки в Перущица

Къпанки в Перущица - 2021
Само двама от всички 30 млади мъже, сключили брак през миналата година, се престрашиха и скочиха в Чолаковия вир в Перущица. Във водата влязоха и техните кумове и приятели. По този начин те отбелязаха традиционния ритуал "Къпанки", който се изпълнява само в тази част на България. Смята се, че хвърлянето в студената вода носи здраве и берекет. Ритуалът се изпълнява на Ивановден по стар стил.

[Hatshepsut]

Древен обичай - Иванови влачуги

В ритуалното къпане се включват имениците, младоженците, момите и ергените

На Ивановден в павликенското село Караисен празникът се отбелязва от столетия с уникален за страната ни обичай, при който именниците, младоженците, момите и ергените се теглят към чешмата, за да бъдат ритуално изкъпани за здраве. Обичаят се нарича Иванови влачуги.
От незапомнени времена хората в Караисен вярват, че Ивановите влачуги очистват лошата енергия и гонят злото, носят здраве и берекет на имениците, но и на цялото село.
Според поверието къпаницата на Ивановден носи в дома на младоженците плодородие, а момите и ергените ще се оженят, ще се раждат много деца:

,,Я ела, булка, да ти полеем, да си ни жива и здрава, отмяна да ни станеш, за децата да помислиш, няколко да бъдат, може и близнета", са част от наричанията.



,,Този празник го празнуваме от много години и той се превърна като визитна картичка на нашето читалище. На ,,Копривщица-1986" печелим 8 златни медала с пресъздаването на този обичай и от тогава всяка година ние си го пресъздаваме тук, на тази чешма. Това е третият ден от така наречените Водици. Мълчаната вода измива негативните емоции, които са се натрупали в хората. Нарича се за здраве, за берекет, за добра и мирна година и за всички хубави неща",  разказва в "Хоризонт за вас" Галя Личева, секретар на читалище ,,Добра надежда" в село Караисен и допълва, че тази година на селската чешма в ритуала са включени и моменти, характерни в празнуването му преди Освобождението:

,,Тогава са се откупували баш големците на селото, за да не ги мокрят, за не ги къпят, са плащали, давали са грошове, които са се събирали и после са се използвали за почерпка на Ивановци, на младоженците, за трапезата".



Корените на влачугите са дълбоко в миналото ни, разказва музеологът  Диана Митева:

,,Вероятно произхожда още от покръстването на българите, защото, когато са ги кръщавали, са ги влачели, то е било насилствено и може би още от 864-а година произхожда този обичай. Празникът се е чествал ежегодно в България. За Търновска област е бил много популярен до преди Кримската война през 1853 година".

Празникът е особено тачен от местните хора, разказва един от старейшините на Караисен Александър Балканджиев – Скалата:

,,Връща ни стотина-двеста години назад в събитията. Един трепет, така че това е нещо съкровено, българско, истинско, не случайно 350 хиляди са Ивановците и Иванките. Това е предимството на нашето село да има такъв празник. Да има здраве, берекет, хубава реколта, мир да има. За мен най-важно е здравето, подкрепено с надеждата".

29 са Ивановците и Иванките в село Караисен. Сред имениците днес е 54-годишният Иван Стойчев:

,,Днес е един голям празник за България и за Ивановците. Тук е традиция, празнуваме на тази чешма. След това в къщите. Пожелаваме си здраве и тези болести да ги няма, само хубави неща да се случват".



,,Аз се казвам Румена и ще играя ролята на Иванка. Аз ще бъда най-последна и ще ме капят последна. Пожелавам на именниците да са живи, да са здрави чак догодина"! 

Традициите са ни спасили, помогнали са да съхраним българщината и затова пазим и пресъздаваме обичая ,,Иванови влачуги", споделя кметът на Караисен Стефан Николов:

,,Традициите трябва да се спазват, защото те са поглед към миналото, къде сме били, къде минаваме. Заради това аз се радвам, че както в Караисен, така и на други места в България успяват да се спазват традициите. Ако не се спазват подобни празници, съвременният глобализъм много бързо ще погълне всички ни, ще забравим нашата история", убеден е кметът Николов.

https://bnr.bg/horizont/post/101582759

[Hatshepsut]

В Павликенско пресъздават ритуала "Иванови влачуги"

Повече от 347 хиляди души имат повод да почерпят за имения си ден днес. А в павликенското село Караисен пресъздадоха уникалния обичай "Иванови влачуги".

Още в ранни зори към селската чешма се отправи пъстро шествие от самодейци, които наричаха за здраве и берекет. По традиция към чешмата се влачат да бъдат окъпани именици, младоженци, моми и ергени.

"Нарича се "Иванови влачуги", защото хората се влачат на Ивановден и оттам идват "влачуги", тъй като на Ивановден водата е със засилени репродуктивни способности и със здравни способности", обясни музеологът и историк Диана Митева.

Които не желаят да бъдат изкъпани, те се откупуват, дават бакшиш в полза на влачугарите и с този бакшиш те си правят угощение.

"Иванови го знаем - от Ивановден, а влачуги, защото тогава хващаме младоженците, ивановците, влачат се до чешмата, това се прави за добро, да бъдат здрави, силни и когато дойде лятото - да работят по нивите", заяви кметът на Караисен - Стефан Николов.

След като се изкъпят, всички се хващат и на голямо хоро.

"Така се събират, поканени са съседи младоженци. Влачат се тези, които не искат доброволно и не искат да се откупват, а младоженците идват с желание", добави самодейката Даниел Пачева.

Празникът уважи и именникът Иван Звездев, чиито корени са от Павликенско. Той също беше окъпан на чешмата. Обеща да се откупи с вкусна гозба.

Сармите с кълцано месо и праз, сурово направени, поднесени с местната гъмза, правят празника вълшебен.

С вековния обичай, без аналог у нас, читалището кандидатства за системата "Живи човешки съкровища".

"Община Павликени подкрепя такива традиционни обичаи през годината, особено "Иванови влачуги". Поздравявам организаторите от читалище "Добра надежда", че направиха постъпление този празник да влезе в листата на ЮНЕСКО", коментира кмет на Павликени - инж. Емануил Манолов.

Заради своята уникалност и автентичност, обичаят "Иванови влачуги" има седем златни медала от събора на народното творчество в Копривщица.

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/758243

[Hatshepsut]

С обичая "Къпанки" в село Реселец отпразнуваха Ивановден

Обичаят "Къпанки" бе изпълнен и тази година на Ивановден в червенобрежкото село Реселец. Местните хора вярват, че който бъде пренесен през река Ръчене на днешния голям християнски празник, ще бъде здрав и с късмет през новата година.

Кметът на Реселец Полина Крачунова заедно с жени от селото дадоха началото на ритуала, като под звуците на духова музика извиха хоро във водите на реката. След това те посрещаха всеки, пожелал да бъде пренесен на отсрещния бряг.

"В Реселец Ивановден е най-важният, най-специален празник за нас, реселчаните, защото почти във всяка къща има именници – Иванки, Ивановци, Йоани, Ивайли и Калояновци. Този ритуал се е запазил повече от сто години и го правим всяка година за здраве", каза пред БТА Полина Крачунова.

Избрани по-яки мъже от селото пренасят именниците през реката, както и всеки, който пожелае да участва в обичая. На носачите всеки, който бъде пренесен от единия до другия бряг, трябва да плати, иначе бива потопен в студените води.

Задължителна за празника е и почерпката, която е традиционна за зимата - червено вино, греяна ракия, питка, баница и реселешки воден лук, който местните наричат "реселешка луканка". По думите на кмета тайната на реселешкия воден лук е в това, че той се полива само с вода от река Ръчене.

Празникът продължи с весели хора и много музика, с пожелания годината, която предстои, да бъде здрава и благодатна.

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/758242