Тракийско общество "Трескейа"

[Hatshepsut]

Тракийско общество "Трескейа"

Какво е Трескейа?

Наричаме нашата традиция Трескейа - θρησκεια, защото това е словото, използвано в древността за назоваване на тракийската вяра и учение. Ние споделяме старата вяра на нашите тракийски предци, като смятаме, че древното преклонение пред Великата Богиня майка и нейния Син трябва да съществува и в днешно време. Тази вяра е древна, но същевременно жива сила, която трябва да запази духовния минал опит.

Трескейа е по-скоро традиция и вяра, отколкото религия, целта ни е запазването на традициите, които са връзката ни с родното и земята ни, но същевременно нашата традиция е отворена за всички, без значение от тяхната националност, раса, пол, сексуална ориентация, светоглед или други индивидуални особености. Въпреки че желаем запазването на родните традиции, ние заявяваме, че нашата традиция не принадлежи на дадена раса или националност, целта й е общото благо и следва да бъде приемана като духовен път, открит за всички. Следването на традицията на Трескейа не влиза в конфликт с останалите духовни учения или религии, не противоречи и не влиза в спор с идеалите и възгледите им. В античността формите на тракийската вяра са били изповядвани заедно с римски, елински, келтски и други религиозни форми, което в крайна сметка трябва да води до взаимното им обогатяване.

https://threskeia.blogspot.com/2009/09/blog-post.html


Страницата на Трескейа във фейсбук:

https://www.facebook.com/Thracian.Threskeia


Фейсбук-страница "Thracian Magic - Past & Present":

https://www.facebook.com/ThracianMagic.Mishev


Уважаеми приятели,

на 23.03.2013 г. беше проведена първата вътрешна среща на членовете на Тракийско общество "Трескейа", на която бяха обсъдени някои организационни въпроси - ретроспекция на инициативите на Трескейа през годините (мероприятия, лекции, консултация при създаването на филми и др.), обсъждане на структурата на Трескейа (вътрешната организация на общността), както и нови инициативи през идната година.

Тази среща беше затворена, т.е. само за членове на тракийското общество и много близки наши поддръжници. В тази връзка тази среща предшества бъдещите планирани периодични срещи с всички, които се интересуват от идеята и дейността на Трескейа и които периодично ще организираме в Пловдив и София.

Благодарим на всички Вас за подкрепата и се надяваме да споделяме все повече бъдещи моменти в почит към Божествата на тези земи.

(на снимката - свещенослужителите на Трескейа)


https://www.facebook.com/Thracian.Threskeia/photos/a.211388894933.132713.129696034933/10151440656429934/

[Hatshepsut]

Тракийско общество "Трескейа" - структура

Ние сме неформална група от хора, които споделяме общи вярвания, практики на богопочитане и представи свързани с тракийската култура и поради това наричаме себе си – тракийско общество Трескейа.   
Ние вярваме във Великата Богиня и нейния Божествен Син и сме убедени, че почитта към тях и към древните тракийски светилища има място в съвремието и бъдещето ни.   Ние не бленуваме за връщане на едни отминали времена, на едни отишли си социални отношения и начин на живот, а считаме, че древната култура носи послания, които не са част от миналото, а са духовен път актуален и в днешни дни.   

За нас народните традиции и обреди са носител на връзки с природата и нейното богопочитане, което е изповядвано и от древните траки, за което свидетелстват многобройните им светилища. Те са винаги в хармония с природата и са изграждани така, че човек да чувства себе си като ,,рожба на тежката земя и звездното небе" – писмена формулировка на орфическата вяра за божествения произход на човека, засвидетелствана в откритите златни плочки. 
 
Ние вярваме, че чрез изучаване на традиционната обредност, която носи духа на нашите земи; на духовната и материална култура на древните траки и на близки на тях народи, споделящи сходни вярвания, както и с благоволението на Боговете на тези земи, можем да търсим близостта на божественото проявление тук и сега, с неговите множество проявления и назовавания. Светостта на заобикалящата ни среда – свещените извори, скали, пещери и върхове, е за нас основен принцип, тъй като ние вярваме, че Видимото е проявление на Невидимото. 
 
Ние не можем да бъдем сигурни, че древните траки са извършвали абсолютно същите обреди като нас; не можем да бъдем сигурни, че са вярвали и възприемали околния свят като нас, но можем да бъдем сигурни, че преклонението пред Божественото и търсенето на близостта на Боговете е било стремеж за древния човек, както е и за нас - последователите на тракийско общество ,,Трескейа".   
Ние вярваме, че боговдъхновението не е изчезнало и не е спомен само от прашните книги и старите предания, а е жив елемент от съвремието ни.   

Ние вярваме, че богопоявата съществува и днес, но тя съществува за тези, които я търсят и са открити към нея, за тези, които вярват в божествения произход на човека и светостта на заобикалящия ни свят. 
Ние вярваме, че дори извършвайки обред само сходен, а не идентичен с онзи, който е извършван преди хиляди години; макар и назовавайки Божественото по друг начин на нашия сегашен език, ние ставаме част от същата духовна традиция, защото вярата не признава ограничението на линейното историческо време - тя живее във вечно повтарящите се цикли на Природата, Вселената, Богинята. 

Защо е важна общността?

Общността предоставя възможност за получаване на знание и познание. От една страна това може да се извършва, когато някой споделя знанията и опита си. От друга страна съвместното общуване и съвместната дейност са също възможност за развитие и израстване.   
В общността новите хора започват като наблюдаващи в обреда, а постепенно започват да се включват. Първите стъпки са малки и плахи, а с течение на времето се придобива увереност и умения. 

Целта на общността ни е да бъде възможност за хора, които имат общи духовни нагласи да споделят знания, да се учат и развиват себе си и най-вече да почитат божествата. Това съвместно общуване по теми, които са дълбоко лични, както и съвместното богопочитане често превръща членовете на общността в приятели и близки.   

Общността ни има своята история, своите традиции, ритуални практики и структура. Като всичко живо и нашата тя се променя във времето. Някои от тези промени са естествени и дори без да ги осъзнаваме, а други се извършват по желанието и убеждението на хората, които градят тази общност.
Общността ни е винаги отворена и за нови лица. 

Вътрешната структура на общността ни се състои от:

-   наблюдатели;
-   поклонници; 
-   свещенослужители. 

Присъединяването към Тракийско общество Трескейа е възможно за всички без оглед на етнос, религия, национален или социален произход, език, външен вид, потекло, пол, сексуална ориентация, възраст или здравословно състояние.   
Първата стъпка в общността ни е тази на наблюдател. Това е моментът, когато всеки от нас търси и намира нещо в Трескейа, но още не е сигурен какво. На този етап ние наблюдаваме общността, ритуалите и начините на богопочитане, празниците и хората, които ги извършват. Това може да се случва с или без преминаване през определено обредно действие. Обредното действие, което може да бъде извършено на този етап е благословия, която наблюдаващият човек да получи от свещенослужител от Трескейа. Получаването на благословията и преминаването на този обред е вид изявление на наблюдаващия човек, че чувства съпричастност към тази духовна общност.   

Втората стъпка е приемането на поклонничество. Когато човек прецени по една или друга причина, по един или друг повод, че това е неговият духовен път и че има вътрешна необходимост да почита тези божества по този начин, то тогава може да премине обред, с който да заяви тази своя готовност. Обредът се извършва от свещенослужител (жрец или жрица) и е действие сходно на кръщенето в християнството, но не може да бъде извършен за друго лице, т.е. от родител за дете, а само от самия човек, след като е навършил 14 години. 

Третата съставна част на Трескейа са свещенослужителите (наричани още жреци и жрици). Това са хора, които са изразили необходимост да заявят своето дълбоко преклонение към божественото в божеските образи, които се почитат в Трескейа. Служенето на божествата изисква, а също и включва, тяхното познаване и опознаване. То е задължение към божествата и общността.   
Посредническата функция на свещенослужителите е от една страна извършвайки различни по естество обреди за хората – пречистващи, благославящи или други, т.е. действия насочени от човешкото към божественото. От друга страна свещенослужителите могат също и да посредничат в посока от божественото към човешкото. Това може да се случва по различни начини според възможностите на всеки – чрез музика, танц, рисунка, текст или по друг подходящ начин.   Свещенослужителите са и в подкрепа на останалите в общността по техния духовен път.   
За приемането на някого за свещенослужител е необходимо лицето да е навършило 21 години и се извършва след обсъждане в общността, основно сред останалите свещенослужители. Ако лицето е одобрено, то преминава посветителен обред, с който поставя началото на своята служба, която е свързана с обучение и духовно развитие.   

При желание за повече информация може да ни пишете на съобщение тук в страницата.
Бъдете здрави и устремени към божественото в човека и около човека!

https://www.facebook.com/

[Hatshepsut]

Почитане на Дионис Ликнит и Планинската Майка - март 2013 г.

Във времето между пролетното равноденствие (20.03.2013) и в навечерието на деня, когато според народната ни вяра идват самодивите (25.03), отдадохме своята почит на божествата при скалното светилище Момини камъни в района на Тракийски култов център Старосел.

Източник: http://www.facebook.com/media/set/?set=a.10151432033679934.1073741826.129696034933&type=1

[Hatshepsut]

Тази инфпрмация е от 2013г.

Обред за почитане на Лятното Слънцестоене ще се проведе на Старосел
за пета поредна година

09 юни 2013 | 14:22 | Агенция "Фокус"

Старосел. За пета поредна година Тракийско общество ,,Трескейа" ще проведе почитане на Лятното Слънцестоене на Старосел. Това съобщи за Агенция "Фокус" Георги Мишев от Тракийско общество "Трескейа". "В тези дни, когато денят е най-дълъг, а нощта най-къса, всяка година се събираме в Тракийски култов център Старосел, за да отдадем почит на природата, която древните ни предци наричали Великата Богиня и на Нейния син, вярван и почитан от тях като Слънце и Огън", каза Георги Мишев.
 Обредът започва в събота, 22 юни, като подготовката му включва изплитане на венци и приготвяне на олтарното огнище. Георги Мишев от Тракийско общество ,,Трескейа" ще представи значението на този празник, както и каква е целта на провеждания обред и в какъв ред ще протече той. От 21:00 часа започва обредът по почитане на Светлоносеца и Майката на богове и хора. Факелното шествие ще тръгне от северната страна на Четиньова могила, ще се отправи към скалния олтар и след трикратна обиколка на олтарното огнище, ще запали олтарния огън и ще започне обредът, каза Георги Мишев.
 Даровете, които ще бъдат поднесени, са на първо място свещени течности – вода, вино, мляко, мед, зехтин, а също и обредни хлябове и местни плодове, обясни той. Първото поднасяне на дарове ще се извърши от Тракийско общество ,,Трескейа", а след това и от всеки присъстващ, който желае да направи това.
 От 05.00 часа сутринта в неделя, 23 юни, по изгрев слънце, започва традиционното бране на лековити билки. Членовете на Тракийско общество ,,Трескейа" ще обяснят кои билки може да се берат, за какво се използват те и от кои растения хората трябва да се пазят. Ще бъде изплетен т.нар. Еньовски венец, през който се извършва обичаят ,,провиране" – за здраве през идната година, каза още Георги Мишев.

http://www.focus-news.net/?id=n1792356




През годините Тракийско общество "Трескейа" успяха да създадат една доста устойчива традиция в отбелязването на Лятното слънцестоене в пределите на Тракийски култов център "Старосел". Както всяка година и през тази празникът ще протече в рамките на два дни - събота (22.06.) и неделя (23.06.). Ако не сте присъствали на техен обред до този момент, то сега ви се открива идеална възможност да го направите.

В програмата за събота е предвидено всеки присъстващ да се включи в подготовката за обреда - изплитането на венци и подреждането на олтарното огнище. Освен това всеки ще бъде ритуално измит и при желание ще получи благословия от жреца и жриците на "Трескейа". Преди започването на обреда, неговото значение и цел ще бъдат разяснени, а самия обред ще започне в 21 ч. след факелно шествие от Четиньова могила.

Неделята, или по-скоро ранната неделна утрин, е посветена на традиционното бране на билки, за които се вярва, че през този период са особено лековити. Всеки ще има възможност да се включи и в изплитането на билков венец, през който събралите се да се проврат за здраве през идната година.

Подробна програма, както и още информация, можете да прочетете на страницата на събитието във фейсбук:

https://www.facebook.com/events/334943066631717/?ref=22


https://occultroom.blogspot.com/2013/06/blog-post_9.html

[Hatshepsut]

Културологът Георги Мишев: Същността на вярата на Тракийско общество ,,Трескейа" е изключително лично преживяване

22 юни 2013 | 11:23 | Агенция "Фокус"

Пловдив. Същността на вярата на Тракийско общество ,,Трескейа" е изключително лично преживяване. Това каза в интервю за Агенция ,,Фокус" културологът и част от Тракийско общество ,,Трескейа" Георги Мишев. Тракийско общество ,,Трескейа" вярва във Великата Богиня и нейния Божествен син. Това общество може да вярва в нещо, но то се състои от хора с до известна степен общи вярвания, търсения и представи, каза Мишев.
,,Различното в една вяра е в този смисъл също строго индивидуално. Всеки има своето лично изживяване и своето възприемане на божественото. Общата рамка я описахте и тя е именно това, което отличава представите ни от тези на останалите по-известни духовни пътища. Това е вярата ни и в женски образ на божественото – богиня, съответно богини и също вярата в множествеността на божественото – богове и богини", каза Мишев.
Представа за Великата Богиня и нейния Божествен син е древна и е изповядвана по нашите земи в различни култури и етносни кръгове преди приемането на християнството. ,,В този смисъл мога да кажа, че не е нещо ново за земите ни, но е нещо ново за времето ни, тъй като пряка приемственост между древността и съвремието ни в този смисъл няма. Въпреки че няма пряка, то има със сигурност индиректна приемственост – не случайно съществува терминът народна вяра. Тази народна вяра запазва и пренася във времето голяма част от предхристиянските религиозни представи и практики. В народните обреди светците и светиците са далеч от каноничния си образ и продължават да бъдат почитани и търсени за помощ така, като и древните божества", каза Мишев.
За броя на хората, които се чувстват част от тези вярвания, и специално част от възгледите на ,,Трескейа", той посочи, че не може да каже точно, защото Тракийско общество ,,Трескейа" са неформална група.
,,Изразяването на вяра е изконно човешко право, а всеки човек има изконната свобода да търси и чувства неговия личен духовен път. Бих казал, че наблюдаващите ни хора ни възприемат по различни начини, което е нормално. За някои от наблюдаващите обред, който се извършва от нас, е присъствие на интересен театрален момент с исторически привкус, за други е приятно запълване на свободното време и прелюдия към пикника, а за трети е участие в свещено действие, което търсят и от което имат вътрешна необходимост. В този смисъл обаче мисля, че това може да се каже и за всеки един друг обред – всеки присъстващ и/или участващ в него има своите преживявания и подбуди", добави Мишев.

http://www.focus-news.net/?id=n1797571

[Hatshepsut]

Снимки от честването на Лятното слънцестоене - Брезово и Старосел 2013

Източници:

- https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10151579880909934.1073741829.129696034933&type=3
- https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10151579910169934.1073741830.129696034933&type=3

[Hatshepsut]

За "празниците", смъртта и страхопочитанието

На всички "празнуващи" Хелоуин българи искаме да припомним, че нашата култура не празнува смъртта и отвъдното, а изпитва страхопочитание към Нея и това, което ние правим е Задушницата и други сходни обреди. Думата СТРАХОПОЧИТАНИЕ за съвременниците ни е загубила своето значение, а и много от тях не знаят въобще какво означава тя. Смъртта е нещо, което предизвиква страх не само с неизвестното след нея, а и с това, че е неотменима, но в същото време предизвиква и почит именно със същото си свойство. Древните, които прибирали реколтата и последните плодове, които засявали в този календарен период зърното и се готвели за предстоящите студени месеци, са изпитвали и страх към това, което идва - ЗИМАТА. Зимата е страшна с това, че животът е видимо мъртъв...а ако не дойде идната пролет е реална мисъл, която винаги буди страх. Прагът на зимата е преход - преход, когато връзката между този и света отвъд е силна и е време да отдадем почит на предците си, които земята, по която ходим е приела в прегръдката си. Тази земя е Богинята, която е майка на душите. Дните в този период са свързани с множество забрани, с множество табуизирани дейности, с преобръщане - жените колят (черни кокошки), раздават, свещенодействат, те извикват Богинята, Вълчицата. Разбира се това не означава и днес да колите, но тъй като в традиционната ни култура по принцип жената не коли, защото тя дава живот, а единствено на този обред и в този период тя прави това. То е символичен израз на преобръщането и на близостта да отвъдното. Жените са приемали ролята на тези, които отнемат живота, т.е. те колят ритуално жертвата, но за да дадат кръв, с която да търсят сила за продължаване на живота.
 
В този период на годината в нашите земи и в нашата традиционна култура няма маски и подобен тип обредност. Нашите маскарадни празници са в друго време и по друг начин!
 
Маскарадната обредност си има цел и място, а в нашата култура си го е намерила преди хиляди години и определено това не е времето. Така че...преобличания, маскирания и т.н. да си правим тогава, когато се правят при нас, а в този период да се сетим за черната земя, мрака на утробата, за тези които са били преди нас и да им поднесем почитта си подобаващо, когато дойде времето, т.е. в първата половина на ноември, като раздадем в тяхна почит, тогава са Мратинските нощи, идват Вълчите дни и почитаме земята, Природата, Богинята, като приемаща всички ни в края на този път. При нас не се водят деца по гробищата, независимо, че на запад може да си правят и семеен пикник там, така и с този ден е по същия начин. Сега е времето, когато нашите предци са влагали надежда семето посято тази година да поникне догодина и животът, който привидно умира да се възроди отново.
 
Срамота е да се правим на циркови артисти и да имаме за извинение, че било повод да се повеселим... Нима нямаме достатъчно поводи или възможности за веселие? Намерете на децата си тези поводи и възможности да се почувстват част от земята, където лежат вашите и техните предци - баби, дядовци... Дайте им възможност и повод да се почувстват част от културната ни традиция, да разберат какво е това почит и преклонение, защото това са ЦЕННОСТИ, те ще направят от децата ви хора, а от вас родители, а не разплодители!

https://www.facebook.com/notes/трескейа

[Hatshepsut]

Посрещане на пролетта - Тракийски култов център Старосел (22 март 2014 г.)

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10152135590429934.1073741837.129696034933&type=1

[Hatshepsut]

Лятно слънцестоене 2014 - Люляковото светилище и Слънчевата стела до с. Бабек, община Брезово

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10152319617849934.1073741838.129696034933&type=1

[Hatshepsut]

Есенно равноденствие 2014

Ритуал на Трескейа за Есенното равноденствие на тракийско скално светилище Беланташ

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10152517241694934.1073741840.129696034933&type=1

[Hatshepsut]

Хелоуин или Задушница?


Задушница в Софийско, Вакарелски, Христо. Български погребални обичаи. София 2008 год.

Всеки един българин, който чуе подобен изказ би се изненадал. Би се изненадал, защото знае, че Задушница не се честити, защото няма как да честитиш ден и повод, когато някой отдава почит на починал близък. Как ще честитиш на майка, която е на гроба да детето си или на дете, което е на гроба на майка си? В същото време обаче през изминалите години се появяват българи, които се поздравяват с ,,Честит Хелоуин!". Някои знаят, а други не знаят за общото между Задушницата в българската традиционна култура и за Хелоуин в западния свят. Произходът и значението на Хелоуин е достатъчно коментирано и вероятно повечето българи са по-наясно с него, отколкото с произхода и значението на Задушницата. В тази връзка съвсем на кратко ще се опитам да нахвърлям някои основни неща, които са общи, но и които ги различават.

В началото на 2012 год. по повод изнасяне на доклад участвах в една конференция в гр. Перник - ,,Маскарадните игри – визуален разказ", където изслушах и един доклад на тема Маскирането на Хелоуин в България – ,,фенове" и ,,хейтъри" от гл. ас. д-р Ирина Коларска ИЕФЕМ – БАН. Чутото буквално ме втрещи по ред причини, защото от една страна това е индикатор, че маскирането на този ден започва да навлиза в научно обсъждане, което е донякъде добре и второ, че според докладващата този празник се възприемал, защото запълвал липса в нашата традиционна култура, което в никакъв случай не мога да приема и с което не мога да се съглася. За целта разбира се трябва да се запознаем ние българите с посланието, което носи нашата Задушница и с това, което носи един Хелоуин в комерсиалната му версия.

Древната основа и на двете явления е много коментирана и е достатъчно разнищвана от редица учени и не подлежи на голямо съмнение. Тя е определено предхристиянска и е унаследила множество местни вярвания и обредни елементи. Това е очаквано, тъй като смъртта и обредността свързана с нея са изключително устойчиви и това важи и за сезонните дни, на които се е отдавала почит на починалите. Сравнително голямата календарна близост между Голямата Задушница и Хелоуин е още една причина да се твърди, че те имат много общо помежду си, но дали това всъщност е така или същността им е напълно различна, така както и посланието, което те носят или биха донесли? Двете явления имат различна основа и са свързани с различни култури и градящите ги културни елементи. Българската поменална обредност, в това число и Задушницата има голяма близост с тази обредност в съседните ни православни държави, но тази близост, която е запазена от православието, не е породена само от него, а и от множество общи предхристиянски елементи, които са характерни за Източното Средиземноорие, вкл. и България. И Хелоуин и Задушницата са християнизирани синтезни примери за предхристиянска календарна обредност свързана със смъртта и починалите предци.   

Ситуирането на двата дни в есенно-зимния календарен цикъл е нормално, тъй като това е времето през годината, когато в Европа природата умира, тогава се събират плодовете, т.е. те биват откъсвани и също умират, за да нахранят живите. Това е времето, когато се засява зърното и започват дългите нощи. Погледът на хората е насочен към земята. Тъмнината и студът припомнят за идващата зима, но те асоциативно препращат и към смъртта. Затова и в този период на годината се сещаме и за тези, които са си отишли преди нас, затова и заедно с плодовете на труда ни от изминалото лято им отдаваме почит и търсим сила за идващите трудни месеци. Вероятно подобна символика е имал този календарен период и в западните от нас земи, където е произлязъл Хелоуин някога, но днес той е всичко друго, но не и това. Комерсиалният характер на празника, който носи единствено маскарадност и вид забавление от типа – децата се радват на сладки и бонбони и шантави шапки, е причина да се възприема от редица българи с лека ръка. Далеч съм от мисълта, че присъединяването към подобни мероприятия е страшно, ужасно и ще си навлечете грях на душата, но това са прекалено абстрактни неща, а има други, които са съвсем реални и будят безпокойство. Традиционната култура и обредност имат или поне са имали роля във възпитаването на ценности и са или поне са били носител на послания. Раждането и смъртта са отбелязвани, осмисляни и възприемани по различен начин в различните култури и обредно-ритуалната страна е начин на израз на това осмисляне, но културата е начин на поведение, както казва проф. Александър Фол. Това поведение, както и тази култура се изграждат, защото именно това е значението на думата култура – обработка на духа. Изграждането се извършва от люлката до гроба и в този смисъл всяко едно действие е важно и не бива да бъде пренебрегвано. Приготвянето съвместно с децата на обреден хляб за Задушница за раздаване в памет на починали близки е повод и възможност да ги запознаете с тези близки чрез разказ или мъдрост, която сте запазили от тях. Това е повод да ги включите в дейност, в труд. Това е възможност да им обясните, че един от хлябовете се нарича св. Петка, а друг св. Рангел. Женското и мъжкото начало е почитано от народа ни въпреки християнизацията. Раздавайки ще им покажете, че в този живот не може само да се взима, а трябва и да се дава. Почиствайки гроба и обяснявайки им, че на гроба на близките са прелива с вода и вино е повод да им обясните, че ние имаме отговорност не само към себе си, а и към тези преди нас, че те не изчезват, когато тялото им си отиде в земята, а че те са тук докато имаме уважение към делата и паметта им. Това обаче ще им го покажете с дело като го свършите. Това е възможност да им обясните, че деца не ходят на гробищата, защото те са носители на живота. Живите трябва да помнят мъртвите си, да носят в паметта си тяхната памет и да я предават на тези след тях, но живите в нашата култура не се обличат като мъртвите, те ги почитат и уважават. Смехът, радостта, забавленията, те вероятно радват и тези преди нас, които са ни обичали, но са напуснали този свят, но нека ежедневието ни да е изпълнено с тях, а в някои моменти да си спомним какво е това почит и уважение и поне пред неотменимото, пред смъртта, да имаме почит, защото пред нея всички сме еднакви.

Вместо заключение на това дълго писание, което за някои ще е интересно, а за други дразнещо и досадно, бих искал да помоля българските майки, които са вложили усилия в бонбони, костюми, маски и тикви-вампири, за да зарадват децата си за Хелоуин, да се запитат като българки дали знаят как да направят хляб св. Петка или св. Рангел, дали са говорили някога с децата си на темите, които засегнах тук и ако не са, то нека не пропускат тази възможност и ако имат малко доверие на поколенията преди себе си, то тогава да предадат и от своята идентичност на децата си, защото не е нужно да се обличаме като трупове, каквито със сигурност ще бъдем някога, но нека докато сме живи да живеем така, че и тези преди нас да могат да се гордеят с нас.

Познаването на чуждата култура, забавлението с нея, дори понякога съпреживяването й са неща, които са вътрешна необходимост за всеки човек, но единствено запазвайки себе си след като сме опознали другите, ще попречи на това да се загубим сами себе си в този шарен свят.

Хляб св. Рангел за задушница от Вакарелски, Христо. Български погребални обичаи. София 2008 год.


Хляб св. Петка за задушница от Вакарелски, Христо. Български погребални обичаи. София 2008 год.

https://www.facebook.com/notes/715755908451932/

[Hatshepsut]

Почитане на Великата Богиня Земната Хеката в тройната пещера утроба в с. Татул, 2014г.

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10152636900989934.1073741841.129696034933&type=1

[Hatshepsut]

Посрещане на Планинската Майка / Баба Марта

Началото на март е посветено на посрещането на митичната господарка на месеца. Началните дни на пролетта са обвързани с представата за старицата. Ареалът на разпространение на вярванията за този период обхващат цялото Средиземноморие и Балканите. Обредната система обаче и пълнотата на действията и преданията са запазени най-силно в района на българската етническа територия, което сочи като най-възможен произхода й в тази област. Господарката на месеца е наричана баба Марта от българите и баба Докия от румънците. Възможно е нейната старост като житейски признак да отразява връзката с края на зимата, но в българската народна вяра баба Марта като митологичен персонаж се свързва и с идеята за дарителката на предстоящата пролет, която трябва да бъде омилостивена и благоразположена.

ПРИГОТВЯНЕ НА МАРТЕНИЦА
Описанието следва това дадено от Миков Л., Първомартенска обредност, София 1985, както и от лични наблюдения.

Мартеници се приготвят за цялото семейство, включително за домашните животни, дори и за дърветата и някои битови инструменти като стан, плуг и т.н. Мартениците се изработват от бабата в семейството, т.е. старата жена, която е дала най-много живот, притежава най-много житейски опит, отродила се е и по този начин е вече обредно чиста. За направата на мартениците се използва вълна, която е събирана през лятото от храстите по полето, т.е. тя не бива да е стригана от овцете, а да е паднала сама, да е стояла на открито по храстите и да е поела магическата сила на тревите по поляните и на звездите. Една част от тази вълна се оцветява в червено, а другата се остава да е бяла. Възрастната жена, която приготвя мартениците трябва да е чиста и в чисти дрехи, като съществува обредната забрана – да не е пипала огън преди това. Запридането на мартеницата се извършва наляво, като жената затваря очите си, за да са затворени така и очите на змиите, вълците, т.е. враговете и неприятелите, за да не нападат човека, който ще носи мартеницата. При завързването на двата края на мартеницата се казва също така да се завържат на змиите, респ. вълците (враговете) устите, за да не нападат. След като са усукани конците, мартеницата се закача да пренощува на трендафил, за да бъде допълнително наситена с пречистваща и предпазваща сила. Сутринта на първи март с мартеници се закичват всички за здраве и късмет през идната година, тъй като самият първи март бележи също едно ново начало.



https://www.facebook.com/events/793189614063388


Празник на Бога от люлката

По време на пролетното равноденствие, което тази година е на 21.03., отдаваме почит на Бога от люлката и отваряме вратата на настъпващата светла половина на годината, когато светлата половина на деня е по-дълга от тъмната. Нека за пореден път заедно съпреживеем този празник на пробуждащия се живот.
Подробности за точното място, в смисъл дали ще тръгнем от паркинга на винарската изба или от другаде, както и час на тръгване ще бъдат съобщени седмица преди събитието.



https://www.facebook.com/events/721013111330605

[Hatshepsut]

Древната жертвоприносителна обредност:

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10150974908359934.431435.129696034933&type=1

Почитта към Богинята:

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10150974897589934.431433.129696034933&type=1

[Hatshepsut]

Пролетно равноденствие 2015 - Скално светилище "Момини камъне"

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10152941038819934.1073741843.129696034933&type=1
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10152941003884934.1073741842.129696034933&type=1

[Hatshepsut]

Посрещане на лятното слънцестоене от Тракийското общество "Трескейа"
20/21 юни 2015г., Старосел

https://www.facebook.com/milen.neykov/media_set?set=a.10154112810734298.1073741863.851319297&type=3