Лазаровдень и Цвѣтница

[Hatshepsut]

Лазаровден - един от най-хубавите народни обичаи

Лазаровден е един от най-хубавите народни обичаи. На този ден църквата чества възкръсването на Лазар. Според Библията действията на Исус около гроба на мъртвия Лазар предизвикват гнева на еврейските първосвещеници. Чрез своите постояни настоявания те успяват да убедят представителя на римската власт Пилат Понтийски. Той дава карт бланш на противниците на Христос. Същите тези Исусови противници го осъждат на смърт, но смъртната присъда е изпълнена от римляните.

Въпреки това този празник започва да се отбелязва още през ІV в. като общохристиянски празник. Много от раннохристиянските писатели и апологети на източната и западната църква посвещават част от своите творби на това събитие. Така светеца Лазар става едни от най-почитаните светии на двете църкви.

Денят на свети Лазар е разпространен по цялата етническа територия на България. Главнодействащи лица на този празник са девойките. Те преминават от една социална група в друга, т. е. те вече не са деца. Веднъж взела участие в лазаруването, всяка една девойка може вече да се омъжи. Поради това Лазаровден има важно значение за тях. Това донякъде напомня на Коледуването при младежите и младите несемейни мъже.

Обикновено едно село има няколко лазарски групи. По-рядко се среща в едно село всички момичета да лазаруват. Това става само в много малки села и махали. Тяхното разделяне става по местоживеене. Бъдещите лазарки се събират предварително както коледарите за да си припомнят стари и да усвоят нови песни, посветени на този празник. Това става на свети 40 мъченици (9. ІІІ.).

На самия празник Лазаровден (тази година се пада на 16. ІV.) те започват да обикалят къщите на хората като изпълняват различни песни. Повечето от песните не се повтарят, защото те се изпълняват в зависимост от социалното положение на човека в семейството и обществото. Тези песни се пеят за здраве и берекет.
Лазарските песни са съпроводени от ритуални хора и ръченици. Ако случайно лазарките пропуснат някоя къща, то според народната вяра нейните стопани ще ги сполети нещастие. Обикновено това става случайно. Но понякога и то в много редки случаи това се допуска и умишлено. Лазарките не посещават домовете на отхвърлени от обществото хора.

В някои райони на страната изпълняваните ритуални лазарски игри се наричат буенек. За разлика от лазаруването буенека се изпълнява по време на Великденските пости. Това означава, че не се извършват само на Лазаровден. Участичките както в останалите крайища на България, така и в Източна България са млади моми. Те избират една между тях за водач - буенец. Тя събира групата. Под нейно ръководство се разучават новите песни и се припомнят старите. Тя е облечена с празнична носия, но понякога тази девойка облича и невестинската премяна на наскоро омъжила се млада жена. За разлика от другите момичета водачката облича не женска, а мъжка риза. Върху разпилените си коси носи калпак. Пак водачката води групата из селото. С буенеца върви и булка. Обикновено за булка се избира момиче, чиято възраст е не по-малка от 8-10 години. То задължително трябва да е от семейство, в което и двамата родители да са живи. Това дете е облечено в булчинска премяна и е забулено с невестинско було.

При изпълнение на ритуалните танци участничките в тези игри застават едни срещу други и пеят, а в средата се намират буенеца и булката. По време на ритуала буенеца замахва със сабя, секира или обикновена пръчка над главата на булката. След това хвърля кърпа към стопанката, която от своя страна завързва в нея пари. В същото време тя дарява буенеца, булката и останалите участнички с яйца и брашно. Тези яйца по-късно ще бъдат боядисани от момичетата за Великден. След като приключи обредния танц, домакинята изнася сито, което търкулва и по това се гадае каква ще бъде годината.

С приключването на лазарските игри не свършва празничния цикъл от ритуали и обреди, които се изпълняват непосредствено преди Великден (Възкресение Христово). Празничните ритуали продължават и на следващия ден – Цветница.
Ето и някои лазарски песни:

Изгряло е ясно слънце,
Ой. Лазаре, Лазаре,
Изгряло е е ясно слънце,
у Радкини равни двори,
не е било ясно слънце,
най била сама Рада,
с черни очи еленови,
с бели зъби бисерови,
с тънка снага самодивска.

Песента е записана от Мария Калчева-род. на 28. VІІІ. 1926г. в м. Цвеклювци (кметство Тодювци), общ. Елена

Блаза на момина мама
Блаза на момина мама,
Добро чедо ранила:
Мама си не засрамила,
Татко си не посрамила!
Ранила и отгледала,
Гледала и отгледала,
Със шекер ли ú ранила,
Във сандък ли го ú държала.
Майка си не засрамила,
Татка си не зачернила,
Петлите пели, не пели,
Момина мама разсмели.
Аферим момина майко,
Добро си чедо ранила!

Източник: Васил Стоин "Народни песни от Средна Северна България ", С. 1931г.

[Hatshepsut]

На Лазаровден девойките обхождат с китки къщите


Българско момиче. Фото: Теди Милева

Момите скачат високо и потропват, за да избуят посевите и да се множи добитъкът

Народът ни много обича и почита този пролетен празник и го нарича "Лазар", "Лазарица" или "Лазарова събота".

Празнува се в чест на нивите, пасбищата и гората. За този ден са характерни някои много интересни, жизнерадостни и поетични момински обичаи - лазаруване и боенек. В тях се откриват следите на древни езически обреди, които се отнасят към пролетното събуждане на природата, към надеждите за благоденствие и задомяване. Моминското лазаруване е разпространено във всички български земи.

В Тракия и Родопите то се провежда в две последователни съботи. През първата събота, наричана "Малък Лазар", лазаруват малките момиченца, а през втората - "Голям Лазар", тръгват девойките в предбрачна възраст. Подготовката за лазаруването започва далеч преди празника, след Тодоровден.

Девойките се събират на групи по махали и ръководени от сестра, майка или от вече лазарували моми разучават и си припомнят лазарските игри и песни. Основните участнички в лазаруването, наричани лазарки, лазарици, са разделени на две възрастови групи - малки момиченца до 10-12 години и големи моми. Лазарските "чети" в Софийско са съставени от по шест-седем лазарици: четири пеячки и две шеталици.

В едно село може да има няколко такива чети, които си определят махалите, в които ще ходят. На Лазаровден те се събират в къщата на най-голямата -"кумицата", която ще ги води. Избира се и "селска кумица" - най-голямата и най-порядъчната мома. Лазарките са пременени в нови, чисти момински носии, закичват косите си със свежи цветя и венци и обхождат селото от събота до неделя на обяд.

Четите влизат във всеки дом, като пропускат само къщите, в които има починал през изминалата година. Момите изпълняват специални обредни песни, адресирани към всеки член от семейството според неговата възраст, семейно и социално положение. Пее се за стопанина, за стопанката, за млада булка с бебе, за старата баба, за терзия, за овчар, за свещеник.

В двора на посетената къща девойките пеят, разделени в групи от по две, и изпълняват ритуален танц - "боенек", "буенец", особено буйно, несключено хоро, като размахват пред себе си бели лазарски кърпи. При танца лазарките подскачат високо и потропват силно с крака, за да растат високи посевите и да се раждат много домашни животни.

Накрая водачката на четата мята кърпата си, с която играе, на рамото на стопанката, а тя връзва в нея пари и я връща. През Великите пости е позволено да се играе само този танц. Накрая стопанките даряват девойките с яйца, орехи, ябълки, брашно, които те събират в кошнички. Ситото, с което стопанката е изнесла брашното, търкулват и по това как ще падне гадаят за бъдещото плодородие. В Южна Тракия лазарките изпълняват и "пеперударски" песни, с които молят Бог да изпрати дъжд. Ето една такава песен:

"Лазар се вози на златни колца,
 низ село ходи, на Бога се моли:
 я дай ми, Боже, ситен ми дъждец,
 роса да роси, трева да никне..."

В Източните Родопи преди празника девойките се събират в дома на момиченце сираче и от кросно на стан или от "въртока" на чекрък приготвят кукла, която наричат Лазар. Обличат куклата в женски невестински дрехи - бяла риза, сукман, престилка и пояс, забраждат я с червено було и я окичват с венци от цветя. Момиченцето повежда лазарската група из селото, като носи куклата.

Накрая отиват на реката, където развалят куклата, измиват кросното и се пръскат с вода с пожелания да е дъждовна и плодородна годината. Лазарките минават и по нивите и ливадите, покрай реки и извори и пеят специални обредни песни. Някъде посещават и гробищата. Големите лазарки ходят и на следващия ден, в неделя, като обикалят дюкяните и кръчмите и пеят на събраните там мъже.

В Източна България в лазарската група има и други обредни персонажи – "боенек" и "лазарова булка" със строго определени роли. За боенек се избира пъргава девойка, която обличат в мъжки дрехи - на главата й слагат мъжки калпак, а в ръката й - брадва или тояга. В обичая тя изпълнява ролята на младоженец, "зет". Ролята на лазаровата булка се поверява на по-малко момиченце, което трябва да има живи родители. Покриват главата му с бяла или червена кърпа - було.

След края на лазаруването момичетата устройват празник в дома на водачката. Повсеместно е вярването, че момиче, което не е лазарувало, не може да се момее и задоми, затова в миналото всяко девойче е трябвало да лазарува. Този жизнерадостен момински обичай, носещ пролетно настроение, и до днес се изпълнява навсякъде из България, предаден на момичетата от баби и майки. На Лазаровден из близките до София квартали Драгалевци, Бояна, Симеоново, Бистрица тръгват пременените лазарки, които пазят жива традицията.

novinar net

[Hatshepsut]

Буенек:

[Hatshepsut]

Лазаровден, Лазарица, Лазарова събота

  Според народните представи това е денят на нивите, пасбищата и горите; но също така е денят на възкресението на Лазар.
    Жените омесват питки и прекаждат обреден хляб — погача и чакат гости.
    Най-важен е обичаят лазаруване; в него участват само моми (момичета или подевки, от 8-9 до 16-17 години), които се наричат лазарки.
    На този ден те обикалят по къщите на дружини от по десетина човека. Във всеки дом изпълняват песни за всеки член от семейството, пожелавайки плодородие:

А бре, Бое, бело Бое,
тука ли си, дома ли си?
Я отваряй равни двори,
равни двори, чимшир порти,
да улезнат лазарици.
— Бог помага, равни двори!
— Дал Бог добро, лазарици!

  Стопаните им раздават от погачата с мед и плодове, за да има берекет. Даряват ги с яйца и дребни пари.
    Лазарките обикалят и засетите ниви, където също изпълняват песен - пожелание:

Къде ние заминале,
родило се, преродило,
та на земня натегнало:
от два класа кутел жито,
от два грозда бъчва вино.

    Някъде в шествията на лазарките участват булка и момък — едно малко момиче е облечено в сватбени дрехи, а по-голямото е с калпак и с мъжки дрехи. Те разиграват пантомимата за възкръсването на Лазар, комуто предстои женитба.
    На площада лазарките изиграват ритуалното си хоро, наречено буенец (буенек), хванати в дълга редица (разтворено хоро). На хорото се хващат само моми и се подреждат по ръст (бой): най-високата и най-възрастната мома е начело и се нарича боеница (или боенек). Тя държи в ръцете си тояга. По-възрастните моми са в невестински дрехи.
    В някои краища след обеда лазарките се събират за обичая надпяване на пръстените. Предварително всяка мома е оставила в общото менче свой знак: гривна, пръстен, огърлица или китка. Менчето (или котелът) престоява през нощта под цъфнал трендафил. Предварително избрана мома вади един по един знаците и определя коя мома за какъв момък ще се омъжи. Обичаят е сходен с ладуването на Васильовден.
    За следващия ден — Връбница, още от вечерта се омесват к у к л и т.е. (обредни хлябове, прилични на човешки фигури). На този ден празнуват и именниците — Лазар, Лазарина.
   
    В народните представи ясно личи сливането на езически и християнски елементи: възраждането, възкръсването на природата, превръщането на мъртвото в живо се свързва с библейската история за възкръсването на Лазар.
    Обредните практики на Лазаровден ни дават основание да потърсим в тях връзката с древните култове към Богинята-майка, т.е. към пораждащото начало и затова обредността е женска, в нея участват само моми. Целта й е да осигури здраве и плодородие, да се предотврати суша и градушка. Момите, участвали в лазаруването, не са застрашени да бъдат "грабнати от змей" и следователно биха могли да изпълнят функциите си за продължаването на рода.
    Шествието, ритуалното обикаляне на домовете и песните - благопожелания имат характер на вербална магия, целяща щастие и берекет. В същото време момите доказват зрелостта си и възможностите си за създаване на семейство чрез ритуала "булка и момък" и обличането на невестински дрехи.
    Ритуалният танц — буенецът, също подсказва със своите елементи социализиращия си характер — хорото е отворено, момите са подредени строго по възраст и са в редица, т.е. те се представят в обществото, те са отворени за социума, подканвайки момците за избор.
    Надпяването на пръстените има сватбена насоченост и неговият гадателски аспект е свързан с преходния момент, когато постепенно психофизическият хаос на индивида трябва да се трансформира в семеен космос.

http://www.margaritta.dir.bg/

[Hatshepsut]

Връбница, Цветница, Цветоносна Неделя, Куклинден

  Това е празникът на цветята и цъфтежа.
  Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие.
  Лазарувалите предният ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла). Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица (или бухалка) и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за кумица. На връщане от реката момите пеят:

Напред, напред, кумице, лазаре,
 напред ти се паднало...
 напред са ти дворове.

Кумицата завежда цялата дружина в дома си, където се гощават и пеят песни предимно с любовна тематика (копнеж, надежди, съдба в брака); някои от песните са свързани и с представите за змея: така завършва обичаят кумичене.
    В знак на уважение пред кумицата останалите моми мълчат в нейно присъствие чак до Великден (говеене), когато отиват с червени яйца у дома при своята кумица, за да я поздравят по обичая. На отиване и връщане от реката се пеят песни .
    На този ден празнуват всички жени и мъже, които носят имена на цветя, дървета и други растения. С осветени в църквата върбови клонки се правят венчета и се украсяват вратите на домонете, кошери, кошари. Домакините си връзват клонки на кръста за здраве.     

Обредността на  Цветница е неделима част от цялостния Великденски празничен цикъл, поради това е и своеобразно продължение на Лазаровден.
    Обредните песни, които изпълняват момите, рисуват една метафорична картина, в която змеят — господар на подземното царство, държи заключени водите (т.е. благата, плодородието). Затова в тези песни се изразява желанието и необходимостта от отключване със златен ключ на зимници и хамбари. Това е основният мотив, метафора за победата над студа, мрака, знак, символ на оплождането, на пробуждането за нов живот на земята.
    Така песните повтарят ритуалния смисъл на действията и потвърждават аграрната идея, заложена в обредността. Изхвърлянето на върбовите венци (или куклите) се осмисля като очистителен акт (и победа над зимата, хтоноса-змея). Вредоносните въздействия са ликвидирани, а момите участнички в обреда, са преминали своята социализация и са готови за създаване на семейство. Ритуалното мълчание през Страстната седмица (след Цветница) също подсказва "сватбения" елемент в празничността: единствено младите булки говеят, пристъпвайки прага на новия си дом.
    На този ден, главно в североизточна България се извършват и поминални обреди, свързани с вярването, че на Връбница "разпускат умрелите", т.е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо. Преди изгрев слънце жените отиват на гробища с върбови клонки, прекадяват и преливат гробовете на своите родственици и след това забиват клончета от върбата до гробните паметници.
  Обичаите на Лазаровден и Цветница са своеобразно женско съответствие на коледарските и сурвакарски обичаи на мъжете.

http://www.margaritta.dir.bg/april/0411kalendar_april.htm

[Hatshepsut]

Народни традиции по Лазаровден и Цветница


Лазаровден и Цветница са едни от най-жизнерадостните,
най-поетичните и красиви пролетни празници.

Лазаровден е един от най-жизнерадостните пролетни празници в българския народен календар. Предвестник на Великден, този ден има още една особеност – организира се и се чества само от жени.

Денят, в който православната църква празнува възкресението на Лазар, е съвпаднал с народния празник на девойката, на момата. Защото момиче, което не е лазарувало, не може да се момее. Поне така било преди години.

А замомее ли се девойката, то обществото официално ѝ дава правото да сресва косата си като възрастните жени, да носи косатник, да се кичи с китки и венец на главата, да се облича с везана риза, да носи гердан, пръстени и гривни, вече може да ,,либи любовник" и да се омъжи. Ето така посветените момиченцата минавали в новата социално-възрастова група.

Може да си преставим колко важен е бил този момент в живота на девойката и затова подготовката за Лазаровден започвала отдалеко, още ,,сред пости". По-възрастна жена, отдавна минала през лазаруването, помагала да се разучат песните, които ще се пеят, докато се обикаля селото. Защото Лазаровден е празник на женската хорова песен и танц. Една част от девойките пеят, а по-малка група – играят.

Лазаровден е подвижен. Християнският празник, с който съвпада, също е променлив, защото възкресението на Лазар зависи от Възкресение Христово. Така Лазаровден е винаги седмица преди Великден.

Празничният обряд започвал от сутринта. Лазарките, разделени на групи от по 5-6 момичета, облечени в невестински дрехи, обикаляли селото. В Източна Тракия лазарките обличали нови булченски дрехи, за да ,,ги разтърсят за хаир". В Кюстендилско носели в ръка ,,кланячка" кърпа, с която невястата ,,се кланя" на сватбата. Лазарското украшение за глава в Шоплука също е особено – направено като китка от копринена трева, с втъкнато красиво пауново перо.

Цялата лазарска премяна, подчертава брачния характер на празника, но и песните са свързани с любовта, женитбата и плодордието – изконните човешки надежди, които винаги се преплитат.

В някои краища на Кюстендилско лазарките пеели и по пътищата, в гората, дори влизали в раззеленилите се ниви – все за плодородие, здраве и щастие. Но като цяло, лазарките влизали във всяка къща с типичното обръщение

Ой, Лазаре, Лазаре...

Според традицията се припявало на всеки член от семейството, в зависимост от пола, възрастта и положението му в обществото. Иска ми се да припомня една лазарска песен от Софийско, влязла в христоматиите български като една от най-хубавите творби в цялата народна поезия:

Що ми е мило и драго,
че се е пролет пукнала!
Все е излезло на трева,
и стока море и мъка...
Я дай ни, боже, я дай ни
тая година най-добра,
за всички здраве и живот,
орачу добър берекет!

Вярвало се, че магията на словото ще помогне не само на девойчето да премине в групата на момите, но и на пролетта да смени зимата. С вяра в магията са свързани и някои от практиките.

Обикновено стопанката търкулвала сито пред лазарките. По това как ще падне се гадаело за бъдещето плодородие. Или докато лазарките играели, ги посипвала с жито и те се завъртали с думите: Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца...

Навсякъде стопанката задължително дарявала лазарките и със сурово яйце, а то има много важна роля в народната вяра. От една страна е символ на безсмъртието, а от друга – с него могат да се гадаят тайните на съдбата и да се развалят магии.

Къща, в която на този ден са влезли лазарки, се считала за благословена и щастлива – така както го и пожелавали лазарките с песните си.

С пролетните момински обичаи е свързано и древното и интересно поверие, че девойка, която е лазарувала, не може да бъде похитена от змей. В Източна Тракия дълго живяла легендата за Змейовата невеста.

Тръгнала Ружа с майка си и тейко си на сбор в съседно село. Ожадняла и решила да се отбие от пътя до змейовото кладенче, вода да пийне. Не послушала съвета на тейко си, че мястото е лошаво. Тъкмо се навела над кладенеца, и дошъл един змей, който ѝ рекъл да стане змейца.
,,Богата и пребогата ще бъдеш" – казал. Но Ружа се уплашила и хукнала да бяга. Настигнала баща си и майка си. Нищо не им казала.
Отишли на сбора, момите пеели, но Ружа не била весела — мислела за предложението на змея. И щом се пръснал сборът, изоставила своите и отишла на кладенчето. Пристанала на змея.
Минали години. Домъчняло й, та помолила змея да я пусне, да види близките си. Змеят се съгласил, пуснал я по същото време, на същото кладенче. Но през годините, прекарани със Змея, й била пораснала змейова опашка, и тя първо решила да се освободи от нея. Извила се и опитала да я захапе, но... не успяла. Завила се на другата страна и отново опитала – пак не успяла. Започнала лудо да се мята насам-натам, но без успех. Дочула песните на момите, които се връщали от сбора. От ужас, че така ще я видят дружките й, кървава пяна се появила на устните й, и сърцето й се пръснало.
Така я намерили и девойките. Погребали я там и оттогава всяка година на този ден се събирали на кладенчето и хоро играели, ама ,,несключено" и като змеица го извивали в помен на мома Ружа – змейицата. Танцът нарекли ,,буенец", а момите, които играят – ,,лазарки".

На следващия неделен ден – Цветница – лазарките продължавали обичая: месели обредни хлябове – ,,кукли", виели върбови клонки на венец и ги пускали по вода, та от Змей да се предпазят... Това е известният по места обичай ,,кумичане", с който завършва цикълът на моминските пролетни игри. На дървена бухалка всяка лазарка поставяла залък от обредния хляб и върбовия си венец. После ги пущали всички в течаща вода и гледали – на която мома венецът е пръв, тя ще се омъжи първа през годината.

Привечер на Връбница на селския площад се играело за последен път лазарово хоро. Накрая се присъединявали момци и други девойки и сключвали хорото. Това било първото сключено хоро след великденските пости.

Не зная днес доколко е съхранена лазарската обредност, но със сигурност на следващия ден, Цветница, ще окичим вратите на домовете си с върбова клонка и ще вдигнем наздравица за именниците с толкова поетични имена.

http://club50plus.bg/life/family/1206-narodni-tradicii-po-lazarovden-i-cvetnica.html

[Hatshepsut]

Лазаровден

Лазаровден е на подвижна дата, но винаги е в събота, една седмица преди Великден. Православната църква посвещава деня на Лазар, когото Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според писанията Лазар живял още 30 години в строг пост и бил провъзгласен за първи епископ на гр. Китион на остров Кипър.

Според народните представи това е денят на нивите, пасищата и горите. Най-важният обичай на този ден е лазаруване. В него участват само момичета от 9 до 17 години, които се наричат лазарки. На този ден лазарките обикалят на групи домовете и пеят и наричат за плодородие. Стопанките пък ги даряват с яйца и парички. Като обиколят селото, момичетата се събират на площада, където изиграват ритуално хоро, хванати в дълга редица. В някои краища се прави надпяване на пръстените. В общо менче от предния ден се пускат пръстени, като менчето през нощта стои под трендафил. На Лазаровден избрана девойка вади пръстените от него и нарича коя за кой момък ще се ожени.

Лазаровден, Лазарица, Лазарница, Лазар, Лазарова събота – подвижен празник, ориентиран в календара спрямо Великден. Чества се една седмица преди Великден, в събота, която евангелското писание свързва с Лазаровото възкресение. То дава и името на празника. Така Лазаров ден попада в Великденския празничен цикъл, който в митологичното мислене се очертава като преход между зимата и пролетта (лятото), между смъртта и живота. Според вярванията на Цветница (Връбница), празник на следващия ден-неделя, ,,разпускат, пущат умрелите" от гробовете. За да засвидетелствуват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница.

В навечерието на Лазаров ден жените ходят на гробището, прекадяват и поливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, господева прусура (просфорка - малки пшенични хлебчета), куча (варено жито) и стомнички с вода. Освен раздаването на обредни храни, вярването за разпускане на мъртвите,поражда обичая от палене на огън по гробовете-наречен ,,греене на покойниците"

Типичен за Лазаров ден е моминския обичай Лазаруване (Боенец, Кумичене), чрез който се осъществява един етап от социализацията на момите.

Лазаровден, "Лазарица" или "Лазарова събота" се празнува винаги в съботата преди Цветница. Празникът носи името на Свети Лазар, който е възкресен от Христос на четвъртия ден от своето погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.

За девойките това е обред за ,,посвещение" в моминството, за ,,замомяване" - така те влизат в групата на момите и са готови да създадат семейство. Тяхната възраст е от 10 до около 16 години. Някога се е смятало, че девойка, която не е лазарувала, не може да се ожени. Обикновено на този ден в миналото момците са искали ръката на своята избраница.

Лазарките, облечени в празнични дрехи и с цветни венци на главите, носят кошнички, окичени със зеленина за събиране на дарове. Те обикалят къщите с песни, пожелавайки здраве, плодородие, щастие, благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството, а от своя страна стопаните ги даряват с орехи, яйца, пари, плодове и дребни подаръци.
Вярвало се е, че обичаят Лазаруване носи стопанско и житейско благоденствие на цялото село. Затова лазарките, макар съвсем млади момичета, се посрещат с особена почит от всички жители. В отделните части на България Лазаруването може да има някои вариации – като изпълнение и като наименование.

Лазаровден или Лазарница е християнски празник, носещ името на Свети Лазар. Така се казва защото името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Лазар е бил приятел на Иисус и когато той умира и е погребан три дни след смъртта си, Бог казва - "Лазаре стани!", и съживява Лазар. Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите, наричани ,,лазарки", се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни народни носии, обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци. В миналото, на Лазаровден, момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.

Цветница

Цветница е най-пъстрият празник през годината и е естествено продължение на Лазаровден. Празнува се неделята преди Великден (Възкресението) - най-големият християнски празник.

Възкресил в събота Лазар, Христос влиза в Йерусалим, възседнал магаре, а хората го посрещат с палмови клонки, които постилат на земята пред краката му и с радостни възгласи ,,Осанна".
На този ден в Българската Православна църква се отслужва молитва и се освещават върбови клонки, които заменят палмовите клонки (оттам идва и другото наименование на Цветница – Връбница). На самия празник след тържествената Литургия, свещениците ги раздават на вярващите. Освещаването се извършва на нощно бдение в събота вечер. Християните ги отнасят в дома си за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от зло и затова се поставя върху домашната икона, а на входната врата се окача върбово венче, които стоят до следващата година.

Народът нарича Цветница още Цветна неделя, Вая, Кукленден.
Момите, лазарували предния ден, се събират на реката (кладенеца или чешмата), като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб, който прилича на човешка фигура (затова и се наричат "кукла") и изпълняват обичая "кумичене". Парчета от хляба и венчетата се нареждат върху дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" – вярва се, че тя ще се омъжи първа и повежда моминското хоро към своята къща. Момите "говеят", т.е. мълчат пред кумицата до Великден, когато отиват с червени яйца в нейния дом.

Въпреки, че е пост, Православната църква позволява на този ден да се поднесе риба на празничната трапеза.

Седмицата, която започва след Цветница, се нарича Страстна седмица (страст е означавало мъка и страдание). Всички дни от нея носят определението "велики". В нея си припомняме последните мигове от земния живот на Исус Христос, неговите страдания и смърт. През Страстната седмица постът е най-строг.

На Цветница имен ден празнуват всички с имена, свързани с цветя, дървета и всякакви други растения.

http://www.pozdravi.net/categories.php?cat_id=4

https://www.ndt1.com/article.php/20120406225103791

[Hatshepsut]

Лазаровден ни припомня един от най-вълнуващите  евангелски сюжети – Възкресението на Лазар от град Витания, който се намира близо до Йерусалим. На този ден всъщност  Исус го извежда от гроба и го връща към живота. След това той живее още 30 години и умира като епископ на град Китион, дн. Ларнака на остров Кипър. На иврит и на гръцки името Лазар означава ,,Бог помага".

Историята на Лазар е история за смъртта и възкресението, подобно на смъртта и Възкресението на Христос. Не е случайно, че Лазаровден се празнува в предпоследната събота  преди Великден.

Традиционно денят се посвещава на възраждащата се природа, на младостта и въобще на всичко, което ще роди плод. Това е празник, посветен на нивите, пасищата и гората. Наситен е с пролетни момински обичаи – лазаруване, кумичене и буенек.
В различните части на България лазаруването протича по различен начин. В ритуала се отбелязва превръщането на младото девойче в мома за женене. Повсеместно е вярването, че девойче, което не е лазарувало, не може да се момее.

Момичетата, които са участвали в този празник, са променяли своя социален статус. Те вече са можели публично да се момеят, да се обличат и да се държат така, че да ги харесат ергените. Едва след изпълняване на ритуалите на лазаруването, момите добивали правото да си имат любим и да се омъжват. Така че донякъде този празник има доста съществено влияние и значение за социалното пространство на общността.

Подготовката за лазаруването започва още от празника на светите Четиридесет мъченици (9 март), когато момичетата се събират в дома на някоя по-възрастна жена, за да учат песните и игрите – ръченици, прави хора, вити хора. В никакъв случай обаче не се играят затворени хора.

От този ден – на св. 40 мъченици до Лазаровден те се разпределят на групи по 6-7 лазарки (или лазарици, както ги наричат на някои места) и  обхождат домовете в предварително определен за тях район от селището, което се празнува. Четири от момичетата пеят, две танцуват и едното девойче събира даровете, давани им от семействата, които са посетили. Обикновено те се даряват с яйца, брашно, орехи, плодове. Много рядко им се дават пари.

Трябва да се отбележи, че по принцип лазарките не посещават домовете, в които скоро е имало покойник, тъй като това се приема за лоша поличба, която може да се стовари върху тях самите.

Интересно изискване има към облеклото на лазаруващите момичета. Те се обличат в празнични дрехи, които представляват най-вече невестински костюми на жени, които наскоро са минали под венчило. Одеждите са богато украсени и гиздави, а главите им са окичени задължително с дъхави венци.

Когато обходят всички къщи с песни и танци, групите се събират на мегдана и правят едно голямо хоро. След като то свърши, лазарките се събират в дома на най-голямото момиче и разпределят това, което са получили при обхождането на хорските къщи. Приема се, че щом в един дом влязат лазарки, те му носят берекет. Лазаруването е и гаранция за плодородието на  нивята.
Така че като цяло това е един много жизнерадостен празник, изпълнен с вълнуващи емоции.

Ритуалите на лазаруването, освен у нас, се наблюдават и в Западните Балкански територии – в Сърбия и Македония, а също и в Северна Гърция. Но лазарки се събират и обикалят най-вече малките села и по-малките общности. В големите градове празникът вече не се празнува по този начин.
Обичаите, свързани с лазаруването, в момента се борят за включването си като едни от най-значимите български образци на нематериалното ни наследство, които да бъдат добавени в списъците на ЮНЕСКО за защита на световното културно наследство. 

Иначе в християнството този празник се чества от ІV век, след като християнството става официална религия. Като народен обред в него се наблюдават и много езически елементи. Това са киченето с цветя, благославянето на дома, подготовката за празника... Все много езически повеи.

Друга особеност е, че лазарките нямат право да повтарят песните, които изпълняват. Във всеки дом, в зависимост от това какъв е социалният статус на семейството, се пее различна песен. Точно тези моменти съдържат в себе си едни по-древни пластове, които са наситени с езическо присъствие.

Що се отнася за трапезата по Лазаровден, за нея няма предвидени ритуални храни, тъй като все още е време на пости. Но продуктите, които лазарките събират при обхождането на домовете, задължително се използват в подготовката за Великден. Яйцата се боядисват, брашното се използва за направата на козунаците, а с плодовете се украсява празничната  трапеза в дните на Възкресение Христово.

Затова и Лазаровден може да се определи като предвестник на Великден. Той ни дава препратка и към следващия след него ден – Цветница. Това става с брането на цветята, виенето на венците, закичването с цветя, които лазарките извършват.

Всички пожелания, които се разменят в този ден, са за здраве и берекет. С тях се свързват и всички други празници, които следват след Лазаровден – до един посветени на възраждането на природата и надеждата за по-добро.

Денят, в който Лазар възкръсва, бележи края на зимната и началото на пролетната празнична обредност, чиято кулминация настъпва на Гергьовден.

http://www.desant.net/show-news/24361/

[Hatshepsut]

Лазаровден

Лазаруване е български обичай, който по традиция се практикува на християнският празник Лазаровден, в събота преди Връбница. Основен обред на празника е лазаруването - обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици. В обреда липсват елементи на тайнственост. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и женитба, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет - шест от тях, две групи по три, наречени "поялици", пеят по домовете, други шест - също "поялици" (пак две групи по три), пеят по пътища, ниви, а две, наречени "шеталици" играят (шетат) една срещу друга, когато пеят песните по къщите за членовете на домакинството. От "поялиците", пеещи по къщите първата се нарича "предница", втората е "средница" (тя събира парите), а крайната - "задница". От "шеталиците" "танчерица" е тази, която води танца на хорото. Останалите моми, придружаващи лазарките, се наричат "другарки". Характерно е обредното облекло на лазарките - невестинско празнично облекло (взето от невести): сая, алена скутачка, невестинско елече, пафти, на главата с бял яшмак (забрадка), а на врата с гердани, пендарки. "Шеталиците" носят кърпи "кланячки", с които невестите се кланят на сватбата. В ръцете си носят цветя - теменужки, здравец, иглика, кукуряк, клонки от плодни дръвчета, преди всичко джанки. Лазарските песни се пеят само на Лазаровден - "греовно е да се пеят и друг ден, че бие град". На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място (на висок баир) и запяват. Преди да се чуе песента им, всеки трябва да е хапнал нещо - "станувайте, да апнете, да ви лазарици на тратат (изпреварят)": "Жива била и здрава била, Бела сабото, щото ни е собрала, е Лазаре, сите дружки заедно!" (с.Леска).

След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали. Най-напред са наредени поялиците, които пеят по пътищата, след тях шеталиците, които играят, след тях поялиците, пеещи по домовете. Минавайки, поялиците пеят песни зя ливадите, нивите, горите, газят през раззеленилите се жита. Преди да влязат в двора пеят песен, след като са вече в двора пеят друга песен. Домакинята ги посреща с решето с пшеница, взема няколко шепи жито и ги хвърля върху лазариците. Те повдигат скутите си, за да съберат повече жито. След това го поставят с дясната ръка в джоба на саята, отнасят го вкъщи и го прибират в хамбара с жито. Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците. Шеталиците играят с кърпите кланячи. Домакинът ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста. В много от къщите канят лазариците най-често с хляб, праз, лук и сол, поставени на маса или трикрак стол в двора. Дават им плодове. В къщите, където има пчели, слагат на месал една паница с мед, друга с вода, в която е сложено яйце. На трапезата се слага и погача. Лазариците играят в кръг, под такта на песента. След това всяка лазарица взима късче от хляба, потапя го в меда и го изяжда, потапя пръстите си в паницата с вода, намокря ги, намокря и устата си, после се избърсват в престилката на домакинята, за да лепнат пчелите, когато се роят, за да останат на куп у дома, а не да бягат по чужди дворове. Напускайки двора те пеят песен. На лазарките се дават пари, които те разделят по между си. Още същата вечер лазарките връщат дрехите на невестите. Интересното за този обичай е т.н. "мятане" на кърпа от лазарките на рамото на стопаните при наричането за здраве и берекет. В кърпата домакините връзват желязна пара, за да е "здрава" годината като желязото и я дават на лазарките. В Северна България и на други места е традиция стопанинът на дома приел лазарките, освен с пари и дребни подаръци, да ги дарява с яйца, които се събират за предстоящия празник Великден. Затова там освен характерното празнично облекло задължителено се носят и малки кошнички за събиране на дарените яйца. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

http://www.facebook.com/media/set/?set=a.564450256918668.1073741835.185781174785580&type=1

[Hatshepsut]

От легендата за Змей Горянин... до Христос

Празникът е познат по нашите земи още като ,,Лазар", ,,Лазарица" или ,,Лазарова събота"

Лазаровден е първият от трите големи празника преди Разпети петък, следван от Цветница и Великден. Неговата дата е подвижна – винаги е в съботата преди Страстната седмица.
Православната църква посвещава този ден на възкръсването на Лазар. Христос го възкресил на четвъртия ден след неговата смърт в знак на благодарност за проявеното гостоприемство.

Според древни писания Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за пръв епископ на гр. Китион на остров Кипър.
Българите наричат празника ,,Лазар", ,,Лазарица" или ,,Лазарова събота". Характерен е с няколко интересни и старинни по своя произход и съдържание момински обичаи – лазаруване, боенек и кумичане.
Лазаруването се извършва в цяла България. В някои места се провежда в две последователни съботи. През първата лазаруват малките момиченца, а през втората – моми за женене.

Известни са като ,,Малък" и ,,Голям Лазар". Подготовката за празника започва след Тодоровден. Девойките се събират и разучават тематични песни. Рано сутринта на Лазаровден облечени в нови и чисти носии, закичени с цветя, момичетата тръгват на групи из селото.
Обикалят от къща на къща като изпълняват обредни песни и танци. Пее се за стопанина, за стопанката, за младата булка, за най-възрастната жена в къщата. Лазарките изпълняват ритуален танц, наричан ,,буенец". Докато танцуват, те размахват пред себе си големи бели лазарски кърпи.

Домакинята ги подканва да подскачат високо и да потропват силно с крака, за да растат високо посевите и да се плоди добитъкът. Накрая девойките получават яйца, които се събират в кошнички.
В Източните Родопи лазаруването се извършва със специално изработена кукла. Преди празника девойките се събират в дома на сираче и сами приготвят от кросно на стан или от въртока на чекрък кукла с името Лазар.

Въпреки че името е мъжко, кросното се облича в женски невестински дрехи – бяла риза, сукман, престилка, пояс. Куклата се забражда с червено було и се закичва с цветя и венци.
Детето сираче повежда лазарската група из селото, носейки Лазар в ръце. След като обиколят къщите, момите развалят куклата край реката, измиват кросното и се поливат взаимно, за да е дъждовна и плодовита годината.

В Източна България в групата на лазарките присъства ,,боенек" и ,,лазарова булка". За боенек се избира пъргава и несрамежлива девойка, която се облича в мъжки дрехи. Тя изпълнява ролята на младоженец - ,,зет". На главата си има мъжки калпак, а в ръката си държи брадва или тояга.

За лазаровата булка обикновено се избира по-малко момиче с живи родители. Главата му се покрива с було – бяла или червена кърпа. Така лазарките обхождат селото, като не влизат само там, където е починал човек и от смъртта му не е изминала пълна година.
Лазарските песни се изпълняват единствено в този ден от годината. Обичаят завършва на другата сутрин с ,,кумичене" - девойките пускат венчетата си по реката. Тази, чиято китка пристигне първа – се обявява за кумица и останалите й отдават почит през цялата година.
Съществува народно поверие, според което девойка, която е лазарувала не може да бъде похитена от змей. Легендата за Змейовата невеста е била широко разпространена в Източна Тракия. Тя разказва за девойка, която отивала с родителите си на събор в съседното село, но по пътя дотам ожадняла и спряла да пие вода на един кладенец, въпреки предупреждението на баща й, че мястото било ,,лошаво".

Тогава дошъл един змей и й предложил да му пристане, като й обещал несметни богатства. Девойката се изплашила и настигнала майка си и тейко си, без да им разкаже и думичка за това, което се е случило. След като съборът се пръснал, тя се поблазнила и пристанала на змея.

След време обаче й домъчняло за близките й и го помолил да я пусне, за да ги види. Пуснал я той на същото място и по същото време от годината, но докато живеела с него, на змейовата невеста й била пораснала опашка. Чувайки песните на момите, тя с ужас започнала да се опитва да се отърве от нея, но без успех. От ужас, че дружките й ще я заварят така, по устните й се появила кървава пяна и сърцето й се пръснало от страх. Погребали я до кладенеца и всяка година на същото място играели хоро в нейна памет, но несключено. Танцът нарекли ,,буенец", а девойките, които го изпълняват - ,,лазарки".

http://www.desant.net/show-news/29947/

[Hatshepsut]

Лазарките, кумиченето и змеят

Ако отворите коя да е статия за Лазаруване в интернет, ще забележите, че сред всички описания на празника, авторите никога не забравят да споменат едно нещо - "мома, която не е лазарувала, не може да се задоми". Разбира се, това вярване е разпространено повсеместно в страната, тъй като в своята същност лазаруването е именно ритуал на прехода за младите момичета. След него те вече преминават в нова социално-възрастова група и получават правото да се омъжват. Но има и още едно общобългарско поверие, свързано с празника и то е, че:

девойка, която е кумичила, не може да бъде похитена и залюбена от змей

Въпреки широката популярност на лазарките, рядко става въпрос за т.нар. кумичене, което е неразделна част от самото лазаруване. Този обред се извършва, за да се избере сред момичетата най-личната мома, наричана кумица. На места това се прави преди или точно на Лазаровден, като кумицата става водачка на групата от лазарки по време на тяхната обиколка на домовете в селото. Но в повечето случаи кумицата се избира на Цветница и в нейната къща лазарките се гощават с хранителните продукти, които са събрали предния ден. Интересен е начинът, по който се избира кумицата. Момичетата се събират и хвърлят венците си в реката, а на места - бухалките за пране или други предмети натоварени с определен символизъм, като изричат определени заклинателни думи.

"Върви бързо водица, избери ни кумица!"

Вярва се, че кумица става тази мома, чийто венец изплува по-напред. В следващите дни всички лазарки се държат почтително с кумицата. Те говеят пред нея до Великден, когато й поднасят специфични обредни хлябове с антропоморфна форма, наречени кукли. Също така се счита, че кумицата първа ще се омъжи през идната година.

Обредни хлябове "кукли", които
се поднасят от лазарките на кумицата

Изследователите откриват мотива за змея или змията и в един от основните елементи на лазаруването, а именно в специфичното несключено хоро, което лазарките играят и което се нарича буенек или боенец. Самото хоро е бавно, изпълнява се с пристъпване и се вие подобно на змия.

Лазарското хоро "буенек"

За съжаление "народните танци", които е най-вероятно да видите като "лазарско хоро" са съвременна трактовка, каквато всъщност е и по-голямата част от това, което ни се представя за "автентична фолклорна музика и танци". Ето защо на края на статията ще откриете и видео запис на въпросния танц в неговия (действително) автентичен вид.

Друг интересен мотив, който препраща към връзката на лазарките със змея е един лазарски накит, който е характерен за един определен регион или дори за едно определено село. Става въпрос за с. Козичино, което в литературата е по-вероятно да откриете с названието Еркеч. Там в костюма на момите ще видите характерния наниз от пендари, разположен на гърдите, който наподобява змийски, респ. змейски люспи.

Лазарки от с. Козичино

Ще завърша с обяснението за тази повтаряемост на "змейския мотив", което е поместено в съставения от Анани Стойнев речник на българската митология (виж Източници), тъй като считам, че е достатъчно изчерпателно:

"Мотивът за змея присъства устойчиво в целокупната великденска обредност, вкл. и в песенния български фолклор. В науката с основание се смята, че разгръщането на този мотив е характерно за периода на хаоса - преход към пролетта, когато митичният змей - посредник между земните и небесните стихии, между водата и огъня, властва над хората и заобикалящия ги свят. Като се приеме, че в моминските пролетни обичаи се съдържат следи от архаичния институт на преминаване в друга социално-възрастова група с право на встъпване в брак, може да се смята, че митичният образ на змея се явява като тотем, с помощта на който посветителният обред протича по древната схема: смърт и ново раждане. В този смисъл хвърлянето в реката на върбовите венци и обредните хлябове с човешко изображение - обобщен символ на змея, хтоничен властелин, представя кумиченето като своеобразна победа над него, следвана от сполучливо навлизане на момите в новия им социален статус. Това съвпада с края на преходния великденски период и възстановяването на нарушения космически ред."

Lazarov den

https://occultroom.blogspot.bg/2014/04/blog-post.html

[sekirata]

ЦВЕТНИЦА - ПЪСТЪР И ОБИЧАН БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИК И ПРОЛЕТЕН ОБИЧАЙ!

В гама от цветя днес грея,

искам,искам да се смея,

че животът е един,

розов не е,нито син!

Тук на горната Земя,

да пея искам, да творя,

по човешки да живея,

да ухая, не съм фея.

Жена искам да остана

цветна,в краски,добра,пряма,

със цветята да танцувам

и на воля да лудувам,

по поля,гори да тичам.

Цветя, колко ви обичам!

На венец цветя днес вия

и не мога аз да крия

цветето в душата моя,

откъсни го ако можеш,в тоя

цветен и усмихнат ден,

прегърни цветето, мен!

Ще ти подаря усмивка-

цветна,топла,слънчева

и ще ти покажа път

цял осеян със цветя!

Ще ти подаря и любовта!

Ще се обичаме деня,нощта!

Обичай ме и ти! Сега.

И нека лястовица бяла

животът ни да посети,

по пътя цветен зряла,цяла

ще следвам своите мечти.



Радост,сладост от живота пожелавам,

със цветя и плодове дарявам,

вас, приятели добри,

вярна, истинска оставам!

Живейте цветно! Светли дни!



Душата ми е тъй богата !

Поздравявам ви днес всички,

мъже красиви и женички,

момчета и моми щастливи,

поетеси не злобливи,

хора истински призвани,

добри човеци, здрави, прями...

Мили, хора! Със цветя

празника днес честитя !

Искам да сме все така

весели, добри, красиви

и любими, не злобливи !

Накичете се сега,

с клонки върбови, цветя,

и пред Бога се молете,

свещ църковна запалете

за добро, мир, красота

в нашата мила страна

и за здраве, и любов,

щастие, и устрем нов !

Българското ще пребъде !

България ще я бъде !



Минзухар стихът ми срича,

казва ми, че ме обича,

теменуга лилавее,

като мен и тя копнее...

Карамфил ми се усмихва,

пеперуда кръжи, литва.

Детелината красива

четирилистна,горделива

кима ми и зеленее,

кукурякът с нея пее.

Цвят бадемов, виолетка,

великденче, жасмин, зюмбюл,

лилия царствена -кокетка,

люляк бял и нарцис мил.

Роза бяла и червена,

амарилис, хризантема,

мимоза, момина сълза,

кокиче, клонка върба,

ирис, маргаритка бяла

и магнолия закопняла,

ходжово лале, иглика,

крем, циклама, трепетлика,

далия и анемония,

еделвайс, лале, бегония.

Всичките цветя красиви,

на мен, на вас, на Бога мили,

прегръщам в този цветен ден .

Пейте с мен!



Цветница е, цвете кича

от върбово клонче, тича

моме по ливада,

искам да съм вечно млада!

Името ми не е цветно,

не обличам се кокетно,

но на Цветница цъфтя,

закичена в коси с цветя!

Не съм цветарката Анюта,

не съм и Баба Марта люта,

Анита съм, макар секира

романтика от мен извира

в стиховете ми чудесни

мои разкази и песни!



С усмивка ме прегръща трепетлика,

нарцис нежно ме целува,

герберът ме мами, вика,

а тинтявата мъдрува

как приятелка да стане

на цветарката Анита

и как вярна да остане

на минзухаря, как да пита

кукурякът що жълтее

и бледнее, и немее?!

Маргаритка ми намига,

люлякът се перчи, стига

с клонките си липов цвят

и потъвам в цветен свят

с теменужен аромат!

Еделвайсът ми е брат,

а пък розата сестра,

ирисът по малък брат,

братовчедка ружата.

Приятелче ми е зюмбюла,

а божура,трендафила,гюла

с тях мечтая до захлас,

за градина цветна, в нас

всичките цветя да имам,

от Андите и азорела да заимам!




ТИ ЦВЕТЕ СИ, НО ЩО БОДЕШ?

Ти цвете си, но що бодеш?

Не си ти роза, таралеж

ли си или бодил?

Защо от мене си се скрил?

Заболя ме ще призная,

но аз няма да се мая.

Щом решил си да бодеш

и не можеш да се спреш,

с ръкавици ще те пипам,

няма вече аз да хлипам,

а със устни нежни, мили

ще целувам други ..."сливи" .

sekirata Chestita da e cvetnica

sekirata Cvetno mi e

sekirata Cveten den

sekirata S cveteto v men



Цвeтницa e пъcтъp, тaчeн и oбичaн oт бългapитe oбичaй. Toй ce пpaзнyвa oт мнoзинa нoceщи имeнaтa нa цвeтя и винaги нocи paдocт нa млaди и cтapи, oтивaщи pитyaлнo дo близĸият им xpaм и нoceщи вeнeц oт въpбoвa ĸлoнĸa зa здpaвe. Цвeтницa винaги e в нeдeлeн дeн, нaй-блaгия дeн oт ceдмицaтa. Toвa e дeнят нa ceмeйcтвoтo, нa Бoгa и нa вяpaтa. Tя винaги нacтъпвa cлeд дpyг тpaдициoнeн бългapcĸи oбичaй – Лaзapoвдeн. Kaтo, чe ли c нacтъпвaнeтo нa Цвeтницa, нacтъпвa и пpoлeттa, вpeмeтo ce зaтoпля, пъпĸитe нa дъpвeтa paзцъфвaт и пpиpoдaтa ce cъбyждa зa нoв живoт, cлeд дългия зимeн cън.

  Cпopeд цъpĸoвния ĸaлeндap тoзи cвeтъл пpaзниĸ винaги e eднa ceдмицa пpeди Beлиĸдeн. Heзaвиcимo oт дaтaтa нa Poждecтвo Xpиcтoвo и мecтeнeтo й вcяĸa гoдинa, цвeтния пpaзниĸ e винaги пpeднaтa нeдeля. Tyĸ пpaвocлaвния cвят e oбeдинeн, зaщoтo и изтoчнo пpaвocлaвни, и зaпaднo пpaвocлaвни, ĸaĸтo и пpoтecтaнти пpaзнyвaт пpaзниĸa. Moжe oщe дa гo cpeщнeтe пoд имeнaтa Kyĸлeн дeн, Bpъбницa или Цвeтнa нeдeля.


Иcтopиятa зa Цвeтницa, ĸaтo oбичaй

  Иcтopиятa нa тoзи oбичaй или пpaзниĸ пo cĸopo ce ĸopeни oщe в Xpиcтoвo вpeмe. Tя e диpeĸтнo cвъpзaнa c иcтopиятa oт Библиятa, в ĸoятo  Ииcyc Xpиcтoc влизa пpeз пopтитe нa Йepycaлим, тoчнo в днитe пpeди гoлeмият пpaзниĸ Πacxa. Имeннo тoгaвa xopaтa ca xвъpляли в ĸpaĸaтa нa млaдeнeцa cпacитeл пaлмoви ĸлoнĸи и цвeтя. Paзбиpa ce, днec тpaдициятa ce e пpoмeнилa лeĸo и нaмecтo ĸлoнĸи oт пaлмa ce изпoлзвaт въpбoви тaĸивa, нo цвeтятa ca ce зaпaзили, ĸaтo cимвoл нa пpaзниĸa. Te ca извop нa вяpa, нa пpepaждaнe, нa нaдeждa и cпaceниe. Bъpбoвитe ĸлoнĸи зa пpaзниĸa ca нaбpaни пo тpaдиция тoчнo нa Лaзapoвдeн, зa дa бъдaт зaнeceни в xpaмa и ocвeтeни cъc cвeщeнa вoдa.

  Πoвepиятa пo нaшитe зeми глacят, чe зaвитoтo нa вeнeц въpбoвo ĸлoнчe, ce пocтaвя нa вxoднaтa вpaтa нa дoмa, зa дa гo пaзи oт злитe cили и зли oчи. Πo тaзи cъщaтa тpaдиция и вeнчeтaтa oт въpбoви ĸлoнĸи ce пocтaвят нa дeтcĸитe глaвичĸи, зa дa ca здpaви дeцaтa. Oбиĸнoвeнo вceĸи вяpвaщ нocи в цъpĸвaтa цвeтя и ги пocтaвя нa иĸoнaтa нa cвeтa Бoгopoдицa и млaдeнeцa. Πocлe cи взимa ocвeтeнa въpбoвa ĸлoнĸa и цвeтe, и бивa блaгocлoвeн oт cлyжитeля в xpaмa. Oтивaйĸи cи вĸъщи, пocтaвя ocвeтeнитe цвeтя нa иĸoнaтa нa Бoгopoдицa, a въpбoвия вeнeц нa вxoднaтa cи вpaтa.



Цвeтницa и oбичaят ,,Kyмичeнe"

  Toзи oбичaн бългapcĸи пpaзниĸ и oбичaй ce cвъpзвa c oбичaя ĸyмичeнe, ĸoйтo дoняĸъдe e пpяĸo cвъpзaн и c Лaзapoвдeн. Имeннo нa Цвeтницa лaзapĸитe пycĸaт cвoитe вeнци oт въpбoви ĸлoнĸи, дa плyвaт пo тeчeниeтo нa peĸaтa.    Beнeцa нa лaзapĸaтa, ĸoйтo излeзe нaй-oтпpeд пpeд дpyгитe, дaвa пpaвoтo нa пpитeжaтeлĸaтa cи дa бъдe нapeчeнa ,,ĸyмицa". Tя бивa пoчитaнa и yвaжaвaнa oт дpyгитe лaзapĸи, ĸaтo тe тъpcят мъдpитe и cъвeти пpeз гoдинaтa.    Зaдължeниe нa ,,ĸyмицaтa" e дa нaпpaви пpaзничнa вeчepя зa ocтaнaлитe cи дpyжĸи в дoмa cи. Toзи oбичaй ce пpaĸтиĸyвa и дo днec пo няĸoи бългapcĸи ceлa, нo ĸaтo цялo тpaдициятa мy e лeĸo пoзaбpaвeнa зa cъжaлeниe.

  Цвeтницa e пpaзниĸ нa цвeтятa, нa бoжиятa любoв и e oбвитa в cимвoлиĸaтa нa вeчнaтa и нeпpeĸъcнaтa пpoлeт в Paйcĸaтa гpaдинa. Bcичĸи нoceщи имeнa нe caмo нa цвeтя, нo и нa paзнooбpaзни pacтeния пpaзнyвaт нa пpaзниĸa. Πoвepиятa coчaт, чe вceĸи чoвeĸ нoceщ имe нa цвeтe или pacтeниe, нocи и чacтицa oт нeгo в xapaĸтepa cи. Taĸa, чe внимaвaйтe, пoняĸoгa xopaтa c имeнa нa цвeтя ca oпacни.

поезия,клипове А.Х.Т sekirata cekupama

[Hatshepsut]

Лазаровден

В предпоследната събота преди Великден традиционно отбелязваме Лазаровден. Празникът е свързан с възкресението на св. Лазар, което е едно от най-големите и последни чудеса, извършени от Иисус Христос. Според народните вярвания на този ден се празнува в чест на пасищата и горите, тъй като се смята, че св. Лазар е техен повелител и със своята балтия разчиства тревите, за да могат хората да обработват своите ниви.
На този ден се провежда също обичаят лазаруване. В него участват лазарките, млади момичета и девойки, които пременени в носии, обикалят и изпълняват своите традиционни празнични песни. Тези песни са изключително разнообразни според различните райони на България и са посветени на всеки отделен член от домакинството и човек в селото (учител, свещеник, овчар и др.). В замяна домакините награждават лазарките с бели яйца, които две от тях събират в своите кошнички.
Всяко момиче може да бъде лазарка само веднъж, тъй като се вярва, че след това ,,подевката" вече става ,,съвършена мома", но ако една девойка не е лазарувала, впоследствие тя не може да се омъжи.
Една лазарска народна песен, публикувана в сп. ,,Младежки червенъ кръстъ", година III, 1925, кн. 5/6, с. 82.

[Hatshepsut]

Лазаровден

[Hatshepsut]

Изгубената България: Колко шума по гората, толко здраве на таз къща!

Лазаровден е! В календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим.

Според българската народна традиция Лазаровден, или Лазарица, Лазарова събота, е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене. На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година.

За народните обичаи на Лазаровден в първите десетилетия на миналия век разказват видният етнограф и фолклорист Христо Вакарелски и Райна Костенцева - автор на книгата "Моят роден град София".

Лазарки - градски момичета, облечени в носии за лазаруване, 20-те години на ХХ век

Дългите седемседмични Велики пости, падащи се обикновено през ранната, а често закачащи и от по-напредналата пролет, са забележителни не само със строгия пост, но и с възбрана на главните забави и веселия на народа. Така, през тях е забранено да се играят хора́, да се пеят песни, да свирят свирки, гайди, да стават веселби. За тържества като сватби, годежи и други подобни и дума не може да става. В празници момите и момците се събират по хорищата и прекарват времето си в разговори и други по-тихи развлечения - игри като "пръстен", "пчели", "кюпове". Но младите сърца не могат да останат безчувствени към все повече развиващата се и от ден на ден все по-хубава природа. Най-напред, те не могат да останат затворени вкъщи. Излизат на хорището, но разбира се, и там не могат току тъй да стоят със скръстени ръце, затова устройват уж по-тихи забави. Но при всичката пролетна обстановка съвсем мълчешком не може да се играе, когато са тъй много на едно място. По една необходимост се появява в тия игри песента, защото тя изразява най-добре - след хорото и скачането - един кипящ, събуждащ се живот. Пеенето, като потребност на човешката душа, се оказва по-могъщо от наложените възбрани и се налага.

Лазарки

През Велики пости хоро не се играе, но в известни дни се играе като "обичайно" хоро. Дните през тези пости на които се пеят песни, па и хоро се играе, са Лазаровден, Връбница, понякога Св. 40 мъченици, па и някои неделни дни. Оттам обичаите носят названия "връбница", "лазаруване", и песните - "лазарски песни".

Лазарки - млади момичета в носии за лазаруване на Лазаровден в София, 30-те години на ХХ век

Лазаруването е познато и запазено до днес по целия български край. Обикновено става в събота на Лазаровден и на Връбница, или пък и през двата дена. В много отношения то прилича на коледуването, като например по това, че по някои места две седмици по-рано се събират момичетата и разучават съответните песни и че тези песни също така са предназначени за хора от различни възрасти и положения, и за мъже и за жени. И трета една прилика е тази, че момичетата ходят на дружини и получават от къщите подаръци. Но разликите все пак са много по-големи.

Малки лазарки в София, 30-те години на ХХ век

Интересно е, че, докато коледуванията се извършват най-вече или само от момчета, лазаруванията стават само с момичета; и тук те не само учат потребните песни, но се упражняват да играят и "да шетат", т.е. да умеят да си движат по-красиво ръцете при играта. Като коледарите и лазарките (така се наричат момите, които ходят този ден по село с песни) се разделят на "чети" или "клонове". Всеки "клон" си избира водачка, която някъде се нарича "кумица" или "кумача". Интересен е начинът, по който избират кумицата - чрез жребий: всяка мома слага свой залък хляб върху една бухалка. Тази бухалка спускат внимателно в реката, тъй щото залците да не се отметнат. Бухалката със залците отплува по течението и те следят докато се преобърне. И на която мома залъкът изпревари другите и отплува най-далече тя бива избраницата. Една от "клона" носи кошница, в която по къщите слагат яйца. В ръцете си игрохорките, като играят, държат по една бяла или червена кърпа, прегъната по диагонал на две, и като спрат, една от тях мята кърпичката на рамото на този, комуто са пяли, или на домакина, и той връзва в нея пари.

След като изходят селото, лазарките се прибират у "кумицата", разделят си яйцата и парите и се разотиват по домовете си.

Лазарските песни са твърде разнообразни по характер и по форма. Най-чести са късички любовни мотиви. Твърде интересни и характерни за лазаруванията са и песни с истинско пролетно съдържание, или пък за самата пролет, за буйния и всеобщ живот в нея. Всичкият шум, всичкото движение, цялата тържественост на пукналата се пролет са необикновено майсторски предадени.

Лазарки на село, 30-те години на ХХ век

Прави впечатление, че любовните песни надделяват, а от религиозните няма така постоянни мотиви по-специално "лазарски", както е при коледарските.

Характерно за тия песни е най-вече припяването "Ой, Лазаре" или само "Лазаре" в края или посредата на стиховете. В края на песните пак често се явяват стихове с благословии:

"Колко шума по гората, толко здраве на таз къща!"

По такъв начин и с още няколко сравнения с коледните обичаи, лазаруванията се явяват като типични, чисто пролетни празници и обреди, при които онова, което е отгатвано в началото на годината, сега по-непосредствено се символизира, изразява се живо с игри и съответни в болшинството си любовни песни. В това отношение лазаруванията се явяват като разновидност от обредната игра през Великите пости "буенец", както и на "кумиченето" и "ладуването". Последните се играят и при други празници, особено на Гергьовден и Еньовден.

Христо Вакарелски, 1928 г.


В спомените си за празника Лазаровден и как се е отбелязвал той в София, Райна Костенцева споделя:

"Предвеликденската неделя се наричаше Лазаров ден, или просто - Лазарица. Отпразнуването на този ден беше свързано със старинни обичаи. Тогава в града идваха много селски девойки да пазаруват. В древността този ден е съвпадал с честването на настъпващата пролет. Неделният ден преди Великден е стар празник и на цветята, поради което се наричаше Цветница - като символ на разцъфтяващата и раззеленяващата се природа. Но тъй като първи се раззеленяваха върбите, Лазаровден се наричаше още и Връбница. Всички, които носеха името на някое цвете, празнуваха имения си ден именно на Цветница.

Лазарки по време на танц, Кърджали, 40-те години на ХХ век

Цялата седмица се честваше и чрез игрите на лазарките. С тия свои игри и песни те славеха Лазар, когото Христос бил възкресил от гроба, затова денят се наричаше още Възкресение на Лазар. За да печелят пари, циганките също почнаха да лазаруват и да играят ориенталски танци.

Малки танцуващи лазарки

По-възрастните моми лазарки украсяваха главите си с изкуствени цветя, а също и с теменужки, които през този сезон започваха да цъфтят. На челата си носеха бели венчета от мъниста или сърмени прочелници, нашити с ластунки и разноцветни мъниста. Иззад ушите, към гърдите надолу окачваха нанизи от ситно зашити малки парички и от изкусно нанизани на китчици бели мъниста, а на върха на главата си прикрепваха буйно снопче коило с боднато в средата му пауново перо. От коилото надолу по гърба се разстилаше богато украсен косичник, плитки, накитени със сребърни пари, разноцветни книжни цветя и обагрени пухкави перца. Сребърните лазарски накити, наречени "цали", се предаваха от майка на дъщеря и се носеха само на Лазаровден. С танците, придружени с пеене, се пожелаваше щастие и плодородие.

Ето една от песните на малките лазарки, които пееха в деня на Лазар тук, в града:

"Разтвори се гора, вода -
да преминат малки моми,
да потрошат криви пера,
криви пера паунови,
на три места прековани,
на четири позлатени."

Натъкмени и пременени, големите селски лазарки се явяваха и на събора на така наречената Разтурна неделя - Томина неделя (първата неделя след Великден), който ставаше в махала Банишора - там, където се намираше "Майчин дом". С него на Томина неделя се приключваха великденските събори."

https://impressio.dir.bg/izgubenata-balgariya/izgubenata-balgariya-kolko-shuma-po-gorata-tolko-zdrave-na-taz-kashta

[Hatshepsut]

Лазаруване в с. Козичино (Еркеч), Поморийско, 40-те години на ХХ век