Българското население въ Косово

[Hatshepsut]

19 февруари 2008 | 15:09 | Държавна агенция за българите в чужбина


Българското население в Косово /Справка на Държавната агенция за българите в чужбина/

В признатите днес граници на Косово, заселване на древни българи и на славяни от българската група има още от VІ-VІІ в. Областта е влизала в границите на Първото и Второто дунавско българско царство и на сръбската средновековна държава. След Косовската битка през 1389 г. османската войска побеждава сърбите, бошнаците и българите християни. Косово става провинция на Османската империя до Балканската война 1912 г. През този период в областта започва процес на промяна сред населението: сърби и българи християни започват да се изселват и на тяхно място започва идва албанско население. Повече от пет века Косово е под властта на Османската империя и сред населението е извършена сравнително широка ислямизация. Поради тази причина горанците и жупците не вземат участие в българското Възраждане. В годините на Балканските войни 1912-1913 г. населението на Гора и Жупа вече е изцяло мюсюлманско по вероизповедание.

В годините на Първата световна война, българската войска, заедно с австро-унгарски и германски войски, разбива сръбската армия, една част е пленена, а друга отстъпва през Албания. През периода 1915-1918 г. има активни контакти на горанците и жупците с българските власти. Значително число жупци служат в българската войска.
През 1915 г. българската войска с Косовската операция разбива сръбската армия в Косово и заварва значителни групи български говорещо население като християните са възприели сръбско етническо съзнание, а мюсюлманите местни регионални названия. Българската администрация е в контакт с горанците и жупците до есента на 1918 г. През 1944 г., с поредната Косовска операция българската войска се появява в Косово за да изгони войниците на хитлерова Германия, но след сраженията веднага напуща освободената област. В годините на Втората световна война, макар по-слаби, отново има контакти на горанците и жупците с българската администрация в Качаник и Тетово.
След разпадането на Югославия и събитията в Косово, контактите на горанците и жупците с българите и България са подновени.

Гора и Средска жупа
В южната част на Косово има два района: Гора и Средска Жупа, в които населението говори български език. Това население е ислямизирано като процесът започва още през ХV, но най-силен е през ХVІІІ и ХІХ век. Мюсюлманското вероизповедание е причина, при очертаване на държавно-политическите граници, това население да остава извън зони на България, а по-късно извън Република Македония. В края на ХІХ в. Васил Кънчов съобщава за 40 горански села, в които се говори български език. В годините на Първата световна война Гора и Жупа влизат в българска окупационна зона, като през 1916 г. е прокарана линия, с която цялата Гора и част от Жупа остават в окупационната зона на Австро-Унгария. Редица български учени историци, географи, езиковеди: Йордан Иванов, Михаил Арнаудов, Стефан Младенов, Анастас Иширков, Любомир Милетич, Димитър Гаджанов посещават този район. Всички те пишат за ,,задшарската българска покрайнина", в която населението на повече от 40 села говори на чист български език. За българския език на гораните пишат и чужди учени като французина Пукевил, германеца Густав Вайганд, руснака А. М. Селищев и много други. Сръбските учени също признават ,,български елементи" в езика на гораните, но обясняват явлението с гурбетчийството на мъжете в България.
След Първата световна война контактите на гораните и жупците с България са затруднени, а след Втората световна война прекъснати и у нас тези хора са забравени. Според официалната сръбска теза гораните и жупците са ,,югославяни", ,,ислямизирани сърби", а според официални източници на Република Македония, горанците са ,,ислямизирани македонци". Самите горанци и жупци не стават ,,югославяни", ,,сърби" или ,,македонци", а се съхраняват като ,,горанци" и ,,жупци". Те казват, че говорят ,,нашенски йезик" и че най-добре се разбират с българите. Безспорно български черти има и техния фолклор.

В Косовска Гора през 1991 г. са живели 17 хиляди души (в цяло Косово повече от 20 хиляди, а в цяла Югославия към 30 хиляди), през 2002 г. те са около 12 хиляди, а напоследък се говори за 4-5000 души. Територията на тази част от Гора е планинска, над 1000 метра над морското равнище. Заобиколена е от високи планини: Шар планина, Враца планина, Кораб планина, Коритник планина. Косовска Гора обхваща 400 кв. км.територия. Селата на горанците в Косово, които говорят ,,нашенски йезик" са 19: Драгаш (общински център, в който живеят и албанци), Горно и Долно Рапче, Горни и Долни Кърстец, Орчуша, Любовище, Кокаляне, Вранище, Крушево, Зли поток, Радеша, Лештане, Млике, Диканце, Бока, Глобочица, Брод, Рестелица. В границите на Р Македония има две горански села - Йеловяне и Урвич.
След Балканските войни 1912-1913 г., след Първата и Втората световни войни сред горанците има поредица от изселнически вълни към Турция, Македония, България, Сърбия. Поради високата раждаемост след едно две десетилетия демографския потенциал се възстановява. Но през последните години гурбетчийството прераства в масова емиграция и Гора може да остане без своето коренно население.

В Средска Жупа през 1991 г. живеят 11, 500 жители (в цяло Косово 15 хиляди, а в цяла Югославия повече от 20 хиляди), като християните са 604 души. Според данни на УНМИК от 2002 г. в Жупа живеят 12 231 жители, като християните са останали едва 212 души. Територията на Средска Жупа е около 100 кв. км. (няма точна цифра защото административно-териториално тя е част от Призренската община) планинска долина по горното течение на река Бистрица, заобиколена от Шар планина, Ошляк и планинския рид Превалац. Влиза се единствено през ждрелото на р. Бистрица. Селата в долината са 13 на брой: от тях с православно християнско, смятащо се за сръбско население, са само две - Живиняне (в момента е запустяло) и Средска със 66 жители. Смесени са Горно село, Драйчичи, Локвица, Мушниково и Планяне, но християни са само 146 души от общо 2984 жители.Чисто мюсюлмански са Горно и Долно Любине, Манастирица, Небрегошче, Речане и Струже, като последното е единственото албанско село в долината с 293 жители. Извън затворената долина, в Призренската община има още пет мюсюлмански жупски села. Населението в долината се увеличава единствено в жупските села поради много високата раждаемост и през последните години има работа за строителите. В Косово се строи много, частни жилища, магазини, офиси, хотели.

Социална структура и организации на общността
До ХІХ в. основен поминък на гораните е овцевъдството като летните пасища са по Шар планина, а зимните в долината на река Вардар. През ХІХ в. постепенно овцевъдството минава на втори план, а основно занятие става сладкарството. До Втората световна война гораните вече са най-добрите сладкари по Балканския полуостров. Всъщност известните до 9 септември 1944 г. в България бозаджии и халваджии ,,арнаути", ,,албанци" 95% са горанци. Понеже казват, че са от Арнаутлука, Албания, в България ги наричат арнаути и албанци.
Сред горанците има и доста образовани хора, които излизат от традиционния поминък сладкарството и също увеличават емиграцията. Хората в трудоспособна възраст отиват при свои роднини в Македония, Сърбия, Хърватия, Словения, Австрия, Италия, Турция, САЩ.
По време на гражданската война в Косово горанците не взеха страна и в техните селища нямаше военни действия. След тази война те за пръв път получават възможност да се самоопределят и търсят идентичност извън регионалното название ,,горанци". При процеса на самоопределение те продължават да се наричат горанци, но отделни по-образовани хора се осмеляват да заявят българския си произход, защото сред тях битува предание, че някога са дошли от България, но все още има и силно сръбско влияние, прокарва се турско влияние, Република Македония също се стреми да прокара свое влияние.
До края на ХVІІІ в. основен поминък на жупците е овцевъдството, но през ХІХ в. на първо място излиза професията на строителите – зидари, мазачи, каменоделци, която се упражнява извън долината, в Косово, Македония и Сърбия. До Втората световна война строителите от Жупа са достигали България, Румъния, Сърбия и Гърция, а след 1945 г. те строят в цяла Югославия, Средна и Западна Европа. Жупците също едва през последните години получават възможност да се самоопределят. След като са били ,,сърби мюсюлмани", ,,ислямска нация", сега им се внушава че са ,,бошняци". Сред жупците също има сръбско и турско влияние, а през последните години се засилва интересът към България и се заявява български етнически произход.

Организационни структури
В Гора през последните години има засилена политическа активност. Създадена е политическа партия ,,Гражданска инициатива Гора" с председател Рустем Ибиши, която има двама депутата в парламента на Косово. Доста привърженици има Демократичната партия ,,Вакат" с председател Садик Идризи, в която има мюсюлманско и турско влияние. Тя има трима депутати в парламента и министър на здравеопазването във временното правителство. В процес на регистрация е Културно-просветен център ,,Враца" с председател Садат Сейрани. Културно-просветно-образователно дружество ,,Младежки съюз Гора", с председател Авния Бахтияри, регистрирано на 14 декември 2005 г., се пререгистрира на 27 март 2006 г. с наименование – Културно-просветно-образователно дружество Български младежки съюз Гора и внесе някои промени в Устава за подчертаване на българския етнически произход. Седалището на съюза е в гр. Призрен, за да работи сред горанците и жупците. Напоследък в Гора се засилва пропагандата от Р Македония. На 14 януари 2006 г. бе организирана Международна конференция в Скопие, с цел да се внушава на горанците и на международната общност, че горанците са ,,ислямизирани македонци". Засега в самата Гора тази пропаганда няма постигнати успехи. От 2000 г. в Скопие е регистрирано Горанско дружество с председател Шабан Себатоски, но дори мнозинството от неговите членове не са убедени, че са ,,ислямизирани македонци".
В Жупа политическата активност е по-малка от тази в Гора. Има членове на
,,Демократическата партия ,,Вакат". На 27 май 2004 г. получи съдебна регистрация Културно-просветно дружество на българите в Жупа ,,Български мохамедани" с председател Фикрет Карадолами. Централата на дружеството е в село Долно Любине. Влияние има и в с. Горно Любине. Двете села имат 4600 жители, тоест половината от населението на долината. Целите на дружеството са: ,,да обедини българите в Косово с цел да поддържат, развиват и представят културата и традициите на българската общност в Косово; да работи за задълбочаване на връзките за интелектуално обединение на българите на Балканите; да поддържа и окуражава литературното творчество; да запознава членовете и техните фамилии с древната българска история и култура".
С помощта на радио ,,Дойче веле" е създадено местно радио ,,Астра", което излъчва програма сутрин от 8,00 ч. до полунощ. По него е стартирано предаване ,,Добър ден Жупо", тематиката на което е ориентирана към фолклора и живота на жупците, като се отдава приоритет на теми свързани с България и българската култура. Това предаване е дело преди всичко на учениците от горните класове на 9-т класното училище в Горно Любине. През 2005 г. дружеството ,,Български мохамедани" отбеляза националния празник на България, Трети март. Тази година на 1 март по радио ,,Астра" бе излъчено предаване за българския традиционен пролетен празник Баба Марта и всички деца са закичени с мартеници. На 4 март бе отбелязан с тържество националния празник на България.
Агенцията за българите в чужбина има контакти с представители на горанците от 1995 г. като инициативата беше от тяхна страна. След 2000 г. контактите зачестиха и горанците започнаха да подават документи за получаване на българско гражданство. През 2004 г. със съдействие на ДАБЧ горанци от с. Долно Рапче направиха дарение на Етнографския институт с музей булчинска одежда. Група горанци разгледаха експозицията на Етнографския музей и заявиха, че названията на изложените експонати са същите и на ,,нашенския йезик", който си говорят в къщи. В Агенцията идват представители на Гражданска инициатива Гора, Демократическа партия ,,Ватан", Младежки съюз Гора, Горанското дружество от Скопие, Културно-просветен център ,,Враца". Тук в България те всички декларират, че са от български етнически произход, но все още в техните документи българската идентичност не е изрично посочена. На 5 март 2006 г. експерти на ДАБЧ посетиха Гора, специално общинския център Драгаш, селата Брод и Кокаляне, и разговаряха на място с представители и съмишленици на различни организации.
Контактите на жупците с ДАБЧ датират от 2000 г. Още при първата среща те заявиха, че паметта за българския произход при тях е жива. При следващото посещение донесоха булчинска одежда от с. Долно Любине, която със съдействието на Агенцията бе дарена на Етнографския институт с музей. При следващо посещение донесоха литература на ,,нашенски йезик", аудио и видеокасети със сватба и жупски фолклор. Един от факторите за учредяването на Дружество ,,Български мохамедани" е просветната работа на ДАБЧ с тези хора. На 3 и 4 март 2006 г. експерти на Агенцията посетиха Жупа и участваха в тържеството по случай националния празник на България Трети март. Проведоха разговори с много хора по различни въпроси за да придобият собствена представа доколко има памет за българския произход или само от прагматични съображения е продиктуван интересът към България и специално към получаване на българско гражданство. Има проявен интерес за следване в български учебни заведения. Учредителите на Дружество ,,Български мохамедани" са подали документи за получаване на българско гражданство.
ДАБЧ организира специална Работна среща на държавните институции заинтересовани от по-активна работа с българите в чужбина, на която бе разискван и проблема на горанците и жупците в търсене на идентичност и техния стремеж да получат българско гражданство. Активността им в създаването на различни обществени организации. Също желанието им да следват в българските учебни заведения, като се организира подготвителен курс и се проведе приемен изпит в Призрен, да създадат свои медии и прочее.

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2008г.

Преброиха 30 000 косовски българи



Българите в Косово живеят в 35 села, почти всичките са чисто български, разположени в областите Гора, Жупа и Подгор. Те са предимно мюсюлмани по вероизповедание.
В областта Подгор и Жупа има 17 села, с население 20 000 души (2001), сред тях е силна албанската, турската и бошняшката пропаганда, предаде БГНЕС. Повечето се декларират за турци или босненци. Областите Подгор и Жупа се намират в община Призрен до границата с Македония. Областта Гора обхваща 18 села и се намира на територията на община Драгаш, създадена от ООН след косовската криза при сливането на двете общини - Гора и Ополе. Гораните са признати за малцинство въпреки българския си произход, поради натиска на албанците в областта и голямата безработица много от тях са напуснали Косово. Броят на гораните в Косово през 1989 е бил 16 000, 24 000 през 1999 г. и само 5 000 през 2007 г.
През последните години в Косово бяха създадени две български културни организации, целящи да запазят самосъзнанието на българите. През 2007 година, ако се приеме, че гораните и жупците са българи, в Косово би трябвало да има 30 000 българи. Освен в Косово, има още "косовски" българи и в други държави. Българите са съсредоточени в две общини - Призрен и Драгаш, а всичките им 35 села са до границата с Македония.

https://dnes.dir.bg/archive/-2674162

[Hatshepsut]

Българите в Косово, или т. нар. горани, се претопяват от Босна, Сърбия и Македония, които от години асимилират градовете с българско население на Балканите. За тези наши сънародници България не осигурява дори и образование на родния език. Няма нито едно училище, детска градина или библиотека. На гораните в Косово не им остава друго, освен да избират дали да учат на албански, или на босненски. Това каза Зденка Тодорова, шеф на Хелзинкския комитет на българите в Сърбия.
В областите Гора и Жупа в Косово, където живеят около 8 000 горани, тече сръбска и босненска пропаганда, обясни тя. В Жупа са пробосненски настроени. Което съвпада с политиката на косовското правителството. От друга страна българите в Гора са получили образованието си на сръбски преди обявяването на Независимостта на Косово. Но сега то не се признава от правителството на Хашим Тачи, което иска да скъса всички връзки с Белград, каза Тодорова.
,,Така гораните, от една страна, са между Косово и Сърбия, а, от друга, са противопоставени помежду си между Сърбия и Босна", обясни тя. И даде пример, че гораните в Жупа имат 4 списания и едно радио, които се финансират от Босна. Учени от Сръбската академия на науките от 2000 година пишат книга за произхода на гораните. Обикалят по селата им, събират обичаите и песните им. И им обясняват колко са близки те със сръбските, каза Тодорова.
Същата пропаганда тече от години в Западните покрайнини, където от 100 000 българи вече са останали 20 000, които се определят като такива. ,,И това при положение, че сърбите признаха, че има наше малцинство", коментира тя.

http://plovdivmedia.com/

[Hatshepsut]

КЪДЕ ДА УЧИМ?



В центъра на Крушево край една плевня край пътя ще срещнете близначките Рамиза и Ресмия, които са завършили само 8 клас, а вече са на 22 години. Усмивките не слизат от лицата им. Родителите им не ги пускат да продължат образование. Рамиза и Ресмия стоят край пътя и чакат да се омъжат. Нашенци имат огромен проблем с образованието, след като Косово стана протекторат на ООН. "Повечето учат до 8 или 9 клас и после стават гастарбайтери в Сиена, а момичетата се омъжват. Мислят само за сватби и сюнети", тъжно отбелязва журналистът Мустафа Баля, роден в Рестелица, живеещ в Призрен. Липсата на образование за нашенци в Косово ще доведе до маргинализирането им на пазара на труда. Джунайдер горчиво прогнозира, че заради липсата на добро образование гораните ще хамалуват някъде из развита Европа. Преди няколко години той обиколи няколко високо развити страни от ЕС, където срещна доста нашенци от Косово, които работят неквалифицирана нископлатена работа. Интелектуалците сред нашенци в Косово са получили образование по времето на Югославия.
Има и още нещо тревожно, което засяга горанките след 1999. След 8 клас само момчетата могат да продължат да учат, момичетата не ги пускат. Когато отбелязвах, че в такъв случай младите нашенки нямат друг избор в живота, освен да се оженят и да живеят затворено вкъщи, дори в либералното село Брод ми казаха полу-нашега, полу-насериозно: "То за нас, мъжете, няма работа, какво остава за жените".
Горанският диалект се учи и говори само вкъщи. По време на югославския период около 60 години гораните учат на сръбски език. Създадените след превръщането на провинцията в протекторат на ООН бошняшки партии настояват да се учи на босански език (след създаването на държавата Босна и Херцеговина бе създаден и босански език, който е вариант на сръбско-хърватския – бел. авт.). Официалните ЮНМИК документи се превеждат на сърбо-хърватски, който перфектно се разбира и от новокомпонираните горани-бошняци. В горанските села в Албания, които са отвъд планината, не са чували за никакъв босански език. В Кукъска Гора няма нито един бошняк.
Гораните-бошняци обвиняват ГИГ, че държи на образование на сръбски език поради финансов интерес за подкрепа от Белград. Всички горански ученици са искали да учат на сръбски в единственото основно училище в община Драгаш през 2000-2001 и 2001-2002 г. Тогава след големи дебати общинското събрание приема официални езици в общината да бъдат сръбски, босански и албански.
Нашенци в Косово могат по-лесно да учат на босански език, отколкото на сръбски заради нетърпимостта на албанците към езика на Белград. На босански се учи в Крушево и Рестелица до 9 клас, както и в селата в Жупа. Средно образование може да се получи в Призрен, където има и Педагогически факултет. В Печ на босански има бизнес факултет.
Възможностите за следване на сръбски или босански се ограничават до факултетите в Сърбия и Босна и Херцеговина, както и в сръбските градове в Косово – Северна Митровица и Грачаница, за които повечето горани не могат да си позволят дори транспортните разходи.
През май 2006 горанските учители в община Драгаш прекъснаха договорите си с министерството на образованието на Косово и решиха да получават заплатите си от Сърбия. Всички 160 учители в община Драгаш подписаха декларации, че искат прекъсване на договорите си с косовското министерство на образованието.
През учебната година 2007-2008 албанските временни институции проведоха кампания срещу образованието на сръбски, за да накарат гораните да се ограмотяват на босански език. Учителя Дениз от село Брод ми обяснява, че от 2002 г. децата, които учат по сръбската система до 8 клас, са карани да учат до 9 клас като при албанците, но по този начин те не могат да продължат образованието си в Сърбия и в Македония.
Част от нашенци от Жупа и Призрен смятат, че изходът е да се учи албански. "От 1999 разбрахме, че трябва да се учи езика на средата", коментира депутатът от парламента в Прищина Джезаир Мурати, лидер на ДПБ. "Трябва да учим албански, защото това е езикът на нашите комшии. Затварянето в анклави ще доведе до изолация и ще станем като сърбите", смята журналистът Мустафа Балйе от издаваното на босански език в Призрен сп. "Алем". Повечето нашенци интелектуалци, които се самоопределят като бошняци, освен нашенски диалект и сръбски говорят албански и турски. Рестелица е едно от малкото села в Гора, където се изучава албански, по 2 часа седмично.
Община Драгаш има 33 основни училища, 12 се намират в отдалечени села за образование от 1-4 клас, а в останалите 11 се учи и от 1 до 9 клас. Сградите на училищата са големи и в тях могат да учат много деца, но класните стаи стоят празни заради обезлюдяването на областта. Класовете в двете училища в Драгаш са сегрегирани по етнически признак, но все пак горанските и албанските деца спортуват, учат английски, играят заедно.
Рустем Ибиши живо се интересуваше студенти горани да учат в България, но никой от българските институции не беше си направил труда да го информира, че точно през лятото на 2006 има квота от 5 места за българи от Гора, които да учат безплатно в български университети. През лятото на 2006 все пак двама младежи от Жупа издържаха приемните тестове, проведени в българската дипломатическа мисия в Прищина. Другите 3 места не бяха заети.
След година и половина реших да разбера какво се е случило с двамата студенти от Косовска Гора в България. Сърцето ми се сви, когато разбрах, че Елдис Алиа Садики не е успял да издържи нито един изпит още първия семестър, напуснал УНСС и се върнал в Доно Любине, Жупа. Не успях да се свържа с Анис Адем Алия, който е записал медицина в Пловдив, но от познати узнах, че продължава да следва.
Без изучаване на книжовен български език образованието на гораните в България е утопия. След януари 2007 стана още по-лошо, защото бяха въведени визи за България. До март 2008 гораните от Косово трябваше да пътуват два пъти до Скопие или Ниш, за да вземат българска виза – веднъж, за да попадат молба с нотариално заверена покана от някой в България, която струва загуба на доста време, обикаляне из община и нотариус, плюс 20 лева за такси. След това – отново да отидат до Македония и да си получат визата. Гораните, които живеят откъснати, и нямат контакти с България, са изправени пред интересен казус – те трябва да намерят български гражданин, който да обикаля 2-3 дни и да им подготви покана?!
През май 2008 България отвори консулска служба в Прищина. След отваряне на консулска служба на България в Прищина се спестява ходенето до Македония за виза, но все още се изисква наличието на покана от България за издаване на виза. Същата година пред медиите министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова гръмогласно обяви, че квотата за стипендии за български младежи от Косово се увеличава на 10 души (в крайна сметка през юни 2008 МОН обяви 6 места за Косово). Не последваха конкретни мерки, за да бъде усвоена тази квота. Гора и Жупа имат специфични проблеми, в които никой от отговорните български чиновници не пожела да вникне. Председателят на "Младежки съюз Гора" Авния Бахтиари написа писмо до министъра на просветата Даниел Вълчев и поиска в Косово да бъде изпратен български учител, който да преподава книжовен български език. Поиска и българската държава да отвори културно-информационен център в Косово, който да помогне на нашенци да осъществят културни и икономически връзки с България. Започна едно мъдруване на чиновниците в София. И досега няма български учител в Косово, нежели канцелария. Македонската държава, която изживява сериозна криза на идентичността, през май 2008 отвори канцелария в село Брод. Разбира се, на умните глави в София са им виновни сърбите, македонците, изобщо международното положение...

[Hatshepsut]

Bulgarians in Kosovo (Gorani) /Българите в Косово (Гораните)


Gorani - the forgotten Bulgarians


Гораните са над 20 000, говорят чист български


Гораните в Албания - репортаж на БНТ

[Hatshepsut]

Българските успехи в Косово разгневиха сърби и бошняци

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 10
Николай Иванов

Казусът с признаването на българското национално малцинство в Албания и Косово обедини срещу себе си довчерашни непримирими врагове - сърби и бошняци. Неотдавна влиятелният сръбски ежедневник ,,Политика" посвети цяла една страница на българските успехи в тези две балкански държави. В статията на Миленко Пешич са представени гледните точки на няколко души, които от дълги години са известни сред нашенците в Гора като ,,официални" ментори на сръбската политика в областта. Ето защо определенията, че ,,признаването на българското национално малцинство в Косово е крайно безсмислено" или че ,,досега само 100 горанци са се самоопределили като българи" вероятно може и да вършат работа на някои среди в Белград, но в никакъв случай не може да се охарактеризират като ,,представителна извадка", произлизаща от нашенците.

Особена почуда буди коментарът на иначе авторитетния балканолог д-р Стеван Гайч, който вижда зад признаването на българското малцинство в Косово и Албания ,,координирана политика между София и Тирана", чиято цел била определянето на някаква ,,демаркационна линия между българи и албанци в някакъв етап". Всичко това е изказано в момент, когато официалните български власти правят дори невъзможното неговата държава (Сърбия) да бъде приета в общоевропейското семейство, за да може Балканите да спрат да бъдат барутен погреб на Европа, както се изрази един германски политолог.



 За съжаление този недружелюбен към България материал на вестник ,,Политика" (публикуван на 30 ноември 2017 г.) бе последван от нов антибългарски пасквил, този път публикуван в ратуващия за бошняшко национално малцинство в Косово – уебсайтът info-ks.net (обявен само месец по-късно, на 2 януари 2018 г.). Тук вече антибългаризмът е изключително дързък, а нивото на представяне на тезите – примитивно, дори и в сравнение с провинциалната журналистика от времето на Титова Югославия. Още в самото начало в очи се набива илюстрацията, която представя страната ни като вълк-единак, който дебне да изяде своята невинна плячка – в случая агънце (визирайки очевидно гораните, които трябвало от ,,бошняци" да станат българи!). В текста по-долу нашенците в Косово, които желаят да бъдат признати като българско национално малцинство, са определени като ,,единици, продали душата си на дявола", т.е. България!

Същата онази държава, която по времето на Първата световна война изпраща към Призрен и Прищина десетки тонове жито, въпреки глада, обхванал дори и София, само и само физически да оцелеят дедите на въпросната ,,група (не)зависими интелектуалци", които стоят зад въпросната статия.

http://www.mni.bg/2018/10/bulgari-v-kosovo.html

[Hatshepsut]

Публикация на Leandro Sokoli във фейсбук:

Бих искал да изясня нещо на моите сънародници, относно несправедливостите, който сърбите са направили против българите в Албания и Косово ! През май 1917 г. сърбите извършиха многобройни кланета, насилия, изнасилване, грабеж и убийства срещу на българското население в Косово ! Са се борили против на гораните (българи в Албания и Косово), против на Жупанци, Подгоранци и Раховчани (българи в Косово) !! Това е същият период на кланета срещу на българите в Босилеград !!! Под ръководството на Ахмет Мухтар Зоголи (Ахмет Зогу) в Албания (1922-1939) , жителите на Гора (Кукъска), Голо бърдо (Дебърско), Мала преспа и селото Връбник (Корчанско и Костурско) били известни като българи, и хора които са говорили на български !!! Според данните на албанското правителство по онова време, е признато че българите живеят в три области, но никога не са одобрени от закона!!! След 1944 г. България е загубила много от териториите си.. Според доказателствата на моите дядовци, Македония е била изцяло българска! Също и много градове в Албания катo--Берат, Корча, Поградец, Либражд, Елбасан, Дибър, Кукъс, Дуръс!! Те заявяват, че Македония е изкуствена държава, създадено от югославяни комунисти!!! Cлед втората световна война започнаха македонските и югославяните теории, които бяха антибългарски и в полза на сърбите !!! Промиването на мозъци продължава няколко години, както за македонците, така и за българите в Албания !!! През това време започнаха филмите за деца с "великата Македония", куклен театър с "пиринска Македония" и "Егейска Македония" !!! Те казаха на хората да свидетелстват, че сме "славяани македонци" !!! След 1990 г., когато бившите югославски държави бяха разделени, се създадоха македонски дружества !!! През цялото това време се е носела омразата към българскатa нация.
По-долу е графиката на българите в Косово, за които се очаква скоро да бъдат признати от закона на тяхната страна !

[Hatshepsut]

Българските дружества в Косово разширяват своята дейност

Културно-просветно дружество на българите в Жупа е най-новото място за съхранение на българщината

В Косово има хиляди българи, които живеят основно в Гора и Жупа, Подгорие, Призрен, Ораховац и Прищина. Техните съдби са не по-малко важни от нашите, макар да се намират на стотици километри от страната ни. Това малцинство години наред чака своето официално признаване, а с проблемите му трябва да бъде ангажирана и българската държава, както многократно съм заявявал по темата.

Само преди дни в Република Косово, в село Долно Любене, Жупска гора, отвори официално врати офис на ,,Културно-просветното дружество на българите в Жупа – Български мохамедани". Това събитие е от особено значение, защото мястото ще представлява съхранение и продължение на българщината. То е крачка напред в развитието на въпроса с българите в Косово и защитата на техните права. В последно време интересът към България сред нашенците в Гора драстично нараства. Преди три години бяха внесени над 500 подписа на българи от районите на Жупа и Гора, които искат признаването на българско общество или българско малцинство в Република Косово. В тези райони живее компактно българско население от около 15 000 души. За мен и моите съратници винаги е било кауза процесът по признаване на българското малцинство там да се случи. Затова преди месец поставих този въпрос лично на премиера на Косово господин Албин Курти. Тогава той призна, че въпреки че знае, че в Косово има хора, говорещи български език, за пръв път чува за големия брой българи там. Албин Курти лично пое ангажимента да се срещне с нашите сънародници и да чуе техните искания и проблеми. Затова по тази тема аз очаквам напредък в най-скоро време.

Властите и гражданите на Косово проявяват желание и усилия да вървят по пътя на присъединяването към ЕС. Въпреки политическите сътресения там, страната е длъжна да продължи по пътя на реформите и да реши пречките, които стоят пред Косово в процеса на интеграция на Западните Балкани. Признаването на българско малцинство за нас от ВМРО е огромна крачка точно в тази посока. В ЕП предстои битката за признаване на българското малцинство в Косово – за да се възстанови историческата справедливост, която дължим на паметта на нашите предци.

Ангел Джамбазки

https://www.djambazki.org/blog/view/234/bylgarskite-drujestva-v-kosovo-razshiriavat-svoiata-dejnost

[Hatshepsut]

Темата на NOVA: ,,Нашенци от Гòра" (01.01.2023)

[Hatshepsut]

Държавата се бори за признаване на българската общност в Косово

Вицепрезидентът Илияна Йотова посети областите Гора и Жупа в Косово, в които живеят хора с българско самосъзнание. Тя разговаря с представители на дружество "Обединени българи в Косово" в село Кръстец, както и с членове на "Културно-просветно дружество на българите в Жупа, Подгора и региона" в град Призрен, съобщиха от президентството.

Българската общност в Косово, наброяваща около 15 хиляди души, не е призната официално. През 2018 г. е внесена в косовския парламент петиция за официално признаване на българска общност, но без резултат. В началото на тази година искането е отправено повторно.

"Целта на България е косовските граждани с българско самосъзнание да получат официален статут на общност, който ще им даде повече гарантирани права и възможности", обясни Йотова. Ден по-рано тяразговаря в Прищина с президента Вьоса Османи - Садриу.

"В нейно лице виждам гарант, че подписката този път ще бъде придвижена. Президентът Османи - Садриу предложи българите да имат свой неформален представител в Консултативния съвет за националните малцинства към президента. Това е знак за добро желание и воля", заяви Йотова. Тя вярва, че въпреки съпротивата на други етнически групи ще бъде постигнат добър резултат. Вицепрезидентът подчерта че България ще настоява при следващото преброяване в Косово да бъде включена и графа "българи".

Представителите на българската общност са съгласни с идеята на Илияна Йотова за изграждане на български съботно-неделни училища в районите с компактно население с българска идентичност.

В срещите в Кръстец и Призрен участваха и представители на българската общност в Косово, които са завършили висше образование или са настоящи студенти в България. Съгласно постановление на Министерския съвет страната ни предоставя възможности за висше образование за младежи от Косово и всяка година на място се организират курсове по български език и кандидатстудентски изпити. Миналата есен в български висши училища са приети 42 студенти от Косово.

Вицепрезидентът подари книги на български автори на представителите на българските дружества. По-рано тя се срещна и с ръководството на община Драгаш.

https://news.bg/politics/darzhavata-se-bori-za-priznavane-na-balgarskata-obshtnost-v-kosovo.html

[Hatshepsut]

,,Темата на NOVA": Ничиите българи

,,Темата на NOVA": Ничиите българи

Подобно на сънародниците ни в Северна Македония, тези в Косово също от години се борят с институциите за правото да се наричат българи
Те живеят високо в планината. Говорят древен български диалект и казват, че не са нито сърби, нито албанци.

Подобно на сънародниците ни в Северна Македония, тези в Косово също от години се борят с институциите за правото да се наричат българи. Повечето не могат да докажат с документ български произход и затова няма как да получат наш паспорт. Но селата им носят спомени и традиции от историята ни, а те самите вярват, че преди векове пътят им ги довел именно от българските земи.

Тази седмица в ,,Темата на NOVA" журналистът Стоян Нешев и операторът Димитър Василев разказват за близо 15-те хиляди българи в Косово. Гледайте във видеото.

https://nova.bg/