Български народни поговорки

[Hatshepsut]

По дрехите посрещат, по ума изпращат.

От всяко дърво свирка не става.

Кака либи и Келчо, като нема друг.

Който гледа надолу, мисли за голо.

Не е луд този, който яде зелника, а който му го дава.

Лудият изяжда и вола, ако има кой да му го даде.

Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват.

На подарен кон не се гледат зъбите.

Власите на края на Дунава се давят.

На прехвалени ягоди с голяма кошница не тръгвай.

Петима Петка не чакат.

Един лапа - триста зяпат.

Един бие тъпана, друг събира парсата.

Прекаленият светец и Богу не е драг.

Голям залък лапни, голяма дума не казвай.

Ситият на гладния не вярва.

Де го чукаш - де се пука.

Желязото се кове, докато е горещо.

Кучетата си лаят, керванът си върви.
 
Краставите магарета през девет баира се надушват.

Брат брата не храни, но тежко му който го няма.

Изтъка си платното и ритна кросното.

На лъжата краката са къси.

Крушата не пада по-далеч от дървото.

Залудо работи, залудо не стой.

Бог дава, ала в кошара не вкарва.

Помогни си сам, за да ти помогне и Бог.

Гарван  гарвану око не вади.

Не казвай "хоп", преди да си скочил.

Три пъти мери, веднъж режи.

По-добре на хората в устата, отколкото на хората в краката.

Ум царува, ум робува, ум патки пасе.

Език кости няма, но кости троши.



Повече български поговорки може да видите тук:

https://bg.wikiquote.org/

[Hatshepsut]

Български пожелания, благословии и пословици

Те представляват твърде богат дял от традиционното, езиково и поетическо творчество. Целият вътрешен мир и гений на народа ни, всичките му копнежи и хилядолетни понятия и познание, свързани с оцеляване и идеали за успех са тук - намерили  сполучлив, епичен езиков израз от дълбините на човешката душа.
 
Единствено българите се обръщаме към Бога формално с: "дядо Боже", нали?
А за придаване още по-голяма тежест в думите смирено ги поставяме под закрилата на Бога или на светците:

- Бог да пази!
- Бог да обръща на добро!
- Бог да ти заплати за едното сто!
- Бог и света  Богородица да са ти на помощ!
- Бог да те чува от туна, беда и зла среща!
- Господ да те даруе с голем разум!
- Да даде господ мир и берекет!
- Дал ти Господ здраве и кола имане!
- Да даде господ да се валят у мед и у масло!
- Да остарееш, да побелееш като св.  Никола!
- Добър ден!                           
- Добра среща!                                 
- Добра стига!                               
- Добро връщане!                         
- Честита ви радост!
- Честит имен ден!
- Честит гост!
 
Поздравите имат чудната сила да въвеждат с формули благоприятен ток на събитията:

- Добри сетнини да хариже Господ!
- За много годин да презимееш, да прелетееш!
- Зло да те не види,  а добро да не замине!
 
И в областта на труда към обилие, сполука и преуспяване на всяка работа си пожелаваме:

- Хаир да видиш от стоката!
- Хаир да видиш от парите!
- Господ да му настави имане и години!
- Да прелива у  кошовете (жито)!
- Да прелива у бъчвите (вино)!
- Да се носи по живо,  по здраво!
- Да се носи по сватби и годежи!
- Да ти са златни ръцете!
- Ден да работиш, на кола да се вдига!
- Добри кярове и добри наплатки!
- Желязо да хванеш, злато да му се учини!
 
За Сватба, е още по-епично!
Като най-важен обред в живота ни, с който настъпва пълен обрат в личното и социално положения - чудесата продължават! Тук с неизмерими сетнини, щастие за съпрузите и тяхното потомство, даваме повод за безброй магически действия и думи. С тях се цели ту защита от беди, ту сигурност със завещани от традицията жестове, постъпки и пожелания – завидно състояние, здраве и челяд:
- Амин, дай, Боже, пълна сполука!
- Господ здраве и живот да им даде, и у къщи берекет и челед!
- Година 'ва венчане, в година кръщене!
- Да доживеят и по-честити дни!
- Да китите, да цъфтите! 
- Що фанете, зелено да стане!
- Да остареят, да побелеят като Рила и Стара планина!
- Да си омръзнат като сол и хляб!
- Да доживееш внуки да видиш!
- Господ да ги благослови!
...Широкият замах и ритмичният градеж на тази тъй щедра по всички посоки благословия  е зашеметяваща, хей!
 
Пословици:

1.   Детето е како секира, дори да вреди все на рамо го носим.
2.   Шантавите хора са с бол време за губене, здравите не.
3.   Онзи дето помага с мерак, идва неканен.
4.   Пълзенето го учим преди ходене.
5.   Не сички пилци са ястреби - някои са сал кукувици.
6.   Лошото никогиш не се обръща в добро, дорде се не случи по-лошо.
7.   Сал умрела риба следва реката.
8.   Слушането е баш майсторлъкът в раздумка.
9.   Който сака пеене, все е с песен на уста.
10. Пътят нивга ней дълъг, пойдеш ли към другар.
11. Три пати мери, еднаж крой.
12.  Убава дружина и железно кале отвара.
13. Пилците се познат по пеенето, а людете по дружбата.
14. Който повни случки е паметен, а който повни битки - мъдър.
15. Без деца къща не расте.
16. Жабата и злато да види, говори - блато.
17. Где сърце е мрътво - сичко е тако.
18. Който пита - не скита.
19. Момче е за брак, щом с око намигне.
20. Щом деца не бушуват - малка е къщата.
21. Ако жена ти е много лична, не пущай я сама по сватба.
22. Арният юнак дома не мре.
23. И во волски рог да си свит, смъртта пак ке те найде.
24. Глава ни копа, ни оре - само с хора спори.
25. Голо здраве, готова болка.
26. Два люти камъка не мелат брашно.
27. Къща е затворена щом я заключиш.
28. Не думай, че сичко знайш.
29. Не прави сичко що можеш.
30. Не вервай на сичко що чуеш.
31. Не дели сичко що имаш.
32. Не жали всичко що немаш.
33. Обрали му бостана, па се почесал!
34. От люлка до гроб се учи най-прилежния учeник.
35. Здрав носи млого жельби, а болен - една.
36. Езикът е по-стар от саблята.
37. Подадеш ли пръст, отпиши ръката.
38. Пустото нищо не пуска!
39. Шега и за Бог е драга.
40. Бог не воли до силен, силен на Бог се не моли.
41. Добър не питай-сам дава, умния не убеждавай – сам се сеща.
42. С едно колело се не бега.
43. С другарски нож и рог срязваш, с вражески – сал вятъра.
44. Щом глава е цела – капа се намирва.
45. Който ней болен лежал здраве не цени.
46. Слушай други, а прай како ти решиш.
47. Покана - от лицемерие, случайна среща – от щастлива съдба.
48. Пословица казал и пътя показал, поговорка казал и душа утешил.
49. Мързелив една работа два пъти я върши.
50. В едно сърце две любови не се сместват.
51. По добре своя слама, пред хорска халва.
52. Бързия кон няма нужда от пришпорване, умелия човек - от помощ.
53. По-добре с чужд ум бъди богат, от колкото с твоя, но беден.
54. Простирай нозе според одеялото.
55. С една ръка не се ръкопляска.
56. Надявал се на Бога и останал гладен.
57. Птицата греши и влиза в капан, жената греши и губи свободата си.
58. Която дълго избира, на нея плешив и гърбав мъж се пада.
59. С един пръст не можеш да ущипеш.
60. Съветвай се и с умни, и с глупави.
61. Както го помислиш, така и ще го видиш.
62. На еленови рога и муха не каца.
63. Казана дума, пусната стрела.
64. Който се надява на много, губи малкото.
65. Приятелят надържа духа.
66. Ласкава дума камъни троши.
67. Надявай се на ум, а не на сила.
68. Хладна дума като стигне сърце го обръща в лед.
69. Чакащия на Бога огън преглъщал, а печелещия с труд - дреха съшил.
70. В чужбина по-скъп от богатство е родния край.
71. Като се справиш с трудности ще ядеш катми.
72. Болестта идва на оки, а си тръгва по конец.
73. Не взимай страхливец за спътник, нито безгласен за хор.
74. Рана нанесена от сабя зараства, рана нанесена от дума – не.
75. Заблудиш ли се – погледни напред.
76. Неплачещо дете не го кърмят.
77. Опасен е не силен, а отмъстителен.
78. Дърво гние дорде е младо.
79. Не вярвай на усмихнат враг.
80. Напред погледни веднъж, огледай се пет пъти.
81. Не съди по силата на ръцете, а по силата на сърцето.
82. Без вятър дървета се не клатят.
83. Неумеещият да танцува музиката не харесвал.
84. Планината я красят скалите, човекът - главата.
85. Думата е сребро, мълчанието – злато.
86. Не се ли изпоти челото – котелът не завира.
87. Себе си не хвали, другиго не унижавай.
88. Ако не си виждал горчиво, няма и сладко да ядеш.
89. По-добре сам пробий, от колкото с други заедно да се загубиш.
90. Тихо тръгнал и стигнал, много бързал и пътя сбъркал.
91. Умния се вижда по лицето, глупака по думите.
92. Който много знае, него и бедата го пропуска, и болест не взима.
93. Угощение се намира – сърце да е ширико.
94. Дървото е хубаво с листа, човекът с дрехи.
95. Малко говори – повече слушай.
96. Истинския мъж достига целта си.
97. Пази се от обида на приятел и издаване тайна на враг.
98. Където не минава стрела не махай със сабя.
99. За умния е достатъчен знак, за глупавия и тупалка е малко.
100. Не соли върху сол и не слагай сладко връз меда.
101. Реката не размива два бряга на едно място.
102. Падналата крава – млечна.
103. Рибата харесва дълбокото, мулето – където дават повече.
104. Изпитания веднъж не изпитвай хиляди пъти.
105. Силният побеждава един, знаещият – хиляди.
106. Който пада по своя вина не плаче.
107. Откъснеш ли на змията главата, ще се извива опашката.
108. Знай много говори малко.
109. По-добре расти с бивол, от колкото с ум като копче.
110. Докато не скочиш във вода, неще се научиш да плуваш.
111. И ръжен хляб яж с вкус.
112. Надява се не на Бога, а на себе си.
113. Майка за децата се тревожи, щом децата гледат далече и навън.
114. Вятърът гони листата, а човекът - думите.
115. Дадеш ли съвет на умен – е благодарен, на глупак – ти се присмива.
116. Мръсна опашка от един вол - изцапва сто.
117. От мечка бягал - до вълк избягал, от враг се изплашил  - смъртта си намерил.
118. След свада и бой - вдигнал юмрук.
119. Мисли два пъти, говори веднъж.
120. Когато кукувицата рано закука - глава я заболява.
121. Неумеещия разваля и пътя като върви, а неумеещия да говори – разваля словото.
122. Имай мярка в радостта и не губи вяра в беда.
123. Времето с ръце не се удържа.
124. Умелият се вижда по лицето.
125. Кучето е храбро в свойта кошара.
126. И малката работа свърши като голяма.
127. За гладния хляб, за сития причини.
128. Лошия кон състарява стопанин, а лошия мъж- жената.
129. Какъвто лагерът, такава и сянката.
130. Неказаната дума е господар, казаната – обща собственост
131. Дълбоката река тече без шум.
132. Което излита от 30 зъба, долита до 30 уши.
133. Път с дупки и камъни е по-добър от безпътица.
134. Две дини под една мищница не носи.
135. Който изпил млякото – останал цял, а който облизвал паницата - го хрванали.
136. Тихото куче не лае, а хапе.
137. Няма езеро без камъш, нито душа без тъга.
138. Кон се води с камшик, а ездач – със съвест.
139. Палец до пръст, както и човек до човека са разни.
140. От земята до небето има разлики между хората.
141. Като кажеш „мед” не значи, че ще имаш сладост в устата.
142. Незнанието не е порок. Нежелание за знание – това е порок!
143. Крива греда не удържа сняг, кривия човек не сдържа дума.
144. Кога те угощават пий и вода.
145. От беден номад почит не чакай.
146. Сърдечни думи до сърце стигат.
147. Рана нанесена от слово не зараства.
148. Нелюбимият винаги е излишен.
149. Водата сама не идва, но жаждата – винаги.
150. Не сядай в чужда шейна, но ако го сториш не се разкайвай.
151. Писмена на камък се не трият.
152. Криво и да седиш - право говори.
153. В смелостта е половината щастие.
154. Имай вяра в Бога, но си заключвай къщата.
155. Който днес открадне яйце, утре бивол ще открадне.
156. Незаловеният крадец е честен търговец.
157. До прехвалено дърво не ходи с голям чувал.
158. Надеждата е семе за всеки, но волята е вечно цвете.
159. Истината и справедливостта са сестри на кръста.
160. Вместо да имаш чанта с книги и шепа ум, по-добре имай в ръка книга и торба с ум.
161. Истината не се страхува от решението.
162. Не смятай пилета, преди да напуснат яйцата.
163. Първо хвани заек сетне го готви.
164. Не гълтаой преди да сдъвчеш.
165. Кой е най-бърз се уморява бързо.
166. Най-силното втурване е причината за забавяне.
167. Предателят на доверие се крие.
168. Ако някой те излъже веднъж, срам за него; ако те измами два пъти, срам за тебе.
169. Истината ходи със счупена глава.
170. Децата и глупаците казват истината.
171. Устатата говори истината, за да спи спокойно.
172. Първо виж майка ти има ли храна, после плачи за друга майка.
173. Пчелата носи мед с уста, но е с игла в опашката.
174. Не можеш да си добър за друг ако си лош за себе си.

[Hatshepsut]

Български народни поговорки



Ако гониш два заека, няма да хванеш ни един.
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.
Ако ще нарушаваш постите, по-добре го направи със свинско, а не с извара.
Ако младостта знаеше, ако старостта можеше!
Ако не кърпиш вехтото, ново няма да носиш.
Ако не посееш нещо, няма да ожънеш нищо.
Ако не разбиеш калта, не стават кирпичи.
Ако не съмва рано, ти подрани.
Ако не щеш мира, на ти секира!
Ако попът се напива, селото не изтрезнява.
Ако работата беше хубаво нещо и дядо владика щеше да работи.
Ако се направиш на агне, вълкът ще те изяде.
Ако си богат, всякому си сват.
Ако си мома, стой си дома.
Ако си овца, вълци все ще се намерят.
Апетитът идва с яденето.
Абе то ще се мре, ама току здраве да е.
Агне в чувал не се купува.
Адет не е закон, ама закон става.
Аз го оставям,тютюна, ама той на ме оставя.
Аз мижа и продавам, ти си очите отваряй.
Аз ти показвам плевника, пък ти му търси вратата.
Ако го боли, както го мързи , отдавна да е умрял.
Ако го изпъдиш от вратата, то се навира през прозореца.
Ако господ ме не ще, дяволът рушвет дава за мен.
Ако господ слушаше магаретата, нямаше да има самари.
Ако денят е къс, годината е дълга.
Ако е гарга – рошава да е!
Ако жена ти е много хубава, не я пущай сама на сватба.
Ако живеем на село, трева не пасем.
Ако има грешка, има и прошка.
Ако искаш да вземаш, научи се да даваш.
Ако искаш да познаеш човека, дай му власт.
Ако искаш да ти е мирна главата, не я туряй в торбата.
Ако ръка дава, а сърце не дава, нищо не става.
Акъл до коляно, ум до глезени.

Балък лозе копа, юнак вино пие.
Бащина поука – синова сполука.
Без мокри гащи раци се не хващат.
Без труд почивката не е сладка.
Бели пари за черни дни.
Бисерът е малко зрънце, ама е на голяма почит.
Бистра водица, мирна главица.
Блага дума железни врата отваря.
Благословено вино, проклето пиянство.
Бог високо, цар далеко.
Бог помага, ала в кошара не вкарва.
Бог търпи, ама не спи.
Богат е, който е здрав.
Боднеш пръчка, пиеш вино.
Бостанджията иска дъжд, а керемидчията – слънце.
Бързата работа – срам за майстора.
Бяга като дявол от тамян.

В живота никога не знаеш кой трън ще настъпиш.
Водата изпира всичко освен позора.
Всяко дърво си има червей да го яде.
Вади си вода от новия кладенец, но не плюй в стария.
В него хляба, в него и ножа.
В нужда се другар познава.
В царството на слепите едноокия е цар.
Вечерната работа не оставай за сутринта.
Виното влиза, думите излизат.
Виното и дядо разиграва.
Всеки шут отзад води до крачка напред.
Всичко хубаво си има и край.
Всяка жаба да си знае гьола.
Всяко чудо за три дни.
Вчера ни грош, днеска цял кош.
Вълкът козината си мени, но нрава – никога.
Върви му като на бито куче тояга.
Върти се като муха без глава.
В чужда манджа сол не туряй.

Гарван гарвану око не вади.
Гладът е по-голям господар и от царя.
Гръмнал слепият, та убил заек, а куцият припнал и го уловил.
Глава има, ама в главата няма.
Главата не е само за калпак.
Глад не види нищо освен хляб.
Гладна кокошка просо сънува.
Гладна мечка хоро не играе.
Гладно куче и гол кокал гризе.
Глас народен – глас божи.
Гледа, ама не вижда.
Гневен става, бит сяда.
Голям залък лапни, голяма дума не казвай.
Госта гощавай, на врага прощавай.
Гузен негонен бяга.

Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
Дума дупка не прави, пощипване фуста не къса.
Да е учено – добро, да е умно – по-добро.
Да ме опази Господ от приятелите ми, а от враговете си сам ще се пазя.
Да ти е на ухото обеца!
Да хванеш бика за рогата.
Дават ли ти – вземай, гонят ли те – бягай!
Ден година храни.
Денят се познава от сутринта.
Дето гърми големия тъпан, малкия се не чува.
Дето комин, там и дим.
Дойде гост, развали пост.
Докато гонеше дивото, изтърва питомното.
Докато умните се наумуват, лудите се налудуват.
Донес си, да ти сложа да ядеш!
Дума дупка не прави,само хабер праща!
Дърво и камък да седи, ти да не седиш.
Дървото се превива докато е младо.
Доброто се забравя, злото – никога.
До 25 години човек се жени сам, до 30 години го женят роднините му, а от 30 нагоре го жени цялото село.
Докато има зъби, лисицата хаджийка не става.
Докато не изпиташ злото, не ще познаеш доброто.
Докато ти завиждат, радвай се. Започнат ли да те съжаляват – тежко ти.
Докато човек умре, все ум събира и пак без ум умира.

Евтин на брашното, скъп на триците.
Един камък триста гарги пропъжда.
Една лястовичка пролет не прави.
Езикът кости няма, ама кости троши.
Един гроб е и за сиромаха и за болярина.
Един държи рогата, друг дои кравата.
Един се родил да сее, друг да пее.
Едно мисли, друго казва, трето върши.

Желязото се кове, дорде е горещо.
Желязото сече и дърво и камък, ама и него ръждата го яде.
Животът е като стълба – едни се качват, други слизат.
Жабата на сухо не кряка.
Жабите се плашат от щъркела, жената от старостта.
Жадна мечка и росата лиже.
Жадният кон и мътна вода пие.
Желаеш ли чуждото, загубваш своето.
Жена, огън и море да не срещаш по-добре.
Жената е колкото сладка, толкова и горчива.
Жената не бие мъжа си, но лесно го надвива.
Женски език от турска сабя по-остър.
Живее, колкото да не е светът без хора.
Живее само да яде, а не и да работи.

За всеки влак си има пътници.
За една бълха не изгаряй цялата черга!
Залудо работи, залудо не стой.
Запънал се като магаре на мост.
Заръчал да го закопаят под бъчвата.
Защо съм вълк, след като не ме лаят кучетата?
Здрав като камък.
Знае Господ чие масло гори в кандилото.

И без петли съмва.
И вълкът сит, и агнето цяло.
И гробарите имат своите гробари.
Изниза се като мокра връв.
И на гърба си има очи.
И сам войнът е войн.
И стените имат уши.
Игла в купа сено.
Извади сабя ръждива, уплаши баба страхлива.
Имане без труд лесно се пилей.
Искаш ли голяма лъжица, вземи и голяма мотика!

Кажи истината и бягай.
Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си.
Кажи на слепия, че е сляп, и той ще ти се разсърди.
Кучето лае, за да опази не селото, а себе си.
Което дяволът не може, вика жената да го направи.
Който спи с куче, трябва да му търпи и бълхите.
Когато вървиш, напред гледай: ако не намериш нищо, поне няма да се препънеш.
Казана дума, хвърлен камък.
Каквото мислят мишките, котката го разваля.
Каквото повикало, такова се и обадило.
Каквото посадиш, такова ще пожънеш.
Каквото селото, такъв и кмета.
Каквото си надробиш, това ще сърбаш.
Камъкът на мястото си тежи.
Капка по капка вир става.
Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство.
Като вдигнеш тоягата виновната котка ще избяга.
Като две капки вода.
Клин клин избива.
Когато ти е слаб умът, да ти е як гърбът.
Кой лежи, той тъжи; кой оре, той добре.
Който видял вълка – вика, който не видял – дваж вика.
Който говори пред теб зад гърба на другите, ще говори и пред другите зад твоя гръб.
Който е копал лозето, той ще яде гроздето.
Който е работен, ще бъде имотен.
Който завижда, не вижда.
Който има крава пие мляко.
Който копае гроб другиму, сам пада в него.
Който купува това, което не му е трябва, продава това, което му трябва.
Който не работи, не трябва да яде.
Който не се е родил, той няма да умре.
Който не се пече на нивата, не се пъчи на хорото.
Който нож вади, от нож умира.
Който пее, зло не мисли.
Който плаща, той поръчва музиката.
Който работи честно, ще живее по-лесно.
Който се смее последен, най-добре се смее.
Който се труди, не губи.
Който се цапа, той лапа.
Който седи на воденицата, той си смила брашното.
Колкото повече мълчи, по-хубава дума ще рече.
Комуто лозето е прекопано, той ще има пълна бъчва.
Котка по гърб не пада.
Краставото куче всички го лаят.
Крушата не пада по-далеч от дървото.
Кръвта вода не става.
Кръвта на всички е червена.
Куче от грозде не умира.
Кучетата лаят, керванът си върви.
Кучето скача според тоягата.

Лае песът да си брани комата.
Лесно се галят момите, мъчно се дялат гредите.
Лете измекяр, зиме господар.
Лесно е да говориш, мъчно е да го сториш.
Лесно е да развалиш, мъчно е да направиш.
Лесно е на готови деца баща да бъдеш.
Лесно се обещава, мъчно се дава.
Лисица два пъти в капан не влиза.
Лисицата и калугерка да стане, между кокошките не я пущай.
Лисицата обича не курника, а кокошките.
Лицето жени момата.
Лозето не ще молитва, а мотика.
Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя.
Лошото време се оправя, лошия човек никога.
Лошата дума от лошо сърце излиза.
Лоши сме си, ама наши сме си.
Лошите се лесно сдружават.
Лоши усти всичко могат да кажат.
Лошо правил, па добро никога не видял.
Лошо се с лошо изпъжда.
Лудите и несеяни никнат.
Лудост се на пазар не продава.
Лъжа се с лъжица не сърба.
Лъжата върви по-напред, а истината – след нея.
Любов и кашлица не се крият.
Лют човек приятел не държи.
Ляга с кокошките, ама става с петлите.
Лятоска царува, зимъска гладува.

Магарето и на хаджилък да иде, пак магаре ще се върне.
Мнозина си мият ръцете да ядат с владиката, малцина ще седнат на трапезата му.
Магарещината кой сака, той си я купува и без пари.
Магарещината не ходи по горите и скалите, а по хората.
Майски дъждове плащат дългове.
Малко говори, а много слушай.
Малкото камъче колата обръща.
Много думи малко пари струват.
Мокрите гащи ядат риба, а сухите ядат пиперки.
Мокър от дъжд се не бои.
Морето не е до колене.
Мързеливата булка срещу празник преде.
Механата е капан за пияниците.
Миналото не се връща, само се прегръща.
Мнозина знаят да печелят пари, малцина знаят да ги задържат.
Мнозина философи пасат говеда.
Мразила мома хорото, че се оженила за гадуларя.
Мъчно е да напълниш съдран чувал.
Навикът е втора природа.

На добър син наследство не му трябва, на лош – съвсем.
На вълка вратът му е дебел, защото си върши работата сам.
На каквото си постелиш, на това ще легнеш.
На лъжата краката са къси.
На магарето тръните по-му са сладки от сеното.
На мълчащия не може да му се отнеме думата.
На подарен кон не се гледат зъбите.
На смъртта церът е умирачката.
На страха очите са големи.
На умряло куче нож вади.
На чужд гръб и сто тояги са малко.
Най-напред да шием, след това да пием.
Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл.
Насила хубост не става.
Не всички семена покарват.
Не питай старило, ами патило.
Не слагай всички яйца в една кошница.
Ни риба, ни рак.
Нов ден – нов късмет.
Направил си сметката без кръчмаря.
Не дай боже сляпо да прогледне!
Не ритай срещу ръжена.
Нова риза, с нови конци кърпена.

Обичат се като куче и котка.
Обущарят бос ходи.
Озърта се като обран евреин.
Ойде коньо у реката.
От всяко дърво свирка не става.
От инат няма по-лош занаят.
От потури фрак не става.
От работа не се хубавее, а се гърбавее.
От работа тежко, без работа по-тежко.
От трън, та на глог.
Очи пълни, ръце празни.
Очите всичко виждат, ала себе си – не.
От ситни парици стават жълтици.

Пари при пари отиват.
Първата чаша за здраве, втората – за радост, третата – за веселба, четвъртата – за лудост…
Парите излъгват жената, а жената – мъжа.
Пили – пели, плащали – плакали.
По дрехите посрещат, по ума изпращат.
Под вола теле търси.
Под голям камък – голяма риба.
По-добре в село чорбаджия, отколкото в град кюмюрджия.
Превържи си пръста и тръгни из селото, да видим колко доктора ще срещнеш.
Приятел в нужда се познава.
Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари.

Работата да се бои от тебе, не ти от нея.
Работата не грози човека, мързелът го грози.
Работи така, като че ли ще живееш сто години, а живей така, като че ли ще умреш утре.
Рано пиле рано пее.
Рибата още в морето, той приготвил тигана.
Ръка, ръка мие за да бъдат и двете бели.

С игла геран не се копае.
Само стани овца, вълци ще се намерят.
С какъвто се събереш такъв ставаш.
С питане и до Цариград се стига.
С чужди ръце горещо желязо да пипаш – не е трудно.
Сабя се на война назаем не дава.
Сговорна дружина планина повдига.
След добра работа – добро ядене.
Сол се слага, но не се вади.
Срамът се с вода не измива.
Сънуваш ли баница – яж!
Сърдит Петко, празна му торбата.

Таман научих магарето да не яде и то умря.
Тебе лъжа – мене истина.
Тежко на умния между будалите.
Тихата вода е най-дълбока.
Това, дето го няма и царят не го яде.
Три пъти мери, един път режи.

Ум се с пари не купува, па най много пари струва.
Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
Утрото е по-мъдро от вечерта.
Убиец не е, който прави ножове, а който убива с тях.
У всекиго има троха чест.
У когото е питата, у него е и ножът.
Ум да дава – много, пари – никой.

Шило в торба не седи.

Човекът е от камъка по-здрав и от яйцето по-крехък.

Що мисли трезвен, пиян го казва.
Ще му мине като на куче.
Щом си се хванал на хорото, ще го играеш.

Юнак без рана не може.
Юнак си кон кове, а жабата крак вдига.

https://tangrabg.wordpress.com/2013/01/30/balgarski-narodni-pogovorki/

[Hatshepsut]

Ще публикувам тук някои народни пословици и поговорки, събрани от дядо Славейков, отнасящи се за отношението на българския народ към християнството и християнското духовенство по време на турското робство.
Тези пословици и поговорки са доказателство за жилавостта, жизнеността и рационалното мислене на нашия народ. Аз се радвам и гордея, че ние българите сме именно такива, а не сдухани аскети, фанатици и зилоти 

Слез, Боже, та гледай

Български притчи или пословици и характерни думи, събрани от П. Р. Славейков



Източник: http://www.pravoslavie.bg/Хумор/Слез,-Боже,-та-гледай

 Аз в Бога мъчно вярвам, та в дявола ли ще вярвам?
 Ако би слушал Господ какво вият псетата, от небето самуни биха завалели.
 Ако е попо пиян, дяконо е залян.
 Ако искаш мир, недей ходи в мир.
 Ако искаш мир, стой си в манастир.
 Ако ма не щат в рай, в пъкъла ме с тъпан викат.
 Ако не бяха женски грехове, не би били калугерски мехове. (т. е. ако не са жените да дават на калугерите милостиня за опрощение на греховете, не би имало с що да се гоят калугерите)
 Ако са попът напива, народът не ще изтрезва.
 Ако търсиш попа, питай най-напред в кръчмата.
 Ако хвалиш Бога, нема що да загубиш; ако Го хулиш, нема що да спечелиш.
 Ако ще Господ, помагат и светиите.
 Ако ще са калугериш, млад се калугери.
 Амин дявол не пъди.

 Бездомник като духовник.
 Бог помага, против Бога никой не помага.
 Бог търпи, ама не спи.
 Богу са предай, с дяволо не си играй.
 Боже, да ти пеям, знаш да пееш; да ти псалвам, знаш да псалваш и ти псалват ангелите, ами да ти поиграм едно арнаутско хоро, оти немаш кой да ти игра.
 Божи гроб и Света Гора са в село, ама кой ги търси.
 Бой се от Бога и от тогова, що не се бои от Бога.
 Брада има и козата (за недостоен духовник).

 Великите пости са къси за тогова, който има да плаща по Великден.
 Види църква, чуди се, що е тая шарена плевня.
 Видите ли ма, селяни - попитал един поп, като се затулял зад купа порязаници, що бил събрал на задушница. - Едвам та видим, дядо попе - отговорили селяните. - Догодина хич да ма не видите - рекъл попът, като искал да каже да бъдат порязаниците по-много и да го затулят по-добре, а дал да се разбере: да го няма никакъв.
 Вържи попът да е мирно селото.
 Вързал звънци на краката си, да го чуват мравите, да бягат да ги не стъпчи. - За лицемерно богобоязливите, да не сторят зло.
 Вяра не е кошница, да я плетеш както щеш.

 Гладен и патрика (владика) хляб си открадва.
 Господ и куцата овца не оставя.
 Господ кога дава, не пита чий си син.
 Господ което дава, човек не може да го земе.
 Господ никога не може да ни угоди.
 Господ с пищов не ходи.
 Греховете са драги до гробови праги.

 Да бе ортак хубаво, Господ щеше да си тури ортак на небето.
 Да би слушал Господ гаргите, мор би дал по коньете.
 Да замахнеш на куче, ще удариш калугер. - Толко много станали калугерите.
 Да ма обича владиката, че нека ма мразят дяконите.
 Да направим що е добро, а по-доброто за по-подир. - Казват, че пословицата произлязла, когато един баща разправял на дъщеря си, че апостол Павел поучавал, че е добро да се женят момичетата, но по-добро било да се не женят. "Татко, рекла дъщерята, да направим що е добро..."
 Да не дава Господ дюлгерин хайдук и духовник съдник да става.
 Да разпусна никулската дупка. - Някога, както и сега, повечето селяни носяли за пригащник ремикът, който стягали и разпущали според нуждата от яденьето, дупките на ремичката. Никулската наричана дупка бивала най-широката на ремичката, защото по Никулден има най-много служби, та ходят по службите, ядат много и разпущат на най-широката никулска дупка.
Да са чете молебен, дали ще е потребен.
 Дал си дъщерята, ушили му калимявка. - Върху отношенията на гръцките владици с българските попове.
 Денем светец, нощем крадец.
 Дето пият поповете и касапите, там е хубаво виното.
 Дето черква, там и кръчма.
 Добре дошел, св. владико: какво ти прави владичицата, владиченцата? - Така посрещнала някоя селска попадия владиката.
 Дяволът ли научи бабата да се качи на дрена и да падне?
 Дяволът нито на себе си някога добро е направил.

 За Бога е много, за попа е малко.
 За вяра човек и да умре, не е зле.
 Запали на дявола свещ, да та сполети каквото не щеш.
 Зарекъл са поп да не реже големи порязаници.
 Златото го огънят префиня (пречистя), а човека - теглилото.
 Знае Господ чие масло гори в кандилото.

 И калугерщината не е леко.
 И на хаджилък има много магарета.
 Излупи са пате, хайде на реката; опопи са поп, хайде на механата.
 Има пари - "Христос воскресе", няма пари - "Смертию смерт".

 Кажи, дядо попе, комках ли се аз вчера, или не?
 Каквото казва попът, слушай; каквото прави, не прави.
 Каквото му клепалото, таквоз и изповедалото.
 Каквото ти си към Бога, тъй и Господ към тебе.
 Калугер дека влезе, докле го не изпъдиш, не излиза.
 Калугерска шапка мухите сбира. - т. е., мазна е.
 Като прихне попът, народът са изхраква.
 Клетвата му гръм Божи, молитвата му Божя роса.
 Кога останат двама без душа, третия остая без глава.
 Който вярва на сънищата, туря си умът на облаците.
 Който вярва на сънищата, той пасе ветровете.
 Който поп чете по-малко, пуши по-много.
 Колко чифта цървули е съдрал дявола, доде го от ум изкара!

 Лесно да се храниш ако искаш, поп стани.
 Лисицата и калугерка да стане, между кокошките я не пущай.

 На турчин и на калугер не се вричай за нищо, ако щеш да си мирен.
 Напразно са челяк пази, ако Господ го не възпазя.
 Насила спасенье не става.
 Научил са поп на варен боб; свършил са боб, отучил са поп.
 Наядох са като попско дете на Задушница.
 Не учи дяда си попа как са деца кръщават.

 Ой, Боже, Боже, без Тебе се не може.
 Оставил дявола, уловил са за сатаната.
 Оставил дявола, а опашката му не пуща.
 От говедар поп и от поп говедар (става ли?)
 От попа да извадиш храна, като от мъртвец сълза.
 От хората скрито, пред Бога открито.
 От ат отзад, от бик отпред, а от калугер отвред (са пази).
 Отиде ти, попе, кобилката за този пусти седми глас.
 Отишел с един дявол, върнал се със сто.
 Отче наш не е голяма молитва, ама спасява.
 Очи на икони, ум на кокони.

 Пази, Боже, от лош поп, от сюрмах хаджия и от гърчава свиня.
 Пази, Боже, от пиян поп и от гнил дирек.
 Парата върти света, а правдата небето.
 Пиян поп вино сънува.
 Пиян поп, пиени деца.
 Пияне сълзе Бог не приима.
 Плащането за добро с добро е борч на сякиго, ама за злото плаща с добро сал честният челяк.
 По-близу до черквата, по-далеч от Бога.
 По-добре голяма дума да продумаш, а не с Бога да са караш.
 По-добре да вярваш от да питаш.
 По смърт покаяние не бива.
 Повъртях, повъртях - намерих кюлюмавка, патрахил... - Поп разказва как станал поп.
 Половината на мене, половината на тебе. - От приказката за попа, от когото се оплаквали, че не знаял да чете евангелие, та отишел владиката да го слуша, а той, като са научил, че владиката ще го слуша, захванал така да чете евангелие: "Имам триста кози, полвината на мене, полвината на тебе". И после, като изкарал и други още таквизи що имал за даване, владиката рекъл: "О, той знаял да чете, никой от вас не може, че и каза таквоз вангеле."
 Понесе го дявола на рога.
 Поп без книга и циганин без зурна.
 Поп и калугер не дават, защо имат по две ръки: с едната зимат, с другата благославят.
 Поп печели и от живо, и от мъртво.
 Попа са не избира по брадата, ами по главата.
 Попа залива, долива, ала лозе не копай.
 Попа на закон учи и закон не варди.
 Попа не чука девет пъти за глуха баба.
 Попа питай и себе си слушай.
 Попа проси, попадията износи.
 Попа слушай, но подире му не върви.
 Попадия - поразия.
 Попо ял благо, селото криво.
 Попове - като волове.
 Поповете през сирница без гащи ходят.
 Попска кавга - дяволска сватба.
 Попската свиня по-много разбира от нашта ходжа.
 Попски ръце вощени - каквото хване, залепва.
 Попски син - или гайдарджия, или хайдутин.
 Попски син най-лесно са турчи.
 Попско чедо, дяволска унука.
 Посечи ма, ага, светец да стана.
 Пост - кога гозба няма; а кога пари няма - Велики пости.
 Пости захванеш ли, тряба да ги свършиш.
 Похвалата е от дявола.
 Похвалника го Господ не търпи.
 Правдата си е се гладна.
 Празник било някога за в черкова, а сега за в кръчма.
 Прекален светец и Богу не е драг.
 Прекръсти са с чисто сърце, стъпи на престола и снеми кандилото. - За крадец, който обирал черква.
 Припка като поп на помен.
 Проклета вяра Бога не мисли.

 С Бога лесно, с безбожниците мъчно.
 С мълчане са дявол мъчи.
 С пари и магарето поп става.
 С таз калугерщина без ум останах.
 С туй калугерство сичко съм забравил.
 Сам Бог е без грях.
 Света вода ненапита.
 Света го има за магаре, ний го имаме за владика.
 Селото туря попа, селото го изважда.
 Синца ходим код Бога, но не синца по Бога.
 Сиромаси власи, обрали си попа.
 Сиромашлъка е от Бога, пиянството е от дявола.
 Сите викат жаба е, попо вика мечка е.
 Сичко бива до време, само Господ до века.
 Сичко се менува, освен волята Божия.
 След дявола върви и Богу се моли; по дваж ходи на черква и на другите зло прави.
 Слез, Боже, та гледай.
 Смирни калугери среда и петък мърсат.  (сговорни калугери и в постни дни ядат блажно).
 Смирява са като дявол в кратуна.
 Срещнеш ли дявола, прекръсти са и беж.
 Стани, дядо попе, да седне на гайдаря майка му.
 Стар поп колко млади опява...
 Страха ради юдейска, скрий са, Петре, в плевника.
 Стягат го свети безсребърници. - Мъчи го безпаричие.
 Сутрин набожен, вечер разложен.
 Сълзата на праведния на сухо не пада.
 Сън е лъжа, Бог е истина.
 Със свой псалтир в чужд манастир не ходи.
 Със таз калугерия сичкото съм Габрово изгорил.

 Те го не пущат в селото, той пита де е поповата къща.
 Ти отбираш от Света гора, колкото аз от свети Трайча.
 Ти работи, аз ша помагам, рекъл Господ.
 Ти си светена вода ненапита, теб та сякой не пипа.
 Ти със Господа си приказвал.
 Тоягата е благословена.
 Тоягата е Боже дръвце.
 Тоягата е от рай излязла.
 Търпи, душо, да са спасеш.

 У кого е добра жена, не му трябва рай. У кого е зла жена, не му трябва пъкъл.
 Умрелите Бог да прости, живите кой да свести?

 Хвалим Бога (дигами ръце), тъпчем дявола (скачами). - Така се оправдавал един калугер, като играял хоро.
 Хваля Бога, както мога.
 Хекимин (лекар), луд и псалт секи може да стане.
 Хитър духовник, пита ма, ама и аз хитра, не казвам.
 Ходил на блага черкова. - Понапил са.
 Ходя та си паса дяволите.

 Цалуни ма, поп Димо, аз са миросах. - Тъй сбъркала една калугерица, та рекла на попът в черква вместо: "Миросай ма, аз цалувах (иконите)".

 Челяк на себе си сичко прощава.
 Челяк на челяка е дявол.
 Черква без хора, ритам ти попът.
 Черква гради, град съсипва.
 Черквата е да са молят в нея.
 Човек доде не потроши, доде не разсипе, може ли да се научи? - Тъй казвал един поп, когато го гълчал владиката, защо разсипал комката.
 Човещината не е далеч от магарещината.

 Шава като попадия в плевник.
 Шашкън поп яретата кръщава.

 Ще се върне, кога направят котката калугерка.
 Ще се върне, кога се върнат евреите от Божи гроб.
 Що дяволът не може, вика баба да поможе.
 Що е от Бога, по-сладко е от меда.
 Що е срамота, то е и грехота.

 Яде като попов син.

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите "Български поговорки":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=414

...a също и "Български пословици и поговорки" - сборник, съставен от Милко Григоров и Костадин Кацаров, 1986г.

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7240

[Шишман]

П. Р. Славейков си е купил билета за ада с тия си простотии.
Ето една поговорка от мене по случая.
" Да бе мирно седяло - не би чудо видяло "

[Лина]

Айде да не кълнеш! Поговорките са народно творчество те не са измислени от Славйков, а от хората. Той само ги е записал.

[Шишман]

Айде да не кълнеш! Поговорките са народно творчество те не са измислени от Славйков, а от хората. Той само ги е записал.

Това не е кълнене- има разлика.Кълненето е нещо напълно различно.
Схемата е еднаква и за народните ни обичаи. Отиват разпитват някой дегенерат със съмнително поведение и той им разказва разни небивалици, мърсотии и окултизми и после  ни го представят-пробутват, като чисти народни обичаи от извора. Само дето в тези уж чисти обичаи има такива тъпотии, ненормалщини  и противоречия че : трябва някой да е доста глупав да ги приеме за истински. И на практика никой, никъде не ги практикува, въпреки напаните да ни ги наложат. Това е била много разпространена практика след освобождението та и до сега. Същата е и работата с поговорките. та че трябва, много да се внимава с тези писатели  и източниците им. Познавам доста хора говорещи цинични, мръсни и извратени поговорки: това народно творчество ли е а ? Или просто изпускания на изтрещели хора ?
  А поговорките на този човек : и те са с доста съмнителен произход. Ако идеш в една долна кръчма и ще чуеш какви ли не мръсни поговорки и те ще са народно творчество според някои а ? Ако слушаш някой квартален дегенерат и от него ще чуеш поговорки, обикновено цинични, тъпи и мръсни, ама това не значи че са народни. Моят български народ: не е с такова мръсно , ненормално и тъпанарско само-съзнание и няма подобни поговорки. Ти за такъв ли го смяташ българският народ ?

[Лина]

Че как да практикуваш поговорка, това ще е много трудно!
Я да видим определението: Пословица /поговорката е литературен фолклорен жанр, в който народната мъдрост е събрана в едно-единствено изречение. Съдържа важен и всеизвестен факт, получен от житейски опит и станал популярен. Пословиците може да представляват интересни наблюдения, етични правила и съвети или песимистични коментари за живота.

Поговорките са сентенция на нечии опит. Да, хрумнало му на някого, другите го чули и взели, че припознали неговото знание като свое и взели, че го повторили - така са се случвали нещата. Същото е и с народните приказки. Да не мислиш, че „дегенерат” може да измисли „Дядовата ръкавици”, „Косето Босето”, „Тримата братя и златната ябълка” или всичките народни приказки с поуки. Които поуки в същност са поговорки.

------------


„Само дето в тези уж чисти обичаи има такива тъпотии, ненормалщини  и противоречия че : трябва някой да е доста глупав да ги приеме за истински.”

Ти ли го казваш това? Ти да не би да вярваш в по-малко ненормални и противоречащи си неща, че те твоите вярвания граничат с тоталната фантастика! Много те моля, народа поне отразява реалния живот, това дето може да го видиш, да го пишнеш и да го чуеш.


Не разбирам защо намесваш цинизмите – те също са измислени от хората, както и всяка една дума, която отразява света и мислите ни. Обаче псувните нямат нищо общо с народните ни обичаи, въпреки че са човешко творчество. Това е така защото те са общочовешко „достижение”, а не е наше народно. Като изключим това, че са измислени от хората нямат нищо общо.

[Шишман]

Не се сърди Лина, но трудно се разбира, какво имаш пред вид. Аз например до сега не бях чувал  за такова нещо, като народни приказки ! Може би става дума , за  приказки станали народни, написано от някой, признат народен писател ?
_______________________________

Същото е и с народните приказки. Да не мислиш, че ,,дегенерат" може да измисли ,,Дядовата ръкавици", ,,Косето Босето", ,,Тримата братя и златната ябълка" или всичките народни приказки с поуки. Които поуки в същност са поговорки. 

_________________________________
Мисля че между дегенератите измисляли си разни обичаи и вярвания и преразказвали ги на пишман изследователите и писателите написали тези приказки, има голяма разлика.


______________________________________

Ти ли го казваш това? Ти да не би да вярваш в по-малко ненормални и противоречащи си неща, че те твоите вярвания граничат с тоталната фантастика!

В какво вярвам, кое е фантастика и ненормално? Би ли се пояснила ?
Не вярвам да го направиш.
Спирам до тука , нямам намерение да се занимавам с модерни хора, да споря с вас и т.н. Жива и здрава. Ако може да не коментираш, мненията ми ще е много добре - благодаря.

[Лина]

Е, то ти за много неща не си чувал дай да ги потулим всичките. Българските народни приказки са се предавали „от уста на уста” десетилетия и биват написани много по-късно на хартия.Преди едва 100-130 години.

Няма да го напиша, защото и без това е ясно какво имам предвид. Пък и по друга причина – не ми е важно да обидя някой друг вярващ. Знам ли, може да има някой нормален между вас.

________________________________________________________________
Мисля че между дегенератите измисляли си разни обичаи и вярвания и преразказвали ги на пишман изследователите и писателите написали тези приказки, има голяма разлика.

Същите дето са измислили приказките са измислили и пословиците, това имах предвид. Ти намираш някакви разлики, защото така ти отърва.
Дразни те, че се споменават негативно поповете в някои поговорки.И така е някои са наистина тъпи като "Попски син най - лесно се турчи" някъде явно се е случило и станала приказката. Но виждаш със времето оцеляват най - интересните, най - информативните или най - забавните поговорки, отсяват се нещата. Не може да седнеш и да плюеш по народното творчество щото някой някога казал нещо срещу някой поп.
Много религиозен го играеш. 

[Шишман]

Е, то ти за много неща не си чувал дай да ги потулим всичките. Българските народни приказки са се предавали „от уста на уста” десетилетия и биват написани много по-късно на хартия.Преди едва 100-130 години.

Чувал съм за почти всичко  свързано с българските работи. Кои са тия народни приказки, дето са се предавали от уста на уста? Кажи името на поне 2-е такива, ако знаеш  ? Пишеш без да мислиш - десетилетия не е дълъг период от време.

Няма да го напиша, защото и без това е ясно какво имам предвид. Пък и по друга причина – не ми е важно да обидя някой друг вярващ. Знам ли, може да има някой нормален между вас.

Значи за тебе българите не са нормални, защото са православни ? Ами търси си друг народ.

Същите дето са измислили приказките са измислили и пословиците

Не мисля, явно не познаваш материята.

Дразни те, че се споменават негативно поповете в някои поговорки. Не може да седнеш и да плюеш по народното творчество щото някой някога казал нещо срещу някой поп.
Много религиозен го играеш. 

Дразни ме че приписват тъпотии на нашият народ, които не са били.Аз не  го "играя" ( що за уличен израз ) религиозен, аз съм православен българин и е нормално да защитавам народа и вярата си която е и вяра на народа ми. Викаш българите са били : големи развратници, тъпанари и простаци, така излиза според твърденията ти ? Това е тезата, която защитаваш !

Ей това, както и мислех не го направи
В какво вярвам, кое е фантастика и ненормално? Би ли се пояснила ?
Не вярвам да го направиш. 
Може пък сега да го направиш ? Ти освен да обиждаш знаеш ли друго ? Не се сърди, ама нивото ти е ............... сещай се сама.

[Лина]

За разлика от олигофрените аз оставям правото на всеки да вярва в каквито си иска глупости, стига от тази вяра да не пострада живота и свободата на другите.
Народните приказки разказвани от бабите на внуците им може да се каже, че са се разказвали със десетилетия, защото те вероятно са търпели промени. Надали някоя приказва е останал за столетия еднаква.  Не мога да кажа кое е първичното -приказката или поуката, но те винаги са свързани. От приказката идва поуката.  Поуката синтезирано дава пословицата „кисело е гроздето, че не го е стигнала лисицата”, „дваж лисица в капан не влиза”,”всяка жаба са си знае гьола!” и т.н. умотворения.
И не ми извъртай приказката, смятам че хората измислили басните, поуките и народните приказки са разумни, тъй като са автентични от самия живот и отразяват самия живот.
Виж, вас дето търсите света извън сетивата си в Библията и Корана, и подобните наистина ви смятам за „ненормални”.  И ти го казвам като религиозен човек – аз съм вярваща, но не приемам че друг човек може да ми е проводник към Бога, не мисля, че си има къща в църквата и такива работи. Или да целувам икони, къде ми го нарисували седнал на облаците. Няма да си направя труда да ти обяснявам какво е Бог за мен.

И като отварящ дума ще ти кажа директно, че тъпотии на нашия народ преписваш именно ти. Не винаги, но достатъчно често. Докато с носиите и картините от българските сега всичко е наред, като почнеш да обясняваш какви сме ние хората, като цяло имам чувството, че си някакъв гаден мангал, които се е намърдал тук по незнайно какъв начин?
 „Народопсихология на българите”, „Българщина – изяснения” тези теми така именувани, ама започнати от тесногръд, органичен индивид като теб са срам за форума. Мен ме е срам да ги чета, изпитвам искрено неудобство. Така че, ако има тука някой, който пришива тъпотии на „нашия народ” това не съм аз.

[Шишман]

За разлика от олигофрените аз оставям правото на всеки да вярва в каквито си иска глупости, стига от тази вяра да не пострада живота и свободата на другите.

Пропусна да напишеш да живее комунизма, интернационализма и нео-либерализма. Нищо аз го добавих.
 

Виж, вас дето търсите света извън сетивата си в Библията и Корана, и подобните наистина ви смятам за „ненормални”.

Явно не знаеш че между Библията и корана има огромна разлика, а уж си много образована и начетена. Значи според тебе българският народ е ненормален, но ти си нормалната ? Освен това ние православните наблягаме най-вече на евангелията, нещо което няма как да го научиш от филмите.

И ти го казвам като религиозен човек – аз съм вярваща, но не приемам че друг човек може да ми е проводник към Бога, не мисля, че си има къща в църквата и такива работи. Или да целувам икони, къде ми го нарисували седнал на облаците. Няма да си направя труда да ти обяснявам какво е Бог за мен.

Отново пропусна  да напишеш да живее комунизма, интернационализма и нео-либерализма ! Освен това повтаряш глупостите на сектите. Бе на тебе, какво ти има ?

И като отварящ дума ще ти кажа директно, че тъпотии на нашия народ преписваш именно ти. Не винаги, но достатъчно често. Докато с носиите и картините от българските сега всичко е наред

Знам кое те дразни: носиите и иконите, направо се изприщваш от тези неща. Ама ние българите сме такива.

имам чувството, че си някакъв гаден мангал, които се е намърдал тук по незнайно какъв начин?

Тука според мене трябва да се намеси администратора. Ти драга нагло, ама много нагло прекаляваш с обидите. На практика нямаш мнение в което да не ме обиждаш. Администатора: тази дама има някакви специални права да обижда ли ? Аз мога ли да я обиждам със същите, нейните думи и обиди ?

„Народопсихология на българите”, „Българщина – изяснения” тези теми така именувани, ама започнати от тесногръд, органичен индивид като теб са срам за форума. Мен ме е срам да ги чета, изпитвам искрено неудобство. Така че, ако има тука някой, който пришива тъпотии на „нашия народ” това не съм аз.

Правилно каза тесногръдо. широките гърди ги търси при комунистите и либералите, както и тия от гей парада. За мен срамът и ти и поведението ти. Не мисля че е нормално модератор да тормози по тоя начин потребителите на форума и да се възползва от дадените си правомощия. Не мисля че е нормално във всяко свое мнение да ме обиждаш и плюеш. Ама то си е за тебе, не за мене. Така обиждаш себе си и показваш какво ти е нивото и нивото на рода ти.

[генерал Жеков]

Бях решил да се откажа от форума точно заради теми като тази,които замъгляват и опорочават сериозните дискусии в форума,а това го прави практически неизползваем освен от Шишман и 2-3 човека(към които доскоро се числях и аз),опитващи да му налеят акъл в главата.Много може да се говори по тази тема,но главното е това-тези "изяснения";"униформи" и други глупости които ни предлага Шишман никога не са били символ на целия български народ и едва ли някога ще бъдат.Да се правят гръмки изказвания като "култова снимка" за снимка с две дебели момчета,седнали около чеверме или поп яхнал магаре или пък "култови песни,мъдрости и каквото още се сети въпросния" е нещо глупаво,ненужно и дори вредно за национализма.Гледам по други теми същия е писал за положението в Италия,като е правил изводи и за цяла Европа-да,обаче там национализма в момента е в подем-създават се организации,води се пропаганда и др.Това в България не се вижда от десетина години,а с снимки като споменатите по-горе освен да помпаме егото на няколко безмозъчни религиозни фанатици нищо друго не се постига,пък нека уважаемия Шишман да определя нас,истинските националисти от България и цяла Европа като ненормалници-неговото мнение "пет пари не струва",израз който по същество е отличен пример за поговорка отразяваща реалното състояние на нещата.

[Шишман]

е нещо глупаво,ненужно и дори вредно за национализма.

До някъде си прав.  За национализма ти който е по западен образец, може да са глупави тези неща, но за българското родолюбие са полезни.

Гледам по други теми същия е писал за положението в Италия,като е правил изводи и за цяла Европа-да,обаче там национализма в момента е в подем-създават се организации,води се пропаганда и др.

Значи живея в тази страна и я познавам доста добре, а и поради работата ми среща много хора от всякакъв вид и разговаряме.
За другите страни на Европа не знам, но  Италия даже няма национализъм, има някакъв фашизъм но не е в подем, даже го няма никакъв. Има едни Северна Лига, но те не са националисти, уж са такива, но не са и т.н. Лидерът им е либерал и постоянно го хващат да лъже. Преди 10мин. точно го даваха по телевизията как лъже. Никакви организации не се създават тука, не се води и никаква националистическа или фашистка пропаганда. Единствената пропаганда, която чувам е нео-либерална и от медиите и от хората и от време на време комунистическа. Тука за моя изненада се оказа че комунизма е много силен.

Това в България не се вижда от десетина години

Това и в Европа не се вижда, грешни са ти впечатленията. Особено в Италия, тука според мен нещата са необратими.