Археологически находки въ Старозагорска область

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Археолози предполагат, че са открили средновековния град Близмос

През тази и следващата година трябва да приключат археологическите проучвания по трасето на автомагистрала "Марица" с цел освобождаването му за строителни работи, съобщиха археолози за БГНЕС.

Това наложи през 2010 г. с финансирането на инвеститора Агенция "Пътна инфраструктура" да се проведат интензивни археологически разкопки на няколко обекта. Изключително интересни и интригуващи са резултатите от проведените досега разкопки на средновековното селище и некропол в м. Бялата вода, на 2 км северозападно от с. Златна ливада, община Чирпан.

Селището е възникнало на главния път от Филипопол към столицата на византийската империя Константинопол, в близост до най-големия карстов извор в района. Удивително е, че проектираното трасе на автомагистрала "Марица" в този участък съвпада със стария римски и византийски път. Селището е съществувало повече от 3 столетия, което се потвърждава от изградени в различно време една върху друга сгради и наличието на 3 некропола. Впечатляващи са необичайно големите размери на селището – само в участъка на трасето дължината му надвишава 400 м. Установено е гъсто застрояване и планировка при изграждането му. Това го отличава от проучените досега на територията на съвременна България подобни средновековни обекти и показва неговото важно място в селищната система на византийска Тракия.

Откритите материали показват, че на обитателите на селището не е бил недостъпен византийския лукс. Използвана е високотехнологична кухненска и трапезна керамика, една част от която е произвеждана на място, а друга е доставяна от най-големите центрове на Византия. В селището е обработвано желязо, изработвани са оръдия на труда и оръжия. Намереното при разкопките неотпечатано ядро за оловен печат показва присъствие на представител на византийската власт.

Данните от писмените извори за края на XII и началото на XIII в., които се отнасят за кръстоносните походи, споменават, че между Берое и Филипопол, е съществувал средновековния град Близмос, в който са отсядали кръстоносци от ІІІ и ІV поход. По време на разкопките са открити археологически доказателства за присъствие на участници в тези походи на това място. Данните от писмените извори и резултатите от археологическите проучвания позволяват да се предположи, че проучваният обект може да се окаже споменатия Близмос. Обектът се проучва под ръководството на Д. Янков (Регионален исторически музей Стара Загора), гл. ас. д-р Румяна Колева и ас. д-р Чавдар Кирилов (СУ "Св. Климент Охридски"). /БГНЕС

http://dnesplus.bg/News.aspx?n=513535

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Археолози откриха гроб на средновековен воин-конник край чирпанско село

Воинът е бил погребан по необичаен начин - с пълното си бойно снаряжение

Интересна находка бе открита при спасителни археологически проучвания на средновековното селище и некропол в местността Бялата вода, на 2 км северозападно от чирпанското село Златна ливада, съобщиха за БГНЕС археолози.

Става дума за богат гроб на средновековен воин - конник. Той е погребан в обикновена гробна яма с глава на запад, т.е. по християнски обред. Любопитното в случая е необичайното за християнския погребален обред полагане на погребания с пълното му бойно снаряжение: до дясната му ръка е поставена сабя, върху десния крак е положена сгъната, плетена от железни халкички ризница, а в близост до левия крак - връх на стрела и нож, при лявата му длан има поставен втори железен предмет, вероятно нож. До главата му археолозите са намерили части от конското снаряжение - юзда, стремена и катарами от желязо, принадлежащи на ремъците, прикрепвали стремената и седлото. Проученият гроб намира своите най-добри паралели в представителни воински комплекси от XII-XIII в. в ареала на Долен Дунав и северночерноморските степи.

Този изключително рядък за средновековната епоха по нашите земи богат гробен комплекс е бил открит в хода на проучванията на разположеното на това място голямо византийско селище и некропол. Ценната находка е още едно свидетелство за важното място, което е заемало селището при с. Златна ливада през Х -ХІІ в. в тази част от Византийската империя.

Откритията са станали възможни поради провеждането на предварителни проучвания във връзка с изграждането на автомагистрала "Марица". Археологическите разкопки се финансират от Агенция "Пътна инфраструктура" и се извършват под ръководството на специалисти от СУ "Св. Климент Охридски", Регионален исторически музей - Стара Загора и Исторически музей - гр. Чирпан. В археологическия екип участват докторанти, магистри и студенти от СУ "Св. Климент Охридски".

http://www.econ.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Над 3500 са намерените находки с музейна стойност
при разкопките по трасето на магистрала "Марица"

Днес в Историческия музей в Чирпан ще бъде открита изложба „Археологическите проучвания преди една магистрала: км 19+900 – 20+400 от АМ „Марица“.

 Археолозите са проучвали средновековно селище, съществувало от IX до XIII век. Находките с инвентарни номера са над 2700. Отделно са намерени други 900 с инвентарни номера на глинени съдове, които се номерират в отделна инвентарна книга, съобщи Димитър Янков – главен уредник в Регионалния исторически музей в Стара Загора и един от ръководителите на разкопките пред "Фокус".

 „Някои от тях няма да имат музейна стойност, а ще бъдат в научно-спомагателен фонд. Така всичко, което сме придобили, наброява 10,000 находки от обекта средновековно селище в местността Бялата вода от трасето на „Марица” между 19 и 20 км, която на практика повтаря стария римски средновековен път Филипопол – Адрианопол – Константинопол”, добави археологът.

 Според него всички находки са ценни. Най-важни обаче са от два гроба от некропола. Единият бележи началото на възникването на селището – гроб на жена, който е от втората половина на IX век. Така със сигурност може да се говори, че селището е възникнало поне в този период.
 „Най-късната находка, също много ценна, е от първата половина на XIII век, която бележи края на съществуването на селището. По предварителни данни може да се твърди, че селището е било напуснато от жителите си най-вероятно по време на Четвъртия кръстоносен поход към първото десетилетие на XIII век (1202-1204 г.). Но явно част от жилищата са били използвани. Имало е все още останали люде в това селище и за това говори най-късният гроб, който сме открили", каза още Янков.

 Той уточни, че на мястото е имало къщи от времето на къснонеолитната епоха и от времето на траките – ранно и късно желязната епоха (XII в.пр.Хр - I в.сл.Хр.) Точно в тази част от трасето обаче археолозите не могли да открият данни, че селището е съществувало и през римската и ранновизантийската епохи, въпреки че има такива данни.

 Другото значимо откритие за средновековното селище е неговото планиране.
 „То предварително е било планирано – къщите имат една ориентация. Между тях има пространства, които явно са били използвани за улици, изобщо има една плановост при изграждането на селището. След разрушаването на едно жилище по различни причини върху него възниква друго, трето. Явно това са жилища все на собственика. Постарахме се да свършим в срок проучванията в обекта, който ще бъде засегнат от магистрала „Марица”, разказа археологът.

http://dnes.dir.bg/news/razkopki-arheolozi-nahodki-avtomagistrala-maritza-9274754

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Уникална за България мозайка е разкрита от старозагорски археолози в Стара Загора


Снимка: Община Стара Загора

04 октомври 2011 | 15:41 | Агенция "Фокус"

Стара Загора. Уникална за България мозайка е разкрита от старозагорски археолози в Стара Загора, съобщиха от пресцентъра на общината. Дни преди утрешния празник на града бе разкрито пано с три фигури, което няма аналог в страната. Днес екипът, ръководен от Димитър Янков, главен уредник на Регионален исторически музей Стара Загора даде днес пресконференция за медиите за находката. Мозайката датира около III век, изображението е на Селен, който води две вакханки – и тримата са от свитата на Бог Дионис. „Сложните фигури на танцуващите жени говорят за изработката на голям майстор. Само синьото по одеждите е в 5 нюанса, а червеното е варира от розово до тъмночервено. Фигурите са много изящни, едната от жените е с кастанети с двете ръце, другата е с музикални инструменти. Диплите на дрехите им са нагънати така, че загатват сгънато коляно. Глезените им са открити и има движение в краката. Има невероятна игра на светлини и сенки. Водещата фигура на Селен подканя останалите две да го последват. Ако продължим с разкопаването, се надяваме да открием още фигури, сред които да е и на бог Дионис”, каза Димитър Янков.
 Красотата на мозайката дава на археолозите едно от предположенията – че вероятно сградата не е частна, а е храм на бог Дионис. Тя се намира на 30 метра от една от крепостните стени на Августа Траяна.
 Никола Стоянов – скулптор и реставратор (Носител на Наградата „Стара Загора” за 2009 г. за реставрирането на Античната улица в Музея, Форума на Августа Траяна и др.) съобщиха, че мозайката е изградена с техниката "Opus tessellatum" и размерите на парчетата е 1 см. Сложно и безкрайно отговорно е отлепването на мозайката и пренасянето и за да бъде консервирана и след това изложена. Засега предвиденото място е на Античната улица в самата сграда на Регионален исторически музей. Най-доброто възможно решение е мозайката да бъде съхранена и изложена на място, но имотът е частна собственост.
 Директорът на музея е депозирал до кмета на Община Стара Загора и председателя на Общински съвет докладна за необходимите около 5000 лв., нужни за продължението на проучванията на мозайката.

http://www.focus-news.net/?id=n1573236

Opus tessellatum

Opus tessellatum е мозаична техника, която включва използването на мозаични кубчета от камък, мрамор, стъкло или други твърди материали с еднакви размери, чрез които се оформят картини или орнаменти. Opus tessellatum e най-често използваната техника в произведенията на елинистическите, римските, ранноохристиянските и византийските мозайки.

Разположението на редовете от мозаични кубчета при Opus tessellatum е в правилни хоризонтални или вертикални редове. Този стил на разположение се използва най-вече при фона на картината.

http://www.britannica.com/EBchecked/topic/430659/opus-tessellatum

http://www.thejoyofshards.co.uk/glossary/opus_tessellatum.shtml

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Археолози откриха овъглено древно жито

Няколко огромни питоса с около 150 кг овъглено жито намериха археолози при спасителна експедиция в рамките на резервата „Августа Траяна-Верея" при северната крепостна стена, информира stznews.bg.

Находката е от ІІ век и е в непосредствена близост до основите на внушителна сграда с обществен характер, коментира зам.-шефът на експедицията Методи Златков.

Житото е полуовъглено заради вилнял преди 1800 години унищожителен пожар, вероятно при някоя от обсадите на античния град. Предстои да се изяснява какви точно са зърната. Възможно било те да са от т. нар. тракийска пшеница, известна още като „лимец", поясни още той.

Според него най-вероятно това са били запасите на града за бедствени положения или война. Открити са няколко запазени основи на каменни колони, очаква се да се появят и стени с надписи.

При разкопките до момента са събрани над 60 монети от късната античност, средновековието и османския период, които тепърва ще бъдат почиствани и изучавани.

http://news.ibox.bg/news/id_732460122

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Откриха 150 монети в римско тържище на Августа Траяна

Над 150 римски бронзови монети са открити при спасителни археологически разкопки на центъра на Стара Загора. Теренът, на който археолозите започнали работа, е предвиден за строителство на съвременна сграда и се намира на ул. „Сава Силов”.

При изкопните работи специалистите,с ръководител археологът Веселин Игнатов от музея в Нова Загора, открили пет гроба от античен некропол на около 100 метра от западната порта на Августа Траяна. Сред намерените предмети са фигурки на конче и на Цербер, куче с три глави, покрити със змии и което пази изхода на подземния свят, като пуска всеки да влезе, но никой да излезе.

Предполага се, че на мястото е имало тържище през II-III век, а след това, през IV век то се превръща в некропол на Августа Траяна. Според втората работна хипотеза на Веселин Игнатов там е имало светилище.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=818560

[Hatshepsut]

Жилищата от неолита, открити в Стара Загора, били двуетажни

Откритието е от 1968 г., но все още няма подробна публикация за него

бщина Стара Загора инициира и финансира започналите нови проучвания в най-старите открити досега в Европа неолитни жилища, се съобщава на официалния ѝ уебсайт.

На този етап е направено геофизично заснемане, както и графична възстановка. С подкрепата на общината до есента трябва да излезе от печат пълната научна публикация на гл. ас. Петър Калчев за неолитните жилища, която ще бъде на български и английски език. Илюстрациите в нея ще са дело на старозагорския фотограф Цветан Четъшки, за първи път ще бъде изработено и трийзмерно изображение, което ще даде ясна представа за мащаба на откритието.

На пресконференция заместник-кметът Иванка Сотирова, консултантът проф. д-р Васил Николов и ръководителят на проекта гл. ас. Петър Калчев съобщиха археологическата сензация, че откритите през 1968 г. в Стара Загора жилища от ранния неолит всъщност представляват двуетажна постройка с дължина 10 м, широчина 5,60 м и височина минимум 7 м, с включено в нея покривно пространство. Доказателствата са безспорни, категорични са археолозите.

До голяма степен това ще преобърне представата за ранния неолит, начина на живот на хората през тази епоха, като смело може да се говори за архитектура, каза проф. д-р Васил Николов. Свидетели сме на уникална находка, на голяма постройка - „жилищна кооперация" от ранния неолит, с три отделни помещения – две на първия етаж и едно на втория, обитавани по всяка вероятност от три отделни семейства. Всяко от тях е разполагало със собствено огнище, хранителни запаси и други елементи на материалната култура.

От откриването им през 1968 г. досега не е правена подробна научна публикация на неолитните жилища, подчерта зам.-кметът Иванка Сотирова. Първите конкретни стъпки вече се случиха и е факт, че тази находка прави Стара Загора уникална в световен мащаб. От тук нататък ще се разгърне идеята на настоящото общинско ръководство за мощна рекламна стратегия и популяризиране на уникалния за Европа и света културно-исторически обект.

Финансирането и реализацията на проучванията, както и бъдещата научна публикация ще отворят пътя за кандидатстване на неолитните жилища за обект на ЮНЕСКО. Освен това през ноември предстои те да бъдат представени в Европейския парламент в Брюксел.

На 20 юни след среща с посланика на Кралство Норвегия у нас г-жа Тове Скарстейн ръководството на община Стара Загора заяви своята готовност да кандидатства с проект за неолитните жилища по Норвежката програма за сътрудничество. Той ще бъде с образователна насоченост и цели развитието на туризма в региона, като част от него ще бъде и дигитализирането им.

http://www.dnes.bg/stranata/2012/07/07/jilishtata-ot-neolita-otkriti-v-stara-zagora-bili-dvuetajni.163231#13416867694291&if_height=394

Музей "Неолитни жилища" - Стара Загора

Музеят „Неолитни жилища“ в Стара Загора всъщност е една от изнесените експозиции на Регионалния исторически музей в града. Това е така, защото представя автентичните археологически останки на две от най-запазените и с най-богат инвентар и покъщнина неолитни жилища в Европа. Консервационната сграда около тях, превърната в музей, е изградена през 1979 г. Те са запазени във вида, в който са опожарени преди 8000 години .

Тук можете да научите повече за бита от новокаменната епоха. Запазен е пълния инвентар на жилищата - пещи за изпичане на хляб, ръчни мелници за стриване на зърно, керамични съдове и др. Според описанието на историческия музей в Стара Загора жилищата са от VI хилядолетие пр.н.е. Имате уникалната възможност за непосредствен допир до бита и културата на най-ранното поселение в чертите на съвременна Стара Загора.

По време на разкопките на селищната могила са открити 1826 експоната. В експозицията са представени 333 експоната от целия Старозагорски регион. Сред по-интересните съдове са: Керамичен съд - лале, рисуван с бяла боя (Ранен неолит - VI хил.пр.Хр.); Керамична тарамбука с графитна украса (Ранен халколит - V хил. пр. Хр.); Мраморна антропоморфна фигурка (Ранен неолит - VI хил. пр. Хр.); Керамичен антропоморфен съд (Късен неолит - VI хил. пр. Хр.); Мраморна антропоморфна фигурка (Късен халколит - V (по-скоро IV) хил. пр.Хр.); Керамичен антропоморфен съд с моделирани две човешки тела - мъжко и женско (Късен халколит - 5 (по-скоро 4) хил. пр.Хр.)

В музея е изложена и постоянна експозиция „Праисторическото изкуство в Старозагорско“. Тя се намира в сутерена на сградата и разкрива невероятните постижения на древната цивилизация, развивала се по нашите земи през неолита и халколита – VІ-V хил пр. Хр. Впечатляват антропоморфните и зооморфните фигурки от най-древната човешка история, златен накит от V хил. пр. Хр. – най-старото злато заедно с това от Варненския халколитен некропол, един от първите музикални инструменти в човешката история (тарамбука) – V хил. пр. Хр., изяществото и съвършенството на работените на ръка глинени съдове.

В музея има и сувенирен щанд.

http://www.bgizlet.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2173&Itemid=68

http://www.museum.starazagora.net/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Нов вампир изскочи край Раднево

Вампирско погребение разкриха археолози край Раднево. Гробът е от края на ХI - началото на ХII век. 40-годишен мъж е бил погребан със специален ритуал срещу вампирясване. Това е третият вампир, открит по нашите земи, след находките в Созопол и Перперикон.

На откритието ръководителят на експедицията Пламен Караилиев попаднал при проучването на некропол по течението на река Сазлия в землището на село Знаменосец. Запазена е само горната половина от скелета, долната била буквално размазана от огромен каменен къс. Според Караилиев това било доста разпространена практика през Средновековието. Няколко десетки са разкритите върху площ от почти 900 кв. м християнски погребения, което дава основание да се предполага, че в съседство е имало селище.

Върху същия терен са намерени и останки от подготвена за изографисване хоросанова мазилка, като въпрос на време е откриването на останки на православната черква. При разкриването на гробовете са открити няколко тракийски, римски и средновековни монети, чието проучване предстои.
Живот на това място е имало от времето на неолита и ранножелязната епоха, коментира Караилиев. Основание за това му дават както намерените керамични фигурки на божества и идоли, така и рядко срещаните по нашите земи железни печати за украса на глинени съдове.

pressadaily bg

[Hatshepsut]

Колко е стар старозагорският неолит?


Култов ров с извършени в него обредни дейности. Следи от огнища, керамични фрагменти и животински кости

Лабораторията за радиовъглеродно датиране към Шотландските университети датира с точност плюс/минус 5 години три костни проби от селищната могила край старозагорското село Калитиново: на 7854 г., 7848 г. и 7853 г.

В праисторическата наука отдавна е известно, че Горнотракийската низина, град Стара Загора и неговият регион са центърът на първата Европейска цивилизация, развивала се по тези места през VІ–V хил. пр. Хр. Всяко ново проучване  носи изненади за археологическата наука и добавя нови щрихи към богатата и невероятна култура на древните земеделци, обитавали тези земи.

Западно от старозагорското село Калитиново в местността Герена

се намира праисторическа селищна могила.  Голяма част от това праисторическо поселение е унищожено  в резултат на продължителна селскостопанска и строителна интервенция. При спасителни археологически разкопки в източната част на праисторическото селище е проучено обредно вкопано съоръжение.  То има внушителни размери:

дължина 7,40 м в посока изток–запад и ширина 4,50 м в посока север–юг, дълбоко е 1,20 м

В него на различни дълбочини  се откриха струпвания от изпечени до червен цвят мазилки  с отпечатъци от колове и пръти от дървената конструкция на къщите, ивици от бяла пепел и въглени, фрагменти от керамични съдове, животински кости и части от хромелни камъни,  които оформят  овал с диаметър 1 м, и огнища с дебел слой пепел,  под която има депонирани  мазилки от къщи с червен цвят. Откритите в съоръжението  струпвания

маркират шест отделни етапа на запълване на ритуалното място

В пръстта са открити голямо количество части от керамични съдове, животински кости, въглени, кремъчни артефакти, костени  лъжички и шила, керамични животински и човешки фигурки и други предмети.

Проученото съоръжение ни разкрива важни черти  от древноземеделската обредност през новокаменната епоха.   На това място всяко семейство от праисторическото селище е идвало в определен ден от годината, вероятно през есента е палело огън и е

извършвало жертвоприношение с растителна и животинска храна

За това свидетелстват разкритите в ритуалното съоръжение огнища с дебел слой пепел.  Керамичните съдове, в които е била приготвяна и консумирана ритуалната храна, са били натрошавани и част от тях  заедно с животинските кости (остатъци от храната) са хвърляни в огнището или около него. В други случаи огънят е бил пален встрани от ритуалното съоръжение и след това пепелта и въглените са поставяни в него. Откриването  на изгорели части от стените на жилището бележи

отношението на древните хора към къщата–дом като същество с “душа“

което е налагало и нейното „погребване“. От намерените в култовото съоръжение предмети много малка част са цели, другите са на части на принципа „частта замества цялото“.  Обредното съоръжение е вкопано в земята, защото има женска символика – утробата на Великата богиня – Майка земя.

Горящият огън с извисяващи се нагоре пламъци символизира фалоса – мъжкото начало

Пепелта от изгорелите в огъня дървета, която символизира мъжкото оплождащо семе, е насипана в ямата-утроба, заедно с други ритуални предмети – части от култови лампички, антропоморфна и зооморфна пластика и др. Така

семейството символично осъществява зачеване на новата земеделска реколта и плодородие в кошарата и в дома

Много интересни данни се получиха при изследването на животинските кости, открити в ритуалното съоръжение. От домашните животни са открити кости на говедо, овца, коза, свиня и куче. Дивите са представени от елен и птица. От намереният животински костен материал 99,53% са на домашни животни, като

най много са овцете и козите – 64,34%, следват  говедата с 22,66% и най-малко са свинете – 12,3 процента

Палеозоологическите изследвания установиха, че в неолитното селище край с. Калитиново са отглеждани сравнително ниски на ръст животни. Овцете и козите са били с височина от 58 до 65 см и тегло 33–45 кг, а говедата  са били високи около 120 см.

Направено е палеоботаническо изследване, което откри  наличието на зърна от пшеница. Установено е, че за запалването на ритуалния огън е използвана най-много дървесина от дъб, а също така и от елша, топола и бор.

За да бъде установено точно времето, когато е функционирало култовото съоръжение в селищната могила край с. Калитиново,

бяха изпратени за изследване три животински кости от говедо в Лабораторията за радиовъглеродно датиране

към Центъра за екологични изследвания на Шотландските университети. Това е най-добрата лаборатория за такива изследвания в Европа. Радиовъглеродното датиране чрез атом мас-спектроскопия е извършено от проф. Гордън Кук.  Този метод  е много точен и дава отклонение  до  ± 5 години. Археологическите материали, открити при разкопките показват, че проученото съоръжение се отнася

към края на първата фаза на ранния неолит в Тракия

В абсолютни дати от трите проби са получени следните резултати: 5840 г. пр. Хр., 5834 г. пр. Хр. и 5839 г.  пр.  Хр.

И така  колко е стар старозагорският неолит?  Тук следва да си припомним  поговорката  „Когато фактите говорят, и боговете мълчат“.  Трябва да отбележим, че такава керамика е открита при разкопките на Азмашката селищна могила, Берекетската селищна могила,  селищната могила Окръжна болница, където са проучени останки от двуетажна неолитна постройка, и на много други места в Старозагорско. В тези праисторически селищни могили е открит

керамичен материал, който е по-ранен от открития в с. Калитиново

което ни позволява да отнесем началото на неолита  още по-назад във времето -  в края на VІІ и началото на VІ хил. пр. Хр.

Крайно време е да осъзнаем,  че праисторията на нашия град е едно богатство, което малко градове и страни по света имат. От нас зависи как ще го използваме за благото на Стара Загора.

Гл. ас. Петър КАЛЧЕВ
праисторик в РИМ–Стара Загора

https://www.nbp.bg/nbp/?p=55302#!

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Артефакти от халколита откриха археолози в Старозагорските минерални бани

Екип от археолози, ръководен от праисторика от Регионален исторически музей - Стара Загора Петър Калчев, откри ценни артефакти-шлаки с топилки и медни руди, при проучване на праисторическата селищна могила в Старозагорските минерални бани. Тя датира от 5-ото хилядолетие пр. Хр. Обект на разкопките е ритуално каменно стълбище, което води към храма, датиращ от края на халколита.
Могилата е с диаметър 100 м и височина 10 м. Идеята на стълбището е да следва изгрева и залеза на Слънцето, каза Петър Калчев. Открити са антропоморфна фигура и съд, култова ритуална масичка от керамика и копачка от еленов рог.
Проучени са ритуално стълбище, изградено от каменни валуни, споени с пясък, глина и варовикови камъчета. Открити са керамични съдове, инструменти от кост, кремък и рог, антропоморфни фигурки и други предмети.
Една от работните хипотези е, че на това място се е осъществявало топене на медна руда по напредничава за епохата технология. Ако това се потвърди, ще е уникално откритие за Югоизточна Европа, каза още Петър Калчев.
Проучванията са финансирани в размер на 5000 евро от Института за археометалургични изследвания (Institute for Archaeo-Metallurgical Studies – IAMS) към Юнивърсити Колидж в Лондон, информира директорът на Музея в Стара Загора Ангел Динев.
Намерените артефакти ще бъдат изпратени в Института в Лондон, за да бъдат детайлно проучени. Това ще даде възможност за солидно популяризиране на културното наследство на Стара Загора, на Регионалния исторически музей и на старозагорските археолози, добави Ангел Динев.
Той благодари на ръководството на Община Стара Загора за разчистването на терена върху праисторическата селищна могила в Старозагорските минерални бани, който е обрасъл с акации и храсти, благодарение на което са извършени археологическите проучвания.

http://www.starozagorci.com/news-12728.html

Откриха фабрика за мед на траките

Намирала се е в могила до Старозагорските минерални бани и е най-древната в Европа

Ново сензационно откритие обещават археолозите от регионалния Исторически музей в Стара Загора.
След съществуващите най-стари медни рудници в Европа в местността Мечи кладенец, близо до курорта Старозагорски минерални бани, сега се задава нова находка. "В проучванията на праисторическата селищна могила в центъра на курортното селище това лято попаднахме на много интересни артефакти, които подсказват, че най-вероятно става дума за уникално съоръжение за флотация на медна руда", съобщи гл. ас. Петър Калчев, ръководител на разкопките. Археолозите са открили струпвания на сивозелена утайка, включително и в керамични съдове, както и голямо количество черупки на речни миди. Керамиката очевидно е била дълго време търкаляна във вода и се е изтрила. Утайката и част от откритите стопилки са дадени за изследване в научна лаборатория у нас и ако се окаже, че съдържат медни окиси, можем да обявим сензационното откритие. "Няма да има никакво съмнение, че става дума за най-древната фабрика за производство на мед на Стария континент - от времето на траките,  V хил. преди Христа", посочва Калчев. Той припомня, че проучваната древна селищна могила в Старозагорските минерални бани е само на 3 км от най-старите халколитни рудници на Стария континент в местността Мечи кладенец. Дръзката хипотеза на учените потвърждават и различни предмети, свързани с добива  на мед - каменна тесличка, копачка от рог на елен и други древни инструменти от кост  и кремък. Точно такива земекопни пособия, с които се копаели халколитните медни пластове, са били намерени навремето и при разкопките в Мечи кладенец, припомнят археолозите. Според тях в продължение поне на 1000 г. около IV-V в. пр. Хр., този тракийски регион  е бил свързан с добива и производството на медна руда и мед. Някои находки в близост, като първия в Югоизточна Европа ритуален храм от края на халколита, проучен още през 70-те г. на миналия век, и т.нар. скитри от еленски рог, символ на властта, показват, че населението, отдадено на това доходоносно препитание, наистина е имало висок обществен статус. Любопитното е, че цялото това  съоръжение за мед лежи върху ритуални площадки от каменни валуни споени с пясък, глина и варовикови камъчета. Това подсказва, че най-вероятно след 4800-та г. пр. Хр. то вече не е съществувало. Точната му датировка щяла да бъде определена чрез изследване на проби от намерените кости.   
Експертна помощ на старозагорските си колеги за доказване на обещаващата хипотеза за най-древната фабрика за мед щели да окажат и английските учени от Института по археометалургични изследвания, (Institute for Archaeo-Metallurgical Studies - IAMS) към Юнивърсити Колидж в Лондон, с чиято финансова подкрепа са направени новите разкопки на тракийската могила.
"В края на септември очакваме директора на института проф. Тило Рарен, който ще се запознае с всички открити артефакти в селищната могила от първите проучвания през 2003 година досега, свързани с производството на мед", посочи шефът на регионалния исторически музей Ангел Динев.
Част от тези находки по преценка на английския учен щели да бъдат изследвани подробно в модерните лаборатори на института в Лондон. След приключване на изследванията учените от Албиона и старозагорските археолози щели да подготвят съвместна публикация на английски език. "Това е уникален шанс да направим известни всички наши открития, свързани с добива и производството на мед, в света на археометалугарията и историческата наука като цяло", доволен е шефът на регионалния исторически музей Ангел Динев.

http://paper.standartnews.com/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Античен императорски храм откриха в центъра на Стара Загора

При спасителни разкопки археолози откриха първия по рода си в града античен храм, датиращ от 2 - 3 век след Христа. Той се е използвал за изповядване на императорския култ по времето на тетрархията, когато са управлявали двама императори и двама съимператори - обясни завеждащият отдел "Антична археология" в Регионалния исторически музей в Стара Загора асистент Мария Камишева. През 2004 г. покойният вече археолог Красимир Янков от Регионалния исторически музей в Стара Загора открива в резерват "Августа Траяна" в центъра на града раннохристиянска базилика. Още тогава предполага, че до нея се намира античен храм. 11 години по-късно го откриват неговите колеги. Вътрешната ширина на храма, в посока север - юг, е 7,25 метра.

Намерени са три надписа, единият, от които изцяло запазен. Вторият предстои да бъде разчетен, а от третия са открити само фрагменти, защото е бил използван за под на къща по време на Османския период. По всяка вероятност през късната античност храмът е бил превърнат във водохранилище. Комисия от Министерство на културата ще вземе решение за съдбата на уникалната находка, защото тя се намира в частен терен.

https://dobrini.bg/bulgaria/2015/08/12/antichien-impieratorski-khram-otkrikha-v-tsientra-na-stara-zaghora.7798

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Откриха каменен фриз с гладиаторски бой

Мраморен фриз с изобразен на него двубой между гладиатори откри при спасителни разкопки в центъра на Стара Загора археоложката Мария Камишева.

Древният ваятел е представил двама мъже, въоръжени с копие и меч, които се сражават самоотворжено. Каменната стела най-вероятно е красяла фасадата на древен храм.

Тя е оцеляла по-чудо сред купчината керемиди от покрива на култовата сграда. В близост до нея са намерени и две херми , завършващи с глави на мъже.На едната ясно личат формите на гладиаторски шлем.

Храмът е бил част от култа към императора, за това говори и надписът, поръчан през 303 година от управителя на провинция Тракия Емилий Александър.

Фризът с размери 115х83 см недвусмислено показва, че кървавите гладиаторски двубои не са били чужди за античния град Августа Траяна.

Според изследователите възможно било в близост да е имало и училище за бойци.

https://www.monitor.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Втори античен храм разкриха в Стара Загора

При спасителните разкопки на бул.“Митрополит Методий Кусев“ No 55 в Стара Загора археолозите откриха официалния вход на втори античен храм. Той се намира източно от първия, открит преди две седмици на същия терен.

Оформеният вход е с размери 3.05 м. Съвършено запазени са големите и малки постаменти, върху които личат ясно базите, върху които вероятно са били поставени императорски статуи, на воини или на животни.

Портикът е изработен от бял мрамор. При градежа на сградата са ползвани огромни мраморни блокове, както и червени тухли с размери 35/35 см.

И двата антични храма са посветени на императорския култ. Те са разделени от една от основните улици – кардо (посока север-юг) на античния град. Широчината й позволявала по нея да се разминат две каруци, теглени от коне или волове.

„Очаквам в най-скоро време да разкрием продължението на улицата, която беше открита преди 3-4 години от колегата Димитър Янков. Тя се намира под ъгловия блок между улиците „Боруйград“ и „Митрополит Методий“ – обясни за медията ни ръководителят на археологическите проучвания Мария Камишева, зав. отдел „Антична археология“ в Регионалния исторически музей – Стара Загора. – Може би Николай Шаранков, който разчете и точно датира текстовете върху откритите артефакти, ще се окаже прав в предположението си, че срещу храма на императорския култ има друг, вероятно нему подобен храм. Според всички открития се доказва, че двете сгради, ако не са правени по едно и също време, се застъпват във времето. На терена са разпръснати части и от двата храма. Очаквам при слизането на по-долно ниво да излязат нови колони, фризове, скулптури, ако не целите, то поне части от тях“, допълни Камишева.

Археоложката очаква през тази седмица пред портика или зад него да излезе мозайка.

Въпреки откритите два храма, а преди години и раннохристиянска базилика, Мария Камишева счита, че надали това е бил духовният център на древния град, при положение, че Августа Траяна е имала достатъчно развит религиозен живот.

https://stzagora.net/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Уникален глинен олтар откриха в рудник на „Мини Марица-изток”

По време на спасителни археологически проучвания на ранно византийско и средновековно селище на територията на рудник "Трояново-север" на "Мини МАрица-изток" бяха открити  няколко ями от късножелязната епоха, съобщиха от въгледобивното дружество.

В една от ямите е открита уникална находка на глинен олтар и голямо количество глинени съдове и хиоски амфори. Случайността  събира на едно място три екипа археолози - на проф. Борис Борисов от Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", който се занимава със средновековна археология, на доц. Д-р Милена Тонкова от Националния археологически институт с музей към БАН, която е специалист в областта на тракийската археология и на Пламен Караилиев от Археологически музей "Марица-изток" в Раднево.

Районът, който се проучва е със следи от няколко епохи: тракийска, римска и средновековна. Откритото селище е разположено на огромна площ и е пръснато на различни махали. Най-интересната находка е от яма номер 18. Там археолозите намират уникален олтар. След първоначалния оглед се смята, че олтарът е от IV в. преди Христа.  Според учените това е първият открит глинен олтар с харатерна украска за трако-елинския свят. Горната му част е с четвъртита форма, а долната - с цилиндрична. Находката е със сериозни размери 40/40 см. Изпечената глина е с много високо качество.

Според доц.д-р Милена Тонкова намерените амфори и други съдове говорят за активен търговски обмен между Траки и Гърци от 5 и 4 в. преди Христа.

Професор Борисов разясни, че в непосредствена близост до ямата, в момента се проучва постройка от същата късножелязна епоха. Подобни жилища досега са изключително слабо проучвани.  Изследването на комплекса от ями и жилища оттози епоха е изключителен принос за изучаването на тракийската култура, тъй като досега изследването на тракийското жилищно строителство е в съвсем начален етап.

Олтарът ще бъде бъде пренесен в Археологически музей "Марица-изток" Раднево, където ще бъде консервиран, реставриран и експониран. Според директора на археологическия музей в Раднево Пламен Караилиев този процес ще отнеме от 6 до 8 месеца.

Десетилетия наред "Мини Марица-изток" дава своя принос за съхраняването на хилядолетната история на страната ни, коментираха от компанията. Изземването на въглищата започва, едва когато през терените са минали археолозите и са събрали артефактите, останали от древни времена. Уникалните находки от всички спасителни археологически експедиции са изложени и съхранени в Археологически музей "Марица-изток" в Раднево.

http://starazagora.topnovini.bg/node/642374

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Мраморни саркофази от Августа Траяна открити при строеж на магазин в Стара Загора

Два мраморни саркофага с погребани жители на античната Августа Траяна разкриха археолози в Стара Загора при спасителни разкопки край строеж на хипермаркет.
Погребалните съоръжения от римско време са с внушителни размери и най-вероятно са ползвани като семейни гробници. "Те са част от източния некропол на античната Августа Траяна. При изкопни работи на строежа са разкрити две гробни съоръжения, които са много добре изработени и вероятно в тях са погребани шест души", обясни директорът на Регионалния исторически музей в Стара Загора Петър Калчев. Предполага се, че саркофазите са ползвани в периода 2 -3 век от новата ера.
"При последното погребение са поставени две каменни плочи, отстрани е замазано с розов хоросан. Ще продължат проучванията да се види и какво съдържат като гробни дарове самите съоръжения", обясни директорът на музея.
При първоначалния оглед се забелязват останките от стъклен съд, тока на колан, монета и кутийка с неизвестно предназначение. Тепърва археолозите ще проучват находките от двата саркофага.

https://trud.bg/article-5371285/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Разкриха антична мозайка в центъра на Стара Загора


Археологът от РИМ – Стара Загора Мария Камишева показва новата мозайка на улица „Руски“

Римска мозайка от 4 век откриха археолози в центъра на Стара Загора. Разноцветните късчета са били част от подовата украса на жилищна сграда в сърцето на Августа Траяна, съобщи ръководителят на обекта Мария Камишева от Регионалния исторически музей в Стара Загора. Античната настилка с геометрични мотиви е намерена при спасително проучване на парцел на бул. „Руски“, северно от кръстовището му с ул.“Васил Левски“.
„По всяка вероятност е била представена в няколко пана. Част от централното пано е било заето от кръгла емблема с изображение, което е било умишлено унищожено в по-късен период. Предполага се, че там е имало езическо божество, което не е отговаряло на християнските възгледи на следващите обитатели на сградата“, обясни Мария Камишева. Тя допуска, че мозайката е от времето на император Юлиян Апостат, когато в Рим се  възраждат античните традиции.



https://bnr.bg/starazagora/post/100740655/antichna-mozaika-otkriha-arheolozi-v-stara-zagora