Народни традиции на Сирни Заговѣзни

[Hatshepsut]

Народни традиции на Сирни Заговезни

Сирни заговезни (Прошка) е важен пролетен празник в народния календар. Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. На трапезата се слагат млечни и яйчни продукти. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. През седмицата - в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите и момците се люлеят за здраве.

Сирни Заговезни не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, винаги в неделя. Тази година се почита на 26 февруари.
Празникът се нарича още Поклади и Прошка. По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните. Така те следват предупреждението на Иисус Христос: "Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви." В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели (още известни като бутарници или ботурници). Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.

За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате." "Просто да ти е, Господ да прощава" пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка. Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.

В седмицата преди Сирни Заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан "хаджия", и "кукерска булка" или "баба" - мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце. Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за "последно облажаване". За последно може да се хапват млечни храни. Забраната за сватби след Сирни Заговезни също е символична. Постът не означава само вегетарианство. Сексът също е строго забранен. Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията той означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост. Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове (например към тракийската богиня Бендида). Стрелите, огънят, схващан като соларен знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функция на ритуалите.
Преди време забележителната Маргарита Младенова, театрален режисьор, директор заедно с колегата си Иван Добчев на Театрална работилница "Сфумато" по повод на поредната си постановка каза, че най-голямата сила е да простиш. В този ден, нека истински да поискаме прошка и още по-дълбоко, вгледани в себе си да успеем да простим. Това е по-трудното...

http://bg.wikipedia.org/

[Hatshepsut]

Сирни заговезни (Сирница)

Сирница или Сирни заговезни (Сирни поклади) са последният голям празник на зимата според старите български обичаи. През Сирната седмица се яде само сирене, мляко, яйца, чисто масло, риба и други безкръвни неща. С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се). От тогава, като начало на Великденските пости, се прекъсвали и сватбите, за да почнат отново на есен. По време на постите не се яде месо, с изключение на риба. Възрастните е желателно да се хранят само веднъж на ден. През 1920-та година църквата започва да разрешава един път седмично да се яде месо, но не и в петък.

 На Сирни заговезни всички роднини се "прощават", като по-младите отиват у по-старите, синовете и дъщерите у родителите, кръстникът у кума и т.н. Самата прошка се иска като по-младите правят три поклона, целуват ръка на по-възрастните и казват "Прощавай!" Затова празникът се нарича още и Прощални заговезни. При това ходене се занася на мъж лимон, а на жена портокал, пожелават се "сладки заговезни" и "леки пости". Денят е известен още и като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“. На този ден според църковният канон се четат Христовите думи: “Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви”.

 След вечеря почва обичаят "хамкане". Взема се едно парче бяла халва с орехи, връзва се на конец спуснат от тавана и се върти около трапезата. Всеки, особено децата, които трябва да стоят с ръце зад гърба, се мъчи да хване халвата с уста. В някои райони "хамкат" или "ламкат" първо бяло варено яйце, а после сирене. В миналото сиренето или жълтъкът от яйцето се запазвали за цяр против урочасване или лоша магия и болести през годината. Като си поначукат децата зъбите и носовете, халвата се отвръзва и конецът се подпалва. Гледа се дали той ще изгори до горе или ще изгасне по средата. Ако изгори до горе, ще има плодородие по наречените неща (жито, вино, животни и др.). Също може да се нарече и за сбъдване на пожелание. Ако пък конецът не успее да изгори до горе, очаквали се болест и неуспех. Изгарянето на конеца е свързано още и с пречистващата сила на огъня, като се наричало "да изгорят злините като него".

Вечерта на Сирна неделя извън село се палели и прескачали големи огньове, наричани някъде "ортушка". Тази практика продължава на някои места и до днес, като огньовете се палят обикновено на улицата или на някое кръстовище. Древното поверие казва, че докъдето се вижда огънят няма да вали през лятото градушка. Понякога запалените около селото огньове били толкова много, че цялото село било оградено от светъл огнен пръстен. Запаленият огън се престача от млади и стари, за да не бъдат хапани през лятото от бълхи. Около запаления огън се играели хора, и пеели песни, а старите обикаляли с шише ракия, черпели и се прощавали, като пожелават здраве за до година. В някои райони палели катранени мехове по дърветата да светят като фенери или гърмели с пушки.

Интересен огнен обичай се провеждал в родопския регион от Хасково до Разлог. Вечерта на Сирни заговезни се хвърляли огнени стрели. Още от лятото на предходната година момците си приготвяли стрели от черен клен (Acer Tataricum), като стрелите се изготвяли по такъв начин, че при хвърлянето си се въртели. Приготвяли се още една гъвкава тояга от дрян и едно по-дебело дърво. Вечерта на Сирница след вечеря момците отивали извън село на някой хълм с цялото това снаряжение и палели огън. Всеки от тях набождал стрелата на дряновата тояга, топвал другия й край в катран, запалвал го, замятал тоягата и я удрял в дебелото дърво така, че да изхвърчи стрелата надалеч. Всеки момък насочвал своята стрела към къщата на своето либе. Стрелите хвърчели високо във въздуха като огнени змейове,а момите и роднините ги чакали с котли с вода, за да не стане някой пожар. На сутринта момите се хвалели коя колко стрели е успяла да събере и това било гордост за нея и родителите й. Разбира се този обичай не бил никак безопасен, тъй като се случвало някоя стрела да подпали сламен покрив на къща или да се забие в някой човек. Поради такава опасност някъде хвърляли мокри черги върху покривите.

 Интересна е приликата на този обичай с подобен немски обичай, изпълняван също на пролет. При него се въртят на ос огнени дискове докато изхвръкнат и полетят надалеч. Тези дискове се хвърляли обикновено от някоя висока скала или хълм и както и при българските обичаи, те се изпълнявали за плодородие или за здраве в чест на родители, либе и т.н.

 Понеделникът след Сирни заговезни се нарича Чисти понеделник и на някои места има обичай хората да се въздържат три дни от ядене, наричано "тримерене". Някъде този понеделник се нарича още "Песи понеделник", защото момците хващали песовете и ги люлеели, за да не ги хваща бяс.

 Вторникът след Сирница се нарича Черен вторник или "Глух вторник", понеже се смятало, че е лош ден и роденият тогава ще бъде нещастен. Този ден се празнувал против глухота.

 Срядата след Сирница се нарича Луда сряда, защото се празнувала против полудяване, а четвъртъкът - Вироглав четвъртък, почитан против въртене на главата (световъртеж).

 В някои райони на България с празника Сирни заговезни се свързват и кукерските игри и обикалянето на къщите от кукерски дружини, за които ще разкажем в отделна статия за обичая Кукери.
 
Литература: "Български народни празници" - акад. Михаил Арнаудов

http://history.rodenkrai.com/new/kultura_i_tradicii/sirni_zagovezni_sirnica.html

[Hatshepsut]

Сирни Заговезни

Както Месни Заговезни, така и Сирни Заговезни е празник, който е свързан с Великденския календарен цикъл. Седмицата между двата празника се нарича Неделя Месопусна.
 През това време не се яде месо. Това не се отнася за млякото, млечните продукти и яйцата. След Месните Заговезни хората се приготвят за строгия 40 Великденски пост. Той започва един ден след Сирница. Сирни Заговезни е празник, който е разпространен в цяла България, поради това той има различни названия. В Западна България той се нарича Сирни поклади или ората. В същото време в Ропската област и Югозападна България този празник носи имената рия, орадие, сирни заптшка, запоставане. На него ден се извършва ритуално засяване на земята оттам идва и това название на празника в Родопите и югозападните райони на страната За разлика от вече споменатите райони в Сероизточна България този празник е известен като сирни заговилки, сирни заговизни и сирница са характерни за Североизточните части на България.
 Сирница е един от най-богатите на ритуали и обреди празник. Неговата богата обредност е свързана с началото на новата селско-стопанска година на българите. Повечето ритуали и обреди символизират възраждащата се природа. Един от основните елементи в тази празнична обредност е ритуалното палене на огън. Самия огън е една от четирите природни стихии, поради това той е трайно свързан с българския традиционен мироглед. Той заема важна място не само в българските пролетни празници, но и в тези на съседните ни народи. Сутринта на Сирни Заговезни се запалват струпаните бали сено и сухи дървета. Това става обикновено на високото място в населеното мястго. Но понякога има и изключения. Празнични огньове са били палени и на самия мегдан (площад).
 След като се разгори огъня хората започват да прескачат ритуалните огньове за здраве. Неговата очистителна сила е водеща на този празник.
 Освен тези огньове на Сирна неделя се палят също факли и огнени стрели. Със запалените факли, които се носят от децата или младежите се извършва ритуално очистване на нивите. Това се прави цел нивите да дадат по-добър добив. Този огън в различните краища на България носи разностранни наименования. Най-често той е наричан катралник, пълелия или ойлалия. Освен тях се срещат и названията оврътник и овратник.
 На Сирни Заговезни се извършва и един друг обряд. На този ден младите мъже пращат огнени стрели в дома на своите избраници. Този обред се нарича стрелкане или туйкане.
 На този ден младите семейства ходят при своите кръстници за прошка. Те задължително носят подаръци за тях. Често пъти това са баница, вино и ракия. Понякога кумците носят на своите кумове печена кокошка или пуяк. Прошка искат и децата от своите родители. На този ден те целуват ръка на своите родители и другите възрастни роднини. Затова и празника се нарича още и прошка.

Богатата обредност на този празник се допълва от кукерските игри. Те са най-разпространени в Източна България и най-вече в Източна Тракия. Тези традиционни представления имат ритуален характер. Тези игри също имат много стар езически произход. Участниците в тях се наричат кукери. В някои райони на страната те са известни и като бабугери, джамали, старци, арапи и други.
 Кукерски групи по подобие на Коледарските и Сурвакарските имат водач, който ръководи останалите членове на групата по време на ритуалите. Това е тъй наречения цар. Той извършва ритуалното засяване на нивата. Докато трае този ритуал останалите кукери подръкват със звънците и хлопките. По време на обредните игри, той бива носен от останалите членове на кукерската дружина. Тогава кукерския „цар” произнася заклинания, които са насочени срещу злите сили. Кукерите обхождали подобно на коледари и сурвакари хорските къщи и благославяли техните стопани.
 След като приключи обредното заораване на земята кукерите в някои райони на страната се извършва ритуално убийство. Има случаи, когато това убийство не се практикува, тогава кукерите събарят на земята царя. След тези действия, ако царят е убит, то той възкръсва.

В по-ново време освен кукерските игри се появяват и нов тип народни театрални преставления. Често те отразяват съществуващата действителност. Така на този ден сред маскираните лица могат да се срещнат свещеник, младоженци, циганин, мечка и други. По-късно се появяват и образите на стражари, политици и лекари. Всички роли включително и женските се изпълняват от мъже. На празника булката и младоженеца симолират полов акт. По този начин се извършва ритуално оплождане на природата. Това също се извършва за плодородие и берикет.
 Обредните костюми са направени от животински кожи. Най-често за тяхната направа са използвани овчи и кози кожи, които са обърнати с вълната и козината на навън. Много важен елемент от кукерското облекло е маската, чийто изображения играят важна роля в ритуалните танци. Срещат се различни видове маски . Обикновено за тяхната изработка се използват материали от животински и растителен произход като кожа, рога от едър рогат добитък и различно оцветена вълна, лен и коноп. Наред с маската друг много важен елемент от кукерския костюм е колана с чанове. Някои от които тежат около 3 кг. Те имат същата роля в обредния кукерски танц като маската. Чановете засилват магическия заклинателния ефект на кукерите. По този начин те плашат и гонят всички зли сили.

Празничната трапеза на Срини Заговезни също е много богата на ритуали и обреди. На нея задължително присъстват ястия приготвени от млечни продукти, яйца и бяла халва. Тогава за последен път се заговява преди строгия пост.
 Един от най-интересните ритуали е тъй нареченото хамкане (амкане). На бял конец в средата на стаята се закача парче бяла халва или едно сварено яйце, което се залюлява. Наредените в кръг около тази връв деца трябва да го захапят без помоща на ръцете. След като това приключи връвта на която е стояло яйцето (халвата) се запалва. Тогава възрастните членове на семейството започват да гадаят. Тези гадания са свързани с надеждите за по-добра селскостопанска година, здраве и евентуална бъдеща женитба на младите членове на семейството.
 Пролетните обичаи са били сред най-почитаните още в древността, тъй като повечето древни народи се занимавали със земеделие. Така тези празници съвпадали с началото новата селскостопанска година. Което има голямо значение за античните общества. Това важало с пълна сила и за нашите прадеди. От нас зависи да ли ще можем да съхраним тези традиции дошли от далечното минало.

Използвана литература:
 „Календарные обычаи и обряды в странах зорубежной Европы конец XІX -нач. XX в.” М. 1977 г.

Автор: emilia_n

http://nauka.bg/

[Hatshepsut]

Сирни заговезни:

[Hatshepsut]

Обредът "Кукер без маска" - Малко Търново

За трета поредна година Община Малко Търново ще представи на своите граждани и гости автентично изпълнение на обреда  Кукер без маска

На 17 март 2013 г., когато Православната църква отбелязва Сирни Заговезни, в Малко Търново се провежда Кукеров ден или т.нар. странджански Кукер без маска. Този древен обичай е признат за най-древното проявление на тракийския бог Дионис от редица български фолклористи и изследователи на тракийската древност. Населението, което от хилядолетия живее във вътрешността на Странджа планина е генетически обединено от обща обичайно-обредна система. Това е районът на рупската етнографска група, чиито най-отличителни особености са свързани с два обреда, които не се срещат никъде другаде в България – това са култа към Св. Св. Костадин и Елена в огнения му аспект и старото обредно представление Кукер без маска наричан още Бял кукер. Кукерът без маска или Белият кукер, има своите местни различия от всички други кукерски празници изпълнявани на територията на България. Към него е прикрепено още едно обредно действие наречено Паликош – запалване на кош със слама и неговото прескачане, което гони старите беди и болести и отваря път на новият живот.
 Белият кукер е обвързан с християнския празник Сирни заговезни – последният ден преди великденския пост, което пък е обвързано с деня, на който Христос трябва да се роди наново /да възкръсне/. Едновременно с това в деня се кодира определена слънчева фаза. В случая обредността на странджанския кукер се изпълнява в периода на пролетното равноденствие. Кукера е Бога, който в обредната игра умира и възкръсва, като по този начин изиграва края и началото на живота на общността.

 Празнуването на Кукерът без маска е част от Живото наследство на Странджа и негово проявление днес е празника, който ни предстои да изживеем. Белият кукер е влизал в домовете и оборите на нашите предци, изпълнявал е древни практики за гонене на злото и е носел благоденствие, здраве и берекет. Предците ни са вярвали, че когато хората забравят своите светци и празници и спрат да ги почитат, то те стават недоволни и отмъстителни, насочват към хората отрицателни въздействия. И обратно – когато са били зачитани с всеобщи празници, са носели на хората дълъг и щастлив живот.

https://ichh.unibit.bg/news/kuker

[Hatshepsut]

Сирни Заговезни

Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки.
Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва "мамуляк" /слама от царевица/ и "черешовина" /кори от черешово дърво/.
Огънят се прескача от всички за здраве. После около него се играят хора и се пеят песни.
Затова празникът се нарича и Поклади.

СИРНИЦА, ПРОШКА, ПОСТНА НЕДЕЛЯ

Датата на празника е подвижна – определя се от деня, в който се пада през текущата година Великден (отбелязва се седем седмици преди Великден). Подвижните празници (за разлика от постоянните) се определят в зависимост от измененията на луната. Великден е една седмица след първото новолуние в началото на пролетта, което идва след равноденствието на 22–23 март. Празникът е свързан и с еврейската Пасха.
Великденски заговезни, Прошка, е един от най-големите християнски празници. Той стои на границата на зимния и пролетния празничен цикъл, дава началото на Младенци, Благовещение (типично пролетни празници, свързани с възраждащата се природа), но също и на Тодоровата неделя, Лазаровден, Връбница (обичаи, свързани с друго жизнено и духовно възраждане на човека).
От стари времена прошката е сред великите символи на човешкия морал и благородство, защото само човекът с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поиска прошка. Затова на този ден църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос.
На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри – и навсякъде по-младите искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате...". – "Просто да ти е, Господ да прощава" е задължителният отговор.
На сирнишката трапеза се яде за последен път млечна храна. Същинските пости започват с поднасяне на халва, за да измие всеки зъбите си от блажното.
Цялата седмица преди Сирница, т. нар. Месопусна неделя, преминава под знака на неустоима жизненост и любов, връзват се люлки, играят се хора. Сякаш за последно, защото от тук насетне започват пост, въздържание и смирение. Чрез бурно всеобщо веселие, прошка, любов и огнени магически ритуали народът отбелязва седмицата, след която започва големият великденски пост, спират сватбите и веселбите, светът и хората се променят. Слънцето се обръща към лято, но то е все още далече, човекът се настройва за вяра, но и за тежкия трудов сезон, който му предстои. Сирница е празник, който е съпътстван от всенародното общуване, веселие, споделяне с всички, с цялата общност, но определя границата към все по-интимните радости и раздели на любовта, за да се затвори в края на вечерта в кръга на семейството. На трапезата, около вързаната на конец халва, са се наредили най-близките хора. Още от другия ден започва борбата на всеки със себе си, общуването все повече се стеснява, личността търси и преодолява себе си. Като молитва и като изповед.

Ритуали

През седмицата преди Сирница не се яде месо. Ядат се млечни продукти, яйца, масло. В понеделника преди Сирница народът е канел с мляко и хляб ветровете да дойдат през лятото и да помогнат при веенето на житото. В съботата се изнася задушница.
Народът казва, че на Сирница небето и земята си прощават, затова трябва да го направят и хората. Великденското заговяване започва с прошка. Тя е препятствието, което всеки трябва да прескочи, за да разбере и повярва и в прошката от кръста на Голгота. Искаме я от най-близките си – родителите и кумовете – рано сутринта на Сирница. При прошка на мъж се носи лимон, а на жена – портокал. Младите си прощавали с последна целувка, защото през великденския пост и целувката се смятала за грях.
Характерни са ритуалите, свързани с огъня. Палят се високи огньове и се вярва, че докъдето стига светлината им, дотам ще има плодородие и няма да бие град. Прескача се запалена слама за здраве. Вярва се, че прескачането на огъня очиства от бълхи, паразити и демони, но също така и от грехове. Палят се "оруглици" (кош или кошерище, намазани с катран), "оратници" (дърво, разцепено и набъркано със слама, което се пали и върти), "олелии" (въртящо се запалено каче с катран). Вместо любовни обяснения в двора на любимите се хвърлят запалени стрели от див дрян, мекиш и др. ("чавги", "перници", "лугачки", "бутурници").

"Бутурниците","чавги", "перници", "лугачки" са вид издялани от дърво стрели - обикновено се правят от дрян или мекиш. Имат прикачени на тях крила, които се наричат „уши“, с които бутурницата лети и се върти около оста си, поради специфичната им извивка. Предната част на стрелата е издялана под формата на конус или пирамида - тя представлява върха й. В основата му се прави неголям отвор. На този отвор се нанизва стрелата на гъвкава сурова пръчка с леко заострен връх. Самото хвърляне представлява запалването на ушите на стрелата, вече нанизана на пръчката, и силно замятане настрани или нагоре, като пръчката рязко се спира в протегнатата напред ръка на хвърлящия, или в по дебела и тежка пръчка. Резултатът е „излитането“ на стрелата в небето с въртеливо движение, от което наблюдателя вижда ясно очертано огнено кръгче от въртящите се запалени уши. Има поверие, че в каквато посока излети първата стрелата оттам ще бъде бъдещата изгора на човека, който я хвърля - разбира се това се отнася за млади неженени момчета и младежи. За здраве се хвърлят всички стрели, като всяка се „нарича“ на някой от семейството, за приятели и дори за животни. Обичайно е, по време на хвърлянето на стрелите, да се пие домашно вино, обикновено направо от нечия кана, услужливо подадена от някой от хвърлящите. След приключването на гореописания ритуал, всички се прибират по домовете и продължават с традиционната за този празник вечеря, включваща пита, бяла халва, завързана на връв, и пр.

Всяка мома, естествено, се радва да получи повече светещи признания. За здраве се хвърлят всички стрели, като всяка се „нарича“ на някой от семейството, за приятели и дори за животни. Гърми се, за да се роят кошерите. Мъжете гърмят и вечер, след вечеря, за да известят началото на великденския пост. Младите, които не са могли да се оженят през зимата, се разделят край специален разделен огън – "орлата" – и си дават свободата. Идва време за труд, не за венчило. Старите клетви отпадат, всеки може да си избере нова любов и да поглежда с нея към Петковден, когато отново започват сватбите.
Вечерта след празничната трапеза на конец се връзва бяла халва (някога са връзвали въглен, яйце или сирене) и се "хамка". Това е последното ритуално хапване на блажна храна. Вярвало се е, че човек дори само със зъби да допре яйцето, те ще бъдат бели и здрави. След празника яйцето или сиренето от конеца се прибират и служат за лек през годината. Черупките от яйцата, изядени на Сирни заговезни, се хвърлят на пътя, за да носят кокошките повече. Остатъците от блажната трапеза се оставят за сутринта – да ги изядат децата, за да се родят пъстри агънца.

Забрани

През Сирната седмица, особено през вторник и петък, жените не перат, не тупат и не простират бяло пране, за да няма градушки. Поговорката казва: "Градът се сири през Сирница, а Тодорица го мята."

Гадания и предсказания

По запаления конец, на който е вързана халвата, се гадае за здраве и живот, за плодородие и късмет на хората в къщата, на стопанските култури, на домашните животни. Ако конецът се нарече за мома и момък и гори бързо, вярва се, че двамата ще се оженят есента.


Трапеза

Приготвят се храни от пържени яйца, кисело мляко, баница с праз лук или кисело зеле. Също така риба, рибник. Десертът обикновено е баница с ябълки и орехи, сутляш, печени ябълки. Хлябът не е обреден, трапезата не се кади, затова няма и специални обреди на нея.

http://www.facebook.com/media/set/?set=a.495905935104.381500.143851620104&type=1

[Hatshepsut]

Сирни Заговезни

Тази неделя Сирни Заговезни - денят е известен още като Прошка, Сирница, Сирни поклади и други.  Празникът е подвижен и се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден.
 
За името на празника и природният кръговрат
 
Названието “Сирница” идва от характерното меню на този ден – сирене, масло, баница със сирене. Те се поднасят на обредната неделна вечеря. Това са последните “блажни” храни преди Великденския пост.  Думата „Заговезни” идва от заговяване, започвам да постя.
 
Постът е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията той означава временна смърт, след което цикъла се завърта и следва Възраждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост, а това е именно прехода между зимата и пролетта.
 
Точно затова в българската народна традиция празника обозначава границата между зимата и пролетта - възраждащата се природа.
 
Празнува се за здраве и берекет. Обредните действия имат предимно очистителен и предпазващ характер, прогонване на злите сили, по обредно-магически път се стимулира бъдещото плодородие, правят се ритуали за здраве, празнува се нарастващата сила на Слънцето ...
 
Със Слънцето, Светлината, Топлината се свързват и обредните огньове по този празник.

Елементът  Огън

Докато по Водици – отдаваме почит към съзидателната сила на Водата, то по Сирни заговезни основния елемент от в обредността е Огъня - символ на Светлината, на възраждането, на топлината и пречистването.
 
Почти в цяла България се палят огньове, наричани олелия, урбалки, сирница. Сирнишкият (заговезнишкият) огън в нашия край (родом съм от Родопите) наричаме Орада, а празника Пустовете.
 
Събира се хвойна и се оформят високи клади около селището и на мегдана. Вечерта се палят и всяка махала се съревновава с останалите чий огън ще е най-висок. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие. След като намалее огъня се прескача за здраве, а на мегдана се продължава с много веселие, песни и хора, защото следващото хоро е чак на Великден.
 
В някои краища на България се палят и въртят около главата ойлалия (запалено каче с катран), оратници (подобно на факла дърво, разцепено, на което има слама-която се пали) или оруглици (намазани с катран).

За Прошката

В българската традиция този ден е свързан и с прошката. Според народната традиция отговорът, когато ви помолят за прошка е: „Просто да ти е” или „Простено да ти е”.
 
Много е изговорено за прошката. Много духовни школи, психолози и модерни учения отделят внимание на ролята й. Мисля, че на всички в днешно време е понятно значението на този сакрален акт, който се извършва в душата и има значение най-вече за прощаващия, поради освобождаването му от негативни емоции, които таи в себе си.
 
Тук е мястото да отдадем значимото и на българската народо-психология. Не спирам да се възхищавам на мъдростта на нашите предци, които от векове са отредили специален ден за прошка – това не означава, че през останалите дни не ще прощават. По-скоро разбирам този ден като начин да се обърне по-специално внимание на значимостта на това дълбоко, вътрешено и трансформиращо преживяване - прощаването.
 
Прощаването е важно и не само като ритуал, защото, когато събираме негативни емоции спрямо някого (или себе си), ние нанасяме вреда на самите себе си.
 
През този ден простете, за да се освободите!
 
Простете на околните, простете и на себе си.
 
Защото една българска поговорка гласи: “За грешка има и прошка”...

https://www.facebook.com/notes/

[Hatshepsut]

Белият кукер


Белият кукер игра и тази година в Малко Търново

Щастливи сме, че в малката ни по територия България има толкова интересни и цветни обичаи. А от остатъка от езическите вярвания във вече християнската ни битност фолклорът ни, който толкова изумява чужденците, само е спечелил.
Точно на Сирни заговезни, за да изгони бесовете, лошотията и зимата, в Малко Търново се появи Белият кукер.

Той съществува само в Странджа и обикновено до съвсем скоро започваше с обичая „цирене” (тричане) на кучета. След намесата на няколко европейски кикимори обаче, циренето беше отменено и затова Белият кукер се появи без такива предварителни изпълнения.

Може би знаете, че се нарича така, защото играе без маска, само с начернено със сажди лице, но ако се поразровите по-дълбоко, ще ви стане ясно, че предвестникът на прераждането на времето, на идването на пролетта и обновяването на природата е пряк потомък на... тракийския бог Дионис, който титаните разкъсали на седем парчета. Събрани и залепени от Аполон.

Точно затова костюмът на Белия кукер беше съшит от седем кожи. Вярванията са стриктни и казват, че в края на деня, след всички игри,  обиколки из къщите и хвърляне на брашно по пътя, той трябва да се разшие и всичките седем парчета да бъдат хвърлени във водата, а на следващата година да бъде направен нов.
Не е позволено никакво творчество, народна фантазия или каквито и да било лични предпочитания. На главата си кукерът носи висока гугла с рога, но тази година рогата липсваха. На кръста си предводителят на кукерската дружина носеше хлопки от най-плодовития бик от Малкотърновско (звънцитe са строго забранени).

Любопитно е, че въпреки запазената традиция на Белия кукер, донесена от бежанците от Източна Тракия, заселени на територията на днешната Странджа, той най-спокойно съжителства и се смесва с „нормалните” градски кукери, от края на миналия век – „стражаря”, „доктора”, „булката”, „детето” и останалите.
Обичаят се разви по именно този съвременен начин, като най-важно беше кукерското обикаляне из някога оживения и пълен с хора град Малко Търново.

Всъщност, в самото си начало театърът на този ден е бил доста впечатляващ и пълен със стряскащи действия. Тъй като той е бил изпълняван на Сирни, който предхожда поста преди Великден, който пък е свързан с възкръсването на Христос, много важна сцена е бил половият акт между Кукера и Бабата. Не заради самоцелно порно, разбира се, а за обозначаване на новото начало, новия живот, отхвърлянето на смъртта и новото раждане.
Много отдавна от костюма на Белия кукер е отпаднал огромният фалос с яркочервен край, който бил задължителен атрибут, вързан на кръста му. С него той е посочвал, докосвал или удрял по гърба девойки, жени и дори деца.

Основната идея е плодовитост. Останалите зрители, попаднали на пътя на кукерската група, и до ден-днешен се налагат по гърба, не символично, но със средна сила.
След всяко потупване на човек от публиката кукерите силно удрят по земята с мечове, жезъли или просто здрави тояги. Всяко блъскане по земята е равносилно на посяване, пищна реколта, здраве и благоденствие.
Всъщност, половият акт с бабата, кукерисването и търкалянето на кукера са действия с напълно равна семантика. Тяхното натрупване и кулминация са, за да бъде внушено едно и също значение.

В края на деня кукерът задължително умира, след като е извършил всички обредни действия, осигурили прераждането и съществуването на общността. Във всички тях най-различни персонажи опитват да съживят Белия кукер, но никой не успява, защото не носят у себе си божественост. Единствена успява да го стори бабата, тъй като тя е Великата богиня-майка, успяваща да го събуди за нов живот.
Мистерия, езичество и християнство в едно. Това е Белият кукер.

http://www.desant.net/show-news/29661/

[Hatshepsut]

Сирни Заговезни

Сирни Заговезни е празник, разпространен в цяла България. Наричан е с различни имена - Сирници, Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други. Празникът е подвижен и се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни.

2016 година – 13 март
2017 година – 26 февруари
2018 година – 18 февруари
2019 година – 10 март
2020 година – 01 март

Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината /Великият пост/, с него се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката.

В българската народна традиция празникът обозначава границата между зимата и пролетта - възраждащата се природа.

Сутринта на Сирни Заговезни се запалват огньове на най-високото място в селото или на мегдана. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие. Запалва се слама и се прескача за здраве. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има слама, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, да донесат голям берекет.
На този ден влюбените момци хвърлят в двора на любимата "чавги" - запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден.

На празника се иска прошка. По традиция по-младите посещават домовете на по- възрастни роднини и близки и искат прошка. Целуват ръка на родителите си и изричат "Прощавай, мале, тате..." , а те отговарят "Просто да ти е! Господ да прощава". В християнския смисъл, да простиш, е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш Възкръсналия Христос /Великден/. Но дори и в чисто човешко разбиране, прошката е символ на благородство и дълбок вътрешен мир.

Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри, които имат езически произход. Облечени в страшни маски и колан с чанове, те извършват редица обреди за берекет и прогонване на злите сили. Кукерството е езически обичай, един от малкото самобитни и запазени по нашите земи през вековете.



На трапезата на Сирни Заговезни задължително присъстват млечни храни - сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва. Това е последния ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това започва Великия пост, който е седем седмици.



След празничната трапеза на Сирни Заговезни, вечерта се извършва ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го докосват с ръце. Вярвало се, че само да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на добро здраве. След ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по начина, по който гори, каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали сватба. Ако гори конецът бързо - много жито ще има през годината, ако конецът тлеел - на лошо било. Черупките пък хвърляли при кокошките да снасят повече.

https://www.hera.bg/

[Hatshepsut]

Народни традиции по Сирни Заговезни

Сирни Заговезни е не само традиция, празникът има силата да решава семейни драми
Един от големите пролетни празници в българския народен календар за радост е все още жив навред из България. Назован с различни имена: Сирни заговезни, Прошка, Поклади, Оратник.

Сирни Заговезни е с променлива дата – зависи от Великден и е 49 дни, седем седмици преди най-големия християнски празник – Възкресение Христово.

От дълбоки старини българите честват събуждането на природата и приближаването на пролетта. Със Сирни Заговезни започват поредица от празници, обреди и обичаи, предхождащи Великден. Трапезата на този празник е богата, но без месо. По традиция всички храни са приготвени от мляко, яйца, сирене. Затова е и : „сирни" заговезни.

Някъде го наричат „Прошка".
Защото на този ден, младите хора искат прошка от родителите си за лоша постъпка или обидна дума, казана неволно през годината:
– Прости ми!
– Простено да ти е от Бога и от мене!

Младоженците ходят на гости у кумовете си и също искат извинение за нещо казано „накриво". Носят в дар баница, плодове и вино.

Обреди и ритуали
На Сирни заговезни децата с нетърпение очакват „Хамкането".
В края на празничната вечеря на тавана се окачва връв, за долния ѝ край се завързва бяла халва или обелено твърдо сварено яйце.
Децата се подреждат в кръг, с ръце на гърба. Най-възрастният член от семейството завърта конеца със закаченото лакомство и всяко дете се опитва да го захапе, без да си помага с ръце. Това поражда много вълнения, закачки и шеги.Но който успее да си отхапе парче или цялото завързано лакомство – той ще е здрав през цялата година. След това връвта се запалва. И по това как изгаря се гадае каква ще бъде годината за присъстващите.
Ако гори бързо и с ярък пламък, това е знамение за щастие на цялата фамилия. Ако гори бавно и мъждукащо, е поличба за предстоящи трудности.

Народът ни от векове вярвал в пречистващата сила на огъня, във възможността му да предпазва от лоши сили, караконджули, таласъми, паразити и болести. Очакван обичай на Сирни заговезни е „Играта с огън"За него младите се приготвят от сутринта.На открито подреждат голяма клада. И когато свърши празничната вечеря, с „прошката" и „хамкането" у дома, всички излизат край огъня. Запалват го. Заиграват хоро.

Младежите чакат с нетърпение да понамалее буйният пламък, та да започне прескачането на огъня. Отново с пожелание за здраве. Още от сутринта по-малките момчета са си приготвили и „Оратници".
На места в Западна България празникът така се и нарича – „Оратник".

Момчетата си избират чаталести клони, омотават ги със слама, та да горят като факли. Вечерта запалват „ортаниците", въртят ги над главите си и нареждат:

Ората, копата,
дай ми, дедо, момата
да ти не запаля брадата...

И още един обичай с огън през тази вечер, който много се харесвал на младите.Младежи целят дворовете на девойките, които харесват, със запалени стрели.



В народната песен се пее: Пречистващият огън Снимка: кадър от 'Сирни заговезни', http://www.youtube.com/watch?v=rBt3z-ehEyU&feature=related

Юнак си стрели мяташе
и на мома хабер даваше,
майка ѝ стрели сбираше
и си ядно думаше:
Щерко ле, мило детенце,
прикя не ти е готова,
дарове не са тъкмени,
що си глава дигнала
кой момък майка загледа,
та стрели стрелна изстреля,
къщата да ни подпали...

Но на сутринта момата, в чийто двор са хвърлени най-много стрели, се хвалела пред приятелките си, а майката, уж сърдита, обикаляла съседките и разправяла колко много са кандидатите на дъщеря ѝ. Кукери в Радомир Снимка: Боян Пищиков, arhivatora.com, CCНай-ярък и интересен момент от празнуването на Сирни заговезни си остават кукерските игри, които в градовете се превръщат в маскирани балове и вечеринки, в маскаради. С празничните огньове и с маските Сирни заговезни си остава един от най-обичаните български празници.



А основният смисъл на множеството обреди и обичаи е да се прогонят злите сили, да се отървем от „лошотията", да си пожелаем плодородие и здраве. Със Сирни заговезни започват поредица от весели пролетни празници, предвестници на Великден. Предвестници на пролетта, на пробуждащата се природа, на младостта и любовта! Какъв по-хубав ден за пропъждане на злото и лошотията?! Традиционен български празник на любовта и разбирателството в българското семейство!

http://club50plus.bg/categories/life-society/articles/narodni-tradicii-po-sirni-zagovezni

[Hatshepsut]

Сирни заговезни и прекрасната символика в българските обичаи


Млад мъж скача над традиционния огън по време на честването на Сирни заговезни. Снимка от 13 март 2016 г., България

Сирни заговезни е празник с променлива дата, който всяка година се празнува 7 седмици преди Великден - винаги в неделя.

Обредността на този ден е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за последно облажаване. На този ден за последно може да се консумират млечни храни. Сватбите след Сирни заговезни също са забранени - до Великден.

А първата седмица от постите (седмицата след Месни заговезни - 19 февруари 2023 г.) българите наричат Сирна неделя, Сирница, Сирни Поклади или Прошки. Според народа ни Сирни заговезни (26 февруари 2023 г.) е последният голям празник на зимата.

Прошки

По традиция на този ден близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с миряните. Така те следват предупреждението на Иисус Христос: "Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви."

Още сутринта на Сирни заговезни младите тръгват на гости у кумовете и своите по-възрастни родствени - родители, братя, сестри и побратими. Целуват им ръка и искат от тях прошка. “Прощавай!” казват младите. “Господ да прощава, простен да си!”, благославят възрастните. Така, когато седнат на трапезата да заговяват, те ще са се помирили и опростили със своите близки.

Трапезата на Сирни заговезни

За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Извършва се обичаят хамкане. На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

Пречистващата сила на огъня

В Библията огънят е символ на Божията святост и Божия силен гняв към всеки грях. В православието Светото причастие се сравнява с огъня на Бога, изгарящ недостойните и пречистващ достойните. Символ е на Светия Дух и изразява неговата укрепваща и пречистваща роля, особено по отношение на човешкото съзнание.

Съществен момент в сирнишката обредност е паленето и прескачането на големи огньове от страна на ергените и поотрасналите момчета. През цялата Сирна седмица те събират клони и шума, които носят по високите места извън селището. Като ги подреждат около висок кол, младежите се съревновават по махали да направят по-големи купни. Вечерта запалват купните, които в различните български краища се наричат сирници, олелии, оратници, гаганици, урбалки. Палят се и факли от слама.

Предварително момците саморъчно са си направили стрели от лесково и дряново дърво, наричани чавги, перници, барутници, които изтрелват с помощта на разцепено на две лесково дърво (машалган) към дома на обичаната мома. Това действие е придружено от наричания и пожелания, които понякога имат сексуален подтекст. До сутринта момците прескачат огъня и играят около него. Често жените вземат главни от сирнишкия огън, които отнасят вкъщи, за да няма въшки и бълхи.

Докато вечерните сирнишки огньове горят по височините и осветяват с пламъците си селото, всички излизат на мегдана да изиграят последното смесено хоро. То е буйно и подскокливо, за да пораснат високи посевите. По време на Великите пости - до Великден (16 април 2023 г.), не се играят други хора. (Български народен календар, Р. Попов)

Пробуждането на природата

През цялата Сирна седмица в Югоизточна България младите изпълняват пролетен обичай, известен като Гора или Зора. Рано сутринта моми и ергени, придружени често от възрастни, отиват на поляна или кръстопът. Обърнати на изток към изгряващото слънце те пеят специални обредни песни, в които възпяват пробуждането на природата от зимен сън, разлистването на гората и началото на новата стопанска година.

Тръгват кукерските дружини

В седмицата преди Сирни заговезни в някои български селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете и благославят за здраве и плодородие. Групата има водач, наричан хаджия, кукерска булка, баба - мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце.

https://www.nationalgeographic.bg/a/sirni-zagovezni