Български народни вѣрвания и митология

[Hatshepsut]

Змей, змеица, ламя и хала

Доц. Вихра Баева от Института по етнология и фолклористика при БАН разказа за нов сборник за змейове и змеици – „Змей. Змеица. Ламя и хала”.

„Всеки може да открие нещо за себе си в области по българска митология и фолклор. Най-ранните източници, които сме използвали, са от края на 19 век. Това са записи, правени от хора, които поставят оснивите на съвременната фолклористика“, разказа доц. Вихра Баева.

„Имаме записи на Георги Раковски, Любен Каравелов, Петко Славейков и сина му Иван Славейков. Това са бисери, които тънат в забрава. Това беше една от идеите на този проект – да ги извадим и да ги предложим на публиката. Някои от текстовете са весели, други страшни, трети – дълбоко символични и митологични“, разкри Баева.

Христо Нейков е художник на илюстрациите към сборника. Той е допринесъл и с много редки истории. „Ние сме екип от института и секцията, в която работим се казва антропология на словесните традиции“, добави доц. Баева.

Тя разказа, че в село Пирин е много силно запазена традицията и тези разкази там са изненадващо жизнени.

Змеят, по думите й, е положителен герой в българската традиция. Силно почитан е като дарител на плодородие, пазител на селища, може да се жени за жени от човешкия род, отговаря за атмосферните влияния.

По думите й, и извън Европа се разказват истории за змейове – в Индия, Китай и Америка. „Нашият змей е вариант на общочовешкия вариант на дракона. Змеят може да приема различни форми. Традиционният му вид е съчетание между птица, риба, човек и може да лети, да бълва огън, да има много глави. Приема облика на красив, русокос мъж“, разказа Баева. Тя добави, че има хора, които са категорични, че са виждали змейове.

„Фолклорът е много жизнен и освен традиционни, се появяват и съвременни трактовки – появяват се змейове на тениски, татуировки и бижута. Фолклористите с голяма радост наблюдаваме един нарастващ интерес към българския фолклор в различните му форми“, добави Баева и посочи, че е хубаво българите да познават добре собствения си фолклор.

[Hatshepsut]

Змеят в българската народна митология

Змеят, наричан още дракон, присъства в митологиите на всички народи по света. Понякога той е добър, понякога е лош, но винаги е вълшебен, магически, очарователен.
Произходът на змея е различен. В змей се превръща 40 годишен шаран или гущер, невидян никога от човешко око; в змей се превръща недоубит или вдигнат от вихрушка смок; в змей се превръща яйцето, снесено и излюпено скришом от кокошка. Змеят има златни крила и е покрит със златни люспи, опашката му е като на змия или риба, а главите му може да са три, пет, седем или девет. Змеят може да е благосклонен към хората, но може и да им е лют враг. Ламята и халата представляват женския вариант на змея. В нашата народна митология има много приказки, където змеят е главен герой, а приказката за тримата братя и златната ябълка, в която царските синове се борят с крадливата ламя е една от най-популярните. Прочут по целия християнски свят е свети Георги Победоносец, който предизвиква на двубой и побеждава злата хала, заключила за хората небесните и земните води.
Змеят живее в пещерите на високите и непристъпни планини. Напролет, преди да слезе при хората, той се изкъпва в бистър планински поток или извор и сменя люспите си. Има поверие, че тези люспи са лековити. Често магьосниците ги използват за отвара при змейчева, любовна болест.
Когато се събуди, Змеят прелита над селата и каца на клоните на големи стари дървета, наречени змейчеви, а когато е сред хората, той се прикрива по различен начин: превръща се в левент момък с руси коси, в огън, в златен наниз, в пауново перо, във въглен или в животно. Ако девойка намери подобен предмет и го вземе за себе си, тя се влюбва в Змея. Създалата се връзка трудно може бъде разкъсана, защото момата вече е попаднала под влиянието на змеевата магия.
Приказките разказват, че Змеят и Халата крадат моми и ергени за да ги любят, а омагьосаните от змей хора се наричат змейчеви. Те са изпити и бледи, с болнав вид. Змеят идва при любимата си нощем, като влиза през комина, а през деня се превръща в левент момък с руси коси. От връзката на човек със змей или самодива се раждат деца-змейчета, витяци, юнаци с крилца под мишниците си. Те са необикновено смели, силни и красиви. При раждането на такова дете девет вдовици или чисти моми се събират в една къща и за една нощ изпридат, изтъкават и ушиват ризка за новороденото. Вярва се, че облечено с тази риза, детето става непобедимо и може да надвие халата. Легендата за Филип Тотю разказва, че той се родил с риза, а под мишниците му имало крилца. Той бил безумно смел и неуязвим, не можел да бъде нито посечен със сабя нито убит от куршум. Турците треперели от страх само като чуели името му.
Змейчевата, любовната болест се лекува от баячки и билкарки чрез опушване с лековити треви или с поливки.
За да не бъдат грабнати от змей, момите носят скрито в дрехите си “змейово око” – камък, който по време на бурята се е забил в земята. По същата причина се извършват пролетните обичаи Буенец, Лазаруване и Кумичене, а на Еремия моми и невести ритуално месят глина за подница и връшник. На Светла сряда се провеждат игри, наречени Мара Лишанка, чиято насоченост е  да бъдат предпазени ергените от змеиците и самодивите.
Кобилицата също пази моми и невести от змейове, особено ако е изработена от габър, дъб, ясен или явор. В миналото всяка жена или мома е имала пълното право да използва кобилицата си като оръжие не само срещу змея, но и срещу досадните мъже. И до днес се помни изразът:”Яда се махаш от пътя ми, че ти строшавам краката с кобилицата!”
Освен с любов и любовна магия хората свързват змея и с бурите, гръмотевиците и светкавиците, с градушката. Вярва се, че бурята се предизвиква от сражаващите се добър змей със зла хала. Змеят може да бъде победен само с парче от подница и за това, по време на буря жените прибират подницата и връшника вкъщи. При такава битка винаги има победени и победители. Победеният змей пада на земята във вид на човек или смок и, ако стопаните на нивата хранят падналия змей с мляко и мед в продължение на 40 дни, той отново се вдига на небето и остава верен приятел и закрилник на спасителите си.
Има поверие, че ако се сбият 40 годишен смок и 40 годишен шаран, на земята ще настъпи страшна суша. За да прогонят предотвратят това страшно бедствие, ергените от пострадалото село се събират посред нощ, събличат се голи и обикалят землището, като удрят навсякъде със сопи и дрънчат с тенекии. В Сакар има следната практика за омилостивяване на халата – посред нощ три вдовици, съблечени голи, при пълно мълчание, приготвят три кравайчета, намазват ги с мед и на сутринта ги занасят под змейчево дърво. До корена на дървото принасят в жертва черна кокошка. С този ритуал те се надяват да предпазят селището от суша, бури, градушки и болести.

Ели Маринова

https://eli-taro.com/

[Hatshepsut]

Български народни легенди и поверия

През 1896 г. известната интелектуалка Лидия Шишманова публикува книга, съдържаща интересни български фолклорни произведения, които благодарение на нейното дело стават достояние на широката европейска публика. Би било интересно да се припомнят някои от тях, защото по този начин можем да видим какво е състоянието на устното народно творчество на България от края на XIX век. Ще стане ясно какъв е бил мирогледът на предците ни, как старите българи са си представяли заобикалящия ги свят (сътворението на земята, планините, горите, на годишните сезони, домашните животни, дивите зверове и пр). Въпросната книга има солидна научна стойност, защото е базирана върху академични изследвания, съдържащи се в известния Сборник с народни умотворения, наука и книжнина. Този сборник отначало се издава от българското министерство на народното просвещение (до 1902 г.), по-късно – от Българското книжовно дружество (от 13-ти февруари 1911 г. вече Българска академия на науките).

Ето и някои от по-интересните митове, легенди и поверия:

Земята!

Земята се крепяла от двама светии, които са се хванали един другиму за пръстите на ръцете. Около земята и под нея текла вода. Една змия, чиято глава и опашка се сливат в едно, обгръща Земята. Тази змия пази Земята от пропукване.

Раждането на планините!

Господ носил чанта с брашно, която обаче се скъсала и там, където се посипало брашното, се появили планините и горите.

Как Господ създал кучето?

Веднъж, докато Господ обхождал земята, срещнал в гората стадо овце. Решил, че на стадото му е необходим добър пазач, който след време ще научи и хората как да бъдат овчари. И той назначил вълка за пазач на стадото. Но ето че един ден една от овцете не пожелала да върви, вълкът се ядосал, тръшнал я на земята и я убил. Тогава Господ надигнал своите кожени ръкавици, хвърлил ги по посока на вълка и им наредил: “Подгонете го!” Кожените ръкавици се превърнали в кучета и се втурнали да гонят вълка. Оттогава кучетата пазят стадата с овце и не позволяват на вълци да ги доближат.

Волът и мравката!

Някога мравката била толкова огромна, че можела сама да смъкне ярема на вола. Тя искала да оре наместо вола с плуга му, да работи и тя сама да осигурява прехраната на хората. “Ти не можеш да храниш хората!” – казал ѝ волът. “Тази работа Господ е отредил за мен.” “Ти не искаш такава съдба.” – отговорила мравката. “Защото господарят ти те боде с остена в гърба, за да вървиш в браздата, и ти дори крачка напред не можеш да направиш сам, без господар, докато аз принадлежа единствено на себе си – нямам господар.”
В това време Господ Бог се разхождал из земята и всички животни били свободни да го доближат и да му се оплачат от нещо или да му отправят някаква молба. Ето защо мравката и волът отишли при него, за да се оплачат един от друг. “Господи!” – казал волът – “Мравката иска да свали ярема ми и да оре с плуга, който ти ми беше дал, за да храня себе и хората.” “Не е там работата, Господи!” – казала мравката – “Аз искам да осигурявам прехраната на хората, защото той не може достатъчно добре да го прави.”
Тогава Господ се обърнал към мравката и ѝ казал: “Аз знам, че ти си работлива, но да видим! Кажи ми, когато замениш вола, по колко пъти на ден ще даваш на хората да ядат благодарение на труда ти?” “Ще им давам да ядат веднъж на всеки три дни.” – отговорила мравката. След това Господ се обърнал със същия въпрос към вола. “А ти колко пъти ще даваш на хората да ядат?” “Ще могат да ядат по три пъти на ден, въпреки че аз работя бавно, ще мога все пак да задоволявам нуждите им от храна.” Тогава Господ благословил вола: “Ти ще си, който да храни хората по земята, докато свят светува!”
После Господ се обърнал към мравката. “Вечно да работиш и никога да не виждаш плодовете на труда си!” За да запомнят добре присъдата си, Господ наредил на вола да стъпи върху мравката и да се разходи по гърба ѝ. Тогава волските копита се разцепили, докато гърбът на мравката започнал да се стеснява. До онзи момент копитата на вола били цели като тези на коня, а гърба на мравката не бил такъв тесничък и изтънен, какъвто е днес. И така понастоящем волът все още храни всички ни, защото с такава съдба го е благословил Бог. А хората трябва да ядат по три пъти дневно и храната няма да носи полза на този, който яде повече от три пъти на ден. Пък мравката щеше да си бъде все такава огромна, ако волът, разцепвайки копитата на гърба ѝ, не беше я смачкал толкова много.

Защо вълкът не напада волове?

Някога, още от времето, когато Бог скиташе по земята, той взел решението да научи хората на труд, за да са в състояние те сами да се прехранват. Направил си той впряг от два вола и отишъл на полето да оре. Поработил известно време, но по обяд оставил воловете да направят следобедната си дрямка и той сам полегнал и заспал. Докато Господа спал, отнякъде пристигнал вълк, който се нахвърлил и удушил единия вол. Когато Господ се събудил, той се досетил кой е подлия злосторник. Тогава наредил на вълка да заеме мястото на удушения вол във впряга и започнал да го боде с остена в ребрата, за да върви по-бързо в браздата. Другият вол влачел плуга напред, но вълкът падал под тежестта на ярема и си валял мутрата в пръстта.
Тогава Господ му казал: “Виждаш ли сега, че ти си по-слаб от вол, щом не можеш да теглиш плуга наравно с него. Отсега нататък волът ще те боде с рогата си, където и да те види, а ти навсякъде ще го отбягваш.”
Ето защо до днес вълците нападат коне, овни, крави, но никога волове.

Как Господ създал бълхите и въшките?

Имало едно време една много стара жена. Тя вечно си седяла на една и също място, скучаела и не ѝ се занимавало с никаква къщна работа. Тя много се отегчавала по цял ден, затова решила да се обърне към Бога с молба: “Господи, дай ми някакво занимание, защото се отегчавам така, като оставам по цял ден без работа.”
И тогава Господ ѝ изпратил бълхите. Бълхите започнали да щипят старата и тя се принудила да ги търси из дрехите си, за да ги убива. Но бълхите били много скокливи и тя не съумявала да ги достигне. Тогава пак се помолила: “Господи, дай ми нещо по-кротко! Тези, които ми прати, са много немирни!” Тогава Господ ѝ пратил въшките.
Ето защо и днес, когато жените са много стари и не са кадърни за никаква работа, те само си пощят въшките, тъй като Господ е отредил това занимание за техните последни години.

Гроздето!

За да създаде виното, Господ наредил на гроздето да зрее бързо. Но Сатаната в същото време бил създал къпината, като ѝ заповядал да зрее още по-бързо от гроздето. Заради това българите казват: “Хайде, къпините вече узряха, вече му идва времето и на гроздето!”

Защо Дева Мария проклина мулето и благославя кравата?

Когато Божията Майка ражда Спасителя, тя го скрила в средата на една ясла, в купа от слама. На яслата били още една крава и едно муле. Кравата с муцуната си бутала от сламата и покривала с нея Младенеца, докато мулето на обратно, ядяло и махало от сламата. Тогава Божията Майка проклела мулето никога да няма деца, а благословила кравата всяка година да има по едно теленце, а в някоя година – и по две.

Защо Господ създал зимата?

Някога нямало зима както сега. Било вечно лято. Всички животни, които се раждали, живеели безкрайно, земята се препълнила и станала пренаселена. Животните станали необикновено могъщи. Тогава се случило така, че мъжката жаба пожелала на всяка цена да се ожени за едно красиво младо момиче. Бащата на момичето отишъл да се оплаче на Господ, който по това време обикалял земята. Господ казал на бащата: “Върни се у дома и заръчай на жабата да събере около себе си всички влечуги, които има по света, да дойде с целия този кортеж и да поиска ръката на дъщеря ти!”
Човекът се подчинил на Бога, казал на жабата да събира влечугите и да идват. Жабата ги повела всичките на годявката си. Змии, жаби, гущери от всякакъв вид, толкова много на брой, че полята почернели от тях. Така всички заедно се отправили да искат ръката на девойката. Но Господ казал на човека: “Отвори сега тази врата!”-имало една тайна врата, зад която били затворени ветровете и виелиците. Когато човекът я отворил, мощните ветрове се втурнали да се гонят, започнал да пада сняг, разразила се ужасна буря, като от вятър и сняг не можело да се види нищо. А животните, които придружавали жабата, едните потърсили спасение в горите, други – във водата, трети загинали. Тези, които избягали по горите, останали да живеят завинаги там. Скрилите се във водата също заживели от този момент насетне във водата.
Така Господ повикал на земята зимата, като половината от годината било лято, в което всичко разцъфтявало и се размножавало, а другата половина било зима, в която някои зверове умирали и не били толкова многобройни, както през топлото време. Ето какво ни причинила жабата.

http://bulgarkamagazine.com/

[Hatshepsut]

Легендите за Дяволския мост

Много легенди витаят около живописния Дяволски мост. Някои от тях са относно построяването му, други пък се отнасят до това как и защо е бил наречен на Дявола. Естествено няма как да знаем къде точно лежи истината и кой от тези митове всъщност се позовава на някаква реална случка, но независимо от това тези предания са неразделна част от моста и мистерията около него. Затова днес в рубриката “Интересни факти” ще ви представим някои от най-разпространените легенди за загадъчния мост край р. Арда в надеждата, че ще събудим и у вас интереса към чудноватата постройка.

Според някои в един от камъните личи отпечатък от стъпката на Дявола, останал там след една от неговите разодки по моста. Според тази легенда самото място носи нещастие и смърт на всеки, дръзнал да се доближи.

Друго предание пък гласи, че повреме на османското робство в България един от турските водачи в областта се влюбил в българска девойка и решил да я направи част от харема си. Разбирайки за намеренията му, тя побягнала да търси спасение в планината. И така, тичайки по течението на река Арда, стигнала до моста с намерението да скочи от него и да се удави в буйните тогава води на Арда. Турците препускали на коне след нея и не им било трудно да я настигнат. Наближавайки моста обаче, те спрели уплашени. Под моста, точно в средата под централния свод, във водите на реката те видели дяволско отражение – лицето и рогата на дявола. Изплашени, те се върнали назад, а момичето се спасило. Сатаната спасил тази българска мома от сигурна смърт, явявяйки се на турските конници, които я преследвали, за да я вземат в плен и затова, казват, че оттогава моста носи името “Дяволски”. И днес при слънчево време може да се види това отражение.

Някои разказват за това как в миналото Арда е била могъща и буйна река и камъните под древния мост са безспорни доказателства за това. Години наред местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали всичко, което строили хората. Дошло време, когато строителите решили да се откажат, приемайки, че мястото е прокълнато. Тогава с неосъществимата задача се заел млад майстор, който бил готов да пожертва любимата си като вгради сянката й, за да построи моста. Ненадейно се явил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивия градеж, но срещу това му поставил условия. За да бъде мостът здрав и вечен, младият майстор трябвало да изобрази ликът на Сатаната. Изображението трябвало да бъде едновременно видимо и невидимо, да можело да се докосне и въпреки това да не е материализирано. Даденият срок бил 40 дни. При неизпълнение на уговореното Лукавият искал да вземе душите на майстора и невестата му. За почуда на всички, включително и на Дявола, зидарят изпълнил всички условия в срок. Скоро след това обаче се споминал и тайната на строежа му останала неразкрита. Факт е обаче, че Дяволският мост и до днес стои непоклатим вече 500 години, а злокобният образ наистина съществува.

Въпреки всичко най-голямата загадка си остава образът на Дявола. Според последните разработки обаче, в основата на изграждането на Дяволския мост лежи точно тази, малко известна легенда, която се оказва ключов фактор за разгадаването на мистерията на Дяволския мост. Съвсем наскоро, след дълги размисли и фотографски опити, един български журналист разкрива тайната на образа. Ликът, който ту се вижда – ту не се вижда, който може да се докосне, а всъщност не е материализиран, е… скалата във водата, точно под Централния свод. Тя е отсечена наполовина, а другата половина е отражението й във водата. В същия момент над нея е арката на моста, която също се отразява във водата, оформяйки окръжност. Всичко е като идеално огледално отражение. Образът на Дявола се вижда само в онзи момент от деня – средно в интервала между 11.00 и 12.00 ч., когато позицията и силата на слънцето са такива, че мостът и отражението му във водната повърхност, т.е мостът и сянката му, образуват окръжност. Това сатанинско изображение може да се види с просто око на снимката вляво.



https://www.bulgarianhistory.org/legendite-na-dyavolskiya-most/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Иваничка Георгиева "Българска народна митология":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3567

...както и книгата на Анчо Калоянов "Български митове":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=5439

[Hatshepsut]

Вампирите в българските народни песни

Преди пет години една интересна и неизследвана до този момент тема провокира Радослав Гизгинджиев да проучи етнографски материали, фолклорни образци и архиви на българските народни песни и две години по-късно да напише дипломната си работа „Вампирът в народната песен”. Не след дълго на бял свят излизат и двете му книги, касаещи тази тема.

„Вампирът: по следите на Сянката” съдържа документалните записки и интересните факти, които авторът е открил за отвъдното и вярванията на българите.

„Лепири:* между Сянката и Светлината” е художествен роман, в който Радослав Гизгинджиев интерпретира идеите от старите народни вярвания.

Изследвал е около 10 песни, но подчертава, че една песен има много варианти и в различни региони се е пяла по различни начини, има промени и в сюжетите. Няма точна датировка на песните, но най-вероятно са стари, още отпреди Освобождението (1878г.).

Образът на вампирите в народната песен е много различен от легендите и приказките. Старите българи са вярвали, че вампирът е демоничен, застрашителен и страховит образ, но той нито е имал вампирски зъби, нито е пиел кръв. В народната песен срещаме конкретен образ – казва Радослав Гизгинджиев. – Образът е мъжки, това е завърнал се мъртвец, който търси своята любима, а от песните става ясно, че той отнема жизнените сили на жената, заради която се е завърнал, защото не може да продължи оттатък без нея. Най-интересното е, че жената няма нищо против този контакт. Тя го гощава с храна, дава му да пие. В други песни доброволно тръгва след „сянката“. Точно това провокира изследването ми, защото зад образа на вампира всъщност се крие нещо изключително романтично като тема – как любовта трябва да продължи и отвъд, и то на всяка цена.

Вампир, според народните песни, става мъртвец, който е бил нередовно погребан; човек, който не е живял по правилата на тогавашното общество; човек, който се е самоубил или е убил, или човек, който е живял по греховен начин, неверник, дори друговерец. В проучванията си Радослав Гизгинджиев споменава и една интересна професия – вампирджия.

Тя е съвсем реална и е била изключително популярна по българските земи. Цели села са събирали пари, при това говорим за доста сериозни суми, за да платят на вампирджията да открие вампира и да го обезвреди чрез икона, билки, пробождания, откриване на гроба му – обяснява Радослав. – Когато се случвало нещо нередно в селото, било то градушка, проблеми с добитъка или болест сред хората, обвинявали вампира.

Какви ритуали са правили старите българи за предпазване от вампирите?

Били са много. Почти 80 % от днешните погребални ритуали са противовампирски. Хората са вярвали, че всяко неспазване на погребален обичай водело до вампирясване – ако не бъде запалена свещ, над тялото на покойника премине сянка или го прескочи котка – отбелязва Радослав Гизгинджиев и допълва: – Много хора не знаят, че имаме много народни песни за вампирите. Но аз открих по-дълбок смисъл в този образ. Песните разкриват темата за любовта и смъртта. Българите са вярвали, че смъртта е продължение на живота, но някаква част от човека не е искала да пусне любимия си и е създала този демон, за да може той, като сянка, да се върне и да изпие жизнената сила на жената. И тогава тя започвала да вехне и умирала. Когато любовта и смъртта се срещнат, може би идва вечността.

От 25 април Радослав Гизгинджиев започна представяне на двете си книги в цяла България. Датите и градовете може да намерите на неговата страничка във Фейсбук: https://bg-bg.facebook.com/RadoslavGizgindzhiev/

 *Лепир, липир е народното название на вампира


Мома люби вампир

(Народна песен)

Попът на Рада думаше:
– Радо лю, мари Радо ле,
чула се й, Радо, зла дума,
зла дума, като зла чума –
че любиш, Радо, липиря,
липиря, мойго Стояна,
Стояна граматичето.

Рада на попа думаше:
– Истина й, попе, истина й.
Зарана ще рано да стана,
бели ще ризи да опера,
тогаз липирю ще готвя,
ще готвя и ще занеса.

Станала й рано в понеделник,
бели си ризи опрала,
опрала и ги простряла;
тогаз обеда наготви,
на гробищата отиде,
че на Стояна занесе,
че на Стояна думаше:

– Стояне, либе, Стояне,
излез, Стояне, да ядем!
Стоян на Рада думаше:

– Радке ле, либе, Радке ле,
защо на татя обади?
Право ми кажи, не лъжи:
в гроба ли да те навлека
или отвън да те оставя?

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/101116125

[Hatshepsut]

Етнологът д-р Илия Вълев: За предпазване от чума българите ограждали дома си с гръмотрън...

Д-р Илия Вълев е част от екипа на Регионалния исторически музей във Велико Търново и неговия Отдел „Етнография“. Казва, че още в началото е добре да се уточни, че за българската народна медицина може да се говори много.
Има изписани хиляди страници по тази тема и няма как реално да се обобщи всичко, защото има не малко разновидности в лечебните практики. Нека отбележим обаче, че в българската традиционна култура, т. е. тази отпреди индустриализацията или иначе казано до към началото на XX век, заболяването на човек е събитие с изключително много неизвестни и съответно опасности. За традиционното, доиндустриално българско общество болестите идват от свръхестествения, демоничен свят. Значителна част от тях са персонафицирани невидими свръхестествени същества или зли духове, които не само че могат да изкарат къде временно, къде перманентно заболелия човек от неговия нормален, всекидневен живот в социума, но и в зависимост от това колко са „силни” – дори могат да застрашат и самото съществуване на същия този социум, обяснява етнологът.



-Какво прави българинът, за да се съхрани, д-р Вълев?
-С цел да се съхрани, българският народ възприема, създава и/или развива изключително много практики не само с лечебна, но и с профилактична насоченост. Даже нещо повече - българите изключително дълго време разчитат при заболяване именно на традиционната медицина, която в основата си не е научна, а мито-ритуална и се практикува не от лекари с научни медицински познания и не в болници със сложни медицински апаратури, каквито са ни познати днес, а от т. нар. знахари или народни лечители, т. е. от врачки, гледачки, баячки, правилци или по-известни като чакръкчии, церачи и др., от които в миналото има представители в почти всяко селище.
Тези народни лечители се ползват с голямо доверие и се радват на особена почит в селото, защото се вярва, че имат особени познания, дарени са със способности, непонятни и неразбираеми за обикновения човек. Вярва се, че те могат да контактуват с отвъдния свят.

По принцип традиционните лечители дължат уменията и знанията си на свои преки по-стари кръвни родственици – баба, дядо, майка или баща, които им предават способностите си обикновено преди смъртта си. Според народните вярвания обаче, човек може да получи дарба да лекува и след различни преживени инциденти – при изпадане и събуждане от кома, при попадане във вихрушка, след загуба на съзнание или чудодейно излекуване от тежка болест. Врачките и баячките в своята дейност използват както рационални, така и ирационални лечебни практики върху болния човек като например гадаене (гледане, врачуване) за причините на болестта; баене, т. е. изричане на специални словесни формули с магически характер; гасене на въглени; леене на куршум с олово, восък или яйце; даване за пиене на билкови отвари или правене на поливки с тях; мазане с мехлеми; изработване на амулети с апотропеен характер; опушване с различни предмети от растителен или животински произход и др. Уменията на чакръкчиите пък, които традиционно са мъже, обикновено рядко надхвърлят лекуването на рани и травми на опорно-двигателния апарат и меките тъкани – навяхвания, изкълчвания на стави, счупвания на кости. Тяхната дейност се осъществява посредством оглед и опипване на болното място, както и чрез неговото разтриване и евентуално наместване. Тук е добре да се каже, че при невъзможност даденият местен лечител да се справи с болестта, особено ако е по-тежка тя, се прибягва до викане на лечители „от вън”, т. е. от друго населено място, който лечител е известен с повече знания и да го наречем специализации.

-Как са си обяснявали идването на болестите предците ни?
-По традиция идването на болестите се обяснява по няколко начина. Те нападат здравия човек защото „така му е писано”, „така е орисан”; защото е нарушил определени забрани или не спазва редица предписания, свързани с дните на светците, почитани като покровители на болестите; защото е извършил тежък грях; защото му е направена магия, урочасан е или е под въздействие на тежка клетва; защото е стъпил, плюл или извършвал нечисти физиологични нужди на забранени според народната вяра места – хорища, гробища, развалини, капчук под стреха, бунище и др., тъй като там обитават зли сили. Често като начало на заболявания се изтъква и настинката – силното простудяване на тялото.

-Какви болести са били познати на българите в миналото?
-Трудно е да се каже колко и какви по вид болести са били познати в миналото на българите. Това обстоятелство се дължи на няколко фактора, едно от които е фактът, че в старо време народът ни обикновено обозначава като болест и самия симптом за нея – повръщане, световъртеж, кашляне, бодеж, температура, болки в корема и др. Сред етнографските архиви са записани названия на болести като „треска”, „лоша болест”, „огница”, „червенка”, „безсъница”, „руса” или още „смръдла”, „болесчица”, „устрел”, „морава”, „лисата”, „бабици”, „клинове” и много, много други.
Като най-страшни болести обаче народът ни обозначава чумата, холерата и шарката (сипаницата, брусницата и лещенката), от които историята реално помни не малко изключително големи епидемии с покосени стотици животи. Така например за търновското село Арбанаси историческите извори сочат развиването на сериозни чумни епидемии през 1717 г., 1729 г., 1770 г., 1774–1777 г., 1790 г. и 1837 г. Единично сведение пък допълва, че през 1848 г. в Арбанаси умират 40 души от холера.

Всъщност чумата се представя като стара, много грозна, гърбава бабичка в черни дрипи с дълги разрошени коси, с червени очи и дълги остри нокти. Способна да се превъплащава във всякакви животни, тя напада и мори цели селища. Чумата носи със себе си малко, увито във вълна дете, което народът ни нарича „чумниче”. За да я омилостивят, хората оставят пред дома си вълна, корито с топла вода и сапун, гребен и пешкир. За предпазване от чума при слух от нейната поява къщата се загражда с гръмотрън или с глогови тръни, децата се провират под лесков корен, пришива се скилидки чесън към забрадките на жените и към ризите на мъжете или пък се облича „чумева” риза, обредно изтъкана от девет вдовици. Къщите и дворовете се опушват с тлеещи огньове от боклуци. За предпазване от чума на много места в България, особено в нейната южна и североизточна част, е регистрирана практиката „заораване на селото”, т. е. обграждане на селото в заоран в земята като граница кръг, което обредно действие е извършено от двама братя близнаци с волове близнаци и с рало, направено от дърво близнак. Има и други регистрирани традиционни дейности за отблъскване на чумата също с главни действащи обредни лица двама братя близнаци – добиване на жив или нов огън, през който минават всички жители на селището наедно с техните животни; заключване на селото посредством обикаляне на селото от двамата братя с ключове в ръце, които при срещата им в края на обиколката съчленяват и зариват в земята, след което мажат портите на всички къщи с катран; мамене и извеждане на чумата от селото чрез даряване на храна, която се оставя на границата между две селища. Добре позната практика е и временното бягство в гората или въобще преместването на цялото здраво население от селището на друго място.

-Чумата или холерата са плашили повече българина?
-Другият страшен бич по хората е холерата. Тя се представя като по-малка сестра на чумата, но също толкова грозна и дрипава. Най-разпространени начини за лечение са пиенето на вино или ром с черен пипер, яденето на много чесън, кръвопускането и разтриването на цялото тяло със смес от счукан чесън и оцет. Практикува се и затопляне на краката с топла вода със сол и пепел, пиенето на чай от лайка, разтриване с ракия с накиснати в нея билки и др. Спомени също посочват временното бягство в гората на здравото население от селището.
Болест, която порязява почти всеки човек и трудно се лекува, е шарката. Тя е позната в три варианта – едра, средна и ситна, и обикновено покосява децата. Тази болест се представя като три сестри, моми, които обаче много обичат да се мият и решат, да ядат сладко, да спят във вълната или сламата. При шарка се спазват доста забрани – като не се готвят бобови храни, не се коли животно, не се пари вълна, не се говори на висок глас в къщата, не се преде и тъче. Приготвят се пресни питки, намазват ги с осветен в църквата мед и ги раздават в къщи и на съседите да си ходи „сладка и медена”. За облекчаване на болните се практикува и накъдяване с кълчища при месечина на двора, така че димът да влиза под ризата. Интересна обичайна практика е присаждането, т. е. ваксинация при едра шарка, което става с надраскване на кожата над лакътя на здравите деца с перо и пак с него се нанася гной като мая от пъпка на болното. 

-Това звучи като не особено висока здравна култура?
 -Да, тук е мястото да се признае, че здравната култура в страната дълго време е на много ниско равнище. Едва след 1950 г. тя постепенно започва да достига по-високи стойности. Това става посредством водената тогава в страната активна политика, която цели подобряване и разширяване на здравномедицинската система и безплатен достъп на българските граждани до нея. В тези години както градското, така и все още многобройното селско население се обезпечават с достатъчно медицински услуги, тъй като на много места в България се изграждат амбулатории и малки поликлиники. За да не бъда голословен, нека цитирам малка статистика – между 1950 г. и 1970 г. броят на лекарите в страната се увеличава от 5 164 на 15 819, броят на зъболекарите нараства от 1 550 на 3 111, а медицинските сестри от 2 304 стават 25 265 на брой. През същия статистически период се наблюдава и увеличаване броя на посещенията при лекар – ако през 1959 г. българинът е използвал средно 3,27 пъти медицински услуги, то през 1970 г. той прави това вече 5,04 пъти. По този начин здравно-медицинските институции започват все повече да присъстват във всекидневието на българите, а образът им, доскоро „чужд и страшен“, постепенно се променя в положителен аспект.
Разбира се, далеч съм от мисълта, че в миналото е нямало хора и с по-добри за времето си медицински рационални познания, които успешно са лекували не малко болести, като някои от тях са оставили своя опит и познания в т. нар. лековници. Това са сборници с предписания за лечение, с рецепти за лекове при конкретни заболявания, включително дозировка и начин на приложение и често с диагностични и прогностични указания. В тях дори са поместени съвети как човек да се храни и живее правилно, как да поддържа хигиена на дома и тялото, за да е здрав, т. е. жизнено необходими неща, които и съвременният човек е добре да спазва като норма, особено що се касае за личната и обществена хигиена.

-Кой е най-старият познат на специалистите лековник?
-Най-старият познат ни у нас лековник е „Цяровете на свети Козма”, който е текст, написан в старобългарски псалтир отпреди X век на глаголица. Други известни ни днес стари лековници са „Ятрософия” от XIV век, Хилендарски медицински сборник също от XIV век, Рилският и Самоковският лековници и двата от XVIII век. Съставяни въз основа на по-стари медицински ръкописи, преписвани многократно и доразвивани, сред авторите на лековниците обикновено са грамотното монашество, а през Възраждането все повече и образованите жители на растящите по това време в България градове. Така например известни лечители от преди Освобождението, оставили своите лековници, са Аврам йерей от Карлово, йеромонах Дамаскин от Врачанско, Неофит Рилски, Мехмед Османлията и Филип Хараламбов от Търново, Матей Преображенски Миткалото, хеким Христо и Иванчо хеким от Кюстендилско, Костаки Сергиев и Пантю Тотев от Габрово и др. 

-А къде е било мястото на молитвата за лечението?
-Интересно е да се спомене още, че освен вярването, че „за всяка болка има билка”, в българските обичайни практики срещу болестите е в сила и молитвата и почитането на определени светци-покровители. Те се почитат къде по чисто църковнохристиянски начин с устройване на литургии, с петохлебие и с водосвет, къде само според народните разбирания, спазвайки определени забрани като избягване на домашна и/или стопанска работа през празничния ден и даването на курбан. Важно е да се каже, че при сериозни епидемии местните църковин власти устройват и големи литийни шествия с Христовия кръст и хоругви с изображения на светци войни и лечители. Чрез литията, в която участват не само църковният клир, но и всички миряни, се отправят прошения към Бог за скорошно избавление от надвисналата опасност, като самото шествие символизира готовността на нейните участници да следват Христовите стъпки.

-Кои са били светците, приемани за покровители срещу болести?
-Освен Господ Иисус Христос и Пресвета Богородица, които се приемат за най-висши повелители на всичко, което става сред хората, включително и евентуалното заболяване, за силни покровители срещу определени болести могат да се посочат свети Атанас, свети Антоний и свети Харалампий срещу чумата и други заразни болести, света Екатерина срещу шарката, светите братя лечители Дамян и Козма и свети Йоан Кръстител като покровители на знахарите, врачките и баячките, свети Панталеймон и света Варвара за различин опасни болести и др.

https://regnews.net/news/15849613405566/etnologat-d-r-iliya-valev-za-predpazvane-ot-chuma-balgarite-ograzhdali-doma-si-s-gramotran-oblichali-rizi-takani-ot-devet-vdovitsi

[Hatshepsut]

Вечеря за самодиви

Доц. д-р. Вихра Баева, проф. Албена Георгиева и д-р. Георги Мишев за самодивите по нашите земи

[Hatshepsut]

В родопското село Югово хората вярвали в образ, наречен "здравичките". По характеристика те много приличат на образа на самодивите...


ДЕМОНИЧНИТЕ СВЕТИЦИ

[Hatshepsut]

СИНЪТ НА БОГИНЯТА

[Hatshepsut]

Един разговор с д-р Георги Мишев посветен на самодивите, които според народната вяра се завръщат в света на хората на Благовец (25-ти март)


Образ - символ на магическата женственост в българската традиционна вяра - д-р Георги Мишев

[Hatshepsut]

Въпрос на гледна точка - Уроки, върколаци, самодиви

Две са популярните тези, които се застъпват, щом стане въпрос за фолклор. Едната е, че фолклорът касае единствено миналото от преди стотици години, няма нищо общо с действителността и сме длъжни да го запазим като някаква застинала форма.

Но има и друго становище, а именно, че фолклорът е витален, възприема много форми и може би съдържа истини от минали времена...

[Hatshepsut]

Мляко от месечина, или в какви магии са вярвали българите

Имало е обикновени магии, но е имало и силни магии, достъпни само за големите магьосници. Магическото мислене е било присъщо на старите българи. Веселина Божилова разказва в какво са вярвали хората по българските земи.

Магията населява онази територия, която дели желаното от възможното. И която може да е тънка като косъм, но и дълбока като пропаст. "Магията ще умре, когато на Земята останат само роботи", казва доц. д-р Ангел Янков, директор на Етнографския музей в Пловдив. На магията и магическите вярвания в българската народна култура е посветена последната изложба на музея, открита на 15 март. Интересът на публиката е голям и това е съвсем обяснимо - и при най-високото ниво на новите технологии, много от които сами по себе си са като магия спрямо минали времена, винаги остава ирационалната вяра на човека, че може да направи още нещо, за да се сбъднат желанията му.

Българската народна култура е богата на магии. Още основоположникът на родната етнография Димитър Маринов (роден през 1846 година) описва 13 вида магии, сред които магия за превръщане на човек в животно, лечебна магия, магия за обиране на житото, магия за сваляне на месечината. Впрочем, свалянето на месечината, превръщането ѝ в крава и издояването ѝ е според народните вярвания най-силната магия, достъпна само за прочути магьосници. Защото с издоеното от месечина мляко всичко може да се постигне.

Добри и лоши магии

Два са основните типа магии в българската народна култура - имитативна и контагиозна. Първата влияе на подобното с подобно - като обичаят "Пеперуда". Когато сушата заплашва да унищожи реколтата, възрастни жени поливат с вода най-малкото момиче в семейството или някое сираче. Правят го, за да завали дъжд. При контагиозната, или контактна магия, се вярва, че допирът до вещи, притежание на някой човек, ще пренесат върху него заклинанията. Такива са лошите магии, извършвани върху човешки коси или нокти. За да бъдат развалени, в миналото са се обръщали към билкарки, разказват уредничките на изложбата Биляна Попова и Лора Христозова.

Магически билки

Друг пример за контактна магия са потурите на мъжа, които са го представлявали на собствената му сватба, докато той е бил запилян далече на гурбет или на война. Освен на потурите на отсъстващия младоженец, понякога булката се е вричала и на калпака му.

Съществува и вербална магия, почиваща на силата на словото, при която се произнасят едни и същи заклинателни фрази - тя обикновено е свързана с магията на първия ден. Инициалната магия, както още се нарича магията на първия ден, съществува и в съвремието ни - например обичаят "Полазване", при който хората гадаят по характера на първия гост, влязъл в къщата, за нрава на новата година. Магията на цветовете също е останала в обредната система с мартениците, всяка от които си е заклинание за здраве и радост. Началото ѝ е още в езическите времена.

Защитната функция на шевиците и пафтите

Магическото мислене е кодирано и в дрехите на хората от миналото. Носиите в различните райони на страната се отличават една от друга, но има един задължителен за всички елемент - бялата риза на жената и шевиците по нея, които играят защитна роля. Поставени са на строго определени места - на гърдите, на ръкавите и долу на полата, за да предпазват жената от зли сили, които атакуват детеродните ѝ способности. Най-богато украсена е ризата на младата невяста, а докато момичето расте, шевиците са съвсем малко. Същото е и когато жената излезе от фертилна възраст - колкото повече остарява, толкова по-малко шевици има на ризата ѝ. Подобна роля играят и пафтите, които се носят на кръста - те защитават женската утроба от зловредни влияния.

В шевиците и пафтите е закодирана магия за опазване на женското здраве

Безкрайно много магии са свързани с билките и растенията, прилагани в миналото за лечение или за защита. Неслучайно най-магическият празник в българския обреден календар си остава Еньовден. Дъбът в тази вселена е свещено дърво, затова от него се дълбае бъдникът, който трябва да гори три дни по Коледа. Ако искате да предпазите дома си от зли сили, посадете глог, къпина или шипка пред него - бодливите храсти пречат на злото. Бръшлянът пък расте по скали, където се крият самодиви. Затова ако човек бере бръшлян, трябва да остави паричка, троха, конец - нещо, с което да се откупи от тях.

Магическа сила се придава в миналото и на предметите от бита - брадвата не е просто сечиво, а предпазва от зли сили. Лъжицата не е просто прибор за хранене, а символ на благополучие. Такива качества се придават и на ключалката, хурката, веригата.

"Те ти, булка, Спасовден!"

В строгите патриархални времена голотата е недопустима. Изключение правят обаче магическите обреди. Когато "магьосницата" влиза в житото, за да го обере, тя е облечена само с бяла риза, сложена наопаки, а в житата съблича и нея и остава само по престилка. За да спрат болест по добитъка, голи мъже в пълно мълчание прекарват стадото през жив огън. На Спасовден пък строгият морал отстъпва пред желанието за продължение на рода и бездетни булки имат правото да се търкалят в тревите с чужди мъже. Много деца са се родили от този обичай, родил шеговитата фраза "Те ти, булка, Спасовден!".

"Пеперуда": илюстрация на Дафина Терзиева

И имената имат своята магия, обяснява доц. д-р Ангел Янков. Наред с християнските имена, до началото на 20 век в активна употреба са много апотропейни, наситени с магия имена. Те са защитни - Вълко, Вълчан, Сивен. Или пожелателни - Трайко, Живко, Стоян, Здравко, Цветан. Има и имена, които да откажат злите сили да атакуват човека - Грозан например. По-късно е прибавена буквичката "д", но оригиналното име нарочно е грозно точно с тази цел. Името Елена пък идва от гръцки, но в Централните Родопи то съществува като Алена и носи магията на силния червен цвят.

Когато рационален изход няма

Не само в България, но и другаде на Балканите съществува легендата за вградената в темелите на строеж невяста. Тази магия е в дъното на истински случай от село Момчиловци в Родопите. Измерват ръста на невястата и го залагат в основите на мост. След 40 дни невястата умира.

Магията залага на необяснимото, чудодейното, загадъчното. Преди векове хората са се страхували от таласъми, през 1990-те години продължиха да се страхуват от тях, но ги нарекоха полтъргайсти. А Йордан Радичков ги наричаше "тенец". Може и да усвоим още хиляда нови технологии, но атавистичната вяра в магията като че ли винаги ще остане да дреме в душата на човека и да се буди тогава, когато рационален изход няма. Именно по това ще се различаваме от изкуствения интелект, който вече не е научна фантастика.

https://www.dw.com/bg/mlako-ot-mesecina-ili-v-kakvi-magii-sa-varvali-blgarite/a-65022629

[Hatshepsut]

„Влиянието на митичните същества върху българския род“, лекция на Аида Марковска

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Анчо Калоянов "Старобългарското езичество":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7465

[Hatshepsut]

От ФБ страницата "Инфосправка"

Глогинковец, Съботник, Синорник, Кикимора. Не, това не са прякори на комшии или бивши съученици, а митологични същества от българските народни вярвания. Освен фолклорната представа за тях, те вече си имат свой художествен образ и локация.
Това става благодарение на худжничката София Илиева, която нарисува "Карта на митологичните същества на България". Географско разпределение на добри и зли твари от легенди, предания, вярвания.
Как се ражда идеята за това начинание? София има 2-годишно дете, с което заедно вкъщи разглеждат картинките и четат различни книжки: "Направи ми впечатление, че българските образи се повтарят - Торбалан, Таласъм, Змей, Баба Яга. Има много информация по темата, но тя не е широкодостъпна. Визуалната част от друга страна не е толкова застъпена. Като художник това ме провокира и беше голямо предизвикателство да нарисувам тези същества."

Вдън гори тилилейски или кои са Мартиняк, Куцулан и Аждраа
КАРТА НА МИТОЛОГИЧНИТЕ СЪЩЕСТВА НА БЪЛГАРИЯ НАРИСУВА ХУДОЖНИЧКАТА СОФИЯ ИЛИЕВА - С НЕЯ И С ЕТНОЛОГА ИНА ПАЧАМАНОВА НИЩИМ КОСМОСА НА НАРОДНИТЕ НИ ВЯРВАНИЯ

ДА НАРИСУВАШ КАРАКОНДЖУЛ
Работата по картата отнема на София месец и половина. Рисува по едно същество на ден.
София Илиева: "Първо започнах със скициране на хартия на всякакви идеи и елементи. Картата е нарисувана дигитално на таблет и премина през цялостно оформление на визията, избор на шрифт и всичко останало."
Как са разпределени на територията на страната ни митологичните създания?
София Илиева: „България има много богат фолклор. Много често в даден регион има не едно, а много същества. Дори в едно семейство може да има различни вярвания за едно и също нещо. Затова не търсихме конкретика, а да покажем най-специфичните създания за даден регион. Искахме да ги подредим, така че да се покаже многообразието - има по-страшни, по-симпатични, мъжки, женски, получовек-полуживотно и т.н. Идеята ни бе да не преобладават един тип същества, а да има от всичко, за да е най-интересно.“
Народно обяснение на света
"Характерно за всяка митология е широкото отразяване на реални черти от обкръжаващия свят в причудливи, фантастични форми. Моделирането като важна функция на мита създава нова, фантастична висша реалност, която се възприема като първоизточник и идеален прототип на всички жизнени елементи и форми. Това пише Иваничка Георгиева в своята книга "Българска народна митология" (изд. "Наука и изкуство", София, 1993 г.)

Същите тези фантастични форми съдържат обясняния за подредбата на света. Те правят света от хаотичен - в подреден, от хаос към космос.
"Митологичните представи възникват заради стремежа на човека да си обясни света, да си го моделира", казва етнологът Ина Пачаманова.

Зради празнотите в познанието на помощ за конструирането на този свят идват въображението и емпиричният опит. Всичко това в един строго определен ред.
Ина Пачаманова: "Самите митологични образи и представи не съществуват изолирани или разхвърляно, те са част от цялостното организиране на космоса от обществото в една система. Чрез тях се хармонизират както отношенията между индивида и обществото, така и между обществото и природата. Обяснява се и се подрежда светът, а постигнатите ред и хармония трябва да бъдат поддържани чрез обредите, които са пряка последица от представите и вярванията."

Така че тези конкретно митологични същества са част от цялостната мирогледна система, която пък е част от цялостната култура, особено в етапа на доиндустриалните общества. Невъзможно е да се разбере едното, без да се познава другото.

Представите за света - за този и оня, за човека, за смъртта, за живота, за природата...за всички нейни сили и явления, са в основата на представата за демонологичните и други типове митологични същества. Има изследователски изводи , че не всички същества са демонологични, част от тях са свързани с природата.
Разбрахме каква им е функцията, но да разгледаме в детайли (от безопасно разстояние) някои от съществата.

Според народните ни вярвания лехусницата е болестотворен демон, който вреди на родилките, като предизвикват родилна треска. С това същество нашият народ си е обяснявал наличието на някои от болестите и тяхното рзапространение. Лехусниците са душите на починалите брeменни жени и родилки. Те не идват сами, а под оpределен брой - 3, 7 или 12 и са описвани като млади жени в бели дрехи или като грозни старици. Имат различни физически недъзи. Вярванията са, че те са опасни за родилките до 40-ия ден след раждането. Младите майки могат да се предпазят от тях, като носят чесън или червен конец.

Ина Пачаманова: "Лехуса" се нарича самата родилка в първите 40 дни след раждането. В същото време това название важи и за същество от типа на вампирите. Те вредят най-вече на родилките. Но самите те произлизат точно от починали родилки. Повечето демонични същества, произлизат от мъртъвци, които са починали ненавреме или не са погребани по правивилния начин.

Аждраа е змия с много глави. Поверието гласи, че ако змия доживее 40 или 100 години, става Аждраа със седем или девет глави и седем опашки.

Гундурак наричат караконджула в Тетевенско. Това е подобен на вампира дух на човек, който е погребан неопят или прескочен от котка след погребението. Най-често е изобразяван с четири конски крака и човешка глава. Може да се явява обаче и в други образи. Според вярванията гундуракът се явява през тощта от Коледа до Йордановден, най-често край реки и кладенци, където растат здравец и бръшлян. Преданията гласят, че причинява различни злини на хората. Избавление има - гундуракът изчезва щом чуе да пропее петел, плаши го светлината и пепелта в огнището. Също така може да бъде отблъснат с чесън и кръст.

Ина Пачаманова: "Някои от съществата на картата не са отделни по вид, а са регионални варианти на едни и същи образи. Образите на Змей, Ламя, Хала и всичко - това са вариации на един и същи образ. Има различни названия на т.нар. нечисти мъртъвци - има варианти - вампир, плътеник, глог и т.н."

Това митологизиране има своята социална функция. Чрез страх от това да не станем тяхна жертва, да изпълняваме правилно обредите и обичаите.

Една от характерните черти на всички свръхестествени същества е, че голяма част от тях не са непременно зловредни към хората, а стават злонамерени и се опитват да им навредят в резултат от тяхното поведение. Ако бъдат редовно и правилно почитани, то те няма да ни се гневят и ще бъдат омилостивявани.
Ина Пачаманова: "Според всички светогледни представи и тези, свързани със свръхестествените същества, всички те вършат различни зли неща на хората, само когато хората не се държат правилно - независимо дали спрямо тях или спрямо правилата и нормите на поведение в обществото. За всяко нарушение на правилата на поведение има някакво негативно последствие и много често то се смята, че ще бъде въздействие от такива свръхестествени сили."

https://www.ciela.com/karta-na-mitologichnite-sashtestva-na-balgariya.html