Старобългарската литература

[Hatshepsut]

6 май 1651 г. – Отпечатана е Абагар. Първата книга на новобългарски


Страници от „Абагар“

„Абагар” е молитвеник, издаден от бъдещия никополски католически епископ Филип Станиславов. Състои се от пет листа.

Текстът, отпечатан само върху едната страна на листовете, е на кирилица. Страниците са оформени в 4 колони, има и илюстрации (ксилогравюри с изображения на светци). Шрифтът му носи белезите на босненската кирилица и е изработен от известния френски гравьор Робер Гранжон по поръчка на папа Григорий XIII.

Изданието съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми. Това принуждава Конгрегацията на пропагандата в Рим да премълчи своята фирма като издателство. В езика на „Абагар” се вмъкват някои новобългарски елементи, личи и влиянието на сърбохърватския език.

Заглавието, с което е известна книгата, идва от включеното апокрифно послание на едеския цар Абагар (Авгар) до Исус. Според древно предание Исус го излекувал чрез силата на Божието слово и чрез Убрус - кърпа запазила образа на Христос. Този текст, смятан за апокрифен още през 4 в., заляга в основата на множество амулетни (апотропейни) текстове разпространявани из цяла Европа. Другите апокрифи са също с амулетен характер (за помощ при болест, за зачатие, за закрила по време на път, спасяващи от „всякаква злина”, 72-те имена на Господа и др.) Отпечатан е и кратък католически требник, в основата на който стои т.нар. на латински Ordo Matrimonij, т.е. чин за брак.

Книгата била предназначена да се носи като амулет „наместо силни мощи”, във вид на свитък, навит около кръста или около лявата ръка. В края е поместено послесловието на автора, който се нарича “епископ на Велика България”.

https://www.obekti.bg/chovek/6-may-1651-g-otpechatana-e-abagar-prvata-kniga-na-novoblgarski

[Hatshepsut]

Българските ръкописи по света

В експозицията са представени уникални български ръкописи, които се намират в различни музеи по света, отбелязват от Столичната библиотека. Добавят, че повечето от българите нямат възможност да ги видят на живо. Тя ще продължи до 26 май

На снимката: директорът на Столична библиотека д-р Марчела Борисова

Изложбата "Българските ръкописи по света" включва постери с Лондонското четвероевангелие, Манасиевата хроника, Асеманиевото евангелие, Томичовия псалтир, Видинското евангелие, Загребския триод, Ватиканския палимпсест, Рилските глаголически листове, Супрасълския сборник.

В експозицията са представени ценни книги и албуми от фонда на Столичната библиотека, свързани с българските ръкописи, както и с музеите и библиотеките в Европа, в които те се съхраняват. Включени са и фототипни книги с ръкописни текстове от периода на Средновековието, редки калиграфски издания и др.

Изложбата "Българските ръкописи по света" може да бъде разгледана до 26 май т.г.

За празника днес Столичната библиотека организира и екскурзионни турове "Тайните кътчета на библиотеката". Посетителите ще видят непознати за читателите места в библиотеката, в които свободният достъп е забранен. Това са книгохранилищата за книги, периодика, грамофонни плочи, ноти, за редки и ценни издания, които имат по-специален режим на съхранение, казват домакините.

В тура е включено посещение на емблематичните музейни сбирки на Литературния музей "Бележити българи" с личните библиотеки и оригинални артефакти на големите български държавници и творци - д-р Константин Стоилов, Симеон Радев и Кирил Христов. Предвидена е и демонстрация на специалната машина за почистване на ценни и стари издания, добавят от Столичната библиотека.

https://impressio.dir.bg/bukvi/balgarskite-rakopisi-po-sveta