Православнитѣ стожери – просфорнитѣ печати

[Hatshepsut]

Православните стожери – просфорните печати


Различни видове просфорни печати, представени на изложбата в Бургас

Православната църква има седем тайнства: Кръщение, Миропомазване, Причастие (Евхаристия), Изповед (Покаяние), Свещенство, Брак и Елеосвещение (маслосвет). Едно от най-важните от тях е Евхаристията, където централно място заема хлябът. При това свещенодействие вярващият приема Христа във вид на хляб и вино, след като те са били претворени от св. Дух в тяло и кръв Христови.

Това тайнство е установено от самия Исус Христос на Велики четвъртък, малко преди кръстната му смърт, по време на Тайната вечеря. Тогава той причестил учениците си за първи път. Тази сцена заема важно място в православното християнско богослужение. Във времената на ранното християнство, отивайки на литургия в храма, хората донасяли със себе си хляб и вино за извършване на тайнството.

Поради това самият хляб се нарича просфора – т. е. приношение. По-късно донесените от вярващите хлябове били заменени от специални обредни хлебчета, приготвяни в самия храм от упълномощен от църквата човек. В ритуала просфората става символ на самия Христос. Свещенодействието се извършва далеч от очите на миряните – в олтара, където преди Светата литургия става ,,претворяването" на хляба и виното в тялото и кръвта Христови. Свещеникът разрязва просфората на малки частици, които се дават на вярващите, т.нар. ,,нафора", които я поемат на гладно.

Самите просфори не са просто хляб, а са наситени с религиозна символика. Те се приготвят само от чисто пшеничено зърно, като задължително хлябът трябва да е квасен, а не пресен, както е при католиците. Хлебчетата се изработват от два еднакво големи тестени кръга, които се слепват и върху горния се нанася печат с определени религиозни символи. Кръглата форма символизира земята, на която е слязъл Иисус, за да спаси човечеството, а двете парчета, от които са направени, символизират двете воли и двете природи на Христос – божествената и човешката.

Просфорните печати, които се ползват при направа на просфорите за литургията, също имат канонична форма. Най-важното им поле е квадрат с вписан кръст и с изписване ИС ХР НИ КА (Иисус Христос побеждава). Той се нарича агнец и в ритуала проскомидия, предшестващ литургията, върху него се извършва символично безкръвно жертвоприношение. Частица от агнеца се поставя в потира с вино, приемано за кръвта Христова. Освен това има полета, символизиращи света Богородица и ангелските чинове.

В началото на литургията от тях също се изрязват парчета, които се разполагат по строго установен начин върху дискоса. По принцип формата им и символите по тях са определени, но орнаментите и качеството на изработка могат да са различни.
Неотдавна Иконната зала на Историческата експозиция на РИМ-Бургас приюти изложба, представяща впечатляваща колекция от просфорни печати. Част от тях са от фондовете на Националния етнографски музей и други експозиции, а също и на частни притежатели. Малко музеи могат да се похвалят с притежание дори на няколко подобни образци, а тук те са повече от 100.

Сред експонатите има просфорни печати от XIX и XX век, които са образци на изящна дърворезба. Част от тях са пристигнали по нашите земи от Света гора, където функционират няколко центъра на изработката им, оформящи цяла школа с огромни традиции и постижения.
Светогорските просфорни печати могат да бъдат показателни за влиянието на атонските манастири по българските земи. Те идват до домовете и църкви като дарове от поклонници, посетили Атон, или са били закупувани от монаси таксидиоти, обикалящи християнските земи, за да събират помощи за манастирите си.

Освен в църквата, често срещана практика е отпечатъци със символи от просфорните печати да се поставят върху домашни обредни хлябове, посветени на различни празници от календарния и жизнения цикъл. Те се ползват не за причастие, а са свързани най-вече с къщата и семейството, правят се за здраве и благополучие, но при направата им също се спазват определени изисквания – да са квасени и прикадени, да се замесват само от омъжена жена и при направата им да се използва ,,мълчана" вода.

Докато прави пластичната украса на тестото, жената произнася молитви с думите ,,Бог да благослови хляба" или ,,Честен кръст над хляба, света Богородичка над хляба".
В сравнително голяма част от страната домашните просфорни печати са много разпространени и всяка християнска къща има своя просфорник, който съхранява в домашния иконостас редом до иконата, покровителка на дома.

Сред тях се срещат както традиционни печати с агнеца, така и с образи на светци, на риби и с двуглавия орел на Патриаршията. Някои от фамилиите имат печати, върху които се изобразяват инициалите на домовладиката, каквато е често срещана практика в Копривщица.
При домашните печати формата не е строго определена и народният гений може да се развихри в пълна степен. Най-често това са дървени кръстове с различни орнаменти, в основата на които е резбован агнецът. Някои са правени от майстори, като резбата по тях е внимателно изпипана, а други са образец на т.нар. пастирска дърворезба и са дялкани любителски, включително и от хора, които не са наясно със символиката. И едните, и другите имат своята историческа и етнографска стойност.

Когато се прави култов обект, всеки детайл си има своето предназначение. Ръката, разбира се, може да греши, но авторът винаги влага определен смисъл, който днешните учени трябва да разгадаят, или се опитва да възпроизведе нещо, което е видял другаде.
Често се случва резбарят да не разбира какво точно изобразява. Изписването ИС ХР НИ КА при някои от неграмотните резбари е трансформирано в хаотични резки. Има и езически символи, които съжителстват с християнските. Това говори за синкретизма на народните вярвания и обичаи. Случва се авторът да забрави, че в печата символите трябва да са огледални, та върху хляба те да излязат в позитив и прави обратното.

Във формата на кръста и резбоването на разпятие или други библейски сцени има невероятни образци както на изящество, така и на наивизъм. При домашните печати църковната анонимност е забравена и авторите често изписват имена, населени места, години. Днес тази информация е особено ценна.
Нищо не е случайно в един дървен кръст – независимо дали изработката му е майсторска или недодялана. Формите и орнаментите свидетелстват за различни школи и влияния, които също са важни за разбирането на културните или битови взаимодействия във времето.  Освен вътрешно влияние, между отделните български региони има и външни въздействия.

Дървен домашен печат за хляб

Просфорните печати имат свои особености при различните православни народи. В някои наши региони могат да се наблюдават влияния от румънски и сръбски образци. Изключително интересна е колекцията от Северозападна България. Печатите за хляб оттам не просто завършват с дръжка за захващане, а са издължени и наподобяват напрестолни кръстове. Самите печати са с интересни символи. Твърде често при тях се наблюдават грешки при изписването, но пък кръстът е оформен изключително детайлно. Могат да се видят различни негови форми, както и различна резбена декорация върху му – сцени от Евангелието, розети.

Някои от формите наподобяват стари надгробни паметници, други имат алюзия с писаните хурки от Видинско, а при печатите на някои от тях могат да се търсят аналогии с едни от най-древните образци от първите години на християнството, съчетаващи интересна разнородна символика – както християнска, така и езическа.

Евхаристичен дървен кръгъл печат от Софийско

Изясняването на същността и символиката в просфорните печати е предмет на постоянно проучване и систематизиране, тъй като рядко се запазват, особено каноничните църковни образци.  Основна причина е, че бивайки изработени от меко дърво, те се ползват докато се напукат, след което трябва да се изгорят. Не бива да се изхвърлят или просто да се предадат на миряни, тъй като носят свещени символи. Затова достигналите до нас в повечето случаи са от XIX в., макар да се срещат и такива от V–VІ век, както и от годините на Възраждането, но те са изработени от мек камък или глина.

Използвани са данни от книгата ,,Просфори-печати за хляб" на Иглика Мишкова от Етнографски институт с музей към БАН

http://www.desant.net/show-news/33833/

[Hatshepsut]

Показват най-голямата колекция печати за благославяне на хляба

Най-старите печати са от керамика и бронз, най-разпространените са от дърво

Най-голямата колекция от печати за просфора и домашни обредни хлябове се показва за първи път в изложбата ,,Да бъде благословен хлябът и животът" в Регионалния исторически музея в София. Печатите са се употребявали за благославяне на хляба в храма, както и за домашни обреди и обичаи.
     
Експонатите са от колекцията на Антонио Василев. ,,Това са печатите, които са били във всеки дом за благославянето на хляба, за просфора. В повечето случаи ние сме запознати с просфора като един кръгъл печат в цяла България, но има една негова разновидност – в едни причудливи форми: като кръстове, като риби. Запалиха ме, защото е едно самобитно изкуство", разказа пред ,,Хоризонт" колекционерът. 

В повечето случаи печатите били изработвани от овчарите. ,,По време на паша са си издялквали тези кръстове, тези просфори, след което ги оставяли 40 дни да престоят в църквата, за да се благословят, след което са ги използвали в домашния бит", уточни Антонио Василев. Най-интересните кръстове по думите му са тези от Видин и околията.

Печатите в изложбата са изработени от различни материали: дърво, мрамор, алабастър, бронз. Най-старите са керамични и от бронз, но най-разпространените са от дърво.

Друг акцент в изложбата са щампите (отпечатъци върху хартия) и йерусалимиите (изображения върху платно). ,,Хората, които са се връщали от Божи гроб – това било начинът да покажат, че са станали хаджии. Като знак за святост, като една голяма домашна икона, в която са показани животът на Исус Христос и Дева Мария."

След поклоннически пътувания йерусалимиите били поставяни в най-хубавата стая, а щампите, заедно с иконите - в домашния иконостас като обект на особена почит.

Изложбата обхваща 40 домашни икони, 150 просфорни кръста, 6 щампи и 4 йерусалимии. Всички представени експонати са използвани както в храма, така и в дома през втората половина на XVIII – средата на XX в.

Съпътстващите събития ще преминат под надслов ,,Колекционерство, изкуство и религиозна философия".

Собственикът на експонатите Антонио Василев е основател на фондация и галерия ,,Българи".

https://bnr.bg/horizont/post/101097780/pokazvat-nai-golamata-kolekcia-pechati-za-blagoslavane-na-hlaba?showNotActive=1


Изложба "Да бъде благословен хлябът и животът":

https://www.bnt.bg/bg/a/izlozhba-da-bde-blagosloven-khlyabt-i-zhivott


Регионален исторически музей – София представя изложбата ,,Да бъде благословен хлябът и животът"

Регионален исторически музей – София  ще представи  изложбата "Да бъде благословен хлябът и животът". Тя съдържа експонати от колекцията на Антонио Василев. Официалното откриване е на 21 март 2019 г. (четвъртък) от 17:30 ч. в Музея (пл. "Бански" 1).

Тематиката на временната експозиция е обвързана с православното християнство. Съкровените човешки вярвания са онагледени чрез показваната за първи път най-голяма колекция от печати за просфора и домашни обредни хлябове.

В изложбата са включени също йерусалимии, щампи и икони. Всички представени експонати са използвани както в храма, така и в дома през втората половина на XVIII – средата на XX в.

Печатите за просфора и домашни обредни хлябове са изработени от различни материали: дърво, мрамор, алабастър, бронз. Употребяват се за благославяне на хляба в храма, както и за домашни обреди и обичаи.

Друг акцент в изложбата са йерусалимиите (изображения върху платно), щампите (отпечатъци върху хартия) и иконите (използвани в бита). Те идват от светите места, най-често в резултат на поклоннически пътувания. Впоследствие, попадайки в дома, йерусалимиите се излагат в най-хубавата стая, а щампите, заедно с иконите, в домашния иконостас и са обект на особена почит.

Изложбата включва съпътстващи събития под надслов ,,Колекционерство, изкуство и религиозна философия". За участие са поканени български учени, студенти от СУ ,,Св. Климент Охридски" и Националната художествена академия, ученици от НУИИ ,,Илия Петров", НГПИ ,,Св. Лука", НГДЕК ,,Св. Константин Кирил Философ".

"Да бъде благословен хлябът и животът" се намира в зала ,,Временни експозиции" на Регионалния исторически музей – София (пл. ,,Бански" № 1) и се открива непосредствено преди големия християнски празник Благовещение. Периодът на изложбата е 21 март – 30 юни 2019 г.

https://sofia.bg/

[Hatshepsut]

Просфорен евхаристичен печат

"Просфорните печати, се срещат още под названията просфорник, присфорка, присурник, напрестолник, боговичка, шарилка и др. Разпространени са неравномерно по българската етническа територия. В някои региони те са затворени само в църквата и са почти неизвестни на населението, докато в други, като Северозападна България и Родопи, всяка къща е имала свой печат. Дървените печати рядко са се запазвали дълго време. Ползвали са се докато се напукат или повредят, след което са ги изгаряли. Не бива да се изхвърлят, тъй като носят свещенни символи.
Централно място в просфорния печат, заема квадрат с вписан кръст. В горния ред се изписва ИС ХС, а под тях НИ КА- което означава Исус Христос побеждава.Този квадрат се нарича Агнец и е символ на саможертвата на Христос. В полето за Св. Богородица, разположено в дясно от центъра са изобразени стилизирани буквите МО (Божия майка) и също символите на копието и гъбата с оцет. Ангелските чинове са изобразение в девет триъгълника, подредени в редици по три, от лявата страна на Агнеца. Около тях има слънчеви лъчи, житни класове и др.
Преобладаващата част от печатите завършват с тесни или широки полета и фризове.Често фризовете извън задължителните канонични полета са изпълнени с геометрични орнаменти, резултат от прави, коси или зигзаговидни линии.
Символиката и формата на евхаристичния просфорен печат е определена и не подлежи на художествена интерпретация."


Из книгата:
"Просфорите-печати за хляб.Символика и разпространение из българските земи"
Автор Иглика Мишкова
Етнографски институт с музей към БАН

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите статията на Иглика Мишкова "Просфорите-печати за хляб. Символика и разпространение по българските земи":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=4255

[Hatshepsut]

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава възможност да участва в Светата литургия.

Иглика Мишкова

Печатът, използван за направата на хляб, който ще се ползва в тайнството, се подчинява на абсолютно строги изисквания – разказва гл. ас. д-р Иглика Мишкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. – Обикновено самият печат се разделя на основни строго канонични полета, със задължително оформен кръст. В центъра присъства знакът ИС ХС НИ КА – ,,Иисус Христос побеждава". Едното рамо на печата е посветено на Света Богородица, а другото рамо – на всички ангелски чинове. Без който и да е от тези символи хлябът няма как да участва в религиозното тайнство.

Като правило каноничните просфори, както и евлогичните печати (с ликове на различни светци, използвани за съответните празници), се изработват от монаси или хора, които са наясно с църковната символика. Но освен тях съществуват и домашни просфорни печати, които се използват за различни видове обредни и празнични хлябове, приготвяни вкъщи.

Хлябът, който се използва в литургията, също се нарича просфора и се замесва с квас

Голяма част от тези печати са дело на безименни пастири, които редом с останалите произведения, характерни за пастирската дърворезба, произвеждат и печати за хляб – обяснява Иглика Мишкова. – Тези печати са много по-интересни. В горната си част често са кръстове и са използвани като олтарни. Върху тях са претворени голяма част от християнските символи, но те са изключително примитивни. Интересна е и декорацията. Авторите ползват отделни цветове за попълване на пространството. Има печати, в които се изписва годината, в която е направен самият печат, много слънчеви символи, кръстове, имената на хората, на които е бил подаряван печатът и други. Всичко зависи от уменията и знанията на тези, които изработват печатите.

За съжаление, това знание днес е изгубено. В миналото майсторите са познавали по-добре природата, прекрасно са знаели в кой период от годината дървото е подходящо за дърворезба, така че в него да има определено количество сокове, които да позволят просфорният печат да функционира по-дълго време.

Като погледнем най-старите печати в музейните колекции си личи, че майсторите им са имали достатъчно знания за дървото, познавали са много добре неговите свойства и качества и печатите са в изключително добро състояние, за разлика от печати, които са изработвани доста по-късно. Явно знанието липсва и просто е ползвано определено парче дърво, и като че това парче наистина си остава парче без душа, трудно може да се използва за качествен отпечатък и няма достатъчно трайност – казва Иглика Мишкова.

В миналото просфорните печати са били предавани по наследство, обикновено на най-големия син, а има и практики, когато счупеният от старост печат се разделял между децата в семейството, защото дори малката частичка от този печат има огромна сила. Отпечатъкът вече не е толкова детайлен и ясен, но това е достатъчно свидетелство за начина, по който хората възприемат този предмет, светостта, която те му придават. Различна е обаче ситуацията с каноничните просфори.

Самата църква е приела, че печатът е свята вещ и когато един печат започне да лепне и вече е изключително труден за употреба, той задължително би следвало да бъде изгорен, защото иначе може да бъде поруган – уточнява д-р Мишкова.

Това обяснява защо в огромна част от българските храмове и манастири няма запазени богати колекции от печати. Днес просфорни хлябове с квас се произвеждат само за нуждите на литургията от малки специализирани предприятия или от самите свещеници в някои селища в страната.

Печати за хляб продължават да функционират в много европейски страни – казва Иглика Мишкова. – Има региони, в които знанието за просфората е останало, но тя започва да се използва като печат за масло. Дори да казваме, че просфората е поизчезнала в България, на много места все още има спомени за употребата ѝ. Понякога като научат за печатите, хората се сещат, че в някой стар долап има подобна вещ, запазена от баби и прабаби. Някои от тях ги даряват на съответния музей, други започват да ги пазят като много скъпа семейна реликва и да ги приемат като културно наследство. Защото те наистина са такова.

https://bnr.bg/post/101053757/prosfornite-pechati-kluchov-element-na-carkovnia-jivot-i-chast-ot-bogatoto-kulturno-nasledstvo-na-balgarite