Борисъ ІІІ - Царьтъ Обединитель

[Panzerfaust]

Последният ни истински държавник!

Жалко, че заради комунистическите мърши не знаем къде почива...

[Hatshepsut]

БОРИС III - ЦАР ОБЕДИНИТЕЛ

[Panzergrenadier]

[Hatshepsut]

Нa 28 aвгуст 1943г. умирa Цaр Борис III, нaречен Цaр Обединител, зaщото присъединявa към Бългaрия нaселените с бългaри Зaпaдни покрaйнини, Вaрдaрскa и Егейска Мaкедония и Беломорскa Трaкия. Цaр Борис III умирa неочaквaно. Официaлното лекaрско зaключение е инфaркт. След 5 дневно поклонение в "Aлексaндър Невски" нa 5 септември трaурното шествие достигa до Рилския мaнaстир, където е погребaн в мaнaстирскaтa църквa.
Борѝс III Обединител (официално: Негово Величество Борисъ III, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски) е роден на 30 януари (нов стил) 1894г. в София. Престолонаследник и принц Търновски от раждането си на 30 януари 1894 до 2 октомври 1918 г. и цар на България от коронацията си 3 октомври 1918 г. до смъртта му на 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война.
Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Негов католически кръстник е папа Лъв XIII, а православен кръстник е император Николай II. През Балканските (1912 – 1913 г.) и Първата световна война участва като офицер за свръзки по фронтовете в Действащата армия; подполковник (1916), генерал-майор (1918) година. Царят има роман с младата принцеса Мария Румънска, но политически пречки осуетяват брака им.
Макар и неохотно, Борис III санкционира преврата от 9 юни 1923 г. След провала на режима, установен с преврата от 19 май 1934 година, страната е управлявана с форма на парламентарен мажоритаризъм, контролиран от царя. Въпреки това се провеждат парламентарни избори и съществува легална правителствена опозиция. В изборите през 1938 г. за първи път са дадени избирателни права на жените в България.
След началото на Втората световна война, Борис III насочва България към сътрудничество с Оста Рим-Берлин-Токио. С помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Букурещ - Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940г.
През 1940 царят подписва Закона за защита на нацията, който лишава евреите от повечето граждански права и по същество представлява копие на Нюрнбергските закони на Германия.
Борис III отклонява съветските предложения за сключване на договор за мир и дружба. През януари 1941 г. обаче той и правителството на проф. Богдан Филов се съгласяват България да се присъедини към Тристранния Пакт.
През март-април 1941 германските войски атакуват Югославия и Гърция от българска територия, с което де факто и България става съвоюваща страна. След края на бойните действия България получава възможността да администрира до края на войната земите, известни от историята като Западни покрайнини, Вардарска и Егейска Македония и Беломорска Тракия. Във връзка с това Цар Борис III е наречен Цар Обединител.
След избухването на войната със СССР, макар и съюзник на Германия, България продължава да поддържа дипломатически отношения със СССР и не изпраща редовни войски на Източния фронт. Царят не позволява на фронта да замине дори и легион от доброволци (подобно на испанската Синя дивизия), въпреки че в Германската легация в София били постъпили 1500 молби на български младежи – ратници и легионери, които искат да се бият срещу болшевизма. На 13 декември 1941 г. България обявява война на Великобритания и САЩ, с което на практика се позиционира окончателно в лагера на нацистките съюзници.
Цар Борис III умира неочаквано след кратко боледуване в 16:22 следобяд на 28 август 1943 г, скоро след като се връща от визита при Хитлер..
След петдневно поклонение в катедралата „Св. Александър Невски“, на 5 септември траурното шествие достига до Рилския манастир, където е погребан в манастирската църква.
Наследява го на престола невръстният му син Цар Симеон II от чието име управлява избраният от народното събрание регентски съвет – проф. Богдан Филов, княз Кирил и генерал-лейтенант Никола Михов до преврата на 9 септември 1944 г. и назначеният от комунистите регентски съвет – акад. Тодор Павлов, проф. Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски до установяването на републикански режим на 15 септември 1946 г.
През 1946 г., по нареждане на комунистическите управници, останките му са ексхумирани и осквернени и тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца „Врана“. През 1949 г. този параклис е взривен и заравнен.
В лявата страна от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис:
“На своя Царь Освободитель Борисъ III отъ признателна Македония.”
След 10 ноември 1989 г. парламентарна комисия ръководи издирването на тленните останки на царя, но е открито само сърцето му, което се намира на гробното място в парка на двореца „Врана“. То е препогребано на мястото на възстановения гроб в Рилския манастир през 1993 г.
По повод на 70-годишнината от смъртта на Борис III, за първи път след Деветосептемврийският преврат от 1944 г. военен караул застава на гроба на монарха на 31 август 2013 г. Българският патриарх и софийски митрополит Неофит заедно със синодалните митрополити извършват две тържествени богослужения.

Асен Виденов

[Hatshepsut]

Цар Борис III – държавникът, който водеше България в смутно време

Не са много онези държавници от родната ни история, които могат да поддържат кормилото на управлението в изключително бурни и непредсказуеми води. Един такъв безспорно е цар Борис III Сакскобургготски. Царуването му е обект на множество оценки. Според едни той е твърде колеблив и несигурен владетел, за други това е една лисича маска, зад която се крие истински политически вълк. Действително колкото по-различни са оценките за живота на един човек, толкова по-интересен и пъстър е той. В следващите редове ще представим на Вашето внимание някои основни щрихи от битието на цар Борис, чрез които ще се убедим защо той оставq толкова дълга диря в историята ни.

Княз Борис Търновски, някъде между 1910-1920

Борис Сакскобургготски, княз Търновски, е роден на 30 януари 1894 година. Още с раждането си е въвлечен в сложните политически проблеми на възстановената българската държава, като първоначално е покръстен в католическото вероизповедание. Това става възможно благодарение на изменението на Търновската конституция от 1893 година, което позволява на престолонаследника да принадлежи и към „някое друго християнско изповедание“. Покръстването в католицизма е предварителното условие на неговия дядо Роберт Пармски за женитбата между дъщеря му Мария-Луиза и тогавашния княз Фердинанд.

Борис израства в една добре позната на царските семейства обстановка. За разлика от голяма част от западноевропейската аристокрация обаче, той не получава най-високо образование, но качествата и потенциалът на бъдещия монарх са безспорни. Неговата ерудиция неведнъж впечатлява чуждестранни владетели и благородници. Самият Борис живо се интересува от много и разнообразни области на науката като философските учения, зоология, орнитология и железопътно дело.

Младият княз е участник във войните за национално обединение. През Балканските войни (1912-1913) е офицер за свръзка при началник-щаба на армията. Получава добра оценка като стриктно изпълняващ възложените му задачи. Включването на България в Първата световна война през 1915 година прекъсва неговото обучение във Военната академия и той е определен за офицер за поръчки при главнокомандващия на действащата армия. За отличната си служба е произведен в чин майор на 14 януари 1916 година.

Краят на Първата световна война променя драстично обстановката в България. Държавата е изправена пред Втората национална катастрофа и цар Фердинанд абдикира от престола. На 3 октомври 1918 година с манифест от вече бившия владетел на Борис е поверено тежкото бреме на властта в един от най-динамичните и трудни периоди в историята на Третото българско царство – страната е икономически и военно обезсилена, двете национални катастрофи са оставили мечтата за национално обединение само мечта, а външнополитическата изолация е факт.

Фердинанд и Борис, вероятно край Одрин по време на Балканската война

В годините след войната управлението на държавата е в ръцете на редица партийни лидери. Царят остава на заден план, тъй като разочарованието от монархията след Първата световна война е голямо. Държавното кормило първоначално е поето от БЗНС и неговият водач Александър Стамболийски, а младият цар е принуден да понася критики както от страна на земеделците, така и от привържениците на бившите управляващи партии, недоволни от мекия курс на царя към Земеделския съюз.

Това обаче може да се разглежда като част от политическия арсенал на царя – склонност към театралност, неформалност в общуването, стремеж да се избягват конфликти, усилия за помирение с всички фактори дори и с онези, към които не храни особено добри чувства. До тези методи той прибягва особено в случаи, когато усеща заплаха за династията и държавата.

Тези негови качества се проявяват по време на преврата от 9 юни 1923 година. Ролята на царя тук не може да се тълкува само като поддръжник или противник на превратаджиите. От една страна той уверява Стамболийски в подкрепата си за него два дни преди преврата, но от друга подписва указа за назначаване правителството на превратаджиите, които обаче първоначално трудно откриват царя, той дори ги избягва, а при срещата си придава вид на изненадан от събитията и разколебан в решението си за указа.

При преврата на Деветнадесетомайците от 1934 година поведението на владетеля не е по-различно. Загадката отново остава, а фактът, че година по-късно той се налага над Деветнадесетомайците и установява личния си режим не ни помага да разберем какво точно е мислел и знаел. Паметна обаче е репликата му към ген. Пенчо Златев, дошъл заедно с Кимон Георгиев в двореца в столицата, за да обсъдят новото положение след преврата:

„Сбъркахте, генерале, сбъркахте, защото избързахте!“

Пред Народния съд неговият брат княз Кирил твърди, че царят е бил наясно с подготовката и на двата преврата.

В следващото десетилетие фигурата на царя продължава да е в сянка. На политическо равнище се борят множество партии и групи на фона на силно противопоставяне вътре в обществото и намесата на различни външни сили. В онзи период царят залага на нещо много важно, което впоследствие ще му помогне да вземе цялата власт в ръцете си – контактите, колкото и банално да звучи.

Това обаче не е нищо изненадващо. При липсата на реални лостове за контрол на политическата власт, цар Борис създава една добре изплетена мрежа от контакти, съмишленици и близки до Двореца хора, към които показва необходимото внимание и постоянно се стреми да сплоти връзките си с тях. Това са политици, интелектуалци, офицери, но и членове на дипломатическия корпус. Също така много важен елемент от царското поведение е стремежът му да скъси разстоянието между себе си и обикновения българин, нещо отличаващо го значително от цар Фердинанд.

От друга страна не бива да гледаме на царя като на светец. Той също има роля в репресиите и смъртните присъди срещу ляво настроените и дейците на комунистическата партията. За него това са най-големите противници на монархията, от които не може да се очаква компромиси. Това рязко идейно различие предопределя и неговата позиция. Не случайно по време на Септемврийското въстание той прави категоричното обръщение: „Ние преживяваме отговорен момент. Ние сме поставени преди дилемата да бъдем или да не бъдем“ и така ясно дава подкрепа за твърдия курс при потушаването му. Комунистите „отговарят“ с опита за покушение срещу монарха при Арабаконак и атентата в „Св. Неделя“.

Цар Борис заедно с археолога Рафаил Попов при Мадарските скали, 1927 година

През 1935 година пред цар Борис III се открива златна възможност да вземе бъдещето на България в свои ръце. В средите на Деветнадесетомайците възниква политически конфликт, в който определено място заемат и привържениците на проф. Александър Цанков. Царят се възползва от кризата, за да играе ролята на арбитър, която толкова обича. След оставката на ген. Златев той успява да изкара на преден план собствените си приближени и да даде мандат на опитния дипломат Андрей Тошев (който е сред възпитателите на царя) за съставяне на кабинет.

Именно тогава за първи път монархът обявява с манифест състава на правителството. С този акт се дава формалното начало на авторитарното управление на Борис. Парламентарни избори се провеждат и съществува легална опозиция, но изборите се контролират от монарха. Именно по време на управлението на Борис III за пръв път в България е дадено право на глас на жените, макар да се посочва че самият цар първоначално проявява предпазливост по този въпрос.

Към края на 30-те години на ХХ век, Европа търпи радикални промени. В страни като Германия и Италия на власт  идват крайни политически партии със силна обществена подкрепа. По всичко личи, че те ще се стремят да ревизират максимално пагубните клаузи на Версайската система (споразуменията, подписани със загубилите страни след Първата световна война). Въпреки младостта си, едва на 24 години, българският цар помни несправедливите условия на Ньойския договор от 1919 година. България е принудена да се раздели с голяма част от териториите си и да плати твърде тежка цена. Именно това е една от основните причини монархът да се насочи към партньорство с набиращите сили Германия и Италия.

През 1939 година Германия напада Полша и така дава началото на Втората световна война. Цар Борис III е поставен пред дилема, като върху него е оказан огромен натиск за това българите да застанат на страната на Хитлер. Борис обаче отказва открито да включи страната в Тристранния пакт, изтъквайки съображения от различен характер. Същевременно той не държи твърде голяма дистанция между себе си и Хитлер. Възползвайки се от новото международно положение, с помощта на Германия (и подкрепа от СССР) през 1940 година цар Борис договаря т.нар. Крайовска спогодба, с която на България отново се връщат земите от Южна Добруджа. Споразумението между България и Румъния е признато от всички велики сили. Българите в областта посрещат връщането им към пределите на родината с голяма радост.

Царят до свой бюст, някъде между 1930 и 1943

През 1941 година царят се вижда принуден да включи България в Тристранния пакт след като на Дунава се озовава голяма немска армия с крайна дестинация Гърция. България се присъединява официално към Пакта на 1 март. През същата година Вермахта окупира съседните Гърция и Югославия. След като те биват разгромени за близо две седмици, България получава правото да администрира земите населени предимно с етнически българи. Това са огромни територии от Западните покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Именно заради този дипломатически успех, както и заради връщането на Южна Добруджа Борис III затвърждава прозвището си „Обединител“. Политическият престиж и доверие към монарха се увеличават значително.

В знаков за управлението на Борис през този период се превръща Еврейският въпрос. Под натиска на Третия райх, България е принудена да депортира евреите от Македония, Тракия и Пиротско. Депортацията на евреите от т.нар. „стари предели“ обаче е осуетена благодарение на решителното противодействие на подпредседателя на НС Димитър Пешев, много видни интелектуалци и застъпничеството на Българската православна църква. Цар Борис III се възползва от тези вътрешнополитически настроения, за да отклони изпращането в лагерите на смъртта на хиляди български евреи. Въпреки това, ролята му в събитията не е безспорна. Някои историци директно стоварват върху него вината за депортация на евреите от „новите земи“, а други посочват, че поради връзките му с Третия райх той отказва да вземе категорична позиция.

В разгара на събитията, когато Втората световна война достига своята кулминация, а България има огромна нужда от политическа стабилност, се случва немислимото –  българският цар умира. Това се случва на 28 август 1943 година, скоро след като се завръща от среща с Хитлер. Версиите за смъртта на монарха са много. Някои историци подкрепят теорията, че Борис е отровен по нареждане на самия Фюрер, докато други твърдят, че за кончината му са отговорни британските тайни служби или Съветският съюз, а трети подкрепят тезата за естествена смърт. Истината остава неразкрита и до днес.

Почетна стража на опелото на цар Борис, 5 септември 1943 година

Смъртта на монарха се отразява изключително негативно върху състоянието на държавата. Автентични кадри от погребението показват множеството, дошло да се преклони пред паметта на царя. По сведения на Държавна сигурност, 369 000 българи преминават през храм паметника „Александър Невски“, за да си вземат последно сбогом със своя владетел. Борис III е погребан според желанието му в Рилския манастир. Вляво от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 година от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис: „На своя Царь Освободитель Борись III оть признателна Македония“.

През 1946 година тленните останки на цар Борис са ексхумирани по нареждане на новите управници в България. Тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца „Врана“. През 1951 година параклисът е разрушен. В днешни дни гробът на царя в Рилския манастир е възстановен. В него се намира единственото останало от загиналия монарх – неговото сърце.

https://bulgarianhistory.org/tsar-boris-obedinitel/

[Hatshepsut]

Ако не сте чували гласа на Царя.
Цар Борис III произнася реч на 3 октомври 1938г., по повод на 20-годишнината от възкачването си на българския престол. Записът е от златния фонд на Българското национално радио. Речта е въздействаща, съдържателна и силно емоционална и отразява духа на епохата - ''златния'' период на Царство България в края на 30-те години на XX век.

https://www.facebook.com/watch/?v=639403791181595

[Hatshepsut]

Царят говори - речите на Н.В. Цар Борис III

Всяка дума на един монарх, казана публично, повече или по-малко приема характер на държавен акт. Затова неговите речи по различни поводи са исторически документи от първостепенна важност.

В настоящото издание са събрани речи на цар Борис III от 1912 година, когато навършва пълнолетие, до 1938 година – 20 години след неговата коронация.

Известно е, че цар Борис III обичал да обикаля страната и да бъде както между туристи, работници, спортисти, студенти, така и в хижата на последния български селянин. Където се устройвало тържество или събор, откривала се железница или почивен дом, той отивал там, за да влезе в контакт със своите поданици от различни социални среди, да чуе техните искания, болки, радости и надежди. Тези срещи с народа сякаш го задължавали да се изкаже по икономически, технически, стопански и битови проблеми, да сподели какво е видял и кой път е най-разумен.


Година на публикуване 2020

Страници   170

Корица   Мека

Размер   14.4 х 21.4 см

https://edelweiss-press.bg/

[Panzerfaust]

Последният истински български държавник! По-горе сега видях, че съм го казал пак, но за него не е излишно и да е на всяко второ мнение!

[Hatshepsut]

Цар Борис III Разкопаване на гроба и намиране на сърцето 1991год

[Hatshepsut]

Цар Борис III - последният владетел, когото народа истински обичаше

[Hatshepsut]

80 години от трагичната гибел на цар Борис III


Погребението на цар Борис III - оцветена фотография
Източник: Изгубената България

28 август 1943 г. е един от най-трагичните моменти в историята на Третата Българска държава. На този ден 78 години по-късно, отбелязваме годишнината от кончината на цар Борис III.

Цар Борис III е изключително обичан от българското общество и е изпратен от стотици хиляди в последния си път. Траурната процесия е на 5 септември 1943 г.

БГНЕС публикува отново част от анализа на историка академик Георги Марков, направен специално за агенцията преди 4г., когато за пръв път бе показана фотосесията, запечатала траурната процесия.

Смъртта на цар Борис III е изненада за нас българите, защото в разгара на Втората Световна война /1939-1945 г./ ние сме разчитали на държавния глава, че

ще извади този път България от войната, без да претърпим национална катастрофа

Като имаме предвид, че той умира на 49 години и преди това е бил в добро здравословно състояние, като изключим ишиаса, който е лекувал от времето на Първата световна война /1914-1918 г./, това е една драма за нас българите, за нашата национална съдба.

Цар Борис III умира на Голяма Богородица, а поклонението пред неговите тленни останки е цели 5 дни в храма „Свети Александър Невски“. За това време 379 000 души са свели глава пред ковчега му. Опашката започвала от храма „Свети Александър Невски“, минавала покрай Академията на науките, после – по бул. „Цар Освободител“, по улица „Раковски“ и стигала чак до площад „Славейков“.

Няма такова грандиозно поклонение не само в българската, но и в балканската история

Това са били хора, дошли не само от София, но и от цялата страна. Българите са наричали своя цар „Г-на с меката шапка“, защото често са го виждали по различни краища на България да ходи така облечен.

След поклонението на 5 септември 1943 г. се е състояло и траурното шествие. То започнало от храма „Свети Александър Невски“ и минавало по „Цар Освободител“. След това то продължавало до вече несъществуващата улица „Търговска“, „Княгиня Мария-Луиза“ и чак до Централна гара. От там с влак тленните останки на монарха са транспортирани до Кочериново и до любимия му Рилски манастир, където Борис III е погребан по негово желание, без да е оставил писмено завещание.

Едно от най-впечатляващите неща е съставът на процесията. След оръдейния лафет с ковчега на царя са били царица Йоанна и княз Кирил, сестрите княгини Надежда и Евдокия, забулени в черно, а също и сестрата на царица Йоанна – принцеса Мафалда Савойска. Малко след погребението тя става жертва на Хитлер и Гьобелс, които я обвиняват, че нейният баща, италианският крал Виктор Емануил III, който само преди един месец е свалил от власт Мусолини, този път е отровил зет си цар Борис III. Това, естествено, не е вярно. Самата Мафалда има трагична съдба – загива в концентрационния лагер Дахау от британските бомби.

След представителите на царската фамилия следват останалите официални лица, които са гости на погребението. Това са представителите на Тристранния пакт. От името на фюрера присъства великият адмирал Ерих Редер, до него е фелдмаршал Вилхелм Кайтел, който е началник-щаб на действащата германска армия Вермахта, следват представителя на Японската империя и на Мусолини, който въпреки че е свален от власт с помощта на Хитлер, се е окопал в Северна Италия. Най-общо – това са представителите на силите на Оста Рим-Берлин-Токио. След тях на траурната церемония са представителите на по-малките съюзници на Райха – Финландия, Словакия, Унгария, Румъния и Хърватия.

На съюзниците е отредено видно място, за да се подчертае, че, въпреки смъртта на Борис III,

Царство България ще остане в състава на Тристранния пакт

Следващата група са военните аташета.

Има многобройни представители на българското духовенство, което е много тясно свързано с царя. Всеизвестно е, че монархът е покровител на Българската православна църква. Той редовно се е застъпвал за нея, когато са се правели бюджетите на Царство България, първо – за армията, а след това - за бюджета на Светия Синод. По тази причина той е бил много уважаван от духовенството и миряните.

Трагедията на цар Борис III е била в това, че той не е вярвал в победата на германското оръжие. Вече е имал горчивия опит от фронтовете на Първата световна война и казвал: да, германците са най-добрата армия, организирана и обучена, но Германия няма ресурс да води война срещу останалия свят. Българският монарх не е вярвал в победата на Германия, особено след като Хитлер напада Съветския съюз. Борис III е държал да бъде Цар Обединител, както го нарича народът, след като в периода 1940-1941 г. си връщаме не само Южна Добруджа, но и Западните покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Но той е бил реалист и също е казвал: по-добре да запазим малкото, отколкото както баща ми се хвърляше наведнъж да осъществи националния идеал за обединение.

Цар Борис III е много различен от своя баща – бил е разумен. Още през 1943 г. той вече разбира, че България попада в съветска зона. Малко по-рано, през май 1942 г. народният комисар по външните работи Вячеслав Молотов подписва с Уинстън Чърчил съюзен договор в Лондон, в който се дава правото на санитарен кордон на Сталин спрямо Германия. Този санитарен кордон включва Финландия, Прибалтика, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и България. Без Гърция, защото на последната Чърчил много държи заради морските комуникации на Британската империя в Средиземно море и Суецкия канал за Индия и Австралия. Царят е знаел, че ние ще бъдем предадени в съветската зона, това е бил неговият кошмар.

Когато Борис III се завръща от срещата си с Хитлер във Вълчата бърлога, състояла се на 14-15 август 1943 г., при кацането на самолета на летище „Враждебна“ казва на брат си Кирил:

„Моето представление свърши. Някога ние спасихме царството, но този път няма да го спасим“

Дори със сърдечна криза цар Борис III изкачва връх Мусала. Но вече усеща своята обреченост. Монархът вижда края на България, не само на династията, но и на царството.

Борис е българският цар, който е роден в България, възпитан е в България, воюва по фронтовете на България и умира в България.

Той чувства България като свое отечество и е виждал, че тя ще попадне в съветската зона, ще бъде болшевизирана, което и става през 1944 г. На 9 октомври на Московската конференция Чърчил отстъпва на Сталин 80% съветско господство в Царство България, което ние преживяхме 45 години.

След смъртта на цар Борис III Регентският съвет не е в състояние пълноценно да изпълнява функциите си. Същото важи и за правителството на Добри Божилов.

От една страна цар Борис III си отиде рано, на 49 години, но от друга - това бе една достойна смърт и остави добър спомен сред народа си. /БГНЕС

https://faktor.bg/bg/articles/ot-redaktora-80-godini-ot-tragichnata-gibel-na-tsar-boris-iii

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Марин Манчев "Слънчево сърце. 100 години от рождението на цар Борис III - Обединител":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=8100

...а също и "Корона от тръни" - книга от Стефан Груев, посветена на царуването на цар Борис III

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=8271

[Hatshepsut]

Доц. Владимир Станев: Цар Борис ІІІ се жени за царица Йоанна по любов

В дипломатическите документи е посочено, че това е един от малкото случаи, когато коронован глава се жени по любов
На днешната дата преди 95 години в базиликата „Свети Франциск“ в Асизи българският цар Борис ІІІ се жени за италианската принцеса Йоанна Савойска.

За ролята на династичните бракове и значението на този съюз разговаряме с доц. д-р Владимир Станев, преподавател по история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

Монархията губи позиции след края на Първата световна война (1914-1918 г.) От картата на Европа изчезват четири големи империи – Германската, Австро-Унгарската, Османската и Руската и на тяхно място се появяват нови национални република.

Династичните бракове са един от важните елементи на държавната политика.

„Старият свят си отива, съответно губят позиции и династичните бракове, макар да не изчезват изцяло. Този процес е постепенен и нееднократен. Но те губят позиции, за да се стигне до днешното положение, когато короновани глави се женят за секретарки, бодибилдъри и др“, посочи доц. Станев.

България участва на страната на победените в Първата световна война и закономерно след нейното приключване изпада в изолация, макар че тя не трябва да бъде преувеличавана. Според доц. Станев Великите сили много добре знаят, че България трябва да бъде интегрирана в Европа, иначе ще остане вечно огнище, от което ще тлеят пожари за целия полуостров, а от полуострова и за цяла Европа. „Постепенно излизаме от изолацията на чисто дипломатическо ниво. Вярно е, че самата България не си помага много, като има въстания, преврати, недемократични режими“, добави той.

През първите 12 години от царуването на Борис ІІІ от 1918 до 1930 г. той управлява без царица до себе си. „Царят не бърза с женитбата си. До известна степен подозирам, че фактът, че той не се е оженил, се дължи на самия него“, смята историкът

Към средата на 20-те години на ХХ век самите българи, включително Военният съюз, министър-председателят Андрей Ляпчев започват да намекват на цар Борис ІІІ, че „не е зле да помисли за продължаване на династията“. „Представете си, ако стане нещо с монарха, България ще изпадне в още по-тежка криза“.

Много са причините по това време Царство България да търси по-тесни отношения с Кралство Италия. „И двете държави изобщо не харесват Югославия. Тя е трън в техните очи. Те държат Югославия в сандвич и по тази причина в Белград въобще не са доволни от едно сближаване между София и Рим“, заяви доц. Станев.

Той отбеляза, че между двете държани съществува още една връзка. „Италия помага активно на ВМРО, особено след идването на Бенито Мусолини на власт през 1922 г. Предоставя се оръжие и друга помощ“, каза историкът.

Според него има и личен фактор, който въобще не трябва да бъде пренебрегван. „Цар Борис ІІІ избира принцеса Йоанна Савойска по любов. Т.е. неговият брак не е свързан толкова с някакви дипломатически и външнополитически фактори. Той я харесва като човек и жена. И затова в дипломатическите документи е посочено, че това е един от малкото случаи, когато коронован глава се жени по любов. И тази любов е взаимна, Йоанна не отблъсква Борис“, обясни доц. Станев.

Много важна роля за сключването на брака изиграва тогавашният папски нунций в София монсеньор Анджело Ронкали, който ще стане бъдещият папа Йоан XXIII.

„Организирането на сватбата минава през него. Цар Борис ІІІ е православен, а Йоанна е католичка. Ватиканът и Светият Синод на БПЦ виждат много сериозни проблеми. Намерен е междинен вариант – католическа сватба в Асизи и след това повторена, но не съвсем като сватба в „Свети Александър Невски“ без размяна на пръстени, без корона, която се слага на младоженците. Това е начинът да се удовлетворят и католици, и православни“, разказа доц. Станев.

След брака си царица Йоанна се посвещава на благотворителност, подкрепя болници и сиропиталища, но най-голямата й заслуга е, че участва активно в спасяването на българските евреи през 1943 г. „Може да се съди по писмените данни и най-вече спомени, че тя е подковавала своя съпруг“, посочи доц. Станев и припомни, че макар Италия да е родината на фашизма, там евреите не са преследвани по начина, по който това се случва в Нацистка Германия. „Йоанна Савойска е италианка, но по майка е черногорска принцеса. По-добрата част от нея е славянска“, добави историкът.   

Историкът смята, че не трябва да преувеличаваме чисто дипломатическото значение на техния брак. „Би било много пресилено да кажем, че заради него България и Италия се обвързват. 5 или 6 години след неговото сключване през 1930 г. София вече е обвързана с Берлин. Хитлер и Мусолини дълго време изобщо не се харесват. Дуче завижда на фюрера, че има по-голяма власт. От друга страна твърди, че Хитлер го копира и взима външни белези като нацисткия поздрав и др. Така че не бих казал, че с брака си цар Борис ІІІ обвързва България с Италия“, обобщи доц. Станев. І БГНЕС

https://www.bgnes.bg/doc-vladimir-stanev-car-boris-se-jeni-za-carica-yoanna-po-lyubov

[Hatshepsut]

Добавих към темата обичайната анкета за политическите и обществени личности, който желае, може да гласува. Има опция за промяна на вота.

Моето мнение за цар Борис III е изцяло положително 

[nasiovoivoda]

Не съм достатъчно компетентен да оценявам Негово Величество Цар Борис Трети – Обединител.
Според някой като Боян Расате царят е мишкувал.
Според комунистите от които имам в рода си е бил лош.
Според мен се е опитвал да спаси България от гибел. Мисля, че е последният обичал истински България. Даже повече от самите българи в някое отношение. Републиканец по убеждение съм, не съм монархист.
Ала имам чувството, че е по-добре някаква личност подобна на него да ни води в тези времена. Далеч за предпочитане пред сегашните отрепки.

[Panzerfaust]

Моето мнение за цар Борис III също е изцяло положително. Разбира се, има за какво да го критикувам в определени моменти, никой не е съвършен, но трябва да отчетем факта, че на него се падна много тежък жребий да управлява в ужасни времена - с ограниченията на Ньойския договор и загубата на Македония, Добруджа и Тракия, в условията на разпалената от комунистите гражданска война, с Голямата депресия, в условията на Втората световна война. В крайна сметка, цар Борис III успя мирно да възвърне Южна Добруджа, както и да преведе страната почти безболезнено през Втората световна, за което в историята винаги ще остане като успешен владетел.