2 Май - деньтъ на покръстването - националенъ праздникъ?

[Hatshepsut]

2 май - денят на покръстването - национален празник?

Не сме се отказали от идеята официалният ден на Плиска 2 май да стане и национален празник. Това заяви кметът на Общината Каспичан Милена Недева на пресконференция по повод предстоящите двудневни тържества, посветени на навършването на 1152 години от покръстването на българите и 1110 години от успението на Цар Борис I Михаил. ,,Не сме събрали всички подкрепящи писма. Надяваме се това да се случи до края на месец юни и да внесем предложението в Министерския съвет", каза Недева. Тя посочи, че има решение на Общинския съвет в Каспичан от миналата година, както и подкрепящи писма от Варненската и Великопреславска митрополия, очаква се подкрепа и от още няколко университета и представители на научната общност, както и от проф. Божидар Димитров.

Още миналата година общинските съветници взеха решение да предложат на Министерски съвет 2 май - денят на покръстването, да стане национален празник. Милена Недева посочи, че има ръст на посетителите на НИАР ,,Плиска", като през 2014 година те са били 30 000, през 2015 година - 54 000, а през 2016 година - 58 000 туристи. Дворът на кирилицата в Плиска през миналата година е бил посетен от близо 60 000 души. За предстоящите на 1 и 2 май тържества Община Каспичан е отделила от бюджета си 2500 лв. ,,Трудно е за нас да правим сами организацията за честванията на 1 и 2 май. Каспичан е малка община с бюджет от 6 млн. лв. Очакваме по-голяма подкрепа от страна на държавата", заяви Милена Недева. Тя изрази надежда тържествата да съберат възможно най-голям брой хора, отбелязвайки, че покръстването и просвещението на българите са събития, в основата на държавността. 2 май е празник, в който връщаме историята назад и подчертаваме величието на Средновековна България. Това каза кметът на Плиска Тонка Начева. ,,На 2 май, официалният празник на Плиска, се превърна в традиция да споделяме нашата гордост и обич към града ни, отбелязвайки живота и делото на нашия патрон и закрилник Цар Борис I Покръстител", подчерта Начева, цитирана от Фокус. Плиска не е само географско понятие, а уникално единение на наследена история с природните дадености на района и със силните традиции, съхранени от местните жители. Това стои и в основата на желанието Плиска да се превърне във водеща туристическа дестинация, за което е нужна и подкрепа от държавата, посочи Тонка Начева.

,,От Плиска започват трите значими начала за българската държава: създаването й от Аспарух, покръстването и просвещението на българския народ. Смятам, че държавата е длъжница на Плиска, за да може първата българска столица да заеме своето достойно място", каза още Начева. От години се очаква приемането на Закона за старите столици, за да може Плиска да разчита на целево субсидиране, да участва в проекти, за подобряване на инфраструктурата на населеното място. Начева посочи, че със създаването през 2015 година на комплекс ,,Двор на кирилицата", който предлага богата ежемесечна програма, се допълва туристическият облик на Плиска и се работи активно върху патриотичното възпитание на младите. ,,Имаме историческо наследство, апелът ни е към държавниците да обърнат поглед към Плиска", каза Начева.

Прочети още : https://www.actualno.com/
© Actualno.com

[Hatshepsut]

Нямаме нужда покръстването да е официален празник

Българската православна църква почита свети цар Борис Покръстител на 2 май. Тогава се чества и годишнината от покръстването на българския народ. Тържествата обикновено се провеждат в Плиска с участието на духовници и видни фигури от местната и централната власт. Община Каспичан обаче, подкрепена от Варненската и Великопреславска митрополия, обяви, че до края на месец юни планира да внесе в Министерски съвет предложение 2 май да стане официален празник.

Кметът на община Каспичан Милена Недева отива по-далеч, използвайки формулировката "национален празник". Разликата между официален и национален празник е огромна. Национален празник на Република България е 3 март. И можем само да се надяваме, че инициаторите на въпросната идея нямат предвид 3 март да бъде отменен като най-важна дата в празничния календар, бидейки заместен от 2 май. Защото идеята 2 май да е официален, камо ли пък национален празник, не е добра. Да, принципно всички бихме се радвали на още някой и друг почивен ден.

Противно на масовите лъжи на българския бизнес, страната ни е едва някъде по средата в класацията на европейските държави с най-много празници.

И имайки предвид хилядолетната ни история, настоящите празници дори са минимумът, който може да бъде посочен. Следователно - мегдан има.

Само че едно е да определяме исторически дати, а съвсем друго - религиозни. Дори в световен мащаб държавите нямат практиката да обявяват за официални празници приемането на настоящата си религия. Е, изключение прави Русия, която през 2010 г. реши да направи 28 юли празник на покръстването, но имайки предвид факта, че Русия по принцип гледа на себе си като на опекун на православието, това решение не е особено изненадващо.

Въпросът е обаче има ли нужда българският народ от подобен празник и дали той е уместен. Обективният отговор би бил по-скоро не. Българинът никога не е бил особено религиозен. Ние изповядваме по-скоро някакъв тип православен атеизъм. Езичеството така се е преплело с християнството, така го е принудило да приеме неща, които всеки свещеник иначе би заклеймил, че да се заблуждаваме в чистотата на българското православие е напълно ненужно.

Второ, да празнуваме покръстването, означава да приемем по презумпция, че то е един безспорно добър и полезен акт, избавил ни от тъмните времена на варварските вярвания и извел ни до пътя към "правилната" религия. А това е спорно твърдение. Борис покръства народа си, не защото смята, че християнството превъзхожда старата българска вяра, а за да обедини държавата си, разкъсвана от междуособици, етнически и религиозни различия. Това е бил мъдър държавнически ход, но в никакъв случай безспорно добро решение от гледна точка на вярата.

С поведението си българският народ продължава да доказва това до ден-днешен. Половината, а вероятно и повече, от ритуалите, традициите и обичаите ни не са християнски. Толкова много празници днес празнуваме от векове, много преди християнството. Толкова много българи заявяват, че са вярващи, но не и религиозни, защото приемат вярата като лична свобода, която няма нужда от догмите, ограниченията и правилата на църквата.

Българският народ, със всеки свой празник, със всеки свой обичай, доказва, че християнството не е безспорен и незаменим фактор в неговия живот. Затова и досега не е имал нужда от празник, който да го отбелязва. Няма нужда и за в бъдеще.

Автор: Десислава Любомирова

Прочети още : https://www.actualno.com/
© Actualno.com