Археологически находки въ Добричка область

[Hatshepsut]

Канадски учен: Крепостта Залдапа край Крушари е изключително богатство за научната общност в Европа

„Античната крепост Залдапа е една от най-важните в областта. Тя има огромен археологически потенциал, който е почти изцяло непроучен – остават десетки хектари. Много културноисторическо наследство и богатство има в този обект“, каза историкът и археолог проф. Никола Бодри от университета „Римуски“ в Квебек, Канада.

„Първоначалният ни интерес тук бяха църквите, за да разберем процеса на християнизация и милитаризация на областта, защото сме само на няколко километра от границата на Римската империя по Дунава. Паметниците, които досега сме открили, само потвърждават огромния потенциал на обекта“, каза още той.

През този археологически сезон международният екип от български, канадски и френски учени се фокусира върху Базилика №2 в римовизантийския град. По думите на проф. Бодри тя е впечатляваща заради богатството на своята украса и местоположението си в рамките на Залдапа – близо до крепостната стена и входа за водния резервоар. „Излиза, че тя контролира част от самото укрепление и достъпа до източника на вода, който е изключително ценен за всяка крепост“, добави той.

„Залдапа е от научно и културно значение за целите Балкани и дори за цяла Европа. Тя е изключително богатство за България и за научната общност в Европа, която изследва Римската империя“, категоричен е проф. Бодри.

Крепостта е изградена през първата четвърт на IV век, около времето на Константин Велики и неговите наследници, разказа доц. д-р Албена Миланова от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. „Вероятно първоначално не е била много заселена. Била е по-скоро нещо като логистичен център, защото има огромно зърнохранилище“, добави тя.

След големите готски нападения от средата на III век може би именно тук Римската империя решава да издигне големи крепостни съоръжения, където населението с добитъка, хранителни и други припаси да може да се събира по време на опасност. „Вероятно в началото е имало някакъв военен контингент и обслужващо население. Постепенно обаче, някъде след средата на V и особено в средата на VI век, крепостта започва наистина да добива вид на град“, каза още доц. д-р Миланова.

Тогава започват да се изграждат много църкви – до момента учените са открили шест. Според тях само Залдапа е била дом на над 6000 души, а около нея има и две сателитни селища, които също са били гъсто заселени. „Получава се една агломерация от около 40 хектара, което е нещо много сериозно. От аероснимките се вижда, че цялата крепост е застроена, с улици – главна и второстепенни. Почти няма празни пространства“, добави ръководителят на разкопките проф. д.и.н. Георги Атанасов от Регионалния исторически музей в Силистра.

https://pronewsdobrich.bg/kanadski-uchen-krepostta-zaldapa-kray-krushari-e-izklyuchitelno-bogatstvo-za-nauchnata-obshtnost-v-evropa-p354690

[Hatshepsut]

Нови тайни на траките излизат на нос Чиракман в Каварна

В началото на октомври ще започне осмият сезон от разкопките на нос Чиракман в морския град Каварна. Ръководители на проекта са д-р Велислав Бонев, гл. асистент в катедра „Археология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, и Елена Василева от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките.

Редовните археологически разкопки на нос Чиракман започват през далечната 1972 г. От дълбока древност Чиракман e естествен ориентир за плаващите в този район морски съдове. Според ономастиката думата "чиракман" е от старотюркски произход и означава „светилник“, „факел“ .

Първите заселници, оставили своята материална и духовна култура около нос Чиракман в Каварна, са били траките, чийто поминък е свързан с лова и риболова, за което свидетелстват множеството открити от археолозите предмети. Стартиралите археологически разкопки там през 1972 г. по финансови причини биват прекъснати през 2005 година. Подновени са 11 години по-късно, посочи директорът на Историческия музей в Каварна Пенко Георгиев.

Изключително богат монетен материал и интересна теракота на богинята Кибела са открити след подновяването на разкопките през 2016 г. на нос Чиракман. По думите на Пенко Георгиев тези археологически разкопки се нуждаят от т.нар. социализация – да бъдат изградени туристически маршрути, както и интерактивни беседи за интересната им история, но нос Чиракман е отворен за посещение целогодишно.

Археологическите разкопки на нос Чиракман са сред причините за повишаването на туристическия поток към община Каварна, известна с множеството си исторически и природни забележителности. През това лято те са били посетени от над 78 000 туристи, което е със 7 000 по-малко, в сравнение с миналата година, въпреки заявките в началото на сезона за ръст в туристическия бранш.

Според Пенко Георгиев е време да се осигурят сериозни финансови ресурси за нос Чиракман, който е един от символите на крайморския град Каварна и които биха осигурили възможността да се отговори на съвременните изисквания на туристите.

https://pronewsdobrich.bg/novi-tayni-na-trakite-izlizat-na-nos-chirakman-v-kavarna-p371242

[Hatshepsut]

В Крушари искат да изградят закрит музей, за да показват богатството на Залдапа

УНИКАЛНА МОЗАЙКА БЕ ОТКРИТА В ЗАЛДАПА Община Крушари планира да изгради закрит музей

До момента са разкрити над 2800 мраморни детайла, а е изследвана малка част от гъсто застроения град с вероятно население около 8000 души

Община Крушари търси възможност да кандидатства с проект за финансиране за изграждане на закрит музей, където да бъдат изложени хилядите артефакти, открити при археологическите разкопки на раннохристиянската крепост Залдапа. Това съобщи в отговор на въпрос на Про Нюз Добрич кметът на Общината Илхан Мюстеджеб.

В областта на трансграничното сътрудничество местната администрация си партнира с община Баняса, Румъния. Преди дни са подали съвместен проект в областта на спорта. Очаква се подходяща мярка по Програмата Interreg VI-A Румъния, за да се подготви проект, по който бившия младежки дом в Крушари може да се превърне в музей.

Вече има изграден лапидариум пред общината, където могат да се видят много от находките. Но закрит музей няма, а той може да се привлече туристите да идват тук.  Има потенциал, има бъдеще, но трябва да сме адекватни с времето, посочи кметът. 

Община Крушари всяка година заделя по около 10 000 лева с решене на Общински съвет за подпомагане на археологическите разкопки на крепостта Залдапа. Осигурява логистиката, място, където археолозите да нощуват, помага с всичко, от което се нуждаят -  почистване, багер или друго. 

При разкопките тази година, които се провеждат за девета година, са открити уникална мозайка и мраморни орнаменти. Мозайката е в четири цвята, с нюанси на пети цвят. Тесери се казват тези кубчета. Някои са изрязани от керамика, други са изрязани от мрамор, за да се покрие тази цветова гама. Орнаментите са определено геометрични. Мозайката е сравнително късна – след началото на 6 век.

Досега са разкрити шест базилики и църкви, като най-забележителна е четириконхалната църква с форма на четирилистник. Впечатляваща находка от проучването на крепостта е амвонът, който е необикновено голям.  В лапидариума пред сградата на Община Крушари могат да се видят много детайли и платформата му. С откритите тази година нови детайли той може да бъде възстановен напълно, което е също много рядко явление.

Според археолозите край днешното крушарско село Абрит е бил най-представителният, най-големият във вътрешността.  260 декара е укрепената площ, има сателитен квартал, още един и още един. Една агломерация около 40 хектара, бил е гъсто застроен, смята проф. д.и.н. Георги Атанасов, ръководител на археологическата експедиция. Благодарение на аерофотоснимките и плановете още от Шкорпил, Шкорпил е започнал разкопките тук, правим едно изчисление, че може би са живели поне 8000 човека, което е много за онази епоха. Имайте предвид, че през 10 век Лондон и Париж се изчислява населението им на около 8000. И все пак това е римска империя.

При разкопките на по-ранните сгради са открити много монети от 4-5 век. Археолозите имат основание да твърдят, че в средата на пети век градът е разрушен и след началото на шести век отново е възстановен.

https://pronewsdobrich.bg/v-krushari-iskat-da-izgradyat-zakrit-muzey-za-da-pokazvat-bogatstvoto-na-krepostta-zaldapa-p371306

[Hatshepsut]

АРХЕОЛОЗИ ОТКРИХА МЕДНИ ГВОЗДЕИ ОТ ДРЕВНИ КОРАБИ ПРИ РАЗКОПКИ В КРЕПОСТТА „КАРИЯ“ КРАЙ НОС ШАБЛА

Елинистически монети и медни гвоздеи от древни плавателни съдове са открити при разкопките на крепостта Кария край нос Шабла. Това съобщи д-р Боян Тотев пред БТА, който разказа за дейностите, извършени през този сезон край югозападната кула на късноримското укрепление.

Открити са и останки от изработени на ръка керамични съдове, които са идентифицирани като праисторически, принадлежаща към културата Хаманджия. Това е древна епоха от времената преди митичния Черноморски потоп, когато на територията на днешна Североизточна България процъфтява едно от най-ранните и високо-развити европейски общества. През този период археолозите откриват по нашите земи украшения, изработени от черупки на средиземноморските миди денталиум и спондилус.

В тези времена хората не са познавали нито коня, нито колелото. Поради тази причина археолозите смятат, че крайбрежното корабоплаване е естественият търговски път, по който са транспортирани раковините.

До този момент пристанища от тази епоха не са открити, а експертите смятат, че те се намират под водата.

https://varnautre.bg/2023/10/11/621985-arheolozi_otkriha_medni_gvozdei_ot_drevni_korabi_pri_razkopki_v_krepostta_karia_kray_nos_shabla

[Hatshepsut]

Крепостта Кария може да е с много по-древна история, показват нови находки

Изненадващи резултати се отчитат от тазгодишното археологическо проучване на късноантичната крепост Кария при нос Шабла. Един от научните ръководители е д-р Боян Тотев – археолог в РИМ-Добрич. За медийна група „Добруджа“ той уточни, че оригиналното име на древната крепост е малко по-дълго. Тя се е казвала Карон Лимен и е била и пристанище. Кария и Карея са имената на различни пристанищни съоръжения, които са съществували в различни периоди от време, обясни археологът.

Районът на черноморското пристанище, което е било много важно в миналото, е бил оживен и много важна точка за корабоплаването в периода от първото хилядолетие преди новата ера до средата на първото хилядолетие от новата ера. Крепостта е била част от укрепителната система на късноримски и ранновизантийския лимес (защитно съоръжение и за осъществяване на митнически контрол).

Резултатите от проучванията в крепостта Кария край нос Шабла, която д-р Тотев определя като една от най-интересните крепости по българското Черноморие, вече са представени на голяма международна конференция в Констанца,  посветена на историята и археологията на източно-черноморския регион.

За трета година експедицията на РИМ Добрич е с международно участие. Включили са се учени и студенти от унгарския университет Лоренц Етвош. Научни ръководители са д-р Боян Тотев от РИМ Добрич и д-р Лайош Юхаш (ETVE) Будапеща.

Археологическите разкопки са осъществени с доброволния труд на участниците, както и с финансовата подкрепа от университета в Будапеща, РИМ Добрич и община Шабла. Експедицията е продължила повече от две седмици – от края на август до 10 септември.

Д-р Тотев каза, че има изненадващи находки. На дълбочина над 2м , е проучено ниво, с материали от древни културни пластове, в което са открити елинистически монети и медни гвоздеи от древни плавателни съдове. Най-неочаквани и впечатляващи резултати донесе обработката на керамичния материал, обясни археологът. Открити са и останки от съдове, изработени на ръка. Те са идентифицирани като праисторически - от  културата Хаманджия. Това е древна епоха от времената преди митичния черноморски потоп, когато в района процъфтява едно от най-ранните и високоразвити европейски общества.  Пристанища от това време досега не са откривани. Смята се, че повечето от тях се намират под водата, поради покачването на нивото на Черно море. Откриването на енеолитна керамика в района на потъналото пристанище на Кария, може да изтегли с хилядолетия назад времето на неговото съществуване, заяви д-р Боян Тотев.

Той предполага, че в района на древното пристанище Карон Лимен е съществувало много по-древно селище, от петото хилядолетие преди новата ера. Дали това е така, ще покажат бъдещи експедиции, каза още археологът.

https://dobrudjabg.com/novina/krepostta-kariq-moje-da-e-s-mnogo-po-drevna-istoriq-pokazvat-novi-nahodki-video-/91179

[Hatshepsut]

Праисторически съдове отпреди потопа откриха при проучване на крепостта Кария край Шабла

В Констанца приключи поредната Понтика, посветена на историята и археологията на източно-черноморския регион.  Това беше втората голяма международна конференция за 2023г, на която бяха представени резултати от проучванията в крепостта Кария край нос Шабла.

За трета година експедицията на РИМ Добрич е с международно участие. Проучванията извършват съвместно учени и студенти от най-стария унгарски университет Лоренц Етвош.

Научни ръководители са д-р Боян Тотев от РИМ Добрич и д-р Лайош Юхаш (ETVE) Будапеща.

Тази година за първи път археологическите разкопки не получиха финансиране от Министерството на културата. Въпреки това, с доброволния труд на участниците, както и с минимална финансова  подкрепа от университета в Будапеща, РИМ Добрич и Община Шабла, експедицията работи на терен повече от две седмици.

Археологическото проучване даде изненадващи находки. На дълбочина над 2 м бе проучено ниво с материали от древни културни пластове, изхвърлени при изкопаването на дълбоките основи за югозападната кула на късноримското укрепление (квадрибургиум).

В него бяха открити елинистически монети и медни гвоздеи от древни плавателни съдове. Най-неочаквани и впечатляващи резултати донесе обработката на керамичния материал. Между фрагментирани амфори, чернолакова и рисувана старогръцка керамика от древното пристанище Карон Лимен се откриха и останки от изработени на ръка съдове. Те бяха идентефицирани като праисторически, принадлежаща към фаза Шабла, на културата Хаманджия. Това е древна епоха от времената преди митичния черноморски потоп, когато на територията на днешна Североизточна България процъфтява едно от най-ранните и високо-развити европейски общества. През този период археолозите откриват по нашите земи украшения, изработени от черупки на средиземноморските миди денталиум и спондилус. В тези времена европейските жители не познават коня, нито колелото. Затова се смята, че крайбрежното корабоплаване е естествения търговски път, по който са транспортирани раковините. Пристанища от това време обаче, още не са открити. Смята се, че повечето от тях се намират под водата, поради покачването на нивото на Черно море в праисторическата епоха.

Откриването на енеолитна керамика в района на потъналото пристанище на Кария, може да изтегли с хилядолетия назад времето на неговото съществуване. Според  различни мнения в този участък на черноморското крайбрежие нивото на водата се е покачило между 3/5 или 13/15 м. Неясна е степента, в която това наблюдение важи за района на карийското пристанище. Без съмнение, северно и източно от нос Шабла има сериозни промени в бреговата линия, като такива са документирани дори и в най-ново време. В този район са фиксирани и останки от намиращи се под водата праисторически гробове. Непосредствено южно от нос Шабла нямаме данни за толкова драматични промени в бреговата линия. В района на новостроящата се естакада са фиксирани дълбочини от над 20 м, което показва, че там през праисторическо време сушата не е продължавала навътре в морето.

Сигурно е едно, в района на древното пристанище Карон лимен е съществувало много по-древно селище от петото хилядолетие преди новата ера. Откриваните в морето каменни котви от трето-второ хилядолетие показват активно корабоплаване и приставане в района, още преди легендарния „карийски“ период. Показателни са и изворите, косвено указващи съществуване на пристанище от времето преди елинската колонизация.

Всички тези данни дават основание да търсим в района на нос Шабла  едно от ранните пристанища по черноморското крайбрежие и дори в континентална Европа.

Дали това е така ще покажат бъдещи експедиции. Показателен за научното значение на проекта е и интереса на археолозите от музея в Констанца, които ще участват в екипа при следващото проучване на Кария.

д-р Б. Тотев, археолог при РИМ Добрич

https://pronewsdobrich.bg/?go=news&p=detail&postId=380163

[Hatshepsut]

Нос Чиракман край Каварна продължава да буди интереса на археолозите

На 3 километра южно от Каварна се намира внушително природно възвишение, известно като нос Чиракман. Вече осми сезон археолозите проучват природната забележителност, превърнала се в символ на каварненското крайбрежие. Работата им сега е съсредоточена в сектор, в който през изминалите години са открити множество движими културни ценности от елинистическата епоха. Голямата дълбочина, на която се намира пластът от епохата на елинизма, изисква последователното проучване на всички по-късни напластявания и дори демонтиране на някои от градежите, съобщава директорът на Историческия музей в Каварна Пенко Георгиев за БТА.

През 2022 г. на нос Чиракман археолозите разкриха късноантични помещения и късносредновековни ями, чието проучване продължава тази година. Доразкрит е голям питос (хранилище), а също така и голям брой съдове, някои от които цялостно запазени. Работата на терен носи и внушителен брой находки – стрели, предмети от бита, фрагменти от теракотени фигурки и др. Изненада за изследователите са множеството открити амфорни печати. Последните са изключително важни за науката, защото са много добре датирани и позволяват да бъде прецизирана хронологията на обекта на нос Чиракман, пояснява директорът на музея в Каварна.

Разкопките на нос Чиракман се финансират от Министерството на културата и Община Каварна.

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101897406/nos-chirakman-krai-kavarna-prodaljava-da-budi-interesa-na-arheolozite

[Hatshepsut]

Уникална находка на нос Калиакра - откриха златни солиди на константинополски императори

Археолозите, проучващи нос Калиакра под ръководството на доц. д-р Бони Петрунова, попаднаха на ценна находка – златни солиди на константинополски императори.

Монетите са част от колективно съкровище, събирано в продължение на повече от 40 години – от края на V до втората половина на VI век. Счита се, че находката е била разнесена още при предишни разкопки в края на XX век, когато не са използвани металотърсачи.

Откритието е само част от поредния археологически сезон на носа, където разкопките се провеждат от 2004 г. насам. Работата тази година е съсредоточена върху средновековния некропол на източния бряг и върху жилищен квартал, ограден от антична баня, две църкви и богат некропол. Този квартал е бил изследван частично преди десетилетия, но така и не е публикуван.

По думите на археолозите, архитектурната среда напомня на средиземноморски тип градоустройство – тесни улички, покрити проходи и сгради, плътно долепени една до друга.

Римската практика на „инсули“ – плътно застроени жилищни блокове – е била запазена и през Средновековието, а затворената структура предпазвала жителите от летните горещини и силните ветрове на носа.

Калиакра отново доказва, че крие ценни пластове от античността и Средновековието. Всеки нов сезон разкрива още парчета от пъзела на историята – и този път златото блесна първо.

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/unikalna-nahodka-na-nos-kaliakra-otkriha-zlatni-solidi-na-konstantinopolski-imperatori-2428218

[Hatshepsut]

Започнаха археологическите разкопки на крепостта Кария на нос Шабла

Започнаха археологическите разкопки на крепостта Кария на нос Шабла. Ръководителят на разкопките д-р Боян Тотев от Регионален исторически музей – Добрич каза за БТА, че днес е първият ден, а работата на крепостта е планирано да продължи около две седмици. Доктор Тотев посочи, че сега са започнали с почистването, а по-късно ще продължат с разкопките на късноримското укрепление (квадрибургиум) и ранновизантийски кастел. Те са стъпили върху едно антично пристанище. „Точно това ние искаме да открием- античното пристанище „Карон Лимен“ на крепостта Кария“, каза още Тотев. Той посочи, че това е доказателство, че по крайбрежието е кипял живот от праисторическо време до Късното средновековие.

„Карон Лимен“ е едно от най-древните пристанища по Черноморието и определено може да е едно от най-древните в Европа, каза още археологът и допълни, че само тук при разкопки са открили праисторическа керамика от културата „Хаманджия“, която е в синхрон на най-ранните пластове, който са открити при разкопки на Големия остров в Дуранкулашкото езеро. „Намира се изключително близо до морето и ние имаме всички основания да смятаме, че тук е имало праисторически пристан. Още повече че при подводни проучвания в региона са намирани котви, който са датирани от 2. в. Пр. Хр. Това показва един много ранен период – предтракийски, не точно праисторически, но от времето на древните кари. Това е племе, което е населявало тези места по времето на най-древните траки“, каза още Боян Тотев. Той допълни, че морето е погълнало пристанището, но те се опитват да открият неговите укрепления или древния град Карон Лимен, който е елинистическа колония.

Той посочи, че са намирали най-интересни теракоти, които са свързани с древногръцките богове, с техния Пантеон. Археолозите са откривали също и ценни монети. „Най-важното за нас са откритите останки от праисторията, защото по нито едно българско пристанище не са откривани досега“, каза д-р Боян Тотев.

И тази година на крепостта „Кария“ работи международен екип. Вече четири години в разкопките участват археолози и студенти от Унгария. Те са от най-големия и най-стария унгарски университет „Лоренц Етвош“, който се намира в центъра на Будапеща, като те идват съвсем на доброволни начала. В екипа има също археолог от Русе, а от Регионален исторически музей – Добрич в разкопките участва и д-р Невян Митев.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/950840-zapochnaha-arheologicheskite-razkopki-na-krepostta-kariya-na-nos-shabla

[Hatshepsut]

Уникален златен наушник от XIV век откриха археолози на Калиакра

Обеца-наушник от XIV век – по всяка вероятност направена от злато, извадиха от женски гроб в средновековния некропол на Калиакра археолозите от екипа на доц. Бони Петрунова (НИМ).

Това съобщават във Фейсбук страницата си от Archaeologia Bulgarica.

След почистването експертите от лабораторията на Националния исторически музей ще се произнесат окончателно за метала, който има вероятност да е с променен цвят заради вложка от сребро.

Бижуто е от типа, разкрит в гърнето с т.нар. „Татарска плячка“ преди няколко години, коментира археологът Филип Петрунов (НАИМ-БАН).

Гробът с наушника е от фамилен участък и е близо до мястото, където през 2019 г. същият екип се натъкна на останки от богато погребение от втората половина на XIV век - оттам е масивният златен пръстен с монограм на благородник, свързан от доц. Бони Петрунова с рода на деспот Добротица.

https://bnr.bg/varna/post/102201785/obeca-naushnik-ot-zlatnia-sektor-na-srednovekovna-kaliakra-otkriha-arheolozi

[Hatshepsut]

Откриха над 400 артефакта в „Квартала на богатите“ на Калиакра

С над 400 новооткрити ценни исторически предмета може да се похвали приключващата до дни археологическа експедиция „Калиакра 2025“, ръководена от директора на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова.

По време на двумесечната си работа учените продължиха работата си в Златния некропол и успяха да разчистят Квартала на богатите. Сред най-ценните артефакти са пръстени с пентаграми, златни монети и над 50 сребърни монети, датирани от периода VI до XIV век, съобщи НИМ.

Особен интерес за археолозите представляват намерените в много добро състояние две ампули-евлогии с образите на св. Димитър и св. Теодора.

Евлогията е оловен съд (ампула), който е служел за съхраняване на благословено миро от свещено място. Поклонниците са ги носили като благословия от своето пътуване до известни свети места, обяснява д-р Филип Петрунов.

Важно е да се знае, че до момента са намерени около 30 такива ампули, повечето от които са достигнали до нас в изключително лошо състояние. Така че въпросното откритие ще предостави нова информация за този тип предмети, добави Петрунов.

Сред ценните открития, които ще обогатят познанията ни за хората, населявали древната крепост, е прочелник с две обеци-наушници, отличаващи се с изключителна филигранна изработка. Те бяха намерени в гроб на млада жена в Златния некропол. След намерените през 2007 и 2012 г., това е третият такъв накит, открит в Калиакра. В края на миналия месец доц. д-р Бони Петрунова откри ценна статуетка от гръко-римския пантеон, свързана с култа към Изида-Фортуна (Кюхе).

За важността на столицата на Добруджанското деспотство, като важно транспортно и търговско средище на Балканите говори и намерената монета с образите на Йоан V и неговата майка Анна Савойска.

В рамките на експедицията бяха направени нови информационни табели за археологическия резерват Калиакра, а според думите на директора на историческия музей в Каварна, Пенко Георгиев, предстои и осъвременяването на музея на носа.

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/otkriha-nad-400-artefakta-v-kvartala-na-bogatite-na-kaliakra-2431933

[Hatshepsut]

Ценни находки от XIV век откриха археолозите на нос Калиакра

Археологическият сезон на нос Калиакра започна с ценни открития още в първите дни на разкопките. Специалистите проучват както Квартала на богатите, така и Некропола, а сред първите находки са каменна икона, кръстен колпион, личен кръст-медальон и предмети от края на XIV век.

Археологът Филип Петрунов разказва за откритата икона.

„Изключително ценното, което успяваме да установим, е, че това е една икона с поне три сегмента, в които са представени три регистъра“, казва той. По думите му най-горната част представя „Страшният съд с Христос Пантократор и два ангела“, а сред останалите изображения вероятно са Света Богородица и Свети Николай Мирликийски, предава bTV.

Сред находките е и личен кръст-медальон, както и предмети, които дават нова информация за живота в крепостта през Средновековието. Петрунов подчертава значението на откритията: „Започнахме разкриването му и веднага попаднахме на една каменна икона, кръстен колпион, личен кръст-медальон и находки от края на XIV век.“

Ръководителят на експедицията доц. Боня Петрунова определя началото на сезона като добър знак. „Фактически това ни е 23-ти сезон на нашата експедиция, в който проучваме Калиакра – тази великолепна крепост.“ Тя разказва и за друга интересна находка: „Открихме нещо много интересно – една стара находка, която беше почистена и се оказа, че е египетски амулет, който пък е защита от злите сили.“

По думите ѝ целта е новите открития да стигнат до хората и да обогатят музейните експозиции: „Да обогатим колекцията, изложбите и материалите в Каварненския музей.“

Доц. Петрунова обяснява, че големият брой находки изисква време за обработка и представяне. „Само миналата година са предадени над 400 находки, които почти всички са за витрина.“ Тя допълва, че предстои обновяване на експозициите в Историческия музей в Каварна и на пътуващата изложба „Реликвите на Калиакра“.

Филип Петрунов посочва и какво предстои в настоящия сезон: „Проучванията са насочени както към Некропола, който е свързан отново с църква №1 и този жилищен квартал, така и към най-северния жилищен корпус от Квартала.“

Той обръща внимание и на научната работа около находките: „Аз ще се опитам да представя пред научната общност една добре забравена, но много ценна находка, каквато е пръстенът обиец.“

В разкопките участват и ученици от Националната гимназия по древни езици и култура. Те помагат на археолозите и се запознават с работата на терен. От екипа посочват: „Те четири дни работят на обекта, като спомагат във всяка една дейност. Разбират как се върши археология, че тя наистина е една методична работа.“

Археолозите ще продължат проучванията до края на август, като очакванията са сезонът да донесе още ценни открития и нови данни за историята на нос Калиакра.

https://dnesplus.bg/lyubopitno/tsenni-nahodki-ot-xiv-vek-otkriha-arheolozite-na-nos-kaliakra_1229135