Изяществото на българскитѣ народни носии

[Hatshepsut]

Женска празнична носия, саичен тип и мъжки чернодрешен костюм от Разлог (средата на ХIХ – началото на ХХ век)
Носиите показват брат и сестра: Мария Ракладжиева и Борис Ракладжиев
Фото: Теди Милева, Българските корени

Женски саичен костюм, носен от моми и невести като празничен костюм, а със специално забраждане e ползван и за венчален. След войните в началото на ХХ в. постепенно е изместен от фустаните.
Носията е многопластова – най-напред се облича кенарена кошула (риза), която на гърдите има прорез и той е обточен с троен шев и везмо на ръкавите със запески (везба), нар. „големите кръстове“. Върху ризата е облечена антерията, която е с памучен пълнеж и с ръкави, които в долния край се обръщат и прихващат с копче към лакътя, за да се види копринената подплата и везмото на ризата. Върху нея се слага и нагръдник. Върху антерията се облича абата от тъмносин шаяк, която е без ръкави. Полите на абата се обръщат и прихващат една за друга на запретульчя (лястовица) върху червен пояс, който е на кръста, за да се види красивата антерия. Абата е обточена по краищата си с по три реда гайтани, а около пазвата и със зелени арчове. Опасвана е с бадаме (престилка) с шарки на плои, машчье и разноцветни бабчи. На главата се забражда с кушак синджирлия и сребърен тепелък под кърпата. На кръста се слагат пафти, а на пазвата – накити, в случая сребърно копче. Обута е с плетени ажурени чорапи с червена пета и папуци на столчета (токчета).

Мъжкият чернодрешен костюм е носен от средата на ХIХ до началото на ХХ век, когато мъжката носия в Разлог започва да се измества от градските дрехи. Това е ергенска пролетна носия, която се състои от кенарена риза, потури от черен домашнотъкан шаяк с украса от гайтани, украсата на колената е колчези, с гайтани на двуредия и се получават четвъртити фигури. Елекът за ергенската носия е яркочервен, богато украсен с гайтани около яката с прихлупване и бива закопчан с гайтанени копчета. Върху него е облечена ачма от син чохен плат с украса от бикме. Поясът е шарен, „на кутийки“, типичен само за Разлог. Върху него се слага мънистен колан и кърпа „ширве с аспри“. На пазвата се слагат по два реда сребърни кованици. На главата се носи астраганен калпак.

[Hatshepsut]

Женска зимна сукманена носия от село Крамолин, Севлиевско (края на XIX век).
Фото: Теди Милева, Българските корени

Модел: Петя Семковска

Състои се от риза от конопено платно с втъкани червени червени и кафяви нишки, с набор по пазвата и врата. Ризата е украсена с шевици по дължината на ръкавите. Много характерна е везбата по пазвата, която представлява правоъгълни пространства, заградени с зигзагообразна шевица, изпълнени с мотиви в тъмночервено и кафяво. Краищата на ръкавите са прихванати с червена лента. Полите са украсени с червена ситна везба и сърмена нишка. Сукманът е черен, лито тъкан. От двете страни има плохи, които са зашити до талията. Основата на полите е украсена от разноцветни парчета от чоха, с размери 7/5 см. Престилката е вълнена, двуплата, с хоризонтален шев с много богата украса от втъкани геометрични орнаменти, разположени в хоризонтални редове върху светлочервена основа. Вълненият колан, тъкан на кори, е също на червена основа с геометрични фигури. Единият край на колана виси свободно върху дясното бедро, което означава, че жената е неомъжена. Забраждането се състои от бяла памучна шапка с подбрадник, с форма на отворена подкова с коте, направено от навити парцали, което придава височина на главата. Върху нея се слага малка червена забрадчица, която придържа шапката, а най-отгоре забраждането завършва с голяма бяла памучна кърпа, леко завързана на тила.

[Hatshepsut]

Невестинска саяна носия от с. Баничан, Гоцеделчевско. Фото: Теди Милева, Българските корени

Модел: Ралица Илиева

Носията се състои от бяла риза, наречена кошуля, богато орнаментирана по полите и ръкавите с везбена украса, която е наследник на по-старата кошуля, чиито украси са били тъкани по полите. В празнични дни върху ризата се облича сая, в случая – синя. Украсата на саята се състои от пъстроцветни обтоки и редове от везмо по ръбовете на полите, страничните цепки, апликация от червено сукно по пазвата и късите ръкави, изпълнена с линеарни везбени цветни орнаменти, допълнени с „кичила“ ресни. Ръбовете на саята и съединителните шевове са обточени с червена пресукана обтока. Поясът е тъмночервен, с ивичести дребни светли линеарни орнаменти. Централен елемент в носията е престилката. Тя е едноплата, изработена на стан с брана или късана техника. Този тип престилки се наричат „везани на стан престилки“ и те са с най-разнообразни орнаменти и имена. Забраждането се състои от долна кърпа, наречена чумбер, начелна превезка, обнизана с монети по лицевата страна, която се опъва върху сресаната на път коса. Върху чумбера се пуска свободно или се забражда под брадата голяма кашмирена кърпа, най-често жълта с флорални орнаменти по ръба, наречена синджирлийка. Над кърпата се поставят странични накити с разноцветни камъни, наречени ушинки. По гърдите се спускат гердани, нанизани на квадратна пластинка, закачена отпред на пазвата, за да звънят при движение. Този накит се нарича копче. На краката се носят чорапи, богато орнаментирани с околовръстни редове. Те са по-дълги и се набират в областта на глезените и се наричат наберки. Нозете са обути с обувки или опинци.

[Hatshepsut]

Невестинска носия от с. Тенево, община Тунджа, област Ямбол. Фото: Теди Милева, Българските корени

Модел: Теолина Василева

Носията е принадлежала на Велика Славова. През 1832 г. жителите на село Тенево, което тогава се е наричало Пандаклий се преселват в Бесарабия и на тяхно място се заселват татари и черкези. След 1878 г. опразнените от татарите и черкезите къщи се заселват с преселници основно от Старозагорско и Сливенско, които носят със себе си колорита на своето облекло. Представената носия е вследствие от смесването на загорски с ръжовски костюми, както и с елементи от още една етнографска група – тронките.
Тази невестинска носия включва ризник (риза) с туникообразна кройка, затворена на гърдите, с разрез и закопчаване на гърба. Ръкавите на ризата и бието са богато нашити с тефтик – прежда, добивана от порода кози от района на Анкара с изключително дълъг и мек косъм. Шитата рокля е с богата украса на полите и пазвата с флорални мотиви, извезани също с тефтик. Престилката е нашита със същата прежда и е на зюмбюли. Кърпата за глава, нар. бариш, е от коприна, която обикновено е била с кафяв или винен цвят с купешка дантела по краищата. Чорапите са черни, нашарени с разноцветни хоризонтални линии. Кръстът е опасан със сребърен колан, наречен кованец. Невестата използва за украса кована трепка и паричкени гривни, направени от монети.
Носията е характерна само за селата Тенево и Ханово и не се среща в други населени места.

[Hatshepsut]

Женска лятна празнична носия, двупрестилчен тип от село Голяма Желязна, Ловешко (края на ХIХ век)
Фото: Теди Милева, Българските корени

Модел: Кристияна Иванова

Ризата е от бяло конопено платно, туникообразна, украсена с шевици по пазвата, полите и ръкавите. Пищималът (задната престилка) е направен от тъмночервен, вълнен плисиран плат с бели ромбоидни шарки. Пренесен е от полските села. Предната престилка е виненочервена, с хоризонтални геометрични фигури. Характерно за нея е, че е къса, до дължината на пищимала. Коланът е тъкан на кори от разноцветни прежди и на него се поставят чопрази (пафти). Забраждането е вид еднорого. За целта като подложка се използва кратуна наливачка, която е прерязана в широката част и поставена на темето с върха на дръжката нагоре. Върху кратуната се слага шапчица, а върху нея малка триъгълна памучна кърпа, която стяга кратуната да не се измества. Най-отгоре забраждането завършва с голяма памучна бяла кърпа, наречена бариш. Тя е двуплата и има втъкани дребни червени геометрични елементи по двата края. След преминаването на определения празник жената е носела само бариша. Обичайните накити са наниз от сребърни парички и висулки, които представляват триъгълни бронзови плочки, закачени на бариша от двете страни над ушите. С парички е украсена и шапката и подбрадника към нея.

[Hatshepsut]

Женска сукманена носия от село Железна, Чип�ровско (края на XIX и началото на XX век). Фото: Теди Милева, Българските корени

Модел: София Цоньовска

Ризата е от бяло памучно (кенарено) платно. Този тип риза се появява в началото на ХХ век, наследник на старата риза, която е от конопено платно с пошив. Има малък кръгъл отвор за главата с платки на раменете и набор на гърдите. Ръкавите са широки от копринен кенар. Полите на ризата, отвора за главата и ръкавите завършват с ръчно плетена дантела. Сукманът се нарича сукно, тъмносин на цвят и е от висококлинестите, тъй като клиновете, които са вмъкнати от двете страни, стигат до под мишниците. Пазвата е с объл отвор и богато украсена с редуващи се сърмени ширити, вълнено везмо, гайтани и нашити лотурки. В същия стил е и украсата по ръкавните извивки. Престилката е едноплата, тясна и дълга, на хоризонтални ивици с флорални мотиви, богато обточена с фабрични дантели. Поясът е вълнен, лито тъкан, с надлъжни разноцветни ленти върху бяла основа. Забрадката (бариш) е копринена като двата срещуположни края са обшити с фабрична дантела, вързани са на тила и пуснати да висят свободно отпред. Украсата включва пафти и прочелник от чипровската школа, нанизи от монети и мъниста, арпалии и гривни рогатки от сребро.

[Hatshepsut]

Невестинска носия, сукманен тип и мъжки чернодрешен костюм от Ямболско (20-те години на XX век)
Фото: Теди Милева, Българските корени

Носите са показани от Барбара Бонева и Мирослав Димитров

Загарците обхващат голяма част от ямболските села. Наричат се загарци от местното население, понеже идват от Старозагорско и Новозагорско.

 Женската сукманена #носия се състои от туникообразна памучна риза, дълга до коленете. По голямата част от везбата на ризата е по ръкава с мотива „моминска китка“. Върху ризата се облича сукман, който е в туникообразна кройка с изтъкани и пришити белки, украсени с пулове от пашкули на буби. В горната си част над белките има шите и сърмен оплет, а гърдите краси изтъкана и пришита пазва на гюлове. Под сукмана са полите, те са от памучно платно, везани с тефтик и памучни конци. В задната част на сукмана се пришиват перашки от памучно платно, украсени с пулове от пашкули на буби и сърма. Върху сукмана се препасва пояс, изтъкан на каре в различни цветове, който е прихванат с желязна кукичка, наречена катерка. Над пояса се препасва бяла тъкана престилка, извадена в долната си част на растителни и животински фигури (тип пауни). Над пояса и престилката се опасва кованец (колан). Връхната дреха е от шаяк, подплатена с кожи и богато извезана в задната си част, наречена булчинско джубе. На главата си невестата има шапка от червен вълнен плат, наречена кепе. Върху шапката се слага бяла памучна кърпа, бродирана в задната си част с копринени конци, наречена пришовка. Шапката е украсена с камилски пера, китки, сребърна ботка и подбрадник. Плитките на невестата се сплитат на нечетен брой и двете крайни плитки се премятат отзад на кърпата. Те са украсени със конски синци, разноцветни върви и червена памучна лента. Обута е с плетени чорапи и бродирани терлици.
 
 Мъжката загарска носия от село Тамарино, Ямболско включва бяла памучна риза, везана по пазвата на гюлове. Дънестите бозави потури се гарнират по джобовете и капаците с гайтан. Отгоре им се опасва червен вълнен пояс, дълъг около 4-5 метра. Над ризата се облича елек от сукно с украса по пазвата. Връхната дреха е антерия в бозав цвят, също обточена с гайтан. На главата си мъжът носи астраганен калпак, а е обут с плетени чорапи и цървули.

[Hatshepsut]

Невестинска саяна носия от с. Долен, Гоцеделчевско
Фото: Теди Милева, Българските корени

Модел: Йована Илиева

Носията се състои от бяла риза с шита бяла дантела по краищата на полите на ризата. Върху ризата се облича антерия – ватирана дреха с дълги ръкави, от вълнен, памучен или копринен купешки плат на рае, с изразени клинове отстрани, с дължина до коленете. Ръбовете на тази дреха и пазвата са обточени с разноцветни гайтани в зелено и цикламено. На гърдите се поставя нагръдник от памучен плат или кадифе. Престилката е вълнена, богато орнаментирана по време на тъкане. Нарича се скут или ирам. На кръста момите опасват ален пояс, а сгодените момичета – и пафти. Гърдите кичат с накит, наречен копче и пендари. На главата носят жълта, оранжева или бяла шамия, с цветна декорация по краищата, наречена синджирлия. Краката се обуват с бели вълнени или памучни чорапи, с оскъдна орнаментика около глезените, петите и пръстите, и обувки – папуци, кундури или чехли.

[Hatshepsut]

ОБРЕДНА МОМИНСКА НОСИЯ НА ЛАЗАРКА – С. ПИРИН, САНДАНСКО, края на ХIХ в.
Фото: Теди Милева, Българските корени

Модел: Гергана Шопска

Носията принадлежи към саичния тип носии. Ризата е памучна, бяла, туникообразна, домашно тъкана, с широки ръкави. Украсата е от стилизирани, ситни орнаменти в долния край на ръкава и по-едри – по полите, бродирани с разноцветни вълнени конци. За носиите в Пиринска Македония е характерна богата цветова гама. Саята е изработена от боядисан в синьо памучен плат. Тя е дълга до под коленете, отворена отпред, с къси ръкави. Украсата е по пазвите и долния край на ръкавите. Тя е предимно везбена, с червена чоха и гайтани. Поясът е вълнен, червен, украсен с разноцветни ивици, завършващ в двата края с ресни. Характерно за лазарската носия е наличието на две престилки, което подчертава богатството на костюма. Престилките са едноплати и вълнени. Долната е с основно червено поле, с разноцветни геометрични мотиви. Горната е с основно червено поле, с ритмично редуващи се хиксообразни разноцветни орнаменти; три от страните на престилката са с ресни. Отстрани на пояса са прикачени фабрично щамповани кърпи. Забраждане – главата е покрита с шарена червена кърпа (шамия). Накити: начелен накит (чомбара), прочелник, обеци с подбрадник, колан с пафти, гривна и пръстен.
Носията се носи от младите момичета на възраст за сгодяване по време на празника Лазаровден.

[Hatshepsut]

Невестински костюм от с. Кърналово, Петричко. Фото: Теди Милева, Българските корени
Модел: Полина Георгиева

Носията се състои от бяла памучна риза от памук "бубак". Тя е с туникообразна кройка. Отзад по полите има дава големи везбени орнамента, наречени "везници". Върху ризата се облича сая от вълнен, лито тъкан плат в черен цвят, украсен с тъкан с райе в жълто, тъмно зелено или тъмно червено. Поставя се вълнен пояс на рае или орнаментиран със "зъбинки" в черно или тъмно червено.
Върху саята се запасва престилка наречена "опрегач" или “прегач". На краката се обуват вълнени плетени чорапи до коленете, където се пристягат със "завръзок". Шарените чорапи се наричат “везани чорапи”.
Върху саята, от младите невести, се носи връхна дреха, отворена отпред, дълга до над колената, наречена "кепе". Тя е шита от черен шаечен вълнен плат, с богата везбена украса от копринени или вълнени конци по задната част на полите, цепките на клиновете и подмишниците. Дрехата е обточена с пресукани вълнени върви наречени "преденце".
На главата се носи малка разноцветна копринена кърпа, прегъната по диагонал, преди забраждане. В някои случаи тази кърпа може да е с пари по ръба над челото. Върху нея
отгоре се забражда голяма разноцветна кърпа в тъмно червено, алено или черно, наречена “кушак” от фин вълнен кашмирен плат с ресни.
Невестата носи и метални сребърни или сачанени украшения на гърдите “копче” - това е метално украшение плочка, от която излизат няколко синджира, на които са нанизани монети "алтъни" и закачени на противополжната странa.
На кръста се запасват сребърни ковани пафти със синчан колан.

[Hatshepsut]

Невестинска ръжовска носия, сукманен тип от село Челник, Ямболско (20-те години на ХХ век). Фото: Теди Милева, Българските корени

Модел:  Станислава Атанасова

Носията се състои от дълга памучна риза с везба по ръкава и по пазвата. Над ризата се облича ален чукман от две части. Горната част на сукмана е елек, а долната част е силно набрана в кръста пола, сгъната на пет дипли, башлъка е от плетена дантела. Над сукмана се облича клинчато елече със синьолилав вълнен гайтан, наречено гунче. Над него се връзва червена вадена престилка от памучно платно, извезано с вълнени конци – модел ,,паничкена“. На кръста се опасва кованец (колан). На главата си има шапка от вълнен плат. Върху нея се слага кърпа от обработена коприна, наречена бурунджук или мелезник. Украсата е от сребърна игла, подбрадник и накит от сребърни монети от двете страни на лицето. Обута е с бели плетени чорапи и шити терлици.

[Hatshepsut]

Ентерия - празнична моминска и невестинска дреха от саичен тип от Разлог (края на XIX век и началото на XX век).
Фото: Теди Милева, Българските корени

Модел: Божана Купенска

Носията се състои от туникообразна кенарена кошула с запески “рудане” и возполница, която е бродирана на предното платно на кошулата. Върху кошулата се слага кадифен нагръдник. После се облича ентерията, която е зимна дреха, от вълнен домашно тъкан плат, подплатена с памук. Ръкавите са с капаци, който се обръщат към лактите, за да се видят запеските. Слага се червен вълнен пояс на кръста, после се слага престилката “бадаме” с шарки на “машче”, “бабчи” и “плои”. На кръста се слагат сребърни пафти с мънистен колан. Пазвата е украсена от сребърен накит “двустранно копче”. На главата има сребърен “тепелък” с малка кадифена шапчица и жълат кошак с ресни. На краката се обуват богато везени бели чорапи с рози и папуци на столчета /чехли/.

[Hatshepsut]

Бял клашник с аба. Старинен празничен костюм от Разлог (средата на XIX век)
Фото: Теди Милева, Българските корени

Модел: Лилана Тошкова

Бял клашник с аба. Старинен празничен костюм от Разлог. Носен през 19 век, този женски костюм запазва част от старинното белодрешно облекло. Първо се облича дълга бяла риза (кошула) с запески “карамфилчета”. После се облича клашника от дебел вълнен шаяк, който е обточен с по три реда гайтан. Пазвата на клашника е украсен с две платки от винен шаяк и тънък ред сърма. После се облича абата, от тъмно син шаяк, нейните крайща се обръщат и прихващат на кръста, а самият начин на прихващане се нарича “на запретульчя” или “лястовица”. На кръста се слага пояс и се опасва празничен бродиран прескутник. Слагат се пафти на мънистен колан ”осморчи” и сребърно нагръдно копче. На главата се слага винен кошак синджирлия.

[Hatshepsut]

Невестински костюм от Видинско. Втората половина на XIX век. Фото: Теди Милева, Българските корени

Модел: Вивиан Иванова

Невестинският костюм от Видинско, от втората половина на XIX век, се състои от:
✔️ Риза бърчанка от бяло памучно платно богато везана по пазвата, гърба, ръкавите и полите основно в четири цвята – черен, син, зелен и червен. Характерно е голямото разнообразие на орнаменти.
✔️ Задната завеска (вълненик) е ушита от литотъкано платно с водоравен шев по средата. На червена основа са втъкани геометрични елементи, които образуват ромбове.
✔️ Престилката е съставена от два плата, съединени от водоравен шев, наречен мрежа, поради което престилката е наречена мрежна престилка. Тя също е червена с отвесни геометрични елементи.
✔️ Клашникът (глухче) е направен от вълнен бял плат, без ръкави и е дълъг до коленете. Обточен е с черен вълнен конец. В областта на талията е украсена с апликации от червено сукно и цветни вълнени конци.
✔️ Невестинската кайца е шапка, обшита с монети. Направена е от ивици памучен плат, върху които плътно са зашити монети, които се застъпват. Отстрани има наушници, които ѝ придават шлемовидна форма. Показаната каица е възстановка по модел на стар оригинал.

[Hatshepsut]

Празнична женска носия от село Пирин, община Сандански (началото на XX век). Фото: Теди Милева, Българските корени

Модел: Белослава Анастасова

Носията е от типа на саяните носии и се състои от риза, сая (аладжа), престилка, колан и пояс, клашник, чумбер, шамия, чорапи. 
Ризата (кошулята) е изработена от домашно литотъкано платно от лен или памук. Тя е туникообразен тип. Орнаментирана е с шевица на задното платно с разноцветни конци, както и с и пулове (паети), които обогатяват визуално кошулята. Ризата от типа големите пòли. Полите на ризата са обкантени с богата дантела на една кука. 
Раираната сая заменя бялата и синята саи в началото на XX век. Раираната сая "патьове", която в село Пирин се нарича аладжа, се изработва от домашно литотъкан вълнен плат, с прави, разноцветни ивици, разтворена отпред, с ръкави до китките, с богата украса от обтоки от цветни ширити по краищата. Клашникът е дебела връхна дреха от вълнена тепана тъкан в черен цвят, разтворен отпред, украсен с обтоки и гайтани в няколко цвята по шевовете и върховете на клиновете. 
Над аладжата се опасва червен пояс, който пристяга дрехата, събира предниците и държи полите разперени. Освен това той държи тялото изправено и го топли в кръста.
Върху пояса се опасва престилка, която в този край се нареча скут. Пoказаната тук престилка се нарича червения или сватбения скут. А върху нея се слага колан с пафти.
На краката е с чорапи от бяла вълна, декорирани с така характерния за село Пирин орнамент „Ж“-то. Върху тях е с цървули.
Забраждането е с червен чумбèр и червена шамия. Чумберът е червена литотъкана кърпа, върху която на частта над челото се пришива златен ширит и над него се пришиват монети, както и цветни мъниста. С чумбер се забражда младата жена. Тя го изоставя на старини, когато изоставя и другите си накити. Шамията е тъмно червена, с ивица от рози по четирите й краища и дълги вълнени ресни.

[Hatshepsut]

Празнична невестинска носия от с. Брезе, Община Девин (началото на XX век). Фото: Теди Милева, Българските корени

Модел: Ани Велева

Състои от туникообразна риза от две части, шарено, фута, джубре, чорапи, кàпа и тестемел.
Ризата  е от ленено или конопено домашно платно. Тя е от две части, т.н. скутена риза. Горната част се нарича прѐсоска и се крои от едно платно за предница и гръб, и пола нар. скут. Скутът е от четири плата и е съединена в горната част със слаб набор. Украсата на ризата е тъканна. Платното за скутовете, характерни за края на XIX и първите десетилетия на XX век, е с червени отвесни кенари по основата, наречени прѐпис. В началото на на XX век започват да се употребяват и тъкани с разноцветни кенари по вътъка. Тези скутове са известни като лѐтви, каквато е показаната риза тук.
Основна част от традиционния женски костюм в Девинско е горната дреха, която е от саянен тип. В Брезе се нарична шàрено и е изработвана от аленочервен домашен литотъкан плат, с бели черти по основата. Тя е с богата декоративна украса по ръбовете на ръкавите, пазвената изрезка, разрезите и полите. Състои се от линеарни обтоки, ръчно плетена разноцветна и черна вълнена дантела, както и няколко реда гайтан. В началото на XX век навлизат и фабричните гайтани и дантели, характерни най-вече за празничната дреха и при заможното население.   
Престилката наричана тук фута – е неотменна част от костюма. Тя е едноплата, с трицветни ивици. Изработва се от вълнен домашен плат. Украсата е тъканна, изградена чрез пресичащи се по вътъка и основата ивици.
Връхната дреха – джубре, се изработва от вълнен домашен плат, с дължина под коляното, без ръкави. Украсата – линеарни обтоки от ръчно плетена дантела, шнурове, ширити, гайтани – е разпределена около ръбовете на ръкавите, ръкавната извивка, предниците, полите, гърба. Джубрето е е задължителене и постоянен елемент на невестинския костюм.
На краката е с вълнени ръчно плетени чорапи и цървули. Носели са се и терлици от дебел вълнен тепан плат, както и по-късно и кундури.
Забрадена е с шапка – кàпа, полусферична, изработена от филц и забрадка от квадратна двуплата кенарена кърпа – кòрпа от памучно платно с кенарени ивици прèшки в краищата. Тя се поставя върху шапката на ùвица – средата на едната страна покрива шапката, останалата виси свободно на гърба. Забрадката е задължителен елемент на невестинския костюм.
В състава на женския костюм от този край са включени и мънистени и метални накити. От металните накити най-широко разпространение имат тепелъците, с растителни и геометрични украси. В село Брезе тепелъците са издути нар. чучести. Към тепелъка и шапката се прикрепват триъгълни метални плочки с монети или трепки.