Изяществото на българскитѣ народни носии

[Hatshepsut]

Женска носия от село Добрина, Варненско на тракийци преселници от края на ХІХ век

От Теди Милева, Българските корени
Фото: Петър Петров
Модел: Петя Семковска

Показаната женска носия е от село Добрина, Варненско на тракийци преселници, е по-градски вариант. Ризата е  туникообразна с по-семпла бродерия. Чукманът е само пола, като горната част елечето чапак отпада, с десен на плата йоловете. Като връхна дреха се носят кадифени или басмени блузи. Опасва се със кадифян синчан колан. Престиката е тип мрежница с тиря и камилчяну двуплата, като палтовете са съединени по дължина с иглена дантела, а от двете страни на дантелата са извезани орнаменти от камилчена вълна. Забраждането е по-градски тип кокона башъ със зелена вала, обримчена с купешка черна дантела. На врата носи кордон с дублета и пендари.

[Hatshepsut]

Женски сукманен костюм, на българка от село Малък Дервент, Западна Тракия, дн. Гърция
От Теди Милева, Българските корени

 Костюмът е на бежанци от село Малък Дервент, от времето на трагичните събития в Западна Тракия през 1913 година, намерили убежище в района на Бургас.  Състои се от риза, сукман, пояс, престилка, коланче. Ризата е с туникообразна кройка, от бяло, домашнотъкано памучно платно. По края на ръкавите и полите има пришита бяла дантела. Сукманът е от черен плат, с богата везбена украса, съсредоточена в горната му част, на гърдите, като е извезано името на притежателката на сукмана. По полите също има цветна апликирана украса. Декоративен център на костюма са поясът, престилката и коланчето. Престилката е с везбена украса в долната си част, а в горната е тъкана на райета в черно, червено и бяло. Има допълнително пришита дантела, подобна на дантелата по ризата. Завършва с разноцветни ресни.
Носията е от фонда на Регионален исторически музей Бургас
На снимките тя "оживя" чрез красотата на Виктория Облакова.
Фотограф: Петър Петров

[Hatshepsut]

Женска носия от с. Зарово, Солунско

Дигитализирани движими културни ценности от фондовете на Регионален исторически музей – Благоевград по проект “Наследството на българите-бежанци – дигитални образи, форми и багри”, финансиран от Министерство на културата (2022 г.)

Фотограф:Темелко Темелков

Женският костюм с фустан е ушит през 30-те години на XX в. по модели от с. Зарово, Солунско. Той представя по-късен, преходен етап в културата на облеклото, наложен под влиянието на големите градски центрове (Солун, Серес). В началото на XX в. фустанът като първообраз на роклята решително измества старата локална традиция в употребата на носия с антерия. Ушит от фабричен плат, той е двусъставна дреха, обемно раздвижена от нагънатите поли. Украсата от кадифени ивици е семпла, а накитите са редуцирани до висящ на гърдите наниз от монети или сребърен кръст.

[Hatshepsut]

Невестински празничен костюм от Банско, от началото на XX век

Фото: Теди Милева и Петър Петров, Българските корени

Празничен пролетен или за лятото женски костюм, обикновено обличан за Великден. Но по същия начин е облечена и невестата (булката) в сватбения ден. Състои се от малинено червен атлазен фустан, копринен “картонен” прескутник , декориран с дантела, но може да е и кашмирен от много тънка вълнена материя, идентичен с шарените кашмирени шамии. Вместо този прескутник може да е с ален прескутник “склупена уста”. На главата е с голяма шарена, с основен жълт цвят, копринена американска шамия с реси. Красиво забрадена с китка от слезен (мушкато). Красиви празнични черни обувки. Носията е наследствена в семейството на момичето на снимките - Мариета Баханова

[Hatshepsut]

Празнична женска носия на българка от с. Мирковци, Скопска Черна гора, от средата на ХIХ в.
От Теди Милева, Българските корени

Модел: Виктория Николова
Фото: Петър Петров

Носията е от саичния тип. Ризата е туникообразна и за нея е типично черното везмо, изпълващо плътно ръкавите и полите. Черните полета са осветени от дребни бели и жълти звездички и кръстове. За носията е характерна късата до под кръста сая. Тя е изработена от бял вълнен плат (бало), със специфична украса с везмо по пазвите и снопчета черна вълнена прежда, пришита нагъсто по гърба. Коланът в празничната носия е характерен със сърмената си украса, пайети и мъниста. Празничната престилка е изцяло везана със сърма, с големи концентрични кръгове. Забраждане – главата е покрита с бяла памучна кърпа. Накити: колан с пафти.
Носи се от омъжените жени по време на празниците.

[Hatshepsut]

Тракийска саичена носия (аладжа) от с. Чешнегирово, Пловдивско
Фото: Петър петров
Модел: Веселина Балтова
От Теди Милева, Българските корени

Носията се състои от отворена отпред женска дреха с ръкави – нар. сая (аладжа). Изработена от домашно тъкан вълнен плат на ивици в зелено и синьо. Пазвата и полите са обточени с черно кадифе, а ръкавите в бордо. Украса от черен гайтан по поли и капаци. Ризата е с туникообразна кройка, памучна, бяла с червени кенари с ръчно плетена дантела по полите. Червен пояс, а върху него е превързана двуплата престилка – каре в оранжево и зелено, по краищата дантела, отпред кадифена ивица с бродерия от цветя.

[Hatshepsut]

Празнична лятна носия на млада жена от с. Стрезимировци, Трънско. Началото на ХIХ в.
От Теди Милева, Българските корени

Модел: Цветелина Колева
Фото: Петър Петров

Носията е сукманен тип. Разпространена е в почти цяла Средна Западна България: Трънско, Софийско, Дупнишко, Самоковско и др. При този тип носия, както и при двупрестилчената, основен елемент е ризата. Тя е туникообразна, с широки ръкави, конопена, с преобладаващо плътно вълнено везмо, изпълнено в полетата с прав бод по ръкавите, полите и пазвите. Сукманът (манофил) повтаря кройката на ризата и е без ръкави. Украсата на този тип дреха е от вълнено везмо, което повтаря и доразвива шевичната украса на ризата. Поясът е също елемент от сукманената носия, той е тъкан на кори, регионалното му название е зунка. Главата се покрива с бяла квадратна кърпа, прегъната по диагонал, със среден край, спуснат на гърба. Двата странични края се кръстосват под брадичката и се връзват на тила. Към кърпата се прикрепя голяма металическа игла – чомолушка, малка червена шапчица (каица). Накитите са: игла, металически колан и надушна висулка (трепка). Носията се носи от омъжените жени по време на летните празници.

[Hatshepsut]

Празничен зелен фустан от Разлога, от първата половина на ХХ век
От Теди Милева, Българските корени

Фото: Петър Петров
Модел: Белослава Анастасова

[Hatshepsut]

Ален (червен) фустан, носен от края на XIX и началото на XX век в Разложко. Фустанът е известен и като "якорудски"
От Теди Милева, Българските корени

Фото: Петър Петров
Модел: Борислава Кутларска

[Hatshepsut]

Българска носия от Разложкия край
От Теди Милева, Българските корени

Фото: Петър Петров
Модел: Илиана Монева

[Hatshepsut]

Зелен плисиран фустан от Разложко, началото на XX век. Фото: Теди Милева, Българските корени
От Теди Милева, Българските корени

Фото: Петър Петров
Модел: Ива Топалова

[Hatshepsut]

Северняшка носия от Врачанско
Фото: Асен Великов

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Радослава Ганева "Знаците на българското традиционно облекло":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=6590

[Hatshepsut]

Женска беленска хърцойска носия, двупрестилчен тип (края на XIX и началото на XX век). Фото: Теди Милева, Българските корени

Модел: Ралица Голишарска

Носията се състои от стария тип риза от памучно платно, с набор около врата и рядко срещаната червена везба по пазвата, полите и раменете с геометрични листни орнаменти. По раменете има пошив, който се нарича бял бор, по ръкавите – борки, а по маншетите – бацъре. Върху ризата се връзва подпаска в талията, така че да се повдигне отзад и да не се вижда от пещемала (задната престилка) и затова везбата по полите отзад е съвсем тъничка, а отпред се вижда около три-четири пръста от нея. Тази риза се носи по празници с престилка с червени шарки – гивизенка и с тъмен къс елек. Тук е показана с лятна памучна престилка. Пещемалът е тъмносин, като в двата края има групи от бели линии, а най-отдолу на полите и горе в талията завършва с широка червена ивица. Забраждането е с две памучни бели кърпи. Долната е по-малка и целта ѝ е да прибере косите, така че да не се виждат. Горната кърпа е двуплата, като има наплитане само на едната половина. Тя се прегъва на две по диагонала, със странични краища заметнати над темето един върху друг подобно на рога, което е останка от стария тип забраждане с двурога подложка. Чорапите са бели. Коланът е тесен и се носи със сребърни пафти. От двете страни на пафтите са подбодени старинни месали с тъмен пошив.
За описанието на носията е ползвана книгата „История на Бяла“ от Стоян Марков.

[Hatshepsut]

Женска двупрестилчена носия от село Вълчитрън, Плевенско (средата на XIX век)

От Теди Милева, Българските корени

Модел: Дона Граматикова

Фото: Петър Петров

Къцавейката или куцовията представлява елек от клинат тип, направен от кафяв вълнен плат на черни и бели ивици и подплатен с бяла аба. Обкантен е с червен гайтан. Тъкменикът (задната завеска) е двуплат, на червена вълнена основа като орнаментите са разположени на ивици и обикновено се редуват геометрични фигури и цветя. Ризата е от конопено платно, тип бърчанка, събрани в долния край ръкави, така че да не се вижда ръката на жената, с богата везба по горната част на ръкава, както и по дължината му. Престилката е едноплата с хоризонтални флорални и животински орнаменти. Забраждането е с тач (дъска или коте) и представлява изрязана от бук широка полудъга и облечена от бял памучен плат. Под нея има шапка, с която се прибира косата. Триъгълна забрадка покрива дъската, като я придържа леко наклонена напред. Най-отгоре се слага бяла двуплата памучна кърпа, сгъната по диагонал с подчертан с пошив съединителен шев. Тя е с по една ивица пръщила (платна) на двата срещуположни върха, които се усукват отзад, а краищата им се прехвърлят отпред над челото, като образуват нещо като чадър (козирка).

[Hatshepsut]

Невестинска хърцойска носия, двупрестилчен тип от гр. Мартен, Русенско (края на ХIХ и началото на ХХ век)
Фото: Теди Милева, Българските корени

Модел: Анелия Атанасова

Носията е характерна за Русенското поломие и поречието на река Дунав около Русе и Тутракан. Костюмът се причислява към двупрестилчените носии, като задната престилка се нарича кърлянка и е с бродерия в долния край на полите, а предната престилка е с късано чело (техника на тъкане на цветната ивица в долния край на престилката). Ризата е тип бърчанка, богато украсена с шевици – алтици по раменете, пера – по пазвата и спустове – по гърба на ризата. На кръста се запасва дизгя – тъкан на кори колан, богато обшит с разноцветни мъниста. Над ризата се облича наичен елек от кадифе, а на краката се обуват шарени чорапи. Характерно за тази носия е двурогото забраждане, което се оформя от плитките на жената и две кърпи за глава.