Изяществото на българскитѣ народни носии

[Hatshepsut]

Женски костюм от Гюмюрджинско, втората половина на ХIХ в.
Фото: Теди Милева, Българските корени
Модел: Деница Мичева

[Hatshepsut]

Юлиана Барон - бесарабска българка в женски празничен костюм от гр. Самоков /края на ХІХ и нач. на ХХ в./ от фонда на Регионален Етнографски музей - Пловдив
Фото: Теди Милева, Българските корени

[Hatshepsut]

Традиционните български чорапи разкриват своите тайни

Читалища, индивидуални участници и пенсионерски клубове от 62 населени места в България се включиха в онлайн-конкурса „Шарени чорапье“, организиран по случай 100 години от създаването на читалище „Крюгер Николов – 1922“ в с. Пещера, област Перник, Западна България. Идеята на организаторите бе да се представят автентични чорапи от цялата страна.



От цялото богатство от елементи на традиционния костюм чорапите са избрани не случайно: те са пъстра част от народната носия и във всеки чорап, както и в българската шевица, е закодирана символика. Какво е характерно за чорапите от различните фолклорни области на България?

„От богатата колекция снимки, която ми беше изпратена, се вижда, че преобладават флоралните мотиви – основно рози и геометричните фигури – разказва Стоян Стоянов, секретар на читалището. – Флоралните са в чорапите от Родопите, Търговищко, Разградско, Гоцеделчевско. Геометричните – предимно от Плевенско, Пернишко, Пазарджишко. Има и други образци, които ми направиха впечатление – чорапи с мъниста, с огромни преплетени мотиви на геометрични фигури, с бродирани пеперуди, животни и растения.“



Най-старите чорапи, показани в конкурса, са от село Алино, Софийска област – на цели 120 години, други са на повече от 100. Шарките, мотивите и цветовете впечатляват с пъстротата си. Това също не е случайно: повечето изпратени снимки са на празнични чорапи.

„Това са чорапи, които са използвани по време на сватби и събори, затова хората са ги пазили. Обикновеният ежедневен чорап най-често е черен при жените и бял при младите мъже – обяснява г-н Стоянов. – В моето село Пещера, например, чорапите за млади мъже са били бели, за възрастните – сиви или черни, докато при младите жени са в по-ярки цветове, а при възрастните – по-тъмни.“

През годините шарките се запазват, но се променят цветовете. Освен вълнените се появяват чорапи от други материи, а багрилата, с които е боядисвана вълната навремето, стават по-ярки. Чувството за естетика кара българката умело да съчетава елементите на чорапите с останалите части на традиционното облекло.

„Трябвало е да имат нещо общо с носията, защото хармонията е важна. Не може да се облече носия в червено, а да се сложи, примерно, чорап в жълто или друг цвят – казва събеседникът ни. – Имало е синхрон между цвета на носията и цвета на чорапа, но това е било строго индивидуално за всяка жена, която е носила костюма.“

Стоян Стоянов се надява конкурсът „Шарени чорапье“ да стане ежегоден, за да може хората да издирят и покажат още впечатляващи образци. Самият той притежава богата колекция от чорапи от родното си село. Каква информация е закодирана в тях като част от традиционното облекло?

„В село Пещера има няколко вида чорапи. Едните се наричат „кръстците“. Шарките са във формата на буквата „Х“, наподобяваща подреждането на кръстците по време на жътва. Те са подарък от майката на дъщерята за в бъдеще, когато тя ще стане невеста, като символ на плодовитост. Другият вид са „свекървените очи“ – с изобразени елементи от цветя. Тях свекървата дава на снаха си по време на сватбата. Третите са „зуниците“ – шарени чорапи с цветовете на дъгата, а четвъртият вид са пошиваните чорапи – основно червени, върху които са избродирани цветя и животни. В тях е закодирано пречистване от лошото, за да ги носи жената със здраве и късмет.“



https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101617635/tradicionnite-balgarski-chorapi-razkrivat-svoite-taini

[Hatshepsut]

Престилката - символ и апотропей

В Регионалния етнографски музей се откри изложбата „Престилката – символ и апотропей“, част от официалната програма „Наследство II“ на Пловдив – Европейска столица на културата.
Изложбата представя богатата колекция от текстил на проф. Юлия Дилова и по-специално мястото и ролята на престилката в женското традиционно облекло.

Във видеото ще чуете за и видите малка част от това какво е престилката - за да научите още посетете изложбата в Регионален Етнографски музей Пловдив

[Hatshepsut]

Женски зимен костюм - село Горочевци, Трънско, началото на 19-ти век

[Hatshepsut]

Женска носия от гр.Батак

Балиновата къща е архитектурна и историческа  културна ценност от епохата на Възраждането. Образец на традиционната баташка архитектура. Уредената в нея експозиция представя традиционната народна култура-бит, поминък, облекло, празници, обичаи и обреди на батачани от края на ХІХ и първата половина на ХХ век.

[Hatshepsut]

Момиче във ваяшка носия от Варненско





ВАЯШКИ НОСИИ

[Hatshepsut]

Колекцията на проф. Юлия Дилова

През 2021 г. дъщерята на проф. Юлия Дилова - Цветина Ерохина дари на Регионален етнографски музей - Пловдив нейната огромна колекция от текстил, част от която е поместена в това видео...

[Hatshepsut]

Носия на българи-католици от гр.Попещ Леордени в Румъния

Попещи Леордени е град разположен в Окръг Илфов, Румъния.

Градът се намира на 9 км от Букурещ.

Населението на града през 2002 година е 15 114 души. По неофициални данни румънците са 9628 души (63,7 %), а българите 5340 души (35,3 %). Българите населяват основно квартала Попещ, които са павликяни и са приселници от Свищовско и Банат.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Попещ Леордени

[Hatshepsut]

Самоковска носия. Фото: Славина Луканова, Асен Великов

Модел: Виктория Костова

[Hatshepsut]

Това е автентична носия от село Аспарухово (Ченге), Варненско
Фото: Борис Мутафчиев, ФотоБългария

Чумбера и ризата са характерни със синия си цвят, защото както ченгени са синкосвали къщите си, така са синкосвали и определени части от облеклото си!
По това са се отличавали!
Освен това, селото е характерно с това, че е с изцяло българско население!

[Hatshepsut]

Невестински костюм от гр. Узункюпрю, Одринско, Република Турция /нач. на ХХ в./. Риза с бродерия по огърлието, по дължината на ръкава и полите. Сукман от домашнотъкан тъмносин памучен плат, с украса по пазвите, раменете и полите от цветни вълнени гайтани и сърма. Престилка, домашнотъкана на хоризонтални редове. На главата - бяла кърпа с бродерии по краищата.

Модел: Радостина Колева
Фото: Петър Петров

Източник: Теди Милева, Българските корени

[Hatshepsut]

Рупска носия от област Малко Търново, Странджа.
Фото: Асен Великов

[Hatshepsut]

Сливенска носия. Фото: Асен Великов

[Hatshepsut]

Женска народна носия от областта Малесия, Стружко
Източник: фейсбук-страница Bulgarian national dress / Българска носия

[Hatshepsut]

Мъжка и женска съртовски носии
Фото: Петър Петров
От Теди Милева, Българските корени
Модели: Стела Безовска и Лъчезар Лефтеров



Съртът обхваща Провадийското плато, простиращо се от гр. Провадия до Шумен. Този вид носия е разпространена както във Варненско, така и в Шуменско.
Мъжката чернодрешна носия се състои се от бяла риза, която често наричат рубашка. В по-ново време тя е синкосвана със синило. Бродирана по пазвите и маншета на ръкавите с вълнени конци в кафява или черна гама. Слагат се бозови на цвят потури, които се опасват с  опас (пояс) в черен цвят с дискретна цветна орнаментика в двата края. Върху ризата се облича джамадан (елек), в раиран или кариран тъмен цвят. Като връхна дреха се носи антерия с гайтанена украса, а в студените месеци и ямурлук. На краката се обуват черни чорапи, калци, цървули и навуща за ежедневна употреба и кундури – за празници. На главата се слага астраганен калпак.