Христо Ботевъ - поетътъ-революционеръ

[Hatshepsut]

Христо Ботев и историческото познание

Автор: Проф. Пламен Павлов

Една от книгите, с които расте младият Ботев, е „Критически издирвания за историята българска“ на Юрий Венелин

Христо Ботев получава личното разрешение на Дмитрий Иловайски да преведе и издаде неговата книга за произхода на българите

В дните между 24 май,  празникът на българската азбука и Слово, и 2 юни, денят на Ботев и падналите за нашата Свобода, ще се опитаме накратко да очертаем отношението на гениалния поет, публицист и революционер към историята. Цялото творчество и деянията на Ботев в неговия, уви, кратък и бурен живот показват, че той обича и цени високо  историята.  И няма да е пресилено да се каже – Христо Ботев вижда в историята не само познание  за отминалите времена, събития и личности, но и енергия за националния дух на българите в борбата за освобождение и човешки правдини.

Подчертаният интерес на Христо Ботев към историята се вижда ясно от неговата поезия и публицистика – до такава степен, че днес не можем да си представим Чавдар войвода, Хаджи Димитър и Васил Левски без огнените му стихове… По-малко известен, но показателен факт за отношението на Ботев към миналото са неговите преводи на съчинения, свързани с историята. Няма как да е иначе, при положение че е син на Ботьо Петков, превел и издал книгата на Юрий Венелин „Критически издирвания за историята българска“ (Земун, 1853 г.). Със сигурност една от книгите, с които е пораснал синът на „даскал“ Ботю, е именно тази на Венелин… Разбира се, младият Ботев е чел и много други книги, посветени на българската и световната история – в библиотеката на своя баща и училището в Калофер.  Най-вероятно и книгите на Георги Раковски, особено прочутата му в онези времена книга за Асеневци.

Интересът на Ботев към историята се задълбочава, когато е ученик в Одеса. Въпреки своя бунт срещу казармената атмосфера в тогавашното руско училище, съвременниците свидетелстват, че е прекарвал много време в различни библиотеки, най-вече в българската библиотека „Юрий Венелин“ в дома на Николай Тошков. Не на последно място, през 1865 г. с подкрепата на проф. Виктор Григорович младият Ботев в продължение на около година е „волнослушател“ в Историко-филологическия факултет на Одеския университет. През април 1867 г., когато се завръща в родния Калофер, младият Христо замества болния си баща в училището. Това означава, че е преподавал история. Да припомним и огнената му реч в деня на Светите братя на 11 май, която има „земетръсен“ ефект в патриархалното градче.

В публицистиката на Ботев се съдържат исторически факти, асоциации и паралели – от древната история до близкото минало на българския народ, и не само… Достатъчно е да посочим статии като „Петрушан“ за подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджата, като и ред други, включително полемичните му позиции към историческите фалшификации на сръбския шовинизъм.  Факт са и познанията на Ботев върху европейската история – свидетелство за широката му обща култура и стремеж да вникне в същината на историческите процеси. Уви, Ботев пада жертва за нашата свобода на едва 28 години… И е нямал физическо време да се заеме с история по-последователно. Неговите преводи дават основание да се мисли, че за подобно развитие е имало перспектива.

На 28 септември 1874 г. във вестник „Независимост“ излиза кратка обява: „Един млад българин ни моли да явиме във вестникът си, че тая книжка („За славянското происхождение на дунавските българи“ от Д. Иловайски) е вече преведена от него и че е турена под печат, следователно да се не превежда от другиго. Правото да я преведе именно той, а не други, му е дадено от самия автор.“

Въпросният „млад българин“ е Ботев, който по същото време превежда и пиесата „Кремуций Корд“ на Николай Костомаров, украински и руски историк, университетски професор и писател.

Само ще припомним, че пиесата на Костомаров е посветена на трагичната съдба на Авъл Кремуций Корд, един от първите „дисиденти“ в историята. Обвинен в опит за реабилитация на Римската република, историкът е подложен на репресии  от император Тиберий  и умира през 25 г. сл. Хр., а неговите съчинения са унищожени …

Силен интерес  буди Ботевият превод на книгата на Дмитрий Иловайски за произхода на българите – въпрос, който буди спорове и страсти дори и днес.  Преводът  е  завършен през септември 1874 г., а излиза от печат под егидата на „Дружеството за разпространение на полезни знания“ през януари 1875  г. Съобщение за книгата  е поместено във вестник „Знаме“, издаван от самия Ботев, на 19 януари 1875 г.: „Излязла е вече на български език книгата на руския историк Д. Иловайски под заглавие „За славянското произхождение на дунавските българи“. Новият и добросъвестен труд на г-на Иловайски окончателно разбива тюрко-финската теория на немската и славянската историография и хвърля нова светлина както връз произхождението на българския народ, така и върху неговото преселение на Балканския полуостров. Ние рекомандуваме тая книга на нашата читающа публика, а особено на нашите учители и историци.“

Прави впечатление, че изследването на руския учен е публикувано буквално „вчера“ – през същата 1874 г. Книгата попада в полезрението на Ботев веднага и излиза в български превод след броени месеци! Тази „подробност“ показва, че Ботев, революционерът, публицистът, учителят по призвание, явно следи най-новите публикации, посветени на българската история. Нещо повече, реагира положително по отношение на изразените от Д. Иловайски научни виждания. Както се казва в редакционната бележка в „Независимост“, написана най-вероятно от Любен Каравелов, Ботев получава личното разрешение на Д. Иловайски да преведе и издаде неговото съчинение. С други думи, между двамата със сигурност е водена кореспонденция, която поне засега не е открита.

Нека с няколко думи представим Дмитрий Иловайски (1832-1920) – един от водещите, но и „нестандартни“ руски историци през XIX в. Възпитаник на Московския университет и доктор по история, Иловайски е автор на „История на Русия“ в пет тома и много други изследвания. Въпреки това, отказва предлаганата му катедра на университетски професор, за да има време и творческа свобода да се занимава с наука! Това става възможно, тъй като Иловайски се налага като автор „номер 1“ на учебниците по история, които общо имат над 150 издания! Това го прави не само „рекордьор“ сред руските „учебникари“, но и автор, който е финансово независим и не се налага да заема държавна служба. Явно в гимназията в Одеса  Ботев е учил по учебниците на Иловайски и е имал представа за неговите достойнства като автор.

Тезата за „славянския произход на (пра)българите“ не се приема от тогавашната, а и от днешната наука. Колкото и странно да изглежда обаче, това не означава, че Иловайски е на погрешни позиции, по не напълно… Неговата теория надскача значително вижданията на Юрий Венелин и учените от т.нар. романтично направление. Иловайски не приема алтайската (тюркската) теория за произхода на българите, като търси тяхната етническа основа, както и онази на славяните, в лицето на древните скити – индоевропейският етнос, заемал обширните пространства на евразийските степи в античната епоха.

Критикувайки „тюрко-финската“ теза за етногенезиса на българите и като ги отнася към „славяните“, Иловайски в същност достига до вярното заключение за техния индоевропейски произход – концепция, която се налага в модерната наука едва в края на XX в.! Ботев оценява научните достойнства на теорията на Иловайски – още едно доказателство за неговия интелект и изумителна творческа интуиция.

Ботев държи много на популяризирането на историята, ярко доказателство за което са неговите календари на 1875 и 1876 г. Първият е посветен на Хаджи Димитър, а вторият, който за жалост не е запазен, е в памет на Васил Левски.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Ботев и българската историческа памет


Поетът включва в своя „Календар за 1875 година“ имената на борците и мъчениците за българската национална кауза

Автор: Проф. Пламен Павлов

Христо Ботев съчетава църковната традиция с модерното осмисляне на историята и ценностите на българското общество

В предишния епизод от нашата поредица разказахме за мястото на историческото познание в творчеството и революционното дело на Христо Ботев. Мястото на гениалния поет и революционер “в историята” е безспорно, но недостатъчно се оценява ролята му за изграждането на нашата историческа памет. А как иначе, когато именно на Ботев дължим безсмъртните думи: “Той, който падне в бой за свобода, той не умира!” и “Жив е той, жив е!” - не само за историята, но и в душата на своя народ...

Към търсенето на такъв поглед към Ботев ме подтикна поредната ми среща с бургаската общественост в навечерието на Втори юни. По инициатива на д-р Милен Николов, директор на Регионалния исторически музей, и с подкрепата на Община Бургас, имах задачата да изнеса публична лекция пред най-широк кръг граждани на големия ни черноморски град, вкл. ученици и учители. Срещата беше привлякла вниманието и на гости от Айтос и други близки места. Особено вълнуваща се оказа “каскадата” от въпроси, задавани най-вече от млади хора, поради което проявата продължи много по-дълго от предвиденото време. И трябва ли да доказваме какво е отношението на всички поколения българи към Ботев и безсмъртното му дело...
Христо Ботев отдава много енергия за осмислянето на националната памет, както личи от неговата поезия и публицистика. Примерите са много, а образите на Чавдар войвода, Хаджи Димитър и Васил Левски са ни толкова близки в емоционален план, благодарение на прекрасните Ботеви стихове. Показателен пример за стремежа на Ботев към съхраняването на българската памет са неговите календари на 1875 и 1876 г. Първият е посветен на Хаджи Димитър, вторият, за жалост недостигнал до нас, е в памет на Апостола на свободата Васил Левски.

Ботев работи върху своя календар за 1875-а през предходната 1874 г., паралелно с преводите на творбите на Н. Костомаров и Д. Иловайски. Оценявайки значението на популярните не само тогава, но и днес стенни календари, поетът се заема да състави такъв наглед непретенциозен “продукт”, както бихме казали с нашия, уви, осакатен език... Календарът е замислен като лист, който да бъде окачван на видно място, за да е пред очите на всеки българин в неговия дом, на всички, когато става дума за училище, читалище и друго публично място. В центъра е образът на Хаджи Димитър с текста на гениалната балада на самия Ботев. Под рамката е изписано “Издател Хр. Ботйов” и цената от половин франк. Въпреки че е популярен сред съвременниците, Ботевият календар е достигнал до нас в един-единствен екземпляр! Открит е по щастлива случайност от д-р Стоян Христов, съпругът на Иванка Ботева. Затова и “дебютът” му е сравнително късен - включен е като притурка в емблематичното издание: Христо Ботйов. “Съчинения” (Нова и пълна редакция от Иванка Хр. Ботйова-Христова и Ив. Г. Клинчаров. С писмото на Ботйов до жена му Венета, биографически чертици за Иванка Хр. Ботйова, 3 портрета, 3 карикатури из в. “Будилник”, 280 обяснителни бележки към текста, един календар на 1875. и др.). София, Държавна печатница, 1907. За жалост, Иванка Ботева не доживява да види прекрасния том с творбите на своя велик баща, отивайки си нелепо от този свят на 7 ноември 1906 г.

Ботевият календар неведнъж е привличал вниманието на изследователите, а най-пълното му проучване дължим на Димитър Делийски с книгата “Ботев календар за година 1875” (Казанлък, 2016 г.). От пръв поглед може да се забележи, че Христо Ботев съзнателно, но и умело съчетава църковната традиция с модерното осмисляне на историята и ценностите на тогавашното българско общество. Затова без колебание помества редица нови имена на борци и мъченици за българската национална кауза, които нашата православна църква не е намерила воля да оцени по достойнство - и тогава, а дори и днес... Разбира се, съдържанието и духът на календара опровергават мнението, прокарвано някога от комунистическата пропаганда, че Ботев едва ли не е бил заклет “атеист”... От друга страна, не можем да не отбележим неговото свободомислие, нещо повече - своеобразен бунт срещу закостенелите “правила” на клерикалните среди, когато става дума за заслужилите за Отечеството.

В Ботевия календар е отбелязана паметта на „... светите Теодосий Търновски, Гаврил Лесновски, патриарх Йоаким Търновски, патриарх Евтимий, архиепископ Марко Преславски, Теофилакт Охридски, Онуфрий Габровски (за януари); Ангел воин Български (Ангел Лерински), Михаил воин Български, Влас свещеномъченик и Георги Софийски (февруари); Димитрий Нови Басарбовски (март); Партений мъченик (април); Светите братя Кирил и Методий, Иван Владимир крал Български, Борис цар Български, Георги Софийски Нови, Терапонт свещеномъченик (май); Иларион Нови, мъченик крал Георги Шишман, Наум Охридски, Ангеларий просветител Български, Климент епископ и просветител Български (юни); Свети седмочисленици Български: Методия, Кирил, Климент, Наум, Горазд/Еразъм, Ангеларий и Сава (юли); Павле Видински, Марко Български (Крали Марко?)(септември); Иларион Мегленски (октомври); Иван Девенски (Йоаникий Девички)(ноември)...” Ако в “Историята” на Паисий са отбелязани 24 български светци, в календара на Ботев те са 62-ма! Поетът добавя личности, които за будните българи са не по-малко достойни за почит от страна на обществото и бъдещите поколения. Затова са посочени датите на гибелта на Никола Войводов, Цвятко Павлович, Ангел Кънчев и други герои, приравнени към “класическите” светци и мъченици. Тъй като не е възможно да се спрем на всички, ще посочим само някои примери:

“17 февруари - Памет за умрелите в Диар-Бекир”. Ботев предлага мъчениците за българската свобода да бъдат почитани заедно с прочутия св. Теодор Тирон, а в своя вестник “Знаме” дава списък на погиналите в Диарбекир български заточеници.

“9 март: “св. 40 мъченици и Васил Левски мъч.” Българският Апостол на Свободата е поставен редом с прочутите раннохристиянски светци воини. В същност по този начин Ботев утвърждава още по-силно светостта на Левски.

“25 март - Благовещение, братия К. И Д. Миладиновци, родом из Струга”. Ботев излага не само своята, но и обществената оценка за братята, останали в националната памет със своята знаменита книга “Български народни песни”. Наклеветени от фанариотите, те загиват като истински мъченици в цариградската тъмница през 1862 г.

“30 април - Памятта на Свищовските мъченици, които са пострадали за народът си”. Става дума за голяма група свищовските младежи, заточени във връзка с преминаването на четата на Филип Тотю през 1867 г.

“30 юли - Великомъч. Стефан Караджа”. Легендарният войвода е обесен в Русе на същата дата.

“5 август - Великомъч. Хаджи Димитър Асенйов” (с главни букви като “патрон” на календара). Предвид точната дата за Караджата на пръв поглед е необяснимо защо смъртта на Хаджи Димитър е поставена повече от две седмици след битката на Бузлуджа (18 юли 1868 г.). В същност, както посочва краеведът Христо Христов, Ботев е бил наясно с последните дни на войводата. Хаджи Димитър не загива на Бузлуджа, както е твърдяла турската пропаганда, а тежко ранен е отнесен от свои другари в гористата местност под връх Кадрафил в Сърнена Средна гора. Въпреки грижите на верни хора от близките села Аджар и Мраченик, Хаджията умира от раните си в началото на август.

“16 декември: “15 000 бълг. мъч., ослепени от гърците”. Ботев с право отбелязва мъченическата съдба на Самуиловите воини, ослепени по заповед на Василий II Българоубиец през 1014 г.

С оглед на днешния т. нар. “исторически спор” между България и република Северна Македония прочитът на Ботев е поучителен. В “Календар за година 1875” е отразена общата история на двете съвременни държави - обща, но и... българска! И не на последно място, защо Българската православна църква, нещо повече - и двете църкви в двете наши държави,- не се замислят над посланията на поета? Какво пречи да обявят според църковните канони за светци и мъченици Самуиловите войници и братя Миладинови? И светостта на всички онези, паднали за Отечеството...

https://trud.bg/

[ТОНЧО]

Икономиката на Третия Райх е социалистическа. Нацистите от най-високите атешета също заявяват, че са созциалисти. Замяната на класовата борба с краен национализъм и расизъм не правят нацистите трети път или пък капиталисти. Тази промяна е по-скоро от културния аспект на идеологията им, а не икиномическия. Ще се пробвам да перифразирам какво казва икономистът Лудвиг фон Мизес. Беше нещо от сорта, че за разлика от болшевиките, нацистите основават социализъма в сянка. Много предприемачи и шефове на компании са си купували книги на Маркс, за да разберат как е трябвало да се пренастроят към новата икономика на Германия. Ето и самите статии: https://mises.org/library/national-socialism и https://mises.org/library/why-nazism-was-socialism-and-why-socialism-totalitarian .


Eто какви мислят най-изявените нацисти:




Ето как разсъждава един английски историк. Трябва да подчертая, че не съм напълно съгласен с вижданията му. Например той смята всяка национализация са социализъм. Наистина дава добри определения за стопанскте системи, но те не са пълни и може да се заиграе човек с тях.


Eто така EconClips, канал обясняващ икономика лесто и забавно, описват накратко стопанските системи. Включили са и националсоциализма.

Третият райх е устроен капиталически. Имало е частни бизнеси и е нямало това семитско равенство, за което Маркс е говрил. Социализма в Националсоциализъм означава да поставяш расата и нацията си над всичко, без значение какъв си, собственик на фабрика или чистач.

[Hatshepsut]

Показаха мястото, където се предполага, че е погребан Ботев


Изследователят Николай Иванов

Това, според свидетелски показания, е разрушената църква "Света Троица" в местността "Манастирски дол" във Врачанския балкан

Изследователят Николай Иванов, написал книгата "Нови документи за гроба на Ботев", показа мястото, край което според документите трябва да е погребан Христо Ботев. Това е разрушената църква "Света Троица" в местността "Манастирски дол" във Врачанския балкан. Мястото е посочено в свидетелски показания, събрани от врачанина Димитър Бучински. Той е бил част от комисията, която през 1934 г. е издирвала очевидци, участвали в събитията около убийството на поета революционер.

Авторът на книгата бе придружен от историка проф. Пламен Павлов, правнука на брата на Ботев - Боян Ботев, общественика от Враца Христо Илиев, и от журналисти.

"Усещането да съм на това място трудно може да се изрази. Досега винаги се казваше, че Христо Ботев няма гроб. Това звучи възвишено, но е добре хората да знаят каква е историческата истина, ще работим в тази посока", сподели Боян Ботев и допълни, че вярва, че посоченото в тези нови документи е истина. Според него на мястото би трябвало да се направят разкопки и ако се намерят кости - да се извърши ДНК експертиза, която да потвърди или отхвърли тезата.

Авторът Николай Иванов бе придружен от историка проф. Пламен Павлов (на снимката), правнука на брата на Ботев – Боян Ботев, общественика от Враца Христо Илиев и група журналисти

"Надявам се, че официалната наука ще походи много отговорно към тези следи", заяви за БТА и проф. Павлов. По думите му следите са категорични и е крайно време да се скъса с мантрата, че спомените са нещо много несигурно. "Вярно е, че в спомените много често има объркване на пластове, все пак минали са години, но въпреки всичко заслужават внимание. Ние благодарение на такива спомени знаем изключително интересни неща от нашата история", обясни още проф. Пламен Павлов.

Книгата "Нови документи за гроба на Ботев" бе представена на 30 май в Националния пресклуб на БТА във Враца. Църквата "Света Троица" е датирана от 16-и век и разкопки в района преди няколко години извършваха археолозите Нарцис Торбов и Александра Петрова. В момента част от стените, които се виждат, са покрити със специално платно, за да бъдат предпазени.

Правнукът на брата на Ботев – Боян Ботев

https://impressio.dir.bg/ikoni/pokazaha-myastoto-kadeto-se-predpolaga-che-e-pogreban-botev-snimki

[Hatshepsut]

БОТЕВ - В СЯНКАТА НА ПАМЕТНИКА (2015) (документален филм, реж. Жезко Давидов)

[Hatshepsut]

Втори юни, Ботев и хайдушката традиция


Български хайдути - гравюра на Феликс Каниц - 1875 г.

Хайдушкото движение, в което се вплитат бунтарство, авантюризъм, честолюбие и патриотизъм, създава силни характери

Израз на приемствеността на борбата на македонските българи с многовековната традиция е книгата „Хайдушки копнения“ на Яворов

Отново е 2 юни и България отдава своята признателност към Христо Ботев, неговата чета и падналите за нашата Свобода. По традиция център на тържества е Врачанският Балкан и обвеяните с легенди местности Околчица, Камарата, Йолковица... В навечерието на днешния 2 юни имаме възможността да се опитаме да преосмислим старите спорове за смъртта и гроба на Ботев - своеобразна мистерия, която вълнува поколения българи вече 147 години.

В няколко телевизионни предавания, вкл. във воденото от мен „Час по България“ по телевизия СКАТ, беше представена книгата на писателя и изследователя Николай Иванов, който възкреси събрана преди близо век информация по този заплетен въпрос. На 30 май заедно със самия Николай Иванов, както и с Боян Ботйов, Христо Илиев, Валери Младенов и колеги журналисти посетихме местността Манастирски дол във Врачанския Балкан. Именно там на 5 юни, четири дни след смъртта на покосения от куршума на черкезки стрелец войвода, един обикновен тогавашен българин - овчарят Вълко Очиндолски, - пренася и погребва събраните „... по скали и по орляци...“ кости на свидния син на България. Искрено се надявам, че преоткритите свидетелства ще доведат до изясняването на истината за гроба на Ботев. А сега ще се върнем векове назад, за си спомним за българските хайдути - същите, които гениалният поет и революционер обезсмърти със своите стихове и по чиито стъпки вървят героите на нашата национална революция.

Книгата на изследователя Николай Иванов

Хайдушкото движение е оригинално българско и общобалканско явление през столетията на чуждото потисничество (ХV-ХIХ в.). Неговото място в живота на българите и другите християни в Османската империя в продължение на векове е неизменно. Макар и в по-ограничен и значително променен вид, хайдушката традиция има своето продължение в нашето националноосвободително движение до 1877-1878 г., а в останалите под чужда власт Македония, Родопите и Одринска Тракия - до първото десетилетие на ХХ в.

Началото на хайдутството се губи в дебрите на Средновековието, а първите му прояви са във времето на османското завоевание - в края на XIV и първите десетилетия на XV в. Най-често поводът за излизането с оръжие в ръка е лично отмъщение за сторена несправедливост и поругана чест от страна на омразната държава, местни бейове, насилници и т. н. Един от ярките примери е историята от разказа „Козият рог“ на Николай Хайтов, екранизирана в емблематичния филм на режисьора Методи Андонов (1972 г.).

В хайдушкото движение откриваме широка гама личности от гледна точка на социален произход, конкретна мотивация, индивидуални качества, достойнства и недостатъци. Налице са показателни примери за осъзнаването - ако не от всички, поне от страна на ярки личности,- на една благородна мисия. Прочутият войвода Панайот Хитов предава думите на хайдутин от поколението преди самия него - думи, които отразяват традиционни възгледи: „Ние сме пратени от Бога да вардиме сиромасите и да наказваме злочинците; а ако е така, то трябва да бъдем честни, правдолюбиви и чистосърдечни. Българският народ няма ни царство, ни покровители, ни защитници. Той трябва да се надее на Бога, на нас и на своята юнашка снага... А, ако е така, то хайдутинът трябва да варди честта му, да варди нещастните и вдовиците и да утешава беззащитните...“
Познатите ни днес хайдути със сигурност имат своите предшественици в епохата на Средновековието. Както и в други страни, и в българските земи е имало бунтари като Робин Худ в Англия, Тил Ойленшпигел в Германия, Юрай Яношик в Словакия и Полша... Такава връзка може да се търси при забележителния водач и цар Ивайло (1277-1280) и неговите съратници, представители на войнишкото население, защитаващо от векове проходите на Стара планина - социална среда, заредена със свободолюбие и непокорство. Именно тези българи, познати в османската епоха под имената „войнуци“/„войнигани“, „дервентджии“ и други подобни, най-често са основата и на хайдушкото движение. Най-известният пример на „средновековен хайдутин“, както пише още Константин Иречек, е „родопският цар“ и „юнак“ Момчил, на когото през 2020 г. заедно с проф. Николай Овчаров посветихме неголяма книга.

Хайдушкото движение, в което се вплитат бунтарство, авантюризъм, честолюбие и патриотизъм създава силни характери, ярки, понякога дори митични фигури, които оказват влияние върху хиляди българи и поддържа жив духа на свободолюбието сред нашите предци. Както отбелязва английският пътешественик Уилям Хънтър (краят на ХVIII в.): „Макар и често потискани към покорство, вродената любов към свободата още живее у българите (...) Българският народ страстно желае възмездие и копнее горещо за освобождение, и, ако дойде подходящ момент, неочакваният пламък на гневната ярост ще въодушеви сърцата!“

През столетията на османското господство в Мизия, Тракия и Македония бродят с четите си десетки хайдушки войводи, някои от които придобиват изключителна популярност: Баба Новак, Чавдар, Карпош, Страхил, Стоян Индже, Кара Кольо, Бойчо, Вълчан войвода... Редица събития от епохата на националното ни Възраждане са свързани с хайдушката традиция. Изпъкват ярки личности, каквито са капитан Георги Мамарчов, капитан Васил Хадживълков, Иван Кулин, Върбан Пенов, Манчо Пунин, и др. „Щафетата“ е поета от новите поколения борци за свобода, възприели идеите на „патриарха“ на революцията и „народен войвода“ Георги Раковски и превърнали се в „политически хайдути“: „дядо“ Ильо Малешевски, Панайот Хитов, Филип Тотю, Ангел Кариотов, Жельо Чернев, Хаджи Димитър, Стефан Караджата... „Горски пътник“ на Раковски е своеобразният епос за нашите хайдути, на Раковски принадлежи и първия опит за осмисляне на този феномен с книгата му „Българските хайдути“.

Хайдушката традиция има своето място в комитетската мрежа на Левски и в Априлското въстание, в което наред с апостолите и комитетските дейци се проявяват и „традиционни“ войводи, каквито са поп Харитон, Орчо, Стоил... За въстаналите българи в Панагюрище и Четвърти революционен окръг Бенковски е преди всичко войвода, още повече на „хвърковата“ чета! Да не пропускаме и четата на Таньо Стоянов, преминала Дунав едновременно с Ботевата. Хайдушкото наследство е живо и в българските чети в Сръбско-турската война от 1876 г., както и в Руско-турската Освободителна война (1877-1878). Има нещо твърде символично дори и в това, че последният златен пирон на Самарското знаме е забит от войводата „дядо“ Цеко Петков. Наред с българското Опълчениевъв войната участват доброволчески, „хайдушки“ по тип чети, водени от „вехти“ и по-млади войводи: Панайот Хитов, Филип Тотю, Жельо Чернев, Георги Пулевски, Христо Иванов-Големия, и др. В земите, останали извън театъра на войната, българските войводи водят и самостоятелни действия. В края на 1877 - началото на 1878 г. четата на „дядо“ Ильо войвода освобождава Кюстендил и Пиянечко, а онази на капитан Симо Соколов - района на Трън. Забележителна активност проявяват четите на капитан Петко войвода в Дедеагачко и Източните Родопи, на Димитър Попгеоргиев-Беровски в Малешевско, на Стоян Карастоилов и Тедор Паласкаря в Неврокопско и Сярско. В крайна сметка, хайдушкото наследство е ясно изразено в четите на Вътрешната Македоно-Одринска организация. Каква по-красноречива илюстрация на връзката на борбата на македонските българи с обвеяното с легенди минало от заглавието на книгата на големия български поет и борец за свободата на Македония Пейо Яворов - „Хайдушки копнения“ (1908 г.)?.

Връщайки се в нашето модерно, технологично съвремие, нека си спомним, че през 1977 г. една българска хайдушка песен полетя в необятния Космос. „Излел е Дельо хайдутин“ е записана върху т. нар. Златна плоча - „визитната картичка“ на човечеството към братята по разум във Вселената на борда на американския космически апарат „Вояджър“. Наред със своето космическо звучене песента от Родопа планина поразява със своето изключително послание, пронизано от волята на един народ за човешко достойнство.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Боян Ботйов: Трябва да пренесем във времето копнежа по свободата на Христо Ботев

Боян Ботйов: Трябва да пренесем във времето копнежа по свободата на Христо Ботев

По думите му да бъдеш наследник на великия българин е голяма отговорност

Честваме 176 години от рождението на великия революционер Христо Ботев. В родния му град Калофер паметта за делото на поета пази неговият наследник Боян Ботйов.

"В голяма част от неговото гениално поетично, публицистично и журналистическо творчество думата „свобода” присъства и ние трябва именно това да пренесем във времето – неговите стремеж и копнеж по свободата”, каза той. По думите му да бъдеш наследник на великия българин е голяма отговорност.


176 г. безсмъртие: Калофер празнува рождението на Ботев

https://nova.bg/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Иван Унджиев - Лобното място на Христо Ботев. Издание от 1954г.

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=8062

...както и Биография на Христо Ботев от Евгений Волков. Издание от 2009г.

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=8249

[Лина]

В навечерието на 2 юни реновираният паметник на Христо Ботев развълнува врачани 



Спонтанно към наблюдателите се присъедини и духовата музика на града.

"Да изразим своята съпричастност с няколко изпълнения на маршове, разбира се "Тих Бял Дунав", който е така символичен. От гордост, от патриотизъм, от вълнение, от съпричастност и сме много щастливи от този факт, че вече паметника е при нас, готов, реставриран. Това е един от символите на града, който е доста време ни липсваше."

"Нощес не можахме да спим заради този момент, в който трябваше да бъдем тук.

Защото съм емоционално развълнувана. Това е нашата светиня."


"Ние не можем без него, вече сме свикнали и ни липсваше за тези 75 дни, аз ги броих. Всеки Божи ден гледам, аз живея зад площада и емоцията е голяма", сподели Стефка Петкова.

Тя е една от малкото, които виждат поставянето на статуята за втори път.

"Присъствах, когато го монтираха през 1964 г. И сега, като го сваляха, ми беше болно. Но сега сме щастливи всички, като гледам хората около мен. Направен е много хубаво!", допълни Петкова.
"Човекът е отдал живота си толкова млад, на 28 години. Това не всеки може да го направи. Много се вълнувам!", коментира жителят Снежана Цветкова.


Над 750 хил. лв. от държавния бюджет са вложени в реставрацията на Ботевия паметник, един от символите на Враца.

-------------
Някои медии не съобщиха колко струва цената на реставрацията, но други акцентираха на нея! За тях да отбележим, че 750 хил.лв. ( в които влизат и дарения, а не само пари гласувани от Министерски съвет) са малко за Ботев, по-скъпо трябваше да бъде! Много по-скъпо заслужава да се плати за него, тъй като семейството му е тънело в бедност след Освобождението и ние винаги ще сме в дълг към Ботев!
Процеса е бил със сложна логистика, специален транспорт, ангажираност на много фирми и работници, самата реставрация се извършва физически в София и куп други неща, за които аз не мога да се сетя- браво на тия хора 

[Hatshepsut]

Николай Иванов: Гробът на Христо Ботев е намерен

Къде е гробът на поета и революционер Христо Ботев и кога са започнали молебените в негова памет? Новите разкрития по темата представи в предаването "Операция История" изследователят и автор на редица документални книги, посветени на Ботев - историкът Николай Иванов.

[Hatshepsut]

Анатомия на един подвиг – разговор за Ботевата чета с проф. Вера Бонева

В този епизод на подкаста обръщаме поглед към една от най-вълнуващите и обсъждани теми в националното ни минало – подвига на Ботевата чета.

Наш гост в студиото е признатият историк и музеолог проф. Вера Бонева, с която проследяваме хронологично бойния път на четниците. 

Разговорът започва от комитетската подготовка в Румъния, преминава през гениално замислената и осъществена като „спектакъл“ афера с кораба „Радецки“ и ни пренася на Козлодуйския бряг.

Проф. Бонева анализира сложните и често парадоксални отношения между четниците и местното население по време на прехода през селата Бутан, Борован и Баница. Отвъд патетиката, епизодът разглежда детайлно военната стратегия при тежките сражения на Милин камък и Околчица, водени под командването на Христо Ботев и военния ръководител Никола Войновски. 
Специално внимание е отделено на малко известните съдби на личности като знаменосеца Димитър Казака, свещеника Сава Катрафилов, Петър Кунчев и жените, останали в сянка, но изиграли ключова роля за спасяването на Ботевото тефтерче. В края на епизода повдигаме завесата над най-голямата мистерия в българската история – смъртта на Войводата, анализирайки противоречивите спомени на оцелелите и прословутите последни думи на Никола Обретенов.

Това е разговор за безспорните факти, историческите версии и нуждата на обществото ни от живия дух на поета.

[Hatshepsut]

Кое наложи Ботев да стане воевода? А кой го уби?

Публицист и поет, буйна натура. Как един гениален човек на словото се наложи да повече чета от 200 души? За обстоятелствата, които превърнаха Христо Ботев във воевода? За нелицеприятните факти свързани със старите и опитни воеводи, които отказаха да предвождат чета през Дунав? За смълчаните български селища и затворените врати на домовете по пътя на Ботевата чета от Козлодуй до Околчица. И за въпросителните, които все още търсят сензацията „Кой уби Ботев?" - разговарям с Ася Николова, директор на Национален музей „Христо Ботев" в Калофер.

[Hatshepsut]

Ще помогне ли ДНК анализ да бъде открит гробът на революционера Христо Ботев?